№ 2915
гр. София, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20211110152275 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Б. П. СТ. с ЕГН ********** от
АДРЕС и ЦВ. П. ЕН. с ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес: АДРЕС, чрез адв. Р. Д.
срещу ФИРМА, с адрес: АДРЕС, с която се иска да бъде установено по отношение на
ответника, че ищците не му дължат сумата от 350 лева, представляваща разноски за
възнаграждение за правна помощ в полза на НБПП, за която сума е издаден
изпълнителен лист по НОХД № 6143/2015 г. по описа на ПРС срещу П К С. с ЕГН
**********- наследодател на ищците и въз основа на който изпълнителен лист е
образувано изпълнително ИД № 225/2021 г., по описа на ЧСИ И.К. с рег. № *** на
КЧСИ.
Твърди се, че: Срещу П К С. с ЕГН ********** е бил издаден изпълнителен лист №
502 от 21.03.2016 г. по НОХД № 6143/2015 г. по описа на ПРС в полза на ФИРМА за сумата
от 350 лева; Ищците С. и Е. са наследници по закон на П К С.; Срещу ищците е било
образувано ИД № 225/2021 г., по описа на ЧСИ И.К. с per. № *** на КЧСИ.
Твърди се, че претендираната по изпълнителното дело сума е погасена по давност,
доколкото изпълнителният лист е издаден на 21.03.2016 г., а изпълнителното дело е
образувано на 30.06.2021 г. Сочи се, че погасителната давност за вземането е общата пет
годишна давност по чл. 110 ЗЗД вр. чл. 117 ал. 2 ЗЗД, която е изтекла най-късно на
21.03.2021 г.
Представят се писмени доказателства.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор, с който оспорва
исковата молба като неоснователна.
Оспорва се твърдението за изтекла погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД. Поддържа
се, че Давността е прекъсната с образуването на изпълнително дело 2021***0400225 по
описа на ЧСИ И.К., рег. №***, район на действие - ОС- Пловдив. Твърди се и, че по време
на действие на ЗМДПВИП са спрели да текат давностните срокове от 13.03.2020г. до
1
21.05.2020г. Твърди се, че процесното вземане е за разноски за правна помощ и доколкото
съгласно чл. 276 от Закона за правната помощ разноските за правна помощ по чл. 27, ал. 3 и
по чл. 27а са частни държавни вземания, то с оглед характера на тези вземания, НБПП
следва да се приравни на частноправен субект
Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищците.
Като прецени събраните по делото доказателства, съдът намери от фактическа страна
следното:
По допустимостта: Когато се претендира установяване на факт (изтекла погасителна
давност) относно възможността за събиране по принудителен ред на държавно вземане, т.е.
– искът се отнася до установяване на обстоятелство, което е от значение за
законосъобразното развитие и приключване на принудителното изпълнително производство,
развиващо се по правилата на ГПК. След като събирането на публичното вземане е
възложено на ЧСИ и същият извършва процесуални действия по реда на ГПК, то по
аргумент за по-силното основание, защитата на длъжника по исков ред срещу изпълнението
– за установяване възможността задължението му да се събере принудително, се
осъществява също по реда на ГПК – чрез иска по чл. 439 от ГПК, като компетентен да
разгледа и да се произнесе по него е общият (гражданският) съд. /практика на смесени
петчленни съдебни състави по чл. 135, ал. 4 от АПК -определение № 81/21.09.2012 г. по адм.
д. № 73/2012 г., определение № 92/22.11.2012 г. по адм. д. № 74/2012 г., определение №
8/31.01.2013 г. по адм. д. № 1/2013 г., определение № 2/10.02.2021 г. по гр. д. № 32/2020 г.,
както и Определение № 130 от 24.07.2017 г. по ч. гр. д. № 756 / 2017 г. на Върховен
касационен съд, 2-ро гр. Отделение/
Наследодателят на ищците П К С. е бил обвиняем по н.о.х.д. №6143/2015 г. на
Районен съд-Пловдив, като в процеса е бил представляван от служебен защитник. В
проведено на 24.09.2015 г. заседание е одобрено постигнато по делото споразумение, с
което подсъдимият е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343б, ал.1 НК.
С Определение от 07.01.2016 г. по н.о.х.д. №6143/2015 г. на Районен съд-Пловдив П К
С. е осъден да заплати на ФИРМА сумата от 350 лева, представляваща изплатени от Бюрото
възнаграждение за оказана правна помощ. Видно от направеното от съда отбелязване,
определението е влязло в сила на 14.03.2016 г.
Въз основа на същото е издаден изпълнителен лист от 23.03.2016 г., с който П К С. е
осъден да заплати в полза на Национално бюро за правна помощ сумата от 350 лева,
представляваща разноски за възнаграждение за правна помощ.
Изпълнително дело № 2021***0400225 по описа на ЧСИ И.К. е образувано на
30.06.2021 г., на която дата е входирана молба от НАП с правно основание чл. 426 от ГПК с
вх. №2703/30.06.2021 г. на ЧСИ К.. В молбата е посочено, че съгласно чл. 27б от ЗПП във
връзка с чл. 3, ал. 7, т.8 от ЗНАП, задължението представлява частно държавно вземане и се
събира от НАП, като на основание чл. 163, ал. 2 ДОПК редът за събиране е общия такъв –
по ГПК.
С молбата е възложено на съдебния изпълнител извършване на изпълнителни действия
– опис, оценка и продан на недвижимо имущество.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Съгласно чл.439 ГПК, длъжникът в изпълнителното производство може да оспори
вземането, предмет на изпълнението, когато основава иска си само на факти, настъпили
след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Съгласно чл. 27 б. "б" ЗПП разноските за правна помощ са частни държавни вземания и
се събират от Националната агенция за приходите въз основа на издаден от съда
изпълнителен лист. Процесният изпълнителен лист е издаден в полза на ответника и дори
изпълнителното производство да е образувано по молба на НАП, то последната действа като
2
процесуален субституент при условията на процесуална суброгация на ответника, като по
силата на изричната норма е оправомощена да събира по принудителен ред присъдените в
полза на ответника частни държавни вземания. Изложеното предпоставя за съда извод, че
разпоредбата на чл. 27б ЗПП не засяга титуляря на материалното право и това е лицето, в
чиято полза е издаден изпълнителният лист - в случая ответникът НБПП. Поради това съдът
намира доводите на ответника за недопустимост неоснователни.
С доклада по делото е указано но ищеца, че в негова тежест е да установи, наличието
на съдебно изпълнително основание за процесното вземане, въз основа на което е
образувано посоченото изпълнително дело № 2021***0400225 по описа на ЧСИ И.К., рег.
№***, район на действие - ОС- Пловдив, както и началния момент на погасителната
давност.
Следва да се отбележи, че в приложеното по делото Определение от 07.01.2016 г. по
н.о.х.д. №6143/2015 г. на Районен съд- Пловдив е влязло в сила на 14.03.2016 г. Това
определение е съдебното изпълнително основание, въз основа не което е издаден
изпълнителния лист и началния момент на погасителната давност е датата на влизане в сила
на горецитираното определение- 14.03.2016 г.
Вземанията по издадения изпълнителен лист представляват частни държавни вземания
и за същите е приложим общ петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД.
Ето защо вземанията по процесния изпълнителен лист биха били погасени по давност
на 14.03.2021 г. ако не са извършени действия по спиране или прекъсване на давността.
В периода на течене на погасителната давност обаче е приет специалния Закон за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от
13.03.2020г., и за преодоляване на последиците. Съгласно чл. 3, т. 2 от него (изм. - ДВ, бр. 34
от 2020г., в сила от 09.04.2020г.) за срока от 13 март 2020г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. С Решение на Народното събрание на
Република България от 13.03.2020г. /ДВ, бр. 22/2020г./ е обявено извънредно положение
върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020г. до 13 април
2020г. С Решение на НС /ДВ, бр. 33/2020г./ срокът на обявеното с Решение на Народното
събрание от 13 март 2020г. извънредно положение върху цялата територия на Република
България е удължен до 13 май 2020г. След тази дата, срокът на извънредното положение не
е бил удължаван, от което следва, че същото е отпаднало.
По изложените съображения, следва да се приеме, че в периода 13.03.2020г.-
13.05.2020г. е имало обявено извънредно положение и съгласно чл. 3, т. 2 от специалния
закон давностните срокове, с изтичането на които се погасяват права на частноправни
субекти, са спрели да текат. Поради това, срокът на погасителната давност за процесните
вземания, които са в полза на частноправен субект /търговско дружество/, следва да бъде
удължен с периода, в който е спряла да тече давността, равняващ се на два месеца.
Следователно, давността за вземанията е изтекла не на 14.03.2021г., а на 14.05.2021г.
Към момента на депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело
№2021***0400225 – 30.06.2021 г., давността е изтекла.
Дори да се приеме, че давностният срок е бил спрян за твърдения от ответника период
от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г., вместо до 13.03.2020., то в този случай давността за
вземанията би била изтекла на 22.05.2020 г. – отново преди депозиране на молбата за
образуване на изпълнителното дело.
За пълнота следва да се посочи, че молбата за образуване на изпълнителното дело има
изходящ номер и дата на НАП 94-21-557/14.06.2021 г. В приложения по делото препис от
изпълнителното дело липсват данни за използвана от НАП пощенска услуга, но дори да се
приеме, че давността би била прекъсната още на 14.06.2021 г., а не при входирането на
молбата при съдебния изпълнител – на 30.06.2021 г., то отново при разглежданите по-горе
хипотези на спиране на срока, във всеки случай давността би била изтекла и към този
момент.
Тоест погасителната давност е изтекла и е отпаднала възможността за събиране на
3
вземането по изпълнителния лист по принудителен път.
При посочените мотиви съдът намира, че по отношение на ответника не съществува
правото на принудително изпълнение спрямо ищците за сумата от 350 лева, представляваща
разноски за възнаграждение за правна помощ в полза на НБПП, за която сума е издаден
изпълнителен лист по НОХД № 6143/2015 г. по описа на ПРС срещу П К С. с ЕГН
**********- наследодател на ищците и въз основа на който изпълнителен лист е образувано
изпълнително ИД № 225/2021 г., по описа на ЧСИ И.К. с рег. № *** на КЧСИ.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищците имат право на разноски за държавна такса в
размер на 50 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева.
Водим от изложеното, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Софийският районен
съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от на Б. П. СТ. с ЕГН ********** и
ЦВ. П. ЕН. с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 439
ГПК, че по отношение на ФИРМА, с адрес: АДРЕС, НЕ СЪЩЕСТВУВА ПРАВОТО НА
ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на сумата по изпълнителен лист от 21.03.2016 г.,
издаден въз основа на влязло в сила Определение №30/07.01.2016 г. по н.о.х.д.
№6143/2015 г. на Районен съд-Пловдив, а именно 350 лева, представляваща разноски за
възнаграждение за правна помощ в полза на НБПП, за която сума е издаден изпълнителен
лист по НОХД № 6143/2015 г. по описа на ПРС срещу П К С. с ЕГН **********-
наследодател на ищците и въз основа на който изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело № 2021***0400225 по описа на ЧСИ И.К. с рег. № *** на КЧСИ.
ОСЪЖДА ФИРМА, с адрес: АДРЕС да заплати на Б. П. СТ. с ЕГН ********** и
ЦВ. П. ЕН. с ЕГН ********** съдебно-деловодни разноски в размер на 410 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4