№ 12502
гр. С., 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110134752 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Т.С.” ЕАД срещу Ю. Ц. Ч., с която са
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: 827,96 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 16.03.2023 г.
до изплащане на вземането; 138,53 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 01.07.2020 г. до 09.03.2023 г.; 1,52 лв. - главница, представляваща цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.06.2020 г.,
ведно със законна лихва от 16.03.2023 г. до изплащане на вземането; 0,37 лв. - мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2020 г. до 09.03.2023 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
24.03.2023 г. по ч. гр. д. № 13783/2023 г. по описа на СРС, ГО, 48 състав.
Ищецът твърди, че за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. ответникът е
потребявал топлинна енергия за стопански нужди и услугата дялово разпределение при
липса на сключен договор за продажба на топлинна енергия в имот, находящ се в гр. С.,
община „Т.“, ул. „Б.“ № 9, магазин № 2 с абонатен № 361885, поради което се е обогатил,
спестявайки разход за цената на предоставените услуги. Твърди, че до ответника е изпратена
покана за заплащане на исковите суми от 17.10.2022 г., но същите не са били заплатени.
Моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
1
оспорва предявените искове. Поддържа, че няма данни правото на строеж на сградата, в
която се намира процесният магазин, да е било упражнено по начина, посочен в
представения от ищеца нотариален акт за учредяване на право на строеж. Оспорва, че са
налице елементите от фактическия състав на чл. 59 ЗЗД с твърдения, че ответникът не е
ползвал евентуално доставена до имота топлинна енергия и то за стопански нужди,
съответно не се е обогатил неоснователно. Евентуално сочи, че се касае за непоискана
доставка на топлинна енергия. Оспорва и дължимостта на сума за дялово разпределение на
топлинна енергия с доводи, че не ищецът е извършвал тази услуга, съответно не той се е
обеднил със стойността на същата. Оспорва получаването на покана за заплащане на
главниците, с оглед поставянето му в забава. Прави възражение и за погасяване на част от
сумите по давност, с доводи, че в случая е приложима кратката тригодишна погасителна
давност. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.
Третото лице - помагач на страната на ищеца - „Техем сървисис“ ЕООД,
конституирано по делото с определение № 42602/28.11.2023 г., твърди, че отчитането и
разпределянето на ТЕ за имота е извършено в съответствие с действащата нормативна
уредба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 13783/2023 г. по описа на Софийски районен съд,
48 състав, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 410 ГПК срещу Ю. Ц. Ч.. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника,
който в законоустановения срок по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирал възражение срещу нея. В
указания от съда едномесечен срок заявителят е предявил установителни искове в
хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, предвид което за ищеца е налице правен интерес от
предявената установителна искова претенция, а с оглед на идентитета между съдебно
предявеното вземане и вземането по заповедта за изпълнение същата е процесуално
допустима.
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно факта на обедняването си -
че през процесния период е доставил до процесния имот топлинна енергия за стопански
нужди в претендираното количество и на претендираната стойност, както и че е извършена
услуга дялово разпределение на топлинна енергия, за което на ищеца се дължи
възнаграждение в размер на исковата сума; факта на обогатяването на ответника - че същият
е ползвал тази енергия и услуга дялово разпределение на топлинна енергия през процесния
период, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването - че топлинната
енергия и услугата дялово разпределение са ползвани от ответника при липсата на валидно
основание за това имуществено разместване в отношенията между двете страни.
2
По възражението за погасяване на вземанията по давност, в тежест на ответника е да
докаже изтичане на законоустановения давностен срок, а в тежест на ищеца - наличие на
обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на давността.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил задължението си към ищеца.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени
договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти
на топлинна енергия за небитови нужди.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, небитов клиент е физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия
за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен
между топлопреносното предприятие и потребителя - арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
Според § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ, „Потребител на енергия или природен газ за стопанкси
нужди“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия
с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на
държавния или общинския бюджет.
Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
небитови нужди, е необходимо между страните да се сключи писмен договор. В този смисъл
е чл. 1, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, който
предвижда, че продажбата на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители
на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки
купувач.
В разглеждания случай ищцовата претенция обаче се основава на твърденията за
липса на сключен между страните писмен договор и наличието на неоснователно
обогатяване от ответника. Между страните не се спори, а и не се установява между тях да е
сключван такъв договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди до процесния
имот по чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ през исковия период. При това положение се налага извод, че
страните не са били обвързани от облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия за небитови/стопански нужди.
Спорно е обстоятелството дали ответникът е пасивно материалноправно легитимиран
да отговаря по предявените искове с оглед качеството си на потребител на топлинна енергия
за стопански нужди, за което не е сключен изричен писмен договор, през исковия период,
доставяна до процесния имот - магазин № 2, находящ се в гр. С., общ. Т., ул. „Б.“ № 9, с
абонатен № 361885, по отношение на което съдът приема следното:
По делото е приет Нотариален акт за учредяване право на строеж № 38, том LXXXII,
3
дело № 16302/1995 г., видно от който на 07.09.1995 г. Л.И.М., лично и като пълномощник на
Ю. Ц. Ч. и на съпругата му М.Ч., И.М.М., М.И.М., Б.Б.Г., Г.Я. Г., А.Н.Т. - лично и като
пълномощник на З.Д.Д. и М.Б.Т., Н.Б.Т. и всички като съсобственици на следния недвижим
имот: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в гр. С., ж. к. „И.В.“, ул. „Б.“, цялото с площ от 1136
кв. м., представляващо парцел II-214, 215, 216 от квартал 37 по плана на гр. С., ж. к. „И.В.“,
при съседи на мястото по скица: север - парцел III-217 и парцел I - за жилищно строителство
и клубове, изток и юг - парцел I - за жилищно строителство и клубове, запад - ул. „Б.“ (бул.
„Ц.П.“) при посочени квоти, от които за Ю. Ц. Ч. и съпругата му М.Ч. - ¼ идеална част в
СИО, са учредили на „И.К.“ АД, чрез неговия представител И.Х.И. правото на строеж за
изграждането на пететажна жилищна сграда в гореописаното дворно място, с мазета и
подземни гаражи в сутерена, магазини и офиси на партера, жилищни етажи и мезонети в
терасовидния и мансардния етаж, съгласно архитектурен проект, утвърден от УАГ на СГО
на 01.06.1995 г., с обща разгърната застроена площ от 4100,44 кв. м., от която общата
разгърната жилищна площ е 2852,72 кв. м., а общата разгърната нежилищна площ е 1247,72
лв., като съсобствениците Ю. Ц. Ч., М.Ч., И.М.М., М.И.М., Б.Б.Г., Г.Я. Г., А.Н.Т. и З.Д.Д. са
си запазили за себе си и взаимно са си учредили правото на строеж за изграждането на
посочените в точка втора обекти, а останалите съсобственици са учредили безвъзмездно на
Ю. Ц. Ч., М.Ч., И.М.М., М.И.М., Б.Б.Г., Г.Я. Г., А.Н.Т. и З.Д.Д. правото на строеж за
изграждането на изброените в пункт втори обекти в гореописаната сграда, като учреденото
право на строеж от собствениците Л.И.М., Н.Б.Т. и М.Б.Т. се отстъпва на „И.К.“ АД.
Предвидено е, че срещу учреденото право на строеж на дружеството, същото се задължава
да построи и предаде в завършен вид в срок до 24 месеца, считано от 30.11.1995 г. подробно
описани за всеки от съсобствениците обекти, като в т. А са посочени обектите за Ю. Ц. Ч. и
М.Ч. - апартамент № 17, находящ се на пети жилищен етаж, със застроена площ от 132,23
кв. м, заедно с мазе № 13, находящо се в сутерена на сградата с площ 4,21 кв. м, заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата; апартамент № 20, находящ се на
пети жилищен етаж, със застроена площ от 80,74 кв. м, заедно с мазе № 7, находящо се в
сутерена на сградата с площ 3,19 кв. м, заедно със съответните идеални части от общите
части на сградата; магазин № 2 на партерния етаж, състоящ се от магазинно помещение и
тоалетна, със застроена площ 47,60 кв. м., при съседи: североизток - двор, югоизток -
магазин № 1 и офис № 1, югозапад - магазин № 3, северозапад - двор, заедно със съответните
идеални части от общите части на сградата; магазин № 3 на партерния етаж, състоящ се от
магазинно помещение и тоалетна, със застроена площ 15,31 кв. м., при съседи: североизток -
магазин № 2, югозапад - стълбище, северозапад - двор, югоизток - магазин № 2, заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата; магазин № 4 на партерния етаж,
състоящ се от магазинно помещение и тоалетна, със застроена площ 23,31 кв. м., при съседи:
североизток - вход на сградата, югоизток - магазин № 5 и входно фоайе на сградата,
югозапад - магазин № 5, северозапад - двор, заедно със съответните идеални части от
общите части на сградата.
По делото е прието Удостоверение от Столична община, Район „Т.“ изх. № 94-И-
00046 от 30.09.1999 г., от което се установява, че за новопостроената жилищна сграда в
4
парцел II-214, 215, 216 кв. 37, местност И.В. по плана на гр. С., ще се създаде нов
административен адрес ул. „Б.“ № 9, попадащ в секция 30. Сградата е приета с Акт № 16 от
02.08.1999 г. и е издадено Разрешение за ползване № 249/03.08.1999 г.
Прието е и Удостоверение от „Географска информационна система - С.“ ЕООД изх.
№ 68-00-1723 от 30.12.2014 г., видно от което жилищна сграда, построена в УПИ II-214, 215,
216, кв. 37, ж. к. „И.В.“, нанесена в кадастрален лист 451 по плана на гр. С., находяща се на
ул. „Б.“, район Т. - Столична община, е с настоящ адрес: ул. „Б.“ № 9.
Приет е Протокол от Общо събрание на собствениците на етажна собственост в гр.
С., ж. к. „И.В.“, ул. „Б.“ № 9, от 20.09.2002 г., на което е взето решение да се сключи договор
с „В.Е.С.“ ЕООД за въвеждане на топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла
вода, като са избрани пълномощници, които да сключат договора от името на етажната
собственост и да я представляват в отношенията с фирмата - изпълнител. Към протокола е
приложен и Списък на абонатите от Етажна собственост: жилищна сграда на ул. „Б.“ № 9,
кв. „И.В.“, като срещу магазин № 2 с абонатен № 361885 (ред 27) са изписани трите имена
на ответника, за който е положен подпис, неоспорен по делото, с отбелязване наличието на
един брой топломер в обекта.
Приет е и Договор № 957 от 04.11.2002 г., сключен между „В.Е.С.“ ЕООД и етажна
собственост с адрес: гр. С., кв. „И.В.“, ул. „Б.“ № 9, чрез упълномощените представители, по
силата на който на дружеството е възложено извършването на услуга топлинно
счетоводство на разходите за отопление и топла вода в сградата, срещу възнаграждение.
Въз основа на събраните доказателства съдът приема, че ответникът е собственик на
процесния магазин, конкретно на ½ идеална част от него. От приетото удостоверение,
издадено от ГИС - С. се установява, че сградата е построена и същата е с административен
адрес: гр. С., ул. „Б.“ № 9, а обстоятелството, че в сградата се намира и процесният магазин
се потвърждава от списъка на етажните собственици от 04.11.2002 г., в който срещу магазин
№ 2 е записан посоченият от ищеца абонатен № 361885, както и е положен подпис за
ответника, който е удостоверил с подписа си, че магазинът е топлоснабден. Наред с това, от
приетия и неоспорен протокол за решенията на общото събрание на етажната собственост в
сградата от 20.09.2002 г. се установява, че към датата на решението в сградата е била налице
етажна собственост, каквото е изискването на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Ето защо съдът намира, че от
ангажираните писмени доказателства се установява правото на собственост на ответника Ю.
Ц. Ч. върху процесния имот, находящ се в сграда в режим на етажна собственост. Видно от
съдържанието на нотариалния акт, към датата на придобиване собствеността върху
процесния магазин Ю. Ч. и М.Ч. са били съпрузи, а от представеното в препис решение от
18.01.2023 г. по гр. д. № 27625/2013 г. по описа на СРС, 56 състав, се установява, че бракът
между двамата е прекратен на 16.11.2008 г., с влязло в сила съдебно решение, чрез развод,
вследствие на което е възникнала обикновена съсобственост върху имота при равни квоти
между бившите съпрузи. Представеното решение от 18.01.2023 г. по гр. д. № 27625/2013 г.
по описа на СРС, 56 състав, е по иск на М.Ч. срещу Ю. Ч. за делба на имотите, предмет на
правото на строеж, сред които и процесният магазин № 2, като искът за делба е отхвърлен
5
поради извод, че Ю. Ч. е изключителен собственик на делбените имоти, включително
поради придобиването им по давност. В посоченото решение обаче липса отбелязване за
влизането му в сила. Освен това, след служебно извършена справка съдът констатира, че
срещу решението е подадена въззивна жалба и същото е предмет на обжалване по в. гр. д.
№ 512307/2023 г. по описа на СГС, IV-В въззивен състав, поради което, доколкото не е
спорно прекратяването на брака между Ю. Ч. и М.Ч., и при липсата на безспорни данни за
придобиване по давност на процесния магазин от ответника, настоящият съдебен състав
приема, че през исковия период Ю. Ч. и М.Ч. са били съсобственици на процесния магазин и
съответно отговарят за по ½ част от задълженията за доставената до същия топлинна
енергия, при липса на данни ответникът да е подал нарочно заявление за откриване на
партида на свое име, както и имотът да е използван изключително от ответника (в тази
връзка констатациите и мотивите на невлязлото в сила решение от 18.01.2023 г. не
обвързват настоящия съдебен състав). Следователно за процесния период от м. 05.2020 г. до
м. 04.2022 г. собствеността върху имота е принадлежала на ответника Ю. Ц. Ч. и на М.Ч.,
при условията на обикновена съсобственост - по ½ идеална част.
Процесният обект - магазин, с оглед характера му несъмнено е предназначен за
задоволяване на стопански нужди, съответно небитови нужди, като от страна на ответника
не са ангажирани доказателства, че помещението се използва за други цели, включително за
жилище. С оглед на това топлоснабдяването на имота следва да се извършва при условията
на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ - въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносно предприятие и клиента на топлинна енергия за небитови нужди. В случаите,
в които страна е клиент на топлинна енергия за битови нужди, договорът между него и
доставчика на топлинна енергия се счита за сключен при публично оповестените общи
условия с конклудентни действия - по арг. от чл. 150 ЗЕ (правоотношението възниква по
силата на закона с придобиване правото на собственост или на вещното право на ползване
на имота). Когато обаче топлинната енергия се продава на клиент за небитови нужди,
законът предвижда това да се осъществява въз основа на писмени договори при общи
условия. Регламентираната в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ специална форма за сключване на
договора за продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и
клиентите за небитови нужди води до извода, че тя е форма за действителност на сделката. В
конкретния случай ответникът има качеството на небитов клиент на топлинна енергия по
смисъла на § 1, т. 33а ДР на ЗЕ, поради което и за да е действителен сключеният договор за
продажба с топлопреносното предприятие, трябва да се установи, че е спазена предвидената
в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ писмена форма. В настоящото производство не се спори, че между
главните страни не е бил сключен договор за продажба на топлинна енергия за процесния
период в предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ писмена форма.
При невъзможност на топлопреносното предприятие да търси стойността на
доставената топлинна енергия на договорно основание, то същото разполага с правата по чл.
59, ал. 1 ЗЗД, с която норма законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
6
на обедняването. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на
блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в
други текстове на закона. Предвид изложеното и при липсата на писмен договор съдът
приема, че между страните не е възникнало облигационно отношение и ищецът може да
търси претендираните суми на плоскостта на неоснователното обогатяване. Във връзка с
оплакванията на ответника, че не той е ползвал имота, следва да се посочи, че по делото не
са ангажирани доказателства за друго лице, което да е ползвало имота, включително същият
да е бил отдаван под наем, а от представения от третото лице - помагач протокол за отчет на
уредите за дялово разпределение на топлинна енергия, се установява, че същият е издаден
именно на името на ответника, за който е положен подпис, неоспорен по делото.
Неоснователни са и доводите на ответника, че през исковия период до магазина не е
доставяна топлинна енергия. За установяване на този факт по делото са приети
доказателства, представени от „Т.С.“ ЕООД - индивидуални справки за отопление и топла
вода за периода 01.05.2020 г. - 30.04.2021 г. и 01.05.2021 г. - 30.04.2022 г., документ за
главен отчет за периода 01.05.2020 г. - 30.04.2021 г., подписан за клиент (в който е посочен
именно абонатният номер на процесния магазин) и протокол за неосигурен достъп за
периода 01.05.2021 г. - 30.04.2022 г., както и е прието заключение на СТЕ, неоспорено от
страните, което съдът кредитира изцяло като компетентно изготвено и в пълнота
отговарящо на поставените задачи. От същото се установява, че за периода 01.05.2020 г. -
30.04.2021 г. е осигурен достъп до имота за отчет на уредите за дялово разпределение - за
имота е начислен разход на ТЕ за отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем
обем 100 куб. м. - 829,977 кВтч, както и ТЕ за подгряване на вода за БГВ на база отчетен
разход по един водомер - отчетен разход 5 куб. м. (нов отчет 32 куб. м., стар отчет 27 куб.
м.). За периода 01.05.2021 г. - 30.04.2022 г. не е осигурен достъп до имота за отчет на
уредите за дялово разпределение - за имота е начислен разход на ТЕ за отопление от сградна
инсталация на база пълен отопляем обем 100 куб. м. - 547,188 кВтч и ТЕ за подгряване на
вода за БГВ на база начислен разход за брой ползватели - 50,820 куб. м. Според
експертизата „Т.С.“ ЕООД е извършило дяловото разпределение за имота за процесния
период в съответствие с нормативната уредба. Общо дължимата сума за процесния период с
включени изравнителни сметки е в размер на 888,37 лв., в която сума не са включени
изравнявания, корекции и просрочени задължения от предходни периоди. Ищецът при
начисляване на сумите по фактури е прилагал одобрените цени на ТЕ, действащи по време
на процесния период. Технологичните разходи в абонатната станция са отчислявани от
доставената в абонатната станция топлинна енергия и са били за сметка на „Т.С.“ ЕАД,
съгласно нормативната уредба. Общият топломер в абонатната станция е преминавал на
метрологични проверки през м. 02.2020 г. и на 11.09.2021 г., като не са констатирани
отклонения.
Съдът кредитира изцяло заключението на СТЕ, че до имота е доставяна топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за БГВ. Вещото лице е
посочило, че при изготвяне на заключението се е запознало с всички необходими документи,
7
в т. ч. със счетоводните документи на ищеца, документи, изготвени от ФДР за извършено
дялово разпределение, изравнителни сметки, фактури и съобщения към фактури. Във връзка
с оспорването на ответника, че не следва да отговаря за топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация, следва да се посочи, сградната инсталация е обща собственост на
етажните собственици и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и общи
части, ограждащи стени на имотите, подове, тавани и пр., т. е. налице е топлообмен, в
резултат на който се повишава температурата на цялата сграда. Поради това всички
собственици на имоти, находящи се в сграда-етажна собственост, следва да участват в
разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това
каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения им имот. Задължението
за заплащане на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от
реалното ползване на топлинна енергия в собствените на етажните собственици имоти. В
Решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г. е прието, че
топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва
чрез инсталация, която се явява обща част на сградата. Предназначението
на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата. Общите части не могат
да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици
и титуляри на вещни права. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова
титулярят на права върху отделни обекти не може да откаже заплащането на отдадената
от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката
на централно отопление в сградата. С Решение от 5 декември 2019 г. по съединени дела
С708/17 и С725/17 Съдът на Европейския съюз прие, че в българската правна уредба, която
задължава собствениците на апартамент в сграда етажна собственост, присъединена към
система за централно отопление, да участват в разходите за топлинна енергия за общите
части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали
доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на правото на
ЕС и в частност на правата на потребителите и регулацията за нелоялните търговски
практики (така и Решение № 261079 от 24.03.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 5681/2021 г.,
Решение № 260671 от 28.04.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 14366/2019 г., Решение № 260050
от 22.01.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 4676/2021 г., Решение № 3215 от 23.06.2023 г. на СГС
по в. гр. д. № 11089/2021 г. и др.).
Оттук и съдът намира за неоснователни възраженията на ответника относно пълна
липса на потребление на топлинна енергия от негова страна, както и че се касае за
непоискана доставка. Следователно ответникът се е обогатил със стойността на така
доставената топлинна енергия, спестявайки разходите, които е следвало да направи за
заплащане на цената й, респективно ищецът се е обеднил, неполучавайки цената на
услугата, като обогатяването на ответника и обедняването на ищеца произтичат от едни и
същи факти.
Съдът приема обаче, че ответникът не следва да отговаря за цената на ТЕ, доставена
за БГВ за втория отоплителен период (01.05.2021 г. - 30.04.2022 г.), през който разходът е
8
начислен „служебно“, при условията на неосигурен достъп до имота. Това обстоятелство
само по себе си изключва пълното и главно доказване на реално доставеното количество
топлинна енергия, което е релевантно при претенция за неоснователно обогатяване, защото
длъжникът дължи на кредитора именно това, с което реално се е обогатил за негова сметка.
В случая претенцията на ищеца произтича от твърдение за неоснователно обогатяване, т. е.
източникът на вземане не е договор и в този смисъл е неприложим редът за служебно
определяне на количеството топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване (в този
смисъл са Решение № 4126 от 22.06.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 607/2018 г., Решение №
3189 от 19.06.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 4236/2022 г. и др.), съответно по делото не е
доказано потребление на топлинна енергия за БГВ на стойност 695,70 лв. (съгласно Таблица
№ 1 от СТЕ).
Предвид изложеното, ответникът дължи стойността на ТЕ за сградна инсталация за
целия процесен период и за БГВ за периода 01.05.2020 г. - 30.04.2021 г., чиято стойност
възлиза общо на 192,67 лв., съгласно СТЕ - Таблица № 1 - 128 лв. (81,76 лв. за отопление,
отдадено от сградната инсталация и 46,24 лв. за БГВ) за периода 01.05.2020 г. - 30.04.2021 г.
и 64,67 лв. за отопление от сградна инсталация за периода 01.05.2021 г. - 30.04.2022 г. По
тези съображения съдът приема, че за ответника е възникнало валидно задължение към
ищеца за заплащане на сумата за доставена топлинна енергия за сградна инсталация и БГВ в
общ размер на 96,34 лв. (1/2 от общото задължение в размер на 192,67 лв. съобразно квотата
на ответника в съсобствеността), с която сума ответникът се е обогатил за сметка на
обедняването на ищеца.
С оглед частичната основателност на предявения иск за главница за цена на
доставена топлинна енергия, следва да бъде разгледано и възражението на ответника за
погасяване на вземането по давност. Същото обаче е неоснователно. Предмет на настоящото
производство е сума, с която ответникът се е обогатил неоснователно, спестявайки си
разходи за заплащането, съизмеряваща се като стойност с месечната цена за процесния
период, което обаче не прави вземането периодично по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Предвид
обстоятелството, че вземанията на ищеца произтичат от неоснователно обогатяване, на
основание чл. 110 ЗЗД същите се погасяват с изтичането на петгодишна давност, която
започва да тече от деня на получаване на престацията. В този смисъл са задължителните
разяснения, дадени с ППВС № 1/28.05.1979 г., т. 7. В разглеждания случай процесното
вземане е за доставена за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. топлинна енергия, а
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение е депозирано на
16.03.2023 г., от когато се счита предявен искът за съществуване на вземането съгласно чл.
422, ал. 1 ГПК. Следователно вземанията не са погасени по давност.
Ответникът не доказва плащане на претендираните задължения за исковия период,
поради което предявеният иск следва да се уважи до посочения размер от 96,34 лв. и да се
отхвърли като неоснователен за останалата част до пълния предявен размер от 827,96 лв.
Върху главницата се дължи и законна лихва от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 16.03.2023 г., до окончателното плащане.
9
Неоснователен е искът за неоснователно обогатяване със стойността на услугата
дялово разпределение. От представените от третото лице-помагач документи и от
експертното заключение по СТЕ се установява по безспорен начин, че услугата дялово
разпределение е била предоставена на ответника за процесния период от третото лице
„Техем сървисис“ ЕООД. Не се установява, обаче, обедняването на ищцовото дружество със
стойността на така предоставената услуга. При облигационни вземания с извъндоговорен
източник, какъвто е неоснователното обогатяване, общите условия на ищеца по договори за
доставка на топлинна енергия за стопански или битови нужди не намират приложение.
Обедняването на ищеца със стойността на услугата би могло да се дължи на
правоотношение между него и фирмата за дялово разпределение по чл. 139, ал. 2 ЗЕ и
заплащане от ищеца на цената на извършената в полза на ответника услуга, но не би могло
да възникне по силата на клауза от общи условия, задължаваща потребителя да заплаща
цената на тази услуга на ищеца, при липса на договорно правоотношение, към което да
бъдат приложени тези общи условия. В конкретната хипотеза, ищецът не е представил
доказателства да е платил на третото лице – помагач претендираната стойност на услугата,
или неговото имущество да е намаляло с тази стойност по какъвто и да било друг начин. Ето
защо съдът намира, че предявеният иск за сумата от 1,52 лв., представляваща главница за
цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.06.2020 г. следва
да бъде отхвърлен изцяло.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава предполага
установяване наличието на главен дълг; настъпване на неговата изискуемост, както и
размера на обезщетението за забава. Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата, като според чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
В случая не намират приложение Общите условия за продажба на топлинна енергия
за стопански нужди от ищеца, тъй като главното вземане на ищеца черпи своето основание
от института на неоснователното обогатяване, а не от сключен между страните договор,
действащ в исковия период.
В хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД вземането е изискуемо от деня на разместване на
благата, тъй като неоснователността на преминаване на благата съществува при самото
преминаване, а не в някой последващ момент, като същото не е обвързано със срок, поради
което кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Вземането за обезщетение за
мораторна лихва при общия фактически състав на неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1
ЗЗД възниква от деня на забавата на длъжника, която при липсата на определен срок
настъпва след покана на кредитора. Поканата за заплащане на обезщетение има значение за
определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи
обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва върху сумата, с която
неоснователно се е обогатил. Ищецът не е представил доказателства за изпадането на
10
ответника в забава, тъй като липсват доказателства за връчване на поканата за плащане (на
л. 23 от делото), преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, поради което предявените
акцесорни претенции са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора - частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от
исковете. В съответствие със задължителните разяснения на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски както в заповедното, така и в исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски за заповедното
производство в общ размер на 7,46 лв., от претендираните 75 лв. (25 лв. - държавна такса и
50 лв. - юрисконсултско възнаграждение).
За исковото производство на ищеца се дължат разноски в общ размер на 52,23 лв., от
претендираните 525 лв. (75 лв. - държавна такса, 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение,
определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване на материалния интерес, фактическата и
правната сложност на делото и извършените в хода на същото процесуални действия от
пълномощника на страната и 350 лв. - депозит за СТЕ).
От ответника се претендират разноски само за исковото производство в размер на 400
лв. за заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие
от 19.01.2024 г., от които съразмерно на отхвърлената част от исковете и на основание чл.
78, ал. 3 ГПК следва да се присъди сумата от 360,20 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 ГПК иск с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че Ю. Ц. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. С., община Т., ул. „Б.“
№ 9, ет. 5, ап. 20, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, сумата от 96,34 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. С., община „Т.“, ул. „Б.“ №
9, магазин № 2 с абонатен № 361885, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 16.03.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена
заповед № 8845 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.03.2023 г. по ч.
гр. д. № 13783/2023 г. по описа на СРС, 48 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, срещу Ю. Ц. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. С., община
Т., ул. „Б.“ № 9, ет. 5, ап. 20, по реда на чл. 422 ГПК искове, както следва: частично иска с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД - за разликата над 96,34 лв. до пълния предявен размер от
827,96 лв. – главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
изцяло иска с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата от 1,52 лв. - цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.06.2020 г., ведно със законна лихва
от 16.03.2023 г. до изплащане на вземането; и изцяло исковете с правно основание чл. 86, ал.
11
1 ЗЗД за сумата от 138,53 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 01.07.2020 г. до 09.03.2023 г., и сумата от 0,37 лв. - мораторна лихва върху
главницата за цена на услуга за дяловото разпределение за периода от 31.07.2020 г. до
09.03.2023 г., за които суми е издадена заповед № 8845 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 24.03.2023 г. по ч. гр. д. № 13783/2023 г. по описа на СРС, 48
състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА Ю. Ц. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. С., община Т., ул. „Б.“ № 9, ет. 5,
ап. 20, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. „Я.“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 52,23 лв. - разноски за исковото
производство и сумата от 7,46 лв. - разноски за заповедното производство, съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „Я.“ № 23Б, да заплати на Ю. Ц. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. С., община Т., ул. „Б.“
№ 9, ет. 5, ап. 20, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 360,20 лв. - разноски за исковото
производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като трето лице-помагач на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12