№ 381
гр. гр. Димитровград, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет
и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър Вл. Петров
при участието на секретаря Пламена Ст. Дянкова
като разгледа докладваното от Петър Вл. Петров Гражданско дело №
20225610101342 по описа за 2022 година
1. Предявен е иск по чл. 422 от ГПК.
2. ИЩЕЦЪТ- „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к.Младост 4“ Бизнес Парк София, сграда 6, предявява
искова молба, с която при подробно описани в нея обстоятелства моли от съда да
се произнесе с решение, с да се признае за установено по отношение на ответника
че към него съществува изискуемо вземане на ищеца, в размер на 56.56/петдесет
и шест лв. и 56ст./лв., представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, по договори за мобилни
услуги, дължими за периода от 15.04.2020г. до дата 14.08.2020г„ ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда
на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата;
3. И да се признае за установено по отношение на ответника, че към него
съществува изискуемо вземане на ищеца в размер на 275.20/двеста седемдесет и
пет лв. и 20ст./лв. представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договорни абонаменти за мобилни услуги, от които 90.81 лв. (деветдесет лв. и 81
ст.) представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 199.38 лв. (Сто
деветдесет и девет лв. и 38 ст.) представляваща неустойка за предоставено за
ползване устройство HUAWEIY5 2019 Dual Brown, с отстъпка от стандартната
цена, съгласно т.7 от договора за мобилни услуги от дата 07.04.2020г.
4. Претендира разноските, извършени в заповедното производство, съобразно
посочения в заповедта размер. Претендира и разноските в исковият процес.
5. По делото не се явява представител. В писмено становище се изнасят подробни
1
аргументи, в подкрепа на твърденията.
6. ОТВЕТНИКЪТ- К. И. Г. не се явява, по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК представляван
от адв. Д. К. - Адвокатска колегия гр. Хасково оспорва претенциите в писмен
отговор.
7. В с.з. поддържа позицията си.
8. Съдът намира:
9. Приложим закон.
10. Закон за задълженията и договорите(ЗЗД)
11. 79. Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да
иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за
неизпълнение.
12. 87. Когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си
поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора,
като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след
изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да
се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма.
13. 92. Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.
14. 7. ЗАКОН за защита на потребителите
15.
16. Чл. 143. (Доп. – ДВ, бр. 57 от 2015 г., изм., бр. 100 от 2019 г.) (1) Неравноправна
клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. (2) Неравноправна е клаузата, която: 5. задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка;
17. По фактите
18. Въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу К. И. Г. е образувано ч.гр.д
№907/2021г. по описа на PC Димитровград, издадена е заповед № 440/ 25.07.22 г.
какго следва :
19. 56.56/петдесет и шест лв. и 56ст./лв., представляваща дължими и незаплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, по договори за
мобилни услуги, дължими за периода от 15.04.2020г. до дата 14.08.2020г.
20. 275.20/двеста седемдесет и пет лв. и 20ст./лв. представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договорни абонаменти за мобилни услуги
21. Присъдени разноски в размер на 205 лева ДТ и адвокатско възнаграждение.
2
22. По това искане няма възражение, но пък в контекста на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК
ищецът е предявил пред РС- Димитровград настоящата искова молба.
23. Между страните е сключен Договор за мобилни услуги от дата 07.04.2020г. с
предпочетен мобилен номер 359894653270, като е уговорен краен срок на
действие до 07.04.2022г. Правоотношението е подновено със сключване на
допълнително споразумение към договора за мобилни услуги от дата
07.04.2020г., с предпочетена абонаментна такса Тотал+ 33.99лв., с уговорен срок
на действия 24 месеца до 07.04.2022г., Абонатът е сключил договор за лизинг,
съгласно който е взел мобилно устройство HUAWEI Y5 2019 Dual Brown. Във
връзка със сключения договор за мобилни услуги абонатът е получил устройство
с отстъпка от стандартната цена, както следва:Цена в брой или обща лизингова
цена с абонаментния план - 49.99лв.; Стандартна цена на устройството -
309.90лв.; Отстъпка от стандартната цена — 259.91лв.
24. За потребените от абоната-ответник услуги за периода 15.04.2020г. до дата
14.08.2020г. ЙЕТТЕЛ е издал:Фактура №**********/15.05.2020 г. за отчетния
период на потребление от 15.04.2020г.-14.05.2020г. с дължима стойност за
плащане в размер на 97.90лв. за месечни абонаментни такси за потребените от
абоната по договора услуги.Дължимата сума е платима в срок 30.05.2020г. Към
фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен
номер. Кредитно известие фактура №**********/15.07.2020г. за отчетния период
на потребление от 15.0б.2020г. - 14.07.2020г. с което е редуцирана дължимата
сума с 14.99лв., при което задължението от 116.51лв. е намалено до сумата в
размер на 101.52лв., като е начислена и дължимата неустойка за предсрочно
прекратяване на договорните отношения в размер на 290.19лв. Дължимата сума е
платима в срок 30.07.2020г. Към фактурата е приложено извлечение от
потреблението на ползвания мобилен номер.
25. Последвало е плащане на потребените услуги в размер на 44.96лв., при което
дължимата сума за мобилни услуги е редуциана до посочената в заявлението по
чл. 410 от ГПК в размер на 56.56лв.
26. ЙЕТТЕЛ е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника К. И.
Г. за ползваните абонаменти и е издадал крайна фактура
№**********/15.09.2020г., където е отразена начислената неустойка за
предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на
275.20/двеста седемдесет и пет лв. и 20ст./лв. и е включена сумата за потребените
мобилни услуги от предходните три отчетни периода в размер на 56.56/петдесет и
шест лв. и 56ст./лв. Общодължимата сума в размер на 331.76лв. е отразена във
фактурата.
27. По допустимост.
28. Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, той е установителен и е
3
един[1].
29. По това дело има две вземания- за неплатени вноски за използвани услуги, което
се основава на чл. 79, ал.1 от ЗЗД и вземане за договорна неустойка, което пък
има правно основание в чл.92, ал.1 от ЗЗД.
30. В общият случай, всяка претенция, основана на тези разпоредби би следвало да
бъде облечена във формата на осъдителен иск. Специалното производство по чл.
422 от ГПК, каквото е и настоящото обаче предоставя правото на кредиторът, в
хода на заповедното производство да претендира вземанията си с установителен
иск.
31. Искът е предявен пред компетентен съд, в сроковете по чл. 415 от ГПК и следва
да се обсъди по същество.
32. По същество.
33. Вземане в размер на 275.20/двеста седемдесет и пет лв. и 20ст./лв.
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорни
абонаменти за мобилни услуги, от които 90.81 лв. (деветдесет лв. и 81 ст.)
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 199.38 лв. (Сто
деветдесет и девет лв. и 38 ст.) представляваща неустойка за предоставено за
ползване устройство HUAWEIY5 2019 Dual Brown, с отстъпка от
стандартната цена, съгласно т.7 от договора за мобилни услуги от дата
07.04.2020г.
34.
35. Не се спори, а и по делото несъмнено се установи, че страните в процеса са и
страни по договорно отношение, по силата на което ответникът е използвал
предоставени му от ищецът мобилни услуги. В тази връзка са и представените по
делото доказателства- Договор за мобилни услуги от 07.04.2020 година.
36. Разпоредбата на чл.75 от Общите условия предвижда, че при неспазване на което
и да е задължение по част XIII от условията, Теленор има право да незабавно да
прекрати предоставянето на услугите или при условията на чл.19б и 19в да
прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя.
37. С оглед на фактическите обстоятелства за прекратяване на договора, относимият
текст на Общите условия, представляващ нормативното основание за
прекратяване е чл.75 във връзка чл. 19б, буква в), според която не се изисква
едномесечно писмено предизвестие, когато абонатът не е платил дължими суми
след изтичане на срока, за плащане по индивидуалния договор , съответно-
според общите условия.
38. Плащането на суми по текущ абонамент според чл. 27 от ОУ се извършва в срока
посочен във фактурата, но не по- късно от 18 дни от издаването `и.
39. По Фактура №**********/15.05.2020 г. за отчетния период на потребление от
15.04.2020г.-14.05.2020г. с дължима стойност за плащане в размер на 97.90лв. за
месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги.
Дължимата сума е платима в срок 30.05.2020г.
4
40. Очевидно има плащане, защото във фактура №**********/15.07.2020г. за
отчетния период на потребление от 15.06.2020г. - 14.07.2020г. то е отразено,
въпреки окето е начислена неустойка като е посочен срок за заплащане до
30.07.20 г.
41. Последната фактура е №**********/15.09.2020г., където е отразена начислената
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер
на 275.20/двеста седемдесет и пет лв. и 20ст./лв. и е включена сумата за
потребените мобилни услуги от предходните три отчетни периода в размер на
56.56/петдесет и шест лв. и 56ст./лв., срок за заплащане- 30.09.20 г.
42. Не се спори , че ищецът е прекратил едностранно договора, а твърдението му е,
че това е сторено най- късно към момента на издаване на крайната фактура.
43. Писмено предизвестие наистина не е необходимо, тъй като задължението следва
да е било изпълнено точно и в срок.
44. Неизпълнение на задължението е отрицателен факт, чието оспорва е в тежест на
ответника. По обективни причини това не есторено- налице е задочно гледане на
делото в присъствие на процесуален представител на ответника.
45. От друга страна е неоснователно възражението , че уведомяване на последният не
еравнозначно на уведомяване на ответник, т.е. прекратяването е сведено до
знанение на последният надлежно , най- късно с исковата молба[2] ,макар и в
случай като настоящия това не е елемент от фактическият състав на прекратяване
на самият договор
46. Съгласно чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. Фактическият състав, който следва да се осъществи, за да възникне
основание за заплащане на неустойка за неизпълнение на задълженията по
договор е: наличие на валидно договорно задължение, неизпълнение на
задължението, уговорена неустойка. За основателността на претенцията за
неустойка в тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационно
правоотношение с ответника по валиден договор за мобилни услуги, наличието
на валидна клауза за неустойка в случай на предсрочно прекратяване на договора
поради виновно неизпълнение на задълженията на ответника, както и размера на
уговорената неустойка.
47. Всъщност , неустойките реално са две, те се следват от уговорката в т.11 от
индивидуалния договор и са равни на тримесечен размер на аонаментна вноска , а
втората- неустойка за предоставено за ползване устройство с отстъпка от
стандартната.
48. Насочвайки се към първата неустойка, съдът служебно констатира, че тя не
противоречи на закона или добрите нрави, по смисъла на чл. 143 от ЗЗП и чл. 26
от ЗЗД.
5
49. Ищецът има право да уговаря неустойка по начин ,както в договора[3], тя не е
недействителна сама по себе си на обратното основание.
50. Неустойката не е излезнала извън присъщите `и функции и не представлява
неоснователно обогатяване за сметка на потребителя, тя е в съотвествие с
изискванията на ЗЗП и не е нищожна.
51. Тази неустойка е дължима при предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги по вина на потребителя, тя е в размер на всички месечни абонаменти за
периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок като максималният
размер на неустойката не надвишава трикратния размер на месечните абонаменти
на основание чл.11., буква а) от договора и е равна на 90.81 лв..
52. Тази претенция е основателна и доказана, ишецът има такова вземане против
ответника.
53. Възражението на ответника, чрез неговият представител в писменият отговор по
посочените причини е неоснователно.
54. Неустойката за предоставено ползвано устройство е нищожно уговорена във
вреда на потребителя по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.
55. Това е така,защото тя е прекомерна. Такова възражение се прави, но и съдът,
действайки в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници
в оборота е задължен да следи служебно за действителност, респективно,
нищожност, пряко изводима от вида и съдържанието на договора и без да има
позоваване за нищожност[4].
56. Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им
(например иск за присъждане на неустойка, вземания с възнаградителен или
санкционен характер, включително лихви и годишен процент разходи по
потребителски кредити) съдът следи служебно. Един от тези принципи е
принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските
правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона
интерес[5]. Такъв е несъмнено интересът на потребителя при сключен от него
договор като настоящият.
57. В случая неустойката е равна по размер близо четири пъти от цената, която е
уговорена за устройството по договор и е равна над 50% от цената, която самият
ищец продава свободно.
58. Според този съд, това прави клаузата на чл. 11, б.(б) от договора недействителна.
59. От тук- вземането за неустойка от 199.38 лв. (Сто деветдесет и девет лв. и 38 ст.)
представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство HUAWEIY5
2019 Dual Brown, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договора за
мобилни услуги от дата 07.04.2020г. е неоснователно и искът следва да се
отхвърли в тази му част.
6
60. Вземане в размер на 56.56/петдесет и шест лв. и 56ст./лв., представляваща
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги, по договори за мобилни услуги, дължими за периода от 15.04.2020г. до
дата 14.08.2020г
61. Не се спори, в процесният период от време, ответникът използва услуги по
абонаментен план , за които дължи заплащане – на месечни такси.
62. Без значение е факта, дали , как и колко трафик – мобилни услуги е използвал
ответникът ефективно в този период. Ежемесечни абонаментни такси се дължат
независимо от това. Характерът на абонаментната такса е такъв, че предполага
заплащането срещу предоставен достъп до мрежата. Този аргумент черпи своето
основание и от дефиницията на абонаментната такса, съдържаща се в
приложените и действащи между страните общи условия. Абонаментната такса
се дължи предварително от потребителя на мобилни услуги и срещу цената на
месечния абонамент той получава достъп до услугите, за които е сключен
индивидуалният договор, като самата цена включва разходите за поддръжка на
мрежата и се предплаща съгласно избрания абонаментен план. След сключването
на договора от волята на потребителя ще зависи дали да се възползва от
предоставения достъп и да използва услугите на мобилния оператор, или не.
63. Съдът се доверява на представените като доказателства фактури , обединени във
фактура е №**********/15.09.2020г. Размерът съвпада с това, за което ищецът се
е сналбдил със заповед № 440/ 25.07.22 г. ч.гр.д №907/2021г. по описа на PC
Димитровград.
64. В резюме, ищецът установява, че има претендираното вземане по изискуемият от
ГПК начин, искът е доказан в тази част.
65. Разноски в заповедно производство
66. Съгласно чл. 78 от ЗЗД разноските по изпълнението са в тежест на длъжника-
ответник.
67. Заповедният съд ги е присъдил изцяло- 205 лв.
68. С оглед частичната основателност на претенцията , ищецът има право на
пропорционалната частн от тях , в случая- 81.80 лева.
69. Разноски.
70. Ищецът сполучливо защитава тезата си и искът е основателен и доказан изцяло.
71. Поискани са разноски, представен е списък за разноски, инкорпориран в писмено
становище. Те визлизат общо на сумата от 705 лева.
72. По посочените съображения(т. 49) има право на разноски в размер от 433.90 лева.
Водим от горното, съдът
[1] Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК
7
[2] Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о., ТК
[3] решение по дело С- 295/17 г., СЕС
[4] Решение № 23/07.07.2016 г., постановено по т. д. № 3686/2014 г. на ВКС
[5] Решение № 285 от 12.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1511/2018 г., IV, ВКС
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО че „„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, /с предишно
наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“/, вписано в Търговския регистър, воден от Агенция
по вписванията, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град София, район
„Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 , чрез Адв. Виолета Петкова
Герова, САК, съд. адрес: гр. София, бул. „България” № 81, ет. 8, ап. 22 има вземания спрямо
К. И. Г., ЕГН: **********, с адрес: 6430 гр. МЕРИЧЛЕРИ, ул. *******, представляван от
особен представител адв. Д. К. при ХАК
а именно:
-в размер на 56.56/петдесет и шест лв. и 56ст./лв., представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, по
договори за мобилни услуги, дължими за периода от 15.04.2020г. до дата 14.08.2020г„
ведно със законната лихва за забава, считано от 21.07.22 г.до окончателно изплащане
на сумата;
-неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти за мобилни услуги,
от които 90.81 лв. (деветдесет лв. и 81 ст.) представляваща стойността на 3 месечни
абонаментни такси по силата на Договор за мобилни услуги от 07.04.2020 година
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД за признаване на установено
по отношение на К. И. Г., че има вземане от 199.38 лв. (Сто деветдесет и девет лв. и 38
ст.) представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство HUAWEIY5
2019 Dual Brown, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договора за мобилни
услуги от дата 07.04.2020г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА К. И. Г. да заплати на „„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД направените
по ч.гр.д №907/2021г. по описа на PC Димитровград разноски в размер на81.80 лева,
както и направените по настоящото дело разноски от 433.90 лева
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от
него на страните пред ХОС
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
8