Присъда по дело №122/2010 на Районен съд - Котел

МОТИВИ към присъда № 26 / 05.10.2010 г. по НОХД  № 122 / 2010 г. по описа на Районен съд КОТЕЛ

 

Срещу подсъдимия Н.В. *** е повдигнато обвинение за това, че  на през периода месец март – месец април 2009 г. в село Седларево, община Котел, при условията на опасен рецидив, след като се сговорил предварително с подс. Д.Д.Д., Л.Р.М. и Р.А.А., като разрушил преграда, здраво направена за защита на имот и като използвал МПС, отнел чужди движими вещи на обща стойност 856.00 лева от владението на Ж.Т.Т. без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои, с което е осъществил от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. “а” и “б” от НК.

Срещу подсъдимия Л.Р.М. е повдигнато обвинение за това, че през периода месец март – месец април 2009 г. в село Седларево, община Котел, при условията на опасен рецидив, след като се сговорил предварително с Н.В. Б., Д.Д.Д. и Р.А.А., като разрушил преграда, здраво направена за защина на имот и използвал МПС, отнел чужди движими вещи на обща стойност 856.60 лева от владението на Ж.Т.Т. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, с което е осъществил от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.196, ал.1 т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а ” и б. „б” от НК.

Срещу подсъдимия Д.Д.Д. е повдигнато обвинение за това, че през периода месец март – месец април 2009 г. в село Седларево, община Котел, при условията на опасен рецидив, след като се сговорил предварително с Н.В. Б., Л.Р.М. и Р.А.А., като разрушил преграда, здраво направена за защина на имот и използвал МПС, отнел чужди движими вещи на обща стойност 856.60 лева от владението на Ж.Т.Т. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, с което е осъществил от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.196, ал.1 т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а ” от НК.

Срещу подсъдимия Р.А.А. е повдигнато обвинение за това, че през периода месец март – месец април 2009 г. в село Седларево, община Котел, след като се сговорил предварително с Н.В. Б., Л.Р.М. и Д.Д.Д., като разрушил преграда, здраво направена за защина на имот и използвал МПС, отнел чужди движими вещи на обща стойност 856.60 лева от владението на Ж.Т.Т. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, с което е осъществил от обективна и субективна страна престъпният състав чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5 от НК.

Съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателното производство предявения от пострадалото лице Ж.Т. граждански иск солидарно срещу четиримата подсъдими за сумата 714.00 лева, представляващи обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди заедно със законната лихва, считаноот 30.04.2009 г. до окончателното изпълнение на задължението и е конституирал на основание чл.84 от НПК пострадалото лице като граждански ищец в производството.

В открито съдебно заседание на 05.10.2010 г. съдът изслуша четиримата подсъдими по реда на чл.370, ал.2 от НПК, след което на основание чл.372, ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК постанови направените от подсъдимите самопризнания да се ползват при постановяване на присъдата, без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, след като съдът прецени, че самопризнанията им се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства.

В с.з., след приключване на съдебното следствие, представителят на РП Котел поддържа обвинението така, както е повдигнато. Моли на подсъдимите Н. Б., Л.М. и Д.Д. да бъде наложено наказание лишаване от свобода две години и единадесет месеца лишаване, а на подс. Р.А. – наказание шест месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което да се отложи за три години изпитателен срок. Счита, че предявеният граждански иск е основатален и следва да бъде уважен.

Гражданският ищец Ж.Т. поддържа гражданския иск в предявения размер и моли съда да го уважи.

            Назначеният за служебен защитник на подсъдимите Н. Б., Д.Д. и Р.А.  – адв. М.Г. *** – моли съда да постанови осъдителна присъда, като на подсъдимите Н. Б. и Д.  Д. бъде наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно, а на подс. Р.А. – три месеца лишаване от свобода с три години изпитателен срок. Счита гражданския иск за основателен и моли да бъде уважен.

Назначеният за служебен защитник на подс. Л.М. – адв. З.С. *** – моли съда да признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание шест месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи ефективно. Предоставя на съда да прецени основателността на предявения граждански иск.

            И четиримата подсъдими изразяват съжаление за извършеното и молят съда за снизхождение при определяне на наказанието.

Съдът, след като обсъди се съобрази с разпоредбите на гл. ХХVІІ от НПК, прецени направените от подсъдимите самопризнания в съвкупност със събраните на досъдебното произовдство доказателства, намира за установено следното:

            Подс. Н.В. Б. е роден на *** ***, български гражданин, с начално образование, женен, безработен, произхожда от селско семейство, осъждан е седем пъти, живее постоянно в град Сливен.

            Подс. Л.Р.М. е български гражданин, роден на *** ***, с начално образование, безработен, женен, осъждан с дванадесет присъди, изтърпява в момента наказание лишаване от свобода в затвора в град бургас, живее постоянно в град Сливен.

Подс. Д.Д.Д. е български гражданин, роден на *** ***, неграмотен, не работи, женен, осъждан е по десет присъди, живее постоянно в град Сливен.

Подс. Р.А.А. е български гражданин, роден на *** ***, неграмотен, безработен, женен, реабилитиран по предходно осъждане живее постоянно в град Сливен.

            Четиримата подсъдими са приятели помежду си. Подс. Д.Д. е женен за дъщерята на подс. Р.А. и живеят заедно. На неустановен ден през периода от началото на месец март до края на месец април 2009 г. четиримата подсъдими се връщали от град Сунгурларе към град Сливен и решили да минат през село Седларево. Пътували с лек автомобил. Минавайки през село Седларево, решили да влязат в някоя къща, за да откраднат нещо. Видели, че домът на пострадалият Ж. е на края на селото, тогава собствениците ги нямало, наблизо нямало хора, които да ги видят. Влезли в двора на къщата. Счупили едно стъкло и през него влезли във вътрешността на къщата, след което влезли и в една стопанска постройка зад къщата. От счупения прозорец е иззета дактилоскопска следа, която, според изготвената по делото дактилоскопска експертиза, е оставена от дясната длан на подс. Н. Б.. Взели и отнесли със себе си следните вещи : три бакъра по 12 л., две въжета по 20 м. всяко от тях, една тесла, три кирки, една права лопата, една крива лопата, една стара ютия, 100 метра гумиран кабел CGLG 2x2,5 метра, 100 метра гумиран кабел CGLG 3х2.5 м., 50 метра метална тел със сечение 2мм, две бризентови покривала, двете с обща площ 34 кв.м., един чук с тегло 7 кг., един радиокасетофон „Интернационал”, една чугунена мивка, три катинара, пет единични електрочески контакти и пет щепсели. Подсъдимите натоварили вещите в автомобила и когато се прибрали в град Сливен, продали металните вещи в  пункт за изкупуване на метални отпадъци и получили общо 32 лева, които разделили по равно.

            Подс. Н. Б. взел за себе си едното бризентово покривало, чука и радиокасетофона, а подс. Л.М. – другото бризентово покривало. След разкриването им подс. Н. Б. предал на разследващите органи всички тези вещи и те били върнати на техния собственик.

            Според назначената по делото съдебно-оценителна експертиза стойността на отнетите вещи, описани по – горе, възлиза в размер на 856.00 лева.

            Горните факти съдът установи след анализ на всички събрани на досъдебното производство доказателства, които обсъди в съвкупност с направените от подсъдимите самопризнания.

При така установеното от фактическа страна съдът стигна до правния извод, че

1. подсъдимият Н.В. Б. е извършил престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5 от НК затова, че на неустановена дата за времето месец март – месец април 2009 г. в село Седларево, община Котел, след като се сговорил предварително с подс. Д.Д.Д., Л.Р.М. и Р.А.А., като разрушил преграда, здраво направена за защита на имот и като използвал МПС, отнел чужди движими вещи на обща стойност 856.00 лева от владението на Ж.Т.Т. без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои.
2. подсъдимият Л.Р.М. е извършил престъпление по чл.196, ал.1 т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5 от НК затова, че на неустановена дата за времето месец март – месец април 2009 г. в село Седларево, община Котел, при условията на опасен рецидив, след като се сговорил предварително с Н.В. Б., Д.Д.Д. и Р.А.А., като разрушил преграда, здраво направена за защина на имот и използвал МПС, отнел чужди движими вещи на обща стойност 856.60 лева от владението на Ж.Т.Т. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
3. подсъдимият Д.Д.Д. е извършил престъпление по чл.196, ал.1 т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5 от НК затова, че на неустановена дата за времето месец март – месец април 2009 г. в село Седларево, община Котел, при условията на опасен рецидив, след като се сговорил предварително с Н.В. Б., Л.Р.М. и Р.А.А., като разрушил преграда, здраво направена за защина на имот и използвал МПС, отнел чужди движими вещи на обща стойност 856.60 лева от владението на Ж.Т.Т. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
4. подсъдимият Р.А.А. е извършил престъпление по чл. 195, ал.1, т.3, т.4 и т.5 от НК затова, че на неустановена дата за времето март – месец април 2009 г. в село Седларево, община Котел, след като се сговорил предварително с Н.В. Б., Л.Р.М. и Д.Д.Д., като разрушил преграда, здраво направена за защина на имот и използвал МПС, отнел чужди движими вещи на обща стойност 856.60 лева от владението на Ж.Т.Т. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

Налице са всички съставомерни признаци на престъплението, за което срещу подсъдимите е повдигнато обвинение. От показанията на св. Ж.Т. се установява периода, през който е извършена кражбата. Безспорно е установено и мястото на извършване. При извършване на деянието четиримата подсъдимите са прекъснали владението на пострадалото лице върху отнетите движими вещи и са установили свое собствено владение, като са се разпоредили с тях. Престъплението е съставомерно по квилифицираните състав по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5 от НК по отношение и на четиримата подсъдими, тъй като, за да проникнат във вътрешността на къщата, са счупили стъклото на един прозорците, използвали са и МПС, а преди извършване на кражбата четиримата са се договорили да крадат и с оглед обществената опасност и на деянието, и на извършителите кражбата не представлява маловажен случай. 

Престъплението не е извършено от подс. Н. Б. при условията на опасен рецидив, поради което съдът оправда този подсъдим по първоначално повдигнатото му обвинение за извършено по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5 от НК престъпление. Подсъдимият е осъждан по седем влезли в сила присъди. С влязла в сила присъда на 18.01.2008 г. по НОХД № 1902/07 г. на РС Сливен подсъдимият е осъден на три месеца лишаване от свобода. В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът е посочил, че подсъдимият е бил осъден на една година лишаване от свобода с присъда по НОХД № 601/2003 г. на РС Сливен, в сила от 18.12.2003 г., поради което настоящото престъпление било извършено при условията на опасен рецидив и по б.”а”, и по б. „б” на чл.29 от НК. Посочвайки присъдата, постановена по НОХД № 601/2003 г., обаче, не е било съобразено, че наказанието по тази присъда е било кумулирано с наказанията, наложени по НОХД № 1686/2001 г. на РС Сливен и по НОХД № 579/2002 г. на РС Димитровград, и е било изтърпяно на 23.05.2003 г. В този смисъл е налице отрицателната предпоставка, установена в чл.30 от НК и не може да се приеме, че настоящото престъпление е извършено при условията на опасен рецидив, тъй като е извършено след изтичане на пет години от изтърпяване на общото наказание, наложено по НОХД № 1686/2001 г. на РС Сливен, НОХД № 579/2002 г. на РС Димитровград и НОХД № 601/03 г. на РС Сливен.

Престъплението е извършено от подс. Л.М. при условията на опасен рецидив. Подсъдимият е осъждан по дванадесет влезли в сила присъди. Между присъдите по НОХД № 771/05 г. на РС Ловеч и НОХД № 771/05 г. на РС Ямбол е определено общо наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи ефективно. Кумулацията е извършена с присъдата, постановена от РС Ловеч, в сила от 13.08.2007 г. С протоколно определение, постановено по НОХД № 579/02 г. на РС Димитровград, на подсъдимия е било определено общо наказание по присъдите по НОХД № 80/98 г. на РС Карнобат, НОХД № 912/98 г. на РС Сливен, НОХД № 1686/01 г. на РС Сливен, НОХД № 1381/96 г. на РС Сливен и НОХД № 579/02 г. на РС Димитровград в размер на три години лишаване от свобода, което на основание чл.24 от НК е завишено с шест месеца и е постановено да се изтърпи ефективно. Настоящото престъпление е извършено, преди да са изтекли пет години от изтърпяване на наказаниията и по двете съвкупности – изискване, установено в чл.30 от НК. В този смисъл настоящото престъплението е извършено при условията на  чл.29, ал.1, б. “а” от НК, тъй като е извършено, след като подсъдимият е бил осъден за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по – малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по реда на чл.66 от НК. Налице са и условията за прилагане на чл.29, ал.1, б. “б” от НК, тъй като подсъдимият е осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер и поне едно от тях не е отложено по чл.66 от НК.

Престъплението е извършено от подс. Д.Д. при условията на опасен рецидив. Подсъдимият е осъждан по десет влезли в сила присъди. С влязла в сила присъда на 01.05.2008 г. по НОХД № 210/07 г. на РС Котел подсъдимият е осъден на една година лишаване от свобода. Със същата присъда са кумулирани наказанията по присъдите по НОХД № 160/01 г. на РС Нова Загора, НОХД 41/02 г. на РС Тополовград, НОХД № 614/02 г. на РС Сливен, НОХД № 118/04 г.на РС Тополовград, НОХД № 127/04 г. на РС Тополовград, НОХД № 116/05 г. на РС Тополовград, НОХД № 117/05 г. на РС Тополовград и НОХД № 1539/04 г. на РС Сливен и е наложено най – тежкото измежду наложените наказания в размер на четири години и шест месеца лишаване от свобода. Наказанието е било изтърпяно на 23.12.2005 г. и от изтърпяването му до извършване на настоящото деяние не са изтекли пет години – изискване, установено в чл.30 от НК. В този смисъл настоящото престъплението е извършено при условията на  чл.29, ал.1, б. “а” от НК, тъй като е извършено, след като подсъдимият е бил осъден за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по – малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по реда на чл.66 от НК.

И четиримата подсъдими са извършили престъплението при условията на пряк умисъл – съзнавали са обществената му опасност, предвиждали са и са искали настъпването на общественоопасните му последици. Субективният елемент на престъплението се обективира в изпълнителното деяние на престъпните прояви, в последващите събития и действия на подсъдимите, намират израз в обясненията, както тези, дадени по време на дознанието, така и тези, дадени по време на съдебното следсвие.

 При определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази със задължението си, установено в чл.373, ал.2 от НПК и според задължението си, установено в чл.2, ал.2 от НК, приложи разпоредбата на чл.58а от НК в първоначалната ù редакция към ДВ, бр.27 от 2009 г., действала към момента на извършване на престъпление, след като съдът прецени, че определяне на наказанията при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК е по – благоприятно в сравнение със сега действащия режим, установен след изменението на чл.58а от НК с ДВ, бр.26 от 2010 г. За да определи наказанията по реда на чл.55, ал.1, т.1 от НК, съдът прецени обществената опасност на деянието, личната опасност на всеки от подсъдимите, оцени и смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, съгласно изискванията на закона. По отношение на подсъдимите Л.М. и Д.Д. минималното предвидено в чл.196, ал.1, т.2 от НК наказание е три години лишаване от свобода, поради което съдът е задължен да определи наказание под този размер, но над общоустановения в наказателното право минимален размер на наказанието лишаване от свобода от три месеца. По отношение на подсъдимите Н. Б. и Р.А. минималното предвидено в чл.195, ал.1 от НК наказание е една година лишаване от свобода, поради което съдът е задължен да определи наказание под този размер, но над общоустановения в наказателното право минимален размер на наказанието лишаване от свобода от три месеца.

По отношение на подсъдимите Н. Б. и Д.Д. съдът съобрази, че са налице относително идентични смекчаващи и отегчаващи наказателната им отговорност обстоятелства. За отегчаващо обстоятелство съдът оцени многобройните им осъждания, но счете, че превес вземат смекчаващите такива. Съдът взе предвид занижения им социален статус и най – вече съобрази обстоятелството, че и двамата са преустановили престъпната си дейност. Видно е от справката за съдимост на подс. Н. Б., че той е извършвал престъпления основно през периода от 2001 г. до 2003 г., което съдът обяснява с обстоятелството, че след това подсъдимият е създал семейство и се грижи за четири деца, което го е мотивирало възпиращо и превъзпитателно. Вярно, че е осъден и с присъдата по НОХД № 1902/07 г. на РС Сливен за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, но това извършено от него престъпление е със занижена степен на обществена опасност и се явява по – скоро като изключение, отколкото като правило в поведението на подсъдимия. Подс. Д.Д. е осъден за престъпления, извършени през периода от 1998 г. до 2001 г., като най – много престъпления подсъдимият е извършил през 2000 г. Подсъдимият е изтърпял немалко ефективно наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода и след като е излязъл на свобода, е създал семейство, има две деца и в момента чака да му се роди и трето дете. И за подс. Д. съдът прецени, че настоящото престъпление се явява инцидентно в поведението му, което съдът преценява като смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство.

Съдът наложи на подс. Л.М. наказание две години лишаване от свобода, след като взе предвид, че подсъдимият се очертава като личност със завишена степен на обществена опасност и той дори и към момента изтърпява ефективно наказание лишаване от свобода. Съдът определи общо наказание по настоящата присъда и по присъдите по НОХД № 912/2009 г. на РС Търговище и НОХД № 104/2010 г. на РС Карнобат в размер на най – тежкото измежду наложените наказания, а именно наказание две години лишаване от свобода, след като взе предвид, че деянията и по трите присъда са извършени от подсъдимия преди да е влязла в сила присъдата за което и да е от тях. На основание чл.25, ал.2 от НК съдът приспадна изцяло изтърпяното по която и да е от посочените присъди.

Съдът постанови ефективните наказания лишаване от свобода, наложени на подсъдимите Н. Б., Л.М. и Д.Д. да бъдат изтърпени в затвор (затворническо общежитие от закрит тип) при първоначален строг режим на изтърпяване, съобразно разпоредбата на чл.60, ал.1 вр. чл.61, т.2 от ЗИНЗПД.

На подс. Р.А. съдът наложи наказание шест месеца лишаване от свобода, след като съобрази, че по отношение на този подсъдим са налице само смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства. Подсъдимият не е осъждан, обществената му характеристика очартава личност с ниска степен на обществена опасност, поради което съдът наложи наказание малко над предвидения минимален размер. Съдът приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и отложи изпълнението на наложеното наказание за минимален изпитателен срок от три години, след като взе предвид, че са налице основанията на това. Подсъдимият се счита за неосъждан, наложеното наказание е под три години лишаване от свобода и за постигане на целите на индивидуалната и генералната превенция не е наложително подсъдимият да изтърпи ефективно наложеното му наказание.

Съдът уважи частично гражданския иск, предявен от пострадалото лице Ж.Т. като основателен и доказан. Предявеният иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД, с който се претендира обезщетение на имуществените вреди, причинени от непозволено увреждане. Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Ищецът в настоящото производство доказа елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, касаещи причинените му имуществени вреди. Четиримата подсъдимият са осъществили престъпния състав на кражба на вещи на стойност 856.00 лева, собственост на гражданския ищец, което от своя страна покрива признаците на деликта по смисъла на гражданското право. Подс. Н. Барамуков е върнал вещи на стойност 142.00 лева, а останалите вещи не са били възстановени, поради което иска, предявен за разликата от 714.00 лева, се явява основателен. Противоправността и вината са също доказани, като се има предвид постановената присъда. Основатален е и иска за лихва, която следва да се присъди с начален момент 30.04.2009 г., тъй като по делото не беше установено точната дата на извършване на кражбата и подсъдимите бяха признати за виновни затова, че са извършили престъплението на неустановена дата за времето месец март – месец април 2009 г. Според чл.84, ал.3 от ЗЗД при вземане, произтичащо от непозволено увреждане, длъжникът изпада в забава и без да е необходима покана.

            Съгласно правилото на чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди четиримата подсъдими да заплатят солидарно по сметката на бюджета на съдебната власт направените по делото разноски в размер на 40.00 лева, както и сумата 50.00 лева, представляваща окончателна държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Ръководен от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

                                                                      П Р Е Д С Е Д А Т Е Л :