Решение по дело №2972/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 01.08.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ б въззивен състав, в открито съдебно заседание на тридесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА Д.

         АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА

 

при участието на секретар Донка Шулева в. гр. дело № 2972 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
            Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

            Инициирано е с две въззивни жалби - на ищеца А.Т.М. и на ответника „О.Б.“ ЕАД, срещу решение № 290959 от 12.12.2017 г. по гр. дело № 72205/2017 г. на Софийски районен съд, ІІ ГК, 76 състав.

Жалбата на А.М. е насочена срещу горепосоченото решение в частта, с която предявеният на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ иск е отхвърлен за сумата над присъденото обезщетение от 24684,75 лева до пълния предявен размер от 41141 лева. Твърди се, че вредите, които жалбоподателят е претърпял в резултат незаконното уволнение не са ограничени единствено до периода 17.08.2017 г. – 06.12.2017 г. Жалбоподателят твърди, че за него продължават да настъпват негативни последици, доколкото и към датата на въззивната жалба е без работа, съответно без доходи. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от КТ обезщетението следва да бъде определено за период от шест месеца, а в случая е определено обезщетение за по-кратък период от време след оставането без работа. От страна на жалбоподателя е направено доказателствено искане, в открито съдебно заседание да се допусне представянето на трудова книжка за констатиране на периода за оставане без трудови доходи, както и за представяне на декларация относно същото обстоятелство. Иска се обжалваната част на решението да бъде отменена и вместо това да бъде постановено решение, с което в полза на ищеца на основание чл. 225, ал. 1 от КТ да бъде присъдено обезщетение в размер на още 16456.59 лева. Претендира се присъждане на разноски.

Жалбата на „О.Б.“ ЕАД е насочена срещу решението в частта, с която предявените от А.Т.М. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ са уважени. Навежда се довод за неправилност на решението, в подкрепа на което се твърди да са допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, довели до неправилни изводи на съда. Заявява се, че в отлика от извода на районния съд, ответникът по делото провел необходимото доказване на фактите, установяването на които е в негова доказателствена тежест.

Твърди се, че от решението на първоинстанционния съд не става ясно защо съдът приема твърденията на ищеца, че трудовият му договор не може да бъде прекратен от работодателя чрез пълномощник, като се сочи, че по въпроса има тълкувателна практика на върховната съдебна инстанция, в която е прието разбиране в обратен смисъл. Съдът не е взел предвид и не обсъдил представени от ответника доказателства, включително документи, вписани в електронна партида в Търговския регистър, които следвало да бъдат приети за служебно известни на съда. Изтъква се, че районният съд неправилно е приел, че упражняване правата на търговско дружество – работодател по чл. 328, ал. 2 от КТ не може да се осъществи от законния му представител, действащ чрез пълномощник. Сочи се, че районният съд е тълкувал превратно указанията на Върховния касационен съд, дадени в цитирано тълкувателно решение, поради което се стигнало до неправилно приложение на закона. Заявява се, че по делото е безспорно установено това, че Т.П.е упълномощена от изпълнителния директор Д.А.да представлява ОББ „З.Б.“ ЕАД да прекратява трудови договори на всякакви основания, предвидени в КТ, в това число и като подписва всички необходими документи във връзка с прекратяване на трудови правоотношения с изрично пълномощно с нотариална заверка  на подписа. При прекратяване трудовото правоотношение с ищеца А.М., Т.П.е действала от името и за сметка на изпълнителния директор на ответника, от което следва, че издадената заповед за прекратяване трудовото правоотношение с ищеца е законосъобразна. Районният съд неправилно е приел, че представените по делото договор за управление от 14.06.2017 г. и анекс № 1 от същата дата, сключени между ОББ „З.Б.“ ЕАД и Д.А.не са с достоверна дата. В тази връзка се сочи, че ответното дружество е провело необходимото доказване датата на подписване на оспорените документи, освен това, дружеството не е било задължено да обявява в търговския регистър към Агенцията по вписвания договора за управление, сключен между него и лицето, което е избрано да изпълнява функциите на изпълнителен член на Съвета на директорите. С оглед на това се поддържа, че необявяването на посочения договор в ТР не може да се цени в ущърб на ответното дружество. Според жалбоподателя, най-късният момент, в който ОББ „З.Б.“ ЕАД и Д.А.са могли да сключат договор за управление е 14.06.2017 г. – датата, на която е заявено  вписване на промяна на изпълнителния директор на дружеството в ТР, която дата е достоверна и е идентична с посочената в договора за управление и анекса към него дата.

От представителя на търговското дружество е направено искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение и е приложен документ за внесено по сметка на Софийски градски съд обезпечение по чл. 180 от ЗЗД в размер на 24684,57 лева. Искане за събиране на доказателства не е направено.

В срок са постъпили отговори на въззивните жалби, в които са изложени съображения за неоснователност.

С определение от 12.03.2018 г. направеното във въззивната жалба на ответника искане за спиране на допуснатото от районния съд предварително изпълнение е оставено без уважение.

В проведено на 30.04.2018 г. от процесуалния представител на ищеца е представен оригинал на трудова книжка на А.Т.М. и е извършена констатация.

Софийски градски съд, като взе предвид подадените въззивни жалби и писмени отговори, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, приема за установено следното:

Въззивните жалби са депозирани в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирани с правен интерес от обжалването страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на оспорения съдебен акт, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В тази връзка и след осъществената проверка съдът намира, че оспореното решение е валидно и допустимо.

Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.

По повод искова молба на А.Т.М., срещу ОББ „З.Б.“ ЕАД пред Софийски районен съд е образувано гр. дело № 72205/2017 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 76-и състав.

С исковата молба се твърди, че по силата на трудов договор № 18 от 01.09.2008 г. е заемал длъжността „заместник изпълнителен директор“ при ответното дружество, като договорът бил с неопределен срок.

Със заповед №  7 от 16.08.2017 г., връчена на същата дата, трудовото правоотношение било прекратено. Тази заповед била подписана от Т.П.– упълномощено от работодателя лице, а посоченото правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение била разпоредбата на чл. 328, ал. 2 от КТ. Последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение за месец юли 2017 г. било 6856.89 лева.

Според ищеца, заповедта за прекратяване трудовото правоотношение е незаконосъобразна, тъй като е издадена от лице, което не разполагало с това право.

Сочи се, че на 20.06.2017 г. в Търговския регистър са вписани обстоятелства по партидата на дружеството, като е вписан нов състав на Съвета на директорите и нов представляващ  ОББ „З.Б.“ ЕАД, но не бил вписан договор за управление на предприятието. В резултат на незаконното уволнение се твърди, че ищецът останал без трудови доходи. С оглед на това е направено искане за признаване уволнението за незаконно, възстановяване на ищеца на изпълняваната длъжност „заместник изпълнителен директор“ и осъждането му да заплати обезщетение в размер от 41141.34 лева за оставане без работа поради незаконно уволнение за период от шест месеца, считано от 17.08.2017 г.

Представени са заповед № 7 от 16.08.2017 г. /л. 4/; трудов договор № 18 от 01.09.2008 г. /л. 5-7/; справка за трудово възнаграждение за месец юли 2017 г. /л. 8/.

В писмен отговор на исковата молба от ОББ „З.Б.“ ЕАД, чрез изпълнителния директор Д.А.се твърди, че исковата молба е неоснователна. Сочи се, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена от изпълнителния директор на дружеството Д.А., чрез пълномощника Т.П.– надлежно упълномощена за това с пълномощно с рег. №  3320/2017 г. от 15.08.2017 г. на нотариус В.П.. В подкрепа на твърдението си, че при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят може да действа чрез пълномощник, ответникът се позовава на Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 11.01.2013 г. на ОСГК на ВКС и сочи, че в случая не става въпрос за налагане на дисциплинарно наказание. Твърди се, че между ответното дружество и изпълнителния директор Д.А.има сключен договор за управление от 14.06.2017 г., като с анекс към същия, изпълнителният директор е приел да постига бизнес цели в периода до 2020 г., за постигането на които е уговорена възможността да извършва всякакви допълнителни действия, включително да прекратява трудови правоотношения. С оглед на това се поддържа, че изпълнителният директор Д.А.е разполагал с правомощието да прекрати трудовия договор с ищеца по реда на чл. 328, ал. 2 от КТ.

Твърди се, че ищецът не е представил доказателства в подкрепа на твърдението си, че е останал без работа в резултат от прекратяване на трудовото правоотношение, като се сочи и това, че към датата на исковата молба не е изтекъл и един месец от прекратяване на трудовото правоотношение, поради което исковата претенция е неоснователна, доколкото се сочи, че съдът следва да се произнесе именно до този момент.

Представени са следните писмени доказателства: трудов договор № 18 от 01.09.2008 г. /л. 14-16/; договор за управление от 14.06.2017 г. и анекс /л. 17-34/; заповед № 7 от 16.08.2017 г. /л. 37-38/.

На 29.11.2017 г. по делото е депозирано становище от процесуален представител на ищеца, с което е уточнено, че законосъобразността на уволнението се оспорва, доколкото Т.П.не е разполагала с правомощие да прекрати трудовия договор на ищеца, както и поради липса на сключен договор за управление с новия изпълнителен директор. Твърди се, че представеният договор за управление и анекс към него не са с достоверна дата, а са съставени след 16.08.2017 г. за целите на защитата по предявените искове. Приложено е заверено копие на трудова книжка, както и на карта № 10054714 от 17.08.2017 г., издадена от Бюро по труда – Възраждане към Агенция по заетостта /л. 47-51/. Посочена е банкова сметка ***.12.2017 г. на А.Т.М. за това, че след 16.08.2017 г. не е бил страна по трудово правоотношение и не е получавал трудови доходи.

В проведено на 06.12.2017 г. открито съдебно заседание пред районния съд е представен оригинал на трудова книжка от ищеца и е извършена констатация, като е установено, че на страница 6-7 от трудовата книжка е вписано обстоятелството, че правоотношението е прекратено на 16.08.2017 г. на основание чл. 328, ал. 2 от КТ, при трудов стаж 8 г. и 10 месеца и трудово възнаграждение 6337.88 лева, като на страници 8 и 9 има отбелязване от НОИ, след което други вписвания няма.

От трудов договор № 18 от 01.09.2008 г. се установява, че ищецът А.Т.М. е заемал длъжността „заместник изпълнителен директор“ в ОББ „З.Б.“ ЕАД за неопределено време, при уговорено месечно възнаграждение в размер на 2150 лева. Съгласно трудовия договор, същият може да бъде прекратен от всяка една от страните с едностранно 30-дневно предизвестие, както и по взаимно съгласие.

От заповед № 7 от 16.08.2017 г. се установява, че на 16.08.2017 г. трудовото правоотношение с А.Т.М. е прекратено, считано от същата дата.

Заповедта е подписана за работодател от Т.П., действаща като упълномощено лице с права на работодател съгласно пълномощно с рег. № 3320/2017 г. на нотариус №  205 и е връчена на служителя на 16.08.2017 г.

От представена по делото справка за трудово възнаграждение е видно, че за месец юли 2017 г. трудовото възнаграждение на А.Т.М. е възлизало в размер на 6856.89 лева.

Установява се, че с договор за управление от 14.06.2017 г. на Д.А.е възложено да управлява и представлява ОББ „З.Б.“ ЕАД, ЕИК: *******в качеството му на изпълнителен член на Съвета на директорите на дружеството. От съдържанието на договора е видно, че на Д.А.е възложено и правомощието да сключва, променя и прекратява трудови договори, както и да налага дисциплинарни санкции.

От представено по делото пълномощно с нотариална заверка на подписите е видно, че Д.П.в качеството си на изпълнителен директор на ОББ „З.Б.“ ЕАД е упълномощил Т.М.П.да представлява дружеството като сключва и прекратява трудови договори на всякакви основания, предвидени в КТ, да сключва допълнителни споразумения /анекси/ към трудовите договори, за да издава и подписва заповеди, свързани с трудовия процес и започването, изпълнението и прекратяването на трудовото правоотношение, да провежда дисциплинарни производства срещу служители по реда на КТ, да иска обяснения, да изготвя и подписва заповеди за дисциплинарно уволнение, да извършва подбор по смисъла на КТ и да определя критериите за подбора и да съставя и подписва протоколите от подбора, както и с всички права на работодател съгласно КТ, като пописва всички необходими документи във връзка със сключването, изменението и прекратяване на трудови правоотношения и пр. Действието на пълномощното е ограничено до 21.08.2017 г., което е след датата на процесното уволнение – 16.08.2017 г.

В депозирано на 29.11.2017 г. писмено становище от пълномощника на ищеца, договорът за управление и анексът към него са оспорени, като е изразено съмнение относно датата, на която са били съставени – твърди се че същата е недостоверна.

От извършена във въззивното производство констатация се установява, че към 30.04.2018 г. в трудовата книжка на А.Т.М. няма вписвания на трудови правоотношения, възникнали след прекратяване на процесното, т. е. след 16.08.2017 г. Тази информация се подкрепя и от представена в първоинстанционното производство справка от Бюро по труда – Възраждане към Агенцията по заетостта.

 

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.

Софийски районен съд е уважил исковата претенция, като е приел, че ответникът по делото не е провел изискуемото от процесуалния закон доказване достоверността на датата на представените договор за управление от 14.06.2017 г. и анекс, които са били оспорени от страна на ищеца, с оглед на което по делото не е доказано изпълнителният директор Д.А.да е разполагал с правомощие да прекрати трудовото правоотношение на А.М., съответно не е разполагал с възможност да упълномощи друго лице да стори това (какъвто е конкретният случай). Освен това, районният съд е приел, че разпоредбата на чл. 328, ал. 2 от КТ предвижда специална хипотеза, при която прекратяването на трудовото правоотношение зависи от личната преценка на управителя и му предоставя голяма свобода, поради което това право не може да бъде делегирано на друго лице посредством неговото упълномощаване.

Въззивният съд възприема за правилни изводите на първата съдебна инстанция поради следното:

С реализираната в производството пред районния съд процесуална дейност, ответникът по делото не е провел изискуемото от процесуалния закон доказване законността на стореното прекратяване на трудовото правоотношение.

Това е така, тъй като, за да е налице законосъобразно прекратяване трудовото правоотношение по реда на чл. 328, ал. 2 от КТ е необходимо да са налице следните предпоставки: към датата на прекратяване на трудовото правоотношение да е налице договор за управление; служителят, чийто трудов договор се прекратява, да е лице от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ и правото на уволнение да е упражнено в деветмесечния срок след започване изпълнението на новия договор за управление. В практиката на върховната съдебна инстанция  е разяснено, че разпоредбата на чл. 328, ал. 2 от КТ предвижда, че работодателят може, след отправяне на предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 от КТ, едностранно да прекрати трудовия договор с работник или служител от ръководството, поради сключването на договор за управление на предприятието.

Възприето е, че с договора за управление по смисъла на  чл. 328, ал. 2 от КТ собственикът на едно предприятие /или негов представител/ възлага на друго лице управлението на предприятието с оглед постигането на определена стопанска цел, като обемът правомощия на управителя се определя от мандата, който му е възложен да изпълнява, а последният зависи от задачите, включени в този мандат. Предметното съдържание на договора, както и срока на действието му се определят свободно от страните, освен в случаите, когато нормативен акт съдържа уредба, която следва да се съобрази. С оглед променливостта на икономическите фактори, принципалът е свободен в преценката си за времето, в което следва да се постигне изпълнение на съответния икономически резултат, респ. може да сключва поредица от договори за управление за по-кратък или по-дълъг срок от време. Право да приложи специалното уволнително основание по  чл. 328, ал. 2 от КТ има управителят, с когото е сключен такъв договор за възлагане на управлението, по силата на който той се е задължил в определения срок, срещу възнаграждение, да постигне на свой риск определен стопански резултат. За законността на уволнението по  чл. 328, ал. 2 КТ е необходимо служителят, чийто трудов договор се прекратява, да е лице от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ, като потестативното право на управляващия предприятието на работодателя може да се упражни в деветмесечен срок след започване изпълнението на новия договор за управление. Всички тези предпоставки следва да са налице към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, за да е осъществен фактическият състав по  чл. 328, ал. 2 от КТ, като законът не поставя други изисквания и не въвежда ограничения, за да може лицето, разполагащо с работодателска власт, да упражни правото си да прекрати договорната връзка при условията на  чл. 328, ал. 2 от КТ. Посочените правни разрешения съдържат и разбирането, че възнаграждението на управителя на предприятието трябва да бъде обвързано от постигнатите финансови резултати, като при неизпълнение на програмата, той носи икономическа отговорност. С оглед на тези особености на договора за възлагане на управление на управителя е предоставена възможност да сформира управленски екип, поради което в негова полза е регламентирано и потестативното право по  чл. 328, ал. 2 КТ.

Представените от ищеца договор за управление и анекс към него представляват частни документи, доказателствената сила на които е само формална[1] - когато е подписан, тя се изчерпва с авторството, а когато не е подписан – че е съставен (чл. 180 от ГПК). В цитираната практика на върховната съдебна инстанция е разяснено, че в такава хипотеза съдът няма задължението да приеме за осъществен оспорения факт, засвидетелстван в частния документ, нито достоверността на посочената дата на съставянето му. В случая ищецът оспорва датата, на която са сключени договорът за управление и анексът към същия, което оспорване не съдържа твърдение за неистинност и е подчинено на общия режим на оспорването на самите документи[2].

При това положение, страната, която основава довод, възражение, реплика или дуплика на оспорения засвидетелстван положителен факт, е длъжна да го докаже, като когато фактът е отрицателен, тежестта да докаже положителните факти, които изключват засвидетелствания отрицателен факт, е за страната, която оспорва осъществяването му, а когато от достоверната дата се ползва страната, която е автор на частния документ, който се оспорва от насрещната страна, тя може да докаже достоверната дата с помощта на всички доказателствени средства (чл. 181, ал. 2 ГПК).

С депозирано на 29.11.2017 г. становище, процесуалният представител на ищеца е оспорил договора за управление и анекса към него от 16.08.2017 г., поради което и с оглед гореизложеното, в доказателствена тежест на ответника е, при условията на пълно и главно доказване да докаже съществуването му към датата на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. В тази насока от ответника не е проявена активност, като не е инициирано събирането на каквито и да е доказателства, макар да е имал възможност за това. Действително, както се твърди от процесуалния представител на ответника, съгласно чл. 23, ал. 6 от Закона за търговския регистър (ЗТР) ако е посочен идентификационен код на търговското дружество, съдът, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, организации, предоставящи обществени услуги, включително банките, нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, и представянето на актове, обявени в търговския регистър. По силата на горепосочения законов текст, обявените в Търговският регистър обстоятелства, които са от значение за делото трябва да бъдат проверени служебно от съда, тъй като с тяхното доказване страните не могат да бъдат ангажирани, при положение, че фактите са били обявени в търговския регистър. С оглед на това, при извършена от въззивния съд служебна справка в Търговския регистър се констатира, че на 20.06.2017 г. е вписано, че представител на дружеството е Д.П.Аврамов, който е и член на Съвета на директорите на дружеството с мандат 13.06.2022 г., но това обстоятелство, само по себе си, не доказва твърдения факт, че към 16.08.2017 г. е бил сключен договор за управление, доколкото по делото не са събрани доказателства, от които да се установи дали вписването в регистъра е поради сключването именно на този договор.

С оглед на това и предвид липсата на други доказателства в подкрепа на твърдението за наличие на сключен договор за управление, овластяващ работодателя с възможността да прекрати трудовото правоотношение по реда на чл. 328, ал. 2 от КТ, то в случая се явява недоказан първият елемент от фактическия състав на чл. 328, ал. 2 от КТ. При това положение извършеното прекратяване на трудовото правоотношение не може да се приеме за законосъобразно, тъй като липсва първата предпоставка за това, а именно съществуването към този момент на договор за управление, по силата на който лицето, на което е възложено управлението на дружеството да разполага с власт за това. Ето защо в случая е безпредметно обсъждането на останалите предпоставки относно това дали с договора за управление е поето задължение за постигане на определен стопански резултат – бизнес задачи; дали служителят, чието трудово правоотношение е прекратено е заемал ръководна длъжност по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ и дали прекратяването е извършено в деветмесечния срок за това.

За пълнота на изложението следва да се отбележи и това, че с оглед спецификата на уволнителното основание по чл. 328, ал. 2 от КТ, делегирането на работодателска власт за това на друго лице не е възможно, тъй като законът свързва прекратителното основание с личната преценка на управляващия дружеството.

            В конкретния случай по делото е представено общо пълномощно, по силата на което Д.А.е учредил в полза на Т.П.представителна власт за това да прекратява трудови договори на всякакви основания, предвидени в КТ. Независимо, че в принципен план подобно делегиране на работодателска власт е възможно[3], настоящият съдебен състав намира, че с оглед гореизложеното за спецификата на прекратителното основание, подобно делегиране на работодателска власт в случая е недопустимо. В практиката на върховната съдебна инстанция[4] е имало повод за произнасяне за това, че с правото по чл. 328, ал. 2 от КТ разполага единствено лицето, на което по силата на договора за управление това е било възложено. Това разбиране следва от спецификата на договора за управление и произтичащите от него задължения за управителя, който на свой риск поема задължение да постигне определен стопански резултат. В тази връзка законът овластява управителя, по своя преценка да прекрати трудовите правоотношения на служителите, за които намира, че не могат да  допринесат за постигане на заложените в договора за управление цели. Поради това, че личната преценка на управителя стои в основата на това уволнително основание, не може да се приеме, че тази преценка може да бъде надлежно делегирана другиму.

Единствената възможност е след като управителят е извършил тази преценка и е намерил за необходимо прекратяването на дадено трудово правоотношение, той да упълномощи друго лице за извършването му, но това трябва да следва изрично от самото упълномощаване. Конкретният случай не е такъв, тъй като от пълномощното, с което Т.П.е упълномощена не може да се направи извод, че управителят Аврамов е преценил за необходимо трудовият договор с А.М. да бъде прекратен и че е делегирал на упълномощеното лице единствено формалното осъществяване на това прекратяване, тъй като пълномощното е общо и не съдържа съответна конкретика по случая. Ето защо, дори наличието на договор за управление да бе доказано от ответника по делото, прекратяването на трудовия договор на А.М. отново би било незаконосъобразно, тъй като е извършено от некомпетентно за това лице.

По изложените мотиви, въззивният съд споделя извода на първата съдебна инстанция за основателност на исковата претенция по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.

По иска по  чл. 344, ал.1, т.2 от КТ:

С оглед изхода на спора по иска по  чл. 344, ал.1, т.1 от КТ, основателен се явява и иск по  чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ. Налице са предпоставките за уважаването му, а именно: признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, както и наличие на трудово правоотношение за неопределен срок, което прави възможно възстановяване на трудово-правната връзка между страните, поради което и правилно районният съд е уважил иска за възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „заместник изпълнителен директор“.

По иска по  чл. 344, ал.1, т.3 от КТ в отхвърлената му от районния съд част:

Съдът приема, че по делото са установени всички предпоставки, при кумулативното наличие на които възниква правото на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за шест месеца, считано от уволнението, а именно от 17.08.2017 г. По делото се установи, че ищецът е работил при ответника при брутно месечно възнаграждение за последният пълен отработен месец от 6856.89 лева, както и че след уволнението е останал без работа за шест месеца. Съдът, като съобразно, че уволнението е незаконно и че към момента на публичното заседание пред въззивната инстанция е изтекъл периода от време от 17.08.2017 г. до 17.02.2018 г., то искът се явява основателен за сумата в размер общо от 41141.34 лева. Същевременно, исковата претенция е уважена от районния съд за периода от 17.08.2017 г. до 06.12.2017 г. (датата на публичното съдебно заседание пред първата инстанция) за сумата от 24684.75 лева, като е отхвърлена за разликата до пълния претендиран размер от 41141.34 лева, за периода от 07.12.2017 г. до 17.02.2018 г., следователно въззивната жалба на ищеца се явява основателна за периода от 07.12.2017 г. до 17.02.2018 г. и за сумата от 16456.59 лева.

В отлика от твърдението на жалбоподателя и ищец по делото, обезщетението за оставане без работа по чл. 225, ал. 1 от КТ се дължи за период до шест месеца, считано от датата, на която служителят е останал без работа, тъй като оставането без работа за този период се счита да е резултат на незаконното уволнение. След този период обаче, исковата претенция е неоснователна, тъй като законът е лимитирал отговорността на работодателя за период не повече от шест месеца, считано от датата, на която работникът е останал без работа. С оглед на това не може да бъде прието за основателно твърдението на ищеца, че му се следва обезщетение за оставане без работа и за периода след 17.02.2018 г.

Предвид горното, решението на районния съд следва да бъде отменено в частта, а която исковата претенция по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ е отхвърлена, като вместо това искът следва да бъде уважен до пълния претендиран размер, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 16456.59 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 06.12.2017 г. до 17.02.2018 г. В останалата част решението на районния съд следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора в настоящото производство, право на разноски съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК има ищецът и въззивник А.Т.М., от пълномощника на който е направено съответно за присъждането на разноски искане.

От представените във въззивното производство договори за правна защита и съдействие се установява, че ищецът и въззиваем е направил разноски в размер от 2803 лева. Същевременно, от процесуалния представител на ищеца и въззивник е направено възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски, което е частично основателно, тъй като претендираното от въззивника адвокатско възнаграждение надхвърля критериите, установени в Наредба № 1 ОТ 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата).

С оглед на това, ОББ „З.Б.“ ЕАД следва да бъде осъден да заплати на А.Т.М. направените във въззивното производство разноски в размер от 1500.00 лева.

С оглед гореизложеното, въззивният съд следва да присъди държавна такса в полза на Софийски районен съд и на Софийски градски съд върху допълнително присъдената сума по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.

По горните мотиви, съдът,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 290959 от 12.12.2017 г. по гр. дело № 72205/2017 г. на Софийски районен съд, ІІ ГК, 76 състав в частта, с която искът на А.Т.М. по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 06.12.2017 г. до 17.02.2018 г. и за сумата над 24684.75 лева до 41141.34 лева е отхвърлен като неоснователен, като вместо това, постановява:

ОСЪЖДА ОББ „З.Б.“ ЕАД, ЕИК: *******, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ да заплати на А.Т.М., ЕГН: **********, сумата от 16456.59 /шестнадесет хиляди четиристотин петдесет и шест лева и петдесет и девет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 06.12.2017 г. до 17.02.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА ОББ „З.Б.“ ЕАД, ЕИК: *******на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на А.Т.М., ЕГН: **********, сумата от 460.00 /четиристотин и шестдесет/ лева, направени разноски в първоинстанционното производство по делото.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част, с която исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ са уважени.

ОСЪЖДА ОББ „З.Б.“ ЕАД, ЕИК: *******, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на А.Т.М., ЕГН: **********, сумата от 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева, представляваща направени във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА ОББ „З.Б.“ ЕАД, ЕИК: *******да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 658.26 /шестотин петдесет и осем лева и двадесет и шест стотинки/ лева, представляваща държавна такса, дължима за първоинстанционното производство по делото, както и да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 329.13 /триста двадесет и девет лева и тринадесет стотинки/ лева, представляваща държавна такса за въззивното производство по делото.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

         2.