№ 4024
гр. София, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20241100508517 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Същото е образувано по въззивна жалба на Б. А. Б., чрез назначения
особен представител адв. Д. И., ответник в първоинстанционното
производство срещу решение № 14 887/11.09.2023 г. на СРС, 164 състав,
постановено по гр.д. 50 308/2021 г. в частта, в която по предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД искове по реда на чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. с чл.
150 от ЗЕ същият е осъден да заплати сумата от 614, 48 – главница,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода
01.07.2018 г. – 30.04.2020 г. ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 30.08.2021 г. до окончателното й изплащане, сумата от 38, 50 лв. – стойност
на услуга по дялово разпределение в периода м. 07.2018 г. – м. 04.2020 г.,
ведно със законната лихва върху нея от 30.08.2021 г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 85, 90 лв. – мораторна лихва върху главницата
от 614, 48 лв., дължима за периода от 15.09.2019 г. – 23.08.21 г.
В жалбата са наведени възражения, че решението в обжалваната част е
неправилно, поради нарушение на материалния закон и на съществени
процесуални правила. Заявени са твърдения за липса на ангажирани
1
доказателства относно наличието на облигационни отношения между
страните и не било доказано, че ответникът е потребител на топлинна енергия,
тъй като не ползвал имота лично или чрез трето лице. Заявени са възражения,
че не било съобразено заявеното оспорване относно валидността на взетото
решение на ОС на ЕС. Твърди се, че бил игнориран факта относно сключен
валиден договор с ФДР, както и заявеното оспорване на изравнителните
сметки. Иска се отмяна на съдебното решение в обжалваната част и
постановяване на ново, с което исковете в тази част да бъдат изцяло
отхвърлени. Претендират се съдебни разноски.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца в
първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД. В същия
са наведени твърдения, че СРС е постановил правилно, мотивирано и
обосновано решение. Заявено е искане първоинстанционното решение да бъде
потвърдено и да се присъдят сторените в производството съдебни разноски.
Конституираното трето лице помагач на страната на ищеца в
първоинстанционното производство „Топлоконтрол“ ЕООД не е заявило
становище.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен
от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма,
по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни,
поради което е валиден и допустим.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите
към спорния предмет императивни материалноправни норми.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на производството са искове с правно основание чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.
Правно-релевантните обстоятелства, подлежащи на установяване са
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по
повод доставка на топлинна енергия през процесния период, изпълнение на
задължението по доставка на топлинна енергия в конкретно количество в
процесния топлоснабден имот, начислени суми за доставена и потребена
2
топлинна енергия, съобразно действащата нормативна уредба.
Страните не са формирали спор, че въззивникът – ответник в
първоинстанционното производството е собственик на процесния имот през
процесния период. По делото е представен и нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 130, дело 7866/95 г. на Първи нотариус при СНС при СРС,
от който се установява, че Б. А. Б. е закупил на 09.05.1995 г. процесния по
делото недвижим имот от П.Б. Б.а, негова майка. Договорът е сключен в
изискуемата форма за действителност и същият е годно придобивно
основание по смисъла на чл. 77 от ЗС и легитимира ответникът като
собственик на имота. Праводателката на ответника е запазила вещното право
на ползване върху имота, но същото се е погасило с факта на нейната смърт -
16.06.2012 г., видно от представения препис от акт за смърт на СО – район
„Студентски“.
Начинът на разпределение на топлинната енергия в сграда в режим на
етажна собственост, съобразно разпоредбата на чл. 139 ал.1 от ЗЕ се
осъществява чрез системата на дялово разпределение, регламентирана в ЗЕ
респ. Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм., но
релевантна за част от периода, както и последващата Наредба № Е-РД-04-1 от
12 март 2020 г. за топлоснабдяването, релевантна след отмяната на
предходната наредба.
Обстоятелството, че процесният имот е топлоснабден като в сградата, в
която същия се намира е въведена системата за дялово разпределение се
установява от представения протокол на ОС на ЕС от 24.07.2002 г. и
представения договор между ЕС и „Топлоконтрол“ ЕООД с № 124/10.09.2002
г. Заявените възражения във въззивната жалба относно валидността на
решенията на ОС на ЕС са били относими в производство и в сроковете,
посочени в ПУРНЕС /отм., но релевантен, предвид датата на ОС/, а не 20
години след тяхното изтичане. Неоснователно, според настоящия съдебен
състав, е и заявеното възражение за липса на валидно сключен договор между
ЕС и ФДР. Сключеният през 2002 г. договор е със срок от 1 година като в чл.
22 от същия е предвидена възможност за неговото автоматично
продължаване, ако не се отправи писмено месечно предизвестие след изтичане
на срока. Данни за отправено предизвестие по делото няма, не са заявявани и
твърдения в тази връзка. На следващо място, следва да бъде съобразена и
3
нормата на чл. 65, ал. 2 пр.1 от Наредба № 16ЗЗ4/06.04.2007 г. /отм., но
релевантна за периода/, съгласно която при прекратяване на договора за
дялово разпределение, потребителите на топлинна енергия са длъжни в
едномесечен срок от уведомлението по, ал. 3 на същия член да изберат друго
лице. Доказателства за сключен последващ договор по делото отново не са
ангажирани, поради което ответникът като етажен собственик, не би могъл да
черпи права от неправомерното си бездействие и това на ЕС.
Съобразно нормата на чл. 153 ал.1 от ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В качеството си на такъв клиент
за ответника съществува задължение да заплаща цената на доставяната
топлинна енергия. В тази връзка заявените възражения в жалбата, касаещи
установяване, че ответникът не е потребител на топлинна енергия за
процесния имот респ. тези, касаещи липсата на облигационна връзка между
страните се възприемат като неоснователни от съда в решаващия му състав.
Законодателят е предвидил задължението за заплащане на топлинна
енергия като многокомпонентно такова, което включва в себе си задължението
за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на имотите и БГВ по арг. от чл. 142 ал.2 от ЗЕ.
Не е формиран спор относно размера на задължението за потребена
топлинна енергия. Същият е изчислен от СРС с оглед заключението на
допуснатата СТЕ и съблюдаване на своевременно заявеното възражение за
изтекла погасителна давност, поради което настоящият съдебен състав не
намира основание да ревизира същия.
Заключението на СТЕ е оспорено от процесуалния представител на
въззивника с твърдението, че е изготвено въз основа на документи, изходящи
от ищеца и третото лице помагач. Не е заявено доказателствено искане по
повод оспорването. Няма данни по делото ответникът да се е възползвал от
предвидената в ОУ към договора възможност за рекламация. Поради което и с
оглед констатациите на СТЕ, че всеки един от елементите на измервателното
средство /разходомерна част, изчислителен блок и два термопреобразувателя/
на общия топломер са преминали задължителен метрологичен контрол в
лицензирана лаборатория респ. самите отчети, съответстват на нормативните
4
изисквания за приспадане на технологичните разходи за сметка на
„Топлофикация София“ ЕАД, заявеното възражение е неоснователно по
мнение на съда в решаващия му състав.
При липсата на други наведени възражения във въззивната жалба и
предвид на обстоятелството, че крайните изводи на настоящия съдебен състав
съвпадат с тези на СРС, то първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора, предвид изцяло бланкетния отговор,
депозиран от въззиваемата страна и липсата на осъществено процесуално
представителство, на същата не се следват разноски в настоящото
производство.
Предвид изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 14 887/11.09.2023 г. на СРС, 164 състав,
постановено по гр.д. 50 308/2021 г. в частта, в която по предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД искове по реда на чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. с чл.
150 от ЗЕ Б. А. Б. е осъден да заплати сумата от 614, 48 – главница,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода
01.07.2018 г. – 30.04.2020 г. имот абонатен № 221885, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 30.08.2021 г. до окончателното й изплащане,
сумата от 38, 50 лв. – стойност на услуга по дялово разпределение в периода
м. 07.2018 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната лихва върху нея от 30.08.2021
г. до окончателното изплащане, както и сумата от 85, 90 лв. – мораторна лихва
върху главницата от 614, 48 лв., дължима за периода от 15.09.2019 г. – 23.08.21
г.
В останалата си част решението на СРС е влязло в сила като
необжалвано от страните.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице помагач на
ищеца – „Топлоконтрол“ ЕООД, с адрес: гр. София, ул. „Крум Кюлявков“ № 5,
ап. 6.
5
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6