Р Е
Ш Е Н И Е
гр. Плевен 18.03.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски Окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав, в открито
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и шестнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА
ДИМИТРОВА
при секретаря П.П. като разгледа докладваното от
съдията Димитрова в.гр.д. № 69 по описа за 2016 г. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №1726 от 08.12.2015 г. по гр.д. № 4680/2015 г. Плевенски Районен съд
е:
ОТХВЪРЛИЛ
като
НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН предявения на основание чл. 208, ал. 1 от КЗ от К.Д.Х., с ЕГН: ********** против
„ХДИ ЗАСТРАХОВАНЕ“АД-гр.София, с ЕИК: ******** иск за сумата от 6 000 лв.,
претендирана като застрахователно обезщетение за имуществени вреди, претърпени от
кражбата на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел“*****“, ** № *******,
с рама ****************, извършена на 11.06.2015 г., дължимо по
застрахователна полица №****************/26.11.2014 г., ведно със законната
лихва, считано от ИМ-18.09.2015 г.
ОСЪДИЛ на основание
чл.78, ал.3 от ГПК К.Д.Х., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на „ХДИ ЗАСТРАХОВАНЕ“АД-гр.София, с
ЕИК: ******** сумата от 630 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.7, ал.2, т.3
от Наредба №1/ 2004 г.
Недоволен от
решението е останал К.Д.Х. и е подал въззивна жалба срещу него, в която моли то
да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено **уго
решение, с което да бъде уважен предявения иск по следните съображения:
Въззивникът
твърди, че клаузата на т.16.27.1 от Общите условия на „ХДИ ЗАСТРАХОВАНЕ“АД е
нищожна, като противоречаща на закона, в частност-на чл.186, ал.7 от КЗ и моли
въззивната инстанция „преюдициално да квалифицира тази нищожност“. Намира, че
оставянето на талона в МПС няма съществено значение за ограничаване на риска от
настъпване на застрахователното събитие, както и за възпрепятстване на органите
на реда за разкриване на престъплението. Твърди, че още в деня на кражбата МПС
е било обявено за общодържавно издирване, поради което лицата, които са го
отнели, не са могли да се придвижват безпрепятствено из страната и да я
напуснат. К.Д.Х. се позовава на задължителна съдебна практика, според която
оставянето на регистрационния талон в МПС при настъпване на застрахователното
събитие не е основание за пълен отказ от изплащане на застрахователно
обезщетение.
На
следващо място въззивникът намира за неправилен извода на Плевенски Районен
съд, че е обвързан от дадената първоначално от разследващите органи
квалификация на деянието като престъпление по чл.346, ал.1 от НК. Според К.Д.Х.,
дали автомобила му е отнет с цел присвояване или с цел ползване би могло да се
установи едва при разкриване на дееца, поради което независимо от квалификацията
на деянието, дадена от органите на досъдебното производство, е налице събитие с покрит от застрахователя
риск. Въззивникът претендира разноските, направени в двете инстанции.
Препис от
въззивната жалба е връчен на 12.01.2016 г. на „ХДИ ЗАСТРАХОВАНЕ“АД. На 21.01.2016 г. е подаден
отговор, в който се моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Въззиваемото **ужество намира, че клаузата на т.16.27.1 от Общите условия няма
отношение към процесния случай. За относими се сочат т.16.27, т.33.7 и т.38 от
Общите условия. Застрахователят счита, че оставянето на регистрационния талон в
автомобила способства за окончателното настъпване на последиците на кражбата,
като осуетява разкриването и от контролните органи за движение по пътищата.
Претендира разноските, направени във връзка с въззивното обжалване.
Съдът, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
По
делото не е спорно и е видно от комбинирана застрахователна полица №****************
от 26.11.2014 г., че процесният лек
автомобил Фолксваген ***** с ДК № *******-собственост на К.Д.Х. е имал
застраховка „Каско на МПС“, клауза D „Пълно каско“, сключена с „ХДИ ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, със застрахователна
сума-6 000 лв. и с период на покритие-от 00:00 ч. на 27.11.2014 г. до
23.59 ч. на 27.11.2015 г.
Не е
спорно, че застрахователната премия в общ размер на 336 лв., е била платена в
уговорените срокове на две вноски от К.Д.Х..
В исковата си молба К.Д.Х. твърди, че на
11.06.2015 г. сутринта установил, че паркирания пред дома му автомобил, който
вечерта оставил заключен в пълна изправност и с работещо блокиращо устройство
/т.нар. имобилайзер/, е откраднат.
Ищецът
твърди, че незабавно уведомил органите на полицията със сигнал № ЗМ-***/11.06.2015
г. и че същия ден автомобила бил обявен за общодържавно издирване. Сочи, че по
случая е било образувано дос. пр. №Д-****/2015
г. по описа на Плевенска Районна прокуратура, като с постановление №В-****/09.07.2015
г. наказателното производство било спряно поради неустановяване на извършителя
на основание чл. 244, ал.1, т.2 и чл. 199 от НПК.
Видно
от посоченото по-горе постановление, наказателното производство е образувано
срещу неизвестен извършител за това, че на 10/11.06.2015 г. в гр. Плевен
противозаконно отнел чуждо МПС от владението на К.Д.Х., без негово съгласие, с
намерение да го ползва-престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК. В постановлението
е посочено още, че автомобила и намиращите се в него регистрационни табели,
издадени за **уг автомобил, са обявени за общодържавно издирване.
Ищецът
твърди, че незабавно уведомил „ХДИ ЗАСТРАХОВАНЕ“АД за настъпилото застрахователно събитие, като била образувана преписка по
щета №*****************. Твърди, че получил уведомително писмо изх. № ****/ 21.08.2015
г., с което застрахователят му отказал изплащане на обезщетение с мотива, че
автомобила е бил откраднат с малкия регистрационен талон /част II от
свидетелството за регистрация/.
Видно
от преписката по щета №*****************, действително на 11.06.2015 г. К.Д.Х. е
уведомил застрахователя, че на същата дата около 8:30 часа сутринта е
установил, че автомобила му го няма на паркинга пред блока, където го бил
оставил предната вечер около 20:00 часа. В уведомлението е посочено още, че
малкият талон и талона за ГТП са били в автомобила.
Видно
от ликвидационен акт от 19.08.2015 г. по щета №*****************,
застрахователят е приел, че рискът КАСКО е покрит, но следва да бъде отказано
заплащане на застрахователно обезщетение, тъй като автомобила е откраднат
заедно с малкия талон и талона за ГТП.
В писмо
изх. №****/21.08.2015 г., с което „ХДИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД
уведомява К.Д.Х. за констатацията си, че „застрахователното събитие е настъпило
поради обстоятелството, че автомобила
е откраднат с малкия регистрационен талон и талона за ГТП“ и за мотивирания от
тази констатация отказ по чл.38 от Общите условия за изплащане на застрахователно обезщетение.
В уведомлението, се напомня на К.Д.Х., че оставянето на част първа и/или втора
на свидетелството за регистрация в застрахования автомобил съставлява
неизпълнение на задължението по т.33.7 от Общите условия и че съгласно
т.16.27.1 от Общите условия, риска „Кражба на цяло МПС“ не се покрива, ако
контактните ключове и/или свидетелството за регистрация-част първа и/или втора
са оставени в автомобила.
В
исковата си молба К.Д.Х. е заявил, че счита клаузата на т.16.27.1 от Общите
условия /на която се е позовал застрахователя/ за нищожна на основание чл. 26,
ал.1 от ЗЗД поради противоречие с чл. 186, ал.7 от КЗ.
В
отговора на исковата молба „ХДИ ЗАСТРАХОВАНЕ“АД е
възразило, че престъплението по чл.346, ал.1 от НК не е покрит от застраховката
риск; че оставянето на част втора на регистрационния талон и талон за ГТП в
застрахования автомобил е проява на „груба небрежност“, осуетяваща разкриването
на престъплението; че застрахованият не е представил при подаване на
уведомлението за щетата част втора на регистрационния талон и талон за ГТП,
както и втора служ. бележка от РПУ на МВР, че издирването на автомобила
продължава; че **ужеството не е изпаднало в забава.
Правилно
при тази фактическа обстановка Плевенски Районен съд е приел за спорни въпросите
налице ли е покрит от застраховката риск и изправна страна ли е по тази
застраховка ищецът, сега въззивник.
Видно
от т.11 във вр. с т.9 от Общите условия на „ХДИ ЗАСТРАХОВАНЕ“АД по
застраховка „Каско на МПС“, валидни към процесния момент /по-нататък за
краткост ОУ/, застрахователят покрива пълна загуба или частична щета на МПС, възникнали
вследствие на кражба на цялото
МПС-противозаконно отнемане на застрахованото МПС по смисъла на чл.194 и чл.195
от НК и грабеж на цялото МПС-противозаконно
отнемане на застрахованото МПС чрез употреба на сила или заплаха по смисъла на
чл.198 от НК.
Плевенски
Районен съд неправилно е приел за „меродавна“ дадената от органите на
досъдебното производство правна квалификация на деянието, според която се касае
за престъпление по чл.346, ал.1 от НК, рискът от което не е покрит от
застрахователя. Според въззивната инстанция, дали е налице престъпление по
чл.194 от НК или по чл.346, ал.1 от НК може да каже само съответно
компетентният съд и то с влязла в сила осъдителна присъда. В процесния застрахователен
договор обаче, за изплащането на следващото се застрахователно обезщетение за загуби,
възникнали вследствие на кражба или грабеж, не е предвидено като предпоставка
наличието на съответна влязла в сила осъдителна присъда. Достатъчно е настъпването
на застрахователното събитие да е регистрирано незабавно пред компетентните
полицейски органи и да е било образувано досъдебно производство, т.е. само да е
започнало, но не и да е приключило наказателното производство. Гражданският
съд, сезиран с иска по чл.208 от КЗ /отм./, не е обвързан от дадената от
органите на досъдебното производство квалификация на деянието и може сам да
прецени налице ли са загуби за ищеца-резултат от противозаконното отнемане на
застрахованото МПС, което именно съставлява изпълнителното деяние на
престъплението кражба от обективна страна / в т.см. виж напр. Решение № ***** от 16.09.2014 г. на СГС по
гр. д. № ****/2013 г./. Ето защо Плевенски
Окръжен съд счита, че е налице покрит от застраховката риск, за който
застрахователят дължи обезщетение. Следва да се отбележи, че самият
застраховател в ликвидационен акт от 19.08.2015 г. по щета №***************** е
приел, че рискът КАСКО е покрит и че следва да бъде отказано заплащане на
застрахователно обезщетение само защото автомобила е откраднат заедно с малкия
талон и талона за ГТП.
Приемайки,
че не е налице покрит от застраховката риск, за който застрахователят дължи
обезщетение, Плевенски Районен съд не е обсъждал въпроса налице ли е
неизпълнение на задължение на застрахования, предвидено в договора и как следва
да бъде санкционирано то. Респективно в обжалваното решение липсва произнасяне
по съществото на възражението на ищеца за нищожност на т.16.27.1 от ОУ, на която клауза се позовава застрахователя в
свое писмо изх. №****/21.08.2015 г.
В §1,
т.2 от ** на КЗ /отм./ понятието за „застрахователен риск“ е дефинирано както
следва: обективно съществуващата
вероятност от увреждане на имуществено или неимуществено благо, осъществяването
на която е несигурно, неизвестно и независимо
от волята на застрахованото лице. Ето защо, за да се поеме съответен риск
от застрахователя, е необходимо определено поведение на застрахования за
превантивно минимализиране на риска, предписано от закона и/или договора.
Например съгласно чл.207, ал.1 от КЗ
/отм./, застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото
имущество от вреди и да спазва предписанията на застрахователя и на
компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване
на вреди. Според съда, конкретно проявление на така разписаните в закона
задължения на застрахования е предвиденото в т.33.7 от ОУ задължение на
застрахования да не оставя в МПС, обект на застраховането, свидетелството за
регистрация на МПС-част първа и/или втора. Безспорно това задължение не е
изпълнено от К.Д.Х..
В
чл.207, ал.2 от КЗ /отм./ е предвидено, че при неизпълнение на задълженията по
ал. 1 и в случай на настъпване на застрахователно събитие застрахователят може да намали
съответно застрахователното обезщетение. Ако настъпването на
застрахователното събитие е следствие
от неизпълнение на задължението по ал. 1, застрахователят може да откаже плащане само ако изрично е
предвидил това в договора. Подобно изрично предвиждане е налице, когато
страните по застрахователното правоотношение отнапред уговорят т.нар.
„изключени рискове“.
В
случая общите изключения, за които застрахователят не носи отговорност, са
уредени в раздел V от ОУ. Видно от т.16.27 от ОУ, страните са определили
като изключен риск неизпълнението на задължението на застрахования по т.33.7 от
ОУ. В т.16.27.1 е предвидено и **уго изключение, за което застрахователя не
носи отговорност, а именно-когато преди настъпване на застрахователното събитие
и преди подаване на уведомлението за щета свидетелството за регистрация на
МПС-част първа и/или втора е било откраднато или загубено. Тук е мястото да се
каже, че макар и в писмо изх. №****/21.08.2015 г. да е посочена формално
разпоредбата на т.16.27.1 от Общите условия, по същество застрахователят
аргументира отказа си да заплати застрахователно обезщетение с изключението,
уредено в т.16.27 от Общите условия. От данните по делото също се налага извод,
че в процесния случай се касае до хипотезата на т.16.27 от Общите условия и
именно действителността на тази клауза следва да бъде обсъдена в контекста на
чл.186, ал.7 от КЗ /отм./. Видно от последната разпоредба, Общите условия не
могат да предвиждат условия и изисквания към застрахования, включително такива
при настъпване на застрахователното събитие и по отношение на неговото
доказване, за които може да бъде направена благоразумна преценка, че нямат
съществено значение по отношение на ограничаването на риска от настъпване на
застрахователното събитие или на доказването му, както и такива, за които може
да се прецени, че съществува правна или фактическа пречка да бъдат изпълнени.
Според
съдебната практика, обективирана в решение №79 от 29.06.2012 г. на ВКС по т.д.
№802/2011 г., II т.о., ТК, за упражняване на потестативното право на
застрахователя за намаляване на
застрахователното обезщетение, не е необходимо установяване на причинна връзка
между неизпълнението на конкретното задължение и настъпването на конкретното
застрахователно събитие. Необходимо е само да се прецени дали неизпълнението на
задължението е от естество да способства за настъпването на застрахователното
събитие и/или да повлияе върху размера на вредите. В посоченото решение,
изхождайки от функциите на т.нар. „малък талон“, придадени му с разпоредбата на
чл.33, ал.4 от Наредба №1-45/24.03.2000 г., ВКС е приел, че неизпълнението на
задължението да не се оставя част II-ра от свидетелството за регистрация в
откраднатия автомобил безспорно е от естество да способства окончателното
настъпване на последиците на застрахователното събитие - кражба, осуетявайки
евентуална възможност за предотвратяването му от контролните органи за движение
по пътищата. С оглед тази характеристика на неизпълнението, ВКС е приел, че то
предпоставя намаляване на застрахователното обезщетение и че договорената с
това съдържание клауза на ОУ съответства на закона. По аргумент за противното
клауза на т.16.27 от ОУ, според която неизпълнението на задължението да не се
оставя част II-ра от свидетелството за регистрация в застрахования автомобил е
санкционирано не с намаляване на застрахователното обезщетение, а с отказ за изплащането
му /какъвто има при т.нар. изключени рискове/,
се явява противоречаща на закона, в частност-на чл.186, ал.7 от КЗ
/отм./.
В
Решение № 211 от 6.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 1029/2011 г., II т. о., ТК, също е прието, че нарушението на
задължението да не се оставя която и да е част от регистрационния талон в
автомобила, изрично предвидено в застрахователния договор, може да доведе само
до намаляване на съответното застрахователно обезщетение, съгласно чл. 207, ал. 2 от КЗ при
положение, че застрахователното събитие е вече настъпило, но не и да обоснове
пълен отказ от плащане на обезщетение. Прието е също, че уговорката в противен
смисъл се явява нищожна, съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД като
противоречаща на цитираните повелителни законови норми на КЗ.
Следва
да се каже, че освен нищожна, клаузата на т.16.27 влиза в колизия и с т.38 от
ОУ, която в съответствие с чл.207, ал.2 и чл.186, ал.7 от КЗ /отм./ дава право на застрахователя, при неизпълнението на
което и да е задължение от страна на застрахования, в т.ч. и задължението по
т.33.7, да намали и/или откаже изцяло изплащане на застрахователно обезщетение.
След
като застрахователят не може да се ползва от нищожната клауза за изключен риск,
следва да се направи благоразумна
преценка дали в конкретния случай неизпълнението на задължението да не се
оставя част II-ра от свидетелството за регистрация в откраднатия автомобил е
значително с оглед интереса на застрахователя и може ли той да откаже плащане
на обезщетението. Следва да се каже, че интересът на застрахователя не подлежи
на преценка от съда за значителност по чл.211, т.2 от КЗ /отм./, само когато
страните с действителна договорна клауза са определили неизпълнението на едно
задължение на застрахования като изключен риск /в т.см. е определение №421 от
20.06.2013 г. на ВКС по т.д. №957/2012 г., II т.о.,
ТК/.
Според съдебната практика,
приложението на чл.211, т.2 от КЗ /отм./ винаги е обусловено от доказване на
пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретното задължение
на застрахования и настъпването на застрахователното събитие /в т.см. е решение
№185 от 05.03.2014 г. на ВКС по т.д. №350/2012 г., I т.о.,
ТК/. В процесния случай оставянето на свидетелството за регистрация на МПС-част
втора в автомобила непосредствено преди настъпване на застрахователното събитие
не би могло да обуслови като закономерна своя последица настъпването на
застрахователното събитие-противозаконното отнемане на процесния автомобил. По
делото не се доказа, че при изпълнение на това задължение на застрахователя не
би се стигнало до същия резултат. Както вече беше прието, оставянето на
свидетелството за регистрация на МПС-част втора в автомобила непосредствено
преди настъпване на застрахователното събитие способства само за окончателното
настъпване на последиците на застрахователното събитие като създава евентуална
възможност да бъде осуетено предотвратяването му от контролните органи за
движение по пътищата. Това налага договореното застрахователно обезщетение да
бъде намалено с 30 %, какъвто е обичайния процент в практиката на
застрахователните компании при подобни случаи.
В
заключение жалбата се явява частично основателна: първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частта му, с която иска по чл.208, ал.1 от КЗ /отм./
е отхвърлен за сумата 4 200 лв., и вместо него следва да постанови
решение, с което иска да бъде уважен за тази сума, явяваща се 30 % от
договореното застрахователно обезщетение в размер на 6 000 лв.
Първоинстанционното решение в частта му относно разликата от 4 200 лв. до
претендираните 6 000 лв. следва да бъде потвърдено като правилно.
При
този изход на спора по същество, първоинстанционното решение следва да бъде
отменено и в частта му относно разноските и вместо него следва да бъде
постановено решение, с което „ХДИ ЗАСТРАХОВАНЕ“АД-гр.София да бъде
осъдено да заплати в полза на К.Д.Х. сумата от 462 лв., явяваща се разноски по
компенсация.
ХДИ ЗАСТРАХОВАНЕ“АД-гр.София следва
да бъде осъдено да заплати в полза на К.Д.Х. и сумата от 399 лв., явяваща се
разноски по компенсация, направени във въззивното производство.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК
като НЕПРАВИЛНО решение №1726 от 08.12.2015 г.
по гр.д. № 4680/2015 г. по описа на Плевенски Районен съд в
частта му, с която е ОТХВЪРЛЕН като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН предявения на основание чл. 208, ал. 1 от КЗ /отм./ от К.Д.Х., с ЕГН: ********** против
„ХДИ ЗАСТРАХОВАНЕ“АД-гр.София, с ЕИК: ******** иск за сумата от 4 200 лв.,
претендирана като застрахователно обезщетение за имуществени вреди, претърпени от
кражбата на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел“*****“, ** № *******,
с рама ****************, извършена на 11.06.2015 г., и
вместо него ПОСТАНОВИ следното:
ОСЪЖДА на
основание чл. 208, ал. 1 от КЗ /отм./ „ХДИ ЗАСТРАХОВАНЕ“АД-гр.София, с ЕИК: ******** да
заплати в полза на К.Д.Х., с ЕГН: ********** сумата от 4 200 лв., явяваща се 30 % от
застрахователното обезщетение, дължимо по застрахователна полица №****************/26.11.2014
г., за имуществени вреди, претърпени от кражбата на лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел“*****“, ** № *******, с рама ****************,
извършена на 11.06.2015 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 18.09.2015 г. до окончателното и изплащане.
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като
НЕПРАВИЛНО решение
№1726 от 08.12.2015 г. по гр.д. №
4680/2015 г. по описа на Плевенски Районен съд в
частта му, с която на основание чл.78, ал.3 от ГПК К.Д.Х., с ЕГН: **********
е ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ на „ХДИ ЗАСТРАХОВАНЕ“АД-гр.София, с ЕИК: ********
сумата от 630 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.7, ал.2, т.3
от Наредба №1/ 2004 г. и
вместо него ПОСТАНОВИ следното:
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и
ал.3 от ГПК./ „ХДИ ЗАСТРАХОВАНЕ“АД-гр.София, с ЕИК: ******** да
заплати в полза на К.Д.Х., с ЕГН: ********** сумата от 462 лв., явяваща се разноски по компенсация.
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК
като ПРАВИЛНО НЕПРАВИЛНО решение
№1726 от 08.12.2015 г. по гр.д. №
4680/2015 г. по описа на Плевенски Районен съд в
останалата му част.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и
ал.3 от ГПК./ „ХДИ ЗАСТРАХОВАНЕ“АД-гр.София, с ЕИК: ******** да
заплати в полза на К.Д.Х., с ЕГН: ********** сумата от 399 лв., явяваща се разноски по компенсация, направени
във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: