Присъда по дело №251/2022 на Районен съд - Елхово

Мотиви към Присъда № 44 от 08.06.2022 година, постановена по НОХД
№ 251/2022 година по описа на РС - Елхово:
Производството по делото е образувано по внесен от РП - Ямбол, ТО Елхово,
обвинителен акт против З.М. А-Д. /Z.M. Al-D./, гражданин на Сирийска Арабска Република,
по обвинение в престъпление по чл. 279, ал.1 от НК за това, че на 25.05.2022 година в
района на гранична пирамида № 277 в землището на с. Лесово, общ. Елхово, обл. Ямболска,
влязла през границата на страната ни от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото
против подсъдимата обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин,
както от обективна, така и от субективна страна и предлага на същата да бъде наложено
минимално наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, което на основание чл. 66
от НК да бъде отложено от ефективно изтърпяване за изпитателен срок от три години, както
и да се наложи кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на 100.00 лева.
Подсъдимата З.М. А-Д. се явява лично в първото съдебно заседание и заявява, че се
признава за виновна, съжалява за извършеното, но твърди, че е извършила деянието с цел да
запази живота и здравето си и това на децата си, тъй като в родината й по произход те са
били застрашени. Твърди, че цялото семейство е напуснало Сирия преди шест години и са
отишли в Република Турция, като няколкократно се връщали в Сирия, но поради наличните
конфликти там, отново отивали в Турция. Към настоящия момент са решили да потърсят
закрила в страна от Европа и затова са решили да дойдат в България, като пътуването го
организирал нейния съпруг. Било им заявено , че ще влязат в България по законен начин.
Твърди, че иска закрила в Република България и желае да се установи с четирите си деца и
съпруга си на място, където се спазват човешките права и има условия за добър и спокоен
живот.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимата З.М. А-Д. - адв. Б. заявява, че
подсъдимата е извършила деянието, в което е обвинена, но целта й е била да защити живота
и здравето на себе си и децата си. Сочи се, че мотивът й за напускане на страната, в която е
родена, е наличния там военен конфликт. Твърди се, че подс. З.М. А-Д. действително не е
влязла по законния ред в Република България, но с оглед изявлението й, че желае закрила
тук, защитникът твърди, че в случая следва да се приложи разпоредбата на чл. 279, ал.5 от
НК и подсъдимата да не се наказва.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимата З.М. А-Д. е родена на ********** година в град Кубане, Сирийска
Арабска Република. Същата е гражданин на САР, с начално образование, представила е
документ за самоличност.
Поради наличния военен конфликт в страната й по произход през последните години,
повишаване на насилието от различни сили там, както и влошаване качеството на живот в
Сирийска Арабска Република, преди шест години подсъдимата решила да напусне заедно
със съпруга си страната си като се установят да живеят в друга държава. Първоначално те се
установили в Република Турция. Към настоящия момент подсъдимата има четири деца, на
възраст съответно 6, 5 и 3 години и най-малкото – на година и 8 месеца. Съгласно
обясненията на подсъдимата, семейството й няколко пъти се връщало от Турция в Сирия,
но поради наличните конфликти там и застрашаване на живота им, отново отивали в
Турция, докато през 2022г. решили да се установят в страна от Европа, по-конкретно в
България, а след това евентуално и в Германия. В изпълнение на намеренията си съпругът
на подсъдимата организирал пътуването на цялото семейство /заедно с четирите им деца/ от
Р Турция към Р България като се свързал с неустановено по делото лице, което поело
1

задължение да ги преведе през турско - българската граница. На 23.05.2022г. З.М. А-Д.,
съпругът й и четирите им деца били откарани от гр. Истанбул в друг град в Р Турция,
където пренощували. На 24.05. вечерта с друг автомобил семейството е било откарано до
място в близост до турско-българската граница и там заедно с друго семейство – мъж, жена
и четири деца, се качили в лек автомобил, черен на цвят, управляван от мъж с неустановена
самоличност. Двамата мъже седнали на предна дясна седалка до водача на МПС, а двете
жени и осемте деца - на задната седалка. Пътували известно време и на 25.05.2022г. рано
сутринта достигнали до възпрепятстващото съоръжение на границата между двете съседни
държави. През отвор /след срязване на оградната мрежа/ в това съоръжение в района на 277
гранична пирамида в землището на с. Лесово, общ. Елхово, подсъдимата и останалите лица
преминали през държавната ни граница с управлявания от неустановеното лице лек
автомобил и се установили на българска територия. Малко след това продължили да се
движат с автомобила по чернен път, който бил лош и с много камъни и движението се
осъществявало трудно. В този момент автомобила бил забелязан от служители на ГПУ –
Елхово, между които и свид. П.Г.. Водачът на МПС спрял автомобила и избягал, а
подсъдимата, съпругът й и другото семейство били задържани от служители на ГПУ Елхово
около 05.50 часа. Единственото, което задържаните заявили на граничните полицаи било
„Сирия“. На мястото впоследствие пристигнали и други служители на ГПУ Елхово, между
които и свид. С., който също дава показания за задържане на двама мъже и две жени, и че с
тях са пътували заедно осем малолетни деца. Същият свидетел заявява, че автомобилът, с
който пътували задържаните лица, се намирал на около 100 метра от възпрепятстващото
съоръжение на територията на Р България.
След задържането на подсъдимата, на същата е извършен полицейски обиск и у нея
не са намерени опасни и забранени предмети и вещества. Самоличността й била установена
от разследващия орган по нейни данни и предоставена от нея лична карта, издадена в САР.
За безспорно установено, съдът прие обстоятелството, че подсъдимата З.М. А-Д. е
напуснала държавата си по произход – САР, където живеела, поради военния конфликт и
несигурността там, а по-късно напуснала и Република Турция, с намерение да се придвижи
до България, където да поиска закрила за себе си и четирите си малолетни деца.
От приложената по делото справка за съдимост, издадена от Бюро Съдимост при ЕРС
след справка в ЦБС при Министерство на правосъдието, се установява, че З.М. А-Д. не е
осъждана на територията на Република България.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимата, от показанията
на свидетелите С. и Г., дадени в хода на съдебното следствие и от писмените доказателства,
приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по
реда на чл.283 от НПК. Показанията на свидетелите са правдиви, логични и последователни,
поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни.
Възпроизведените от тях факти са пряко относими към времето, мястото и механизма на
осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията на свидетелите С. и Г. са
и писмените доказателства по делото и обясненията на самата подсъдима.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимата З.М. А-Д. е осъществила с деянието си от обективна и субективна
страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, като на 25.05.2022 година в района на 277
гранична пирамида в землището на село Лесово, община Елхово, обл.Ямболска, действайки
като извършител, влязла през границата на страната от Република Турция в Република
България, без разрешение на надлежните органи на властта.
Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от Наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимата е извършила фактически действия по преминаване
2

през държавната ни граница, без да е получила разрешение от надлежните органи на
властта, осъществяващи гранично - пропусквателен контрол. Подсъдимата не е имала
необходимите документи, удостоверяващи правото й за влизане в страната ни, както с оглед
нейното гражданство, така и държавата от която идва - Р Турция. Действащият граничен
режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП
със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като
категорични съждения за последното се съдържат в показанията на свидетелите С. и Г. и в
обясненията на подсъдимата. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си
подсъдимата е нарушила установения в страната режим и ред за преминаване на държавната
граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279,
ал.1 от НК - без разрешение на надлежните органи на властта, в хипотезата на „влизане” в
страната. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимата е успяла да премине
държавната граница. Довършено „влизане“ и „излизане“ през границата по смисъла на чл.
279 НК от обективна страна е налице, когато деецът е преодолял наложения контрол или
мерките и препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата (по
арг. за обратното от тълкуването, дадено в т. 2, абз. 1 на П. 8/71 г. - Пл. В тази насока и
Решение № 340 от 17.VI.1996 г. по н. д. № 114/96 г., I н. о., докладчик съдията Пламен
Томов). Така очертани обективните белези на престъпния състав, сочат на довършеност на
деянието.
От субективна страна, инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на извършеното,
предвиждала е неговите последици и е целяла тяхното настъпване. Предприемайки
пътуването си, подсъдимата е била наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане
в Република България и в др. държава от ЕС, както и с установения пропускателен граничен
контрол при преминаване на държавната ни граница. Именно затова тя е предприела
незаконно преминаване на държавната ни граница от територията на Република Турция на
територията на Република България. Подсъдимата е съзнавала, че ще влезе в страната ни без
знанието на граничните власти, следователно в съзнанието й е била формирана представата
за противоправния характер на деянието й и за неговите общественоопасни последици,
които е предвиждала, а от волева страна пряко е целяла и искала тяхното настъпване, за да
реализира крайната си цел – да достигне до територията на Република България.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимата за виновна в извършването на
престъпление по чл.279, ал.1 от НК.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът приема, че в случая са налице
основанията, предвидени в разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК за ненаказване на
подсъдимата. До този правен извод съдът достигна, изследвайки мотивите на подсъдимата
за осъществяване на деянието. Данни в тази насока се съдържат в обясненията на самата
подсъдима, която заявява, че желае да се ползва от правото на убежище в страната ни.
Съгласно разпоредбата на чл. 279, ал.5 от НК, не се наказва онзи, който влезе в
страната, за да се ползва от правото на убежище съгласно с Конституцията.
По смисъла на чл.27 ал.2 от Конституцията на Р България право на убежище се
предоставя на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на
международно признати права и свободи. Правото на убежище, визирано в разпоредбата на
чл.279, ал.5 от НК не следва според настоящия съдебен състав да се разглежда в тесния
смисъл на понятието, което е интерпретирано в Конституцията, а в аспекта на приложимото
по силата на препращащата норма на чл.27, ал.3 от Конституцията национално
законодателство, вкл. и Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, относимо към бежанците и
убежището и международноправните актове като Конвенцията за статута на бежанците от
28.07.1951г., допълнена с Нюйоркският протокол от 1967г., която е ратифицирана с ДВ
бр.36/05.05.1992г., обн.ДВ бр.88/ 15.10.1993г., в сила за Република България от 10.08.1993г.,
3

Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година
относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство
като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците
или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за
съдържанието на предоставената закрила и др.
Съгласно Законът за убежището и бежанците българската държава предоставя на
чужденци закрила, която включва убежище, международна закрила и временна закрила: 1.
убежище - предоставя се от президента на РБ на чужденци, преследвани заради техните
убеждения и дейност в защита на международно признати права и свободи; 2. временна
закрила- предоставя се с акт на МС за определен срок в случай на масово навлизане на
чужденци, които са принудени да напуснат страната си на произход поради въоръжен
конфликт, чужда агресия, насилие в големи размери или нарушаване на човешки права; 3.
статут на бежанец в Република България - предоставя се от председателя на ДАБ на
чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия,
националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо
мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини
не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея и 4.
хуманитарен статут - предоставя се от председателя на ДАБ на основанията посочени в чл.
9 от ЗУБ и в изпълнение на поетите от Държавата задължения по чл. 2 и чл. 3 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи - на чужденец,
принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази
държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или
екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и
лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в
случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Предвид на така изложеното,
използвания термин в ал.5 на чл.279 НК „право на убежище” следва да се тълкува като общ
такъв за търсене на закрила, тъй като лицата, които търсят закрила не са длъжни да знаят
нашето законодателство колко вида защита предоставя и какви са условията за
получаването им. Освен това съгласно приложимата разпоредба на чл. 2, б. „б“ от
Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година
относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила „молба за
международна закрила“ или „молба“ означава искане за закрила от държава-членка,
подадено от гражданин на трета страна или лице без гражданство, за който/което може да се
счита, че търси статут на бежанец или субсидиарна закрила и не иска изрично друг вид
закрила извън обхвата на Директива 2011/95/ЕС, за която се кандидатства отделно.
В конкретният случай е безспорно доказано, че подсъдимата З.М. А-Д. е влязла в
страната ни макар и не по установения от закона ред, с цел да получи закрила, тъй като в
страната й по произход има признат от международната общност конфликт, който обхваща
територията на цялата страна.
При преценката за приложимостта на материалноправната норма на чл.279 ал.5 от
НК, съществено е както установяването на подадена от дееца молба за закрила, така и
причините, мотивирали чуждия гражданин да осъществи деянието по чл.279 ал.1 от НК. Въз
основа на доказателствата по делото съдът прие, че подсъдимата е напуснала страната си по
произход – Сирийска Арабска Република поради това, че там е била изложена на реална
опасност от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота и личността й
като физическо лице, поради насилие в случай на вътрешен въоръжен конфликт. Ноторно
известно на настоящият съдебен състав е, че в САР положението със сигурността е
нестабилно и е налице усложнена обстановка в държавата по произход на подсъдимата.
Горното мотивира съда да приеме, че подсъдимата е извършила деянието по чл.279,
ал.1 от НК – незаконно влизане през границата на страната ни, единствено с цел да потърси
4

закрила на територията на страната ни, поради съществуващата в държавата й по произход
реална опасност за живота и здравето както на подсъдимата, така и на четирите й деца,
вследствие на съществуващият там военен конфликт.
Предвид на гореизложеното, съдът, след като призна подсъдимата З.М. А-Д. за
виновна в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, на основание чл.279, ал.5 от
НК, вр. с чл.27 от Конституцията на Република България, вр. чл.4 и сл. от Закона за
убежището и бежанците, не я наказа, тъй като е влязла в страната, за да се ползва от правото
на убежище съгласно Конституцията на Република България.
Направените по делото разноски за преводач в хода на ДП и на съдебното
производство, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от НПК, са за сметка на органа, който
ги е направил, поради което съдът не присъди направените такива разноски в полза на РДГП
към ГДГП при МВР и на ЕРС.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: .........................
/В.Апостолова/

5

Номер на акта:	44
Дата:	8 юни 2022 г. (в сила от 24 юни 2022 г.)
Съдия:	Виолета Костадинова Апостолова

Дело:	20222310200251
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	1 юни 2022 г.

Присъда по дело №251/2022 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите