МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА №260004 ОТ 30.09.2020 Г. ПО НОХД №176/2020 Г. НА НПРС
Подсъдимият К.Р.И.,
е предаден на съд затова, че на неустановени дати през периода от 01.03.2019 г. до 27.12.2019 г. в с. Т.И.,
област Ш., при условията на продължавано престъпление, както и чрез разрушаване
на прегради, здраво направени за защита на имот /срязване на противокомарна мрежа/ и използването на технически средства
/джобно ножче и ключ/, отнел от владението на лицата В.Й.Б. и Е.Д.С., двамата
от същото населено място, без тяхното съгласие, с намерение противозаконно да
присвои, следните движими вещи, явяващи се собственост на горепосочените лица:
1 бр. употребяван акумулатор за лек автомобил, 1 бр. таблет,
марка „***“, парична сума с общ размер 1 994 лв. /всичките собственост на В.Б./, 5 бр.
удължители без гнезда, 2 бр. удължители с 4 бр. гнезда, 3 бр. малки менгемета,
1 бр. удължител с 4 бр. гнезда и дължина 50 м., 2 бр. шмиргели, 1 бр. електрическа
дрелка, марка „***“, 4 бр. винтоверта,
марка „***“, 1 бр. малка дрелка, марка „***“, 2 бр. ъглошлайфове с дискове, 1 бр. комплект чешмеджийски
инструменти, 1 бр. гидория /комплект/, 1 бр. уред за
правене на канали за кабели, 3 бр. зегета, 1 бр.
циркуляр, 1 бр. бор машина, 1 бр. комплект инструменти за дограма и 1 бр.
акумулаторна батерия за трактор 1 бр. моторен трион, марка „***“ и 1 бр.
моторен трион, марка „***“ /собственост на Е.С./, като сумарните стойностни
параметри на целия предмет на посегателството възлизат на 7 747 лева
/седем хиляди седемстотин четиридесет и седем лева/ - престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 3 и т. 4 от НК във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Производството по делото протече по
реда на съкратеното съдебно следствие, при условията на чл.371, т.1 от НПК,
като съдът одобри изразеното от страните съгласие да не се провежда разпит на
двама от посочените от обвинението свидетели, а именно свидетелите В.Й.Б. и С.н.т..
Прокурорът при НпРП
счита, че обвинението е доказано частично и го поддържа частично, а именно
относно извършената кражба на вещи, собственост на В.Й.Б.. Относно обвинението за
кражба на вещи от дома на Е.Д.С., то прокурорът счита, че е доказано само
деянието за отнетите моторен трион, марка „***“ и моторен трион, марка „***“, а
относно останалите вещи, собственост на Е.Д.С., прокурорът счита, че липсват доказателства. Прокурорът намира, че подсъдимият
следва да бъде признат за виновен в извършването на кражба на доказаните по
делото вещи, като му се наложи наказание в минимален размер. Счита, че няма
пречка изтърпяването на наказанието да се отложи с подходащ
изпитателен срок.
Подсъдимият се признава за виновен,
с изключение на обивението, касаещо
вещите, собственост на Е.Д.С.,
които са: 5 бр. удължители без гнезда, 2 бр. удължители с 4 бр. гнезда, 3 бр.
малки менгемета, 1 бр. удължител с 4 бр. гнезда и дължина 50 м., 2 бр.
шмиргели, 1 бр. електрическа дрелка, марка „***“, 4
бр. винтоверта, марка „***“, 1 бр. малка дрелка, марка „***“, 2 бр. ъглошлайфове
с дискове, 1 бр. комплект чешмеджийски инструменти, 1
бр. гидория /комплект/, 1 бр. уред за правене на
канали за кабели, 3 бр. зегета, 1 бр. циркуляр, 1 бр.
бор машина, 1 бр. комплект инструменти за дограма и 1 бр. акумулаторна батерия
за трактор.
Твърди, че такива вещи не е отнемал от имота на свидетеля. Изразява съжаление
за извършената кражба на останилте вещи по
обвинението и моли за наказание, което да бъде посатновено
за условно изтърпяване.
Защитникът
на подсъдимия – адв. В. П. от Ш.ската адвокатска
колегия изцяло споделя становището на прокурора. Смята, че по делото са събрани
доказателства за вината на подсъдимия в извършване на кражба на вещите,
собственост на свидетеля В.Й.Б.,
както и за кражбата на двата моторни триона, собственост на Е.Д.С.. За
останалите вещи, собственост на С. счита, че липсват доказателства и
подсъдимият следва да бъде признат за виновен по тази част на обвинението. Моли
на подсъдимия да се наложи наказание в рамките на най-ниския предел, чието
изтърпяване да бъде отложено условно.
Като съобрази всички събрани по
делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна
следното: Подсъдимият К.Р.И. живее в с. Т.И.,
обл. Ш.. В периода 01.03.2019 г. – 26.11.2019 г.,
един ден, не неустановена с точност дата, той влязъл в жилището на свидетеля В.Й.Б.,***. Свидетелят живеел сам и
през деня обикновено бил на работа. Като излизал заключвал къщата си с
обикновен ключ, който оставял под дъска на прозореца на сградата. Така във
въпросния ден, докато свидетелят отсъствал, подсъдимият влязъл в имота. Вратата
на двора не била заключена и подсъдимият безпроблемно влязъл в двора.
Установил, че вратата на къщата е заключена, но намерил на перваза на прозореца
ключа и с него отворил вратата. В този ден подсъдимият взел от дома на
свидетеля Б. един употребяван акумулатор за лек автомобил. В следващите дни той
продал акумулатора на непознато за него лице. В хода на производството е била
назначена оценителна експертиза, чието заклучение е
установило, че стойността на отнетия акумулатор възлиза на сумата от 40 лв.
В периода 01.07.2019 г. – 09.07.2019
г. един ден, на неустановена с точност дата, подсъдимият отново влязъл в къщата
на В.Й.Б.. Отново през деня, докато свидетелят бил на работа и отново отключваки с ключа за входа на жилището той проникнал в
сградата. Там на масата в кухнята и в чекмедже на шкаф подсъдимият намерил
пари, които взел. Те били общо от 970 лв. Напуснал имота, а след това парите
похарчил за собствени нужди.
Отново на неустановена с точност
дата, един ден в периода 01.07.2019 г. – 30.09.2019 г. подсъдимият пак влязъл в
къщата на В.Й.Б., което сторил по същия начин, както и при редходните
си влизания, а именно като използвал същия ключ, за отвори входната врата. Този
път той намерил в къщата и взел парична сума от 110 лв., които също след това
изхарчил.
Следващото влизане на подсъдимия в
дома на свидетеля В.Й.Б. станало в един ден през периода 21.10.2019 г. –
22.10.2019 г. Той отново използвал отсъствието на свидетеля и пак със същия
ключ отворил вратата на къщата. Този път изнесъл от там един таблет, марка „***“, както и парична сума от 694 лв. После
продал таблета на непознато лице, а парите похарчил.
Назначената съдебнооценителна експертиза в
заключението си сочи, че стойността на таблета
възлиза на сумата от 60 лв.
Последното влизане на подсъдимия в
жилището на свидетеля В.Й.Б. станало един ден, на неустановена с точност дата,
през периода 01.07.2019 г. – 30.09.2019 г. Отново изпълзвайки
същия ключ, подсъдимият влязъл в къщата , откъдето намерил и взел парична сума
от 220 лв., която впоследствие похарчил за свои нужди.
През периода 01.11.2019 г. –
27.12.2019 г. подсъдимият К.Р.И. проникнал и в имота на Е.Д.С., също находящ
се в с. Т.И., обл. Ш.. Това се случило един ден на
неустановена с точност дата. Имотът бил необитаем, тъй като Е.Д.С. и
семейството му в този момент се намирали в чужбина, където работели. В селото
живеела тъщата на Е.С., която
периодично
наглеждала имота. Подсъдимият успял да влезе в имота, като с помощта на носено
от него джобно ножче разрязал противокомарната мрежа
на един от прозорците. Отворил прозореца и така влязъл в сградата. От имота
подсъдимият взел и изнесъл един моторен трион, марка „***“ и един моторен
трион, марка „***“. След това продал тези вещи на свидетеля Г.Ш.З., живущ също
в с. Т.И. и работещ към фирма, която имала няколко заложни къщи, едната от
които в с. Т.И.. На следващия ден двата моторни триона били отнесени в
заложната къща на фирмата в гр. Н.п. при свидетеля С.н.т.. Там моторният трион
„***” бил продаден на неизвастни лица, а моторният
трион „***” впоследствие, след като деянието на подсъдимия било разкрито, бил
предаден доброволно от С.н.т. на органите на полицията и върнат на Е.Д.С..
Общата стойтост на моторните триони, съгласно
заключението на оценителната експертиза, коригирана на откритото съдебно
заседание при разпита на вещото лице, възлиза на сумата от 480 лв.
В хода на съдебното производство
подсъдимият е изплатил на свидетеля В.Й.Б. сумата от 1994 лв., а на А. М.С.
(съпруга на Е.Д.С.) сумата от 380 лв.
Гореописаната фактическа обстановка
съдът прие за установена по безспорен начин от всички събрани в хода на делото
доказателства: показанията на свидетелите В.Ж.В., Г.Ш.З., В.Й.Б. и С.н.т. (като на последните
двама, дадени на досъдебното производство); от приложените към делото писмени
доказателства и доказателствени средства – протокол
за оглед на местопроизшествие от 27.12.2019 г. и албум за посетено произшествие,
протокол за доброволно предаване от 27.11.2019 г.; протокол за доброволно
предаване от 31.12.2019 г. и разписка от 06.01.2020 г.; протокол за доброволно
предаване от 27.12.2019 г. и от 20.02.2020 г.; 2 бр. формуляри за изплащане на порични суми от 05.08.2020 г.; от
заключенията по назначените по делото оценителни експертизи; от представените
по делото веществени доказателства - железен ключ и сгъваемо джобно ножче; както и от
обясненията на подсъдимия, където той се признава за виновен относно кражбата на
вещи, собственост на В.Й.Б.,
както и относно кражбата на двата моторни триона, собственост на Е.Д.С..
След анализа на всички тези
доказателства, съдът счете, че по делото с категоричност се доказва, че на неустановени дати през периода
от 01.03.2019 г. до 27.12.2019 г. в с. Т.И., област Ш., подсъдимият е отнел от
владението на свидетеля В.Й.Б.: 1 бр. употребяван акумулатор за лек автомобил,
1 бр. таблет, марка „***“ и парична сума с общ размер
1 994 лв.; както и от владението на Е.Д.С.: 1 бр. моторен трион, марка „***“
и 1 бр. моторен трион, марка „***“. Установено е, че тези вещи са били
собственост съответно на всеки от свидетелите и подсъдимият ги е отнел без
съгласието на собствениците и с намерението да присвои. Намерението за своене в случая е доказано категорично от факта, че с всяка
от отнетите вещи подсъдимият се е разпоредил в свой интерес, а паричните суми,
които е взимал, е похарчвал също за свои нужди. Общата стойност на целия
предмет на посегателството възлиза на сумата от 2 554 лева и това е
доказано безспорно от заключенията на оценителните експертизи, както и от
разпита на вещото лице Д.И.Д. на откритото заседание. Доказва се по делото също
така, че за да проникне в имота на свидетеля В.Й.Б., подсъдимият е
използвал ключ, което квалифицира деянието му като такова, извършено чрез
използване на техническо средство. Също така е установено, че за да влезе в
имота на Е.Д.С.
подсъдимият е разрушил
преграда, здраво направена за защита
на
имот, като е срязал противокомарната мрежа на
прозорец, за да може да го оттвори. Срязването е
извършено с джобно ножче и следователно подсъдимият отново е ползвал техническо
средство. Всички обстоятелства квалифицират деянието на подсъдимия по чл. 195,
ал.1, т.3 и т.4, от НК, във вр. с чл. 194, ал.1 от НК.
Установените факти по делото сочат, че
гореописаните деяния на подсъдимия са извършени през непродължителен период от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което всяко последващо деяние се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото. Ето защо деятелността на подсъдимия представлява
продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.
От субективна страна е налице пряк умисъл, тъй като подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на всяко от
деянията си, предвиждал е и целял настъпването на общественоопасните
им последици.
Обвинението, предявено на подсъдимия за
кражба е, освен за горепосочените вещи на В.Й.Б. и Е.Д.С., но още и за следните движими вещи,
собственост на последния (Е.Д.С.): 5 бр. удължители без гнезда, 2 бр.
удължители с 4 бр. гнезда, 3 бр. малки менгемета, 1 бр. удължител с 4 бр.
гнезда и дължина 50 м., 2 бр. шмиргели, 1 бр. електрическа дрелка,
марка „***“, 4 бр. винтоверта, марка „***“, 1 бр.
малка дрелка, марка „***“, 2 бр. ъглошлайфове
с дискове, 1 бр. комплект чешмеджийски инструменти, 1
бр. гидория /комплект/, 1 бр. уред за правене на
канали за кабели, 3 бр. зегета, 1 бр. циркуляр, 1 бр.
бор машина, 1 бр. комплект инструменти за дограма и 1 бр. акумулаторна батерия
за трактор. Подсъдимият отрича да е взел тези вещи, а и по делото не са налице
категорични доказателства за вината на подсъдимия относно тези вещи. Видно е,
че към периода на деянието имотът на Е.С. е бил необитаем и не е установено от
кога датира липсата на всички гореизброени вещи. Те не са били открити у
подсъдимия, нито има данни той да се е разпореждал с подобни вещи. Предвид това
и като счете, че обвинението в тази му част не е доказано по безспорен начин,
съдът призна подсъдимия за невиновен в извиършването
на кражба на тези вещи, както и на вещи на обща стойност 5 193 лева, и го
оправда по обвинението по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 от НК във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК във вр.
с чл. 26, ал. 1 от НК в тази част.
За да определи наказанието, което се
следва да на подсъдимия за осъщественото от него престъпление, съдът отчете от
една страна високата степен на обществена опасност на това деяние, доколкото по
смисъла на чл.93, т.7 от НК то представлява тежко престъпление. Подсъдимият е
бил осъждан, видно от изготвената за него справка за съдимост. Той е осъждан
многократно за извършени тежки умишлени престъпления, включително и с налагане
на ефективни наказания. Но е видно от изисканата служебно информация от Районна
прокуратура – Ш., съгласно която е постъпило писмо вх. №4991/29.07.2020 г., че
последното наказание, което подсъдимият е търпял, е било това по НОХД №172/2003
г. на РС – Н.п. от две години лишаване от свобода. Подсъдимият е освободен от
затвора от 11.02.2005 г. Следователно към момента на осъществяване на
настоящите деяния подсъдимият се счита реабилитиран по право, съгласно чл.88а,
ал.2, във вр. с ал.1 от НК, т.е. той следва да се
отчита като личност с чисто съдебно минало и това обстоятелство следва да се
цени като смекчаващо неговата вина. Също като смекчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства следва да се отчетат и направените от него признания, изразеното
съжаление за стореното, което от негова страна е проява на критичност към
извършените деяния, както и факта, че голямата, почти цалата
част от причинените с деянията щети, е възстановена. Предвид тези данни и при
превеса на смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства, съдът определи
наказанието на подсъдимия, ориентирано към минималния размер, но несъвпадащ с
него, предвид немалката стойност на отнетите вещи и немалкия брой деяния в
продължаваното престъпление. Поради това съдът му наложи наказание от 1 ГОДИНА И 6 МЕСЕЦА /една година и
шест месеца/ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи
изтърпяването на така наложеното наказание с изпитателен срок от 3 ГОДИНИ /ТРИ
ГОДИНИ/, тъй като отчете, че са налице
всички предпоставки за прилагане на института на условното осъждане, и
най-вече като прецени, че за поправянето на подсъдимия не е наложително да
изтърпи ефективно наказанието си.
На основание чл.53, ал.1, б.”А4 от НК съдът отне в
полза на държавата представеното като веществено доказателство сгъваемо джобно
ножче, доколкото е установено, че то принадлежи на подсъдимия и е било
използвано за осъществяване на умишлено престъпление.
Представеният като веществено доказателство 1 бр.
железен ключ, съдът разпореди да се върне на В.Й.Б. ***.
Подсъдимият бе осъден да заплати направените по делото
разноски от 186 лв. /сто осемдесет и шест лева/, от които 166 лв. /сто шестдесет и шест лева/ по сметка на
ОД МВР – Ш., а сумата от 20 лв. /двадесет лева/ по сметка на РС – Н.п..
В този смисъл съдът постанови
присъдата си.
24.11.2020
г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: