Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 17.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в
публично съдебно заседание на единадесети
ноември две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при
участието на секретаря Елица Трифонова след като разгледа докладваното от
съдията гр. дело №710 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.422 ГПК от „М.Б.“ ЕАД срещу Ю.Б.Х. за признаване на установено в отношенията
между страните, че ответницата дължи заплащането на присъдените със Заповед за
изпълнение №7197/20.09.2019г., издадена по ч.гр.д. №11671/2019г. по описа на
ВРС, 24с. в полза на ищеца суми : сумата от 10 000 лв., представляваща просрочена
главница по договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна
сметка № 11РКО – А – 0064/29.06.2007г., сключен между „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА“ АД и Ю.Х., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 23.07.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 3 900 лв.,
представляваща част от редовна лихва по чл. 7, б.“а“ от договора, цялата в
размер на 23 122, 29 лв. за периода от 23.07.2016г. до 23.07.2019г.,
сумата от 3 600 лв.,
представляваща наказателна лихва по чл. 8 от договора, цялата в размер на
20 704, 98 лв., сумата от 200 лв.
такси.
В исковата молба се твърди, че между ответника и „Първа инвестиционна банка“ АД бил сключен Договор за револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка №118РКО-А-0064 от 29.06.2007г., по силата на който банката предоставила и кредитополучателят усвоил в пълен размер банков кредит тип овърдрафт в размер на 10 000 лева. Съгласно т.4 от Договора за кредит длъжникът се задължил да погасява предоставения овърдрафт в сроковете и по начина, договорени в действащите към момента на сключване на договора Общи условия на банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa, приети с решение на УС на „ПИБ“АД от 17.04.2007г. и изменени и допълнени с решение от 18.12.2007г. Длъжникът декларирал, че се е запознал и че са му предоставени тези ОУ и приел прилагането им в отношенията му с банката. Съгласно т.18 от ОУ длъжникът се задължил всеки месец до падежа или на следващия работен ден, ако падежът е в неработен ден, да внася по сметката минимална погасителна вноска, посочена в извлечението по картовата сметка. Съгласно т.7 от договора при непогасяване на датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано до края на последния отчетен период, длъжникът заплаща на банката, след изтичане на първите три отчетни периода, годишен лихвен процент : при извършване на безналични плащания – 13 % и за всички останали разплащания – 15 %. На основание т.8 от договора при неплащане на месечна погасителна вноска или надвишение на разрешения кредитен лимит банката начислява наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент плюс надбавка 12 %. Съгласно т.4.3 от Тарифата за таксите и комисионните на „ПИБ“АД титулярът дължал годишна такса за поддържане на кредитната карта в размер на 100 лева.
Твърди се, че длъжникът не обслужвал кредита и не бил извършвал плащания за погасяване на дълга от 21.01.2011г., когато било последното плащане.
Твърди се, че ищецът е придобил вземането по процесния договор въз основа на сключен с „ПИБ“АД Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.04.2018г.
Твърди се, че банковият кредит тип овърдрафт е обявен за изцяло и предсрочно изискуем на основание т.27, б.“а“ от ОУ с уведомление, връчено чрез ЧСИ №893- Даниела Сербезова, връчено по чл.47,ал.5 ГПК чрез залепване на уведомление.
В срока по чл. 131 от ГПК назначеният особен представител на ответницата е депозирал отговор на исковата молба, в който е изразено становище за неоснователност на иска.
Отправя възражение за изтекла погасителна давност на претендираните вземания на основание чл.110 ЗЗД за главницата и на основание чл.111, б.“в“ ЗЗД за лихвите. Твърди, че по делото липсват доказателства за настъпила предсрочна изискуемост на вземането, за която длъжника да е бил уведомен, поради което давността започвала да тече от деня, в който вземането било възникнало – 29.06.2007г. и била изтекла за главницата на 29.06.2012г., а за лихвите на 29.06.2010г. Оспорва ответника да е получил сумата от 10000 лева. Оспорва валидността на договора за цесия, както и че същият имал действие по отношение на ответника. Оспорва исковете по размер. Твърди, че договорът е нищожен поради неспазена форма и противоречие с добрите нрави. Сочи, че ОУ и договорът противоречали на ЗЗП и Директива 93/13/ ЕИО на съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи на потребителските договори.
Отправя се искане за отхвърляне на претенциите.
Съдът след като съобрази
събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира
следното :
Съгласно представения по делото Договор за издаване на
кредитна карта от 29.06.2007г. Първа инвестиционна банка АД е приела да открие
и води на името на титуляра Радка Йорданова Колева картова разплащателна
сметка с посочен IBAN
***
карта с чип Visa Gold.
Съгласно договора банката предоставя на титуляра
кредит овърдрафт по картовата
разплащателна сметка в размер на 10 000 лева. Срокът за ползване на овърдрафта
е до 29.06.2009г. като същият се подновява автоматично при условията и реда на
ОУ на банката. Титулярът се е задължил да погасява
предоставения овърдрафт в сроковете и по начина, договорени в ОУ. Съобразно
т.11 от договора титулярът е декларирал, че са му
предоставени и е запознат с ОУ за издаване и ползване на револвиращи
кредитни карти и Тарифа за такси и комисионни на Банката.
Съгласно т.18 от ОУ титулярът има
задължение да внася всеки месец до падежа или най-късно на следващия работен
ден, ако е неработен ден, минимална погасителна вноска. Т.1, б.“к“ от ОУ сочи,
че минималната погасителна вноска е
сумата, която титулярът следва да погасява ежемесечно
от датата,следваща края на отчетния период до датата на падежа и представлява 5
% от дебитното салдо по сметката към последния отчетен период, но не по-малко
от 10 лева. Т.1, б“з“ сочи, че падежът е всяко пето число на месеца. Съобразно
т.14 за ползвания овърдфарт се ползва гратисен период от 45 дни, в който не се начисляват лихви
за ползваните и погасени до падежа суми. Т.14.1 предвижда при непогасяване до
датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо начисляване на лихва,
равна на действащия към датата на начисляването БЛП плюс надбавка в размер
съгласно Тарифата върху непогасените суми по всяка отделна трансакция, считано
от датата на осчетоводяването й до погасяването й.
С Договор за прехвърляне на вземания от 02.04.2018г. „ПИБ“АД
е прехвърлило в полза на „М.Б.“ ЕАД вземания срещу длъжници,
посочени в Приложение №1 и №2. Съгласно представеното приложение е прехвърлено
и вземането към Ю.Б.Х..
Съгласно заключението на проведената по делото
ССчЕ, която съдът приема за компетентно и обективно
дадена, усвоената главница по кредитната карта е в размер на 10 000 лева. За
периода 30.10.2007г. до 21.01.2011г. ответникът е извършил плащане на сумата от
общо 66 242.23 лева, с които са погасени 62 808.88 лева за главница, 201.04
лева за такса теглене, 0.15 лева за такса проверка баланс, 323. 82 лева за
такса картови операции, 59.19 лева за наказателна лихва и 2 849.15 лева за
лихва. Начисляването на наказателна лихва съвпада с начина на определянето по
т.1, б.“3“ от ОУ. Към датата на цесията 02.04.2018г. отчетените задължения при
„ПИБ“АД са : главница 10 000 лева; редовна договорна лихва 18.06.2010г. до
19.07.2015г. – 3116.18 лева; наказателна лихва за периода 06.12.2010г. до 01.04.2018г.
– 14 249.98 лева, такси картови
операции за периода 19.01.2011г. до 19.07.2015г. – 661.11лева. Няма данни за
извършвани плащания по кредита след 23.07.2019г.
От
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи
:
В производството по установяване съществуването на вземането
си, ищецът следва при условията на главно и пълно доказване да установи
договорната връзка с кредитополучателя и поръчителя, размера на вземането си и
настъпване на предпоставките за предсрочната изискуемост на кредита. Ответникът следва да докаже наличието на правоизключващи или правопогасяващи вземането
обстоятелства.
Ищецът претендира заплащането на процесните суми по твърдения за сключен договор за предоставяне на кредит овърдрафт.
Съгласно твърденията на ищеца, представеният договор за кредит и заключението по ССчЕ „ПИБ“АД е предоставило паричен кредит на Ю.Х. в размер на 1000 лева, който е бил усвояван поетапно чрез теглене от кредитна карта в периода 2007г. до 2011г. съгласно Приложение №1 към експертизата.
Неоснователни са и възраженията за изтекла погасителна давност. Срокът за ползване на овърдрафта е до 29.06.2009г. като същият се подновява автоматично при условията и реда на ОУ на банката. Липсват твърдения и доказателства да е налице прекратяване на кредитното правоотношение, нито до датата на исковата молба е настъпил падеж на задълженията заплащане на главница, лихва и такси. Уговореният падеж – пето число на месеца е с оглед начисляването на лихва върху използваната сума. Предвид изложеното не е изтекъл определения от закона давностен период за всяко едно от вземанията по процесния договор.
Ищецът е придобил вземането по
кредита, съгласно сключения с кредитора договор за цесия от 02.04.2018г. и
Приложение №1 към него. Съобразно
разпоредбата на чл.99,ал.1 и ал.2 ЗЗД
цесията е способ за прехвърляне на вземания, по силата на която настъпва
промяна в субектите на облигационното правоотношение, като вземането преминава
в патримониума на цесионера
в обема, в който го е притежавал цедента с всички привилегии, обезпечения и изтекли
лихви. Цесията предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно
основание. Със сключването на договора
заемодателят е продал на ищеца и вземането, което е имал към ответника по сключения договор за заем. За
сключването на договора за цесия е необходимо постигане на съгласие на страните
по него – цедент и цесионер.
С постигането на съгласието на страните по договора цесията произвежда своето
действие. Не се споделят
възраженията на особения представител на ответника за недействителност на
договора за цесия. Същият е валиден и съдържа всички необходими законоизискуеми реквизити и е породил своето действие
спрямо длъжника.
Съобразно заключението по ССчЕ размерът на непогасените задължения по договора съобразно приложение №1
към ССчЕ са : 10000 лева за главница; няма данни за начислена редовна договорна
лихва за претендирания период 23.07.2016г. до
23.07.2019г., наказателна лихва за периода 23.07.2016г. до 23.07.2019г. в
размер на 1 889.90 лева, в периода
2012г. и 2013г. са начислени такси за картови операции в размер на 2076.43
лева.
С оглед на всичко изложено предявеният иск е частично основателен и следва да бъде уважен за претендираната главница в размер на 10 000 лева,
наказателна лихва в размер на 1889.90 лева и такси и следва да се отхвърли за претендираната договорна лихва и частично за размера на
наказателната лихва.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски : 341.78 лева – за заплатена д.т. и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство – 34.15 ; 270.47 лева за заплатена д.т.; 34.15 лева- юрисконсултско възнаграждение ; 724.66 лева –депозит за особен представител и 204.90 лева за депозит за ССчЕ, които следва да се възложат в тежест на ответника на основание чл.78,ал.1 ГПК.
С оглед горното, съдът :
Р
Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “МЕЛОН
БЪЛГАРИЯ“, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление ***, че Ю.Б.Х.,ЕГН: ********** с адрес *** дължи заплащането на присъдените
със Заповед за изпълнение №7197/20.09.2019г., издадена по ч.гр.д. №11671/2019г.
по описа на ВРС, 24с. в полза на ищеца суми : сумата от 10 000 /десет хиляди/лв.,
представляваща просрочена главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 11РКО – А –
0064/29.06.2007г., сключен между „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД и Ю.Х., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
23.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 1 889/хиляда осемстотин осемдесет и девет/ лв., представляваща
наказателна лихва по чл. 8 от договора за периода 23.07.2016г. до 23.07.2019г.,
цялата в размер на 20 704, 98 лв. и
сумата от 200 /двеста / лв.
такси за периода 2012г. и 2013г., на основание чл.422 ГПК, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за претендираната
наказателна лихва за разликата до 3600 лева и отхвърля изцяло иска за сумата от
3 900 лв., представляваща част
от редовна лихва по чл. 7, б.“а“ от договора, цялата в размер на 23 122,
29 лв. за периода от 23.07.2016г. до 23.07.2019г.
ОСЪЖДА Ю.Б.Х., ЕГН: **********
с адрес *** да заплати “МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление *** сумата от 275.93
/двеста седемдесет и пет лева и деветдесет и три ст./лева,
представляваща реализирани разноски в заповедното производство и сумата от 1234.18/хиляда
двеста и четири лева и осемнадесет ст./лева, представляваща стойността на направените
разноски по делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от
получаването му от страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: