№ 203
гр. Стара Загора, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Александър Георгиев
при участието на секретаря Ралица Цв. Д.а
като разгледа докладваното от Александър Георгиев Гражданско дело №
20225530104651 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искове с правно основание чл.55, предл.1 от ЗЗД, чл.26 ЗЗД,
вр. чл.10а, чл.11, чл.19 от ЗПК вр. чл.22 от ЗПК и чл.143, ал.1 от ЗЗП предявени от Н. Г. П.
против „Микро кредит“ АД – София. Твърди се, че ищцата е сключила с ответника договор
за кредит № 9012-00031512 от 18.08.2020 г., за сумата от 1700лева, с уговорен срок на
договора от 12 месеца и ГПР 48,90% както и договор за допълнителни услуги за
1627,80лева, като основният договор е предсрочно погасен чрез доброволно плащане -
ищцата твърди, че е заплатила цяла главница, част от възнаградителната лихва и цялата
такса за допълнителни услуги. Ищцата претендира да бъдат прогласени за нищожни клаузи
от договора, касаещи възнаградителната лихва - същата е уговорена в размера на 40,47% -
надхвърляща допустимата в размер на трикратен размер на законната лихва, като по този
начин противоречи на добрите нрави и на императивна законова разпоредба - чл.10,ал.2 от
ЗЗД, вр.чл.9 от ЗЗД. Твърдят, че ГПР по договора е прекадено завишен - в противоречие с
императивната норма на чл.11,ал.1, т.10 от ЗПК. Твърди се, че договорът за допълнителни
услуги е нищожен, като сключен при неспазване на нормите на чл.10а,чл.11, чл.19,ал.4 от
ЗПК вр. Чл.22 ЗПК, както и по чл.143,ал.1 от ЗЗП. Договорът бил недействителен на
осн.чл.19, ал.1 и ал.4 ЗПК вр.чл.10,ал.2 и чл.10а, ал.4 от ЗПК, тъй като заемодателят е искал
и е събрал лихви, такси и комисиони по договора за кредит, които не са предвидени в
сключения договор за потребителски кредит, като претендират да бъде осъден ответника да
им заплати сумата от 500 лева недължимо платена от ищеца сума във връзка с договора за
заем и договора за допълнителни услуги към него, с които ответникът се е обогатил
неоснователно, като получени без правно основание.
В исковата си молба ищцата твърди, че между нея в качеството й на
кредитополучател и „МИКРО КРЕДИТ“ АД, с ЕИК *********, гр. София, в качеството си
на заемател, бил сключен договор за заем Microcredit № 9012-00031512 от 18.08.2020 г. По
силата на този договор, последният следвало да предостави заемни средства в размер на
BGN 1700 /хиляди и седемстотин лева/. Съгласно договора, годишен лихвен процент на
заема от 40.47% /четиридесет цяло и четиридесет и седем процента/, а годишният процент
на разходите е 48.90% /четиридесет и осем цяло и деветдесет процента/. Уговореният срок
1
на договора между страните бил 12 месеца. В същият ден и час, с подписването на
основания договор ищцата сключила и Договор за допълнителни услуги, съгласно който на
клиента се предоставил пакет от допълнителни услуги "Комфорт" в размер 1 627.80лева
/хиляда шестстотин двадесет и седем лева и осемдесет стотинки/. Съгласно сключения
Договор за заем Microcredit № 9012- 00031512 от 18.08.2020 г. и погасителния план към
него, заемът, в размер на 1700 лв., трябвало да бъде погасен за 12 месеца - с падежна дата 28
число на всеки месец до окончателното погасяване на заема, с размер на месечната вноска
от 174, 60 лв. Съгласно Договора за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9012-
00031512/18.08.2020 г. предоставената услуга от 1627.80 лв. трябвало да се изплати за 12
месеца с месечна вноска 113.65 лв., изплащана на 28-мо число на месеца. Общата сума,
която трябвало да плати ищцата била 288.25 лв. /174.60 + 113.65/. Съгласно т. 3 от Договора
за допълнителни услуги за предоставяне на пакет "Комфорт" ищцата се била възползвала от
услугите, посочени в договора за допълнителни услуги към заема, а именно: Посещение
вкъщи или на удобно място за събиране на вноска, безплатно внасяне на вноските от името
и за сметка на клиента по банковата сметка на „Микро кредит“ АД, безплатно внасяне на
вноска директно в офис на „Мирко Кредит“ АД, безплатно плащане на вноски онлайн чрез
виртуален ПОС терминал, безплатно предоговаряне и разсрочване на заем, разглеждане до
минути, преференциално обслужване и право за участие в специални промоции. В тази
връзка счита, че при калкулиране на ГПР не били включени такси, комисионни и други
видове плащания, освен договорения лихвен процент, поради което ответникът нямал право
да формира ГПР в размер на 48.90%. Видно от приложените изчисления на годишен
процент на разходите в електронни калкулатори в интернет, годишния процент на разходите
при включена възнаградителната лихва, а заплащането на допълнителна такса за
допълнителни услуги следвало да бъде включено в ГПР. Това правило основания договор за
заем нищожен поради опита му да заобиколи императивните разпоредби на ЗПК, а в
следствие на недействителност на основание договор, бил нищожен и допълнителни
договор за услуги към договора за заем. Предвид това обстоятелство, счита, че била дължала
единствено чистата стойност на кредита, а не всичко което била заблатила било
неоснователно платено.
Счита, че процесния договор за кредит бил недействителен на основание чл. 19, ал. 1
и ал. 4 ЗПК във връзка с чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като Заемодателя бил изискал
и бил събрал от ищцата лихви, такси и комисионни, свързани с договора за кредит, който не
били предвидени в сключения договор за потребителски кредит. Нарушение на ЗПК било
налице и поради обстоятелството, че в договора кредиторът се бил задоволил единствено с
посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсвало
обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита
/кои компоненти точно били включени в него и как се формирал същият от 48.9 %/. В този
порядък следвало да се посочи, че съобразно разпоредбите на ЗПК, годишният процент на
разходите изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.
ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посечената величина, следвало
по ясен и разбираем за потребителя начин да били инкорпорирани всички разходи, които ще
стори и които били пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая, в договора за
кредит яснота досежно тези обстоятелства липсвали. Следвало да се има предвид, че ГПР
била величина, чийто алгоритъм бил императивно заложен в ЗПК и приемането на
методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия,
било недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както било посочено и по - горе, оставали
неизвестни, при което се създавало предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки
цената на ресурса. Не ставало ясно какво се включвало в общите разходи за потребителя,
настоящи или бъдещи. Видно и от приложената калкулация, с действително приложения
2
лихвен процент върху главницата, годишния процент на разходите по кредита бил 224,97 %
/двеста двадесет и четири цяло и деветдесет и седем процента/, което било в противоречие с
императивната норма на чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК. Въпреки гореизложеното, счита, че
Договор за Допълнителни услуги към заем Microcredit № 9012-00031512/18.08.2020 г.,
подписан с ответното дружество, спрямо който ищцата следвало да заплати сумата в размер
на 1627.80 лева бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това че бил
сключен и при неспазване на нормите на чл. 10а, чл. 11, чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. с чл. 22.
както и по чл. 143. ал 1 от ЗЗП. В правната доктрина и съдебна практика безспорно се
приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 то, вр. от
ЗЗД било налице именно, когато се нарушавал правен принцип било то чрез изрично
формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В тази
връзка, моли съда да приеме, че Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit №
9012-00031512/18.08.2020 г. подписан с ответното дружество „МИКРО КРЕДИТ“ АД,
спрямо който ищцата следвало да заплати сумата в размер на 1627.80 лева бил нищожен на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22. вр. с чл. 10а, чл. 11. чл. 9 3ПК., както и по чл. 143, ал.
1 от ЗЗП. Счита също така, че договорната лихва противоречала на добрите нрави по
смисъла на чл. 26 от ЗЗД. Видно от съдържанието на договора, страните са уговорили
заплащането на възнаградителна лихва в размер на 40.47% /четиридесет цяло и четиридесет
и седем процента/ годишно. Като съгласно чл. 10, ял. 2 от ЗЗД лихви можело да се уговарят
до размер, определен от Министерски съвет, а според чл. 9 от същия закон, страните имали
свобода на договаряне, доколкото съдържанието на договора не трябвало да противоречи на
повелителните норми на закона и на добрите нрави, като именно добрите нрави определяли
максималния размер, до който можело да се уговаря възнаградителна парична лихва.
Уговореният лихвен процент на възнаградителната лихва следвало да компенсира
заемодателя за това, че се бил лишил временно от определена своя парична сума
предоставяйки я на трето лице/кредитоподучателя/, но да не водил до неоснователното му
обогатяване за сметка на насрещната страна по договора за заем като тази преценка се
правила с оглед момента на сключване на договора и като се съобразели всички отнесими
обстоятелства. Според приетото в трайната, установена и непротиворечива практика на
Върховния касационен съд, противоречива на добрите нрави се явявала уговорката за
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законна лихва, а когато
възнаградителната лихва била уговорена по обезпечено задължение - надвишаващата
двукратния размер на законната лихва, определен с акт на Министерски съвет /съответно
ПМС/. В процесния случай задълженията по договора за кредит били необезпечени, но
договорената лихва надхвърляла четирикратния размер на законната лихва за
претендирания период, с което правила клаузата, уговаряща размер й нищожна. В тази
насока: Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, 2 г.о.; Решение №
378/18.05.2006 г. гр. д №315/2005 г. на ВКС, 2 г.о.; Решение № 1270/09.01.2009 г. по гр. д.
№5093/2007 г. на ВКС, 2 г.о.; Определение № 901/10.07.2015 г. по гр.д. №6295/2014 г. на
ВКС, 4 г.о., както и практиката на ПОС: Решение № 526 от 2.05.2017 г. на ОС - Пловдив по
в. гр. д. №393/2017 г. Решение № 1210 от 12.10.2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. №
1426/2018 г. Решение № 943 от 5.07.2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1214/2018 г.
Решение № 85 от 16.01.2019 г. на ОС - Пловдив - по в.г.д. № 2272/2018 г. Предвид
гореизложеното и недействителността на договора за заем, на допълнителния договор за
заем или на клаузи от двата, ищцата Н. П. била заплатила на „МИКРО КРЕДИТ“ АД повече
от дължимото му. Тя била заплатила цялата главница, част от възнаградителната лихва и
цялата такса за допълнителни услуги. Договорът бил предсрочно погасен, чрез доброволно
плащане.
Въпреки, че в петитума на исковата молба била посочена сумата от 500 лева.
последната щяла да бъде увеличена след изготвяне на експертиза на вещо лице и след
отговаряне на въпросите, посочени в нея.
3
Моли съда, след като се убеди в истинността на твърдените обстоятелства, да
постанови решение, с което да осъди „МИКРО КРЕДИТ“ АД, с ЕИК ********* да заплати
на основание чл. 55 от ЗЗД недължимо платените суми от Н. Г. П. на „МИКРО КРЕДИТ“
АД, с ЕИК *********, в размер на 500лева/петстотин лева/ във връзка с Договора за заем
Microcredit №901200031512 от 18.08.2020 г и Договор за допълнителни услуги към договора.
Моли съда да присъди съдебни разноски за образуваното с настоящата искова молба дело.
В едномесечния срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
За първо съдебно заседание по делото е постъпила молба от 28.02.2023г. от
пълномощника на ищцата адв.М., с искане за
изменение на претенцията чрез увеличаване размера на иска от 500лева на 1759лева.
Изменението на иска е допуснато от съда с протоколно определение от съдебно заседание.
В съдебно заседание ищцата не се явява, като поддържа исковата молба чрез
пълномощника си адв.М., който претендира разноски по делото на основание чл. 38 от
ЗАдв, представя подробна писмена защита.
Ответникът "МИКРО КРЕДИТ“АД, гр. София, редовно призовани, не изпращат
представител в съдебно заседание. В писмено становище чрез пълномощника си адв. М.
оспорват иска като неоснователен. Претендират присъждане на направените по делото
разноски, съгласно представения по делото списък, като правят възражение за прекомерност
на претендираното възнаграждение от ищцовата страна.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност съобразно чл.235 от ГПК, намери за установено следното:
Видно от представените и приети по делото писмени доказателства – Договор за заем
Microcredit № 9012-00031512 от 18.08.2020г., придружен с погасителен план към него и
график на плащанията, подписан от страните на 19.08.20202г., тарифа за допълнителни
услуги, общи условия за договор за заем Microcredit, се установява, че между страните е
сключен договор за заем Microcredit № 9012-00031512 от 18.08.2020г., ведно с погасителен
план към договора, по силата на който на ищеца е отпусната в заем сумата от 1700лева,
платим на 12 месечни погасителни вноски в размер на 174,60лева, при фиксиран лихвен
процент по заема 40,47% и ГПР - 48,90%. Вноските били изискуеми на всяко 28-мо число.
Посочена е в договора и общата сума за погасяване - 2095,20лева, или по 174,60лева
месечно, като датата на първото плащане е 28.09.2020г. По делото са приети общи условия
(ОУ) от 15.07.2019г., изготвени от заемодателя и подписани от заемополучателя, както и
тарифа за допълнителни услуги на "Микро кредит" АД към договори за заем, в сила от
27.04.2020 г., която е подписана от ищцата.
Заедно с договора за заем, между страните е подписан и Договор за допълнителни
услуги към заем Microcredit №9012-00031512/18.08.2020г.,съгласно който на
заемополучателя се предоставил пакет от допълнителни услуги "Комфорт", за които е
предвидено заплащането на възнаграждение в общ размер 1627.80лева, което било дължимо
на 12 месечни вноски от по 113,65лева, платими на 28-то число. В тази връзка съгласно
приетия по делото график на плащанията към договори за заем и услуги Microcredit № 9012-
00031512, се установява, че общата сума, която трябвало да плати ищцата всеки месец била
288.25лв. /174.60лв. месечна вноска по основния договор+113.65лв. вноска по пакета от
допълнителни услуги „Комфорт“/. Допълнителните услуги, които били уговорени, се
изразяват в следното: (1) посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноската; (2)
безплатно внасяне на от името и за сметка на клиента по банковата сметка на "МИКРО
КРЕДИТ" АД; (3) безплатно внасяне на вноска директно в офис на "МИКРО КРЕДИТ" АД;
(4) безплатно плащане на вноски онлайн чрез виртуален ПОС терминал; (5) безплатно
предоговаряне и разсрочване на заема; (6) разглеждане до минути; (7) преференциално
обслужване; (8) право на участие в специални промоции. В чл. 4 от втория /допълнителен/
4
договор страните постигнали съгласие, че допълнителните услуги се предоставяли като
допълнение към договора за заем Microcredit и след попълване и подписване на формуляр
искане за допълнителни услуги. Посочено е, че допълнителните услуги не са задължителна
предпоставка за сключване на договор за заем и/или получаване на заем Microcredit. В т. 4. 2
е установено, че клиентът дължи цената за пакета от допълнителни услуги, посочени в т. 3
от договора, платима на равни месечни вноски, определени в договора. В т. 4. 7 от договора,
страните постигнали съгласие, че договора се прекратява с изтичане на срока и плащане на
всички дължими суми по него, както и с прекратяването на договора за заем Microcredit. В т.
4. 9 е установено, че ако клиентът не се е бил възползвал от възможността, която
допълнителната услуга "Връщане в 30-дневен срок" му предоставяла, клиентът нямал право
да иска обратно цената на платената услуга; в такъв случай след изтичане на
тридесетдневния срок, в който клиентът не бил погасил предсрочно кредита си, той
започвал да дължи и цената за услугата "Комфорт".
По делото не се спори, че кредитът е усвоен като ищцата е получила сумата от
1700лева в брой, в офиса на „МИКРО КРЕДИТ" АД.
За изясняване на обстоятелствата по делото съдът е назначил съдебно-счетоводна
експертиза, чието заключение е прието изцяло като компетентно и добросъвестно
изготвено, отговарящо на поставените задачи. Видно от същото се установява, че в
изчисляването на годишният процент на разходите /ГПР/ участва само договорната лихва
годишно в размер 40,47%, като е посочено, че ГПР е в размер 48,90%, без да са включени
допълнителните услуги „Комфорт“ в общ размер на 1627,80лв. При прибавяне на таксата по
Договора за допълнителни услуги, ГПР щял да бъде 111,90 %. Съгласно предоставеното
извлечение от счетоводната система на ответника, във връзка с процесния заем и
допълнителни услуги, се установява, че има направени единадесет плащания от ищцата
общо в размер 3459,00лв., с които са заплатени главница в размер 1700лв. и лихва в размер
395,20лв. и платени услуги в размер 1363,80лв., по дати и суми подробно посочени в
заключението.
Съдът възприема изцяло заключението на вещото лице, което е компетентно и
добросъвестно изготвено,кореспондира с останалите ангажирани по делото писмени
доказателства, отговаря на поставените към него въпроси.
„МИКРО КРЕДИТ" АД представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2
от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая.
Това определя дружеството като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.
По делото се установено, че между ищцата като заемополучател и "МИКРО
КРЕДИТ" АД като заемодател е бил сключен Договор за заем Microcredit № 9012-00031512
от 18.08.2020г., като по силата на възникналото заемно правоотношение ищцата е получила
сумата в размер на 1700лева и се е задължила да я върне, заедно с договорна лихва. Общата
сума за погасяване по договора за заем е 2095,20лева, представляваща сбор от главницата в
размер на 1700лв. и 395,20лв. за възнаградителна лихва (ГПР от 48. 90 % и фиксирана лихва
от 40. 47 %), на дванадесет равни месечни вноски.
Заедно с договора за заем между страните е сключен и Договор за допълнителни
услуги към Договор за заем Microcredit № 9012-00031512, предвиждащ предоставянето на
пакет от допълнителни услуги "Комфорт" на заема, за които е предвидено заплащането на
възнаграждение в общ размер 1627.80лева, дължимо на 12 месечни вноски от по
113,65лева.
В случая страните не спорят, а се установява и от заключението на възложената по
делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и
компетентно изготвено, кореспондиращо с останалите приети по делото доказателства, че
5
съгласно представената от ответника извлечение от счетоводната им система, във връзка с
процесния заем има направени плащания общо в размер 3459,00лв., с които са заплатени
главница в размер 1700 лв. и лихва в размер 395,20лв и платени услуги в размер 1363,80 лв.
Следва да се посочи, че договорът за допълнителни услуги не съществува
самостоятелно, отделно от договора за заем. В съдържанието на договора – т. 4. 1, изрично е
описано, че допълнителните услуги се предоставят като допълнение към договора за заем
Microcredit и след попълване и подписване на формуляр "Искане за допълнителни услуги",
при това този договор не съществува самостоятелно, още повече че вноските по договора за
допълнителни услуги са включени в погасителния план към договора за заем, именуван
"График на плащанията към договори за заем и услуги Microcredit № 9012-00031512".
За да бъде валидно сключен договорът, е необходимо да отговаря на разпоредбите на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7 -9 от ЗПК. Тези условия
следва да са налице кумулативно, за да породи договорът валидна облигационна връзка
между страните. Липсата на което и да е от тях прави договорът недействителен съгласно
императивната норма на чл. 22 от ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за
потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България.
В процесния случай в сключения между страните договора е посочен само, че ГПР е
48,90 %, без да се посочва как е формиран и какво точно се включва в него, т. е. какви
компоненти включва, като от съдържанието на договора не може да се направи извод за това
кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.
Съгласно заключението на вещото лице, се установява, че в определянето на ГПР
били включени единствено главница и лихва /ГПР в размер 48,90%/, без уговорените
допълнителните услуги „Комфорт“ в общ размер на 1627,80лв, които са част от плащанията
по договора за заем и тогава ГПР ще възлиза не на 48,90%, а ще бъде 111,90%, както е
изчислило вещото лице. По този начин реално се оскъпява кредитът чрез въвеждане на
допълнителна такса, чиято цена не е включена в определения в договора годишен процент
разходи и води до значително, дори драстично увеличение на тежестта на задължението на
заемателя по договора за заем като се има предвид, че общият размер на задължението,
включващо главница и договорна лихва, нараства почти двойно - от 2095,20лв. на 3459лв.
Изводът за скрито увеличаване на процента разходи по кредита следва и от уговорения
начин за заплащане на допълнителната такса - ежемесечно като част от погасителната
вноска, дължима на 28-то число от месеца.
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките
настоящият съд счита, че макар формално процесният договор да покрива изискуеми
реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото
съдържание по т. 10 – годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя.
С оглед гореизложеното съдът намира, че договорът за заем между страните се явява
6
недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и следва да бъде обявен за
такъв. Поради това съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Недействителността на договора за заем влече след себе си и нищожност на договора
за допълнителни услуги, доколкото съгласно изричната уговорка на страните, съдържаща се
в чл. 4.1. от договора, допълнителните услуги се предоставят единствено като допълнение
към подписан договор за заем Microcredit, т.е. договорът за допълнителни услуги има
акцесорен, спомагателен характер спрямо договора за заем Microcredit и не може да
съществува самостоятелно.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че уговорките в процесния
договор за допълнителни услуги са нищожни и поради противоречие с императивни
законови разпоредби и неравноправност по смисъла на чл. 143 ЗЗП.
В настоящия случай чистата стойност на кредита е в размер на 1700лв., като от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото се установява, че ищецът е
заплатил на ответника обща сума в размер на 3459,00лв. Следователно частта от тази сума
над размера на 1700лв., а именно сумата 1759лв. е заплатена при начална липса на
основание по смисъла на чл.55, ал.1 ЗЗД, поради недействителността на договор за заем
Microcredit №9012-00031512 от 18.08.2020 г. и Договора за допълнителни услуги към заем
Microcredit № 9012-00031512/18.08.2020 г. и следва да бъде върната на ищеца, като
недължимо платена. С оглед на което, предявеният иск за плащане на сумата от 1759лева е
основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
Ищцовата страна претендира разноски по настоящото производство, изразяващи се в
определяне на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи
размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска съгласно чл. 7, ал. 2, т.
2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
като същото възлиза на 475,90лв. /четиристотин седемдесет и пет лева и 90 ст./.
Неоснователно се явява направеното възражение за прекомерност на сторените от ищеца
разноски, тъй като определеното адвокатското възнаграждение е в минимален размер.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените разноски, общо в размер 796,26лв. /седемстотин деветдесет и шест лева
и 26 ст./ – 70,36лв. държавна такса, 250лв. възнаграждение на вещо лице и 475,90лв.
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Следва да се посочи в решението банкова сметка, по която да се извърши плащане на
дължимите суми към ищцата – банкова сметка IBAN: BG11 STSA 9300 0026 7372 63.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за недействителен Договора за заем Microcredit № 9012-00031512 от
18.08.2020 г. и Договора за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9012-00031512 от
18.08.2020 г., сключен между Н. Г. П., с ЕГН **********, постоянен адрес: ************* и
„МИКРО КРЕДИТ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. “Цариградско шосе”, № 137, ет. 3, представлявано от Валери Маринов Вълчев, на
основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
7
ОСЪЖДА „МИКРО КРЕДИТ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. "Цариградско шосе" № 137, ет. 3, представлявано от Валери
Маринов Вълчев, чрез адв. Г. М., от САК, съдебен адрес: гр. София, ул. „Летовищна“, № 1,
да заплати на Н. Г. П., с ЕГН **********, постоянен адрес: *************, чрез адв. М. М.,
от АК – Стара Загора, съдебен адрес: гр. Стара Загора, ул. „Александър Батенберг“, № 28,
ет. 5, офис 42, сумата 1759лева /хиляда седемстотин петдесет и девет/, представляваща сбор
от недължимо заплатени без основание суми по Договора за заем Microcredit № 9012-
00031512 от 18.08.2020 г. и по Договора за допълнителни услуги към заем Microcredit №
9012-00031512 от 18.08.2020 г.
ОСЪЖДА „МИКРО КРЕДИТ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. "Цариградско шосе" № 137, ет. 3, представлявано от Валери
Маринов Вълчев, чрез адв. Г. М., от САК, съдебен адрес: гр. София, ул. „Летовищна“, № 1,
да заплати на Н. Г. П., с ЕГН **********, постоянен адрес: *************, чрез адв. М. М.,
от АК – Стара Загора, съдебен адрес: гр. Стара Загора, ул. „Александър Батенберг“, № 28,
ет. 5, офис 42, направените деловодни разноски в общ размер на 796,26лв. /седемстотин
деветдесет и шест лева и 26 ст./.
Дължимите суми могат да се заплатят по банковата сметка на ищцата Н. Г. П. с
IBAN: BG11 STSA 9300 0026 7372 63.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Старозагорския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
8