Решение по дело №268/2023 на Районен съд - Благоевград

МОТИВИ към Решение № 157 от 15.03.2023 г. по НАХД № 268/2023 г. по
описа на Районен съд - Благоевград

Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК и е образувано с
постановление на Районна прокуратура – Благоевград от 14.02.2023 г., с
което се прави предложение Вл. Г. Ст., роден на , с ЕГН********** да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, за това, че на 07.11.2021г., около 17:00 часа в Благоевград, по ул.
„Даме Груев“, с посока на движение от ул.“Крали Марко“ към ул.„ Джеймс
Баучер“, е управлявал моторно превозно средство- лек автомобил марка и
модел „С.“ с рег. № , в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство, наложена със ЗППАМ №
2613/24.09.2021г., влязла в сила на 07.10.2021г., издадена от Н. Н. - младши
контрольор в отдел „Пътна полиция“- СДВР престъпление по чл. 343в, ал.3
във вр. с ал.1 от НК.
В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура
Благоевград. поддържа обвинението. Счита, че от събрания по делото
доказателствен материал е установeно по безспорен и категоричен начин, че
обвиняемия е осъществил състава на вмененото му престъпление, излага
подробни доводи, относно наличието на съставомерно поведение на
обвиняемия, като счита че в подкрепа този извод са всички събрани по делото
доказателства. моли обвиняемия да бъде признат за виновен, като му се
наложи минимално предвиденото от законодателя наказание при приложение
на чл.78а от НК.
В съдебно заседание Ст. се явява лично и с надлежно упълномощен
адвокат, не дава обяснения, признава се виновен. В правото си на последна
дума моли за минимално наказание. Защитникът му не оспорва посоченото в
постановлението на РП , като моли Ст. да бъде освободен от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК и му бъде наложено наказание глоба в
минимален размер
Съдът като съобрази събраните доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Вл. Г. Ст., роден на , с ЕГН**********. Ст. по принцип е правоспособен
водач на моторно превозно средство с придобити категории: „В“, „М“ АМ.
Същия има множество налагани административни наказания за извършени
нарушения по ЗДвП, като към дата 24.09.2021г. със Заповед №
2613/24.09.2021г., издадена от отдел „Пътна полиция“ СДВР му е наложена
принудителна административна мярка „Временно отнемане на СУМПС”,
която заповед е влязла в сила на 07.10.2021г.
На 07.11.2021г. около 17:00 часа в Благоевград обвиняемият се движил
по ул. „Даме Груев“, с автомобила на своя баща, а именно „С.“ с рег. № . След
1

като преминал по ул. „Даме Груев“, Ст. предприел маневра завой на ляво по
ул.“Джеймс Баучер”. По същото време св.Ц. пресичал пешеходната пътека на
бул.Джеймс Баучер и когато стигнал до средата на пешеходната пътека бил
блъснат от обвиняемия. В резултата на удара Ц. паднал до шофьорската врата
на автомобила и тогава видял водача, а именно Ст. Обвиняемият не спрял, а
продължил с автомобила напред и след около 4-5 метра спрял за малко, което
позволило на свид.Ц. да си запише номера на автомобила, след което Ст.
отново потеглил с автомобила в посока кръговото кръстовище.
Свид.М. М. Ц. се обадил веднага на тел.112 и съобщил за случая.
Местопроизшествието било посетено от полицейски служители при сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР- Благоевград – свидетелите М. М. и Ал. Кр.
Свид. Ц. обяснил на свидетелите М. и Кр. какво се е случило и
регистрационния номер на автомобила. Св.М. направил справка с ОДЧ по
номер на автомобила, като установил, че същия е собственост на Г. Ст. М. с
адрес Бл., ж.к.“Ел.“ бл., ет., ап. /баща на обвиняемия/. След направената
справка полицейските служители казали на пострадалия да изчака на място, а
те се отправили към установения адрес. Пристигайки на посоченото място,
свидетелите видели описания от Ц. автомобил паркиран пред блоковото
пространство. Свид. М. влязъл в блока, а свид.Кр. останал до автомобила.
Докато свид. М. се качвал по стълбите, обвиняемия излязъл от блока и
отишъл при автомобила „С.“ с рег. № и се качил в него. Свид. Кр. не
позволил на обвиняемият да потегли с автомобила и извикал свид.М.
Полицейските служители провели разговор с обв.Ст., който лъхал на алкохол
и отрекъл пред тях да е управлявала автомобила, респ. да е блъснал свид.Ц.,
същия заявил, че автомобила бил управляван от неговия брат, поради което
св.М. отново направил справка с ОДЧ, при която било установено, че
посоченото от Ст. лице е напуснало пределите на Р. България през 2019г. и от
тогава няма регистрирано влизане в страната. След като установили това
св.М. и св.Кр. заедно със Ст. се върнали на местопроизшествието, където ги
чакал свид.Ц., който разпознал обвиняемият и казал на полицейските
служители, че той е управлявал автомобила и го е блъснал, след което избягал
от местопроизшествието. На обвиняемия бил съставени АУАН №463813 за
нарушение на чл.150а от ЗДвП, който бил подписан от Ст. без възражения.
Възприетата фактическа обстановка намира своето потвърждение в събраните
в хода на производството гласни доказателства, събрани чрез разпита в
досъдебното производство на Л. Л. П. /л.23-24/, М. К. М. /л.57-58/, Ал. Н. Кр.
/л.59-60/, М. М. Ц. /л.61-62/. Свидетелите М., Кр. и П. чрез показанията си
установяват своето участие в проверката, същите посочват как са установили
извършителя, какво са констатирали на място и предприетите действия.
Конкретно св.М. чрез показанията си установява извършените от него
справки, относно автомобила, както и поведението на обвиняемия. В
подкрепа казаното от този свидетел се подкрепя и от посоченото от св.Кр..
Св.П. от своя страна чрез показанията си установява извършената от него
проверка, както и как е установено, че Ст. е лишен от правоуправление. Св.Ц.
2

от своя страна чрез показанията си установява, че именно обвиняемия е
управлявал превозното средство на инкриминираната дата и час, като
уточнява как го е видял. Съдът кредитира, показанията на тези свидетели,
като последователни, логични и взаимно допълващи се.
В тази връзка съдът отчете, че за всички съществени факти, предмет на
доказване в настоящото производство тези свидетели дават подробни и
прецизни показания, които се отличават с житейска убедителност. За да
постави тези показания в основата на фактическите си констатации, съдът
съобрази и факта, че същите, преценени в съвкупност с писмените
доказателства, водят до категоричния извод, че именно Ст. е управлявал
автомобила на процесната дата, както и че е бил лишен от правоуправление
със Заповед за принудителна административна мярка №2613/24.09.2021г. на
СДВР.
Приетото от съда от фактическа страна се подкрепя и от събраните
писмени доказателства, а именно Справка за нарушител водач /л.9 от ДП/,
АУАН№463813/07.11.2021г. /л.8 от ДП/; Заповед за принудителна
административна мярка №2613/24.09.2021г. на СДВР /л.11 от ДП/, Справка за
собственост на автомобил /л.30 от ДП/; справка за пътуване на лице /л.63/;
Справка разговор /л.77 от ДП/; писмо от Национална система 112, ведно с
диск /л.85 от ДП/, свидетелство за съдимост, декларация за материално и
имотно състояние..
При така изложената и установена фактическа обстановка по делото, като
съобрази събраният доказателствен материал, разгледа и анализира
доказателствата, поотделно и в тяхната взаимна връзка, съдът намира, че се
доказа по безспорен и категоричен начин, че Ст. е осъществил от обективна и
субективна страна процесното инкриминирано деяние по чл.343в, ал.3, вр.
ал.1 от НК .
За да е осъществено от обективна страна това престъпление законът поставя
две условия : управление на МПС и това управление да е извършено в срока
на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство. В
конкретния случай според съда са налице кумулативно изискващите се
признаци, необходими за съставомерността на деянието по чл.343в, ал.3 от
НК: Легална дефиниция на понятието управление се съдържа в
Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по Н.Д. № 8/1982 г. на Пленума на ВС и в
същото се включват всички действия или бездействия с механизмите или
приборите на МПС-а или машини, както и задължителните разпореждания на
оправомощено лице, независимо дали превозното средство или машина е в
покой или движение, когато тези действия са свързани с опасност за
настъпване на съставомерни последици. Субект на престъплението може да
бъде всяко наказателноотговорно лице притежаващо или непритежаващо
свидетелство за управление на МПС, което при управление на лично или
обществено МПС допуска нарушения на правилата за движение и от това
3

последват съставомерни последици. Осъществяване признаците на това
престъпление предполага от субективна страна подсъдимият да действа
умишлено.
В конкретния случай съобразно установеното от обективна страна, на
07.11.2021г., около 17:00 часа в Благоевград, по ул. „Даме Груев“, с посока на
движение от ул.“Крали Марко“ към ул.„ Джеймс Баучер“, е управлявал
моторно превозно средство- лек автомобил марка и модел „С.“ с рег. №, в
срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство,
наложена със ЗППАМ № 2613/24.09.2021г., влязла в сила на 07.10.2021г.,
издадена от Н. Н. - младши контрольор в отдел „Пътна полиция“- СДВР .
Съдът намира, че се установи по безспорен начин, че Ст. на процесното място
и дата е управлявала МПС. Св. Ц. е категоричен, че именно Ст. е управлявал
автомобила, който го е блъснал, тъй като го е видял доколкото е паднал до
шофьорската врата. В тази насока са и показанията на св.М. и Кр., които
макар и да не са го видели по време на управлението, посочват какво им е
казано от пострадалия, като са категорично именно него са установили да се
качва в автомобил, това на практика не се оспорва и от обвиняемия, ето защо
съдът намира, че с нужната категоричност следва извода, че на процесната
дата и час Ст. е управлявал процесното МПС. Настоящият състав счита, че
посредством събрания доказателствен материал се установява и
обстоятелството, че обвиняемия е управлявала МПС в срока на изтърпяване
на принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство. В тази насока са
показанията на на св.П. извършил проверката по случая, както и приложената
и приета по делото заповед /ЗППАМ/ № 2613/24.09.2021г., издадена от отдел
„Пътна полиция“ СДВР., която е получена лично от Ст., видно от същата и е
влязла в сила на 07.10.2021г., т.е. към датата на инкриминираното деяние
обвиняемия е бил с отнето СУМПС.
За да е доказано и от субективна страна посоченото деяние, следва към
момента на управление на автомобила, деецът да е съзнавал, че управлява
МПС в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство. В конкретния случай съдът приема, че Ст. е знаел, че му е временно
отнето СУМПС, заповедта му е връчена лично, същия не я е обжалвал, но
въпреки това е шофирал на процесната дата и място,. Това обстоятелство
съдът приема за безспорно установено от събраните по делото доказателства,
гласните чрез показанията на разпитаните свидетели, представените писмени
доказателства, а именно приобщената заповед /ЗППАМ/ № 2613/24.09.2021г.,
издадена от отдел „Пътна полиция“ СДВР, това обстоятелство не се и
оспорва от обвиняемия.
След като прие, че обвиняемият е извършил деянието, за което е
привлечен към наказателна отговорност, съдът в настоящия състав намира, че
същия следва да бъде освободен от наказателна отговорност поради
4

наличието на всички предпоставки за това.
При преценката си за освобождаване на Ст. от наказателна
отговорност с налагането му на административно наказание съдът намира, че
са налице всичките законоустановени и кумулативно необходими от закона
предпоставки на чл. 78а от НК, за това престъпление се предвижда налагане
на наказание “лишаване от свобода” до три години и глоба от двеста до
хиляда лева, видно от свидетелството за съдимост обвиняемият не е осъждан
за престъпления от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК, както и от престъплението не са
настъпили имуществени вреди. Освен това същото не е включено и в
диапазона на разпоредбата на чл. 78а, ал.7 от НК. Ето защо обвиняемият
следва да бъде освободен от наказателна отговорност и на същия бъде
наложено административно наказание глоба.
При определяне на административното наказание за извършеното от
обвиняемия престъпление в конкретният случай, съдът отчете, като
смекчаващи вината на дееца обстоятелства, изразеното съжаление, оказаното
съдействие в хода на разследването, младата му възраст, както и липсата на
доказателства за други криминални прояви, като отегчаващи такива отчете
наличието на множество предходни нарушения на ЗДвП. Освен това съдът
съобрази и материалното положение на обвиняемия,а именно същия е
безработен, установимо от приложена декларация, като счете, че наказанието
“глоба”, предвидено в чл. 78а от НК следва да бъде в минимален размер 1000
/хиляда/ лева, постановено при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства . В конкретния случай макар и с чисто съдебно минало, същото
не може да бъде отчитано като допълнително смекчаващо обстоятелство,
доколкото е предпоставка за приложението на чл.78а НК и по аргумент от
чл.56 от НК не може да се отчита и като смекчаващо отговорността на
дееца.Съдът намира, че така наложеното наказание и в този размер ще окаже
възпитателно и възпиращо го от криминални прояви въздействие и ще
допринесе за неговото поправяне, дисциплиниране и интегриране в
обществото. В случая следва да бъде посочено, че е неприложима
разпоредбата на чл.78а, ал.5 от НК, доколкото с тази разпоредба е
предвидено, че когато за престъплението е предвидено само наказание глоба
или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може
да надвишава размера на тази глоба. Очевидно, идеята на законодателя е била
е да ограничи размера на наказанието, което може да бъде наложено на дееца,
изравнявайки максималните санкции- административната по чл. 78а и
наказателната, посочена в съответния текст на Особената част на НК, когато
последната предвижда като най-тежка санкция именно глобата. В конкретния
случай за престъплението, за което Ст. бе признат за виновен законодателят е
предвидил наказание „лишаване от свобода”, поради което и не може да бъде
прието, че може да се определи глоба под 1000 лв. Като за пълнота следва да
бъде посочено, че дори и в хипотеза при която би намерила приложение
посочената разпоредба и в особената част на НК е предвидена долна граница
5

на наказанието глоба в размер под 1000 лв., то съдът при приложението на
чл. 78а НК не може да определи размер на административното наказание под
установения в ал. 1 на същия член размер. Освобождаването от наказателна
отговорност е винаги по-благоприятно за дееца, като при прилагането на този
текст установените граници на наказанието са императивни. Тяхното
изменение следва да бъде изрично въведено, както е в хипотезата на чл. 78а,
ал. 5 НК. След като липсва изрично правило за изменение на минималния
размер на санкцията по чл. 78а НК, то за такъв размер винаги трябва да се
взема размерът от 1000 лв. Не може да се приеме, че това би утежнило
положението на дееца, когато разпоредбата на Особената част предвижда по-
нисък минимум на глобата, доколкото както бе посочено, независимо от
тежестта си, административното наказание по чл. 78а НК е винаги по-
благоприятен резултат от осъждането.
По изложените съображения, съдът постанови и решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

6

Номер на акта:	157
Дата:	15 март 2023 г. (в сила от 31 март 2023 г.)
Съдия:	Кристина Евгениева Панкова

Дело:	20231210200268
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	15 февруари 2023 г.

Решение по дело №268/2023 на Районен съд - Благоевград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите