Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1613/8.10.2018г. Година 2018 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд четвърти състав
На деветнадесети септември Година две хиляди и осемнадесета
В публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ
като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 3171 по описа за две хиляди и осемнадесета година.
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ НП № 03-009537/13.06.2018г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, с което на „П.” ООД е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 лева на основание чл.414 ал.3 от КТ като НАМАЛЯВА наложеното административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ от 3000 лева на 1500 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на управител на санкционираното дружество против НП на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, издадено на основание чл.416 от КТ.
С жалбата се формулира искане за отмяна на наказателното постановление.
Изразява се позиция, че към датата на проверката 08.05.2018г. дружеството не е извършвало дейност в обекта и не е имало качеството „работодател“ по отношение на лицето Д.В..
В съдебно заседание по същество се поддържат и доразвиват доводите за отмяна на НП, изложени с жалбата.Сочи че нарушението не било описано в пълнота в АУАН и НП, а следвало да се опише цялостната фактическа обстатновка, установена от проверяващите. Излага съмнения и относно авторството на подписа на лицето в констативния протокол. Алтернативно се иска намаляване на размера на наложеното наказание.
Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.
По същество счита, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 08.05.2018 г., служители при ДИТ-Варна – св.И. и св. М., извършили проверка на строителен обект – автомагистрала „Черно море“, където се извършвал ремонт на едното пътно платно, а движението в двете посоки се извършвало само в другото пътно платно.
В хода на проверката на обекта били установени над 10 лица, които полагали труд на място. Св.И. и св. М. описали всяко едно от лицата в констативен протокол, като отговорите на всяко лице били вписвани от св.М., след което лицето било запознавано с изписаното в протокола срещу името му и собственоръчно полагало подпис в определената графа. Тъй като обектът нямал подходящи условия протоколът се попълвал на ръка върху подложени подсръчни материали – листи, папки и др.
Св.И. и св. М. възприели, че едно от лицата – Д. Д. В. бил с работно облекло и поставена на гърба си специална машина за издухване, състояща се от бензинов мотор и компресор поставени в своеобразна раница, от която излизал широк шланг. В. издухвал с машината останалите по фрезованата асфалтова покривка камъчета, като следствие на това районът около него бил силно запрашен.
На зададените му от проверяващите въпроси Д. Д. В. отговорил, че работи от дата 07.05.2018г. като „общ работник“ с работно време от 08:00 до 17:00 часа с почивка от 1 час и почивни дни събота и неделя при трудово възнаграждение от 680 лева. Същият декларирал, че няма подписан трудов договор.
Свид. И. насрочил документална проверка, при която били представени съответните договори от които се установило, че В. работи за дружеството „П.“ООД – подизпълнител на обекта, и същият нямал сключен трудов договор към датата на проверката. Такъв бил сключен в деня последващ проверката – 09.05.2018г. и представен в ДИТ-Варна.
На 05.06.2018г. св. И. съставил акт за установяване на административно нарушение срещу дружеството за това, че като работодател е допуснало до работа лицето Д. Д. В. да престира труд в полза на дружеството като изпълнява длъжността „Общ работник“, с определено работно място- строителен обект – автомагистрала „Черно море“, при определено работно време от 08,00 до 17,00 часа и договорено трудово възнаграждение в размер на 680 лева, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение. Била посочена и правна квалификация на деянието. Акта за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството, който не вписал в съдържанието му възражения.
По преписката постъпили допълнително възражения. В същите било посочено, че към датата на проверката дружеството не било осъществявало дейност на обекта, поради което и нямало как лицето Д. Д. В. да било полагало труд на този обект.
По така направеното възражение процесуален предсдтавител на ДИТ изразил писмено становище до АНО, че възражението е неоснователно, а нарушението било установено при извършената проверка на обекта.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно наказващият орган е издал НП, възприемайки изцяло установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна квалификация на извършеното нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ. На дружеството е било наложено административно наказание на основание чл.414 ал.3 от КТ – имуществена санкция над минималния размер.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства – показанията на Св.И. и св. М., приложените по административно наказателната преписка писмени доказателства – констативен протокол; идентификационна карта, трудов договор и др.
Съдът кредитира изцяло горепосочените доказателства, като същите са безпротиворечиви и взаимно се допълват.
В показанията си св.И. и св. М. сочат на личните си възприятия относно извършваната работа от В. на обекта и заявеното от него по отношение на договорените елементи на трудово правоотношение – длъжност, работно време, възнажраждение, почивки, дата на наемане и др.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира следното :
Административно наказателното производство по установяване на нарушението е било съобразено с изискванията на процесуалния закон. И при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, и при издаване на НП са спазени всички срокове и процедури по тяхното издаване. Съобразени са изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Проверяващите обективно, всестранно и пълно са отразили фактическата обстановка на база на събраните доказателства – собствените си възприятия; обяснения от работещите на обекта лица и др. В акта за установяване на административно нарушение е била посочена правилната правна квалификация на описаното административно нарушение. Административно наказващият орган, на база на събраните доказателства е направил единствения възможен извод за извършено административно нарушение от категорията на нарушенията чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ.
По отношение индивидуализацията на наказанието, съдът намери, че наказващият орган неправилно е завишил размера на същото. По делото не се установяват данни дружеството да е извършител на други административни нарушения, което занижава степента на обществена опасност на нарушението. С оглед на изложеното съдът намери, че наказанието неправилно е било определено по своя размер. Адекватно на тежестта на извършеното административно нарушение се явява наказанието в минималния размер, предвиден в чл.414 ал.3 от КТ и в този смисъл са налице основания за изменяне на наказателното постановление.
Що се отнася до наведените доводи за отмяна на наказателното постановление, съдът не споделя същите, предвид на следното:
С жалбата се формулира искане за отмяна на наказателното постановление като се изразява позиция, че към датата на проверката 08.05.2018г. дружеството не е извършвало дейност в обекта и не е имало качеството „Работодател“ по отношение на лицето Д.В..
Съдът намира възражението за неоснователно доколкото при извършената проверка на 08.05.2018г. лицето Д. Д. В. е било установено по безспорен начин да полага труд на проверяваният обект. Същият е бил възприет както от св.И. така и от св.М.. Фактът че лицето полага труд без да има сключен писмен трудов договор е бил потвърден и от самото лице, което е посочило в констативния протокол, че полага труд от 07.05.2018г. и, че няма сключен трудов договор. Сключеният непосредствено след проверката – на следващият ден трудов договор между въззивното дружество и лицето само потвърждава обстоятелството, че към датата на проверката работникът е нямал сключен такъв, поради което и съдът намира възражението за неоснователно.
В съдебно заседание по същество се сочи, че нарушението не било описано в пълнота в АУАН и НП, а следвало да се опише цялостната фактическа обстатновка, установена от проверяващите. Съдът не споделя и това възражение доколкото описанието на нарушението както в АУАН, така и в НП е достатъчно ясно, подробно и съдържа необходимите реквизити визирани в разпоредбите на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
Процесуален представител на въззивника излага в съдебно заседание съмнения и относно авторството на подписа на лицето в констативния протокол. Съдът намира и това възражение за неоснователно, доколкото видно от проведените допълнителни разпити на св.И. и св.М., е че лицето Д.В. е положило лично подписа си в протокола пред тях и визираните разлиичия съдът намира че е напълно нормално да се дължат на начина на попълване на протокла и полагането на подписи – не върху бюро, а на ръка, върху наличните подръчни материали.
По отношение на алтернативно направеното искане за намаляване на размера на наложеното наказание, доколкото съдът е уважил същото и е изложил мотиви в тази насока по-горе, то не е необходимо тяхното преповтаряне.
След като взе предвид гореизложеното, съдът намери, че наказателното постановление следва да бъде изменено.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: