Р Е Ш Е Н И Е
№ 44
гр.Габрово,
28.04.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в открито съдебно заседание на тридесети март две
хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
при секретаря Мариела Караджова и в присъствието на прокурора ................ като разгледа докладваното от съдия РАЧЕВ адм. д. № 321 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.65, ал.4 от Закона
за общинската собственост /ЗОС/ във връзка с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба вх. № 2065/13.11.2020г.
по описа на Административен съд – Габрово на Д.В.М. с ЕГН **********,***, пл.
Възраждане, № 5, ет.3, сочена и като съдебен адрес против Заповед №
2329/4.11.2020г. на Кмета на Община Габрово, с искане същата да бъде отменена и
да бъдат присъдени деловодните разноски.
С
обжалваната заповед, на основание чл.65, ал.1, от ЗОС е наредено да бъде иззет
от жалбоподателя общински недвижим имот, представляващ „общинска земя, с площ
33,28 кв.м. заета от павилион в северната част на ПИ 14218.519.271“, определен
е срок за доброволно изпълнение и е насрочена принудително изземване ако
заповедта не бъде изпълнена доброволно, разпоредено е разходите по
принудителното изпълнение да бъдат за сметка на Д.М..
В
жалбата и в изразените в проведените съдебни заседания становища се излагат
подробни съображения сочещи незаконосъобразност на обжалваната заповед.
Основното е, че заповедта е насочена срещу лице което не е собственик на
павилиона, който следва да бъде премахнат и така нему незаконосъобразно се
вменяват задължения, които той не следва да понася.
Ответният
административен орган, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита,
че същата е издадена от компетентен орган, при спазване на материалните и
процесуалните предпоставки по издаването ѝ както и че правилно е насочена
срещу жалбоподателя, тъй като той неколкократно е заявявал желание отношенията
му с община Габрово да бъдат уредени на договорна основа. Иска се отхвърляне на
оспорването и присъждане на разноски.
Административен съд – Габрово, след като прецени
допустимостта на жалбата и изложените в
нея доводи, както и данните по делото, приема за установено следното от
фактическа страна.
Не
се спори, че между жалбоподателя, лично, или представлявани от него вписани в
търговския регистър лица от една страна и Община Габрово от друга, в един
немалък период от време, предхождащ издаването на заповедта, са съществували
отношения във връзка с ползване на части от общински пазар находящ се в
поземления имот в който е разположен и павилиона предмет на обжалваната
заповед.
Със
заповед № 2217 от 21.10.2020г. Кмета на община Габрово назначил комисия, на която е възложил да
извърши оглед на място и да изготви констативен протокол относно действията на Д.М.
за доброволно освобождаване на общинска земя от преместваем обект /павилион/.
На
22.10.2020г. комисията е „била на мястото на общинската земя“. Установила е че
„наемателят“, който в същото време нямал „валидни отношения с Община Габрово“
бил уведомен с писмо от 30.09.2020г., че запазването на павилиона било
незаконосъобразно и нецелесъобразно. Установила е също, че към датата на проверката
не били предприети действия за освобождаване на имота.
По
делото е представена кореспонденция между жалбоподателя и община Габрово от
която е видно, че той проявява интерес от наемане на общински терен находящ се
на територията на общинския пазар „Шиваров мост“, заявявайки че е собственик на
павилион. Общинската администрация е сочила наличие на натрупани задължения и
отказвала сключване на договор без провеждане на търг.
Представени
са също два договора за продажба на павилион и договор за наем за послужване на
същата вещ. Цялостното поведение на жалбоподателя демонстрирано в посочената
кореспонденция и в развилото се административно производство, кара настоящия
състав на съда да изпитва немалки съмнения в добросъвестността му при сложилите
се отношения – от една страна заявява, че е собственик на павилион и че желае
да уреди договорно неговото разполагане върху общинска земя, от друга страна
твърди, че няма нищо общо с този павилион и представя документи удостоверяващи
неговото отчуждаване и учредяването на облигационни права върху същия. Съвсем
отделен е въпроса дали за една и съща вещ иде реч. Добросъвестността на г-н М.
в случая обаче е без значение.
Текстът
на чл. 65 предвижда: „Общински имот,
който се владее или държи без основание, не се използува по предназначение или
необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета
на общината“
Следователно
за да е законосъобразна заповедта за изземване на общинския терен е необходимо
в проведеното административно производство да бъде установено по несъмнен начин
1. че имота е общинска собственост; 2. че същия /с оглед спецификата на
конкретния случай/ се владее или държи без основание; и 3. Лицето, което държи
или владее и от което лице имота следва да бъде иззет;
Първите
две условия несъмнено са налице – теренът е общинска собственост /видно от
представените акт за общинска собственост и скици/, както и че павилионът
предмет на заповедта не съответства на никой от предвидените по проект
преместваеми съоръжения и че липсва договорно основание за неговото поставяне, ergo терена се държи без основание.
В
административната част от процедурата, както и в настоящото съдебно производство
остана неустановен субекта комуто заповедта следва да възложи задължения. Със заповедта
е наредено да се изземе от Д.М. описан недвижим терен, определен е срок за
доброволно изпълнение и е предвидено че разноските по евентуалното принудително
изпълнение биха били в негова тежест. Съдът не възприема за основателни твърденията
на ответния административен орган, че адресат на заповедта следва да бъде Д.М.
тъй като бил заявявал, че е собственик на павилиона и че желае да наеме терена.
Назначената
комисия, която е притежавала всички властнически правомощия при извършване на
огледа и проверката на място, е имала възможността и задължението да установи
кой субект упражнява дейност във въпросния павилион /кой е субекта, държащ
общинския терен без основание/ за да бъде насочена заповедта с правно основание
чл. 65 от ЗОС именно срещу него. Този основен въпрос за производството по чл.
65 от ЗОС в настоящия случай е останал неустановен.
Изложеното налага извода, че обжалваната
заповед следва да бъде отменена, а на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
претендираните разноски в размер 910,- лева.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2, предл. „второ“ от
Административнопроцесуалния кодекс Административен съд – Габрово
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 2329/4.11.2020г. на
Кмета на Община Габрово.
ОСЪЖДА Община Габрово с ЕИК *********,
Габрово, пл. Възраждане № 3 да заплати на Д.В.М. с ЕГН ********** сумата 910,-
/деветстотин и десет/ лева деловодни разноски.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от уведомяването на страните чрез Административен
съд – Габрово до Върховен административен съд на Република България.
Препис от настоящото да се изпрати на страните.
СЪДИЯ: