Р Е Ш Е Н И Е № 1393
27.11.2019г,
гр.Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, въззивно
гражданско отделение,
девети граждански състав, в публичното заседание на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове:
Фаня Рабчева
Св.Узунов
С участието на секретаря П.Георгиева като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 2147/ 2019г. по описа
на ПОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258,
ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по
въззивна жалба от адв.Т.С. като пълномощник на Г.Р.С. *** против Решение №
3128/22.07.2019г. постановено по гр.д.№ 12007/2018г. по описа на ПРС – ХІІ
гр.с., с което е признато за установено в
отношенията между страните , че жалбоподателката дължи на "ЕВН България
Топлофикация" ЕАД - гр. Пловдив, плащане на следните суми по договор при
ОУ за доставка на ТЕ до имот на горния адрес
в Пловдив, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 5783/25.06.2018г., издадена по ч. гр. дело № 4115/2018 год. по
описа на Районен съд – Пловдив: 406.42 лева – главница, топлоенергия с период на
доставка от 01.10.2016г до 30.04.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаването на заявлението – 13.03.2018г. до
окончателното изплащане на вземането, и обезщетение за забава в размер на 42.34
лв. за периода от 02.12.2016 год. – 12.03.2018 год. По изложени доводи в
жалбата се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените от
топлофикационното дружество искове
Постъпил е отговор от
въззиваемото дружество "ЕВН България Топлофикация" ЕАД-гр.Пловдив, в
който отговор се оспорва жалбата като неоснователна, моли да се потвърди
първоинстанционното решение и се присъди юриск.възнаграждение в размер на 100
лева.
Пловдивски окръжен съд
като взе предвид събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, намери следното:
Жалбата изхожда от
надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като процесуално
допустима подлежи на разглеждане по същество.
Предявен е установителен
иск по чл.422, ал.1 ГПК от "ЕВН България Топлофикация" ЕАД против на Г.Р.С.
*** за установяване на вземания за
сумите 406.42
лева , дължима главница за доставена
топлоенергия за периода от 01.10.2016г до 30.04.2017г., обезщетение
за забава в размер на 42.34 лв. за периода от 02.12.2016 год. – 12.03.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението –
13.03.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
ЗИ по ч. гр. дело № 4115/2018 год. по описа на Районен съд – Пловдив- ХІІ гр.с.
Исковите претенции се основават на извършваната от дружеството съгласно чл.150
ЗЕ продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди при публично
известни условия, каквато е била доставена на ответницата Г.Р.С. ***, поради
което същата се явява клиент на топлофикационното дружество, за периода 01.10.2016г до 30.04.2017г., за който същата
не е заплатила стойността на разпределена и доставената топлинна енергия в размер
на сумата от 406,02 лева, както и обезщетение за забава в размер на 42,34 лева,
както и законна лихва върху главницата, за които се претендира от ищеца да
бъдат установени като вземания в исковото производство, предмет на издадената
ЗИ в заповедното производство по чл.410 ГПК.
От
ответната страна се поддържа главното възражение относно липсата на представени
годни доказателства в първоинстанционното производство за обстоятелството
ответницата да е собственик или ползвател на процесния топлоснабден обект,
поради което са оспорени като възникнали каквито и да е облигационни
правоотношения между страните.
При
уважаване на така предявените искове , районният
съд е изходил от разпоредбата на чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ относно уредбата на
правоотношението между страните въз
основа на договор при общи условия, при което
клиенти на топлофикационното дружество са собствениците на самостоятелни
обекти в сграда в режим на етажна собственост, ползватели на недвижим имоти или
техни наематели, последните при разкрита на тяхно име партида. За ответницата
приетото притежаване на правото на собственост върху процесния апартамент в
етажната собственост в блока на посочения адрес в *** е основано на представени
от ответника писмени доказателства, както и от третото неучастващо лице –
Община Пловдив, чрез които официално е удостоверен както факта на идентичност
на имената на ответницата: Г.Р.С. с Г.Р.С., така и наличието на вписването й
като собственица на имот в етажната собственост, вкл. с оглед изходящ от същата
документ във връзка с доставката на топлоенергия в имота. Независимо в случая,
че не е налице събрано доказателство относно наличието на данни процесният имот
да е деклариран от ответницата по ЗМДТ, видно от официалната служебна справка
на съда по реда на Наредба №14/
18.11.2009г. от 10.08.2018г. посоченият
адрес на имота е настоящ и постоянен адрес на лицето, който е бил обявен в ищцовото
дружество за разкриване на партида на лицето, като е била изготвена
изравнителната сметка за съответната година, за която е задължението, съгласно
изискванията на чл.154 ЗЕ. В комплекса от представените доказателства Договор за присъединяване на жилищна сграда
към топлофикационната система за централизирано топлоснабдяване от 01.09.1998г. с приложение на Протокол от
18.10.1993г. на живущите на адреса в бл.273 на посочения адрес в ***, на Общо събрание, сред които фигурира
ответницата с имената Г.С.Р. в качеството на собственик, преценено с оглед
представеното официално удостоверено с писмо изх.№ 19 СД-714/ 09.04.2019г. на
Община- Пловдив относно идентичността на
имената, а именно лицето Г.Р.С., ЕГН: ********** с предишно име Г.Р.С.,
подкрепени от данните от официалната справка по Наредба №14/ 18.11.2009г.
от 10.08.2018г., макар и само относно
адреса на ответницата, на последната на която е открита партида в ищцовото дружество,
следва да се приеме, че съвкупността
от тези доказателства налага извод, че същата
притежава качеството на клиент на топлофикационното дружество по смисъла на
чл.149, ал.1 и чл.153, ал.1 ЗЕ, поради което установено се явява да е
възникнало облигационното правоотношение между страните по договора за разпределение
и доставка на топлинна енергия при общи условия. В останалата част относно заявеното
неизпълнение на договорно задължение от ответницата за заплащане на
разпределена и доставена топлинна енергия в имота на адреса се установява от
ангажираните от ищеца доказателства по назначената СТЕ и ССчЕ, неоспорени по
делото и приети като компетентно изготвени.
Установено се явява по СТЕ, че в процесния недвижим имот всички 4 броя
отоплителни тела, вкл. и 1 брой водомер за топла вода, налице е
присъединяване към топлопреносната мрежа, снабдени с ИРУ за визуален
отчет , но не е бил осигуряван достъп за отчет, вкл. на данните на водомера,
имотът е с отопляемия обем 155 кв м. Във връзка с неосигуряван достъп до имота
е била прилагана „Методиката за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна
собственост“ / чл.6.7,6.5/ като приложение към чл.61, ал.1 от наредбата
№16-334/ 06.04.2007г. за топлоснабдяването, при което не е констатирана разлика между количеството ТЕ
разпределено в имота за процесния период общо 7,52424MWh,
в т.ч. 1,05139 MWh за
отдадената сградна инсталация и разпределеното от топлинния счетоводител
количество ТЕ и начисленото от ищцовото дружество при сравнение на справките за
начислена топлоенергия от „Техем съврисис“ ЕООД и ищеца за абоната. От ССчЕ по делото е установен размерът на
обезщетението за забава, възлизащ на 42,34 лева.
При
така събраните доказателства следователно предявените обективно съединени
искове по чл.422 , ал.1 ГПК се явяват доказани по основание и размер и като
такива подлежат на уважаване, а като уважени с обжалваното решение, последното
подлежи на потвърждаване.
На
въззиваемата страна на основание чл.78, ал.8 ГПК следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство в размер на 100 лева.
Водим
от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК, въззивният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Решение № 3128/22.07.2019г. постановено по гр.д.№ 12007/2018г. по описа
на Пловдивски районен съд – ХІІ гр.с.
ОСЪЖДА
Г.Р.С., ЕГН: **********,*** да заплати на "ЕВН България Топлофикация"
ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37,
ЕИК ********* сумата 100 лева / сто лева/ юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.78, ал.8 ГПК.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: Членове: