РЕШЕНИЕ
Номер 803 от 02.06.2021 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Бургас, петнадесети състав, на двадесет и седми май две хиляди двадесет и първа
година в публично заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Станимир Христов
2.
Галя Русева
при секретаря: И. Г.
и прокурора: Христо
Колев
като разгледа
докладваното от съдия Русева КАНД № 817 по описа за 2021 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР – Бургас, чрез директора К.
К., против Решение № 260086/04.02.2021 г., постановено по а.н.д. № 5049/2020 г.
по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено Наказателно постановление
(НП) № 251а-611/22.10.2020 г., издадено от директора на ОДМВР- Бургас, с което на
осн.чл.209а, ал.1 и за нарушение на чл.63, ал.1 от Закона за здравето вр. т.І,
подточка 1 от Заповед № РД-0-143/20.03.2020 г. на МЗ, на Д.П.К. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300 лв.
В касационната жалба се излагат
възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно, тъй като не е налице
хипотезата на чл.28 ЗАНН, че извършеното нарушение е безспорно установено и че
за същото е наложена санкция в законовия минимум. Иска се отмяна на решението
на РС и потвърждаване на процесното НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не се представлява. Не сочи доказателства, не претендира разноски.
Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответника по
касация.
Ответникът по касация – Д.П.К.,
редовно уведомен, не се явява и не се представлява в с.з. В писмено становище
оспорва касационната жалба, като моли за оставяне в сила на решението на РС. Не
ангажира доказателства, претендира присъждане на разноски по чл.38, ал.1, т.2
вр.чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Бургас, ХV-ти
състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща
право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите на
касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира
жалбата за неоснователна по следните съображения:
С процесното наказателно постановление
отговорността на Д.П.К. е ангажирана за
това, че на 22.04.2020 г. около 12.30
часа е установен на открито обществено място – в градска градина „Родопи“ в гр.
Бургас, ж.к. „Братя Миладинови“, като е бил без поставена защитна маска за лице
или друго средство, покриващо носа и устата, с което е нарушил въведената в т.І,
подточка 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването противоепидемична
мярка по чл.63, ал.1 от Закона за здравето, а именно – „Всички лица, които се
намират на закрити или открити обществени места…са длъжни да имат поставена
защитна маска за лице…или друго средство, покриващо носа и устата“. Прието е,
че с деянието си К. виновно е нарушил чл. 209а, ал.1 вр.чл.63, ал.1 от Закона
за Здравето, във вр. с точка І, подточка 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020
г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на
здравеопазването, поради което и на осн.чл.209а, ал.4, предл.2 от Закона за
здравето във вр.чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, и след като е преценил, че
деянието не осъществява хипотезата на чл.28 ЗАНН, предвид усложнената
епидемична обстановка и нуждата от стриктно спазване на противоепидемичните
мерки за недопускане разпространението на COVID-19 в страната, органът е
наложил на К. глоба в размер на 300 лв. на осн.чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето.
За
да постанови оспорения съдебен акт, въззивният съд е приел, че НП и актът за
установяване на административно нарушение (АУАН) са издадени от компетентни
лица. Прието е, че административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл.34 от ЗАНН. Съдът е счел, че не са налице формални предпоставки за
отмяна на НП, тъй като в конкретния случай лицето е наказано заради неспазване
на противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 от ЗЗ в приложимата към датата на
извършване на нарушението редакция на тази разпоредба, с оглед нормата на чл.3,
ал.1 ЗАНН. По тези причини е преценил, че определената от органа в процесното
НП правна квалификация е правилна и съответстваща на извършеното нарушение,
което въззивният съд е приел за безспорно доказано. Последният, обаче, се е
аргументирал с наличието на хипотезата на чл.28 ЗАНН, предвид липсата на данни
за наличие на лица, намиращи се в непосредствена близост до извършителя към
момента на осъществяване на нарушението, което според съда е обуславящо
по-ниската степен на обществена опасност на деянието в сравнение с нарушенията,
обхванати от чл.6 ЗАНН. Отчитайки това обстоятелство, както и другите
смекчаващи отговорността обстоятелства в случая, а именно – липсата на
извършени други административни нарушения от дееца, и липсата на данни за
настъпили вредни последици от конкретното деяние, първоинстанционният съд е
отменил като незаконосъобразно процесното НП.
Така постановеното съдебно
решение е валидно, допустимо и правилно, като мотивите на първоинстанционния
съд напълно се споделят от настоящата инстанция, която препраща към тях на
осн.чл.221, ал.2, изр.2 АПК.
Касационната инстанция изцяло
споделя изводите на РС, че нарушението е правилно квалифицирано по действащата
съгласно чл.3, ал.1 ЗАНН към датата на извършване на нарушението редакция на
чл.63, ал.1 от Закона за здравето. Нарушението в случая на чл.63, ал.1 от Закона за здравето вр. т.І, подточка
9 от Заповед № РД-0-124/13.03.2020 г. на МЗ, допълнена със Заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г. на МЗ, се изразява в неспазване на установената със заповедта на
министъра на здравеопазването противоепидемична мярка, задължаваща всички лица,
които се намират на закрити или открити обществени места, да имат поставена
защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата. Извършването
на нарушението е безспорно установено, доколкото изложената в НП фактическа
обстановка по никакъв начин не е оспорена от нарушителя. Съдът изцяло споделя
мотивите на районния съд за приложимост в случая на хипотезата на чл. 28 ЗАНН –
по делото не се установява от извършеното деяние да са настъпили вредни
последици, като дори не е установено нарушителят да се е намирал в
непосредствена близост до други лица. Предвид на това, макар и формално
покриващо признаците на нарушението, посочено в акта, деянието се отличава със
степен на обществена опасност, значително по-ниска от останалите нарушения от
същия вид. С оглед приложимостта на института на чл.28 ЗАНН, издаденото НП се
явява незаконосъобразно и като го е отменил, първоинстанционният съд е
постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Процесуалният представител на ответника по касация
е претендирал присъждане на разноски на осн.чл.38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата в минимален размер, определен съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед крайния изход на
делото, касационната инстанция намира това искане за основателно, поради което
и предвид оказаната на ответника по касация от страна на адв. Д.Т. от АК
Благоевград безплатна правна помощ по чл.38, ал.1, т.2 ЗА, на осн.чл.38, ал.2
ЗА вр.чл. 36, ал.2 ЗА вр.чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на адв. Д.Т.
следва да се определи възнаграждение за процесуалното представителство на
ответника по касация в размер на 300 лв. за касационната инстанция, което
следва да бъде присъдено директно на процесуалния представител, с оглед нормата
на чл. 38, ал.2 ЗА.
Неоснователно е възражението на касатора за прекомерност на така
определения адвокатски хонорар на процесуалния представител на ответника по
касация, тъй като същият е определен и присъден както от районния съд, така и
от касационната инстанция в минимален размер.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН,
Административен съд – Бургас, ХV-ти състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260086/04.02.2021 г., постановено по а.н.д.
№ 5049/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА ОД МВР Бургас, представлявано от директора К. К. К.,
да заплати на адв. Д.Т. от
АК Благоевград сумата от 300 лв. разноски за
касационната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.