РЕШЕНИЕ
№
260066
Гр.Варна,21.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Апелативен съд
град Варна, гражданско отделение, на шестнадесети декември 2020 г., в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов
ЧЛЕНОВЕ:
Петя Петрова
Мария Маринова
Секретар: Виолета
Тодорова
Прокурор:…
Като разгледа
докладваното от съдия Петрова
в.гр.д. 422 по описа на Апелативен съд – Варна за 2020 г., и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
по в.гр.д. № 422/2020 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по
въззивна жалба на Д.С.Г., подадена чрез адв. В.П. - Д., против решение №
303/26.02.2020 г., постановено по гр.д. № 1061/2019 г. по описа на Варненския
окръжен съд /поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 260534 от 15.09.2020
г./, с което е осъден да заплати на ищцата Я.Г.Л. сумата от 40 000 лв.
представляваща обезщетение за нанесени й неимуществени вреди вследствие на
деяние, осъществено на 23.02.2016 г. в гр.Варна, признато за престъпление по НК
с влязло в сила на 29.06.2017 г. решение № 4 от 01.03.2017 г. на Военен съд гр.
Сливен по АНД № 139 по опис за 2016г. потвърдено с решение № 25/29.06.2017
г. по ВАНД № 18/2017 г. на Военно
апелативен съд, изразяващи се в нанесена и констатирана в наказателното
производство средна телесна повреда,
както и останал въз основа на нея белег и деформация в областта, довело до
загрозяване, кости с груб костен калус ограничаващ движенията на гривнената
става в посока свиване към гърба на дясната ръка и блокиран на 90 градуса пети
пръст със свита проксимална интерфлагентарна става, психически и депресивни
разстройства, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на
деянието 23.02.2016 г. до окончателното изплащане на задължението на основание
чл. 50 вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД, както
и сумата от 1800 лева, представляваща направените по делото разноски на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК, както и да заплати по сметка на Варненски окръжен съд
сумата от 250 лева, представляваща дължимата държавна такса и разноски за
разглеждане на делото в първа инстанция, на основание чл. 78, ал.6 ГПК.
Въззивникът е
настоявал, че обжалваното решение на окръжния съд е неправилно, като
постановено при нарушение на процесуалните правила, в резултат на което
релевантни по делото факти за действителното състояние на ищцата след инцидента
и за възстановяването й били погрешно установени, а от там съдът достигнал до неправилни
правни изводи за основателност на иска. Евентуално, размерът на присъденото
обезщетение бил необосновано висок, несъобразен с формираната съдебна практика
по подобни дела. Молил е за отмяна на осъдителното решение изцяло и за
отхвърляне на иска, евентуално за намаляване на обезщетението до 1000 лв.,
както и за присъждане на разноски.
Насрещната
страна не е подала отговор на жалбата.
В съдебно
заседание пред настоящата инстанция, въззивникът Д.С.Г., чрез адв. Д., е
поддържал въззивната жалба и е молил за присъждане на разноските. Въззиваемата,
чрез адв. Д., е подала писмено становище за неоснователност на въззивната жалба
с искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция на осн. чл. 38, ал.2 от ЗАдв. Заявила е
възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
Съдът на осн.
чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение
за валидно и допустимо, а по правилността му, с оглед предмета на въззивното
производство, оплакванията на въззивника и въз основа на събраните по делото
доказателства, намира следното:
Производството
пред окръжния съд е било образувано по предявен от Я.Г.Л. против Д.С.Г. иск по чл. 50 ЗЗД за заплащане на сумата от 40 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от средна
телесна повреда, причинена на ищцата на 23.02.2016 г. от ухапване от куче порода „Питбул“, намиращо се под
надзора на ответника Г., ведно със законните лихви от датата на деликта до
окончателното изплащане.
Ответникът
е оспорил иска по съображения за липсата на причинна връзка между вредите и
твърдяния деликт, евентуално е навел възражение за съпричиняване по чл. 51 от ЗЗД /в размер на 90%/ на вредите от пострадалата с отказа й от лечение в деня
на инцидента, както и за липсата на част от претендираните от нея вреди и за
завишен размер на търсеното обезщетение. Молил е за отхвърляне на иска,
евентуално за присъждане на обезщетение в минимален размер.
Установено
е по делото, с влязлото в сила решение № 4 от 01.03.2017 г., постановено от
Военен съд в гр. Сливен по а.н.д. № 139/2016 г. /и задължително за настоящия
съд съгл. чл. 300 ГПК относно извършването на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца/, че на 23.02.2016 г. около 20:00 часа в
гр.Варна, на детска площадка, намираща се на ул. „Парагюрище“ в близост до
жилищен блок № 10, ответникът Д.С.Г. не положил достатъчно грижи за гръбначно
животно – куче, порода „Питбул“, което се намирало под негов надзор, в резултат
на което то причинило средна телесна повреда на Я.Г.Л. ***, изразяваща се в
многофрагментарно счупване в основата на третата и четвърта подкитови кости на
дясната ръка, обусловило трайно затруднение в движенията на десния горен
крайник за периода не по-малък от 2.5
месеца – престъпление по чл. 325, ал.1 от НК. Ответникът - старши лейтенант е
признат за виновен в извършване на това престъпление, като на основание чл. 78
а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено наказание –
глоба в размер на 1 500 лева. Не са били спорни между страните, а и са
установени от доказателствата по делото обстоятелствата, при които е станал
инцидента. На 23.02.2016 г. Я.Л. ***,
студентка по това време в гр.Варна, разхождала своето куче „Чихуа- хуа“
на детската площадка, придружавана от приятелката си. В момента, в който двете
решили да си тръгнат с автомобила на Я., но преди още последната да се качи в
него и държейки в дясната си ръка своя домашен любимец, била внезапно нападната
от куче от породата „Питбул“ без повод и намордник. Животното я захапало за
дясната ръка в областта на китката, след което жената паднала на земята, а
кучето започнало да я дърпа без да отпуска захапката си. Ответникът Г., под
надзора на който било кучето, се притекъл на помощ и заедно с приятелката на Я.
се опитали чрез дърпане и удряне на животното да го отстранят от пострадалата.
То, обаче не се подчинявало. След последвала около 10 мин. борба, кучето
пуснало ръката на Я. и ответникът го отвел. Повиканият спешен екип транспортирал
ищцата в спешния център, където след диагностициране с „рани от ухапване от
куче на дясна ръка“ и с „разкъсно – контузна рана на дясна ръка“, раната била
обработена и зашита и по свое желание младата жена напуснала лечебното
заведение. Поради подуване на ръката, болки и кървене от превръзките, на
25.02.2016 г. Я. постъпила в отделението по ортопедия и травматология при МБАЛ
„Св. Марина“ ЕАД, където след преглед и рентгенография, било установено наличие
на множество разкъсно-контузни рани в областта на дясната ръка, най-голямата от
които на гърба на дланта, както и охлузни рани в областта на предмишницата,
данни за увреда на екстензорните сухожилия на IV и V пръсти на дясна ръка, многофрагментарна
фрактура на базите на III и
IV
метакарпални
кости. На 02.03.2016 г. й била извършена операция с почистване, ревизиране на
раните и зашиване, като лечението продължило в болницата до изписването на пациентката
на 07.03.2016 г. След това лечението продължило у дома й, включително и с
провеждане на рехабилитация за
раздвижването.
По
делото са изслушани две съдебно-медицински експертизи, изготвени съответно:
първоначална от вещото лице д-р Д.Д. – съдебен лекар , оспорена
от страната; и повторна - от вещото лице д-р Р.М. – ортопед – травматолог, неоспорена
от страните. Съдът кредитира изцяло повторната съдебно-медицинска експертиза,
тъй като същата е изготвена от лекар със специалност в изследваната област
/ортопед-травматолог, докато първата е била изготвена от съдебен лекар/,
неоспорена е била от страните, подкрепена е от медицинската документация и
почива на извършения от специалиста преглед на ищцата на 26.11.2019 г. Това
заключение е по-детайлно и обосновано от специалиста – ортопед - травматолог и
затова изводите му, почиващи на конкретните констатации за актуалното състояние
на пострадалата и прогнозите за възстановяването й следва да бъдат споделени напълно. В
останалата част, двете заключения не са в противоречие, /включително и
констатациите при прегледа за видимите външни белези от травмите/ и
оплакванията на въззивника в тази насока са неоснователни. Според заключението на
вещото лице д-р М.,
при прегледа на ищцата на 26.11.2019 г. е установен видим белег на гърба на
дясна ръка с дъговиден ход заемащ ¾ от ширината на ръката с дължина
около 5 см. Същата област е деформирана с твърда подутина в областта на
основите на счупените 3 и 4 метакарпални кости. Болезнено ограничено движение в
посока към гърба на ръката в гривнената става от 40 гр. при норма – 80 гр.
Основната става на 4 пръст е с ограничено движение в посока към гърба на ръката
от 10 гр. Проксималната междуфлангеална става на пети пръст е свит 90 гр.с
невъзможни активни и пасивни движения. Възможен върхов и юмручен захват на
ръката. В заключение специалистът е посочил, че в резултат на ухапването ищцата е
получила рани на дясна ръка със счупване на основите на 3 и 4 метакарпални
кости и увреждане на икстензорното сухожилие на 4 пръст. Раните се инфектирали,
което е наложило оперативно лечение. Раните са зараснали за около 25 дни, костите
- за около 30-45 дни, а след това е последвала рехабилитация за възстановяване
движенията на ставите вследствие на обездвижването обикновено за още 30-40 дни.
Въпреки проведената рехабилитация са останали описаните в медицинския преглед
ограничени движения. Раните са оздравели, останал е белег и деформация на
областта което води до загрозяване, костите са сраснали с груб костен калус ограничаващ
движенията на гривнената става в посока свиване към гърба на ръката. Петият
пръст е с блокирана в 90 гр. свита проксимална интерфалангеална става. Това
състояние няма да се промени. Нарушена е нормалната конфигурация на ставите в
основата на 3 и 4 метакарпални кости, което е предпоставка за развитие на
артрозни промени в гривнената става водещи до болки и ограничения в движенията.
Доказано, с показанията на разпитаните свидетели,
че инцидентът се отразил негативно на пострадалата и в емоционално отношение,
като тя се върнала в гр. Сливен при родителите си, изолирала се /св. Т.С./, не
вдигала телефона, била депресирана, рядко се срещала с приятелите си от
компанията, плачела без причина /св. С.Г./. Първо
била с бинт на ръката, а после провела и болезнена физиотерапия, пиела
болкоуспокояващи, а към момента не можела да ползва ръката пълноценно, приемала
се като осакатена /св. С./, имала
белези, криела я и не можела да носи чанта с дясната си ръка /св. Г./. След инцидента
се плашела от кучета, споделяла за сън, че я разкъсва куче, махнала и своя
домашен любимец /св. С./. В
насока, че емоционално ищцата е преживяла тежко инцидента и продължава да има остатъчни
прояви е и заключението на вещото лице клиничен психолог М. по съдебно – психологичната експертиза, която не е
оспорена от страните и като компетентно и безпристрастно изготвена се кредитира
от съда. Вещото лице е посочило, че преживеният остър стрес от злополуката и
настъпило вследствие на това разстройство в адаптацията трябва да се
диагностицират от психиатър, а споделените при изследването от ищцата данни
могат са се определят като посттравматично стресово разстройство /ПТСР/, но
няма медицинска документация в тази посока и ищцата не е ползвала психиатрична
или психологична помощ. Тя е декларирала пред специалиста, че състоянията са
отзвучали, но има „паник атаки“. Според вещото лице има индикации за излизане
от кризата. След шока и острия стрес, операция, медицински интервенции,
рехабилитация, контролни прегледи – волево и неволево припомняне на ужаса и
стреса /флашбекс/ - има елементи на ПТСР. Следва период от няколко години с
„умерено ниво на стрес“, а в момента – с леки до умерени депресивни симптоми,
намален енергетичен потенциал на моменти, без когнитивни нарушения, колеблива
самооценка и Аз – концепция, емоционална уязвимост. Според вещото лице, установените
стресори /макро и микротравми/ са тематично, времево свързани със симптомите и
са съизмерими по интензивност. Депресивната симптоматика се поддържа от
наличното трайно – необратимо увреждане на младата жена. Вещото лице е било
категорично, че не употребата на психоактивни вещества /ПАВ/ е определяща за
наличните симптоми и затова оплакванията на въззивника за повлияване
състоянието на ищцата от употребата на такива вещества е неоснователно.
Съгласно
чл.50 от ЗЗД за вреди, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно
собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Отговорността по чл.50 е
обективна и безвиновна. За да възникне отговорността за вреди от вещи /в
частност от животни/ е необходимо наличието на следните предпоставки: - вреда,
разбирана като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на
човека /имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо
състояние/, вредоносно противоправно причиняване от вещ /животно/ и причинна
връзка между вредата и вредоносното въздействие на вещта. В настоящия казус
тези елементи от фактическия състав са установени. Поставеното под надзора на
ответника куче порода „Питбул“ е причинило на ищцата установените по делото
неимуществени вреди – телресните увреждания и негативните психически
преживявания.
Ищцата не е твърдяла в исковата си молба като
следствие от инцидента вреди от напускането на университета и разрив в
отношенията й с приятеля й, а и не е доказана по делото връзката на такива
негативни преживявания с деликта, поради което такива не подлежат на
обезщетяване.
Законът
предвижда обезщетението за претърпени неимуществени вреди да се определя от
съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Справедливото обезщетение, както изисква
чл. 52 от ЗЗД за всички неимуществени вреди, следва да бъде определено като
точен паричен еквивалент на болките и страданията на ищеца, като в зависимост
от конкретно установените вреди за ищеца следва да бъде определено и дължимото
за обезвредата обезщетение. Паричната сума, която съдът следва да присъди е
предназначена да компенсира в най-пълна степен страданията на ищеца. Според
константната задължителна практика на ВКС по чл. 290
от ГПК, основана на задължителните указания и разяснения, дадени с т. 11
(раздел II от мотивите към нея) от ППВС № 4/23.12.1968
г., понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни,
обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да
се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени
вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността
на увреждането, съпоставени със състоянието на ищеца преди него.
Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях
се определя по вътрешно убеждение от съда. Размерът на обезщетенията за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след преценка на
конкретните, обективно установени факти и обстоятелства - характер и степен на
увреждането, обстоятелства, при които е получено, продължителност на лечението
и извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици,
включително козметични и други външни дефекти, възраст на увреденото лице и
възможност да продължи трудовата си кариера и да се социализира, обществено и
социално положение, икономическа конюнктура и др. Принципът за справедливост
изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за
претърпените и предвидими в бъдещето болки и страдания, настъпили в резултат от
вредоносното действие. Неимуществените вреди са конкретно определими и
присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта
за преодоляването им, следва да е достатъчно по размер за репарирането им - в
съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на
конкретния случай, като същевременно обезщетението не следва да надвишава този
достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените
неимуществени вреди, които могат, и поначало са различни във всеки отделен
случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за
определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори
еднакви (по вид или в количествено измерение) при съпоставка на отделни случаи,
но рядко те могат да са идентични.
С оглед така изложените принципни
съображения, при определяне на конкретното обезщетение съдът съобразява
следното: вредите са причинени от внезапното и непредизвикано нападение от куче
от агресивна порода /“Питбул“/, за обезопасяването на което неговият
придружител не е взел дори елементарни мерки за поставяне на повод или
намордник; физическите такива са с висок интензитет – силна болка още в момента
на самото ухапване и влачене на пострадалата, стрес от 10 - минутната борба с
животното, отказващо да се подчини на командите на ответника, на ударите и на
опитите на двамата човека да го отстранят и да пусне ръката на пострадалата от
захапката си; причинената средна телесна повреда - рани на дясна ръка със счупване на основите на 3 и 4 метакарпални кости
и увреждане на икстензорното сухожилие на 4 пръст; страданията, свързани с последващото инфектиране на раните, лечението
в болница за периода от 25.02.2016 г. до 07.03.2016 г. и операцията на
02.03.2016 г., както и последващия период от 25 дни на зарастване на раните,
около 45 дни - на зарастване на костите
и още около 40 дни – болезнена рехабилитация за възстановяване движенията на
ставите вследствие на обездвижването; отчитайки и трайните остатъчни
ограничения в движенията на гривнената става в посока свиване към гърба на
ръката /от 40 гр. при норма – 80 гр./, с ограничено движение в посока
към гърба на ръката на основната става на 4 пръст /от 10 гр./ и блокирана в 90 гр. свита проксимална
интерфалангеална става на петия пръст и нарушенията в нормалната конфигурация
на ставите в основата на 3 и 4 метакарпални кости, което състояние няма да се
промени в бъдеще и е предпоставка за развитие на артрозни промени в гривнената
става, водещи до болки и ограничения в движенията; срастванията със груб костен
калус и видим белег на гърба на дясната ръка с дъговиден ход заемащ
¾ от ширината на ръката с дължина около 5 см, деформирана с твърда
подутина в областта на основите на счупените 3 и 4 метакарпални кости;
отчитайки и младата възраст на жената /на 26 години към датата на инцидента/ и
остатъчния белег и деформация в
посочената област на дясната ръка, което води до загрозяването й за цял живот и
със съпътстващите и произтичащи от това негативни психически преживявания на понижено самочувствие, възприемане
като осакатена, срам и неудобство;
страховите изживявания при среща с животни от този вид; в психологически план преживения
острия стрес по време на инцидента и
до приключване на лечението с волево и неволево припомняне на ужаса и стреса
/флашбекс/, представляващи макар и недиагностицирани от специалист /според
вещото лице психолог М./ елементи
на посттравматично стресово разстройство, с последващ период от няколко години
с „умерено ниво на стрес“, а в момента – с леки до умерени депресивни симптоми,
намален енергетичен потенциал на моменти, без когнитивни нарушения, колеблива
самооценка и Аз – концепция, емоционална уязвимост и поддържана депресивна
симптоматика от наличното трайно – необратимо увреждане на младата жена;
временна социална изолация /в рамките на
продължилото лечение/ и нежелание за
общуване в обичайния й социален кръг, като се отчита и факта на отшумяване на
стресовата симптоматика и възможната
пълна адаптация към обичайния й живот. При определяне на обезщетението съдът се
съобразява и с конкретните икономически условия в страната към датата на
деликта /м. февруари 2016 г./ и със
съдебната практика за размера на присъжданите обезщетения в подобни случаи,
отчитайки и тяхната особеност във всеки отделен случай. Предвид изложеното, съдът намира, че справедливо
по смисъла на чл. 52 от ЗЗД в случая се явява обезщетение в размер на сумата от
25 000 лв. /съобразявайки съдебната практика /така недопуснати до касационно
обжалване от ВКС решения по в.гр.д. № 89/2018 г. на ОС Смолян /15 000 лв./,
решение по в.гр.д. №23/2018 г. на ПАпС /18 000 лв./, решение по в.гр.д. №
611/2016 г. на ВАпС /25 000лв./ и др. и отчитайки практиката при която обезщетение
за ухапване от куче в претендирания размер от 40 000 лв. е присъдено при
тежка телесна повреда с увреда на повече пръсти и ампутация на пръст на ръката с
трайна загуба на основните функции на дясна ръка /решение по гр.д. № 44/2015 г.
на ПАпС, недопуснато до касационно обжалване/.
Възражението
на ответника по чл. 51 от ЗЗД за съпричиняването на вредите от пострадалата е неоснователно.
Ответникът не е доказал твърдението си за самонараняване от ищцата, като
напротив доказана е по делото връзката между ухапването от конкретното куче
порода „Питбул“, поставено под негов надзор, и претърпените вреди от младата
жена. Недоказано е също така и твърдението му за съпричиняване на вредите от пострадалата
/претендирани за 90%/ чрез отказ за лечение за време от 48 часа, предвид установеното
по делото незабавно посещение на спешния център, извършване на нужните
манипулации от специалистите и последващото лечение от 25.02. до 07.03.2016 г.,
като в насока, че „закъснението от два дни“ не е повлияло на лечението е
пояснило и вещото лице съдебен лекар д-р Демиров в съдебно заседание, в отговор
на поставения му в тази връзка въпрос.
С оглед
изложеното, искът е основателен и следва да бъде уважен в размер на сумата от 25 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законните
лихви от датата на деликта 23.02.2016 г. до окончателното й изплащане. В
останалата част над 25 000 лв. до претендираните 40 000 лв. искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид
отчасти несъвпадащите изводи с тези на окръжния съд в обжалваното решение, то
следва да бъде частично отменено – в осъдителната му част за обезщетение за
неимуществени вреди за сумата над 25 000 лв. до присъдените 40 000
лв. и в тази част искът следва да бъде
отхвърлен, а в останалата част до размер на сумата от 25 000 лв. обезщетение
за неимуществени вреди, ведно с лихвите от датата на деликта, решението на
окръжния съд следва да бъде потвърдено.
При този изход
от спора, подлежи на промяна и отговорността за разноските пред първата
инстанция, като ответникът дължи сумата от 1 125 лв - съразмерна с резултата част от
адвокатското възнаграждение /присъдено от окръжния съд в пълен размер от 1 800
лв./. Ищцата дължи на ответника сумата от 675 лв., представляваща съразмерна на
отхвърлената част от иска част от платеното от него адвокатско възнаграждение
/в пълен размер от 1 800 лв./. Разноските за държавната такса и за вещо
лице в първоинстанционното производство са в общ размер от 2 500 лв. и
пропорционално на уважения иск се дължат от ответника 1 562,50 лв., но доколкото
окръжният съд е осъдил същия само за сумата от 250 лв., в този размер решението
следва да бъде потвърдено, предвид правомощията на настоящата инстанция и
невъзможността за поправяне на порока. Събирането на остатъка от задължението
за разноските пред окръжния съд е задължение на първата инстанция.
С
оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото и предвид заявеното от
въззиваемата възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК, разноските за адвокатско
възнаграждение, сторени от въззивника Г. следва да бъдат намалени до минималния
им размер от 1 761,50 лв. С оглед резултата от производството, въззиваемата
Л. следва да заплати на въззивника Г. сумата от 660,56 лв. – съразмерна част от
платеното от него адвокатско възнаграждение за въззивното производство, както и
сумата от 300 лв., представляваща съразмерна част от платената от него държавна
такса за въззивното производство. Г.
следва да заплати на адв. М.Д. *** сумата от 1100,90 лв., представляваща
съразмерна с резултата от делото адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 от
ЗАдв за процесуално представителство на въззиваемата Я. Георигева Л. във
въззивното производство.
По изложените
съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 303/26.02.2020 г.,
постановено по гр.д. № 1061/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд
/поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 260534 от 15.09.2020 г.: В ЧАСТТА, с която Д.С.Г. е осъден да
заплати на Я.Г.Л. обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на деяние
осъществено на 23.02.2016 г. в гр.Варна, признато за престъпление по НК въз основа
на влязло в законна сила на 29.06.2017 г.
решение № 4 от 01.03.2017 г. на Военен съд гр. Сливен по АНД № 139 по
описа за 2016г., потвърдено с решение № 25/29.06.2017 г. по ВАНД № 18/2017 г. на Военно апелативен
съд, изразяващи се в нанесена и констатирана в наказателното производство средна телесна повреда, както и останал въз
основа на нея белег и деформация в областта, довело до загрозяване, кости с
груб костен калус, ограничаващ
движенията на гривнената става в посока
свиване към гърба на дясната ръка и блокиран на 90 градуса пети пръст със свита
проксимална интерфлагентарна става, психически и депресивни разстройства ЗА ГОРНИЦАТА над сумата от 25 000 лв. до присъдените
40 000 лева, ведно със законна лихва върху тази разлика от датата на деянието 23.02.2016 г. до
окончателното й изплащане, както и в частта на направените по делото разноски,
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК за
горницата над сумата от 1125 лв. до 1 800 лв., като вместо това ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявения от Я.Г.Л. срещу Д.С.Г.
иск по чл. 50 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от средна телесна повреда с болки и
страдания, причинени й на 23.02.2016
г. от ухапване на куче, порода „Питбул“, намиращо се под надзора на Д.С.Г.,
осъществяващо състав на престъпление, за което последният е признат за виновен
с влязло на 29.06.2017 г. в сила решение № 4 от 01.03.2017 г. на Военен съд
гр. Сливен по а.н.д. № 139 по описа за 2016г., потвърдено с решение №
25/29.06.2017 г. по в.а.н.д. № 18/2017
г. на Военно апелативен съд ЗА ГОРНИЦАТА
НАД сумата от 25 000 лв. до
40 000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 303/26.02.2020 г.,
постановено по гр.д. № 1061/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд
/поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 260534 от 15.09.2020 г.: В ЧАСТТА, с която Д.С.Г. е осъден да
заплати на Я.Г.Л. на осн. чл.50 ЗЗД
обезщетение за неимуществени вреди от средна телесна повреда с болки и
страдания, причинени й на 23.02.2016 г. от ухапване на куче, порода „Питбул“,
намиращо се под надзора на Д.С.Г., осъществяващо състав на престъпление, за което
последният е признат за виновен с влязло на 29.06.2017 г. в сила
решение № 4 от 01.03.2017 г. на Военен съд гр. Сливен по а.н.д. № 139 по
описа за 2016г. и потвърдено с решение № 25/29.06.2017 г. по в.а.н.д. № 18/2017 г. на Военно апелативен
съд до
размер на сумата от 25 000 лв., ведно със законна лихва върху тази
сума от датата на деянието 23.02.2016 г.
до окончателното й изплащане; В ЧАСТТА,
с която Д.С.Г. е осъден да заплати на Я.Г.Л. разноски за първата инстанция в размер на сумата от 1125 лв.; В ЧАСТТА, с която Д.С.Г. е осъден да
заплати по сметка на Варненски окръжен съд дължимата държавна такса и разноски
за разглеждане на делото в първа инстанция
в размер на сумата от 250 лева.
ОСЪЖДА Д.С.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на адв. М.Л.Д. ***, офис №6 сумата от 1100,90 лв., представляваща съразмерна
с резултата от делото адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗАдв за
процесуално представителство на въззиваемата Я.Г.Л. във въззивното
производство.
ОСЪЖДА Я.Г.Л., ЕГН **********,***,,Христо
Ботев“ № 27, вх. А, ап. 2 да заплати
на Д.С.Г. с ЕГН ********** *** сумата
от 675 лв., представляваща съразмерна на отхвърлената част от иска, част от
сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство, както и за въззивното
производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 660,56 лв. и за държавна
такса в размер на сумата от 330 лв.
Решението може
да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на
страните и при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: