№ 4372
гр. София, 20.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С. И. У.
като разгледа докладваното от С. И. У. Административно наказателно дело
№ 20231110206112 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК, вр. чл. 144 АПК, вр. чл.
63д от ЗАНН.
С Решение № 3497 от 20.07.2023 г. Софийски районен съд, НО, 15
състав е отменил Наказателно постановление № 007333/27.01.2023 г.,
издадено от началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол
управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) гр.София, с
което на А. Ц. А. е наложено административно наказание "глоба" в размер на
1800 лева за извършено административно нарушение по чл. 179, ал. 3а ЗДвП,
вр. чл.139, ал. 7 от ЗДвП.
В срока за обжалване на решението от страна на А. Ц. А., чрез адв.А. – с
доказателства за надлежно учредена представителна власт по делото, е
постъпила молба за допълване на постановеното решение в частта за
разноските, като въззиваемата страна бъде осъдена да заплати в полза на
въззивника адвокатско възнаграждение в размер на 720 лева с ДДС, съгласно
приложен по делото договор за правна защита и съдействие, своевременно
релевираното искане за това и представени доказателства за извършеното
плащане.
С оглед спазване правата на всяка от страните, на началник отдел
„Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ) към
Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) гр.София е изпратен препис от
депозираната по-горе молба на А. Ц. А., с възможност за становище, каквото
в предоставения срок не е постъпило.
1
При така установеното, съдът прие от правна страна следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта
му за разноските.
В случая А. Ц. А. е уведомен за постановеното решение на 05.08.2023 г.,
а молбата е депозирана в съда на 17.08.2023 г., поради което същата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата е неоснователна по следните
съображения:
Съгласно чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство, страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. В АПК отговорността за разноски е уредена в чл. 143, в който е
предвидено, че: когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските
по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ /ал. 1/; подателят на жалбата има право на разноски
по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него
административен акт /ал. 2/; когато съдът отхвърли оспорването или прекрати
производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението
си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ /ал.
3/; Когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, право
на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен
/ал. 4/.
В конкретния случай, между въззивника А. Ц. А. и Адвокатско
дружество „Л. П.“ с ЕИК ********, е сключен на 07.04.2023 г. договор за
правна помощ, с уговорено в същия възнаграждение, дължимо от
възложителя А. в размер на 600 лева без ДДС. С Анекс от 07.04.2023 г. към
договора за правна помощ от 07.04.2023 г. страните са приели, че
договореното възнаграждение е непосилно за заплащане от страна на
възложителя и са постигнали съгласие същото да бъде заплатено от трето
2
лице – „Е. Т. Е.“ ЕООД, ЕИК **********. Видно от представеното преводно
нареждане, на 10.04.2023 г. „Е. Т. Е.“ ЕООД, ЕИК ********** е заплатило по
банкова сметка на Адвокатско дружество „Л. П.“ с ЕИК ******** сумата в
размер на 720 лева, съгласно издадена проформа фактура № ********** от
07.04.2023 г.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая въззивникът не е сторил
разноски, които да му бъдат присъдени съобразно изхода на делото. Съгласно
ТР № 6/13 - т. 1 на ОСГТК на ВКС, само когато е доказано извършването на
разноски от страната в производството, те подлежат на присъждане.
Изискването страната да е направила реално разноските, които претендира да
й бъдат заплатени от противната страна, е в основата и на задължителната
практика на ВКС по чл. 274, ал. 3 ГПК - Определение № 14/7.01.2014 г. по ч.
т. д. № 3082/14 на ВКС Първо т. о. и Определение № 110 от 25.02.2016 г. по ч.
т. д № 311/2016. на Второ т. о., с които е отречена възможността като съдебни
разноски да се присъжда платено от трето лице възнаграждение за адвокат,
осъществил процесуално представителство на страната, доколкото такова
плащане не може да се приеме, че е за сметка на последния, за да е налице
основание за присъждането му като реален разход за страната. Този правен
извод не би се променил и от обстоятелството, че между третото лице и
страната или между третото лице и процесуалния представител е налице
договор, който да урежда вътрешните им отношения /в този смисъл - решение
№ 30/28.04.2017 г. по т. д. № 2334/15 на ВКС, Второ т. о., в частта за
разноските в касационното производство/. Съдът дължи преценка дали по
делото са налице доказателства, от които да е видно, че страната реално, чрез
разходване на свои средства, е извършила заплащането на претендираните
разноски. В конкретния случай, по делото нито се твърди, нито се доказва
такова действително разходване на средства от името и за сметка на
въззивника А., поради което и не са налице основания за присъждане на
разноски в полза на тази страна за сметка на насрещната такава. В случая
страната не е платила реално чрез разходване на свои средства
претендираното като съдебен разход адвокатско възнаграждение, като
последното е заплатено на процесуалния представител от трето неучастващо
в производството лице. Следователно, към датата на плащане на
възнаграждението на последния от трето лице липсва реално осъществен
разход на страната, който да се приеме, че е за нейна сметка и който да дава
3
основание за присъждане на сумата за такъв разход в полза на тази страна (в
този смисъл Определение № 556 от 19.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4289/2019 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Геновева Николаева, както и
Определение № 274 от 15.05.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 739/2017 г., II т. о.,
ТК, докладчик съдията Боян Балевски).
По изложените съображения съдът счита, че молбата за допълване на
процесното решение в частта за разноските се явява неоснователна, поради
което следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Ц. А., ЕГН **********,
депозирана чрез адв.А., за допълване на Решение № 3497 от 20.07.2023 г.,
постановено по НАХД № 6112/2023 г. по описа на Софийски районен съд,
НО, 15 състав, в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен
съд София-град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на
основанията, предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4