Решение по дело №64/2021 на Военен съд - Пловдив

Номер на акта: 5
Дата: 1 юли 2021 г. (в сила от 17 юли 2021 г.)
Съдия: Майор Даниел Атанасов Луков
Дело: 20216200200064
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Пловдив , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОЕНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ в публично заседание на първи
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:майор ДАНИЕЛ АТ. ЛУКОВ
при участието на секретаря Виолета В. Драгиева
като разгледа докладваното от майор ДАНИЕЛ АТ. ЛУКОВ
Административно наказателно дело № 20216200200064 по описа за 2021
година
и с участието на прокурора от Военно-окръжна прокуратура – Пловдив лейт.
Мирослав ХРИСТЕВ, разгледа АНД № 64/2021 г., по описа на съда, против
*** Ф. АВГ. ДР., от военно формирование *** – ***, предаден на съд по чл.
309, ал. 1 от НК.

На основание чл. 378 НПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия *** Ф. АВГ. ДР., от военно формирование ***
– ***, роден на 25.06.1984 г. в гр. Враца, живеещ в гр. ***, ул. ***, български
гражданин, с висше образование, във фактическо съпружеско съжителство,
неосъждан, ЕГН **********,
За ВИНОВЕН в това, че
На неустановена дата през месец май 2019 г. в гр. ***, във в.ф. *** –
***, сам съставил неистински частен документ – становище на
военнослужещия към – ПРОТОКОЛ от проведена беседа с военнослужещ за
преназначаване на длъжност, по реда на чл. 32, т. 6 от Правилника за
прилагане на закона за отбраната и Въоръжените сили на република България,
с рег. № 3-1089/23.05.2019 г. и на 23.05.2019 г. във в.ф. *** – *** го употребил
1
в условията на посредствено извършителство, чрез о.р. *** Б. Х. Х., който не
съзнавал, че документа е неистински, за да докаже, че съществува правото на
командира на в.ф. *** – *** да преназначи *** Г. М. Г.ев от длъжност
“младши *** във 2 отделение позиционни машини на взвод за вертикални
конструкции в инженерна рота за хоризонтални конструкции на в.ф. *** –
***“ на длъжност „*** – а*** отделение на технически взвод в инженерна
рота за хоризонтални конструкции на в.ф. *** – *** –престъпление по чл. 309,
ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а от НК го ОСВОБОЖДАВА от
наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА
в размер на 1 000 лв., в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Военен съд – Пловдив.

Приложеното по делото веществено доказателство ПРОТОКОЛ от
проведена беседа с военнослужещ за преназначаване на длъжност, по реда на
чл. 32, т. 6 от Правилника за прилагане на закона за отбраната и Въоръжените
сили на република България, с рег. № 3-1089/23.05.2019 г. ДА СЕ
УНИЩОЖИ като вещ без стойност, след влизане на решението в сила.
Докладна книга с рег. № 611/09.2020 г., съдържаща 300 листа, заведена
в Регистратура за класифицирана и некласифицирана информация при в.ф.
*** – *** ДА СЕ ВЪРНЕ на в. в. *** – ***, след влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА подсъдимия да заплати по сметка на Военно-окръжна
прокуратура – Пловдив сумата от 120,00 лева разноски за възнаграждение на
вещо лице по водене на делото.
Решението може да се обжалва и протестира в 15 – дневен срок от днес
пред Военно-апелативен съд – София.
Съдия при Военен съд – Пловдив: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК.
С постановление от 01.06.2021г. ВОП - Пловдив е направила
предложение обвиняемият Д. да бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание за извършено престъпление по чл.
309, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа предложението.
Обвиняемият се признава за виновен и също пледира за налагане на
административно наказание и освобождаване от наказателна отговорност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Обвиняемият *** Д. постъпил на служба в БА на 01.09.2008г. Със
заповед № ЗЛС-2/10.01.2019г. на Командир на *** бил назначен на длъжност
„*** във в.ф. *** гр.***. По време на службата си се изявявал като високо
отговорен, изпълнителен и дисциплиниран офицер. Умеел да работи в екип,
изпълнявал поставените му задачи. Бил поощряван многократно.
Не е осъждан до момента.
На 07.05.2019г. командирът на *** - *** К., издал Заповед № ЗРД-363
относно създаване на организация за комплектоване на вакантни и
овакантяващи се длъжности за военнослужещите във военните формирования
на *** през 2019г. Заповядал назначаването и преназначаването на длъжности
да се извърши на основание чл. 32, т.2, т.4, буква „а“, т.5 и т. 6 от ППЗОВСРБ,
като следвало да се изготвят списъци за назначаване на военнослужещи по
тях. В заповедта било заповядано да бъде изготвен план-предложение от
командирите. В съответствие със заповедта, командирът на в.ф.*** – *** св.
И. разпоредил подготовката за извършване на процедурата на св. Х., който по
това време заемал длъжността „*** на в.ф. ***-***. Съгласно изискванията на
действащия към този момент чл. 32, т.6 и чл. 33, ал.3 от Правилника за
прилагане на ЗОВС на РБ, следвало да се проведе беседа с военнослужещите,
като бъде изготвен съответния протокол от нея. *** Х. изготвил образци –
бланки на тези протоколи за всеки военнослужещ, подлежащ на процедурата
по преназначаване. В съответния абзац военнослужещият, на който се
предлагала длъжност, собственоръчно следвало да попълва становището си
дали е съгласен или не е съгласен да бъде преназначен на предложената
длъжност и да положи подпис. Това действие следвало да стане в
присъствието на ротния командир и на началника на отделение ***“, които
следвало да положат подпис в графа „присъствали“. Така изготвеният
протокол следвало да се представи на командира за подпис и да се регистрира
в регистратурата.
Тъй като времето за провеждане на процедурата било ограничено, св. Х.
1
предал образците от протоколи за съответните военнослужещи на
обвиняемия Д., който бил *** на ***, за да проведе среща с подчинените му
военнослужещи и те да попълнят протоколите, след което отново трябвало да
ги върне на св. Х., за да бъдат придвижени до командира. Самите
военнослужещи ползвали почивки и компенсации в различно време и това
наложило техния пряк командир - обвиняемият Д., да извърши процедурата.
Същият взел протокол от проведена беседа с военнослужещ за
преназначаване на длъжност по реда на чл. 32, т.6 от Правилника за
прилагане на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България
с рег.№ 3 - 1089/23.05.2019г. за св. *** Г. М. Г., сам изпълнил ръкописния
текст в абзац „становище на военнослужещия“, като изписал „Съгласен съм
да бъда назначен на вакантната длъжност *** –*** в ***. *** Г.” и положил
подпис вместо него. Така изготвения протокол предал на *** Х., който от своя
страна, без да осъзнава, че протокола не е изпълнен от *** Г., го придвижил
по съответния ред, предвиден в ППЗОВСРБ.
След като били подготвени документите за преназначаване на
военнослужещите, св. И. изготвил план – предложение с рег.№ 3-
1095/23.05.2019г., с който поискал разрешение да назначи военнослужещи,
като в т.7 бил отразен св. Г., за длъжност „*** – а*** отделение на *** в ***
на в.ф.***-***“.
С писмо рег.№ З-2022/10.06.2019г. командира на *** разрешил
преназначаването на св. Г. на новата длъжност.
Със Заповед № ЗЛС-21/26.06.2019г. на командира на в.ф.*** – ***, ***
Г. бил преназначен на длъжност „*** – а*** отделение на *** в *** на
в.ф.***-***“, считано от 01.07.2019г.
В началото на м. юли 2019г. св. Г. бил в почивка, когато негов колега му
се обадил по телефона и му казал, че е прочетена заповед, с която бил
преназначен от длъжността, която заемал до този момент, в длъжност „ ***-
***, той и осветител” в рота ***. Това изненадало *** Г.. До този момент
никой не се бил свързвал с него и не бил информиран за тази промяна, нито
пък било искано негово съгласие.
На 23.10.2020г. *** Г. подал жалба до РС “Военна полиция“ -
гр.Пловдив, в която описал станалото.
По делото била назначена почеркова експертиза, от заключението на
която се установило, че ръкописният текст в абзац „СТАНОВИЩЕ НА
ВОЕННОСЛУЖЕЩИЯТ“ в предоставения за изследване „ПРОТОКОЛ за
проведена беседа с военнослужещ за преназначаване на длъжност, по реда на
чл. 32, т.6 от Правилника за прилагане на закона за отбраната и Въоръжените
сили на Република България с рег.№ 3-1089/23.05.2019г.“ не е изписан от ***
Г. М. Г.. Подписът след изписания ръкописен текст в абзац „СТАНОВИЩЕ
2
НА ВОЕННОСЛУЖЕЩИЯ“ в същия документ не е изпълнен от *** Г. М. Г..
Ръкописният текст в абзац „СТАНОВИЩЕ НА ВОЕННОСЛУЖЕЩИЯ“ в
предоставения „ПРОТОКОЛ за проведена беседа с военнослужещ за
преназначаване на длъжност, по реда на чл.32, т.6 от Правилника за
прилагане на закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България
с рег.№ 3-1089/23.05.2019г.“ е изписан от *** Ф. АВГ. ДР.. Подписът след
изписания ръкописен текст в абзац „СТАНОВИЩЕ НА
ВОЕННОСЛУЖЕЩИЯ“ в същия документ е изпълнен от *** Ф. АВГ. ДР..
По този начин, на неустановена дата през месец май 2019 г. в гр. ***,
във в.ф. *** – ***, обвиняемият съставил неистински частен документ –
становище на военнослужещия към – ПРОТОКОЛ от проведена беседа с
военнослужещ за преназначаване на длъжност, по реда на чл. 32, т. 6 от
Правилника за прилагане на закона за отбраната и Въоръжените сили на
република България, с рег. № 3-1089/23.05.2019 г. и на 23.05.2019 г. във в.ф.
*** – *** го употребил в условията на посредствено извършителство, чрез
о.р. *** Б. Х. Х., който не съзнавал, че документа е неистински, за да докаже,
че съществува правото на командира на в.ф. *** – *** да преназначи *** Г.
М. Г. от длъжност “*** *** във 2 *** в *** на в.ф. *** – ***“ на длъжност
„*** – а*** отделение на *** в *** на в.ф. *** – ***.
Предвид горното, прокуратурата приела, че с това от обективна и
субективна страна обв. Д. е осъществил състава на престъплението по чл. 309,
ал.1 от НК.
Този извод на прокуратурата се потвърждава от събраните по делото
доказателства по безсъмнен начин и изцяло се споделя от съда. За
истинността на документа е от значение само и единствено дали авторът,
посочен в документа, действително го е съставил, т.е. законът свързва
неистинността на един документ, независимо дали той е частен или
официален, единствено с произхода на документа. Затова документът ще е
неистински дори да е с вярно съдържание, ако посоченият в него автор не е
действителния. Оттук може да бъде направен изводът, че за съставянето на
неистински документ деецът ще носи отговорност по чл.309 от НК дори и
когато отразените факти и обстоятелства са верни, какъвто настоящия случай
обаче не е. /в този см.ППВС 3/82г./ Наказателна отговорност възниква и в
случаите, когато лицето, от чието име изхожда документа, предварително е
дало своето съгласие за това, тъй като наказателната отговорност за
документна подправка е свързана, както посочва чл. 93, т. 6 от НК, със
забраната да се издават документи от чуждо име.
От събраните по делото доказателства се вижда, че действително на
инкриминираната дата обвиняемият е съставил неистински частен документ,
което впрочем не се оспорва от него. Този документ той го е употребил, за да
докаже, че съществува правото на командира на в.ф. *** – *** да преназначи
3
*** Г. М. Г. на друга длъжност.
Деянието обвиняемият е извършил при пряк умисъл. Деецът е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Обвиняемият е
действал със съзнанието, че документа, който съставя, е неистински, тъй като
не носи подписа на *** Г., а неговия, знаел е предназначението на този
документ и че същият ще бъде използван, за да може св. Г. да бъде
преназначен на друга длъжност, Затова и при условията макар на
посредствено извършителство, той е употребил документа, за да може по този
начин да бъде доказано правото на командира на формированието да
преназначи един от неговите подчинени на друга длъжност.
При така посочената правна квалификация, съдът намери, че са налице
условията по чл. 78а от НК. За извършеното от обвиняемия престъпление по
чл. 309, ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до две
години, обвиняемият до момента не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на р. ІV от
НК, от престъплението няма причинени имуществени вреди. С оглед на това
съдът намира, че обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна
отговорност и следва да му бъде наложено административно наказание
ГЛОБА в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Военен съд -
Пловдив, в размер на 1000 лв. за извършено от него престъпление по чл. 309,
ал.1 от НК. Определеният размер на глобата е съобразен със семейното му
положение и материалното му състояние –живее в собствено жилище, за
което изплаща ипотечен кредит с вноска от *** месечно, получава около
***лв. месечна заплата, работи, не е семеен, но живее на съпружески начала,
като съпругата му не работи, с едно дете на *** Предвид данните за личността
на обвиняемия, съдът счита, че степента на обществена опасност на дееца е
ниска с оглед добрите характеристични данни и обстоятелството, че той
изразява съжаление за стореното и осъзнава грешката си, като изразява и
желание да продължи да служи в редовете на БА. След съвкупна преценка на
тези обстоятелства съдът счита, че по този начин ще бъде постигнат
максимален поправително-възпитателен и предупредително – възпиращ
ефект върху обвиняемия.
Обвиняемият следва да заплати по сметка на Военно-окръжна
прокуратура – Пловдив сумата от 120 лева разноски за възнаграждение на
вещо лице по водене на делото.
Приложеното по делото веществено доказателство - ПРОТОКОЛ от
проведена беседа с военнослужещ за преназначаване на длъжност, по реда на
чл. 32, т. 6 от Правилника за прилагане на закона за отбраната и Въоръжените
сили на република България, с рег. № 3-1089/23.05.2019 г. ДА СЕ
УНИЩОЖИ като вещ без стойност, след влизане на решението в сила, а
4
докладна книга с рег. № 611/09.2020 г., съдържаща 300 листа, заведена в
Регистратура за класифицирана и некласифицирана информация при в.ф. ***
– ***, ДА СЕ ВЪРНЕ на в. в. *** – ***, след влизане на решението в сила.
По изложените съображения съдът постанови решението си.
5
Съобщи за изтекли лични данни