Р
Е Ш Е Н И Е
№ 267 23.01.2020
г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд петнадесети граждански
състав
На двадесет и трети януари
две хиляди и двадесета година
В открито заседание на двадесет и втори януари 2020 г.
в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар:Катя Янева
Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 14619 по описа
за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 вр.с чл.415, ал.1 от ГПК вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Съдът е сезиран с искова молба от
„ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 против С.Я.К..
В исковата молба се твърди, че ищецът имал
качеството си на енергийно предприятие, по смисъла на чл. 126, ал.1 и чл. 129
от Закона за енергетиката (ЗЕ), което
е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия по чл. 43,
ал. 2 от ЗЕ, за производство и пренос на топлинна енергия за обособената
територия на гр. Пловдив.
Съгласно чл.
150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране (ДКЕВР). Общите условия (публикувани и на сайта на
дружеството: www.evn.bg ) влизат в сила, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите.
По силата на
Раздел II от Общите условия на „ЕВН България Топлофикация" ЕАД за продажба
на топлинна енергия за битови нужди (ОУ), одобрени от ДКЕВР, „ЕВН
България Топлофикация" ЕАД е длъжно да доставя в абонатните станции на
сградите топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
ответникът, като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. ******, ул.
„******" № ****, ет.****, ап. ****, има качеството на клиент на топлинна
енергия и съгласно чл. 34, ал. 1 от ОУ, е длъжен да заплаща месечните дължими
суми за доставената топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичането на
периода, за който се отнасят. Според клаузата на чл. 35, ал. 1 от ОУ, при
неизпълнение в срок на задълженията по чл. 34, ал. 1, клиентите на топлинна
енергия дължат на „ЕВН България Топлофикация" ЕАД обезщетение, в размер на
законната лихва от деня на забавата.
В изпълнение
на законоустановените си задължения на топлопреносно предприятие, ищцовото
дружество е доставило до сградата, а търговецът, извършващ дялово разпределение
на топлинна енергия - „Нелбо" ЕАД, е разпределил за имота на ответницата
топлинна енергия за отопление и отдадена от сградната инсталация, както и
услуга за разпределение на обща стойност 345,10 лв., включваща главница в размер на 307,01 лв., представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за
периода 01.07.2017 г. - 30.09.2018 г., ведно с обезщетение за забавено плащане
на главницата за периода 02.09.2017 г. - 22.05.2019 г. в размер на 38,09 лв.
Начислената
на ответника топлинна енергия, е доставена и разпределена в пълно съответствие
с изискванията на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане и
по-специално разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (НТ). Доколкото обектът на потребление се намира в сграда в
режим на етажна собственост, топлинната енергия се разпределя по методиката за
дялово разпределение на топлинна енергия към НТ.
За събиране
на посочените по-горе суми, на 23.05.2019 г., депозирал пред Районен съд - гр.
Пловдив, Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч. гр. дело № 8173/2019 г., по описа на XІХ гр.
състав. Със Заявлението, освен цитираните по-горе суми, претендирал ответникът
да бъде осъден да заплати и законната лихва върху главницата, считано от
23.05.2019 г., както и сумата от 75лв., представляваща деловодни разноски, а
именно платената държавна такса в размер на 25 лв., по чл. 12 от ТДТКССПГПК,
както и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК.
В определения от съда срок е постъпило възражение от длъжника.
Ищецът заявява, че ответникът е направил на 02.07.2019 г. частично
погасяване на задължението след датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед.
Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на С.Я.К., че същият дължи на "ЕВН България Топлофикация"
ЕАД следните суми за разпределена топлинна енергия:
-
главница в размер на 213,55 лв.,
представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за
периода 01.12.2017 г. - 30.09.2018 г.,
-
законната лихва върху главницата, считано от момента на депозирането в съда
на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение (02.07.2019 г.),
както и да осъди ответника да заплати на ищеца следните суми:
деловодните разноски по
настоящето производство, включващи платените държавни такси и депозити за вещи
лица, както и юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК, определено
по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът не е депозирал писмен отговор на
исковата молба, не се е явил в съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие.
Съдът намира, че са налице
предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, а именно – на страните са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, като
исковете са вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства –препис – извлечение от сметка,
справка за доставена топлинна енергия по количество и стойност за процесния
имот, Общи условия, фактури, доказателства за право на собственост на ищеца
върху процесния имот .
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски,
които се констатираха в размер на 75 лв. – държавна такса в настоящото
производство, а за заповедното производство – в размер на 75лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
Признава за установено в
отношенията между ищеца “ЕВН
България Топлофикация”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул”Христо Данов” № 37, и ответника С.Я.К., ЕГН **********,***, че С.Я.К., ЕГН **********, дължи на “ЕВН България
Топлофикация”ЕАД – гр.Пловдив,
сумата от 213,55 лв., представляваща незаплатена
цена за доставена топлинна енергия в обект на потребление, находящ се
в гр.*****, ул. „******" № ****, ет.****,
ап. ****, за периода 01.12.2017 г. -
30.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
02.07.2019 г., а именно датата на плащане на част от задължението, извършено
след датата на депозирането в съда на заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение, до окончателното й изплащане, за които суми
на ищеца е била издадена заповед за изпълнение №****/ 29.05.2019 г. по ч.гр.д.№
8173/ 2018 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХІХ гр.с.
ОСЪЖДА С.Я.К., ЕГН **********,***,
да заплати на “ЕВН България
Топлофикация”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул”Христо Данов” № 37, сумата от 25лв.
/двадесет и пет лева/ - заплатена държавна такса и сумата от 50лв. /петдесет лева/– юрисконсултско
възнаграждение - разноски в производството по ч.гр.д. № 8173 /2019 г. по описа
на Районен съд - Пловдив, ХІХ гр.с., както и сумата от 75лв./седемдесет и пет лева/- заплатена държавна такса в настоящото
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване,
а на отмяна по реда на чл.240, ал.1 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова
Вярно с оригинала!
КЯ