Р Е Ш Е Н И Е
№……..…./ 24.03.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно
заседание, проведено на единадесети март две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на
секретаря Росица Чивиджиян, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 17553 по описа за 2019 година на
Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на Д.К.И. ЕГН **********,*** срещу Прокуратурата на Република България,
представлявана от Главния прокурор Иван Гешев, с адрес: гр.София, бул. „Витоша“
№ 2, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за осъждане ответникът да заплати на ищеца
сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат от повдигнатото срещу него незаконно обвинение в
извършването на престъпление от общ характер, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на влизане в сила на прекратителния акт -07.11.2017г.
до дата на окончателното изплащане на обезщетението.
В
исковата молба ищецът, поддържа, че на 14.07.2017г. ищцата била привлечена като
обвиняем по ДП № 879/2016 г. по описа на Трето РУ при ОДМВР – гр. Варна за
това, че е извършил престъпление по чл. 323 ал. 1, вр. чл.20, ал.1,2,3 от НК.
Взета й била мярка за неотклонение “Подписка“.
Била й направена криминалистична регистрация. С Постановление на ВРП от 27.09.2017 г. наказателното
производството срещу ищцата било прекратено поради липса на доказателства. на
осн. чл. 199 и чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК. Горното постановление било
обжалвано от ищцата относно основанието за прекратяване. С определение,
постановено по ЧНД № 4624/ 2017 г., ВРС, XV с-в
било изменено постановлението в частта относно основанието за
прекратяване и било постановено прекратяване поради липса на извършени
престъпление на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
Поддържа се, че през времето, в коeто срещу ищцата се е водело наказателно
производство, г-жа И. живеела в страх от възможността да бъде несправедливо
осъдена. Поддържа, че семейството й преживяло изключително тежко случилото се.
Били уронени авторитета и доброто име на ищцата в семейството и в обществото.
Г-жа И. се чувствала унижена и смазана, страхувала се за житейската си
перспектива. Същевременно ищцата била принудена да търпи ограничения във връзка с
процесуалното си положение на обвиняем,
наложената й мярка за неотклонение и криминалистичната й регистрация, а именно
да не напуска местожителство си, да се явява при повикване пред държавните
органи, да уведомява при промяна на адреса, за търпи свалянето на отпечатъци и
др. Водещото се срещу ищцата досъдебно производство се отразило негативно върху
физическото и емоционалното й здраве. Наложило се да посещава Спешният център за медицинска помощ
Варна, вследствие проблеми със сърцето и кръвното налягане. Допълнително
обосновава, че във връзка с производството се наложило да направи значителни
разходи. Влошаването на финансовото състояние на ищцата, допълнително я е
угнетило.
Изложените вреди се
сочи да са пряка и непосредствена последица, от незаконното обвинение в
извършване на престъпление от страна на ответника. По изложените съображения
моли за уважаване на исковете за заплащане на обезщетение.
В срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Прокуратурата на Република България, чрез
прокурор Задгорска от ВРП, с който исковете се оспорват по основание и по
размер. Сочи, че ищецът не представя доказателства за твърдяните вреди и за
причинна връзка между тях и дейността на ответника. Претендираното обезщетение
намира за прекомерно предвид, че от момента на привличане на лицето като
обвиняем до окончателното произнасяне на наблюдаващия прокурор са изминали
по-малко от 3 месеца, който срок е изключително кратък и разумен за приключване
на производството. Сочи, че повдигнатото обвинение не е за тежко престъпление,
а наложената мярка за неотклонение „Подписка“ е най-леката, поради което правната сфера на ищцата не е била ограничавана. По съображения за неоснователност на главния иск оспорва акцесорната
претенция за мораторно обезщетение. Отделно от това се позова на липсата на
доказателства за влизане в сила на определението на ВРС, с което е изменено
основанието за прекратяване.
В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители
поддържат становищата си по спора. Ищцата, чрез процесуалния си представител
адв. Г. акцентира върху периода, през който е търпяла вреди от повдигнатото и
незаконно обвинение, като сочи, че следва да се обхваща и времето преди
повдигане на обвинението, когато са извършвани действия по разследването с
нейно участие. Претендира разноски.
Представителят на процесуалния субституент на държавата в лицето на
Прокуратурата- прокурор Кехецикян сочи, че наказателното производство е
прекратено в кратък период след предявяване на обвинението. Счита, че по делото
не са събрани доказателства дори самото наказателно производство да се е
отразило неблагоприятно на ищеца. Отбелязва, че дейността по снемане на
пръстови отпечатъци е осъществена от длъжностни лице при МВР, а не при
държавното обвинение. В тази връзка настоява за отхвърляне на иска.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна следното:
Приобщено е по делото ДП № 879/2016.г. по описа на
Трето РУ-гр. Варна, ведно с материалите по пр.пр.№4224/2016г на ВРП. се установява, че с постановление за
привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 14.07.2017г. ищцата Д.К.И. е привлечена в качеството й на
обвиняем за престъпление по чл.323, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от НК за това че през месец март 2016г. в съучастие като подбудител на Пламена
Красимирава И.- Срур и в съучастие с неустановени лица като извършители,
самоволно не по установения от закона ред е осъществила едно оспорвано от
другиго- Янка Атанасова Чернаева, свое предполагаемо право, като случая е
маловажен. Със същото постановление на ищцата е наложена мярка за неотклонение
„Подписка“.
Видно от приложения към преписката протокол за разпит на
обвиняем от 14. 07.2017г. на посочената дата ищцата е разпитана в това й
качество. На 25.07.2017г. на обвиняемия / сега ищеца/ е предявено разследването,
видно от протокол от същата дата.
С постановление за прекратяване на наказателното
производство от 27.09.2017г. наблюдаващият прокурор при ВРП е прекратил същото, поради недоказаност на
обвинението.
По жалба на обвиняемата срещу горното постановление е
образувано ЧНД 4624/2017г. по описа на Варненски районен съд, 15-ти състав, по
което с влязло в сила определение №2093/20.10.2017г. е изменено
постановлението на ВРП за прекратяване на ДП № 879/16г. по описа
на Трето РУ-гр.Варна, като наказателното производство е прекратено на осн. чл.
243, ал.1, т.1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК
Приет e на л.8 от
делото лист за
преглед на пациент в спешно отделение на МБАЛ „Св. Ана-Варна“ АД от
23.03.2017г.
Ищецът е ангажирал гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите Галя Пенчева
Куцарова и Росен Огнянов Смуков. Първият свидетел – майка на ищцата излага, че от м.
септември 2016г. започнали на викат дъщеря й в районното управление на МВР. От
тогава дъщеря й не била добре, получавала паник атаки. Чувствала се унизена.
Изнася, че ищцата е стоматолог и наказателното преследване се отразило
неблагоприятно върху работата й. Посещенията в полицията наложили да презаписва
насрочени часове за преглед и да връща пациенти. Веднъж, след като била на
разпит в полицията й изтръпнала лявата ръка. Тези последствия ищцата търпяла и
понастоящем. Останала й и сърдечната невроза. Вторият свидетел е съпруг на
ищцата. Той изнася, че от края на лятото
на 2016г. неколкократно съпругата му е викана в районното управление на МВР.
През 2017г. на Д.И. било повдигнато обвинение за самоуправство. Съпругата
преживяла тежко повдигнатото й обвинение- била притеснена и изплашена.
Обвинението се превърнало в постоянна тема на разговори в семейството. Особено
се отразило на съпругата му снемането на пръстови отпечатъци, след която тя се
сринала и започнала да получава паник атаки с пристъпи на задух и сърцебиене.
Свидетелят изнася за моменти, в които съпругата му не успяла да отиде на
работа. Св. Смуков сочи, че пациентите не са разбрали за повдигнатото
обвинение, нито пък съседите им са узнали, но счита че вероятно се е разчуло.
Г-жа И. получила силна подкрепа от семейството си.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и
съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ,
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите
органи, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради
това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление.
За да бъде ангажирана отговорността на държавата, задължително
условие е да са причинени вреди, които да са резултат от незаконното обвинение,
като вредите извън неизбежно следващите се от образуваното наказателно
производство, подлежат на доказване, а не се презюмират. Имайки предвид това,
както и твърдените обстоятелства по делото, ищецът трябва да докаже при
условията на пълно и главно доказване: кой е субектът на извършеното деяние
като надлежен правозащитен орган и материалноправно отговорен по предявените
искове за обезвреда; фактът на деянието, което в случая се определя като повдигнато
срещу ищеца обвинение в извършване на престъпление, което е приключило с прекратяване
на наказателното производство на соченото основание; че от тези действия на
длъжностни лица на ответника за него са произтекли конкретните неимуществени
вреди. Тъй като отговорността на държавата е обективна, то и ищецът не трябва
да доказва вината при вредоносните действия на правозащитните органи.
Не е спорна по делото изложената в исковата молба фактическа
обстановка, която се установява и от приобщените досъдебно и съдебно
производство и приложени към исковата молба писмени доказателства относно
образуването, движението и приключването на наказателното производство. По същество спорните и съществени
въпроси, които са от значение за обосноваване размера на вредите са два:
Обхваща ли се в периода на незаконното обвинение времето преди повдигане на
обвинение спрямо ищца, когато с нейно участие са извършвани действия по
разследването? и За целите на настоящото производство кога е крайният
момент, до който по отношение на ищца е поддържано незаконно обвинение, тоест
дали това станало с издаването на постановлението за прекратяване на
наблюдаващия прокурор или с влизане в сила на определението по 243, ал. 3 от
НПК на наказателния съд? Отговорът на тези въпроси ще даде отговор на въпроса
за продължителността на наказателното производство спрямо ищцата, а оттам и за
размера на вредите.
По първия
въпрос:
Досъдебното производство е образува при наличието на предвидените
в НПК предпоставки чл. 207, ал. 1 от НПК–
законен повод и наличие на достатъчно данни за извършено престъпление от общ
характер – с постановление на прокурор по чл.212 ал.1 НПК, или със съставяне на
протокол за първото действие по разследването в случаите по чл.212 ал.2 НПК
/при неотложни следствени действия/ или в случаите на бързо и незабавно
производство по чл.356 ал.3 и чл.362 ал.3 НПК. При образуване на ДП по чл.212 ал.1 НПК се пристъпва към
привличане с постановление на разследващия орган, когато се съберат достатъчно
доказателства за виновността на лице в извършване на престъпление. До събирането на такива данни лицето не става субект на
наказателно преследване, съответно не може да му се признае качеството обвиняем.
Само при възникване на това качество срещу обвинявмия могат да се вземат мерки
за неотклонение (чл. 56 и сл. от НПК) и други мерки за процесуална принуда.
Същевременно разпитът на лицето като свидетел в рамките на провеждащото се
наказателно производство срещу неизвестен извършител не е идентично на извършването
на действия по разследването спрямо него като обвиняем. Лицата, призовани като
свидетели са длъжни да дадат показания пред съответния орган, освен ако не са
налице някои от пречките по чл. 118 и чл. 119 от НПК. Призоваването на едно
лице да даде показания, за разлика от повдигане на незаконно обвинение, в никой
случай не може да се определи като противоправно поведение, от което за
свидетеля да възникнат вреди. При тълкуване на
изискването на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ (вредите, причинени на граждани от правозащитните
органи, да са от „обвинение в извършване на престъпление”), следва да се има
предвид, че лицето, срещу което е образувано досъдебно производство, може да
търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите,
когато производството е прекратено, без поради някаква причина да е привлечено
като обвиняем със съставяне на постановление от разследващия орган, но не и в случаите, когато е участвало
в отделни действия в разследване, без да има качеството на лице, срещу което е
образувано досъдебно производство./
Решение по гр.д. 527/2015 по описа на ВКС, четвърто гражданско отделение/
По втория въпрос:
Основанията
за прекратяване на наказателното производство са ясно установени в разпоредбата
на чл. 24 от НК. В случая прекратяването на наказателното производство е
станало със съответно постановление на наблюдаващия прокурор издадено, на осн.
чл. 243 от НПК. Ефектът на прекратяването следва да счита за настъпил с
неговото влизане в сила, което пък е станало в седмичен срок от съобщението до
заинтересованите лице. В случая влизането в сила постановлението за
прекратяване почти съвпада (11.10.2017г.) с постановяване на определението по
ЧНД 4624/2017г. 20.10.2017г. С определението, с което е изменено основанието за
прекратяване на наказателното производство, обаче жалбоподателя не може да се
постави в по-неблагоприятно положение в сравнение с това от прекратяване на
наказателното производство с прокурорското постановление. Оттук може да се
направи обоснован извод, че процесното противоправно деяние, тоест повдигнатото
незаконно обвинение е прекратено на 11.10.2017г., като след тази дата ищцата е
спряла да търпи неблагоприятните последици от провежданото срещу нея
наказателно преследване.
В
заключение наказателното производство срещу ищцата е продължило в периода 14. 07.2017г. -11.10.2017г., или три
месеца, което време е изключително кратко, поради което не може да се приеме,
при липса на други доказателства, че е оставило трайна следва в битието на
пострадалата. Взетата по
отношение на ищеца мярка за неотклонение по конкретното досъдебно производство
- подписка, не е годна реално и обективно да накърни упражняване на правата на ищеца в периода на разглеждане на делото, което е приключило и в изключително кратки срокове – по-малко от три месеца.
Изхождайки
от нормата на чл.7 ЗОДОВ, надлежен ответник по предявените искове се явява
органът, имащ правосубектност, от чиито незаконни актове и действия са
причинени вредите, като с оглед установеното, именно Прокуратурата на Република
България е
материалноправно легитимирана да отговаря по исковете, доколкото и действията
на органите на разследването се извършват под ръководството на съответната
прокуратура. Тук следва да се отбележи и че съдът намира за неоснователни
доводите на ответната страна, че действията на полицейските органи не обвързват
прокуратурата доколкото именно тя е ръководещият разследването орган,
респективно отговарящият за случващото се в досъдебното производство.
Относно конкретните вреди от деликта
следва да се отчете на първо място, че в трайната практика на съдилищата се
съобразява, че нормално да се приеме, че по време на цялото
наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, изпитва
неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно;
накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното
му общуване като в тази именно връзка е и възприетото в съдебната практика
разбиране, че при установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се
изхожда само от формалните, външни доказателства. Също така се приема, че само когато
се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай, това
следва да е изрично посочено в исковата молба, съответно да подлежи на
доказване.
В случая от събраните по делото
доказателства не се установи ищцата да е претърпяла вреди извън обичайните
неудобства от повдигнато незаконно обвинение. Наличието на здравословни
проблеми не се установи по делото. Представените писмени доказателства- лист от
амбулаторен преглед от 23.03.2017г. установяват наличието на здравословен
проблем за период, предхождащ повдигнатото обвинение и следователно несвързан в
причинна връзка с разглеждания деликт. Показанията на двамата свидетели в
частта относно здравословните проблеми на ищцата съдът не може да кредитира при
липса на каквото и да друго доказване, индициращо физическо или сериозно
психическо страдание като „паник атаки“. Ищцата е лице с медицинско образование
и е логично при такова интензивно страдание да потърси експертна грижа, съответно
да ангажира доказателства в тази връзка. Освен това показанията на двамата
свидетели следва да се отчитат като заинтересовани. Свидетелите са най-
близките на ищцата хора и е нормално да изпитват съчувствие към нея, което
неминуемо се отразява върху възприятието им за нейното страдание. Не се
установява повдигнатото на ищцата обвинение да е станало достояние на широк
кръг от хора. В тази връзка свидетелят Смуков изнася, че семейството е запазило
дискретност и за обвинението не са разбрали съседи и приятели. Не се доказа по
делото ищцата да е претърпяла и неблагоприятни последици в служебен план, като
например да е уронен авторитета й сред колеги и пациенти. Вреда от евентуалната
загуба на клиенти има имуществен характер, а такива вреди не са претендирани.
Съгласно чл.51, ал.1, изр.1 ЗЗД, обезщетение се дължи за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като
обезщетението за неимуществени вреди се определя в съответствие с принципа на
справедливостта, залегнал в чл.52 ЗЗД, като се отчитат всички обстоятелства по
делото – продължителността на незаконно предприетото наказателно преследване;
характерът и тежестта на престъплението, в извършването на което лицето е
било незаконно обвинено; личността на увредения; данните за психическото
състояние и негативните последици, претърпени от лицето. Изхождайки и от
указанията, дадени в ППВС № 4/1964 год., обезщетението трябва да е съразмерно с
вредите и да отговаря, както на конкретните данни по делото, така и на
обществените представи за справедливост. То трябва да удовлетворява изискването
за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но
с различни по степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за
по-тежките случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките –
по-ниско.
Съобразявайки
всички гореизложени обстоятелства, съдът намира, че за ищцата са произтекли
логични, но
същевременно незначителни
морални болки и страдания, които следва да бъдат репарирани от ответника.
Съобразявайки и предвиденото в закона наказание за
конкретното престъпление, за което е била привлечена ищцата, която като лице
без предходни осъждания и с оглед вида на повдигнатото обвинение не е била
реално заплашена от ефективно наказание „лишаване от свобода“, изключително краткото време на
протичане на производството, възрастта на ищцата, липсата на обществен отзук на
повдигнатото незаконно обвинени, социално-икономическата обстановка в страната
по това време, съдът намира,
че сумата от 800 лв. справедливо обезщетява
претърпените от нея вреди от воденото наказателно производство. Съдът намира, че присъждането на
по-нисък размер на обезщетението е неприемливо и въобще би обезмислило
функцията на гражданската отговорност за вреди. До този размер искът за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е основателен и следва да бъде уважен, като за разликата
над тази сума, до предявения размер от 1000 лв. искът като недоказан по размер,
следва да бъде отхвърлен.
По
отношение на акцесорната претенция за присъждане на законната лихва:
Според дадените задължителни указания с ТР № 3/2004 год. на
ОСГК на ВКС, т. 4 – “Отговорността на държавата за вреди от незаконни действия
на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на акта за
прекратяване на наказателното производство. От този момент държавните органи
изпадат в забава, съответно дължат лихва върху размера на присъденото
обезщетение”. В случая постановлението за прекратяване на наказателното
производств е влязло в сила на 11.10.2017г. съобразно представените доказазтелства за
съобщаването му на заинтересованото лице, но с оглед диспозитивното начално в
граждански процес, на страната следва да се присъди лихва от по-късната дата, а
именно 07.11. 2017г. до
окончателното изплащане на задължението.
С оглед изхода на спора, направеното своевременно искане и
представените доказателства, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сторените по делото разноски за заплатени държавна такса и адвокатско
възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете, на осн. чл.10, ал.3 ЗОДОВ, или 264 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Прокуратурата
на Република България, представлявана от Главния прокурор Иван Гешев, с адрес:
гр.София, бул. „Витоша“ № 2 ДА ЗАПЛАТИ на Д.К.И. ЕГН **********,*** сумата от 800 лева
представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от повдигнатото
незаконно обвинение по ДП № 879/2016.г. по описа
на Трето
РУ-гр. Варна в
извършването на престъпление от общ характер, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 07.11.2017г. до дата на окончателното изплащане на
обезщетението, като ОТВЪРЛЯ иска за
разликата над 800 лева до претендираните 1000 лева, на осн. чл. 2, ал. 3, т. 1
от ЗОДОВ.
ОСЪЖДА
Прокуратурата
на Република България, представлявана от Главния прокурор Иван Гешев, с адрес:
гр.София, бул. „Витоша“ № 2 ДА ЗАПЛАТИ на Д.К.И. ЕГН **********,*** сумата от 264 лева, представляваща сторените по
делото съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78,ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: