Р Е Ш Е Н И Е № 17
гр. Сливен, 03.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и втори януари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ И.
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
При
участието на секретаря ВАНЯ КОСТОВА и на прокурора ХРИСТО КУКОВ, като разгледа
докладваното от председателя касационно административно-наказателно
дело № 210 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
С Решение № 481/11.11.2019 г. постановено по АНД № 1090/2019 г. по описа на Районен съд Сливен е потвърдено НП № 434145-F434594/04.04.2019 г. издадено от Началник отдел „Оперативни дейности” в ЦУ на НАП, с което на „Пончо – 1“ ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, *********, представлявано от К.Т.П. с ЕГН **********, на основание чл. 185, ал.2, изр.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляда/ лева за нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ във връзка чл. 118, ал.4 от ЗДДС.
В касационната жалба на „Пончо – 1“ ЕООД, гр. Сливен се твърди, че
решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Касаторът счита, че
по административната преписка не е установено нарушението да е довело до
неотразяване на приходи и в този смисъл наложената санкция не съответствала на
описанието на нарушението. Това нарушение било самостоятелно основание за отмяна
на НП. Моли съдът да отмени решението на районния съд, както и да отмени изцяло
НП. Алтернативно моли за преквалифициране на нарушението по чл.185, ал.2 изр.2 вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован се представлява от адв. И.Г. ***, която поддържа касационната жалба. Представя подробна писмена защита.
В съдебно заседание ответникът по касацията -
ТД на НАП Бургас не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура Сливен
счита жалбата за неоснователна и предлага на съда да остави в сила решението на
районния съд.
Касационната жалбата е подадена в срок и е
процесуално допустима.
От съвкупната преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 21.10.2018 в 12:20 часа е била извършена данъчна проверка със засичане на касова наличност на търговски обект - с. м., находящ се в гр. Сливен, *******, стопанисван от „Пончо – 1“ ЕООД. Бил отпечатан дневен финансов отчет X с номер 5670/21.10.2018 от намиращото се в обекта и свързано с НАП фискално устройство Eltrade A300S с инд. N° ED223742 , фискална памет N° 44283593 на обща стойност 167.91 лв. от които 53,50 са служебно въведени. Установено било, че общата сума в касата е 288,29 лв., като е констатирана разлика между разчетената касова наличност по фискалното устройство и фактическата наличност по описа на паричните средства в касата към момента на започване на проверката в размер на 120,38 лв. повече в касата /положителна разлика/. Касовият апарат в обекта разполага с функция "служебно въведени" и "служебно изведени" парични средства. Установената положителна разлика в размер на 120,38 лева представлява въвеждане на пари в касата, което не е отразено на фискалното устройство в момента на извършването. Резултатите от проверката били обективирани в протокол cep. АА № 0269488/21.10.2018 г. За констатираното нарушение на търговеца бил съставен акт за установяване на административно нарушение № F 434594/30.10.2018 г. Въз основа на съставения АУАН е издадено НП № 434145- F 434594/04.04.2019г. Това постановление е обжалвано пред РС Сливен.
За да потвърди НП първоинстанционният съд е приел следното: при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила; безспорно се установявало, че жалбоподателят е извършил описаното в НП административно нарушение и АНО правилно, след като е установил състава на конкретното нарушение го е подвел под конкретна правна норма.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно.
Подадената срещу него касационна жалба е основателна.
Съгласно чл. 185, ал. 2 от ЗДДС извън случаите
по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.
118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лева или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци в размер от
3000 до 10 000 лева, като изречение второ регламентира изключение, свързано с
прилагане на по-ниска санкция - тази по ал. 1, когато нарушението не води до
неотразяване на приходи. По делото липсва спор относно факта свързан с
установената наличност на средства в търговския обект в размер на 288,29 лева, отчетеното по
дневния фискален отчет в размер на 167,91 лева и установената разлика в размер на 120,38 лева. Правилно и в
съответствие със събраните доказателства РС Сливен е установил неизпълнение на
задължения фиксирани в чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година на
Министерство на финансите за отразяване на промяна в касовата наличност чрез
съответните операции за служебно въвеждане на суми в касата на обекта с
регистрирането им в монтираното и функциониращо фискално устройство. Съгласно
цитираната разпоредба извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата
наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата)
следва да се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени"
или "служебно изведени" суми.
Приемайки, че е нарушена разпоредбата на чл.
33, ал.1 от Наредба № Н-18 на Министерство на финансите,
административнонаказващият орган е преценил, че разликата в касовата наличност
не се дължи на продажба. Вмененото във вина на търговеца нарушение е
индивидуализирано от АНО в степен, позволяваща на нарушителя да разбере в какво
е обвинен и срещу какво да се защитава като са посочени нарушените
материалноправни норми. Районният съд правилно е приел, че АНО коректно е
квалифицирал извършеното деяние като нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал.1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година на МФ, но неправилен е изводът му, че и
санкционната норма в обжалваното НП е приложена правилно. Относима норма за
случаите когато нарушението не води до неотразяване на приходи, е текстът на
чл. 185, ал.1 от ЗДДС. В случая на повдигнатото обвинение съответства не
приложената от АНО санкционна норма на чл.185, ал.2, изр. първо от ЗДДС, а тази по чл. 185, ал.1 от ЗДДС. При
тези данни РС Сливен е следвало да съобрази нормите на чл. 63, ал.1, пр.2 от ЗАНН, чл. 64, б."в", пр.2-ро от ЗАНН и чл. 337, ал.1, т.2 от НПК, вр.
с чл. 84 от ЗАНН, като измени НП, прилагайки съответния закон, а именно чл.
185, ал.1 от ЗДДС, приложим за същото нарушение, което е повдигнато в АУАН. При
доказано обвинение, неправилно приложената от АНО санкция подлежи на изменение,
ако подлежащата на прилагане съответна санкция предвижда налагане на същото или
по-леко наказание при промяна на правната квалификация, какъвто е процесният
случай /чл. 337, ал.1, т.2 от НПК/. За всяко нарушение се прилага съответното
по вид и размер наказание, като в НП следва да се посочи и правната му
квалификация. Несъответствието на правна квалификация, при хипотезата на чл.
337, ал.1, т.2 от НПК, води до изменение на НП. Този въпрос се разглежда на
плоскостта на материалното право, за което първоинстанционният съд, а и
касационният, следят служебно. В този смисъл правомощията на касационната,
респ. на въззивната инстанция са коментирани в ТР № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС
по тълкувателно дело № 7 / 2010 г.
По изложените съображения касационната
инстанция счита, че районният съд е постановил неправилен и незаконосъобразен
съдебен акт, който следва да бъде отменен и постановен нов по съществото на
спора, с който НП да се измени, като наложената имуществена санкция се намали
на 500 лева.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд –
Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 481/11.11.2019 г. постановено по АНД № 1090/2019 г. по описа на Районен съд Сливен.
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 434145-F434594/04.04.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности” в ЦУ на НАП, с което на „Пончо – 1“ ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, *********, представлявано от К.Т.П. с ЕГН **********, на основание чл. 185, ал.2, изр.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляда/ лева за нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ във връзка чл. 118, ал.4 от ЗДДС и ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 185, ал.1 вр. чл. 185, ал.2 изр. второ от ЗДДС административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за извършено нарушение по горепосочения текст.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: