РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Кюстендил, 21.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XII-ТИ СЪСТАВ в публично заседание
на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светослав Ем. Петров
при участието на секретаря Гергана Ив. Накова-Милушева
като разгледа докладваното от Светослав Ем. Петров Административно
наказателно дело № 20211520200715 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Раздел V “Обжалване на наказателните
постановления”, чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Обжалвано е Наказателно постановление № 553223-0347182/31.12.2020 г. на
Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София в Централно управление на
Национала агенция за приходите, с което на осн. чл. 185, ал.2 от ЗДДС е наложена на
ЕТ „**** – ***“, БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил,
ул. „****“ бл.***, вх.***, ет.***, представлявано от ****, „имуществена санкция“ в
размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба№Н-18 от
13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Иска се в жалбата и впоследствие в хода на процеса отмяна на наказателното
постановление, като се сочат допуснати нарушения на процесуалните правила и
наличие на хипотезата на чл.28 от ЗАНН. Алтернативно е направено искане за
намаляване размера на наложената „имуществена санкция“ съгласно разпоредбата на
чл. 185, ал.1 от ЗДДС и се претендира присъждане на сторените разноски за
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна е депозирала писмена молба /становище/, чрез
юрисконсулт И., в която подробно се излагат аргументи за законосъобразността на
издаденото НК и се моли съда да потвърди същото като правилно и законосъобразно.
1
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в
тяхната съвкупност прие за установено следното:
На 05.07.2020 г. била извършена проверка на търговски обект „кафе –
аперитив“, находящ се в гр. Кюстендил, колушко дере срещу бл.***, стопанисван от ЕТ
„****“, БУЛСТАТ ***. Проверката е извършена от свидетелите А.Т. и Т.С. –
инспектори по приходите в ЦУ на НАП - София. При проверката било установено, че в
обекта има въведено в работен режим фискално устройство (ЕКАФП), модел "Datecs
DP-15“, с номер на фискалното устройство № DТ787824 и номер на фискална памет –
02787824. Фискалното устройство притежавало функциите "служебно въведени" и
"служебно изведени" суми. При проверката било установено, че разчетената касова
наличност от ФУ е 57,70 лева, а фактическата наличност е 227,25 лева. Проверяващите
констатирали разликата между фактическата наличност и разчетената касова
наличност от ФУ и сбора от сумата на паричните средства в началото на деня,
въведените и изведените пари от касата е 169,55 лева положителна разлика.
За установеното в хода на тази проверка нарушение на 05.07.2020г. свид. Т.
съставил АУАН № 0347182 за описаното нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-
18/13.12.2006 г. на министъра на финансите, във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС, в
присъствието на свидетел и на управителя на дружеството – жалбоподател, което се
удостоверява с техните подписи, като в съставения АУАН е написано следното
възражение – „намерената разлика от друг шкаф извън касата. Тези пари са за плащане
на стока“.
Въз основа на съставения на 05.07.2020г. АУАН, при пълна идентичност на
описаното нарушение и дадената му правна квалификация на 31.12.2020г. Началник на
отдел „Оперативни дейности“ – София в Централно управление на Национала агенция
за приходите издал обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.
185, ал. 2 от ЗДДС за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 на министъра на
финансите.
Наказателното постановление е връчено на управителя на дружеството на
16.06.2021г. видно от инкорпорираната в НП разписка, като на 23.06.2021 г.е
депозирана и жалбата срещу наказателното постановление.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от
показанията на свидетелите Т. и С., като и от събраните по делото писмени
доказателства (дневен отчет, протокол за извършена проверка, опис на парите в касата,
декларация, заповед № ЗЦУ-1149/29.08.2020 г.), приобщени към доказателствения
материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са
2
непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина,
възприет от съда. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй като
същите са непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по
делото. Свидетелите подробно описват случая и установеното от тях при извършената
проверка на обекта. Свидетелите потвърждава, че при проверката в касата на обекта е
установена сума, по-малка от регистрираната на ФУ, като устройството притежава
функциите "служебно въведени суми" и "служебно изведени суми.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл.
59, ал.2 от ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно
е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са
издадени от компетентни за това административни органи, в предвидените в ЗАНН
давностни срокове.
В чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е предвидено, че всяко лице е
длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги
във или от търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ.
С обжалваното НП е вменено на жалбоподателя извършване на нарушение на
чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите, издадена въз
основа на законовата делегация по чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Цитираната норма гласи, че
извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез
операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми (които операции са се
поддържали от фискалното устройство в обекта). Безспорно е, че разлика в касовата
наличност е установена при проверката, а в разпечатките от дневния отчет от
фискалното устройство те не са отчетени като служебно въведени. Следователно
актосъставителят и наказващият орган са дали правилна правна квалификация на
нарушението, която съответства на фактическото му описание. Посочени са датата и
мястото на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено и
3
установено.
Доколкото е ангажирана административнонаказателната отговорност на
юридическо лице, чиято отговорност е обективна и безвиновна, не следва да се
обсъжда въпроса за субективната страна на деянието.
Установените от наказващия орган обстоятелства не сочат на маловажност на
нарушението, поради което не може да се приложи разпоредбата на чл.28, б. „а“ от
ЗАНН. Налице е „маловажен случай“ само ако съвкупната преценка на посочените по-
горе обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретно
извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от съответния вид. Ето защо съдът приема, че конкретното нарушение не
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения по чл.33, ал.1 от Наредба№Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, във вр. с
чл.118, ал.4 от ЗДДС, поради което случаят не може да квалифициран като маловажен.
Неправилно, в случая е определена санкционната норма – чл. 185, ал.2 от
ЗДДС, доколкото от установената фактическа обстановка и най-вече от рамката дадена
с описване на обвинението в АУАН и НП липсва твърдение, че нарушението е довело
до неотразяване на приходи /единствено се твърди, че е налице положителна разлика/ и
респ. се достига до извод, че санкцията е следвало да бъде определена в минимален
размера посочен в ал. 1, съгласно разпоредбата на чл. 185, ал.2, изр.2 от ЗДДС.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде изменено в частта по отношение на определената
санкция и да бъде наложена „имуществена санкция“ в минимален размер на осн.
чл.185, ал.2, изр.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС. Съобразно чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните
производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал.4 от АПК, когато съдът
отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата
заплаща всички направени по делото разноски. В случая е изменен размерът на
наложената санкция, като същевременно е оставено в сила НП за установеното
нарушение. Касае се за изменен санкционен акт, тъй като е установено, че е
законосъобразен, но не до размера на наложената санкция. Липсата на изрична
регламентация в АПК за тази хипотеза обосновава извод за субсидиарно приложение
на ГПК на основание чл.144 от АПК. Доколкото в случая размерът на адм. наказание е
намален от 3000 на 500 лева, тази пропорция следва да се приложи и към претенциите
от 395 лева за разноски /видно от приложения договор за правна защита и съдействие/
и следва да бъдат присъдени разноски в размер на 329,17 лева в полза на
жалбоподателя.
4
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1, т. 3 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 553223-0347182/31.12.2020 г. на
Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София в Централно управление на
Национала агенция за приходите, с което на ЕТ „****“, БУЛСТАТ ****, със седалище
и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. „*****“ бл.**, вх.***, ет.***, представлявано
от ****, на осн. чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложена, „имуществена санкция“ в размер на
3000 /три хиляди/ лева, като НАМАЛЯВА на осн. чл.185, ал.2, изр.2, във вр. с ал.1 от
ЗДДС размера на наложената „имуществена санкция“ от 3000 /три хиляди/ лева на 500
/петстотин/ лева, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба№ Н-18 от 13.12.2006г. на МФ,
във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Централно управление на Национала агенция за приходите, с адрес
гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 52 да заплати на ЕТ „****“,
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. „****“
бл.**, вх.***, ет.***, представлявано от **** сумата от 329,17 лв. /триста двадесет и
девет лева и седемнадесет стотинки/ представляваща сторени разноски в настоящото
производство за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено пред Административен съд Кюстендил, по реда на гл.
ХIIот АПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
5