№ 916
гр. Бургас, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско
дело № 20242100501291 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на
въззивната жалба на процесуалния представител на Община Поморие -ищец
по гр.д. № 3793/2023 г. по описа на Поморийския районен съд против
решение № 1296/24.06.2024 год. ,с което е отхвърлен иска на въззивника
против М. Р. Г.,Я. Ч. Д.,наследниците на М. Е. Е. -Р. Ж. Е.,А. М. Е. и Н. М. Е.
,Х. З. С. и М. А. Д. с правно основание чл. 124 ал. 5 ГПКза установяване на
престъпно обстоятелство по чл.291 ал. 2 НК ,че ответниците Г. , Е. и Д. са дали
невярно заключение в качеството им на вещи лица по назначената тройна
съдебно – техническа експертиза по гр.д. № 102/2000 г. по описа на ПРС ,което
е послужило за постановяване на решение № 15 от 01.02.2022 г. по гр.д. №
1286/2001 г.по описа на БОС.,като въззивната Община е осъдена и да заплати
на ответниците направените по делото разноски /общо 7000 лв. /.
Въззивникън изразява недоволство от решението , като счита същото
за незаконосъобразно ,неправилно и необосновано,постановено при
съществени процесуални нарушения.
На първо място се сочи ,че неправилно съдът е мотивирал решението си
единствено със заключението по назначената по делото техническа
1
експертиза ,без да обсъди представените писмени доказателства –разписни
листи и планове на града , копия-извадки от плановете .От анализа на тези
писмени доказателства и без да са нужни специални знания ,прочитайки само
съдържанието на документите ,става ясно ,че отговорите в т. 3 и т. 4 от
заключението на тройната експертиза ,внесено от ответниците ,са невярни и
изцяло противоречат на фактическата обстановка .Тези разписни листи
/емлячни регистри и планове ,които са били на разположение на
ответниците и са цитирани от експертизата ,са официални документи
,автентични и достоверни по отношение на съдържащата се в тях
информация и от представените и по настоящото делото документи се
вижда ,че въпреки безспорно установените факти в т. 3 от заключението е
даден неверен отговор –т.е. въпреки ,че в разписния списък за собственици на
имотите ,които попадат в квартала , са посочени имената на „А.Б. и „К. и П.С.
„,вещите лица са посочили обратното . т. 4 от заключението също е
неправилна ,защото именно при съпоставяне на цитираните стари планове на
гр.Поморие се установява ,че процесният имот изобщо не съответства нито
по площ ,нито по местонахождение и граница от ЮГ ,с имота ,описан в нот.
акт № **/19** г., а отговаря на имот ,намиращ се в съвсем различен квартал на
града .Всичко това се потвърждава и от назначената по делото СТЕ на
инж.Стоянова .Сравняват се отговорите на вещите лица по двете експертизи –
по тройната и по назначената по настоящото дело и се заключава ,че
ответниците са депозирали невярно заключение ,при това противните на
тяхното заключение изводи могат да се направят и само след обикновен
прочит на представените писмени доказателства ,което районният съд не е
сторил .
Не е отчетен и фактът ,че процесният имот е идентичен с имот ,който
фактически се намира на съвсем различно място –в друг квартал и на доста
отдалечено разстояние /в какъвто смисъл са и заключенията на в.л. Минков и
в.л. Стоянова /.
Неправилни били изводите на съда ,че към материалите за експертизата са
включени документи ,които не са представени като доказателства по гр.д. №
102/2000 г. на РС-Поморие,при което Общината като страна по делото била
задължена да предостави достъп на вещите лица до тях,а за това нямало данни
.Тези изводи според въззивната страна са в противоречие със съдържанието на
2
тройната експертиза ,в която е записано въз основа на какви материали са
работили вещите лица .Настоява се ,че в.л. Стоянова е работила по същите
документи ,каквито са ползвани и от тройната експертиза и съдът не е
изложил аргументи защо е приел ,че съществуващите към момента на
тройната експертиза обективни данни се различават от използваните от СТЕ
23 години по-късно .Липсва възражение от страна на ответниците относно
автентичността на документите .
Считат се за неправилни и изводите на съда ,че не са ангажирани никакви
доказателства за установяване на субективната страна на твардяното
престъпно деяние по чл. 291 от НК.Сочи се ,че в качеството си на вещи лица
ответниците ,въпреки че са били длъжни ,не са положили всички усилия за
установяване на фактите ,за които дават заключение по експертиза,назначена
от съда .В случая ,като се вземи предвид ,че вещите лица-ответници са
цитирали конкретни документи ,които обективират факти,че написаното в т. 3
и 4 от експертизата не е истина ,няма как да се приеме ,че смятат за вярна
написаната от тях информация .Затова въззивникът счита за безспорно ,че
вещите лица са дали невярно заключение поради проявена небрежност .Тази
небрежност е престъпна ,защото води съда до погрешни изводи и респ.-до
незаконно придобиване на недвижим имот,представляващ висока културна
ценност .Проявената небрежност е довела до обществено опасни последици
,които вещите лица е следвало да предвидят.
Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което се уважи
исковата претенция.Не се сочат нови доказателства и нови обстоятелства по
делото .
В писмения си отговор по чл. 263 ГПК процесуалните представители на
М. Д. и Х. С. оспорват въззивната жалба е считат ,че при постановяване на
атакуваното решение не са допуснати сочените нарушения.
Считат за неоснователно възражението ,че първоинстанционният съд се е
съобразил само с експертното заключение по настоящото дело. И че не бил
съобразил представените планове и разписни листи.Най-напред се сочи ,че
по делото не се е доказало какви планове и разписни листи са били
представени на вещите лица преди 20 години /като се има предвид и че
разписните листи не са официален документ и няма пречка конкретни имена
да са дописани в последствие.Освен това –въпреки поставения на тройната
3
експертиза въпрос ,вещите лица-ответници не дават отговор за идентичност
на процесния имот с ипота по представения нот. акт .В този смисъл
въззивникът не прави разлика между фактическите констатации на
експертизата и на вещите лица от една страни и съответно фактическите
констатации и изводи на съда от друга страна .те констатации на експертизата
и на вещите лица от една страни и съответно фактическите констатации и
изводи на съда от друга страна .Затова твърденията на ищеца-въззивник за
това ,че вещите лица са дали невярно заключение като са посочили ,че имотът
е идентичев,не съответства на съдържанието на експертното заключение,в
което извод за такава пълна идентичност няма направен /излагат подробни
аргументи във връзка със съдържанието на експертизата /.
Подчертава се ,че в крайна сметка и тройната експертиза и изслушаната
по настоящото дело са единодушни за това ,че съдържанието на нотариалния
акт не съдържа достатъчно индивидуализиращи белези на актувания имот .И
като се съобрази ,че не е ясно какви точно документи са били представени на
експертите ,на практика неверни констатации в тройната експертиза няма
.Посочва се и че не изводът на вещите лица стои в основаната на
формираните от съда изводи ,а цялостната съвкупна преценка на всички
останали събрани по делото доказателства .В този смисъл всички установени
от вещите лица по тройната експертиза факти са верни .
Неоснователни са според въззиваемите оплакванията ,че ПРС не е отчел
къде се намира процесният имот.Сочи се ,че делото няма за предмет спор за
собственост .Освен това – на практика обясненията и фактическите
констатации на вещите лица по тройната експертиза са без никакво значение
за формирането на крайните изводи на съда и от мотивите на БОС се
установява уче са били обсъдени представените по делото планове ,регистри
,разписни листи ,което означава ,че съдът и без вещите лица е достатъчно
грамотен да разчете графичното съдържание на отделните планове .От
мотивите на съда се вижда ,че той сам е разчел представените разписни листи
и планове и именно на това основание е стигнал до извод за идентичност ни
имота.Нещо повече –представените преди повече от 20 години документи са
били прочетени и от ВКС ,който ,съобразявайки и тяхното съдържание ,е
стигнал до извод ,че решението на БОС следва да се потвърди .
Неоснователни се считат е оплакванията ,че по делото била доказана
4
субективната страна на твърдяното престъпно деяние.Излагат се аргументи
,като се счита ,че дори и да е налице някаква грешна преценка ,то тя очевидно
не е виновна,а се дължи на непълнота на информацията .
Моли се за потвърждаване на информацията.
В отговор на въззивната жалба процесуалните представител на останалите
ответници я оспорва .
Сочи ,че с решението по такъв иск ищцовата страна следва да
докаже,респ.съдът да се произнесе за наличието ,или не на всички елементи
от фактическия състав на твърдяното престъпление ,както обективните ,така и
субективните ,респ.знанието на съответните факти от претендирания
деец,така щото решението по този иск да замести присъдата ,доколкото
такава не може да бъде произнесена с оглед пречките ,посочени в чл. 124 ал.
5 ГПК.
С оглед на твърденията ,че ответниците са извършили престъпление
,съответстващо на състава на чл. 291 ал. 2 НК /т.е. даване на неверно
заключение при условията на непредпазливост /,следвало е ищцовата страна
да конкретизира в какво точно се изразява престъпното обстоятелство ,респ.
какви конкретни и неверни според ищеца факти са посочили ответниците в
заключението си ,депозирано по гр.д. № 102/2000г. и защо са неверни ,от
какво се опровергават ,както и по каква причина твърдяното деяние е
извършено от тях по непредпазливост ,респ.какви са обществените последици
,които не са предвидили ,но са били длъжни ,или са могли да предвидят ,или
ако са предвиждали настъпването на такива последици ,са мислили ,че ще ги
предотвратят.
В аспект на изтъкнатото и с оглед възражението на ответниците ,че не са
конкретизирани какви неверните според ищеца обстоятелства ,с нарочна
молба последният е конкретизирал две – че констатацията ,че процесният
имот ,представляващ пар.2-74 в кв. 42а по плана от 1988 г. съответства по
площ ,местонахождение и граница от юг с имота ,описан в нот. акт №80/1937
г.,е невярна ,доколкото ищецът счита ,че процесният имот не съответства на
имота по нот. акт;че по плана от 1909 г. и по съответния разписен списък се
установи ,че в имената на собствениците ,които попадат в квартала не са
записани имената на С. и Б..С други думи –следва ,че твърденията за наличие
на престъпно обстоятелство могат да се отнасят само до тези два факта.
5
Изтъкват се подробни съображения във връзка с горните две твърдения на
ищцовата страна,включително е се обсъжда назначената по настоящото дело
техническа експертиза ,като се подчертава и че твърдяния факт от ищеца –че
ответниците са дали заключение ,че процесният имот е идентичен с нози по
нот. акт от 1937 г. ,всъщност никога не е бил включван в заключението на
тройната експертиза ,а щом е така ,той не може да се включи в състава ана
престъпление по чл. 291 ал.1 вр.чл. 11 ал. 2 НК .Впрочев и районният съд
,отчитайки това обстоятелство , е приел ,че БОС във въззивното решение по
повод решението по гр.д. № 102/2000 г. ,като е приел ,че данните от
заключението на тройната експертиза не са достатъчни за изясняването на
местоположението на процесния имот,съдът е ползвал и свидетелски
показания ,както и останалите доказателства по делото .Т.е. заключението на
тройната експертиза не е единственото доказателства по делото , а са
ползвани и други .
Следователно не е установена обективната страна по отношение на
ответниците,нито каквото и да е престъпно обстоятелство.Всички други
обстоятелства ,посочени във въззивната жалба ,са неотносими към спора и с
тях се цели пререшаване на спора ,което е недопустимо .Още повече ,че
ищецът не е бил активен по соченото гр.д. № 102/2000 г. ,дори не се е явил в
заседанието ,в което е изслушана тройната експертиза,не е използвал правото
си да я оспори и не е взел отношение по нея. Затова въззиваемите считат,че се
касае до злоупотреба с право .
Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на разноски по
настоящото дело .
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено
следното :
Предявен е иск с правно основание чл. 124 ал. 5 ГПК за установяване със
сила на пресъдено нещо по отношение на ответниците , че същите /в хода на
производството починалият ответник М. Е. Е. е бил заместен от своите
наследници –Р. Е. ,А. Е. и Н. Е./ са извършили престъпление по чл. 291, ал.2 от
НК, като са дали невярно заключение, в качеството им на вещи лица, по
назначена тройна съдебно - техническа експертиза по гр. дело 102/2000г. на
Районен съд Поморие, което е послужило за постановяване на решение № 15-!
6
от 01.02.2002г., по в.гр.д. 1286 за 2001г. на Окръжен съд Бургас. С
експертизата вещите лица Г.,Е. и Д. неправилно приели, че парцел II в кв. 42,
по плана на гр. Поморие съответства по площ, местонахождение и граници от
юг с имота, описан в Нотариален акт ** по н.д. *** от 1937 г. Освен това
вещите лица установили, че процесният имот по плановете от 1954 г. и 1968г.,
включва имот с пл. № 795 - записан на името на Х.П.С. и имот с пл. № 796 -
записан на името на Д.А.Б., както и че след преглед на плана от 1909г. на гр.
Поморие в имената на собственици на имотите, попадащи в квартала, в който
се намира процесният имот, не са били записани имената на С. и Б..
Твърдяло се е от ищцовата страна , че въпросната експертиза е била
изготвена и депозирана по гр. д. 102/ 2000г. на Районен съд Поморие,
образувано по искова молба, на основание чл. 108 от ЗС, от наследниците на
А.А.Е. –М.Д. ,Д.С. ,Ц.С. против община Поморие и Българо-гръцко
дружество "Ахиало". Искало се е установяване собствеността на ищците
върху поземлен имот, представляващ парцел II, в кв. 42а, по плана на гр.
Поморие, с площ в размер на 247 кв.м., при граници: С.В. и В.К., както и
върху построената в имота сграда, ведно с осъждане на ответниците да
предадат недвижимите имоти. Ищците са твърдели, че са собственици на
недвижимите имоти по силата на Нотариален акт ** по н.д. *** от 1937г. на
Поморийски околийски съд, с който М.П.Г. , в качеството си на пълномощник
на Е.М.П. е продал на А.Я.Е. . дворно място в гр. Поморие, махала "Х.с" от
247 кв.м., с граници: С.В. и В.К. .. По делото бил представен и препис от
Заповед № 401/11.04.1979 г., с която имоти с пл. № 795 и 796 и част от имот с
пл. № 794, включени в парцел II в кв. 42, по плана на гр. Поморие, са били
отчуждени по реда на ЗТСУ от Д.С.,Д.К. ,А.Б.,С.П. ,Щ.С. и Д.С. . За да
установи идентичност между имота, описан в нотариалния акт на ищците и
парцел II в кв. 42, по плана на гр. Поморие, районният съд допуснал и приел
две експертизи. Първата - единична е на инж. К.М. , който е приел, че имотът,
описан в Нотариален акт ** по н.д. *** от 1937 г., не е идентичен с парцел II в
кв. 42, по плана на гр. Поморие, а че описаният в нотариалния акт имот е
идентичен с част от имот с план. № 170, за който е отреден парцел II-170 в кв.
45, по плана на гр. Поморие. Втората експертиза - тройна на вещите лица Г.,
Е. и Д. била с противоположно заключение. Твърденията на ищеца са, че с
експертизата вещите лица Г.,Е. и Д. неправилно приели, че парцел II в кв. 42,
по плана на гр. Поморие съответства по площ, местонахождение и граници от
7
юг с имота, описан в Нотариален акт ** по н.д. *** от 1937 г. Освен това
вещите лица установили, че процесният имот, по плановете от 1954 г. и 1968г.,
включва имот с пл. № 795 - записан на името на Х.С., и имот с пл. № 796 -
записан на името на Д.Б., както и че след преглед на плана от 1909г. на гр.
Поморие в имената на собственици на имотите, попадащи в квартала, в който
се намира процесния имот, не са били записани имената на С. и Б..
Районният съд, след като се е запознал с експертизите и всички останали
доказателства по делото приел заключението на единична експертиза, но след
въззивно обжалване Окръжен съд – Бургас приел заключението на тройната
експертиза, а именно че недвижимите имоти са идентични. Мотивът бил, че
тройната експертиза кореспондира с допуснатите свидетелски показания за
разлика от единичната. Окръжният съд постановил Решение № 15-1 от
01.02.2002г. по в.гр.д. 1286 за 2001г., с което отменил решението на районния
съд. Въззиваемите, недоволни от решението на окръжния съд, депозирали
касационна жалба до ВКС. С Решение № 1398 от 31.07.2003г. по к.гр.д. №
1164 от 2002г., касационният съд изцяло възприел мотивите на въззивния съд,
включително тези за тройната експертиза и е оставил в сила решението на
Окръжен съд Бургас .
През 2004г. било образувано дознание № 22, по описа на РПУ гр. П. /пр.
вх. № 1041 от 2003 на Районна прокуратура гр. Поморие. Производството
било срещу вещите лица Г., Е. и Д., за това, че в гр. Поморие по гр. д. 102 от
2000г., в качеството си на вещи лица, пред съд, по непредпазливост са дали
невярно заключение по назначената тройна съдебно-техническа експертиза -
престъпление по чл. 291, ал. 2 от НК. След съпоставката с назначената по
прокурорската преписка експертиза районният прокурор приел, че
ответниците - вещи лица по настоящото дело са оформили становище при
непълнота на доказателствения материал, което са били длъжни да избегнат.
Ето защо, районният прокурор е приел, че уличените са действали
непредпазливо при форма на непредпазливостта - небрежност, тъй като въз
основа на непълни доказателства са дали заключение с категорични изводи.
Районна прокуратура - гр. Поморие, е приела, че безспорно е налице
престъпление по чл. 291, ал. 2 от НК, за което НК предвижда до една година
лишаване от свобода или пробация. Въпреки горното, ответниците не са били
подведени под наказателна отговорност, а наказателното производство е
прекратено, тъй като е изтекла предвидената в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК давност.
8
Съгласно прокурорско постановление за прекратяване на наказателното
производство с рег. № 1041/03 от 27.12.2004г. на Районна прокуратура
Поморие, ответниците извършили престъпление по чл. 291, ал. 2 от НК за
изготвена от тях експертиза, върху която е основано Решение № 15-! от
01.02.2002 г. по в. гр. д. № 1286 от 2001г. на Окръжен съд Бургас. Районният
прокурор е приел, че наказателно преследване срещу ответниците не може да
се осъществи, тъй като е изтекла предвидената в НК давност.
Именно от тези твърдяни факти ищецът извежда интереса си от
настоящото искане за установяването на престъпни обстоятелства на
основание чл. 124, ал. 5 от ГПК- от възможността да депозира молба за отмяна
на влязлото в сила решение при успешно провеждане на предявения иск. В
производството следва да се установи дали с даването на заключението, че
парцел II в кв. 42 по плана на гр. Поморие, е идентичен с имота, описан в
нотариален акт ** по н.д. *** от 1937 г., е осъществен фактическият състав на
престъплението по чл. 291, ал. 2 НК. Ищецът счита, че ответниците са
действали непредпазливо. Същите, в качеството им на вещи лица са били
длъжни, но не са положили всички усилия, за да установят дали имотите са
идентични. В качеството им на специалисти в областта, ответниците са били
длъжни да положат всички усилия за установяване на фактите, за които дават
заключение по експертиза, назначена от съда, но това не е било сторено.
С оглед на тези твърдения на ответната страни ,както и въз основа на
приложените по делото доказателства ,първостепенният съд е приел за
неоснователна исковата претенция и е отхвърлил иска – като неоснователен и
недоказан и настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на
районния съд ,към които препраща на осн.чл. 272 от ГПК :
Съгласно ТР №20/68 г. искът по чл.97, ал.4 от ГПК, отм. / сега чл.124, ал.5
от ГПК/ е особен установителен иск. Той се предявява в случаите, когато
поради прекратяване на наказателното производство на посочено в НПК
основание, престъплението не може да бъде установено по редовния
наказателнопроцесуален път с постановяване на присъда, която е от значение
за гражданскоправните последици на деянието. С решението по иска се
установява престъплението, извършено от дадено лице, както би се
установило с присъдата, ако не бяха изключващите наказателното
преследване причини. Доказателствената тежест е на ищеца – той следва да
9
установи всички елементи от съответния престъпен състав / Р №151/09 г. по
гр.д. №177/08 г. на първо г.о. на ВКС/, както е приел и въззивният съд. . От
разпоредбата на чл. 124 ал. 5 ГПК следва, а и в практиката е утвърдено
разбирането, че гражданският съд, който се произнася по гражданските
последици от деянието на лице, срещу което наказателното производство е
било прекратено на основание по чл.237, ал.1,т.2 от НПК, може да се
произнесе в същото производство и по въпроса дали извършеното съставлява
престъпление / ТР №11/67 г./. Ако е невъзможно, възбуждането на наказателно
производство, или то е прекратено поради основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2-5 от
НПК , или ако е спряно на основание чл. 25, т. 2 и чл. 26 от НПК , ГПК определя
надлежният съдебен ред за установяване на твърдените престъпни обстоятелства -
влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК , с което е установено престъпното
обстоятелство . Затова с представеното в случая от ищеца доказателство –
постановление на прокуратурата за отказ за образуване на наказателно
производство, той не установява да е реализиран този изрично предвиден в закона
ред за установяване на престъпно обстоятелство - представяне и поддържане пред
съд на неистинско заключение от вещото лице. Постановлението на прокуратурата
не е документ, установяващ по надлежния съдебен ред такова престъпно
обстоятелство. То съдържа констатации и изводи на прокурор, които, макар да са в
окончателен акт по съответната преписка, той не се ползват със сила на пресъдено
нещо. Прокурорската проверка по жалба не е съдебно производство с участието на
засегнатите страни. Прокуратурата разследва престъпления, привлича и подържа
обвинение за престъпления но не издава акт, с който да установява престъпления,
който да е задължителен за гражданския съд в производство по отмяна на влязло в
сила решение. Дори когато с прокурорски акт са констатирани основанията по чл.
24, ал. 1, т. 2-5 от НПК , които изключват образуване на наказателно производство
и и са основания за прекратяването му, ГПК предвижда установяването на тези
обстоятелства в гражданско исково производство по чл. 124, ал.5 ГПК. В този
случай изтеклата давност не е пречка за установяване на престъпното
обстоятелство, т.е. при установяване на обективните признаци на престъпление и
субективния елемент – умисъл или по непредпазливост, изтеклата давност няма да
е причина за отхвърляне на иска, респективно не би се стигнало до установяване на
престъпното обстоятелство само в мотивите и отхвърляне на иска по същество.
Затова в случая правилна е преценката на районния съд за наличие на
правен интерес от водене на иска по чл. 124 ал. 5 ГПК.Когато се иска
установяване на престъпно обстоятелство от гражданския съд, което е от
10
значение за отмяна на влязло в сила решение при погасяване на наказателното
преследване по давност, ищецът по делото следва да установи всички
елементи от съответния престъпен състав. Субект на престъплението по
чл.291 НК е вещо лице. То се назначава от съда, когато за изясняване на
делото са нужни специални знания из областта на науката, изкуството, и др.,
каквито съдът няма. Заключението на вещото лице не е задължително за
съда, той го преценява наред с всички обстоятелства по делото, освен
това то има доказателствена стойност само по въпросите, които разрешава
като притежаващо определени специални , неюридически знания.
Следва да се подчертае ,че г раждански спор, разрешен с влязло в сила
решение не може да бъде пререшаван, съгласно чл. 299 ГПК, освен при наличие на
изчерпателно изброените основания за отмяна на влязлото в сила решение по чл.
303, ал.1 и чл. 304 ГПК и при наличие на посочените предпоставки за всяко от тези
основания. Нормите, които ги уреждат не могат да се тълкуват разширително.
Неоснователен е доводът на молителя, че е достатъчно само да се установи в това
производство вероятност заключението, на което е основано решението да е
неистинско. В хода на гражданско производство страната разполага с процесуални
възможности за защита срещу неточно или непълно заключение чрез оспорването
му, искане за допълнителна, повторна или разширена експертиза. Изискването за
стабилитет на решението след влизането му в сила изключва възможността да се
пререшава спора само въз основа на съмнения и вероятност от неверни
констатации на вещото лице. Законодателят е предвидил възможност за защита и
при невярно заключение на вещо лице, но само при установена по надлежния
съдебен ред на престъпление срещу съдебната система, каквото е това по чл. 291,
ал.1 и ал.2 НК чрез присъда, или установяване на престъпно обстоятелство по чл.
291 НК с решение по чл. 124, ал.5 ГПК.
В тази връзка правилна е забележката на въззиваемата страна ,че на първо
място ищцовата страна не е конкретизирала в какво точно се изразява
престъпното обстоятелство ,респ. какви точно конкретни и неверни според ищеца
обстоятелства са посочени в заключението и защо са неверни ,както и по каква
причина твърдяното деяние е извършено от тях по непредпазливост и какви са
обществено опасните последици ,които не са предвидили ,но са били длъжни или
са могли да ги предвидят , или ако са предвиждали настъпването им ,са мислили
,че ще ги предотвратят .. . Иначе казано, заключението на вещото лице е
невярно по смисъла на чл.291, ал.1 НК, когато 1) отразява неистина относно
11
фактите, на които се основава или когато 2) съдържа неправилен извод по
поставения въпрос. При това неистината може да засяга цялата фактическа
основа на заключението или само отделни факти, на които се позовава, респ.
неправилни могат да бъдат изводите като цяло или отделни техни положения
и елементи.
В нарочна молба /след възражение от ответниците / ищецът е посочил ,че
неверните обстоятелства са две :че процесният имот ,представляващ II-74 в кв.
42, по плана на гр. Поморие от 1988 г. съответства по площ ,местанохождение
и граница от „юг“ с имота ,описан в нот. акт № **/**.**19**г. ,което било
невярно ,доколкото според ищеца процесният имот не съотвества на ипота
,описан в нот. акт от 1937г. и 2/че по плана от 1909 г. на града и по съответния
разписен списък се установява ,че в имената на собствениците ,които попадат
в квартала ,не са записани имената на С. и Б. .
Видно е от заключението по извършената тройна съдебно-техническа
експертиза по приложеното гр. д. 102/2000г. по описа на РС-Поморие на
вещите лица Г. , Е. и Д., че същите са отговорили на следните въпроси:
1. Имота посочен в нотариален акт ** от **.**.19** год., представляващ
дворно място в махала "Христос“ от 247 кв.м. с граници С.В. и В.К. , на кои
парцел, имот планоснимачен номер съответствува на сега действуващия
застроително-регулационен план на гр.Поморие ?
2. Да проверят по представената от Община Поморие отчуждителна
преписка, А. Б. . представил ли е нотариален акт, къде е бил този имот и има
ли заповед за отчуждаването му?
3. По кои от плановете за имота има посочени като граници В.К. и С.В. ?
4. Върху плана от 1909 год. и разписния списък към него, как са изписани
имената на С. и Б. ?
Експертите за установили следното:
1. От приложената от община Поморие, отчуждителна преписка на
процесните имоти към делото, няма приложен нотариален акт на А. Б.
относно собствеността върху имота. Има издадена заповед № 401 от
11.04.1979 год. на Окръжен народен съвет гр.Бургас, за отчуждаване на
имотите пл. № 796, 795 и част от 794. От направената справка в областна
администрация Бургас , се установава, че преписката по отчуждаването на
12
процесния имот не е съхранена. Същата е предоставена за ползвуване на трето
лице, срещу подпис и не е върната.
2. От направената справка в община Поморие по регулационните планове
на гр.Поморие и съответните разписни списъци се установи следното: - По
плана от 1954 год. на гр. Поморие, процесният парцел, включва имот пл. №
795, който е записан на името на Х.С. и имот пл. № 796, който е записан на
името на Д.Б..
Границите на процесния парцел по разписния списък са:- юг – Х. и В.К. , а
с протокол от 09.11.1964 год. е записан А.Х.К., - от запад – В.К.Н. , от изток и
от север - път.
По плана от 1968 год. на града , процесният парцел, включва имот пл. №
795, който е записан на името на Х.С. и имот пл. № 796, който е записан на
името на Д. Б. . Границите на процесния парцел по разписен списък са: - юг –
А.Х.К., - юг – ВВ.Х.Н., а с молив е дописано Л.К.Н. - от север и изток - път.
По плана от 1988 год., който е действуващ към момента, границите на
процесния парцел са: - юг – А.Х.К. , -юг – Л.К.Н. ,- север и изток – улици.
3. От направената справка в общината по плана от 1909 год. на гр.
Поморие и по съответния разписен списък се установи, че в имената на
собствениците на имотите, които попадат в квартала в който се е намирал
процесния парцел, не са записани имената на С. и Б. .
4. В нотариален акт ** от **.**.19** год. процесният имот се намира в
махала "Христос" по плана на гр. Поморие, с площ от 247 кв.м. Имотът е
описан в нотариалния акт само с две граници – В.К. и С.В..
В крайна сметка заключението е ,че с оглед направената справка в община
Поморие и съпоставянето на старите планове от 1909 год., 1954 год., 1968
год., с действуващият план на града от 1988 год. се установява, че процесният
имот, представляващ парцел II-74 в кв. 42а по плана от 1988 год.
съответствува по площ, местонахождение и граница от “ЮГ” с имота описан в
нотариален акт ** от **.**.19** год.Записан по този начин отговора на този
въпрос означава ,че вещите лица не са отговорили ,че процесният имот е
идентичен с имота ,описан в нот. акт от 1937 г. Смисълът е ,че имотът по
посочения нот.акт съответства с процесния само по границата си от „юг“ ,по
площ и по местонахождение /т.е. по това ,че площта му е 247 кв.м. /,че се
намира в махала "Христос „ и че има само една от границите ,записана в акта
13
от 1937 г. /респ. само границата от „юг“/.Доколкото площта на даден имот не
е индивидуализиращ признак /вж. в този смисъл реш. № 22/03.02.2009 г. на
ВКС по гр.д. № 771/2008 г./,второ г.о./,то това означава ,че вещите лица никога
не са твърдели ,че имот ,представляващ пар. II-74 в кв. 42а по плана на гр.
Поморие от 1988 съответства по площ ,местонахождение и граница от „юг“ с
имота ,описан в нот. акт № ** от **.**.19** г.Това се потвърждава и от
заключението по назначената по настоящото дело СТЕ,вещото лице по което
сочи ,че смисълът на отговора на трите вещи рлица –ответници ,е ,че не може
да се отговори със сигурност дали имотът по нот. акт № **/19** г. е
идентичен с пар . II-74 в кв. 42а,тъй като само границата от „юг“ съвпада с
вписаната в акта .С други думи твърдяният от ищцовата страна факт /че
процесният имот е идентичен с описания в нот.акт от 1937 г./ не е бил
включван в заключението на експертизата на трите вещи лица-ответници и
в този смисъл ответниците не са заявили неверен факт ,който да се включва в
състава на престъпление по чл. 291 ал. 1 вр.чл.11 ал.2 НК .
Що се отнася до вторият твърдян от експертизата факт,който според
ищеца бил неверен – а именно ,че по плана от 1909 г. на гр. Поморие и по
съответния разписен списък се установява ,че имената на собствениците
,които попадат в квартала ,не са записани имената на С. и Б. ,то по делото са
били представени разписни листи и извлечения от подробните планове на
града от 1909,1954,1968 и сега действащия план,заедно с разписните листи
към тях,както е била назначена и експертиза от специалист – геодезист
.Според заключението на в.л. Стоянова лицата С. и Б. /които според ищцовата
страна явно са били собственици на процесното дворно място /са посочени
като собственици на сграда ,а не на имота /процесното дворно място /.При
това сграда ,която частично попада в това дворно място,в какъвто смисъл е и
отговор на въпрос № 3 на трите вещи лица-ответници по експертизата по
гр.д. № 102/2000г.-в експертизата е записано ,че С. и Б. са записани като
собственици на имот № 36,който е постройка ,частично попадаща в
процесното дворно място ,за което няма вписан собственик .
Следва да се подчертае също ,както правилно е отбелязъл
първоинстанционният съд ,че няма данни какво е било предоставено, респ. в
какво състояние на вещите лица по гр. д.102/2000г. на ПРС при направената
справка в община Поморие по регулационните планове касаещи процесния
имот и по разписните списъци към тях. Видно е, че самата Община Поморие
14
като страна по гр. д. 102/2000г. по описа на РС-Поморие не е възразила против
заключението на тройната експертиза нито в първоинстанционното
производство, нито във въззивното. Няма каквито и да е твърдения и доводи
от Община Поморие като страна в гр. д.102/2000г. по описа на РС-Поморие по
същото дело, че е допусната фактическа неточност от вещите лица, респ. че не
е отразено от тях в заключението им вписване в един от разписните листове,
респ. че не са изследвали всички доказателства. Не са представени по същото
дело и съответните извадки, които да отразяват това обстоятелство. В случая
към материалите за сегашната експертизата са включени документи, които не
са представени като доказателства по гр. д 102/2000г, поради което
задължение на Община Поморие като страна в производството, в държане на
която са тези материали е било да предостави достъп на вещите лица до тях,
респ. да представи в пълнота всички относими доказателства. Няма данни
това да е сторено от Общината. Съответно няма данни част от писмените
доказателства, представени по настоящето дело и ползвани от вещото лице Д.
Стоянова да са били събрани като доказателства в производството по гр. д. №
102 по описа на РС Поморие за 2000г. и да са били на разположение на вещите
лица Г. , Е. и Д. при изготвяне на заключението по извършената от тях
експертиза. Както правилно сочи районният съд , вещите лица не могат да
издирват и представят на съда доказателства, като такива процесуални права
имат само страните съобразно доказателствената тежест, която носят в
процеса. С оглед посоченото доводите в исковата молба за непроявена от
вещите лица-ответници активност при изготвяне на експертизата са изцяло
несъстоятелни.
В тази връзка следва да се посочи ,че като се съобрази обстоятелството ,че
не е ясно какви точно документи са били представени на експертите /защото
явно тези доказателства не са приложени по гр.д. № 102/2000г. на ПРС ,а
вещите лица са правили справки в самата Община по плановете на града и
разписните списъци,като в самото заключение в.лица са посочили ,че част от
преписките са липсвали ,а част от документите са скъсани и нечетливи /,то на
практика няма неверни фактически констатации в тройната
експертиза,защото вещите лица излагат единствено своите фактически
констатации и крайни фактически изводи ,като на практика не дават пълен и
категоричен отговор на поставените им въпроси .Затова и на въпроса дали
считат описания в нот. акт и процесния имот са идентични ,вещите лица
15
правилно се ограничават с нееднозначен отговор ,а само и единствено с
фактически констатации за конкретното местоположение ,граници и
площ.Затова и Окръжният съд във въззивното си решение е приел ,че
данните от заключението на тройната експертиза не са достатъчни за
изясняване местонахождението на процесния имот ,поради което съдът е
ползвал и други събрани доказателства – свидетелски показания .Изрично е
посочил,че е преценил изслушаните по делото две експертизи – единична и
тройна ,в съвкупност с всички останали доказателства по делото ,вкл.
свидетелски показания .Което означава ,че заключението на тройната
експертиза не е единственото доказателство ,обосновало решението на
въззивния съд ,при това основните съображения за местонахождението на
процесния имот са установени на базата на свидетелските показания .От
мотивите към въззивното реение се установява ,че БОС е обсъдил и
представените по делото планове ,регистри ,извлечение от разписни списъци
,което означава ,че и без вещите лица е анализирал графичното съдържание на
отделните планове/няма спор ,че за изясняване съдържанието на разписните
листи дори не е необходимо да имаш специални знания/ .Нещо повече –
представените преди повече от 20 години документи по това дело са видяни и
прочетени и от ВКС,който ,съобразявайки и тяхното съдържание , е достигнал
до извод ,че решението на БОС следва да се потвърди . Затова и още веднъж
се оказва ,че констатациите на ответниците в качеството им на вещи лица не
са резултат на престъпно деяние ,което да има каквото и да е отношение към
формирането на крайните решаващи изводи на въззивния съд .
Ето защо и доколкото тежестта да докаже конкретно престъпление в
производството по чл. 124 ал. 5 ГПК е на ищеца ,който е следвало да докаже
по несъмнен начин всички елементи на конкретен престъпен състав ,то още
веднъж следва да се посочи ,че в настоящото производство ищцовата страна
не е успяла да докаже наличие на престъпление ,поради което и правилно
исковата претенция е била отхвърлена.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба ,че по делото била
доказана субективната страна на твърдяното от нея престъпно деяние.
Доколкото вещите лица са отговорили на конкретни поставени въпроси и
фактическите им констатации съответстват на същите фактически
констатации ,направени от решавания съдебен състав ,изследвал същите
16
планове,регистри и титули за собственост ,не може да се говори нито за
умисъл ,нито за небрежност .Дори и да се приеме наличие на грешна
преценка ,то тя очевидно не е виновна /дължи се на непълнота на
информацията ,частично унищожени страници на отделни документи
,допълвани на ръка разписни листи и всякакви други причини /.
Ето защо атакуваното решение следва да бъде потвърдено , а на
въззиваемите Г. и Д.,на осн.чл. 78 ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски ,които са по 1000 лв. – платено адвокатско
възнаграждение /останалите въззиваеми не са представили доказателства за
платени разноски /.
Мотивиран от горното ,Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1296/24.06.2024 г. постановено по гр.д. №
3793/2023 г. по описа на Бургаския районен съд .
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПОМОРИЕ , Булстат *********,със седалище и
адрес на управление: България, Поморие,ул. Солна „ № 5, да заплати на М. Р.
Г. , ЕГН **********, с адрес: гр. *** ул.*** № **, сумата от 1000 лева (хиляда
лева), представляваща направените от ответника разноски в производството.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПОМОРИЕ , Булстат *********,със седалище и
адрес на управление: България, Поморие,ул. Солна „ № 5, да заплати на Я. Ч.
Д. , ЕГН **********, с адрес: гр.***, ж.к. *** бл.** вх.* ет.* ***, сумата от
1000 лева (хиляда лева), представляваща направените от ответника разноски в
производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в месечен срок от съобщението на страните .
17
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18