РЕШЕНИЕ № 67
гр. Пазарджик, 23.05.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на трети май през две хиляди
и деветнадесета година в публично съдебно заседание в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ
секретар Галина
Младенова
като разгледа
докладваното от съдията търг. дело №
256/2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по предявени искове от Г.В.М., ЕГН **********,***,
срещу ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, за осъждане да заплати обезщетение в размер от 50 000 лева, представляващи претърпени неимуществени
вреди и 314 лева, представляващи остатък от обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили от
ПТП от 01.05.2015 г. между мотоциклет „“ с № , управляван от М.А.Д. и мотоциклет „ " с № ,
управляван от Х.Р.Х., заедно със законната лихва за забава от
10.06.2015 г. до окончателното изплащане на главниците, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.)
вр. § 22 от ПЗР на КЗ (в сила от 01.01.2016 г.), както и срещу Гаранционен фонд – гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, за осъждане да заплати обезщетение в размер от 31 500 лева, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили от ПТП от 01.05.2015 г. между мотоциклет „“
с № управляван от М.А.Д. и кросов мотоциклет „ " с №, управляван
от Х.Р.Х., заедно със законната лихва за забава от 08.06.2018 г. до
окончателното изплащане на главницата, на основание
чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ (отм.).
Предявените искове се основават на следните фактически
твърдения:
В исковата молба се твърди, че на 01.05.2015 г. ищецът бил пътник на мотоциклет „“
с № , управляван от М.А.Д.,***джали.
В района на с. Червен, на път ІІ-58, в зоната на километър 52+400
кросов мотоциклет „ " с
№ (без
регистрационни табели в момента на ПТПто), управляван
от Х.Р.Х., излязъл от черен път и отнел предимството на движещия се по главния
път Д, при което последвал сблъсък и на пътуващия ищец е причинена по
непредпазливост, при условията на независимо съизвършителство от двамата водачи,
средна телесна повреда. Освен това
имал и други увреждания – 3 разкъсноконтузни рани. На Х.Х. било
повдигнато обвинение по чл. 343, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, б."а" вр. ал.
1 , б. "б", пр.2 и чл. 342, ал. 1 от НК вр. чл. 5, ал. 1, чл. 20, ал.
2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, а на М.Д. по чл. 343, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, б.
"а" вр. ал. 1, б. "б", пр. 2 и чл. 342, ал.1 от НК вр. чл.
5, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 150а от ЗДвП, като и двамата са признати за
виновни в извършването на тези престъпления срещу ищеца М. с Присъда № 39 от 28.09.2017 г. по НОХД № 244/2016 г. на PC – Асеновград,
потвърдена с Решение № 10/08.01.2018
г. по ВНОХД № 2226/2017 г. на
ОС – Пловдив. Към момента на ПТП мотоциклет „ “ имал сключена комбинирана застрахователна полица № за застраховка „ГО на
автомобилистите“ и „Злополука“
за периода от 17.04.2015
г. до 16.04.2016 г. на
ЗАД „Армеец“ АД - гр. София, а кросов мотоциклет „
“ не е имал застраховка „ГО на автомобилистите“.
Ищецът бил подложен на интензивно болнично лечение до 13.05.2015 г. в резултат
на получените увреждания. За наложилото се болнично, санаториално и
стоматологично лечение ищецът заплатил общо 628 лева. Уведомил на 10.06.2015 г.
двамата ответници за настъпилото ПТП от 01.05.2015 г., като на 06.03.2018 г. спрямо
тях предявил претенции да му заплатят общо 100 000 лева (по
50 000 лева всеки) обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 628
лева – претърпяна имуществена вреда. Ответникът застрахователно
дружество образувал щета, но не е платил нищо до този момент. Ответникът
Гаранционен фонд също образувал щета, определил обезщетение от 37 000 лева
за неимуществените вреди и 628 лева за имуществените, като на 08.06.2018 г.
заплатил на ищеца 18 814 лева, представляващи 50 % от претендираните суми (18 500
лева – за неимуществените и 314 лева – за имуществените вреди). Ищецът твърди,
че изрично е заявил на този ответник несъгласието си с така определената сума
за неимуществени вреди. Счита, че ответниците не отговарят при условията на
солидарност, поради което претендира сумите разделно. Моли ЗАД „Армеец“ АД да бъде осъдено да
заплати на ищеца сумата от 50 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 314 лева, представляващи остатък от обезщетение
за претърпени имуществени вреди, заедно със законната лихва за забава от
10.06.2015 г. до окончателното изплащане на сумите. В исковата молба няма разграничение и позоваване от
ищеца на различен обем претърпени неимуществени и/или имуществени вреди от
конкретното деяние на всеки делинквент. Моли Гаранционен фонд да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 31 500 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, заедно със
законната лихва за забава от 08.06.2018 г. до окончателното изплащане на
главницата. Претендират се и разноските по делото.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът ЗАД „Армеец“ АД е
подал отговор на исковата молба. Оспорва се иска изцяло както по основание,
така и по размер. Твърди се, че с изплащане на определената от Гаранционен фонд
сума, претенцията на ищеца за неимуществени и имуществени вреди е удовлетворена
изцяло. Не се оспорва сключената застрахователна полица, сключена между
ответника ЗАД и собственика на мотоциклет „“
с № ,
валидна към датата на процесното ПТП. Оспорва се
механизма на произшествието. Излагат се доводи, че ПТП е настъпило единствено в
резултат на вината на водача на мотоциклет „ " с № При условие на евентуалност се сочи, че
преимуществен принос за причиняване на ПТП има водача на мотоциклет
„ ",
а застрахования при ответника водач на мотоциклет „“ има минимален принос, не повече от 10 %. В тази връзка,
отговорността на ответниците следва да се ангажира съобразно приноса на
съответния водач, доколкото отговорността на застрахователя е функционално
обусловена и тъждествена по обем с отговорността на делинквента. Прави се
възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия ищец, тъй като не е имал
защитна каска и необходимата предпазна екипировка (специални ръкавици, връхна
дреха, протектори и т. н.) – чл. 137е от ЗДвП или евентуално, че неправилно я е
поставил, както и че сам се е поставил в риск пътувайки заедно с водача на
мотоциклета, който бил употребил алкохол. Излага се, че липсват неимуществени вреди,
като в случай, че такива действително са настъпили, то те не са в степента и
интензитета, твърдян от ищеца. Липсвала и пряка причинно-следствена връзка
между ПТП и травматичните увреждания. Претендираният размер на обезщетението
бил несъобразен със съдебната практика и социално-икономическата обстановка в
страната. Изрично се прави възражение за погасен по давност иска за лихва за
забава. Претендират се разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът Гаранционен фонд
е подал отговор на исковата молба. Заявява се, че се оспорва иска над
18 500 лева за неимуществените вреди (погрешно посочено имуществени) и над
314 лева за имуществените. Потвърждава, че е била образувана преписка по щета,
по която фонда е изплатил сумата от 18 814 лева обезщетения, редуцирани
при условията на независимо съизвършителство на двамата водачи на мотоциклети.
Излага довод, че с приемане на плащането на определената от фонда сума страните
са постигнали извънсъдебна спогодба по смисъла на чл. 365 от ЗЗД, съгласно чл.
558, ал. 3 вр. ал. 1 от КЗ. Според ответника, съгласно чл. 558, ал. 5 от КЗ
увредените лица или се съгласяват с определеното от фонда обезщетение или не се
съгласяват, като не приемат сумата и предявяват претенцията си пред съд. С
факта на плащане се слага край на спора извънсъдебно. Още повече, че настоящата
претенция няма за предмет други, различни вреди, от тези, по които фонда се е
произнесъл. Сключеното споразумение и изплащането на определените суми води до
извод, че ищецът няма основание да търси репариране на същите вреди по съдебен
път отново – позовава се на приетото в ТР № 1/2016 г. ОСГТК на ВКС. Изразява
становище, че предявените размери са силно завишени. Сочи поотделно приетите от
фонда за основателни суми за обезщетения по всяко едно увреждане.
В допълнителната искова молба, постъпила в срока по чл. 372
от ГПК, се поддържа изложеното в исковата, както и се оспорват възраженията на
ответника. Излага се, че степента на съпричиняване на двамата водачи на
мотоциклети към вредоносния резултат е ирелевантна. Твърди се, че не е налице
съпричиняване на вредоносния резултат и от страна на ищеца – същият не е
пътувал с неправилно поставена защитна каска, а не е необходимо да пътува с
предпазна екипировка, т. е. не е допуснал нарушение на чл. 137е от ЗДвП. Няма никакви
данни, че водачът Д. е употребил алкохол и управлявал мотоциклета под негово
въздействие. Неоснователно било и възражението за погасен по давност акцесорен
иск за лихва. По доводите на ответника ГФ, ищецът излага аргументи, че няма
сключена извънсъдебна спогодба по чл. 365 ЗЗД – в тази връзка сочи писмо от
ищеца до ГФ. Отделно излага, че чл. 558, ал. 3 от КЗ е неприложим, тъй като
спорът се решава по отменения КЗ.
В
срока по чл. 373 от ГПК ответникът ЗАД „Армеец“ АД е депозирал допълнителен отговор
на ДИМ. В него сочи, че изводът за употреба на алкохол от страна на водача Д. е
направен в мотивите на присъдата по НОХД № 244/2016 г. на АРС – 0.17 промила
алкохол в кръвта.
В
срока по чл. 373 от ГПК ответникът Гаранционен фонд е депозирал допълнителен
отговор на ДИМ. Поддържат се доводите в отговора на ИМ.
Третото
лице – помагач Х.Х. не изразява становище по спора.
По допустимостта на производството:
Легитимацията
на страните съответства на твърденията за претърпени вреди от деликт и
застрахована гражданска отговорност на единия от деликвентите при
ответника-застрахователно дружество, респ. за липса на застрахована гражданска
отговорност на другия делинквент, което обосновава пасивната процесуална
легитимация на втория ответник – ГФ.
Сезиран
е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.
Съгласно § 22 ПЗР на КЗ (в сила от 01.01.2016 г.), за застрахователните договори, сключени
преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част ІV от отменения КЗ,
освен ако страните договорят друго. Не се спори, че между ответното застрахователно
дружество и делинквента М.Д. е
сключена застрахователна полица № за застраховка „ГО на автомобилистите“ за периода от 17.04.2015 г. до 16.04.2016 г., т. е. договор,
сключен преди влизане в сила на новия КЗ, поради което приложение намира част
ІV от КЗ (отм.), в която попада относимата към настоящия спор разпоредба,
уреждаща прекия иск на увредения – чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.).
Доколкото рискът е настъпил на 01.05.2015 г. по време на
действие на отменения КЗ (2006 г.), именно той е законът в широк смисъл на
понятието, на основата на който следва да се разгледа и искът срещу ГФ.
Съдът приема от фактическа страна следното:
С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и
4 от ГПК, съдът е приел за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между ЗАД „Армеец“ АД и М.А.Д. е налице сключена застрахователна полица № за застраховка „ГО на автомобилистите“ за периода от 17.04.2015 г. до 16.04.2016 г., а кросов мотоциклет „ “ не
е имал сключена застраховка „ГО на автомобилистите“ към
момента на процесното ПТП от 01.05.2015 г.
Няма обективни данни по делото
за постигнато споразумение между ищец и ответниците или с някои от тях (досежно
платената от ГФ сума, ищецът изрично заявява несъгласие с определения размер).
По делото е прието като писмено доказателство НОХД № 244/2016 г. на РС – Асеновград и приложеното към него ВНОХД № 2226/2017
г. на ОС – Пловдив. От същите
се установява, че с Присъда № 39 от 28.09.2017 г. по НОХД № 244/2016 г. на РС – Асеновград, потвърдена
с окончателно Решение № 10 от 08.01.2018 г. по ВНОХД № 2226/2017 г. на ОС –
Пловдив, Х.Р.Х. е признат за виновен за това, че на 01.05.2015 г. в землището на с.
Червен, обл. Пловдив, на път ІІ-58, в зоната на километър 52+400, при управление на
мотоциклет „ " с № (без
регистрационни табели в момента на ПТПто и без да има необходимата
правоспособност) е нарушил правилата за движение по пътищата (чл. 5, ал. 1 ЗДвП
„Всеки участник в движението по пътищата: 1. с поведението си не трябва да
поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди“, чл. 37, ал. 1 ЗДвП „При завиване наляво за навлизане в друг път водачът
на завиващото нерелсово ППС е длъжен да пропусне насрещно движещите се ППС. От
същото правило помежду си се ръководят и водачите на релсовите ППС“ и чл. 150а ЗДвП „За да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него ПС“) и по
непредпазливост е причинил телесни повреди на повече от едно лице, както
следва: четири средни телесни повреди на М.А.Д., изразяващи се в черепно-мозъчна травма, изразила се в контузия на
главата и главния мозък, протекла с клинична картина на травматична кома ГКС 10
т., травматичен кръвоизлив под меката мозъчна обвивка, довели до разстройство
на здравето, временно опасно за живота; счупване на горната челюст вдясно;
открито счупване на дясната раменна кост в долна трета, наложило оперативно
лечение, довело до трайно затруднение движението на десния горен крайник;
контузия на гръден кош и контузия на белия дроб вдясно, довели до разстройство
на здравето, временно опасно за живота, и в условия на независимо съизвършителство с М.Д. е причинил средна телесна повреда на Г.В.М.,
изразяваща се в контузия на главата с контузия на мозъка и промяна в съзнанието
„Сомнолентно-сопорозен с ГКС 8-9 т.“, довели до разстройство на здравето,
временно опасно за живота – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 2 и пр. 4,
б."а", пр. 2 вр. ал. 1 , б. "б", пр.2 и чл. 342, ал. 1 от НК вр. чл. 5, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 150а от ЗДвП, респ. М.А.Д.
е признат за виновен за това, че на 01.05.2015 г. в землището на с. Червен,
обл. Пловдив, на път ІІ-58, в зоната на километър 52+400, при управление на
мотоциклет „“ с № е нарушил
правилата за движение по пътищата (чл. 5, ал. 1 ЗДвП „Всеки участник в
движението по пътищата: 1. с поведението си не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“, чл. 20, ал. 2 ЗДвП „Водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението“, чл. 21, ал.
1 ЗДвП „При избиране скоростта на движение на водача на ППС е забранено да
превишава 80 км/ч при движение извън населено място за ППС кат. А“) и по
непредпазливост е причинил телесни повреди на повече от едно лице, както
следва: средна телесна повреда на Х.Р.Х., изразяваща се в открито многофрагментно счупване на
долния край на лявата лъчева кост в областта на ставата, довела до трайно
затруднение движението на левия горен крайник и в условия на независимо съизвършителство с Х.Р.Х. е причинил средна телесна повреда на Г.В.М., изразяваща се в
контузия на главата с контузия на мозъка и промяна в съзнанието
„Сомнолентно-сопорозен с ГКС 8-9 т.“, довели до разстройство на здравето,
временно опасно за живота – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 2, б. "а"
вр. ал. 1, б. "б", пр. 2 и чл. 342, ал.1 от НК вр. чл. 5, ал. 1, чл.
20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
По делото е приета епикриза на ищеца, издадена от
лекуващия му лекар при „УМБАЛ Св. Г.“ ЕАД – Пловдив, от която се установява
престоя му в болничното заведение в периода 01–13.05.2015 г. за лечение на получените
травми от инцидента от 01.05.2015 г.
От приетата преписка по щета от ГФ се установява, че
ищецът е направил разходи в размер на 540 лв. за дентални услуги (за поправка
на процесните 7 зъба), 30 лв. – за освидетелстване в съдебна медицина с
посочване във фактурата като основание за плащането: по (собствено) желание и
58 лв. – потребителска такса при „УМБАЛ Св. Г.“ ЕАД – Пловдив за посочения
престой.
Видно от обратни разписки, на 10.06.2015 г. ответниците
са уведомени за процесния инцидент. По делото е приета и кореспонденция между
ищеца и ответниците във връзка с отправено искане за получаване на обезщетение за
претърпените вреди.
Видно от Уведомление изх. № 24-01-211/14.05.2018 г.
Гаранционен фонд е определил обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди от процесното ПТП в размер на сумата от 37 000 лева (фрагментарно
посочени за различните контузии) и 628 лева обезщетение за претърпените
имуществени вреди. С оглед приетото в наказателното производство независимо
съизвършителство от двама делинквенти фондът е приел, че определените
обезщетения следва да се намалят с 50 %. Не е спорно, че ГФ е изплатил
18 500 лева за неимуществените вреди и 314 лева за имуществените, или общо
18 814 лева.
От събраните гласни доказателства се установи следното:
Св. Ж В.М., брат на ищеца, дава
показания, преценени от настоящия състав на съда с оглед нормата на чл.
172 от ГПК, предвид възможната му заинтересованост. Запознат е с инцидента от
01.05.2015 г. Бил уведомен от снаха си, че брат му е катастрофирал. Лечението
било в УМБАЛ „Св. Г.“ и продължило от 1-ви до 13-ти май, като през по-голяма
част бил държан в кома. На 6-ти май дошъл в съзнание. След изписването приемал
хапчета. Бил неспокоен. Имал шевове по главата и лицето. Раните му отшумяли за
1,5 – 2 месеца. Останала обаче болката в дясното рамо, като и до ден днешен се
оплаква от болки на това място. Главоболие имал от изписването. Лекарите му
предписали да не извършва тежко физическо натоварване 1 година. След
изписването повече време си стоял вкъщи, тъй като всички тези въпроси за
случилото се го натоварвали психически. Има белег на веждата и на носа,
останалите белези са в окосмената част на главата. В момента ищецът работи като
автомонтьор, започнал началото на 2018 г.
Св. Е И М, съпруга на ищеца, дава
показания, преценени от настоящия състав на съда с оглед нормата на чл.
172 от ГПК, предвид възможната й заинтересованост. Запозната е с инцидента от
01.05.2015 г. Била уведомена от полицията. Видяла съпруга си същия ден на
инцидента, не бил контактен. Чакали са го да го вкарат в операционната. В
болницата престоял 13-14 дни. На 5-я или 6-я ден дошъл в съзнание, бил в будна
кома. Приемал хапчета след изписването. Твърди, че близо 2 години не работел. Не му позволявали да работи, тъй като му
ставало лошо и го заболявала главата. До ден днешен го боли дясното рамо, както
и има главоболие при по-силна емоция. Преди инцидента не го е боляла често
главата. По цялото тяло имал охлузвания, носът му бил счупен, по главата
останали трайни белези, там където е косата. В неокосмената част няма белези. Зъбите
му били счупени от инцидента и това му създавало неприятно усещане при хранене.
Оправили му ги за 5-6 месеца. Една година,
година и половина след инцидента започнал да работи.
Св. М.А.Д., твърди, че с ищеца са приятели, на
01.05.2015 г. ищецът му се обадил, искал да направят бартер за мотора. Твърди,
че се е движел нормално с 70-80 км/ч. Не можел да се сети за инцидента. Мисли,
че той и ищецът са носили предпазни каски по време на ПТП. От полицията са им
върнали каски, очила.
От изслушаната по делото Комплексна автотехническа и
медицинска експертиза, изготвена от две вещи лица: ортопед и автоексперт, неоспорена от страните, приета от съда
като компетентно изготвена, се установява следното:
По отношение на
уврежданията: След настъпилото ПТП на 01.05.2015
г. ищецът бил хоспитализиран в тежко състояние в УМБАЛ „Св. Г.“ – Пловдив, в
клиниката по неврохирургия, вследствие на получените три разкъсно-контузни рани
по главата и лицето, отчупени върхове на 7 предни зъба, счупване на носните
кости, контузия на главата и мозъка. До четвъртия ден е съществувала опасност
за живота му, видно от ГКС (Глазгоу кома скала), според която 8-9 т. се приема
за състояние, опасно за живота (за нормално се приемат 15 т.). Състоянието на
ищеца се изразява в задълбочена общомозъчна симптоматика, нарушение на
съзнанието (сомнолентно-сопорозен, неконтактен), след което той постепенно е
излязъл от това състояние, става контактен, прогресивно се подобрява, става,
ходи, има спомен за събитията след идването си в съзнание. Болничното лечение е
продължило 14 дни, от 01–13.05.2015 г. Проведено е оперативно лечение под обща
анастезия. Изписан с подобрение ГКС = 15 т. В домашни условия лечението му
продължило още около 1-2 месеца. Към датата на прегледа нормалното здраве е
възстановено напълно, няма отклонение от нормалните показатели по отношение на рефлекси
и мозъчна дейност. Най-голям интензитет на болките ищецът е изпитал по време на
инцидента, когато са били нанесени травматичните увреждания, по време на
транспортирането му до болницата и медицинската обработка при приемането. Макар
и да не е бил в съзнание, той е реагирал на болка, както и около инвазивните
мероприятия по време на болничния му престой. Впоследствие интензитетът е
намалял под въздействието на медикаментозна обезболяваща терапия, която е
задължителен елемент на лечението. В домашни условия обезболяващи са
препоръчани само при нужда. Няма изписани други лекарства освен обезболяващите.
Рядко се оплаква от главоболие. Вещото лице излага, че самият пострадал твърди
да изпитва психическо напрежение – страх и тревожност всяка вечер преди
заспиване. Въпреки това не е посетил лекар, за да вземе необходимите мерки.
Експертът заявява, че всички разходи, направени от ищеца са във връзка с
лечението на уврежданията му от процесното ПТП (фактури от 13.05 и 14.05.2015
г., 02.12.2015 г.).
По отношение на
механизма: ПТП е настъпило на път ІІ-58 Асеновград – Кърджали, в зоната на километър 52+400 в участъка между гр. Асеновград и с. Червен. Движението
е двупосочно в две пътни ленти. Пътната маркировка е единична бяла непрекъсната
линия, слабо видима. Пътният участък е прав, без неравности, суха и чиста
асфалтова настилка. Обща широчина на платното 6.30 м. Близо до мястото на
инцидента има налична бетонна крайпътна чешма. Северно от чешмата има черен
път, който в началото си има формата на уширение с широчина 17 м. Водачът на мотоциклет „“ М.Д. е управлявал същия по
западната лента на платното за движение по пътя Асеновград – с. Червен, в
посока от север на юг. Западната лента е широка 3 м., а източната 3.30 м. По
същото време Х.Х. е управлявал мотоциклет „ “ по източната лента на платното за движение на същия път, в посока
от юг на север, т. е. срещу мотоциклет „“. Когато
мотоциклет „“ е бил на около 51-52 м., водачът на другия мотоциклет „ “
е предприел маневра „завой наляво“ към черния път. Водачът на „“ е реагирал, като е задействал
спирачната система. В момента, когато мотоциклет
„“ е бил на около 20
м., другият мотоциклет „ “ е навлязъл
в лявата /от негова гледна точка/ (западна) лента. Така при определената
скорост след 0.6 сек е настъпил ударът, който е бил неизбежен. Ударът е
настъпил в предната лява част на мотоциклет „“,
респ. в дясната страна на
мотоциклет „ “. Основна причина
за ПТП е, че Х.Х. е предприел маневра завой наляво, когато това не е било
безопасно, т. е. без да пропусне насрещно движещия се мотоциклет. Причина е и
движението на мотоциклет „“ със скорост
от 114 км/ч, поради което водачът му е нямал техническата възможност да избегне
удара, респ. ако същият се е движел с по-ниска скорост, напр. 80 км/ч той би
имал техническата възможност да намали, изостане и пропусне мотоциклет „ “ да завърши безопасно маневрата си. Преди
момента на удара мотоциклет „“ е намалил скоростта си до 107 км/ч, а мотоциклет
„ “ – на 20 км/ч. В конкретния случай,
от момента на реакцията на водача на „“, той е нямал възможността да избегне удара
чрез безопасно спиране. Максималната скорост на водача на мотоциклет „“, за да успее да
спре е 63 км/ч (докато при 80 км/ч може да изостане и пропусне, но не и да
спре). Водачът на мотоциклет „ “
е имал възможността да възприеме своевременно идващия насреща мотоциклет и да
не предприема маневрата завой наляво, като не навлиза в лентата за насрещно
движение. Експертите не могат да посочат вида на защитната каска на участващите
в ПТП. Приемат обаче, че от обективните данни е видно, че всички участници в
процесното ПТП са имали защитни каски (при огледа на местопроизшествието са
намерени три каски). С оглед нараняванията, считат, че ищецът не я е поставил
правилно. Приемат, че е била по-скоро нахлупена върху главата, но не и плътно
поставена, защото пораженията по зъбите, по главата предполагат, че каската е
изхвърчала (излетяла) при удара и ищецът се е приземил на терена без каска (скалпа
е силно замърсен с пръст, трева, а разбиването на зъбите, удара по скалпа са от
удар в терена с голяма скорост, ищецът се е влачил по терена). Експертизата е
категорична, че при правилно поставена защитна каска процесните увреждания
нямаше да настъпят. Изследването е посочило, че водачът М.Д. е с установено
наличе на алкохол в кръвта от 0.17 промила, като обективно се приема, че при
концентрация на алкохол до 0.20 промила практически няма външно поведенческо
проявление в равновесие, походка, зрение, говор и други – лицето се приема в
състояние трезво.
Правни
изводи:
Предявени
са искове по чл. 226, ал. 1 от КЗ
(отм.) срещу ЗАД „Армеец“ АД и по чл.
288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ (отм.) срещу Гаранционен фонд – гр. София.
Съгласно
чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Съгласно
чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.) фондът изплаща обезщетения по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или
телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако ПТП е настъпило на територията
на Република България и е причинено от МПС, което обичайно се намира на
територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
В
производството по иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) върху
ищеца лежи доказателствената тежест да установи: 1/ противоправно поведения от
страна на делинквента М.Д.; 2/ вреда; 3/ причинна връзка между деяния и вреда;
4/ вина (същата се презумира); 5/ наличие на валидно застрахователно
правоотношение между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите; 6/ настъпване на застрахователното събитие
като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.
В
производството по иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ
(отм.). върху ищеца лежи
доказателствената тежест да установи: 1/ противоправно поведения от страна на
делинквента Х.Х.; 2/ вреда; 3/ причинна връзка между деяния и вреда; 4/ вина
(същата се презумира). Достатъчно е ищецът да твърди, че липсва застрахователно
правоотношение между деликвент и застраховател по застраховка „ГО“ на
автомобилистите, за да обоснове правния му интерес от водене на иска, респ.
ответникът ГФ доказва наличие на застраховка, в случай, че твърди такава.
Съгласно нормата
на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, т. е. относно наличието
на елементите на деликтната отговорност. С оглед изложеното, следва да се
приеме, че обвързващото действие на влязлата в сила на 08.01.2018 г. присъда по
НОХД № 244/2016 г. по описа на РС – Асеновград
се проявява по отношение на причинените в условия на независимо
съизвършителство на пострадалия в процесното ПТП травматични увреждания,
противоправността на деянието и виновността на делинквентите Х.Р.Х. и М.Д..
Отговорността
на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения
застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Тази гражданска
отговорност е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, обстоятелство което обуславя отговорност на
застрахователя за всички причинени от него вреди и при същите условия, при
които отговаря самият причинител на вредите – в този см. Решение № 6 от 28.01.2010 г. на ВКС по т. д.
№ 705/2009 г., II т. о.
С оглед установената
в разпоредбата на чл. 53 ЗЗД солидарна отговорност на причинителите на вредата,
всеки от тях отговаря към увреденото лице за всички причинени от деликта вреди
в пълния им размер, а не съобразно приноса им (който е от значение само във
вътрешните им отношения).
Вредата
представлява промяна на имуществото, правата, телесната цялост и здраве,
душевност и психическо състояние на човека. Промяната може да се осъществи чрез
смущение, накърняване или унищожаване на посочените човешки блага. Те могат да
бъдат както имуществени (претърпяни загуби и пропуснати ползи), така и
неимуществени (болки и страдания, изобщо негативните психически преживявания,
които търпи или ще търпи увредения), стига да са пряка и непосредствена
последица от увреждането.
Съдът приема,
че всички предпоставки за възникване отговорността на застрахователното
дружество са налице: установен деликт при съответно авторство (Д.), противоправност,
вина, вреди (както имуществени – направените разходи за лечение, така и неимуществени
– болките и страданията от травматичните увреждания) и причинна връзка между
деяниято и вредите; наличие на валидно застрахователно правоотношение между причинителя
и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
респ. настъпване на застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ
отговорността на застрахователя.
Съдът
приема, че и предпоставките за възникване отговорността на Гаранционния фонд
също са налице: установен деликт при съответно авторство (Х.), противоправност,
вина, вреди и причинна връзка между деяния и вреди; липса на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за Х..
По възражението за съпричиняване:
Съгласно чл.
51, ал. 2 от ЗЗД обезщетението за вредите, причинени на увредения може да се
намали, ако сам той е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
Следователно граматическото и логическо тълкуване на цитираната норма дават
основание да се приеме, че релевантен за съпричиняване на вредата от страна на
увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би
се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане,
неправомерно поведение вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение на
пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на
предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по
см. на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява
пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. Тоест, при определяне на
поведението на пострадалото лице като съпричиняване на вредоносния резултат не
е достатъчно установеното несъответствие на това поведение със съответните
правни норми, но следва същото да е в пряка и непосредствена връзка с
настъпването на конкретните вреди (така Решение
№ 21 от 3.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 437/2016 г., II т. о., Решение № 169 от 28.02.2012 г. на ВКС по т.
д. № 762/2010 г., II т. о.).
Или,
доколкото в конкретния случай по делото се установи, че ищецът макар и да е
имал защитна каска, не я е поставил правилно, поради което същата е изхвърчала
при удара и така той се е приземил на терена без каска, следва да се
приеме, че е налице принос на
пострадалия, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновните за
непозволеното увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат. Съгласно
категоричният извод по САВтМЕ, при правилно поставена защитна каска, уврежданията на ищеца
– охлузвания по лицето, счупването на зъбите, разкъсно-контузните рани по
главата, нямаше да настъпят.
Поради това, настоящият
състав приема, че допуснатото от пострадалия съпричиняване на вредоносния
резултат е в размер на 1/3.
По размера на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди:
Обезщетението за неимуществени вреди с оглед
приложението на чл. 52 от ЗЗД и критериите за определянето му по справедливост
следва да отчита както общо-икономическата и социална рамка на равнището на
живот към датата на ПТП – 01.05.2015 г., така и че тя е фон на проявление на
конкретна неимуществена вреда за конкретния ищец. Моралните
вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да
съответства на необходимото за преодоляването им. Не е пряка проява на
справедливост, а е в дисхармония със справедливостта, определяне на парично
обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди.
В случая обективните данни, събрани по делото са, че
пострадалият Г.М. (на 27 г. към датата на деликта) е получил една средна телесна повреда, изразяваща
се в контузия на главата с контузия на мозъка и промяна в съзнанието
„сомнолентно-сопорозен (ГКС 8-9 т.)“, довели до разстройство на здравето,
временно опасно за живота през първите 4 дни след инцидента, както и три разкъсно-контузни рани по главата и лицето,
отчупени върхове на 7 предни зъба и счупване на носните кости. Най-голям
интензитет на болките ищецът е изпитал по време на самия инцидент, когато са
били нанесени травматичните поражения, по време на транспортирането му до
болницата и медицинската обработка при приемането. Същият е бил хоспитализиран за 14 дни. Изписан е с
подобрение. В домашни условия лечението му продължило още около 1-2 месеца, с прием
само на обезболяващи медикаменти. Получените травми не са довели до отклонение
от нормалните показатели спрямо рефлекси и мозъчна дейност. Шевовете по главата и лицето за затваряне на
повърхностните рани (няма счупвания на черепа) не са оставили трайни белези
(така съпругата на ищеца), като раните отшумяли за 1.5 – 2 месеца. От това, че върховете
на зъбите му били счупени, ищецът е изпитвал неприятно усещане при хранене, за
период от 5-6 месеца, докато същите са били дентално възстановени. Изпитвал
болка в дясното рамо (няма установени счупвания на костите по скелета). Към датата на прегледа по делото нормалното
здраве е възстановено напълно. Няма
данни работоспособността му да е намалена. Това че не е работел около година,
година и половина (така свидетелите) е поради субективна, а не обективна
причина (вещите лица и писмените доказателства не потвърждват изложеното от
свидетелите за надлежни предписания от лекарите ищецът да не работи 1 година).
Нормално е непосредствено след изписването от болничното заведение (посочените
месец, месец и половина) ищецът да е изпитвал дискомфорт чрез главоболие, болки
в рамото, да му прилошава и други. Тоест не се събраха доказателства, че
търпимите в доказания период на лечение и възстановяване (около 2 месеца) болки
и страдания, да са били с характеристики и интензитет, надхвърлящи обичайните
за съответния вид увреждания, респ. търпимите неудобства да са по-големи от
обичайните.
От
значение за определяне размера на обезщетението е създаденият от съдебната
практика ориентир, относим към аналогични случаи (виж решения на ВКС: по гр. д.
№ 1839/2016 г., ІІІ г. о. – три средни телесни повреди, счупвания на прешлен,
ключица, лопатка, операция на гръбнака – 30 хил. лв.; по т. д. № 346/2011 г.,
ІІ т. о. – три средни телесни повреди, счупване таз и др. – 40 хил. лв.; по гр.
д. № 3335/2015 г., ІІІ г. о. – 4 мес. постелен лежим, без възможност за ходене
и сгъване на крака – 8 хил. лв.; по т. д. № 669/2012 г., ІІ т. о. - трайни
белези, промени в походката, множество фрактури, 1 г. възстановителен процес -
40 хил. лв.; по т. д. № 3750/2014 г., І т. о. – 2 месеца придвижване с патерици,
нарушаване нормалния начин на живот – 3 800 лв.; по т. д. № 2811/2015 г.,
ІІ т. о. – 2 г. лечение, трайна инвалидизация, осакатен ляв горен крайник с
невъзможност за функционално възстановяване – 100 хил. лв.; по т. д. №
3179/2015 г., І т. о. - счупване на дясна срамна кост на таза; вътреставно
счупване на дясна седалищна кост на таза, затруднение движението на десния крак
за цял живот – 40 хил. лв.; по гр. д. № 4374/15 г., ІІІ г. о. – счупване на
черепа в лявата слепоочна област и на основата на черепа – 15 хил. лв.; по гр.
д. № 6375/2014 г., ІV г. о. – средна телесна повреда, наранявания в тилната
област на главата и счупване на външната костна пластина на черепни кости – 12
хил. лв.).
Всичко
това обосновава извод, че претърпените от ищеца
неимуществени вреди подлежат на справедливо обезщетяване в размер на 18 000
лева, което в достатъчна степен отговаря на
обществено-икономическите условия към момента на настъпване на
застрахователното събитие – 2015 г. и особеностите на случая, което
намалено при условията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съобразно приноса на
пострадалия за увреждането с 1/3, води до извод за дължимост на
сумата от 12 000 лева.
По иска за имуществени вреди:
По
делото се установи, че ищецът е направил парични разходи в общ размер от 628
лв., от които 540 лв. за дентални
услуги (поправка на върховете на процесните 7 зъба), 30 лв. – за
освидетелстване в съдебна медицина по собствено желание и 58 лева –
потребителска такса при „УМБАЛ Св. Г.“ ЕАД – Пловдив за посочения престой.
Съгласно чл. 51, изр. 1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. В случая разходът от 30 лева за освидетелстване в съдебна медицина (по собствено
желание) не е пряка и непосредствена последица от увреждането макар и да е във
връзка с него, а цели установяване (доказване) на настъпилата вреда, поради което изобщо не подлежи на
обезщетяване. Останалите разходи са пряка
и непосредствена последица от увреждането, поради което дължимото
обезщетение за причинените на ищеца имуществени
вреди е принципно основателно за сумата от 598
лева, което намалено при условията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД,
съобразно приноса на пострадалия за увреждането с 1/3, води до извод за дължимост на сумата от 398.67 лева.
По
отговорността на ответниците:
В
решение № 192/2.11.2017 г. на ВКС по т.
д. № 416/2017 г., I т. о. и решение № 121/18.09.2014 г. на ВКС по т. д. №
2859/2013 г., I т. о. е прието следното: Въпреки, че застрахователят по
гражданската отговорност на един от делинквентите не отговаря спрямо увреденото лице солидарно с останалите делинквенти или техните застрахователи, предвид функционалната обусловеност на
прякото право от деликтното, застрахователят
по застраховка "Гражданска отговорност" отговаря по отношение на
увредения в обема, в който отговаря застрахованият при него делинквент – за всички вреди за целия им размер, като отговорността на застрахователя е лимитирана
единствено от застрахователната сума по договора за застраховка.
По
аргумент от това, настоящият състав на съда прави извод, че всеки един от двамата ответници (ЗАД и
ГФ) отговаря спрямо увредения ищец за пълния
размер на вредите, а не съобразно приноса за увреждането на конкретния
делинквент, въпреки че между ответниците липсва солидарна отговорност.
От друга страна, прякото и деликтното право на пострадалия
възникват едновременно с общи елементи в пораждащия ги фактически състав,
съществуват успоредно като конкуриращи се права и се погасяват в един и същи
момент, но след окончателното удовлетворяване на увреденото лице. Функционалната
връзка на деликта с основанието за плащане на застрахователното обезщетение
обуславя извода, че с изплащането от застрахователя на дължимото обезщетение се
погасява както прякото право на увредения срещу застрахователя, така и
деликтното му право срещу причинителя на вредата (по арг. от приетото в ТР № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС).
Поради
обезщетителния характер на прякото право, реалното обезщетяване от
застрахователя на вредите, понесени от пострадалия в техния пълен размер има за своя правна
последица неговото погасяване,
какъвто погасителен ефект настъпва и за деликтното
право. Погасяване на прякото право, при отсъствие на подлежаща на обезщетяване
вреда – елемент от фактическия състав на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), обуславя
неоснователност на предявената срещу застрахователя пряка искова претенция (мотиви към т. 2 от ТР № 2 от 06.06.2012 г. на
ОСТК на ВКС).
По делото безспорно се установи, че Гаранционен фонд е
изплатил на ищеца обезщетение от 18 500 лева – за неимуществените и 314
лева – за претърпените имуществени вреди. Доколкото съдът прие искът за
заплащане на обезщетение за неимуществените вреди за основателен до сумата от
12 000 лева, очевидно изплатените от фонда 18 500 лева покриват
дължимото обезщетение в пълен размер, което погасява както прякото право на
увредения срещу застрахователя, респ. правото му на обезщетение от фонда, така
и деликтното му право срещу причинителя на вредата (обхватът и размерът на
вредите са едни и същи, те имат обвързващо действие в материалноправно
отношение).
В обобщение, искът за присъждане
на обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди подлежи на отхвърляне изцяло – в
една част като погасен чрез
плащане, в другата като неоснователен. По отношение на иска за присъждане на обезщетение за
причинените на ищеца имуществени вреди, изплатените от фонда 314 лева погасяват
една част от определеното от съда обезщетение за тях (в общ размер на 398.67
лева), поради което застрахователят следва да бъде осъден да заплати само дължимия на ищеца остатък от 84.67 лева.
По отношение на законната лихва:
Изискуемостта
на вземанията за имуществени вреди настъпва от датата на непозволеното
увреждане, тъй като законът не разграничава изискуемостта на
вземанията за неимуществени вреди от тези за имуществени вреди и не определя
различни начални моменти за давностните срокове според характера на вредите
(така Решение № 11 от 03.05.2018 г. на
ВКС по т. д. № 643/2017 г., I т. о.). В случая това е датата на деликта
– 01.05.2015 г. – датата на увреждането (ПТП).
В
случая сам ищецът е избрал по-късен момент от този на деликта за присъждане на
законната лихва, а именно 10.06.2015 г., от който момент законната последица
следва да бъде присъдена.
По
разноските:
По
делото липсват данни за направени разноски от ищеца (освободен от такса и
разноски – чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК), вкл. за адв. възнаграждение. Претенция за
разноски е направена само
от застрахователя за: 200 лева депозит за експертиза, 20 лева – депозит за
свидетел и 300 лева – юрисконсултско възнаграждение. Съдът определя
юрисконсултско възнаграждение от 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл.
37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ (делото е
приключило в две заседания). С оглед изхода му и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в тежест на ищеца следва да се определи
сумата от 319.46 лв. съразмерно на отхвърлената част от иска.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан
Караджа“ № 2, да заплати
на Г.В.М., ЕГН **********,***, сумата от 84.67 лева (осемдесет и четири лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща остатък от обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили от
ПТП от 01.05.2015 г. между мотоциклет „
“ с № , управляван от М.А.Д. и кросов мотоциклет
„ " с № ,
управляван от Х.Р.Х., заедно със законната лихва за забава от
10.06.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.)
вр. § 22 от ПЗР на КЗ (в сила от 01.01.2016 г.), по банкова сметка ***. Р.П. в
ТБ „Алианц Банк България“ АД, IBAN ***, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдените 84.67 лева (осемдесет и четири лева и шестдесет и седем стотинки) до претендираните 314 (триста и четиринадесет) лева, представляващи остатък от обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили от ПТП от 01.05.2015 г. между мотоциклет „“
с № , управляван от М.А.Д.
и кросов мотоциклет „ " с
№,
управляван от Х.Р.Х., заедно със законната лихва за забава от 10.06.2015
г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.)
вр. § 22 от ПЗР на КЗ (в сила от 01.01.2016 г.), като неоснователен
за 30 (тридесет) лева и погасен чрез плащане за разликата.
ОТХВЪРЛЯ иска на Г.В.М., ЕГН **********,***, срещу ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, за осъждане да заплати на ищеца обезщетение от 50 000 (петдесет хиляди) лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от ПТП от 01.05.2015 г. между
мотоциклет „“ с №, управляван
от М.А.Д. и кросов мотоциклет „ "
с №, управляван от Х.Р.Х., заедно със законната лихва за забава
от 10.06.2015 г. до окончателното изплащане на главниците, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.)
вр. § 22 от ПЗР на КЗ (в сила от 01.01.2016 г.), като погасен чрез плащане за сумата от 12 000 (дванадесет
хиляди) лева и като неоснователен за разликата над 12 000 (дванадесет
хиляди) лева до претендираните 50 000 (петдесет хиляди) лева.
ОТХВЪРЛЯ иска на Г.В.М., ЕГН **********,***, срещу Гаранционен фонд – гр. София, ул.
„Граф Игнатиев“ № 2, за осъждане да заплати
на ищеца обезщетение от 31 500
(тридесет и една хиляди и петстотин) лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили от ПТП от 01.05.2015 г. между мотоциклет „“
с № , управляван от М.А.Д.
и кросов мотоциклет „ " с
№,
управляван от Х.Р.Х., заедно със законната лихва за забава от
08.06.2018 г. до окончателното изплащане на главницата, на
основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ (отм.)., като погасен чрез плащане за сумата от 12 000 (дванадесет
хиляди) лева и като неоснователен за разликата над 12 000 (дванадесет
хиляди) лева до претендираните 31 500
(тридесет и една хиляди и петстотин) лева.
ОСЪЖДА Г.В.М., ЕГН **********,***, да заплати на ЗАД
„Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Стефан Караджа“ № 2, сумата от 319.46 лева (триста и
деветнадесет лева и 46 стотинки), представляващи разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението е
постановено при участието на Х.Р.Х., ЕГН **********, с адрес ***, като трето
лице - помагач на страната на ответника Гаранционен фонд.
Решението може
да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: