РЕШЕНИЕ
№ 108
гр. Враца 12.04.2023
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на 28.03.2023
г. /двадесет и осми март две хиляди двадесет и трета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ
ЖИТАРСКА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря
МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на прокурора
ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА КАН дело № 117 по описа на
АдмС – Враца за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на И.С.И. лично и в качеството му на управител на „И.2.“ ЕООД,
ЕИК: ***, против Решение № 36/15.11.2022 г., постановено по АНД № 150/2022 г.
по описа на Районен съд – Оряхово. С оспореното решение е потвърдено НП № 52/18.07.2022
г. на Директора на ОДБХ – Враца, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 131,
ал. 2, вр. с чл. 131, ал. 1, т. 3 от Закона за Храните /ЗХ/ на „И.2.“ ЕООД е
наложена имуществена санкция в размер на 4000,00 лева.
В касационната жалба са релевирани доводи за незаконосъобразност на
оспорения съдебен акт, поради постановяването му в нарушение на материалния и
процесуалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди се, че съдът
неправилно е приел липсата на допуснати процесуални нарушения в
административнонаказателното производство, като не е отчел обстоятелството, че
АУАН е съставен на физическото лице, а с НП е наложена имуществена санкция на
дружеството. Като неправилни и незаконосъобразни са посочени формираните от РС
изводи за доказаност на твърдяното в санкционния акт нарушение. Иска се отмяна
на решението и отмяна на НП, а в условията на алтернативност намаляване на
наложената санкция.
Ответникът, Областна
дирекция по безопасност на храните - Враца, редовно призован не се представлява
в с.з. и не изразява становище по касационната жалба.
Участващият в
касационното производство прокурор от ОП – Враца, дава заключение за
неоснователност на касационната жалба, като споделя изложените в оспореното
решение мотиви за потвърждаване на НП и моли решението, като правилно и
законосъобразно да бъде оставено в сила.
В настоящото
производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на
касационните основания.
Административен съд –
Враца, в настоящият касационен състав, след преценка на доказателствата по
делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е
подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК,
от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради
което е допустима. Разгледана по същество е и основателна по следните
съображения:
Предмет на касационен
контрол за законосъобразност е Решение № 36 от 15.11.2022 г., постановено по
АНД № 150 по описа на Районен съд – Оряхово за 2022 г., с което е потвърдено НП
№ 52/18.07.2022 г. на Директора на ОДБХ – Враца. С последното на основание чл.
53 от ЗАНН и чл. 131, ал. 2, вр. с чл. 131, ал. 1, т. 3 от ЗХ на „И.2.“ ЕООД е
наложена имуществена санкция в размер на 4000,00 лева.
Административнонаказателната
отговорност на търговското дружество е ангажирана за това, че при извършена
проверка от длъжностни лица, служители в ОДБХ – Враца на 03.06.2022 г., в
смесен магазин на „И.2.“ ЕООД ***, е констатирано съхранение и предлагане за
продажба на малотрайни и трайни колбаси, с етикет с условия на съхранение от
производителя при температура от 00С до 40С, като в
момента на проверката във витрината, в която са съхранявани е отчетена
температура от 180С. Съставен е КП и АУАН, а в последствие издадено
НП, в което е прието нарушение по чл. 131, ал. 1, т. 3 от ЗХ – съхраняване на
храни в нарушение на изискванията, условията и информацията, посочени от
производителя.
При осъществения
контрол за законосъобразност на санкционния акт районният съд е приел, че не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, като при съставянето на АУАН,
така и при издаването на НП, като и двата документа съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН, точно е описано
нарушението, както и обстоятелствата при които е извършено. По отношение на
възраженията в сезиралата го жалба за липса на връзка между АУАН и НП по
отношение на субекта на нарушението, съдът е приел, че няма противоречие, тъй
като АУАН не е съставен на жалбоподателя в качеството му на физическо лице, а в
качеството му на представляващ и управляващ ЕООД. Като е приел, че нарушението
е доказано, с правилно посочени нарушена и санкционна норма и липсват
предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, съдът е потвърдил санкционния
акт.
Решението е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд, в
рамките на дадените му от закона правомощия, но е неправилно.
Въззивният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на
спора доказателствени средства, но не е обсъдил и анализирал всички факти от
значение за спорното право, което е предпоставило неправилен извод за
законосъобразност на НП.
Неправилно и в пълно
несъответствие с доказателствата по делото съдът е приел, че няма противоречие
между АУАН и НП по отношение на субекта на административнонаказателна
отговорност. Видно от представения по делото АУАН (л.
8 от АНД № 150/2022 г.), същият е съставен
против И.С.И. с посочени пълни индивидуализиращи данни – възраст, ЕГН, точен адрес
и в допълнение - управител на фирмата „И.2.“ ЕООД.
В НП (л.
4 от АНД № 150/2022 г.) административно
наказание „имуществена санкция“ по чл. 131, ал. 2 за нарушение по чл. 131, ал.
1, т. 3 от ЗХ е наложено на „И.2.“ ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление ***, представлявано от И.С.И. – управител.
Разпоредбата на чл.
131 от ЗХ предвижда налагане на глоба или имуществена санкция, т. е. субекта на
отговорността по този текст може да е различен – както ФЛ – продавач,
управител, и т. н., така и ЮЛ. Същественото тук е да се установи от кого е
осъществено деянието.
При това положение може
да се приеме, че с АУАН е повдигнато административнонаказателно обвинение на
представляващия и управляващ ЕООД, каквато отговорност същият може да носи в
това си качество, стига да е посочено, че обвинението му е повдигнато в това му
качество.
За да се приеме, че с
АУАН е отправено обвинение на представляващия и управляващ търговското
дружество, то същия не следва да бъде индивидуализиран с личните си данни, а с
данните на ЕООД, което представлява – наименование, ЕИК, седалище и адрес на
управление, така като е сторено в НП.
В случая се налага
извода, че с НП е санкциониран друг правен субект, а не този, който според АНО е
допуснал нарушението, описано в АУАН.
Недопустимо е в АНП да има такава неяснота и нееднозначност, тъй като тя нарушава
правото на защита и препятства формирането на категорични изводи при съдебният
контрол, както за правилността на приложението на материалния закон при
издаване на АУАН и на НП, така и за справедливостта на размера на наложеното
административно наказание – глоба за ФЛ, респективно имуществена санкция за ЮЛ,
което е
безусловно основание за отмяна на порочния санкционен акт.
За пълнота следва да се отбележи и липса на доказателства, съобразно
изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5, предл. последно от ЗАНН, съгласно която разпоредба,
наказващият орган е длъжен в НП да опише и доказателствата, които потвърждават
нарушението. Вместо това същият се е задоволил да приключи със задълженията си
само с констатиране на соченото нарушение, на база термометър от витрината, за
който не е ясно чия собственост е – на лицето, стопанисващо обекта, на
проверяващите или е фабрично произведен заедно с хладилната витрина.
Неустановено е също дали термометърът е в изправност и преминал ли е метрологичен
контрол.
Тази празнота не може
да бъде попълнена и с показанията на разпитания в с.з. свидетел Цолова, която
посочва, че на допир хранителните продукти били топли, т.е. за съставомерността
на деянието не следва да се съди по субективните усещания на проверяващите. Още
повече, че в тежест на наказващият орган е да докаже твърдяното нарушение, като
се базира на събрани доказателства, а не на предположения.
Производството по издаване на НП е строго формално, което е гаранция за
неговото законосъобразно развитие, респективно за законосъобразното ангажиране
на административно-наказателната отговорност на съответното лице.
Като е стигнал до
изводи, различни от изложените и като е обосновал краен резултат за
потвърждаване на издаденото НП, районният съд е постановил неправилно решение,
което следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови друго, с
което се отмени наказателното постановление.
При този изход на
спора претенцията на касатора за присъждане на направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение е основателна, но само за разноските пред районния
съд, за които има доказателства, че са извършени, съгласно представения договор
за правна защита и съдействие (л. 29 гръб от АНД №
150/2022 г.). Пред настоящата инстанция, макар да са поискани разноски,
доказателства, че са извършени, както и какъв е техния размер, не са
представени.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. 2 от АПК във вр. с чл.
63в от ЗАНН, Административен съд – Враца
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 36/15.11.2022 г., постановено по
АНД № 150/2022 г. по описа на Районен съд – Оряхово, с което е потвърдено НП №
52/18.07.2022 г. на Директора на ОДБХ – Враца и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ НП № 52/18.07.2022 г. на Директора на ОДБХ –
Враца, с което на „И.2.“ ЕООД, ЕИК: *** на основание чл. 131, ал. 2, вр. с чл.
131, ал. 1, т. 3 от Закона за Храните е наложена имуществена санкция в размер
на 4000,00 лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните –
Враца, да заплати на „И.2.“ ЕООД, ЕИК: ***, представлявано от управителя И.С.И.,
сумата от 400 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
.