МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 25/21.02.2018г. ПО НОХД № 36/2017г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД ГРАД СЛИВНИЦА

Делото е образувано въз основа на внесен в съда обвинителен акт от РП – Сливница по досъдебно производство  № 491/2015г. по описа на ГПУ К., против :

Подсъдимите: 1. Я.К.М., с ЕГН **********, за това че : на 27.10.2015 г. около 23:30 часа в землището на с. К., община Д., С.област в района на 5- ти километър по главен път ПП 1-8 с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 250 лева /двеста и петдесет лева/, противозаконно  подпомагал чужденци - четири А.граждани да преминават в страната в нарушение на закона, а именно: nap. 1, т. 3б от ДР на Закона за чужденците в Република Б., тъй като превозваните чужденци (1. N. A./Н.А./, роден на ***г. в А.; 2 M. I./М.Я./ роден на ***г. в А.; 3.R. K./Р.К./, роден на ***г. в А.; 4. Z. H./З.Х./, роден на ***г. в А., гражданин на А.) са граждани на трета държава и се намират на територията на Република Б., в нарушение на условията за престой и пребиваване, като деянието е извършено чрез използване на моторно превозно средство, лек автомобил, марка „Р.“, модел „***“ с per. № СА ****КМ, с номер на рама ****************, собственост на Л. Д.Г., ЕГН **********, което му е предоставено доброволно, както и по отношение на повече от едно лице (4 лица), престъпление по чл. 281 ал. 2 т. 1 и 5, вр. ал. 1 пр. 1 от НК.

и 2. Е.Н.Т., с ЕГН **********, за това че : на 27.10.2015 г. около 23:30 часа в землището на с. К., община Д., С.област в района на 5- ти километър по главен път ПП 1-8 с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 250 лева /двеста и петдесет лева/, противозаконно  подпомагал чужденци - петима А.граждани да преминават в страната в нарушение на закона, а именно: nap. 1, т. 3б от ДР на Закона за чужденците в Република Б., тъй като превозваните чужденци (l.S. H./С.Х./, роден на ***г. в А.; 2. R. A./Р.А./, роден на ***г. в А.; 3.A. A./AА./, роден на ***г. в А.; 4.A. S./А.С./, роден на ***г. в А.; 5.A. N./А.Н./, роден на ***г. в А.) са граждани на трета държава и се намират на територията на Република Б., в нарушение на условията за престой и пребиваване, като деянието е извършено чрез използване на моторно превозно средство, /л.а. марка „БМВ“, модел „*****“ с per. № СВ****АТ, с рама: *****************, негова собственост/, както и по отношение на повече от едно лице (5 лица), престъпление по чл. 281 ал. 2 т. 1 и 5, вр. ал. 1 пр. 1 от НК.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа така предявените обвинения. Излага съображения за доказаност на деянията, както от обективна, така и от субективна страна. Прокурорът предлага налагане на наказание съобразно целите на чл. 36 от НПК, в рамките на минимално предвидения в закона размер.

Подсъдимият М. се явява лично в съдебното заседание, заедно с процесуалният си представител адв. Е.Б. от САК. Същия не се признава за виновен и не дава обяснения във връзка с предявеното му обвинение. Желае да бъде оправдан по предявеното му обвинение, като защитата излага становище за недоказаност на деянието в което е обвинен.   

Подсъдимият Т. се явява лично в съдебното заседание, заедно с процесуалният си представител адв. С.З. от САК. Същия не се признава за виновен и не дава обяснения във връзка с предявеното му обвинение. Желае да бъде оправдан по предявеното му обвинение, като защитата излага становище за недоказаност на деянието в което е обвинен.  

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

           

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На неустановени дати през месец октомври 2015г., свидетелите Р.А., Р.К. и З.Х. - и тримата граждани на ИР А. влезли незаконно на територията на страната, пресичайки границата ни с Р Т.. Те преминали заедно с още множество А.граждани, като целта на посочените свидетели, била да достигнат до ФР Г., като всеки от тях се бил уговорил с различни „каналджии“ в ИР А., за цялото пътуване до там да заплати суми между 6000 и 7000 долара. В тези суми се включвали както разходите им за пътуването, така и средствата, които се заплащали за „каналджиите“ в съответните държави през които следвало да преминат чуждите граждани. И тримата свидетели споменават, че се били предварително наясно с маршрута по който следва да преминат до крайната си дестинация. Те били предавани и поемани от лица, които организирали пътуването им и не знаели техните имена. Въпреки това всичко било организирано и разходите се поемали от предварително заплатените суми.

В крайна сметка, всеки от тези свидетели, както и и останалите лица установени в хода на образуваното наказателно производство, които били заловени да се возят в двата автомобила управлявани от подсъдимите достигнали до град София. Всички те били информирани, че ще продължат пътя си към Р Сърбия. Така след създадена предварителна организация, на 27.10.2015г. вечерта свидетелите, заедно с група от около 20 – 25 души - А.граждани се събрали в близост да бежанския център в ж.к. „Овча купел“ на бул. „Монтевидео“ в град София. Те били предупредени, че на място ще дойдат автомобили с които ще бъдат откарани до границата с Р Сърбия. Предварително им било обяснено, че след като бъдат свалени от автомобилите, ще вървят пеша в продължение на около два часа. На човек от групата на име А. З., била дадена и сръбска сим-карта, чрез която след пристигането си в Сърбия, групата следвало до информира организираните там „каналджии“, които да ги поемат за превеждането им през Р Сърбия.

Около 22.00 - 22.30 часа на бул. „Монтевидео“ в близост до магазин „Фантастико“  се събрали предварително организирани пет автомобила, между които били и двамата подсъдими. Подсъдимият М. бил с л.а. „Р.“, модел „***“ с per. № СА ****КМ, който по документи бил собственост на Л. Д.Г., ЕГН **********, но бил закупен от неговата баба – св. М.М., който не бил регистриран в системата на КАТ на нейно име. Този автомобил се ползвал от подсъдимия М., т.к. неговата баба нямала СУМПС. Подсъдимият Т. бил с л.а. „БМВ“, модел „*****“ с per. № СВ****АТ,  негова собственост.

По предварителна уговорка и на двамата подсъдими с неустановени по делото лица, отивайки на посоченото място – пред магазин „Фантастико“ в ж.к. „Овча купел“, те трябвало да се ориентират по спряло на пътя такси с включени аварийни светлини. И на двамата подсъдими било обещано, че ще им се заплати сумата от по 50 лева на превозен нелегален емигрант. Така уговорената парична сума щяла да им бъде заплатена след изпълнение на „задачата“.

Така във времето между 22.00 – 22.30 часа, на предварително уговореното място се събрали пет леки автомобила, между които и двамата подсъдими с управляваните от тях и индивидуализирани по – горе МПС. Те не се познавали помежду си, както и с останалите водачи. След като се събрали и изчакали около 5-10 минути, таксиметровия автомобил потеглил, а след него тръгнали и останалите, като подсъдимият Т. карал точно след този автомобил, а подсъдимият М., непосредствено след него. Така колоната се придвижила на разстояние от около един километър – в района на „Нов Български Университет“, където спряла. Веднага към автомобилите се насочили множество нелегални емигранти, като в автомобила управляван от подсъдимия М. се качили четирима чужди граждани - (1. N. A./Н.А./, роден на ***г. в А.; 2 M. I./М.Я./ роден на ***г. в А.; 3.R. K./Р.К./, роден на ***г. в А.; 4. Z. H./З.Х./, роден на ***г. в А., гражданин на А.), а при подсъдимия Т. – петима - (1. S. H./С.Х./, роден на ***г. в А.; 2. R. A./Р.А./, роден на ***г. в А.; 3.A. A./AА./, роден на ***г. в А.; 4.A. S./А.С./, роден на ***г. в А.; 5.A. N./А.Н./, роден на ***г. в А.). В останалите три автомобила се качили останалите бежанци. След като се качили в автомобилите, таксиметровия автомобил потеглил, а след него и колоната от пет автомобила, като най отпред се движел таксиметровия автомобил, след него автомобила управляван от подсъдимия Т., а след него този управляван от подсъдимия М.. Така колоната пътувала около 30-40 минути.

Около 23.30 часа свидетелите М.А. и Л.Д. ***, се връщали от гр. София към граничния полицейски участък със служебен автомобил обозначен с опознавателни полицейски символи, когато в района на седми осми километър на ПП 1-8, забелязали колона от пет автомобила движещи се в „пакет“ и с ниска скорост, като първия бил таксиметров. Свидетелите преценили, че автомобилите са рискови и най – вероятно превозват нелегални емигранти. Те продължили да се движат зад тях, а след това ги изпреварили и забелязали, че в тях се превозват лица отговарящи на профила „нелегален емигрант“. Двамата свидетели уведомили дежурния в ГПУ К. и намалили скоростта на движение, като оставили забелязаните автомобили да ги изпреварят, а те ги последвали. В района на пети километър, автомобилите спрели, а таксиметровият продължил движението си в посока към ГКПП К.. В този момент двамата свидетели преценили, че превозваните бежанци ще избягат и със служебния автомобил застанали пред първия спрял автомобил, който бил управляван от подсъдимия Т.. Те веднага излезли от служебния автомобил и извикали „Стой! Полиция!“. Пътуващите в автомобила на подсъдимия Т., емигранти направили опит да отворят вратата и да излязат, но полицейските служители ги затворили обратно. Водачите на първите два автомобила са подчинили и не са правили опит да осуетят полицейската проверка. В това време останалите три автомобила от колоната, направили обратен завой на пътя и с висока скорост се отдалечили от мястото в посока към град София. Почти по същото време на място дошли още гранични полицаи, като след установяване на лицата возещи се в автомобилите, заедно с двамата водачи, всички били отведени в ГПУ К., където продължили процесуално следствените действия. Лицата били задържани в ГПУ за срок от 24 часа, като на следващия ден – 28.10.2015г. били снети обяснения и била проведена оперативна беседа с подсъдимите от страна на свидетелите П.Г. и В.А.. Пред тях двамата подсъдими заявили по какъв начин била създадена организацията на превоза на нелегалните емигранти, както и дадените им обещания за заплащане на сумата от по 50 лева за превозен бежанец. Също така била установена самоличността на задържаните чужденци, чрез справка в система „АФИС“, като е установено, че 1. S. H./С.Х./, роден на ***г. в А. е с регистрация в система „АФИС“; 2. R. A./Р.А./, роден на ***г. в А., е с регистрация в система „АФИС“ и е регистриран в ДАБ за което притежава покана за интервю; 3.A. A./AА./, роден на ***г. в А., е с регистрация в система „АФИС“ и е регистриран в ДАБ за което притежава покана за интервю; 4.A. S./А.С./, роден на ***г. в А., не е бил регистриран до момента в система „АФИС“; 5.A. N./А.Н./, роден на ***г. в А., е регистриран в система „АФИС“, 6. N. A./Н.А./, роден на ***г. в А., е регистриран в система „АФИС“; 7 M. I./М.Я./ роден на ***г. в А., е регистриран в система „АФИС“; 8. R. K./Р.К./, роден на ***г. в А., не е бил регистриран до момента в система „АФИС“ и 9. Z. H./З.Х./, роден на ***г. в А., не е бил регистриран до момента в система „АФИС“.

С разписка от 01.03.2016г. лек автомобил „Р.“, модел „***“ с per. № СА ****КМ, бил върнат на М.Г.М., с ЕГН **********.

От изготвената във фазата на ДП СПЕ, се установява, че подсъдимият Я.М. е психично здрав, с нормален интелект и въпреки установената при него „натраплива невроза“, може да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, което от своя страна изключва възможността да бъде характеризиран, като невменяем и съответно наказателно неотговорен. 

По настояване на защитата, са изискани справки от ДАБ при МС, относно наличието на данни за превозваните от двамата подсъдими чуждестранни граждани. Видно от постъпилите справки се установява, че за лицето M. I./М.Я./ роден на ***г. в А., липсват данни в ДАБ. A. A./AА./, роден на ***г. в А. е бил регистриран в ДАБ, като същия самоволно е напуснал РПЦ – София, където е бил настанен, като от 29.10.2015г. е в неизвестност. Z. H./З.Х./, роден на ***г. в А., е регистриран в ДАБ на 17.11.2015г. като същия самоволно е напуснал РПЦ – София, където е бил настанен, като от 02.12.2015г. е в неизвестност. За A. N./А.Н./, роден на ***г. в А., липсват данни в ДАБ. За N. A./Н.А./, роден на ***г. в А., липсват данни в ДАБ. S. H./С.Х./, роден на ***г. в А., е бил предаден на ДАБ на 24.10.2015г., като е напуснал самоволно преди да бъде регистриран. A. S./А.С./, роден на ***г. в А., е регистриран в ДАБ на 17.11.2015г., като самоволно е напуснал РПЦ – София, където е бил настанен, като от 02.12.2015г. е в неизвестност. R. K./Р.К./, роден на ***г. в А., е регистриран в ДАБ на 09.11.2015г., като самоволно е напуснал РПЦ – София, където е бил настанен, като от 13.11.2015г. е в неизвестност. R. A./Р.А./, роден на ***г. в А., е регистриран в ДАБ на 20.10.2015г., като самоволно е напуснал РПЦ – София, където е бил настанен, като от 29.10.2015г. е в неизвестност.

От справките за съдимост на подсъдимите, се установява, че подсъдимият М. не е осъждан, а Т. е осъждан за извършено от него престъпление по чл. 198 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК на осем месеца „лишаване от свобода“, чието изпълнение е било отложено за срок от две години, считано от 16.03.***6г. Към момента на извършване на деянието по настоящото производство, същия е бил реабилитиран по право, на основание чл. 86 ал. 1 т. 1 от НК.

От изисканите характеристични справки на двамата подсъдими, се установява, че Т. не е познат на живущите в близост, а в приемната на МВР не са постъпвали сигнали и жалби срещу него. Подсъдимият М. също не е познат на живущите в близост, има данни за криминалистическа регистрация и отсъстват данни за постъпили сигнали за нарушения на обществения ред.

Видно от писмо на СО Дирекция Общински приходи Отдел „Люлин“ на името на подсъдимия Т. е записан недвижим имот в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 509, вх. „Б“, ет.1, ап. 2.

Горната фактическа обстановка се установява от приложените по досъдебното производство доказателства приобщени по реда на чл. 283 от НПК, както и от събраните в хода на съдебното следствие такива, прочетените показания на свидетели по реда на чл. 281 от НПК, справките за съдимост, характеристични справки и др. обсъдени в настоящите мотиви.

Съдът кредитира изцяло дадените от свидетелите – чуждестранни граждани показания от който се установява, по несъмнен начин, че същите са били качени в автомобилите на подсъдимите и са били превозени от тях до момента на задържането им в нарушение на закона. Установено е безспорно, че превозваните лица не са имали документи за самоличност и респективно право да пребивават законно на територията на страната ни – т.е. в нарушение на правилата за пребиваване и престой в Р Б., регламентирани в разпоредбата на чл. § 1 т. 36 от ДР ЗЧРБ.

От друга страна не се установява двамата подсъдими да са извършили нарушение на разпоредбите на § 1 т. 3 от ДР на ЗАП, тъй като управляваните от тях автомобили са от категорията даваща им право да превозват лица съответстващи на превозваната от страна на двамата подсъдими бройка.

Съдът дава вяра и на показанията на разпитаните свидетели – полицейски служители, показанията на които чертаят ясна и правдива картина на момента, мястото и начина на залавянето на нелегалните емигранти и подсъдимите. Свидетелите Г. и А., дават правдоподобно и логично обяснение за заявеното от страна на подсъдимите при проведената с тях оперативна беседа в която самите подсъдими достоверно са посочили факти и обстоятелства свързани с конкретния превоз на нелегалните емигранти и обещаната им сума за извършената работа.

В посочения смисъл, съдът възприема изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, тъй като описаната в него фактическа обстановка се подкрепя от всички събрани в хода на досъдебното производство гласни, писмени и веществени доказателства по делото. Показанията на всички разпитани свидетели са логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и са съответни както помежду си, така и с останалия събран по делото доказателствен обем, поради което и съдът ги кредитира в цялост.

С оглед изложеното от фактическа страна се налагат следните

 

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

По отношение на съставомерността на деянията, съдът счита, че същите са доказани както от обективна, така и от субективна страна, поради което приема, че подсъдимите Я.К.М., с ЕГН ********** и Е.Н.Т., с ЕГН **********, са осъществили състава на престъплението в което са обвинени.

За да бъде съставомерно деянието по чл. 281 ал. 2 т. 1 и 5, вр. ал. 1 от НК от правна и фактическа страна и да бъде привлечено лице към наказателна отговорност по този текст, са необходими следните кумулативно законово изискуеми предпоставки:

От обективна страна е необходимо да бъде установено, че лицето извършител с цел да набави за себе си, или да другиго имотна облага, противозаконно подпомага чужденец да пребивава или преминава в страната в нарушение на закона. На първо място в случая е необходимо наличието на цел за набавяне на имотна облага. Допълнително по отношение на квалифициращите престъплението елементи е необходимо, деецът да е извършил деянието по отношение на повече от едно лице – чужденец и чрез използване на МПС.

В конкретния случай безспорно е установено по делото, че двамата подсъдими (всеки един поотделно) на описаната в обвинението дата, място и време, с цел да набавят за себе си (парична сума от ***, съответно 250 лева) представляваща несъмнено „имотна облага“, противозаконно са подпомогнали чужденци – съответно четири и пет лица – общо девет лица граждани на ИР А.: (1. S. H./С.Х./, роден на ***г. в А.; 2. R. A./Р.А./, роден на ***г. в А.; 3.A. A./AА./, роден на ***г. в А.; 4.A. S./А.С./, роден на ***г. в А.; 5.A. N./А.Н./, роден на ***г. в А.; 6. N. A./Н.А./, роден на ***г. в А.; 7 M. I./М.Я./ роден на ***г. в А.; 8. R. K./Р.К./, роден на ***г. в А. и 9. Z. H./З.Х./, роден на ***г. в А. – да преминават в страната в нарушение на закона: § 1 т. 36 от ДР ЗЧРБ, тъй като превозваните лица са граждани на трети държави и са се намирали на територията на Р Б. в нарушение на условията за престой и пребиваване, като деянието е извършено чрез използване на МПС – съответно лек автомобил, марка „Р.“, модел „***“ с per. № СА ****КМ, който е предоставен доброволно на подсъдимия Я.М. и лек автомобил марка „БМВ“, модел „*****“ с per. № СВ****АТ, собственост на подсъдимия Е.Т., извършено е и по отношение на повече от едно лице – съответно четири и пет лица.

От обективна страна по несъмнен начин е установено, че на посочената дата и място, подсъдимите М. и Т. са подпомогнали общо девет броя чужденци - граждани на ИР А., подробно описани по – горе, да преминават в страната в нарушение на закона. Това е станало в нарушение на § 1 т. 3б от ДР ЗЧРБ, тъй като превозваните лица са граждани на трети държави и са се намирали на територията на Р Б. в нарушение на условията за престой и пребиваване.

Превозвайки ги в управлявания от тях автомобили от град София до място в близост до границата на страната ни с Р Сърбия, където са били задържани, подсъдимите безспорно са съдействали на тези А.граждани да преминават през територията на Р Б. в нарушение на цитираната законова норма. Несъмнено крайната цел на превозваните лица е била достигането до държава от западна Европа, но за да бъде реализирана тя, е следвало да преминат и през територията на Р Б., респективно да я прекосят от едната граница до другата, за което са съдействали с поведението си и двамата подсъдими.

Установено е, че А.ските граждани, още при влизането си в Р Б. не са преминали през ГКПП, като за влизането, преминаването или пребиваването си на територията на страната същите не са имали издадена виза, нито разрешение за пребиваване от съответните служби. В този смисъл и престоят им в страната е бил незаконен. Предвид изложеното и подпомагайки същите да преминават през територията на Р Б., подсъдимите са им съдействали в нарушение на закона - т.е. извършеното от тях е незаконно. Те са били с ясното съзнание, че превозваните нелегални емигранти незаконно пребивават в страната и също така нелегално желаят да я напуснат.

От обективна страна са налице и всички признаци на квалифицирания състав на чл. 281 ал.2 т.1 и т.5 от НК, доколкото деянията са извършени по отношение на повече от едно лице – съответно 4 и 5 А.граждани, превозвани във всеки един от двата автомобила. Също така те са били извършени от подсъдимите чрез използването и на МПС – описаните в обвинителния акт автомобили.

В случая е налице и другият съществен елемент от състава на престъплението – целта за набавяне на имотна облага. Доколкото в настоящото производство основната теза на защитата в опита й да обори съставомерността на деянието, е именно липсата на цитираната цел, решаващия съдебен състав намира за необходимо да акцентира именно върху този обективен признак.

Целта в конкретната хипотеза, като факт от обективната действителност предполага съзнание на извършителя на деянието насочено към реализиране на имотна облага за самия деец, или за трето лице. В случая не е необходимо тази облага да е реализирана – т.е. да е получена реално. Достатъчно е тя да налична като размер и адресат, независимо от това дали той е индивидуализиран, или неустановен. Не е необходимо да бъде установена и конкретната проявна форма на самата облага, а единствено условие е тя да има материален характер.

В този смисъл в хода на настоящото производство беше установено с показанията на свидетелите Г. и А., че подсъдимите са извършили деянието с цел да набавят за себе си имотна облага изразяваща се заплащане на сумата от *** лева, съответно 250 лева.

От друга страна, като елемент от една добре организирана престъпна верига, свързана с преминаването на нелегалните емигранти през териториите на множество държави от Азия и Европа с крайна дестинация ФРГ, или друга държава от Западна Европа, подсъдимите с поведението си са съдействали за набавянето на имотна облага и на неустановени лица (в случая „каналджиите“ в ИР А.) да получат договорените за всеки един от нелегалните емигранти суми. В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че двамата подсъдими с действията си са осъществили и този престъпен състав, но доколкото такова обвинение не е предявено от страна на държавното обвинение, съдът не следва да се произнася в тази посока.

Обратното на възприетото от съда схващане, касаещо наличието на цел у дееца за набавяне на имотна облага за себе си, би противоречало на здравата житейска и правна логика. Това е така на първо място, защото е житейски правдиво и логично, подсъдимите да са извършили описаните деяния срещу обещание за материална облага, без значение дали тя вече е била получена към момента на извършване на престъплението, или не. Доколкото от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че подсъдимите не са познавали превозваните от тях А.граждани, поради което и превозването им от мястота на тяхното натоварване в автомобилите в град София, до мястото на задържането им в близост до границата с Р Сърбия, очевидно е било именно с цел получаване на имотна облага от страна на всеки един от подсъдимите. Цялостното им поведение, дава основание за приемането от съдебния състав на този еднозначен извод. Той се извежда и от факта, че чуждите граждани са били качени в управляваните от подсъдимите автомобили, след предварителна сериозно и конспиративно организирана акция, в която са участвали множество неустановени по делото лица. Всеки един от двамата подсъдими лично е отишъл до предварително уговореното място, след което е изпълнявал стриктно постигнатите договорености свързани незаконното придвижване на нелегалните емигранти. Двамата са знаели предварително къде следва да бъдат откарани и оставени чужденците, както и не са получавали от тях напътствия свързани с пътуването. Не са провеждали комуникация с тях по време на пътуването. Факта, че возещите се в автомобилите лица са направили опит да излязат от тях и да се укрият след установяването им от полицаите, също говори за съзнанието на подсъдимите, че са извършвали незаконна дейност и са направили опит да се „освободят“ от тях, като са ги е напътили да напуснат автомобилите, с цел да не бъдат заловени в тях и да избегнат реализиране на наказателна отговорност. Това поведение дава логичен отговор на въпроса досежно целта на подсъдимите да реализират имотна облага по престъпен начин, чрез извършването на незаконно подпомагане на територията на страната, на нелегалните емигранти.

Същевременно несъмнено е установено в хода на наказателното производство, че преминаването на лицата през различни държави до крайната им дестинация – ФРГ, или друга държава от Западна Европа е ставало срещу заплащане, тъй като те не са разполагали с легални документи за влизане и престой (пребиваване) както на територията на Р Б., така и за останалите държави по своя път. Всички тези факти, които са безспорно установени по делото, сочат на единствения логичен и житейски правдоподобен извод, че включително и подсъдимите са взели участие в превозването на А.ските граждани през територията на Р Б. с идеята да получат имотна облага за това, още повече, че същите са били наясно и с факта, че тези лица не разполагат с легално разрешение за пребиваването на Р Б.. В този смисъл извършваната от тях дейност е нелегална. Поради това и логично е те да са се съгласили да извършат деянието - т.е. да ги превозят от гр. София, до границата с Р Сърбия, срещу заплащане. Противното противоречи и на най - елементарната житейска и правна логика.

По въпроса, че подсъдимите са били напълно наясно с факта, че лицата не разполагат с легални документи за престой на територията на Р Б., сочи и цялата конспиративност на организираното превозване.

Несъмнено е, че с поведението си подсъдимите са съдействали на цитираните нелегални емигранти, да се придвижат на територията на страната от една точка до друга, като безспорен факт е, че това е станало срещу обещание да им бъде заплатена определена парична сума, както и със съзнанието, че като част от една конспиративно организирана структура, те са съзнавали, че с действията си осигуряват имотна облага и за други неустановени по делото лица съпричастни с превеждането на лицата през множество държави.

От субективна страна деянията са извършени от подсъдимите при форма на вината - пряк умисъл – те са съзнавали общественоопасния характер на деянието си, предвиждали са общественоопасните му последици и пряко са целели  настъпването им.

Подсъдимите са били напълно наясно с факта, че А.ските граждани пребивават на територията на страната нелегално - без необходимите за това документи. Този извод са налага от несъмнено установената по делото фактическа обстановка – мястото на което са се намирали тези лица (укрити в слабо населена местност), начинът по който същите е следвало да напуснат пределите на Р Б. (отново нелегално – на неустановените за това места).

Всичко изложено дава основание на съда да приеме, че подсъдимите са били със съзнанието, че лицата нямат разрешение за влизане, и пребиваване в страната, както и че той самите те, с поведението си им съдействат да пребивават и да се придвижват на територията на страната в нарушение на закона.

От субективна страна умисълът на подсъдимите е обхващал и квалифициращите обстоятелства, тъй като теса били напълно наясно, че подпомагат А.ските граждани превозвайки ги с МПС, както и че това МПС му е предоставено доброволно – на подсъдимия М., т.к. на практика той го е ползвал постоянно, независимо, че е било закупено от неговата баба, която не притежава СУМПС. Съзнавали са също така, че е превозват повече от едно лице – чуждестранен гражданин, т.к. са имали уговорка за всеки превозен нелегален емигрант да получат сумата от по 50 лева.

Налице е и специфичната за този вид престъпление от субективна страна цел - намерение, а именно, че подсъдимите са извършили деянието с цел да набавят за себе си, имотна облага, без значение под каква форма. Аргументи в тази насока съдът изложи по - горе.

Т.к. се касае за цел, а не за резултат, в случая е без значение дали към момента на извършване на деянието подсъдимите вече са били получили, или не, тази имотна облага.

Подсъдимите не само са имали съзнание за всички елементи от обективната и субективна страна на инкриминираното деяние, но и пряко са целели извършването на същото, както и постигане на общественоопасните последици. В тази връзка няма никакво значение дали подсъдимите са извършили деянието по собствена инициатива, или провокирани от трети лица. Важното е, че те са искали и целели да извършат деянието, очевидно водени от користни цели.

Причини за извършване на престъплението са незачитането на установения в страната правов ред, както и на режима за пребиваване и преминаване на чужди граждани през територията на Р Б. и стремежът за реализиране на доходи по незаконен начин.

Предвид всичко изложено съдът намери подсъдимите за виновни в така предявените им обвинения, като ги призна за виновни. Както беше посочено по – горе, по предявеното обвинение за нарушение на разпоредбата на § 1 т. 3 от ДР на ЗАП, съдът прие, че такова нарушение на закона не е осъществено от двамата подсъдими, поради което в тази част същите бяха оправдани.

 

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

В конкретния случай по отношение на подсъдимия М., съдът прецени, че спрямо него, не са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 55 ал. 1 от НК, доколкото не съществуват нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността му обстоятелства. С оглед на това съдът прецени, че определяне на наказание по реда на чл. 55 ал. 1 от НК, се явява неадекватно и несъответно на личността на дееца и извършеното от него престъпно деяние.

Ето защо съдът индивидуализира наложеното наказание „лишаване от свобода“ съгласно правилото, визирано в разпоредбата на чл. 54 от НК. При индивидуализацията на наказателната отговорност на този подсъдим, съдът приема, че следва да определи наказанието при баланс на смекчаващите и отегчаващи отговорността му обстоятелства.

Като смекчаващи следва да бъдат приети, чистото съдебно минало на този подсъдим, а като отегчаващи наличието на данни за други криминалистически регистрации и липсата на добри характеристични данни за него. Следва да се отбележи, че цялостното процесуално поведение на този подсъдим, дава основание да се приеме, че същия не отчита и не дава вид да съзнава и оценява, че е извършил тежко умишлено престъпление.

В допълнение на изложеното, съдебният състав отчете, като отегчаващи отговорността на този подсъдим обстоятелства и факта, че престъпното деяние е с два отдени квалифициращи признака, което сочи на значително по - висока степен на обществена опасност на същото. Не на последно по значимост място, като отегчаващо отговорността обстоятелство за това престъпление, съдът взе предвид и факта на изключително широката разпространеност на същото към инкриминирания момент в обществото ни, което спомага и за засилване на напрежението сред гражданите по повод нерегламентирано и несанкционирано от институциите установяване и придвижване на големи групи нелегални емигранти в страната. От друга страна подобен род деяния се явяват и допълнителен криминогенен фактор за извършване и на други престъпления във връзка с нелегалните емигранти на територията на страната, както и извършването от самите тях на престъпления от общ характер.

Отделно от това, мотивите на подсъдимия да извърши това деяние са единствено и само материални такива - т.е. с цел да набави за себе си имотна облага, независимо, че същият е трудоспособен и здрав, което означава, че може по легален начин да набавя средства за прехраната и издръжката си, но въпреки това е решил, че може чрез престъпна дейност да стори това. В този смисъл, той не е нито социално слаб, нито има някакви обективни пречки да изкарва средства по легален начин за преживяването си, поради което и мотива с който е извършил деянието се явява такъв сочещ на завишена степен на обществена опасност на същия, характеризира го като личност поддаваща се лесно на влияние и изкушение, която без сериозен повод и мотив е готова да извърши престъпно деяние.

По така изложените обстоятелства, съдът счита, че съответно на обективираната обществена опасност на деянието и дееца е наказание над предвидения в НК минимален размер, а именно от две години „лишаване от свобода“. Същото се явява подходящо с оглед тежестта на извършеното деяние и личността на дееца, като по-висок размер, преценен и с оглед подобните на обсъжданото деяние други подобни, би бил завишен и несправедлив. Според съдебния състав по този начин, ще бъде реализирана индивидуалната и генерална превенция на закона, с оглед предотвратяване на подобен род престъпна дейност, както от страна на подсъдимия, така и от останалите членове на обществото.

Така определеното наказание „лишаване от свобода“ съдът намира, че следва да бъде отложено по реда на чл. 66 ал. 1 от НК за срок от четири години, като така определеният изпитателен срок, ще окаже допълнителен превантивен стимул на осъденото лице, да не извършва други престъпления от общ характер.

На подсъдимия следва да бъде наложено и кумулативно предвиденото в разпоредбата на чл. 281 ал. 2 от НК наказание, а именно глоба, като по отношение на нейния размер съдът прецени, че същата следва да бъде в минималния такъв, а именно – 5000 лева. При определянето на размера на глобата, съдът взе предвид имотното състояние на подсъдимия, както и характера и тежестта на извършеното престъпление и личността на дееца. Според решаващия съдебен състав така определеното наказание – имуществена санкция, също ще окаже превантивен ефект по отношение на подсъдимото лице, като допълнително ще препятства извършването на други престъпления.

По отношение на подсъдимия Т., съдът прецени, че спрямо него, не са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 55 ал. 1 от НК, доколкото не съществуват нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността му обстоятелства. С оглед на това съдът прецени, че определяне на наказание по реда на чл. 55 ал. 1 от НК, се явява неадекватно и несъответно на личността на дееца и извършеното от него престъпно деяние.

Ето защо съдът индивидуализира наложеното наказание „лишаване от свобода“ съгласно правилото, визирано в разпоредбата на чл. 54 от НК. При индивидуализацията на наказателната отговорност на този подсъдим, съдът приема, че следва да определи наказанието при баланс на смекчаващите и отегчаващи отговорността му обстоятелства.

Като смекчаващи следва да бъдат приети, чистото съдебно минало на този подсъдим, доколкото по присъдата с която е бил признат за виновен е налична реабилитация на основание чл. 86 ал. 1 т. 1 от НК, поради изтичането на предвидения в закона срок. Като отегчаващи отговорността на му обстоятелства, на първо място съдът приема наличието на данни за предходно осъждане, по което на този подсъдим е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за извършено от него тежко умишлено престъпление по чл. 198 ал. 1 от НК. Независимо от настъпилата реабилитация по право за това деяние, очевидно така наложеното му предходно наказание не е изиграло своята превъзпитаваща функция по отношение на този подсъдим. В този смисъл липсата на корекция в неговото поведение следва да се възприеме, като отегчаващо неговата наказателна отговорност обстоятелство при определяне на наказанието по настоящата присъда.

 При него също е налице липсата на добри характеристични данни в приложената по делото характеристика. Следва да се отбележи, че цялостното процесуално поведение на този подсъдим, дава основание да се приеме, че същия не отчита и не дава вид да съзнава и оценява, че е извършил повторно тежко умишлено престъпление.

В допълнение на изложеното, съдебният състав отчете, като отегчаващи отговорността на този подсъдим обстоятелства и факта, че престъпното деяние е с два отдени квалифициращи признака, което сочи на значително по - висока степен на обществена опасност на същото. Не на последно по значимост място, като отегчаващо отговорността обстоятелство за това престъпление, съдът взе предвид и факта на изключително широката разпространеност на същото към инкриминирания момент в обществото ни, което спомага и за засилване на напрежението сред гражданите по повод нерегламентирано и несанкционирано от институциите установяване и придвижване на големи групи нелегални емигранти в страната. От друга страна подобен род деяния се явяват и допълнителен криминогенен фактор за извършване и на други престъпления във връзка с нелегалните емигранти на територията на страната, както и извършването от самите тях на престъпления от общ характер.

Отделно от това, мотивите на подсъдимия да извърши това деяние са единствено и само материални такива - т.е. с цел да набави за себе си имотна облага, независимо, че същият е трудоспособен и здрав, което означава, че може по легален начин да набавя средства за прехраната и издръжката си, но въпреки това е решил, че може чрез престъпна дейност да стори това. В този смисъл, той не е нито социално слаб, нито има някакви обективни пречки да изкарва средства по легален начин за преживяването си, поради което и мотива с който е извършил деянието се явява такъв сочещ на завишена степен на обществена опасност на същия, характеризира го като личност поддаваща се лесно на влияние и изкушение, която без сериозен повод и мотив е готова да извърши престъпно деяние.

По така изложените обстоятелства, съдът счита, че съответно на обективираната обществена опасност на деянието и дееца е наказание към средния предвиден в НК размер, а именно от три години „лишаване от свобода“. Същото се явява подходящо с оглед тежестта на извършеното деяние и личността на дееца, като по-висок размер, преценен и с оглед подобните на обсъжданото деяние други подобни, би бил завишен и несправедлив. Според съдебния състав по този начин, ще бъде реализирана индивидуалната и генерална превенция на закона, с оглед предотвратяване на подобен род престъпна дейност, както от страна на подсъдимия, така и от останалите членове на обществото.

Така определеното наказание „лишаване от свобода“ съдът намира, че следва да бъде отложено по реда на чл. 66 ал. 1 от НК за срок от пет години, като така определеният изпитателен срок, ще окаже допълнителен превантивен стимул на осъденото лице, да не извършва други престъпления от общ характер.

На подсъдимия следва да бъде наложено и кумулативно предвиденото в разпоредбата на чл. 281 ал. 2 от НК наказание, а именно глоба, като по отношение на нейния размер съдът прецени, че същата следва да бъде в минималния такъв, а именно – 5000 лева. При определянето на размера на глобата, съдът взе предвид имотното състояние на подсъдимия, както и характера и тежестта на извършеното престъпление и личността на дееца. Според решаващия съдебен състав така определеното наказание – имуществена санкция, също ще окаже превантивен ефект по отношение на подсъдимото лице, като допълнително ще препятства извършването на други престъпления.

 

ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

На отнемане в полза на държавата подлежи приобщения като веществено доказателство лек автомобил марка „БМВ“, модел „*****“ с per. № СВ****АТ, собственост на подсъдимия Е.Т., с който е било извършено престъплението. Това е така с оглед изричната разпоредба на чл. 281 ал. 3, вр. ал. 2 т.1 от НК.

На същото основание, съдът приема, че следва да бъде отнет в полза на държавата и лек автомобил „Р.“, модел „***“ с per. № СА ****КМ, с който е било извършено престъплението от страна на подсъдимия Я.М.. Независимо от факта, че този автомобил не е собственост на този подсъдим, предвид цитираната законова разпоредба на отнемане подлежат и МПС, които са предоставени доброволно на дееца. Няма никакъв спор, че в случая М. е бил фактически владелец на лекия автомобил, т.к. от разпита на свидетелката М. се установи, че макар и тя да го е закупила, същата не е имала СУМПС и той практически се е намирал и се е ползвал единствено от подсъдимия. Т.е. той е разполагал свободно и по всяко време с документите за автомобила и контактния ключ и в този смисъл, последния му е бил предоставен доброволно. За да бъде отнето МПС в полза на държавата, законът не поставя изискване лицето, предоставило МПС да е имало знанието и съзнанието какво възнамерява да върши с него дееца, респективно, че възнамерява да извършва престъпление по чл. 281 от НК. Наличието на такова знание сочи на форма на съучастие на лицето, предоставило доброволно МПС на дееца - т.е. на помагачество. А от стриктното и буквално тълкуване на закона не следва, че лицето, което е предоставило МПС следва да е съучастник на дееца, т.е. да има знание за това какво ще извърши и какво на практика е извършил дееца.

Ето защо и в конкретния случай МПС подлежи на отнемане, независимо, че е собственост на друго лице (неговата баба), различно от подсъдимия.

На следващо място следва да се отбележи, че МПС послужило за извършване на деянието според разпоредбата на чл. 281 ал. 2 от НК, подлежи на отнемане и независимо от обстоятелството, че органите на ДП и прокуратурата, не са го приобщили като веществено доказателство по делото, или са го върнали на легитимиралия се като негов собственик в хода на досъдебното производство. В случая е достатъчно то да е било детайлно индивидуализирано, като действията по фактическото му отнемане следва да бъдат извършени от съответните институции.

С оглед изхода на настоящия правен спор, съдът на основание чл. 189 ал. 3 от НПК, разпореди, подсъдимите да заплатят солидарно сторените в хода на ДП разноски по сметка на ГПУ К.. Подсъдимият М. беше осъден да заплати и направените в съдебната фаза разноски за експертиза касаеща неговото психологическо състояние.

 

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: