Р Е Ш Е Н И Е
№…………….
гр.София, 18.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-13 състав в
публичното заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
Владимир Вълков
при секретаря Весела Станчева
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 299 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на разглеждане е
иск с правно основание чл. 404 т. 3 от Гражданския процесуален кодекс вр. чл. 16
от Договор между Република България и Р.Б.за правна помощ по граждански дела (Договора за правна помощ).
Ищецът Инспекция при М.НА Д.и таксите на Р.Б.твърди
ответникът „Б..МБГ“ ЕООД – гр. Пловдив да е осъден с решение на икономическия
съд на град Минск от 13.06.2018 г. по дело № 529912/2017/6М, да заплати в полза
на републиканския бюджет на Републик Беларус държавна такса в размер на 2397,71
беларуски рубли, което към датата на произнасянето на съдебното решение е равно
на 1015,03 евро. Иска се решението да бъде признато и да бъде допуснато
принудителното му изпълнение.
В срока за отговор от името на ответника се оспорва решението да е влязло в сила. Наведен е довод, че не се установяват обстоятелствата, обусловили компетентността на съда, постановил процесното решение, съответно приложимостта на правото на Република Беларус. Оспорва се и ответникът да е бил надлежно призован при твърдение, че едва от молбата в настоящото производство е разбрал за постановеното решение.
В съдебно заседание ищецът
не изпраща представител и не изразява становище по съществото на спора.
В съдебно заседание
процесуалният представител на ответника – адв. Б.от АК – Хасково, застъпва
теза, че ответното дружество не е било под юрисдикцията на белоруското
законодателство, поради което счита, че белоруските съдебни власти нямат право
да издават решение. Претендират се разноски.
Като обсъди наведените в процеса доводи с оглед събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235 ГПК, съдът намира следното:
От представеното в превод
решение се налага извод, че икономически съд на град Минск е разгледал иск, предявен от частно търговско
унитарно предприятие „Б.Б.“, Р.Б.срещу „В.М.-BG“ LTD за неизпълнени задължения по договор за доставка № 100/12/01 от 6 декември
2012 г. с решението искът е уважен
изцяло и е постановено „В.М.-BG“ LTD да заплати в полза на
републиканския бюджет държавна такса в размер от 2397 белоруски рубли и 71 копейки,
равностойни на 1015,03 евро (съгласно определение от 20.08.2018 г.).
Удостоверено е, че решението е влязло в сила на 07.07.2018 г., а определението
за поправяне на фактическа грешка в решението досежно равностойността на
присъдената държавна такса е влязло в сила на 11.09.2018 г.
По делото е представена и
комплектована съдебна поръчка за връчване на съдебни книжа до „Б..М– БГ“ ООД с
адрес: гр. Враца, ул. „********ап. 11. След посещение на адреса, вписан и в
търговския регистър на 12.02.2017 г. призовкарят не е установил контакт с
обитател на жилището като на 22.02.2018 г.
било залепено уведомление, а екземпляр от него бил пуснат и в пощенската
кутия. В предвидения от закона двуседмичен срок от залепянето не се е явил
представител на ответника, за да получи съдебните книжа. При тези обстоятелства
съдът е приел да е налице фикцията за връчване и е разпоредено връщане на
изпълнена процедура.
При възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Съгласно чл. 15 ал. 1 от
Договора за правна помощ договарящите страни взаимно признават и изпълняват на
своята територия издадените на територията на другата договаряща страна и
влезли в сила решения, касаещи гражданскоправни отношения. Изрично са посочени
обстоятелствата, наличието на които ангажира приемащата страна да зачете
постановения съдебен акт – чл. 16 от Договора за правна помощ.
Приложеното решение
отразява констатация на издалия го съд, че е влязло в сила. Тази преценка и
според българския закон почива на извод, че решението не подлежи на обжалване.
По делото не се установява обстоятелство, което да опровергава така достигнатия
извод.
Очертаният с решението
правен спор – изпълнение на договор между търговци не касае предвидена от
българския закон изключителна компетентност. С други думи, в това производство
не подлежи на преразглеждане достигнатия от решаващия съд извод, че той е
компетентен да разгледа отнесения до него спор. Единствено утвърдена от
българската държава изключителна компетентност на българския съд препятства
зачитането на чуждестранно съдебно решение. В производството по екзекватура не
подлежи на преразглеждане повдигнатия спор. Поради тази причина и единствено
сезираният съд е компетентен да определи както приложимото към спора материално
право. За пълнота следва да бъде посочено, че и българският закон допуска
страните да определят както приложимото към тяхната правна връзка право, така и
съда, който следва да разгледа евентуален спор, произтичащ от правната им
връзка. При тези обстоятелства поддържаното възражение е необосновано.
Договорът изрично
предписва ангажимент за българския съд да се увери, че е осигурена възможност
страната, срещу която се търси признаване на решението и допускане на
изпълнението му, да защити правата си. Изрично е посочено, че неучаствалата в
производството страна гаранция за реализиране на правата произтича от получена
призовка за съдебно заседание в съответния срок и по съответния ред. Поддържаното в случая възражение следва да
бъде разгледано според така установения критерий.
Приложените по делото
доказателства позволяват еднозначен извод, че решаващият съд е предприел
връчване на призовката чрез местно компетентен съд. Договорът за правна помощ
предвижда договорената правна помощ чрез връчване на призовки да се осъществява
по реда на Конвенцията за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни
документи по граждански или търговски дела, съставена в Хага на 15 ноември 1965
г. (Конвенцията). Според чл. 15 б. „а“ от Конвенцията при неучастие на
ответник, призоваван от чужбина, решаващият съд дължи да постанови решението си
след като се увери, че актът е бил връчен в съответствие с начините, предвидени от
законодателството на замолената държава за връчване на актове, съставени в тази
страна и предназначени за лица, намиращи се на нейна територия. Следователно при все, че и Договорът
за правна помощ и Конвенцията предписват гаранции за обезпечаване правото на
защита, определят като приложими при преценка за наличието им процедурните
правила на делегирания съд. Приложените по делото доказателства сочат предвиден
в българското законодателство начин за призоваване на юридически лица,
ситуирали управлението си на територията на Република България – чл. 50 ал. 4 ГПК. Нормата на чл. 50 ал. 4 ГПК вр. чл. 47 ал. 1 ГПК утвърждава необоримо
предположение за връчване, когато търговец не обезпечи възможност за получаване
на адресирани до него книжа на вписания в търговския регистър адрес. На
02.02.2018 г., а и на 22.02.2018 г. вписаният в търговския регистър адрес на управлението
на дружеството е в гр. Враца, ул. „********ап. 11, на който адрес по
предписания от процесуалния закон ред са удостоверени както невъзможност за
пряк контакт, така и разгласяване на необходимостта от съдействие за получаване
на съдебните книжа. Изтичането на предвидения двуседмичен срок за получаване на
съобщението от обявения с уведомлението адрес – гр. Враца, бул. „********–
Районен съд – гр. Враца, обосновава предписан от закона и поради тази причина
неподлежащ на преосмисляне извод, че съобщението е връчено (арг. от чл. 47 ал.
5 ГПК). При все, че Конвенцията предписва като правило ефективното уведомяване,
изрично дефинира две форми за това – връчване и предаване. Ако предаването
безусловно предполага получаването на документа, връчването включва и
предвидените от националния закон способи за уведомяване на ответника при
фактическа пречка адресираните до него книжа да бъдат предадени на негов
представител. При тези обстоятелства без правно значение остава дали
търговецът, неизпълнил задължението си да обезпечи получаване на адресирани до
него книжа на обявения в търговския регистър адрес, реално е получил съдебните
книжа. Самият ответникът не третира като пречка да участва ефективно в
съдебното производство смъртта на К.Б.. Дори да се приеме, че в контекста на
служебния контрол съдът дължи да обсъди и това въведено в процеса обстоятелство
от свид. Б., то не опорочава процедурата по връчване на призовката. Изводът, че
връчване е налице пряко произтича от осъществяване на предвидените в правната
норма обстоятелства. При положение, че и Конвенцията ограничава преценката за
редовността на връчването до удостоверяване по надлежния ред на предвидените от
националния закон факти, настоящият състав не намира процесуална възможност да
ги изследва в това производство.
Фикцията
обезпечава развитието на съдебното производство, когато неучастието на
ответника се дължи на неоправдано от правна гледна точка бездействие. Наличието
на обективна пречка за участие с съдебното производство и според чл. 16 от
Конвенцията постановено решение без да е била необезпечена възможност за
ефективно участие на призоваваната в чужбина страна очертава като основание за обжалването
му, т.е. преразглеждане по същество от съдилищата в страната по произход, в
случая в Република Беларус. От ХОЗЯЙСТВЕННЫЙ
ПРОЦЕССУАЛЬНЫЙ КОДЕКС РЕСПУБЛИКИ БЕЛАРУСЬ, 15 декабря 1998 г. № 219-З, достъпен на електронната страница на Верховный Суд
Республики Беларусь на електронен адрес: http://court.gov.by/ru/justice_rb/basis/proiz/
се установява, че националното законодателство на Р.Б.предвижда производство за
преразглеждане на влязло в сила решение. По делото нито се твърди, нито се
установява ответникът да се е възползвал от така предвидения ред и да му е било
отказано изследване на посоченото обстоятелство. При тези съображения
настоящият състав не намира основание да счете решението и за противоречащо на
българския обществен ред.
По делото не се твърди по
същия спор между страните по разгледания спор да е инициирано производство пред
български съд, съответно да е постановено друго решение на територията на
Република България, което да е влязло в сила преди 07.07.2018 г.
Не се твърди, а и не се
установява процесното решение вече да е било признато и изпълнено на
територията на Република България.
Освен даденото разрешение
на отнесения до съда спор процесното решение съдържа и разпореждане ответникът
да заплати в полза на държавния бюджет определена по размер държавна такса.
Макар и да не касае материалния спор, това самостоятелно от правна гледна точка
вземане подлежи на реализация по същия ред. По делото не е повдигнат спори
досежно легитимацията на органа, проявил инициатива за събиране на държавното
вземане. Предвид и наименованието на органа настоящият състав не намира
основание да се съмнява, че именно той е компетентен да събере признатото от
съд държавно вземане.
Извън обхвата на спора,
очертан и с доклада по дело, остават заявените с писмените бележки като
неудовлетворени вземания, произтичащи от извършен експорт на машини и
съоръжения и безпредметно остава обсъждането на представените в тази връзка
доказателства.
Въведеното едва с
писмените бележки възражение за изтекла давност е след предвидения от закона
преклузивен срок за депозиране на отговор. Ето защо и не подлежи на изследване
в случая.
Не се доказва и
твърдяното едва в писмените бележки погасяване на присъденото вземане.
При тези обстоятелства
налице са предвидените в договора условия за признаване на решението и
допускане на изпълнението му.
По разноските
Съгласно чл. 8 от
Договора за правна помощ молещата държава не следва да бъде държана отговорна
за разноски, свързани с молба за изпълнение на правна помощ. Същевременно предмет
на делото е реализацията на публично вземане, за което и българската държава е
освободена от задължение да предплати държавна такса. При тези обстоятелства
съдът приема за приложимо правилото на чл. 78 ал. 6 ГПК и следващата се
държавна такса да бъде събрана от ответника.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА по искане на Инспекция при М.НА Д.и таксите на
Република Беларус, гр. М.и ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕНИЕ на решение на ИКОНОМИЧЕСКИ
СЪД НА ГРАД МИНСК по дело № 529-12/2017/6М, постановено на 13.06.2018 г. в гр. Минск,
с което „Б.М.“ ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:*** се
осъжда да заплати в полза на републиканския бюджет държавна такса в размер на
2397 белоруски рубли и 71 копейки за разглеждане на делото, което е равно на
1015,03 евро според курса на Националната банка на Р.Б.по състояние на
13.06.2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 ГПК
„Б.М.“ ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:*** да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд сумата 50,00 (петдесет) лева.
Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен
съд – гр. София в двуседмичен срок от връчване на препис от настоящото.
Изпълнителен лист да бъде
издаден след влизане в сила на решението по допускане.
Съдия: