Решение по дело №6539/2019 на Районен съд - Пловдив

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№  209

17.01.2019 година, град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на седемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ

при участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6539 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД против Л.В.Т..

            Ищецът твърди, че ответната страна е била потребител на ВиК услуги за обект, находящ се в *****, като собственик на недвижимия имот. Твърди, че за периода от 06.01.2008г. до 01.08.2010г. има задължения за ползвани от ищеца услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в общ размер на 514.85 лева и обезщетение за забава в размер на 60.91 лева за периода от 06.01.2008 г. до 01.08.2010 г., които не били заплатени. За посочените суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. на ПРС, срещу която била прието възражение по чл. 423 ГПК. Иска да бъдат установени задълженията на ответната страна за главница, обезщетение за забава и законна лихва. Претендира разноски.

            В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, с който се оспорват исковете по основание и размер. Прави се възражение за изтекла погасителна давност. Претендират се разноски.

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:

            Относно допустимостта на исковете:

            Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответницата, по което е образувано ч. гр. дело № 12649/2011 г. на ПРС. В полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните вземания, видно от справката и за разноските. Заповедта е била приета за връчена и на 05.08.2011г. е разпоредено издаването на изпълнителен лист. Същият е получен от кредитора- ищец в настоящото производство, а след изтичането на законоустановения срок делото е унищожено.

            С определение от 11.03.2019г. на ПОС по в.ч.гр.д. № 247/2019г. е прието възражение по чл. 423 ГПК. Заповедният съд е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечен срок от връчване на съобщението. Исковете са предявен в преклузивния срок, поради което са допустим и подлежат на разглеждане по същество.       

            По иска по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД:

            За основателност на претенцията, дружеството– ищец следва да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение с ответницата за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за процесния период, неизправността на водомера до 01.07.2009г, уведомяването за необходимостта от подмяната му, броя обитатели, коректното начисляване на количество вода и цената на доставените услуги за периода.  

            При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за неоснователен, поради следните съображения:

            Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл. 198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребители срещу заплащане за територията на гр. П. Съгласно чл. 11, ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

            Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г., потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води. На правото на собственост се позовава и самият ищец в исковата молба. Притежаваните от ответницата права върху имота се установяват от приложение към исковата молба нотариален акт и справката от СВ.

            По твърденията в исковата молба до 01.07.2009г. отчетът на обекта е извършван при неизправно измервателно устройство. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и ОУ при констатирана нередовност на водомера оператора на ВиК услуги, съответно неговия представител, първо трябва да даде предписание за отстраняване на повредата на водомера и да определи срок за това, като демонтира пломбата на холендера. Едва след изпълнение на горните задължения, ищецът има право да начислява служебни количества вода според броя на обитателите. От ангажираните по делото доказателства не се установява изпълнението на това задължение. Не е представено известие за нередовен водомер и няма данни такова да е било връчвано. След като няма предписание, операторът е следвало да определи срок за отстраняване на повредата, в рамките на който да определя месечното количество изразходвана вода по средномесечен разход за съответния период от предходната година, и едва след изтичането на срока, ако повредата не е отстранена, да таксува по реда на чл. 23, ал. 5 ОУ – по 6 куб.м. за топлофицирано и по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище за всеки обитател. От събраните гласни доказателствени средства не се установява и какъв е бил броят обитатели в обекта, нито дали изобщо е ползван за периода. 

            За периода след 01.08.2009г. се твърди, че отчетът е била извършван по показания на измервателно устройство. За този период няма представени карнети, в които да е отразено извършването на реален отчет, а разпитаната свидетелка няма никакви конкретни спомени за отчитането на обекта, нито за начина по който е ставало това.

            Предвид това, съдът намира, че предявената претенция не се установява по основание и следва да бъде отхвърлена изцяло.

По иска по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:

Съдът не формира извод за наличие на главен дълг, поради което искът за акцесорното вземане следва да бъде отхвърлен.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответницата следва да бъде присъдена сумата от 300 лева за адв. възнаграждение.

            Така мотивиран, съдът

Р    Е    Ш    И :

            ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, срещу Л.В.Т., ЕГН **********, искове за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Л.В.Т. дължи на дружеството сумата от 514.85 лева- главница, представляваща цена за доставена питейна вода и отвеждане на канална вода, за обект находящ се в *****, за периода от 06.01.2008г. до 01.08.2010г. и сумата от 60.91 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 06.01.2008г. до 01.08.2010г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 07.07.2011г. до окончателното й погасяване, за които суми е била издадена Заповед № **** от 11.07.2011г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 12649/2011г. по описа на ПРС.

            ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Л.В.Т., ЕГН **********, сумата 300.00 лева- разноски по делото.

            Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/

                                                                                              /Тоско Ангелов/

 

Вярно с оригинала.

Р.М.