№ 421
гр. София , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело
№ 20201001002350 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби.
Ответникът, „Авионамс“ АД, обжалва изцяло решение №
541/09.04.2020г. по т.д. № 1537/2017г. по описа на Софийски градски съд, ТО,
VI – 22 с-в, поправено с решение № 1134 от 31.07.2020г. по същото дело, с
което са уважени предявените от синдиците искове по чл. 59, ал. 5 ЗБН за
обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД – в
несъстоятелност, извършените прихващания с изявления от ответника
„Авионамс” АД с вх.н. 10087/30.10.2014г., вх.н. 10089/30.10.2014г, вх.н.
10093/30.10.2014г., вх.н. 10968/05.11.2014г. и с вх.н. 10971/05.11.2014г. по
входящия регистър на деловодството на банката, и са оставени без
разглеждане предявените при условията на евентуалност искове за обявяване
за относително недействителни на същите изявления на основание чл. 59, ал.
3 ЗБН. Жалбоподателят поддържа обжалваното решение да е неправилно
предвид постановяването му в нарушение на Конституцията на Република
1
България и основните принципи на правото на ЕС. Сочи при правилно
установена фактическа обстановка по делото неправилно
първоинстанционният съд да е приложил редакцията на чл. 59, ал. 5 ЗБН,
влязла в сила след развитие на процесните отношения и датата на достигане
на процесните изявления до кредитора „Корпоративна търговска банка“ АД –
в несъстоятелност. Излага нормата да е материалноправна, предвид на което и
да урежда фактите и отношенията, възникнали след влизането и в сила. По
тези мотиви поддържа приложима към дължимата от съда преценка за
валидността на процесните прихващания да е нормата на чл. 59 ЗБН в
редакцията и преди измененията с ДВ бр. 98 от 2014г. в сила от 28.11.2014г.,
която не определя за недействителни извършените прихващания от кредитор,
а само тези извършени от самата банка. Поддържа предявените като
евентуални искове по чл. 59, ал. 3 ЗБН да са неоснователни, предвид липсата
на знание у ответника за неплатежоспособността на банката към датата на
сключване на процесния договор за цесия, като излага по делото противно
доводите на жалбоподателя да не са събрани никакви доказателства за
знанието му като фактическо състояние. В ход по същество моли съда да
съобрази постановеното решение № 8 от 27.05.2021г. на Конституционния
съд на РБ по к.д. 2/2020г. по описа на съда. Излага и самостоятелни доводи за
противоречие на параграф 8 от ПЗР на ЗИДЗБН на пряко приложимите и с
примат над националното законодателство норми на правото на ЕС. По
изложените доводи моли решението да бъде изцяло отменено и вместо него
постановено друго, с което исковете по чл. 59, ал. 5 ЗБН и чл. 59, ал. 3 ЗБН да
бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира присъждането на разноски
по делото по приложен списък.
Третите лица помагачи на страната на ответника, В. С. Д. и И. Г. Д.,
обжалват решение № 541/09.04.2020г. по т.д. № 1537/2017г. по описа на
Софийски градски съд, ТО, VI – 22 с-в, поправено с решение № 1134 от
31.07.2020г. по същото дело, в частта му, с която е уважен предявения от
синдиците иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН за обявяване за недействително по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска
банка“ АД – в несъстоятелност, на извършеното прихващане с изявление от
ответника „Авионамс” АД с вх.н. 10968/05.11.2014г. по входящия регистър на
деловодството на банката, и е оставен без разглеждане предявения при
условията на евентуалност иск за обявяване за относително недействително
2
на същото прихващане на основание чл. 59, ал. 3 ЗБН. Поддържат решението
в обжалваната му част да е очевидно неправилно, постановено в нарушение
на основни правни принципи на националното право и правото на ЕС.
Излагат да е недопустимо придаването на обратно действие на
материалноправна норма, когато последното засяга пряко субективни права
на частни субекти. В ход по същество сочат поддържаните от тях с жалбата
доводи да са споделени с постановеното решение № 8 от 27.05.2021г. на
Конституционния съд на РБ по к.д. 2/2020г. по описа на съда и молят
последното да бъде зачетено от решаващия състав на съда и решението в
обжалваната от тях част да бъде отменено, а предявения иск по чл. 59, ал. 5
ЗБН отхвърлен като неоснователен. Поддържат неоснователен да е и
предявения при условията на евентуалност иск по чл. 59, ал. 3 ЗБН като сочат
по делото да не са събрани никакви доказателства за твърдяното с исковата
молба знание за състоянието на неплатежоспособност на „КТБ“ АД, предвид
на което и с оглед доказателствената тежест за ищеца за установяване на
твърдените от него и изгодни за него факти, молят искът по чл. 59, ал. 3 ЗБН
да бъде отхвърлен като неоснователен. Цитират и представят практика на
ВКС в подкрепа на доводите си.
Въззиваемата страна, синдиците на „Корпоративна търговска банка“
АД - в несъстоятелност, оспорват жалбите като неоснователни. Поддържат
обжалваното решение да е правилно като постановено при точно приложение
на закона. Излагат искът по чл. 59, ал. 5 ЗБН да е конститутивен, предвид на
което и по отношение на същия приложение следва да намери редакцията на
закона към датата на откриване на производство по несъстоятелност по
отношение на „КТБ” АД, когато правата по предявяване на иска вече могат да
бъдат упражнени от синдиците на банката. Сочат атакуваните с иска
изявления за прихващане да са достигнали до банката на 30.10.2014г. и
05.11.2014г., след началната дата на неплатежоспособността – 20.06.2014г.,
предвид на което и същите по предявения иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН следва да
бъдат прогласени за недействителни по отношение на кредиторите на масата
на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД – в
несъстоятелност. При условията на евентуалност поддържат основателни да
са и предявените искове по чл. 59, ал. 3 ЗБН като излагат под знание по
смисъла на последната законова разпоредба да следва да се разбира
3
запознатостта, осведомеността на кредитора с икономическото състояние на
„КТБ“ АД, в резултат на която осведоменост кредиторът е предприел
сключването на договора за цесия и отправил изявление за прихващане към
банката. Поддържат последното знание да е видно и от самото съдържание на
представения по делото договор за цесия, а и да следва от общоизвестната и
достъпна за всички клиенти на банката информация за икономическото и
състояние, включително предвид поставянето на банката под специален
надзор с решение № 73 от 20.06.2014г. на УС на БНБ, както и с оглед
оповестения на 22.10.2014г. на сайта на БНБ доклад за икономическото
състояние на „КТБ” АД, съобразно който банката е с отрицателен капитал,
т.е. е неплатежоспособна. По изложените доводи молят решението да бъде
потвърдено като правилно. Правят искане за присъждане на разноски. Правят
възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от
насрещната страна.
Третите лица помагачи на страната на ответника, Л. И. М., П. П. М. и И.
П. М., не вземат становище пред въззивния съд.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка
за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а
за правилността му единствено на въведените в жалбата основания и при
съблюдаване правилното приложение на относимите императивни
материалноправни норми.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Досежно
правилността му съдът приема следното:
Страните не спорят по фактическата обстановка и същата се установява
от събраните по делото доказателства, а именно:
Между ищеца „Корпоративна търговска банка“ АД и ответника
„Авионамс“ ООД са сключени договори за банков кредит на 09.01.2012г., на
21.12.2012г., на 14.01.2013г. и на 18.12.2013г.
С процесните прихващания, отправени от „Авионамс” АД с вх.н.
10087/30.10.2014г., вх.н. 10089/30.10.2014г, вх.н. 10093/30.10.2014г., вх.н.
10968/05.11.2014г. и с вх.н. 10971/05.11.2014г. по входящия регистър на
4
деловодството на банката, ответникът е изразил воля да погаси задълженията
си по горните четири договора за кредит като насрещните му активни
вземания, придобити по договори за цесия, приложени по делото и подробно
описани в исковата молба, не се оспорват от ищеца и съобразно неговите
признания по допълнителната искова молба са осчетоводени и отнесени за
погасяване на задълженията му по договорите.
С решение 73 по протокол от 20.06.2014г. УС на БНБ поставя
„Корпоративна търговска банка” АД под специален надзор.
С решение № 664 от 22.04.2015г. по т.д. 7549/2016г. по описа на СГС,
ТО, VI – 4 с-в, е обявена неплатежоспособността на „Корпоративна търговска
банка“ АД, определена е начална дата на неплатежоспособността –
06.11.2014г., открито е производство по несъстоятелност за банката и същата
е обявена в несъстоятелност, като е прекратена дейността на предприятието
и, прекратени са правомощията на органите и, и е постановена обща възбрана
и запор върху имуществото на банката. С решение № 1443/03.07.2015г. по т.д.
2216/2015г. по описа на САС, 3 с-в, е отменено горното решение в частта за
определена начална дата на неплатежоспособността на банката като е
определена начална дата - 20.06.2014г., и решението е потвърдено в
останалата част. Решението на САС е влязло в сила, видно от определение
172/06.07.2016г. по т.д. 3342/2015г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, и определение
583/09.11.2016г. по ч.т.д. 1875/2016г. по описа на ВКС, II ТО на ВКС.
Спорът между страните е правен.
Ищецът е предявил обективно съединени искове при условията на
евентуалност, като съобразно чл. 6, ал. 2 ГПК и установения в последната
норма принцип на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът
следва да се съобрази с така очертания предмет на делото и искането на
ищеца.
Като главни са предявени искове по чл. 59, ал. 5 ЗБН за прогласяване
относителната недействителност по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на прихващанията, осъществени с едностранни изявления
от „Авионамс” АД с вх.н. 10087/30.10.2014г., вх.н. 10089/30.10.2014г, вх.н.
10093/30.10.2014г., вх.н. 10968/05.11.2014г. и с вх.н. 10971/05.11.2014г. по
входящия регистър на деловодството на “Корпоративна търговска банка” АД
5
предвид извършването на прихващанията след определената с решението по
откриване производство по несъстоятелност начална дата на
неплатежоспособността - 20.06.2014г., която съвпада с датата на поставяне на
банката под специален надзор.
С нормата на чл. 59 ЗБН е дадена специална уредба на действието,
респективно недействителността на прихващанията, извършени от или по
отношение на банка в несъстоятелност.
Нормата на чл. 59 ЗБН е материалноправна, доколкото урежда
отношенията по валидно извършване на извънсъдебно прихващане в
хипотезата на ал. 1 на същата разпоредба, респективно по прогласяване
недействителността на извършени извънсъдебни прихващания в хипотезите
на ал. 3 и ал. 5 на същата разпоредба.
Предвид установения основен принцип на правото новите
материалноправни разпоредби се прилагат спрямо настъпили при тяхното
действие юридически факти. Обратна сила на нормативен акт може да се даде
само по изключение и то с изрична законова разпоредба – чл. 14 ЗНА.
Гореустановеният принцип на правна сигурност е производен на
принципа на правовата държава и принципа за закрила на законно придобити
права, гарантирани от основния закон – Конституцията на Република
България.
В последния смисъл са и мотивите на Конституционния съд по решение
№ 4 от 11.03.2014г. по конституционно дело 12/2013г., с което е прието, че
поначало законът действа занапред и се прилага само по отношение на факти
и обстоятелства, които възникват след влизането му в сила. Всеки нов
граждански закон заварва и възникнали при действието на отменения закон
юридически факти, които не са погасени, и в тези случаи се поставя въпросът
за т. нар. обратно действие на новия граждански закон. Законодателят е
овластен да определи свободно въпроса за границите на действие на законите
във времето и по отношение на правоотношенията, които са възникнали при
действието на отменения закон, но ще бъдат решени при действието на новия
закон. Когато на новия закон се придава действие спрямо възникнали и
съществуващи правоотношения, които са "заварени", е налице несъщинско
обратно действие или незабавно действие на новия закон. За да действа
6
новият граждански закон спрямо възникналите преди влизането му в сила
правоотношения, е необходимо законодателят изрично да му придаде обратна
сила. Законодателят може по изключение да придаде на новия граждански
закон обратно действие, като предвиди той да се прилага спрямо правно
релевантни юридически факти, които са настъпили преди влизането му в сила
и по отношение на които са настъпили окончателните правни последици, но
новият закон ги преурежда по начин да настъпят нови правни последици.
Същинско обратно действие новият закон има само тогава, когато той засяга
придобити вече права или погасени задължения. Конституционният съд се е
произнесъл, че когато новият закон преурежда вече настъпили правни
последици от юридическите факти, е налице хипотезата на обратно действие
на закона.
Безспорно между страните спорните отношения по извършените от
ответника прихващания с изявления, достигнали до банката на 30.10.2014г. и
на 05.11.2014г., са осъществени преди изменението на разпоредбата на чл. 59
ЗБН с параграф 9 от Закон за изменение и допълнение на държавния бюджет
на Република България за 2014г., обнародван с ДВ бр. 98 от 28.11.2014г. С
разпоредбата на параграф 12 от ПЗР на същия закон е предвидено законът да
влиза в сила от обнародването му в ДВ /28.11.2014г./.
С параграф 8 от ПЗР към Закон за изменение и допълнение на ЗБН обн.
ДВ, бр. 22 от 2018г., допълнен с ДВ, бр. 33/2019г., законодателят изрично е
предвидил чл. 59, ал. 5, ал. 6 и ал. 7 да се прилагат от 20.06.2014г.
Предвид избрания от законодателя подход, изрично разписан в нормата
на параграф 8 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. в ДВ бр. 22 от 2018г., на приетите
изменения в материалноправната норма на чл. 59 ЗБН с параграф 9 от Закон
за изменение и допълнение на държавния бюджет на Република България за
2014г., обнародван с ДВ бр. 98 от 28.11.2014г., е придадено обратно действие
по смисъла на чл. 14, ал. 1 ЗНА от 20.06.2014г.
С решение № 8 от 27.05.2021г. по к.д. 9/2020г. по описа на
Конституционния съд на република България нормата на параграф 8 от ПЗР
на ЗИДЗБН, обн. в ДВ бр. 22 от 2018г., е обявена за противоконституционна.
На основание чл. 151, ал. 2 КРБ решението на КС влиза в сила три дни
след обнародването му, или решение № 8/27.05.2021г. по к.д.91/2020г.,
7
обнародвано в ДВ бр. 48 от 08.06.2021г., е в сила от 12.06.2021г.
Между страните е налице правен спор досежно правните последици на
обявяването на закона за противоконституционен с цитираното решение на
Конституционния съд и как последното рефлектира върху правната сфера на
ответника.
Отговор на този въпрос е даден с решение № 3 от 28.04.2020г. по к.д.
5/2019г. по описа на Конституционния съд, което е задължително за
съдилищата на основание чл. 14, ал. 6 от ЗКС.
С решението КС приема, че за изясняването на поставените
тълкувателни въпроси, предмет на делото, следва да има за изходна позиция
върховенството на Конституцията, тъй като именно този принцип е
определящ за правните последици от решенията на Конституционния съд,
постановени по реда на чл. 149, ал. 1, т. 2 от Основния закон. Съгласно чл. 5,
ал. 1 от Основния закон Конституцията е върховен закон и другите закони не
могат да противоречат. С тази разпоредба се утвърждава върховенството
на Конституцията като ядро на принципа на правовата държава и на
конституционната демокрация. Принципът на правовата държава е
универсален конституционен принцип. На него се основава цялата правна
система на Република България и нарушаването на върховенството
на Конституцията означава нарушаване на този основополагащ
конституционен принцип. Прието, е че контролът за конституционност е един
от основните механизми на конституционната правова държава и, че
правовата държава не търпи законодателство, което противоречи
на Конституцията. Отчетено, е че Конституционният съд не може да изпълни
основното си предназначение, ако неговите актове не пораждат правни
последици за постигането на тази основна за конституционната правова
държава цел. Чрез своите актове той упражнява власт, за да осигури
върховенството на Конституцията. Това не би било възможно, ако се допусне
решенията на Конституционния съд за противоконституционност на актове
на Народното събрание и на президента да имат единствено характер на
декларация без правни последици, правещи ефективно върховенството на
Основния закон. С решението Конституционният съд приема прилагането на
обявения за противоконституционен закон към висящо производство да е в
8
противоречие с принципа на върховенството на Конституцията и да нарушава
забраната на чл. 5, ал. 1 - никой закон не може да противоречи
на Конституцията, ако противоречи, той не е част от правната система, а
следователно не е приложимо право - което единствено има значение за
решаването на правни спорове. По тези мотиви и е възприето, че спрямо
правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, обявеният за
противоконституционен закон не се прилага. Целта е да се осуети
постановяване на съдебни решения в противоречие с решението на
Конституционния съд и следователно уронващи върховенството на
Конституцията. Противното разбиране е несъвместимо с върховенството на
Конституцията, с нейното непосредствено действие, с духа и принципите на
правовата държава.
При зачитане на задължителното за съдилищата решение № 3 от
28.04.2020г. по к.д. 5/2019г. по описа на Конституционния съд, настоящият
състав на съда приема, че няма да прилага обявената за
противоконституционна разпоредба на параграф 8 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. в
ДВ бр. 22 от 2018г., а следва да разреши правния спор, съобразно точния
смисъл на закона без последната противоконституционна норма.
Безспорно между страните спорните отношения по извършените от
ответника прихващания с изявления, достигнали до банката на 30.10.2014г. и
на 05.11.2014г., са осъществени преди изменението на разпоредбата на чл. 59
ЗБН с параграф 9 от Закон за изменение и допълнение на държавния бюджет
на Република България за 2014г., обнародван с ДВ бр. 98 от 28.11.2014г. С
разпоредбата на параграф 12 от ПЗР на същия закон е предвидено законът да
влиза в сила от обнародването му в ДВ /28.11.2014г./. Предвид избраният от
законодателя подход, изрично разписан в нормата на параграф 12 от ПЗР на
закона, на приетите нови материалноправи норми не е придадено обратно
действие по смисъла на чл. 14 ЗНА, и напротив разписаното законодателно
решение е законът да влиза в сила от датата на публикуването му в ДВ, и
предвид гореустановените основни принципи на правото да намира
приложение само за възникналите след влизането му в сила правоотношения
и факти, но не и по отношение на заварените като вече възникнали такива от
закона, както и по отношение на вече настъпили правни последици от
юридическите факти – в случая осъщественото чрез прихващането погасяване
9
на насрещните вземания до размера на по-малкото.
По горните мотиви на съда при преценка действителността на
процесните прихващания, извършени с едностранни изявления от ответника,
съдът следва да приложи действалият към датата на извършването на
прихващанията материален закон, или нормата на чл. 59 ЗБН в редакцията и
преди изменението и с ДВ бр. 98/2014г. в сила от 28.11.2014г.
Предвид разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, в приложимата и по горните
мотиви на съда редакция, недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността, освен за частта, която кредиторът би получил при
разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от
длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това
кога са възникнали двете насрещни задължения.
Нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН е ясна и недвусмислено сочи, че
относително недействителни са само онези прихващания, извършени от
длъжника /който по специалния Закон за банкова несъстоятелност е винаги
банка/ след началната дата на неплатежоспособност. По приложението на
законовата разпоредба на чл. 59, ал. 5 ЗБН, в тази и редакция, няма
задължителна съдебна практика, но доколкото нормата изцяло възпроизвежда
правилото на чл. 645, ал. 4 ТЗ, по което има постоянна и непротиворечива
съдебна практика, която се споделя и от теорията, а именно, че последният
състав урежда недействителността единствено на прихващания извършени от
длъжника в производството по несъстоятелност, настоящият състав на съда
приема, че последните изводи следва да бъдат отнесени и към действителния
смисъл на нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, преди изменението и с ДВ бр.
98/2014г.
Процесните прихващания не са извършени от длъжника – банката в
несъстоятелност, а от ответника „Авионамс“ АД с едностранни изявления на
последното лице, предвид на което и по отношение на същите правни
действия не е налице фактическият състав на нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН за
прогласяване на относителната им недействителност, доколкото е налице
разлика в субекта, извършил атакуваните изявления за прихващане и
субектът, по отношение на чиито действия последната норма е предвидила
10
възможността да бъдат прогласени за относително недействителни.
Без значение за правилното разрешаване на спора е датата, на която е
открито производство по несъстоятелност по отношение на банката ищец,
противно доводите на ищеца, доколкото последната не е въведена като
елемент на фактическия състав на чл. 59, ал. 5 ЗБН, нито е от значение за
настъпването на правните последици от извършените извънсъдебни
прихващания. Единственото придадено й правно значение е досежно
теченето на преклузивния срок по чл. 62, ал. 1 ЗБН, който по отношение на
процесните искове е спазен.
По горните мотиви на съда и на заявеното с исковата молба основание
предявените искове по чл. 59, ал. 5 ЗБН са неоснователни.
С оглед сбъдване на поставеното от ищеца процесуално условие следва
да бъдат разгледани и заявените като евентуални искове по чл. 59, ал. 3 ЗБН
за прогласяване относителната недействителност по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на прихващанията, извършени
от „Авионамс” АД с писмени изявления с вх.н. 10087/30.10.2014г., вх.н.
10089/30.10.2014г, вх.н. 10093/30.10.2014г., вх.н. 10968/05.11.2014г. и с вх.н.
10971/05.11.2014г. по входящия регистър на деловодството на “Корпоративна
търговска банка” АД, предвид придобиване на активното вземане от
кредитора „Авионамс” АД преди датата на откриване на производство по
несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането ответникът е
знаел, че е настъпила неплатежоспособността.
С ал. 4 на същата законова разпоредба е въведена презумпция за знание
у кредитора, ако вземането е придобито след датата на вписване на решението
на Централната банка за отнемане на лицензията за извършване на банкова
дейност на основание чл. 36, ал. 2 ЗКИ. Самият ищец излага презумпцията по
ал. 4 на чл. 59 ЗБН да е неприложима в конкретния случай, а същото се
установява и от събраните по делото писмени доказателства, с оглед датата на
сключване на договорите за цесия и уведомяването му за последните на дати
30.10.2014г. и 05.11.2014г., които дати предхождат решението на БНБ за
отнемане на лиценза на „Корпоративна търговска банка” АД от 06.11.2014г.,
обявено в ТР на 07.11.2014г.
11
С исковата молба ищецът обосновава иска си с доводи за знание,
основано на взетото и общоизвестно – огласено в медиите, решение 73 по
протокол от 20.06.2014г., с което УС на БНБ поставя „Корпоративна
търговска банка” АД под специален надзор, допълнено с решение 74 от
22.06.2014г., с които банката е оставена под специален надзор поради
опасност от неплатежоспособност, и затварянето на офисите на банката. С
исковата молба са въведени и твърдения за изнесен на 22.10.2014г. на сайта на
БНБ доклад за икономическото състояние на „Корпоративна търговска банка”
АД, който дава заключение, че капиталът на банката е отрицателна величина,
и който е бил известен на ответника, като засегнато лице от последната
информация.
Съобразно дадения отговор на въпроса, по който е допуснато
касационно обжалване, с решение № 239 от 15.05.2018г. по т.д. 986/2017г.,
ТК, I ТО на ВКС и решение № 160 от 04.07.2018г. по т.д. 1164/2017г., ТК, II
ТО на ВКС, в хипотезата на чл. 59, ал. 3 ЗБН под „придобиване на вземането”
от кредитор - цесионер не е вложен различен смисъл от изводимия от чл. 99
ЗЗД и чл. 100 ЗЗД, а именно сключването на договора за цесия, като момент
на придобиване на вземането. В този смисъл и релевантния момент, към
който при доказателствена тежест за ищеца следва да бъде установявано
знанието на кредитора като елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 3
ЗБН е датата на сключване на договорите за цесия – в случая на 29.10.2014г. и
на 04.11.2014г., които дати са вписани в договорите и не се оспорват от
ищеца. На датата, следваща датата на сключване на договорите за цесия,
банката е уведомена от цедента за сключването им, видно от поставения
входящ номер по регистъра на банката на писмените уведомления до същата.
При указаната доказателствена тежест за ищеца досежно твърдения от
него факт за наличие на знание у ответника „Авионамс” АД, че по отношение
на „Корпоративна търговска банка” АД е настъпила неплатежоспособност,
към датата на сключване на договорите за цесия –29.10.2014г. и 04.11.2014г.,
по делото да не са ангажирани доказателства, които при изискуемото главно
и пълно доказване да установяват релевантния факт.
Предвид нормата на чл. 116 ЗКИ БНБ поставя банка под специален
надзор в случаите на чл. 115 ЗКИ, когато банката не е изплатила влогове,
12
които са изискуеми и ликвидни, и БНБ е започнала процедура по чл. 20, ал. 1,
т. 2 ЗГВБ, и банката не отговаря на изискванията за преструктуриране по
ЗВПКИПП. С оглед на така очертаните законови предпоставки за издаване от
УС на БНБ на решение за поставяне на банката под специален надзор същите,
дори да се приемат за известни на ответника, са различни от състоянието на
неплатежоспособност на банката, предвид на което и издаденото от БНБ
решение 73 на УС на БНБ по протокол от 20.06.2014г. и известността му на
ответника, не обосновават извод за недобросъвестност на същия като
кредитор при придобиване на цедираните му на 29.10.2014г. и на 04.11.2014г.
вземания към „КТБ” АД по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН, доколкото сочи само
на вероятност за състояние на неплатежоспособност, но не и за наличие на
последната.
В този смисъл са и мотивите по постановените по реда на чл. 290 ГПК
решение 239 от 15.05.2018г. по т.д. 986/2017г., ТК, I ТО на ВКС и решение
160 от 04.07.2018г. по т.д. 1164/2017г., ТК, II ТО на ВКС.
По делото не са представени каквито и да е доказателства за знание у
ответника на цитирания от ищеца доклад за икономическо състояние на
„КТБ” АД, качен на сайта на БНБ, като последният факт не е обявен от съда
за безспорен, нито законова норма презумира обявени на последния сайт
данни за общоизвестни, предвид на което и не може да бъде обоснован извод,
че ответникът е бил в известност/знаел е/ за включените в последния доклад
данни за икономическото състояние на „Корпоративна търговска банка” АД,
включително, че капиталът на последната банка е отрицателен.
С постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 51 от 21.07.2020г.
по т.д. 3109/2018г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, решение № 112 от
28.10.2020г. по т.д. 1721/2019г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, решение № 161
от 17.12.2020г. по т.д. 3089/2018г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, и др., се
приема, че знание за неплатежоспособност по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН не
може да се обоснове със знание за решението на УС на БНБ за поставяне на
банката под специален надзор, като оздравителна принудителна
административна мярка по чл. 115, ал. 1 ЗКИ, нито със спирането на
плащанията по чл. 116, ал. 2, т. 2 ЗКИ. Прието е, че под "знание за
неплатежоспособност" в хипотезата на чл. 59, ал. 3 ЗБН следва да се разбира
узнаване на обективирано от БНБ, в качеството й на компетентен за това
13
надзорен орган, становище за неплатежоспособност на банката по чл. 3, ал. 2
ЗКИ (редакция преди изм. обн. ДВ бр. 62 от 2015 г. ), преди то да бъде
формализирано в акт за отнемане на лиценза за банкова дейност. Именно
недобросъвестното възползване от достъп до тази информация се
санкционира от закона. Съобразно цитираната практика на ВКС
предвиденият от законодателя субективен елемент от фактическия състав на
чл. 59, ал. 3 ЗБН подлежи на пълно и главно доказване от ищеца чрез всички
допустими доказателствени средства.
Настоящият съдебен състав напълно споделя дадения отговор на
относимите и поддържани и пред настоящият състав на съда правни въпроси
с цитираната практика на Върховния касационен съд и като отчита
недоказаността на субективния елемент от нормата на чл. 59, ал. 3 ЗБН
приема предявените искове с последното правно основание за неоснователни.
По горните мотиви на съда и предвид несъвпадението в изводите на
двете инстанции обжалваното решение следва да бъде изцяло отменено и
вместо него постановено друго, с което предявените искове по чл. 59, ал. 5
ЗБН и по чл. 59, ал. 3 ЗБН следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
При този изход на спора право на разноски има въззивникът ответник.
Доказва извършването на разноски по списък в размер на 203 690,50 лв. –
платена държавна такса по въззивната жалба, и сумата 226 142,40 лв. –
платено адвокатско възнаграждение за представителство пред първата
инстанция. От насрещната страна е заявено немотивирано възражение за
прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, което съдът намира за
неоснователно с оглед цената на обективно съединените искове и правната
сложност на спора.
Предвид нормата на чл. 62, ал. 2 ЗБН и на чл. 59, ал. 7 ЗБН по
отхвърлените искове дължимата държавна такса за първата инстанция следва
да бъде събрана от масата на несъстоятелността. Същата е в размер на
407 381,30 лв. Дължимата такса за въззивното производство е събрана от
въззивника ответник.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд
14
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 541/09.04.2020г. по т.д. № 1537/2017г. по
описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 22 с-в, поправено с решение № 1134
от 31.07.2020г. по същото дело, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявените от синдиците на „Корпоративна търговска
банка“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *********, срещу „Авионамс“ АД, ЕИК
*********, искове по чл. 59, ал. 5 ЗБН за прогласяване за недействителни по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска
банка“ АД – в несъстоятелност, на извършените прихващания от ответника
„Авионамс“ АД, ЕИК *********, с писмени изявления с вх.н.
10087/30.10.2014г., вх.н. 10089/30.10.2014г, вх.н. 10093/30.10.2014г., вх.н.
10968/05.11.2014г. и с вх.н. 10971/05.11.2014г. по входящия регистър на
деловодството на “Корпоративна търговска банка” АД предвид извършването
на прихващанията след определената с решението по откриване производство
по несъстоятелност начална дата на неплатежоспособността - 20.06.2014г.,
която съвпада с датата на поставяне на банката под специален надзор, като
неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от синдиците на „Корпоративна търговска
банка“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *********, срещу „Авионамс“ АД, ЕИК
*********, искове по чл. 59, ал. 3 ЗБН за прогласяване за недействителни по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска
банка“ АД – в несъстоятелност, на извършените прихващания от ответника
„Авионамс“ АД, ЕИК *********, с писмени изявления с вх.н.
10087/30.10.2014г., вх.н. 10089/30.10.2014г, вх.н. 10093/30.10.2014г., вх.н.
10968/05.11.2014г. и с вх.н. 10971/05.11.2014г. по входящия регистър на
деловодството на “Корпоративна търговска банка” АД предвид придобиване
на активното вземане от кредитора „Авионамс” АД преди датата на откриване
на производство по несъстоятелност, но с твърдения към момента на
придобиване на вземането ответникът да е знаел, че е настъпила
неплатежоспособността, като неоснователни
ОСЪЖДА „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност,
ЕИК *********, да заплати на „Авионамс“ АД, ЕИК *********, на
15
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 429 832,90 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност,
ЕИК *********, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата
407 381,30 лв. - дължима държавна такса за разглеждане на спора пред СГС.
Решението е постановено при участието на трети лица помагачи на
страната на ответника – Л. И. М., ЕГН **********, П. П. М., ЕГН **********,
И. П. М., ЕГН **********, В. С. Д., ЕГН **********, и И. Г. Д., ЕГН
**********.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16