№ 168
гр. Варна, 02.10.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
Сложи за разглеждане докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно
гражданско дело № 20243000500277 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:34 часа се явиха:
Въззивникът „Електроразпределение Север“ АД, редовно призован,
се явява адвокат Н. Б. от АК-Варна, редовно упълномощен и приет от съда от
първата инстанция.
Въззиваемата З. Ш. С., редовно призована, не се явява, представлява се
от адвокат В. М.-Ан. от АК-Силистра, редовно упълномощена и приета от
първата инстанция.
Третото лице - помагач Застрахователна компания „Уника“ АД,
редовно призовано, не се явява представител.
СЪДЪТ докладва становище, постъпило в съда на 01.10.2024г., от
Застрахователна компания „Уника“ АД, чрез процесуален представител ю.к. Г.
Бл., с което е посочено, че поради служебна ангажираност процесуалният
представител не може да се яви в днешно съдебно заседание. Моли да се даде
ход на делото. Присъединява се и поддържа изцяло изложените във въззивната
жалба съображения и възражения, включително оспорване на
доказателствата. Изразено е становище по съществото на спора. Няма
доказателствени искания. В случай че се представят нови доказателства от
насрещната страна, счита се, че е налице преклузия за допускането им, в
случай че се прецени, че не е налице преклузия - да се даде допълнителен срок
за ангажиране на насрещни доказателства.
АДВ. Б.: Моля, да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход.
1
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ИЗВЪРШВА доклад съобразно определение от
разпоредително заседание № 382/20.06.2024 г.:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по
подадена въззивна жалба от „Електроразпределение Север“АД, чрез
процесуалния му представител адв. Н.Б., против решение №350/05.04.2024г.,
постановено по гр.д.№1126/23г. по описа на ВОС, гр.о., с което: 1/
„Електроразпределение Север”АД е осъдено да заплати на З. Ш. С. сумата от
64 000 лв., заявена като частична от 100 000лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от смъртта на нейния син А. С., починал на *г. след
падане от 12 - метрова височина, настъпила по време на подмяна на изолатори
на участък, предназначен за ремонтни дейности на ВЕЛ „Р.”, гр.И., област Р.,
собствен на „Електроразпределение Север”АД, която работа е изпълнявана
пряко от „Арет-90”ООД/в несъстоятелност/ по възлагане на ЕТ „Ж.
Ж.”/заличен търговец/, а на последния, възложена от „Електроразпределение
Север”АД, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 24.09.2020г.
до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.49 от ЗЗД; 2/
„Електроразпределение Север”АД е осъдено да заплати на З. Ш. С. сумата от
30лв., представляваща сторени съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК; 3/ „Електроразпределение Север”АД е осъдено да заплати на
адв.В. Ж. М. с личен адвокатски номер * сумата от 5 770лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана в производството по гр.д.№1126/23г. по
описа на ВОС безплатна правна помощ под формата на процесуално
представителство в полза на З. Ш. С., на осн. чл.38, ал.2 от ЗА; 4 /
„Електроразпределение Север”АД е осъдено да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Окръжен съд - Варна сумата от 2 560лв.,
представляваща дължима за производството държавна такса, на осн. чл.78,
ал.6 от ГПК, като решението е постановено при участие на трето лице -
помагач - ЗК „Уника”АД на страната на ответника „Електроразпределение
Север”АД.В жалбата се твърди, че решението е недопустимо по изложените в
същата подробни съображения.Претендира се да бъде обезсилено и
производството по делото прекратено.Евентуално се твърди, че е неправилно,
като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по
изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено
и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат
отхвърлени.Претендират се разноски.
Въззиваемата З. Ш. С. в депозирания отговор по въззивната жалба в
срока по чл.263, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния си представител адв. В.М.,
2
поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното
решение да бъде потвърдено.Претендира разноски.
В жалбата и в отговора не са направени доказателствени искания.
АДВ. Б.: Поддържам въззивната жалба. Нямам искания за събиране на
нови доказателства.
АДВ. М.: Поддържам отговора. Депозирала съм становища, които моля
да докладвате.
СЪДЪТ докладва молба от 09.09.2024г., с която са представени списък
на разноските и адвокатско пълномощно за настоящата инстанция, с искане да
бъдат присъдени направените разноски съобразно изхода по настоящото
производство.
СЪДЪТ ВРЪЧВА на адв. Б. за запознаване тази молба с представените
доказателства, с оглед възможността да се изрази становище.
АДВ. Б.: Не възразявам относно приемането им.
СЪДЪТ докладва регистрираната в съда на 25.09.2024г. писмена защита
от адв. В. М., с която е изразено становище по съществото на спора, с искане
да се потвърди изцяло постановеното първоинстанционно решение.
Приложени са към становището и копия на решение № 465/28.12.2012г. на
Върховен касационен съд, ІV-то гр. отделение по гр.д.№ 1157/2011г. и
решение № 142/05.06.2013г. на Върховен касационен съд , ІV-то гр. отделение
по гр.д.№ 419/2012г., и копие от постановление № 7/1959г. на Пленума на
Върховния съд.
СЪДЪТ докладва регистрираната в съда допълнителна писмена защита
на 27.09.2024г. от адв. В. М., в която е направено искане за приемане като
доказателство на Споразумение, представляващо приложение № 4, за
задълженията на страните и координиране на мерките за съвместно
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при изпълнение на
строително-монтажни работи по изграждане и ремонт на съоръжения и
елементи от електроразпределителната мрежа Срн и НН, собственост на
„Електроразпределение Север“ АД, за обекти на територията на област Р.,
неразделна част от договор от 05.07.2019г. В писмената молба адв. М. е
посочила, че е налице технически пропуск за приобщаване на това
доказателство към материалите по делото поради невниманието на
техническото лице, изготвящо преписи от писмените доказателства.
Документът представлява неразделна част от представен по делото договор за
обществена поръчка от 05.07.2019г., тъй като в самия договор е посочено, че
неразделна негова част представлява и това споразумение. Поради това се
3
счита, че не е налице преклузия за представяне на нови писмени доказателства
и навеждане на нови факти пред въззивната инстанция. На следващо място е
посочено, че самата уговорка за съвместно координиране и съвместно
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд е постигната със
самия договор за обществена поръчка и подписването на неразделната част от
него, представляващо посоченото споразумение. Акцентира се на това, че в
съдържанието на същото страните са уговорили, че задължение на
възложителя е и координирането и контролирането действията по време на
работа на съответния обект. СЪДЪТ ВРЪЧВА на адв. Б. копие от
споразумение, представляващо приложение № 4.
АДВ. М.: Моля да извършим справка дали към представения договор
пред първата инстанция е налице посоченото приложение № 4.
СЪДЪТ ИЗВЪРШИ справка по първоинстанционното дело на
Варненски окръжен съд, гр.д. № 1126/2023г. и установи, че липсва
представено такова приложение.
АДВ. Б.: Възразявам относно приемането на споразумението,
представляващо приложение № 4 от договора. Искането за приобщаване
вероятно е продиктувано от изявлението на решаващия състав в обжалваното
решение, че в случая е ирелевантно обстоятелството, че към договора за
обществена поръчка приложение № 4 не е предоставено. Но решаващият
състав се е произнесъл по съществото на спора като е приел, че това
приложение би било ирелевантно доколкото, както е посочил и съдът,
постигнатите договорки между страните са от значение, а не тяхното
фактическо изпълнение.
СЪДЪТ УВЕДОМЯВА страните, че при запознаване с материалите по
делото е установил, че към присъединеното за общо разглеждане към
първоинстанционното гр.д.№ 1126/2023 г. на Варненски окръжен съд - гр.д.№
7052/2023г. на Варненски районен съд, е било представено с допълнителна
молба от процесуалния представител на ищеца от 27.07.2023г., в рамките на
отстраняване нередовности на исковата молба, и посоченото споразумение,
представляващо приложение № 4 към договора за обществена поръчка.
Същото се намира на л. 129 до л. 130 от цитираното дело (гр.д.№ 7052/2023г.
на ВРС). Материалите по това дело са били приложени към
първоинстанционното дело на Варненски окръжен съд, но липсва изрично
определение за приемането като доказателство на този документ.
АДВ. Б.: Така или иначе, делото е присъединено към настоящото. В
този случай възразявам в настоящото решение да бъде обсъждано
представеното приложение № 4 към договора за обществена поръчка.
Доколкото, както е посочил решаващият състав в решението си, същото не е
4
било предмет на изследване изобщо по делото, а и същото намирам по
същество за ирелевантно.
СЪДЪТ намира, че следва да чете изрично определение по приемането
на посочения документ като доказателство по делото, тъй като счита, че
своевременно е било извършвано неговото представяне пред
първоинстанционен съд и с настоящото определение следва да се запълни
процесуалната липса на изричен съдебен акт, поради което и не обсъжда
въпроса дали е настъпила процесуална преклузия за приемането на документа
пред въззивната инстанция, а очевидно, с оглед изложеното и по-горе при
констатациите, такава преклузия не е била настъпила и в
първоинстанционното производство, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото цитираното
споразумение, представляващо споразумение № 4 към договора за
обществена поръчка от 05.07.2019г., за задълженията на страните и
координиране на мерките за съвместно осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд при изпълнение на строително-монтажни работи
по изграждане и ремонт на съоръжения и елементи от
електроразпределителната мрежа Срн и НН, собственост на
„Електроразпределение Север“ АД за обекти на територията на област Р..
АДВ. Б.: Не оспорваме, че това приложение, което приехте като
доказателство, е част от цитирания договор за обществена поръчка. Нямам
други искания. Представям списък на разноски.
АДВ. М.: Нямам други искания. Правя възражение за прекомерност на
заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
АДВ. Б.: Моля да запишете и моето възражение за прекомерност на така
поискания размер от насрещната срана, който съдът да определи в полза на
осъществяващия безплатна адвокатска защита колега на насрещната страна.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА списъци на разноските, представени от всяка
от страните, а от въззивника и доказателства за тяхното извършване.
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
5
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Б.: Уважаеми апелативни съдии, моля да отмените
първоинстанционното решение на първо място като недопустимо, на
следващо място като неправилно, в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила, и необоснованост. Касателно твърдяната от
нас недопустимост на съдебния акт, считаме, че след като вече веднъж
ищцата пред първоинстанционния съд се е удовлетворила с иска по чл. 200 от
КТ, то на следващо място претенцията и срещу възложителя по чл. 49 от ЗЗД е
недопустима. По този начин при уважаването на този иск ищцата би била
удовлетворена два пъти за едни и същи вреди, което намирам за недопустимо.
Посочил съм и съдебна практика.
На следващо място, намирам, че първоинстанционният съд неправилно
е интерпретирал събраните по делото доказателства - на първо място,
показанията на разпитания свидетел по делото Г.. Във въззивната жалба
подробно съм изложил акценти върху моментите, на които се е спрял и
решаващият състав, като ще посоча, че същият свидетел Г. вече е бил
разпитван по приключилото дело с влязло в сила решение по иска по чл. 200
КТ. Тези решения са налични по делото, представени са от въззиваемата
страна, и в тях изрично са посочени различни моменти, по-скоро бих ги
нарекъл изявления, дори признания, че работещият по трасето екип е
допуснал грешка, и по този начин се е отклонил от трасето. Посочени са
съображения като гориста местност, трудно придвижване, но екипът се е
отделил от възложения му обект, за да стигне по-бързо вероятно или за да
изпълни по-правилно възложената работа, но това по същество е грешка,
вследствие на която са започнали работа на стълб под напрежение и
вследствие на което са се заблудили от това, че са видели, че само един-
единствен стълб няма подменени изолатори на ВЕЛ „Р.”. Така се е стигнало до
фаталния инцидент. Подробни съображения са посочени в тази връзка в
жалбата ми.
На следващо място, намирам за необосновани съображенията на
решаващия състав, с които е посочил обезщетение, дължимо в общ размер от
180 000 лв., без да съобрази вече влязлото в сила решение по иска по чл. 200
от КТ, без да посочи съставлява ли то част от него. Моля да ми бъде
предоставен подходящ срок, в който да изложа съображенията си в писмена
защита, доколкото две такива са представени вече от въззиваемата страна.
АДВ. М.: Уважаеми апелативни съдии, моля да отхвърлите изцяло
подадената жалба и ще моля да потвърдите в неговата цялост, като правилно,
обосновано и законосъобразно решението на Варненски окръжен съд. Освен
че поддържам всички доводи в писмената си защита, по отношение на
възражението за недопустимост на исковата претенция, абсолютно превратно
е посочена съдебна практика, която е в напълно обратен смисъл на този, с
6
който са изложени аргументи от жалбоподателя. Това, че има уважен иск с
влязло в сила решение по чл. 200 от КТ, по което подчертавам няма настъпило
никакво плащане в нито един момент, до настоящия включително, съвсем не
означава, че в случая ищцата няма право да насочи своята искова претенция
към останалите материално отговорни правни субекти, към които съответната
исковата претенция има своето правно основание. Т.е. ако тя бъде насочена
към застраховател, нейното правно основание е по Кодекса на застраховането,
ако тя бъде насочена към възложител, нейното правно основание е съответно
в ЗЗД и т.н. Т.е. тълкувателно решение № 45, на което се позовава
жалбоподателят казва, че действително по чл. 200 е правното основание на
искова претенция към прекия работодателя и единствено към него, с когото
пострадалият е в трудово правоотношение. Но извън това трудово
правоотношение, нито това ТР № 45 има някакво касателство, нито другите
правни основания, и съответно правните възможности не са ограничени пред
ищцовата страна. В този смисъл са моите възражения срещу твърдяната
недопустимост.
По отношение на останалите аргументи, т. нар. от жалбоподателя
„грешка“ - че цялата бригада е тръгнала да работи по друго трасе, е именно
резултат само и единствено от неизпълнение на задълженията на възложителя
да укаже работното им място. Както изисква специалният правилник,
границите на работното място изискват да се покаже началото и края на това
работно място, което е всъщност цялото трасе. По трасето е нямало никакви
знаци, табели, маркировки, ограничения, което естествено е причина да
настъпи това колебание, и цитираната грешка, и объркване у работниците, и
те да не знаят накъде да продължат. Ето защо, особено предвид факта, че в
случая се касае за работа при изключително високо рискови и пряко
животозастрашаващи условия на работа и труд, това неизпълнение на
задълженията на допускащия до работа служител при ответното дружество, е
именно пряката причина, единствена такава, за това отклонение, което е
настъпило поради незнание на работното място.
По отношение на наведените аргументи за съпричиняване, заявявам, че
абсолютно не е налице такова, тъй като и от разпита на свидетелите, и от
всички доказателства по делото се установи, че към момента на извършване
на тази дейност, работникът е използвал всички налични средства, които са му
предоставени и са били изисквани от работодателя, и такъв е бил утвърденият
стандарт на работа: каски, ръкавици, предпазен колан и прочие.
Искам да отбележа една много съществена разлика и пропуск.
Въпросният предпазен колан, който се е ползвал, в случая от цялата бригада и
до този момент, е такъв, който работникът, който беше разпитан, Г. Я., обясни
много подробно пред първата инстанция, е такъв, който позволява
окончателно закрепване на изкачващия се по стълба – едва, след достигане до
работната височина. След момента на инцидента и още един инцидент
всъщност е настъпил, и тогава работодателят въвежда използването на
допълнителен, на втори колан, т. нар. „игрек въже“, което е дублиращ
обезопасителен колан, с който вече се дава възможност на работниците-
електротехници, да се закачват във всеки един момент от придвижването си
7
по височина. Но този колан е втори и е закупен, доставен, и е било предприето
неговото използване, именно с оглед няколкото смъртни случая, включително
и процесният, от които става ясно за работодателя и за възложителя, че няма
как с единствения колан, който дотогава се е ползвал, да бъдат обезопасени
електротехниците, електромонтьорите и прочие, членове на бригадите.
По отношение на размера на присъденото обезщетение, считам, че е
напълно справедлив, напълно обоснован. Бяха разпитани свидетели,
присъстваше лично майката на починалия А. С. С. пред първата инстанция и
съдът възприе, и всички в залата, разбира се, крайно тежкото емоционално
състояние, и непреодолимата тежест на цялата загуба, която е преобърнала
целия живот на ищцата. През цялото време на делото майката не можеше да
овладее своя плач, своята мъка и тежестта на цялата ситуация. И всичкото
това беше възприето, отразено както от свидетелите, така и от съда в неговите
мотиви. Няма никаква връзка и не може да се направи по никакъв начин
някаква обвързаност на двете съдебни решения, влялото в сила решение на
Окръжен съд - Сливен и производството по настоящото дело, касателно
размерите на исковата претенция, тъй като периодът, който обхващат двете
производства е напълно различен. Периодът, който се обхваща по настоящото
дело е в пъти по-продължителен и продължаващ, и в крайна сметка тези
вреди, които продължава да търпи моята доверителка, изобщо не могат да
бъдат преодолени във времето. Ето защо, моля да потвърдите първостепенния
съдебен акт и присъдите деловодните разноски.
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на адвокат Б., в срок до 09.10.2024г.
включително, да депозира в писмен вид съображенията си по съществото на
спора.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и правна
страна, и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:03
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8