№ 368
гр. Пловдив, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Васил Ал. Тасев
при участието на секретаря Ваня Д. Койчева
като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно
наказателно дело № 20225330204992 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. А. А., ЕГН **********, против Наказателно
постановление № 002143/ 11.08.2022г. на Началника на отдел „Контрол и
правоприлагане“ в НТУ към АПИ гр. София, с което му е наложено
административно наказание – глоба в размер на 1800 лева за нарушение на
чл. 139, ал.7 от Закон за движение по пътищата / ЗДвП/, на основание чл. 179,
ал.3а, вр. чл. 139, ал.7 от ЗДвП.
Жалбоподателят С. А. А., по съображения, изложени в жалбата и в
допълнителни писмени бележки, моли съда да отмени процесното
наказателно постановление като незаконосъобразно и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Редовно призован, не се
явява лично в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна АПИ СОФИЯ, редовно призована, в съдебно
заседание се представлява от юрк. В., който пледира за потвърждаване на
обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Претендира разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
1
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази
следното:
С Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №
002143/21.02.2022г., съставен на 25.02.2022г., е ангажирана
административната отговорност на С. А. А. затова, че:
След извършена проверка от страна контролните органи било
установено, че на 21.02.2022г. в 21:18 часа. пътно превозно средство (ППС) с
регистрационен № **, управлявано от жалбоподателя А., вид: влекач, марка и
модел „ВОЛВО ФХ“, с обща техническа допустима максимална маса 20 500
кг., брой оси – 5, попада в категорията на пътно превозно средство, за което е
дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата
(3П). Цитираното превозно средство е засечено на 21.02.2022 г., 21:18 часа, по
път А-1 км. 118+599, Бенковски - Съединение, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като за посоченото ППC не е заплатена дължимата
пътна такса, съгласно чл. 10. ал. 1. т. 2 от ЗП.
Като място на нарушението било прието посочен път А -1 км. 118+599, за
който се събира такса за изминато разстояние - тол такса, съгласно
Приложение към т. 1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20
февруари 2020 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за
които се събира такса за изминато разстояние - тол такса.
За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен
запис /доклад/ от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП №
002143/21.02.2022г., който заедно с приложените към него статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения -
видеозаписи, представлява доказателство за отразените в него обстоятелства,
относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер,
датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа и местонахождението па техническото средство
/контролно устройство с идентиификатор № 20052/ част от системата.
Следва да се има предвид, че тол таксите се дължат за всички пътни
превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3.5
тона и се диференцират в зависимост oт техническите характеристики на пътя
или пътния участък, от изминатото разстояние, от категория на на пътното
превозно средство и броя на осите, екологичните му характеристики и се
определят за всеки отделен път или пътен участък, като заплащането на
2
дължимата тол такса се извършва чрез Електронна система за събиране на тол
такси и дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена да
измине определено разстояние между две точки.
Прието и отбелязано в АУАН било, че процесното ППС е с обща
технически допустима максимална маса 20 500 кг. и съответно — при
движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа е дължима
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП и съобразно доклада от Електронната система
по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, който установява, че пътно превозно средство с
per. № ** е с обща технически допустима максимална маса над 12 тона и брой
оси 5. Тази информация се установила и след справка в Националния
регистър на превозните средства и техните собственици, воден от
Министерство на вътрешните работи, чрез средата за междурегистров обмен
(RegiX), в резултат на която е установено, че ППС с per. № ** е с обща
техническа допустима максимална маса 20 500 килограма. Установено било,
че дължимата такса не е заплатена коректно, доколкото бордовото устройство
на товарния автомобил било настроено на 2 оси по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, с
оглед подадената тол декларация за влекач над 12т. с 2 оси, чието движение
на превозното средство е отчетено в Електронната система за събиране.
Водачът на товарното ППС бил спрян на място на 25.02.2022г. в 09:30ч.
от контролните органи, след подаден до тях сигнал. Мястото било ГКПП
„Капитан Андреево“ при трасе км 0.766 на трасе „изход тежки камиони“.
Посочено било констатираното нарушение на водача и му била разяснена
възможността за заплащане на компенсаторната такса по чл. 10, ал. 2 от
Закона за пътищата. Жалбоподателят А. отказал, при което срещу него, св. В.
М. М. съставил процесният АУАН № 002143/ 21.02.2022г. от 25.02.2022г. за
нарушение по чл. 139, ал.7 от ЗДвП, който бил подписан от нарушителя с
възражения.
След извършената проверка на дата 25.02.2022г. А. заплатил дължимата
независимо от съответната административнонаказателна санкция такса по чл.
106. ал. 5 от Закона за пътищата в размер на 119.00 /сто и деветнадесет/ лева.
Въз основа на АУАН, било издадено обжалваното наказателно
постановление, с което за същото нарушение на основание чл. 179, ал.3а, вр.
чл. 139, ал.7 от ЗДвП, на А. било наложено административно наказание –
глоба в размер на 1800 лева.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото и приложените по преписката
доказателства, както и от гласните доказателства – разпитания актосъставител
в съдебно заседание, който потвърждава авторството на АУАН и направените
в него констатации.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като достоверни, логични,
последователни и съответстващи на писмените доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Движението на ППС на дата 21.02.2022 г. се установява от доклад от
електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, ведно с приложените
статични изображения. От доклада се установява, че гореописаното ППС е
пътно превозно средство с peг. № ** е с обща технически допустима
максимална маса над 12 тона и брой оси 5, а подадената тол декларация за
3
влекача - над 12т. с 2 оси, чието движение на превозното средство е отчетено
в Електронната система за събиране.
Съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП докладите, заедно с приложените към
тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях
обстоятелства, относно пътното превозно средство, неговата табела с
регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на
техническото средство - част от системата.
От своя страна жалбоподателят А. не оспорва управлението на
конкретното МПС в процесното време и място, както и притежанието му от
дружеството, а и писмените и гласните доказателствата по делото са в тази
посока. От същия се изтъква като оплакване, че дружеството-собственик на
ППС-то имало сключен договор, по силата, на който другата страна –
доставчикът е бил задължен да върши плащанията към АПИ. Съдът намира
възражението му за неоснователно, доколкото твърденията му от една страна
не се доказаха и са от чисто организационен характер, дори неизпълнението,
включително и несвоевременното изпълнение на договорни задължения са
въпроси, чието разяснение би могло да се потърси по друг път. Това, което
обаче е релевантно, е че изрично както в материалната, така и санкционна
норма, субектът, който в случая следва да понесе отговорност за
противоправното си поведение, е именно водачът.
В отговор на това оплакване по смисъла на чл.139, ал.7 от ЗДвП,
жалбподателят А., в качеството на водач на процесното пътно превозно
средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП е длъжен преди движение по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта
за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и
заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, освен
когато тези задължения са изпълнени от трето лице.
С оглед събраните устни и писмени доказателства съдът прие, че
описаната в АУАН, възпроизведена и в наказателното постановление
фактическа обстановка, е обективно и правилно установена.
Водачът, който не е изпълнил това законово изискване, следва да бъде
санкциониран на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по
пътищата, предвиждаща налагане на административно наказание „глоба“ във
фиксиран размер, а именно в размер на 1800 лева, който не подлежи на
ревизиране от страна на съда.
При проверка, относно спазване на изискванията за съставяне на акта за
4
установяване на административно нарушение и за издаване на наказателното
постановление, съдът не констатира допуснати процесуални нарушения.
АУАН е съставен от лице, с необходимата материална компетентност, с оглед
Заповед № РД-11-486/20.04.2021г. Налице е и съответната материална
компетентност на административнонаказващия орган, като доказателство за
това са приложените заверени копия на Заповед РД-11-167/08.02.2021 г.,
Заповед № ЧР-НТУ-33/23.01.2019г. АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление отговарят на изискванията, предвидени в чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН. Във връзка с направено възражение за сгрешена дата на
АУАН, прави впечатление, че датата 21.02.2022г. фигурира единствено като
част от номера на акта, а именно № 002143/21.02.2022г., който номер
всъщност отговаря на номера на доказателствения запис в системата по
чл.167а, ал.3 от ЗДвП, когато е отчетено нарушението, а като дата на
съставянето на АУАН навсякъде и безпротиворечиво се сочи датата
25.02.2022г., когато е бил съставен в присъствието на жалбоподателя,
подписал го от същата дата. Посоченото безспорно се потвърждава и от
показанията на разпитания актосъставител М.. Ето защо, съдът намира, че не
е допуснато процесуално нарушение от кръга на съществените, доколкото не
е рефлектирало върху правото на защита на жалбоподателя, който безсъмнено
е разбрал за какво нарушение е ангажирана отговорността му, включително
кога се приема да е извършено и кога е бил съставен актът във връзка с това.
Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и за издаване на
наказателното постановление, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.
Не са налице основания за приложимост на разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с останалите нарушения от същия вид. Изпълнение на
задължението след констатиране на нарушението, не освобождава
жалбоподателя от отговорност.
Ето защо, съдът намира, че като правилно и законосъобразно,
обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и при направено искане от ответната страна в
тежест на жалбоподателя следва да бъдат възложени сторените по делото
разноски. С оглед това, че конкретният размер на възнаграждението за
юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с
разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда
съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената
дейност, както и на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за
ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 80 лева, предвид
5
факта, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 002143/ 11.08.2022г.,
на Началника на отдел „Контрол и правоприлагане“ в НТУ към АПИ гр.
София, с което на С. А. А., ЕГН **********, му е наложено административно
наказание – глоба в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева за нарушение
на чл. 139, ал.7 от Закон за движение по пътищата ЗДвП/, на основание чл.
179, ал.3а, вр. чл. 139, ал.7 от ЗДвП.
ОСЪЖДА С. А. А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на АПИ СОФИЯ
сумата от 80 /осемдесет/ лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6