Р Е Ш Е Н И Е № ……….
гр. С.,
24. 06. 2016г.
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, ІV А въззивен състав, в публично заседание на
шести юни две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
НИКОЛАЙ ЧАКЪРОВ
при
секретаря Ц.Д., като разгледа
докладваното от съдия Петкова гр.д. №
13326 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по жалба на К.Й.В. и П.С.Л.
срещу решението на СРС, 44 ти състав от 03.04.2015г. по гр.д. № 14800/2014г. в
частта, с която са отхвърлени исковете им срещу К.В.С. и М.И.С. по чл.232,
ал.2, изр.2ро ЗЗД за сумата 1800 лева – представляваща дължими консумативни
разходи за електроенергия в периода януари 2013 - май 2013г., както и
акцесорния спрямо него иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД за присъждане на 200 лева
мораторна лихва за периода 19.06.2013г.-11.11.2013г.
Въззивниците твърдят, че в обжалваната
част решение е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и
неправилно. Размерът на разходите, както и изплащането им от самите наемодатели
се установявали от неправилно изключените от доказателствения материал писмени
доказателства. Ищците не били задължени да представят същите в оригинал, а само
в заверено копие, поради което извода на съда, че претенцията на ищците е
недоказана бил необоснован. С тези доводи се иска отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваната част и постановяване на ново, с което исковете бъдат
уважени.
Въззиваемите К.В.С. и М.И.С. оспорват
жалбата в съдебно заседание чрез назначения по реда на чл. 47 ГПК техен
представител – адв. Л..
В изпълнение на правомощията си
по чл. 269 ГПК, въззивният съд намира следното:
Наемното правоотношение,
възникнало от договора от 01.03.2009г., е между ищеца П. С. Л. и ответницата К.В.С..
Както е прието от първоинстанционния съд, останалите страни – К.В. ( която е
собственик на отдадения под наем имот) и М.С. ( който е обитавал наетия имот,
наред с К.С., според твърденията на ищците) не са страни по договора за наем и
съответно за тях не са се породили права и задължения от неговото сключване. В
този смисъл наемодател е П.Л., а наемател К.С. и съответно последната е поела
задълженията към първия да заплаща наемна цена за наетия имот и консумативните
разходи за електричество и вода за
наетия имот – така чл. 5 от договора.
Няма спор между страните, че
безсрочният наемен договор е прекратен през месец май 2013г., когато наемателят
го е напуснал. За периода от януари 2013г. до месец май 2013г. консумираната за
наетия имот – втори етаж от къща на ул. *********, гр.С., електрическа енергия възлиза на 1668, 55 лева
– главница и лихви за забавеното плащане на
фактурираните суми, видно от подписаното на 19.07.2013г. споразумение
между „Ч.Е.Б.” АД и потребителя на електрическа енергия – собственика на имота К.В..
Че сумата се отнася именно за наетия имот, се установява от удостоверението на
„Ч.Е.Б.” на лист 64 от делото на СРС, в
което се сочат абонатния и клиентски номер за имота, а последният е отразен в
споразумението при индивидуализация на вземанията. Обсъдените доказателства
неправилно са били изключени от доказателствения материал от СРС.
Първоинстанционният съд не е давал указания по чл. 183 ГПК за представяне на
оригиналите им, а и не е било нужно, тъй като не е имало искане в този смисъл
от страна на ответниците. С доклада по делото първоинстанционният съд
единствено е констатирал, че представените с исковата молба писмени
доказателства не са в заверен от страната препис и е дал възможност на ищците
за направят съответната заверка до датата на съдебното заседание. Това указание
е надлежно изпълнено, видно от положения на 20.01.2015г. подпис на адв. Т.
върху всеки от документите. Следователно описаните доказателства са били
надлежно събрани по делото и са подлежали на преценка при установяване на релевантните
за спора факти. Отказът на първоинстанционния съд да я направи е в бил
нарушение на закона и е довел до неправилност на изводите му за недоказаност на
претенцията.
Предвид гореизложеното,
въззивният съд приема за доказано, че за периода януари - началото на май
2013г. в наетия имот е консумирана
електрическа енергия на стойност, ведно с лихвите за забавеното й плащане, от
1668, 55 лева, а заплащането й е било задължение на наемателя К.С.. При нейна
доказателствена тежест тя не е ангажирала доказателства, че е изпълнила така поетото
към наемодателя задължение. Напротив, от събраните по делото доказателства се
установява, че електрическата енергия е изплатена от потребителя и собственик
на имота К.В., която се явява трето за наемното правоотношение лице. Това обстоятелство
няма правопогасяващ ефект за задължението на наемателя към наемодателя, поради
което вземането на последния за сумата 1688, 55 лева остава ликвидно и изискуемо. Или искът на П.Л.
срещу К.С. по чл. 232, ал.2, предл.2 ЗЗД за заплащане на разходите за
електроенергия по наетия имот за периода януари – май 2013г. е основателен, а
доказан до размер от 1668,55 лева, до която сума следва да бъде уважен.
По претенцията за мораторна
лихва.
Съгласно уточнителната молба по
чл. 129 ГПК , периодът, за който се търси лихва за забава върху
главницата от 1800 лева, е от 19.06.2013г. до 11.11.2013г. За да
изпадне в забава по отношение на задължението си към наемодателя да плаща
консумативите за наетия имот, наемателят следва да бъде поканен. Този извод
въззивният съд прави като съобразява, че задълженията за заплащане на потребена
електрическа енергия имат определен в общите условия на доставчика на услугата
срок за плащане, но този срок е определен за задължението на потребителя на
електрическата енергия, който по дефиниция е собственикът на имота, а не
наемателя. Освен това, така определеният падеж важи за задължението към доставчика на услугата, а не за
задължението, което наемателят е поел
към наемодателя – да заплаща в срок разходите по ползване на имота на
съответните доставчици. Наемателят не е поел задължение да изплаща на
наемодателя сумите за консумативите т.е. към него той няма парично задължение.
В тази връзка наемателят би дължал на наемодателя обезщетение за забавено
плащане, когато последният е изплатил на
доставчика на услугите дължимите от наемателя
суми и иска възстановяването им. В такава хипотеза е необходимо
наемателят да бъде поканен да възстанови платеното от наемодателя, за да изпадне
в забава. Ищецът Л. е изпратил нотариална покана на ответниците, получена от К.С.
на 25.02.2014г. – така известието обратна разписка на лист 10 от делото на СРС
и съответно я е поставил в забава по
отношение на задължението й да му възстанови сумата за консумативите, считано
от тази дата. Исковият период предхожда 25.02.2014г. и за него ответницата не е
била в забава. По тази причина не дължи мораторна лихва.
По горните съображения, като
намира за основателни оплакванията по жалбата за нарушение на
съдопроизводствените правила, въззивният съд достига до частично различни
крайни изводи от първоинстанционния. В частта, с която искът на П.Л. срещу К.С.
по чл.232, ал.2, изр.2ро ЗЗД е отхвърлен до сумата 1668,55 лева, решението
следва да бъде отменено и постановено ново, с което искът до този размер бъде
уважен. В останалата обжалвана част, а именно – с която са отхвърлени исковете
на К.В. по чл. 232, ал.2, изр.2ро ЗЗД и по чл. 86, ал.1 ЗЗД срещу К.С. и М.С.;
отхвърлени са исковете на П.Л. по чл. 232, ал.2 изр.2ро и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу
М.С., както и в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 232, ал.2,
изр.2ро ЗЗД на П.Л. срещу К.С. за
разликата над 1668,55 до пълния предявен размер от 1800 лева, а изцяло искът по
чл. 86, ал.1 ЗЗД, решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред
въззивния съд, разноски за настоящата инстанция се дължат единствено на
въззивника Л., съразмерно на уважената част от исковете. Сторените от него
разноски са в размер на половината от сбора на сумите за държавната такса и
депозит за особен представител или 183 лева. Л. не е направил разноски за
адвокатски хонорар. Видно от представения договор за правна защита и съдействие
на лист 15 от въззивното дело, разноски за адвокатски хонорар е направила
единствено въззивницата К.В., а нейните искове са неоснователни.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решението на
СРС, 44 ти състав от 03.04.2015г. по гр.д. № 14800/2014г. в частта, с която е
отхвърлен искът на П.С.Л. срещу К.В.С. по чл.232, ал.2, предл.2 ро ЗЗД до
размер от 1668,55 лева – представляваща дължими
консумативни разходи за електроенергия в периода януари 2013-май 2013г.
и ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА К.В.С. ЕГН **********, съдебен
адрес адв. К.Л.,*** да плати на П.С.Л. ЕГН **********, съдебен адрес ***, офис
1, на основание чл. 232, ал.2, изр.2ро ЗЗД, сумата 1668,55 лева, представляваща разходи
за електрическа енергия за отдаден под наем с договор от 01.03.2009г. недвижим
имот, натрупани в периода януари – май 2013г. по партидата на клиентски номер
310191431787, ведно със законната лихва от 20.03.2014г. до окончателното
изплащане на главницата, а на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 183 лева – разноски
пред въззивния съд.
ПОТВЪРЖДАВА решението на СРС, 44 ти състав от 03.04.2015г. по гр.д.
№ 14800/2014г. в останалата обжалвана част, с която :
са отхвърлени исковете на П.С.Л. ЕГН **********
срещу К.В.С. ЕГН ********** по чл. 232, ал.2 , изр.2ро ЗЗД за разликата
над 1668,55 лева до 1800 лева, както и изцяло е отхвърлен искът му по чл. 86,
ал.1 ЗЗД за 200 лева - мораторна лихва за периода 19.06.2013г. - 11.11.2013г.;
са отхвърлени исковете на П.С.Л.
ЕГН ********** срещу М.И.С. ЕГН ********** по чл. 232, ал.2, изр.2 ро ЗЗД за
консумативи за електрическа енергия и по чл.86, ал.1 ЗЗД ;
са отхвърлени исковете на К.Й.В.
ЕГН ********** срещу К.В.С. ЕГН ********** и М.И.С. ЕГН ********** по чл. 232, ал.2 изр.2 ро ЗЗД за консумативи за електрическа енергия и по
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: