Р Е Ш Е Н И Е

№ 44

гр.Габрово, 28.04.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в открито съдебно заседание на тридесети март две хиляди и двадесет и първа година  в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

 

при секретаря  Мариела Караджова и в присъствието на прокурора ................ като разгледа докладваното от съдия РАЧЕВ адм. д. № 321 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

         Производството по делото е по реда на чл.65, ал.4 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба вх. № 2065/13.11.2020г. по описа на Административен съд – Габрово на Д.В.М. с ЕГН **********,***, пл. Възраждане, № 5, ет.3, сочена и като съдебен адрес против Заповед № 2329/4.11.2020г. на Кмета на Община Габрово, с искане същата да бъде отменена и да бъдат присъдени деловодните разноски.

         С обжалваната заповед, на основание чл.65, ал.1, от ЗОС е наредено да бъде иззет от жалбоподателя общински недвижим имот, представляващ „общинска земя, с площ 33,28 кв.м. заета от павилион в северната част на ПИ 14218.519.271“, определен е срок за доброволно изпълнение и е насрочена принудително изземване ако заповедта не бъде изпълнена доброволно, разпоредено е разходите по принудителното изпълнение да бъдат за сметка на Д.М..

         В жалбата и в изразените в проведените съдебни заседания становища се излагат подробни съображения сочещи незаконосъобразност на обжалваната заповед. Основното е, че заповедта е насочена срещу лице което не е собственик на павилиона, който следва да бъде премахнат и така нему незаконосъобразно се вменяват задължения, които той не следва да понася.

         Ответният административен орган, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита, че същата е издадена от компетентен орган, при спазване на материалните и процесуалните предпоставки по издаването ѝ както и че правилно е насочена срещу жалбоподателя, тъй като той неколкократно е заявявал желание отношенията му с община Габрово да бъдат уредени на договорна основа. Иска се отхвърляне на оспорването и присъждане на разноски.

         Административен съд – Габрово, след като прецени допустимостта на жалбата и изложените  в нея доводи, както и данните по делото, приема за установено следното от фактическа страна.

         Не се спори, че между жалбоподателя, лично, или представлявани от него вписани в търговския регистър лица от една страна и Община Габрово от друга, в един немалък период от време, предхождащ издаването на заповедта, са съществували отношения във връзка с ползване на части от общински пазар находящ се в поземления имот в който е разположен и павилиона предмет на обжалваната заповед.

         Със заповед № 2217 от 21.10.2020г. Кмета на община Габрово  назначил комисия, на която е възложил да извърши оглед на място и да изготви констативен протокол относно действията на Д.М. за доброволно освобождаване на общинска земя от преместваем обект /павилион/.

         На 22.10.2020г. комисията е „била на мястото на общинската земя“. Установила е че „наемателят“, който в същото време нямал „валидни отношения с Община Габрово“ бил уведомен с писмо от 30.09.2020г., че запазването на павилиона било незаконосъобразно и нецелесъобразно. Установила е също, че към датата на проверката не били предприети действия за освобождаване на имота.

         По делото е представена кореспонденция между жалбоподателя и община Габрово от която е видно, че той проявява интерес от наемане на общински терен находящ се на територията на общинския пазар „Шиваров мост“, заявявайки че е собственик на павилион. Общинската администрация е сочила наличие на натрупани задължения и отказвала сключване на договор без провеждане на търг.

         Представени са също два договора за продажба на павилион и договор за наем за послужване на същата вещ. Цялостното поведение на жалбоподателя демонстрирано в посочената кореспонденция и в развилото се административно производство, кара настоящия състав на съда да изпитва немалки съмнения в добросъвестността му при сложилите се отношения – от една страна заявява, че е собственик на павилион и че желае да уреди договорно неговото разполагане върху общинска земя, от друга страна твърди, че няма нищо общо с този павилион и представя документи удостоверяващи неговото отчуждаване и учредяването на облигационни права върху същия. Съвсем отделен е въпроса дали за една и съща вещ иде реч. Добросъвестността на г-н М. в случая обаче е без значение.

         Текстът на чл. 65 предвижда: „Общински имот, който се владее или държи без основание, не се използува по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината“

         Следователно за да е законосъобразна заповедта за изземване на общинския терен е необходимо в проведеното административно производство да бъде установено по несъмнен начин 1. че имота е общинска собственост; 2. че същия /с оглед спецификата на конкретния случай/ се владее или държи без основание; и 3. Лицето, което държи или владее и от което лице имота следва да бъде иззет;

         Първите две условия несъмнено са налице – теренът е общинска собственост /видно от представените акт за общинска собственост и скици/, както и че павилионът предмет на заповедта не съответства на никой от предвидените по проект преместваеми съоръжения и че липсва договорно основание за неговото поставяне,  ergo терена се държи без основание.

         В административната част от процедурата, както и в настоящото съдебно производство остана неустановен субекта комуто заповедта следва да възложи задължения. Със заповедта е наредено да се изземе от Д.М. описан недвижим терен, определен е срок за доброволно изпълнение и е предвидено че разноските по евентуалното принудително изпълнение биха били в негова тежест. Съдът не възприема за основателни твърденията на ответния административен орган, че адресат на заповедта следва да бъде Д.М. тъй като бил заявявал, че е собственик на павилиона и че желае да наеме терена.

         Назначената комисия, която е притежавала всички властнически правомощия при извършване на огледа и проверката на място, е имала възможността и задължението да установи кой субект упражнява дейност във въпросния павилион /кой е субекта, държащ общинския терен без основание/ за да бъде насочена заповедта с правно основание чл. 65 от ЗОС именно срещу него. Този основен въпрос за производството по чл. 65 от ЗОС в настоящия случай е останал неустановен.

 

          Изложеното налага извода, че обжалваната заповед следва да бъде отменена, а на жалбоподателя следва да бъдат присъдени претендираните разноски в размер 910,- лева.

          

         Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2, предл. „второ“ от Административнопроцесуалния кодекс Административен съд – Габрово

 

         Р Е Ш И:

 

         ОТМЕНЯ Заповед № 2329/4.11.2020г. на Кмета на Община Габрово.

 

         ОСЪЖДА Община Габрово с ЕИК *********, Габрово, пл. Възраждане № 3 да заплати на Д.В.М. с ЕГН ********** сумата 910,- /деветстотин и десет/ лева деловодни разноски.

 

         Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от уведомяването на страните чрез Административен съд – Габрово до Върховен административен съд на Република България.

 

         Препис от настоящото да се изпрати на страните.    

 

 

 

                                               СЪДИЯ: