Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 29.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на втори
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 17237 по описа на съда за
2018 г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена от В.П.Б. искова молба, с която моли ответникът З. „Б.и.“
АД да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 30 000 лева за
търпени болки и страдания от ПТП на 13.03.2018 г. и 2 493.20 лева
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи за лечение.
Ищецът твърди,
че на 13.03.2018 г. претърпял ПТП, вина за което имал водачът на л.а. „Форд“,
модел „Фокус“ с ДК № *******В.К.И., който нарушил разпоредби на ЗДвП – не
пропуснал преминаващия по платното за движение пешеходец В.Б..
На
пострадалия била оказана спешна медицинска помощ в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. На
14.03.2018 г. претърпял операция за лечение на фрактура на латералния тибиален кондил и главата на фибулата. Фрактурата била
стабилизирана със заключваща L-плака. На 20.03.2018 г. на В.Б. се наложило да бъде извършена втора
оперативна интервенция поради вторично разместване. Следоперативният период
протекъл гладко и на 26.03.2018 г. Б. бил изписан с дадени препоръки за
хранително-диетичен режим и назначени контролни прегледи.
В хода
на възстановяването и лечението ищецът извършил разходи за метални
остеосинтези, потребителска такса и лекарства.
Гражданската
отговорност на виновния водач била застрахована при ответното дружество. На 20.04.2018
г. Б. сезирал З. „Б.и.“ АД с молба за изплащане на застрахователно обезщетение.
С нова молба от 23.08.2018 г. пострадалият представил на застрахователя
допълнително изискани документи. До датата на завеждането на исковата молба
плащане от ответника не постъпило.
Моли
съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати исковите
суми от 30 000 лева и 2 493.20 лева.
Ответникът
е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове и
механизма на произшествието. Сочи, че изключителна вина за настъпване на
процесното ПТП имал ищецът, който навлязъл внезапно на пътното платно и на
място, коет не било предвидено за пресичане. Това
направило ударът непредотврътим за водача В.И..
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Предпоставка
за допустимостта на исковете е предявяване на претенция пред застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по аргумент от чл.
432, ал. 1, in fine.
Безспорно
се установява, че на 20.04.2018 г. В.П.Б. е депозирал при З. „Б.и.“ АД молба, с която е предявил
претенция за определяне и изплащане на застрахователни обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди от ПТП на 13.03.2018 г.
С писмо от
10.05.2018 г. ответникът е поискал от В.Б. представяне на допълнителни
документи. Такива пострадалият е представил на 21.08.2018 г. и на 23.08.2018 г.
Въпреки това ответникът е счел, че не е в риск и липсва основание претенцията
на Б. да бъде уважена.
Предявеният
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ се основава на сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на
л.а. „Форд“, модел „Фокус“ с ДК № *******и З. „Б.и.“ АД – обстоятелство,
отделено като безспорно между страните с определение от 17.09.2019 г.
Застрахователният
договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на
застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от
увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността
на делинквента.
При пълно
и главно доказване в тежест на ищеца е да докаже наличието на всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
От
заключението на авто-техническата експертиза, изготвена въз основа на писмените
доказателства по делото, се установява, че на 13.03.2018 г. около 07.30 часа в
гр. София водачът на л.а. „Форд“, модел „Фокус“ с ДК № *******В.И. е излизал от
паркинга на магазин „Билла“ на ул. „Бели Дунав“ в близост до кръстовището с
бул. „Ломско шосе“. И. предприел ляв завой при слънчево време и добра видимост.
В същото време от отсрещния тротоар В.Б. е предприел пресичане на пътното
платно срещу движението на автомобила, още преди л.а. „Форд“ да е навлязъл в
платното за движение. След като пешеходецът изминал около половината от
разстоянието до мястото на удара водачът В.И. ***, движейки се срещу
пешеходеца. Двамата участници в движението имали неограничена видимост един към
друг. Никой от тях обаче не спрял и не взел мерки за избягване на удара, поради
което л.а. „Форд“ с предна част ударил левия долен крайник на пешеходеца. При
този удар Б. бил качен частично върху предния капак на превозното средство и се
плъзнал върху него. Водачът В.И. задействал спирачките, макар и със закъснение,
при което пешеходецът бил отхвърлен напред и паднал пред автомобила.
Според
вещото лице вина за произшествието имат и двамата участници. Водачът на л.а.
„Форд“ е извършвал ляв завой при наличие на средна непрекъсната линия. След
това нарушение той е допуснал удар на пешеходеца поради недостатъчно наблюдение
на ситуацията и движението на други участници, намиращи се на платното за
движение. От своя страна пешеходецът В.Б. е предприел пресичане на необозначено
за това място. Преминаването на отсрещния тротоар е било възможно чрез
използване на подлеза – вход към метростанцията,
находящ се на около 30 м от мястото на удара.
При така
даденото от инж. А. заключение съдът намира, че В.И. е реализирал противоправно поведение при управление на МПС, нарушавайки
правилата за движение по пътищата. ЗДвП вменява в задължение на водачите при
управление на МПС да проявяват внимание и предпазливост към уязвимите участници
в движението, каквито са пешеходците. И. не е съобразил поведението си на пътя
с предприелия пресичане пешеходец, като до удара се е стигнало след предходно
нарушение на забраната за пресичане на средна разделителна непрекъсната линия.
Нарушаването
на правилата за движение по пътищата представлява престъпване на забраната да
не се вреди другиму и с това свое поведение водачът на л.а. „Форд“ е осъществил
елементите от състава на генералния деликт. В конкретния случай, предвид
наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за водачите на л.а. „Форд“, марка „Фокус“ с ДК № СА *******, З.
„Б.и.“ АД следва да заплати обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди вследствие настъпилото застрахователно
събитие.
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При
определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и тежестта на
вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им
във времето, възрастта на пострадалия, прогнозите за възстановяването и др.
Установява
се от медицинската документация и от заключението на съдебно-медицинската
експертиза, че получените от ищеца травми, чието обезщетяване се претендира в
настоящото производство, са причинени именно от процесното ПТП.
Б. е
получил счупване на големия пищял на лява подбедрица в горната й част, което е
причинило затруднение в движенията на левия долен крайник за срок, по-дълъг от
30 дни. Непосредствено след произшествието се провело двукратно оперативно
лечение за наместване на счупването чрез поставяне на метална остеосинтеза.
Около година след получаване на травмата се извършила нова операция за
отстраняване на остеосинтезата. При нормално протичане на лечебния процес
периодът на възстановяването бил около осем месеца. Търпените от ищеца болки
били с по-голям интензитет три месеца след първата операция и 30 дни след
втората.
На 25.02.2020
г. вещото лице д-р С. извършил преглед на В.Б. и установил накуцваща походка на
пострадалия. Придвижването се извършвало с помощта на бастун. В лява колянна
става са наблюдавал ограничен обем на движение – при свиване 90 градуса, при
норма 130 градуса. По външна страна на лява колянна става се установил белег с
дължина 22 см. Въпреки липса на данни за настъпили усложнения, според вещото
лице ограниченията в обема на движение на колянната
става щели да останат за постоянно. Счупването на големия пищял в горния край
на лявата подбедрица е засегнало колянната става и е
увредило ставния хрущял. Това предполагало с течение на времето да се развият
дегенеративни промени, водещи до болки и ограничения в движението. С експертно
решение на ТЕЛК от 24.01.2019 г. на Б. бил определен 40% трайно намалена
работоспособност за псевдоартроза на тибия след фрактура. Според това решение и
съобразно заключението на вещото лице, ищецът е страдал от двустранно намаление
на слуха и глаукома, но тези заболявания не са дали отражение върху начина и
продължителността на възстановителния процес.
Според
показанията на свидетеля И.Ж., освен физически страдания, В. претърпял и
психически промени. Станал изнервен и напрегнат. Живкова му помагала в
продължение а три месеца за хигиенно-битовото обслужване. След първия месец
започнал да се придвижва с помощта на патерици, а едва след 4-5 месеца ползвал
бастун. И досега приемал обезболяващи поради болки в колената.
Това състояние на пострадалия не му позволявало свободата на придвижване, която
имал преди произшествието.
Като
съобрази възрастта на пострадалия – 65 г. към датата на процесното ПТП,
тежестта на уврежданията и последиците от тях, изпитаните болки и страдания,
техния интензитет и продължителността им, трайно ограничената функционалност на
колянната става, но и оплакванията в краката, които е
имал (и по причина на които е предприел пресичане на платното за движение вместо
ползване на находящия се наблизо подлез), съдът намира,
че 20 000 лева е справедлив размер на обезщетението. Лимитите на
застрахователните суми за неимуществени вреди се увеличават почти ежегодно.
Конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент – 13.03.2018 г., когато е
настъпилото произшествието, от което са произтекли вредите, са ориентир за
определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от
функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на
прекия причинител на застрахователното събитие.
Установява
се от приетите по делото фактури, че В.Б. е заплатил общо 2 493.20 лева за
лечението си. Разходите включва заплащане на метална остеосинтеза, шина за
коляно, стоманени винтове потребителска такса и медикаменти. Всички тези
разходи са били необходими за правилно и своевременно лечение на получената
увреда.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, което подлежи на разглеждане в
настоящото производство.
По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е
налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът
на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г.,
т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без приносът
не би се стигнало до уврежданията. За този факт, доколкото възражението е
направено от ответника и го ползва при положителното му установяване
доказателствена тежест носи навелият го (застрахователят по „Гражданска
отговорност” на делинквента).
В
настоящото производство се установи, че ищецът не е пресичал на обозначено за
целта място. Този факт и неговото значение следва да се съобразят при дадени от
ВКС указания в т. 6, б. „г“ от ТР № 2 от 22.12.2016 г. по тълк.д. № 2/2016 г.
на ОСНК на ВКС. Според тези указания, ЗДвП дава право на пешеходците да
пресичат платното за движение и извън определените за целта места – чл. 113,
ал. 2 от ЗДвП, като на това право не съответства задължение на водачите на
пътни превозни средства да ги пропуснат. При упражняване на правото на
пешеходеца да пресече платното за движение, той е длъжен да се съобрази с
общите ограничения и забрани по чл. 113, ал. 1, т. 1, 2 и 4 от ЗДвП и чл. 114,
т. 1 и 2 от ЗДвП. ВКС е приел, че съпричиняване е налице, ако пешеходецът не се
е съобразил с ограниченията на чл. 113, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 и чл. 114 от ЗДвП и задължението си да отиде на пешеходна пътека, когато в близост има
такава.
В случая не се спори, че
пресичане В.Б. е предприел на необозначено за целта място. Същевременно той се
е съобразил с обстоятелството, че не е имало приближаващи пътни превозни
средства. Според заключението на вещото лице инж. А., още преди да л.а. „Форд“
да навлезе в платното за движение от паркинга на „Билла“ В.Б. е предприел
пресичане. Това води до извода, че пешеходецът е съобразил липсата на превозни
средства, застрашаващи живота и здравето му при предприемане на маневрата.
Водачът В.И. е имал достатъчно добра видимост, за да възприеме Б. и да го
изчака да приключи пресичането. Не се установява и ищецът да е удължил ненужно
времето за пресичане, нито да е преминал през ограда или заграждение. Още
по-малко се установява нарушение по чл. 114 от ЗДвП. Пострадалият пешеходец не
е навлязъл внезапно на платното за движение, нито е имало ограничена за него
видимост, препятстваща пресичането. Поради това съдът приема, че извършеното от
ищеца нарушение да не ползва намиращия се наблизо подлез, а да предприеме
пресичане на платното за движение не е в причинна връзка с получените от него
увреждания. Единствено водачът В.И. носи вина за инцидента. Освен че не е имал
право да извърши ляв завой, пресичайки средна непрекъсната линия, той не е
проявил нужното внимание към възрастния уязвим пешеходец, който е започнал
пресичане, уверявайки се че липсват превозни средства, които да го застрашат.
Ответникът не доказа с поведението си Б. да е осъществил някой
от съставите на нарушение на задълженията му по чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП,
поради което обезщетенията не следва да бъдат намалявани.
Тъй като ищецът е бил освободен от заплащане на държавна такса
по иска за обезщетяване на неимуществените вреди, ответникът дължи, съразмерно
на уважената част от иска да заплати по сметка на СГС сумата от 800 лева.
Претенции
за присъждане на разноски са направили и двете страни. Ищецът е заплатил 300
лева за експертизи и 99.73 лева държавна такса по иска за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди. Ответникът му дължи 299.73 лева разноски.
На ищеца
е оказана безплатна правна помощ, поради което на Адвокатско дружество „В., У.
и П.“ се следва адвокатско възнаграждение в размер на 1 357.85 лева.
На
ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 800 лева.
Възнаграждението от 2 400 лева, заплатено от З. „Б.и.“ АД не е прекомерно,
предвид броя на предявените искове и тяхната стойност, както и извършените по
делото процесуални действия.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, З. „Б.и.“ АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на В.П.Б., ЕГН **********, с адрес *** сумата
от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания от увреждания, получени при ПТП, настъпило на
13.03.2018 г. в гр. София, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен
размер от 30 000 лева; сумата от 2 493.20 лева обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечения на уврежданията, получени
при ПТП на 13.03.2018 г. и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от 299.73
лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, З. „Б.и.“ АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на
СГС сумата от 800 лева държавна такса по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗАдв., З. „Б.и.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на Адвокатско дружество „В., У. и
П.“, ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 1 357.85
лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, В.П.Б., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на З. „Б.и.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 800 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: