Решение по дело №1176/2019 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 59
Дата: 13 февруари 2020 г. (в сила от 4 юни 2020 г.)
Съдия: Вергиния Събева Еланчева
Дело: 20195140201176
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

         Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

 

     Година

   13.02.2020

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд                      

 

състав

 

На

14.01.

                                                Година

2020

 

В публично заседание и следния състав:

 

                                                  Председател

Вергиния Еланчева

 

                                                           Членове

 

 

                                                Съдебни заседатели

 

 

Секретар

Красимира Дякова

 

 

Прокурор

 

 

 

като разгледа докладваното от

съдията

 

 

АН

дело номер

1176

по описа за

2019

година.

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 29-0000199/15.10.2019 г., издадено от Началник ОО „АА“ гр.Кърджали, с което на В.С.Т. ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания: по т.1.- „глоба” в размер на 50 лв. на основание чл.181, т.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.147, ал.3, т.2 от ЗДвП; по т.2.- „глоба” в размер на 200 лв. на основание чл.105, ал.1 от ЗАвП за извършено нарушение по чл.21, ал.1, т.15 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ.

Жалбоподателят В.С.Т. намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно. Твърди, че наказващият орган приел, че извършеното нарушение е липсата на предния десен калник и на задната страна на автомобила на трайно залепен водоустойчив, светлоотразителен стикер, защитен с холограма по образец, което било нарушение на чл.21, ал.1, т.15 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ. Така описаното нарушение обаче се съдържало в разпоредбата на чл.21, ал.1, т.16 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ. Допуснато било съществено процесуално нарушение при съставянето на акта, а също и при издаване на наказателното постановление. С описаното несъответствие се нарушавало правото на защита на жалбоподателя, тъй като било неясно за какво точно наказващият орган искал да му наложи наказание. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Моли издаденото наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон.

Административнонаказващият орган в съдебно заседание оспорва жалбата и моли за решение, с което наказателното постановление да бъде потвърдено. Изтъква, че действително била цитирана друга нарушена точка, но това била техническа грешка при изписване на самия акт и наказателно постановление. Всъщност нарушена била нормата на чл.21, ал.1, т.16, като в описателната част на акта и наказателното постановление подробно било посочено извършеното деяние от жалбоподателя.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 27.09.2019 г. свидетелите М.И., М.М. и К.П. били на работа – първите двама като  инспектори в ОО „Автомобилна администрация“ гр.Кърджали, а третия като главен инспектор в ГД „Автомобилна инспекция“ към ИА „АА“. Същият ден, съвместно със служители на МВР и НАП, те извършвали проверки на осъществяван в гр.Кърджали таксиметров превоз на пътници.  По този повод, около 11.30 часа на 27.09.2019 г., до ресторант „Ориентал“ в гр.Кърджали свидетелите И., М. и П. проверили и жалбоподателя В.С.Т.. Той бил водач на лек таксиметров автомобил „Шкода Фабия“ с рег.№ К 3715 АР, негова лична собственост, и извършвал таксиметров превоз на пътници от бул. „България“ до ресторант „Ориентал“. При проверката контролните органи констатирали, че таксиметровия автомобил не бил преминал задължителния технически преглед за изправност в срок до 31.08.2019 г., до 00.00 часа. Освен това, на предния десен калник и на задната страна на автомобила нямало трайно залепен водоустойчив, светлоотразителен стикер, защитен с холограма по образец. По повод така констатираните нарушения срещу жалбоподателя на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.147, ал.3, т.2 от ЗДвП и чл.21, ал.1, т.16 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ, който той подписал и получил с възражение. На 15.10.2019 г. било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на В.С.Т. са наложени административни наказания: по т.1.- „глоба” в размер на 50 лв. на основание чл.181, т.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.147, ал.3, т.2 от ЗДвП; по т.2.- „глоба” в размер на 200 лв. на основание чл.105, ал.1 от ЗАвП за извършено нарушение по чл.21, ал.1, т.15 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ.

Горната фактология се установява след анализ на показанията на свидетелите М.И., М.М. и К.П.; Акт за установяване на административно нарушение от 27.09.2019 г.; Удостоверение за техническа изправност на автомобил с рег.№ К 3715 АР относно извършен технически преглед на 01.03.2019 г.; Удостоверение за техническа изправност на автомобил с рег.№ К 3715 АР относно извършен технически преглед на 01.10.2019 г.; Справка за собственост на МПС с рег.№ К 3715 АР, видно от която собственик на превозното средство е В.С.Т.; Заповед № РД-08-249/15.05.2015г. на МТИТС, установяваща правомощия на административнонаказващия орган да издаде процесното постановление, както и другите приети по делото писмени доказателства.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок съгласно чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.   

По т.1 от наказателното постановление: Жалбоподателят е наказан за нарушение на чл.147, ал.3, т.2 от ЗДвП, който гласи, че пътните превозни средства подлежат на периодичен преглед за проверка на техническата им изправност, както следва: т.2- леките таксиметрови автомобили и превозните средства от категории M2 и М3, с изключение на къмпинг-автомобилите - на всеки 6 месеца. От доказателства по делото се установява, че на процесната дата и място жалбоподателят е управлявал таксиметров автомобил, който не е преминал задължителен периодичен преглед за проверка на техническата му изправност. Това обстоятелство е видно от показанията на разпитаните свидетели, а също и от приложените по делото удостоверения за техническа изправност на ППС с рег.№ К 3715 АР. Технически преглед на превозното средство бил извършен на 01.03.2019 г. и е подлежало на такъв преглед отново до 01.09.2019 г. Датата на деянието е 27.09.2019 г., а доказателства, че автомобила с рег.№ К 3715 АР към тази дата е преминал задължителния технически преглед не са представени. Напротив, от наказващия орган са ангажирани доказателства, че преглед на превозното средство е извършен едва на 01.10.2019 г. Ето защо, правилно според настоящата инстанция е ангажирана отговорността на жалбоподателя на основание на чл.181, т.1 от ЗДвП, предвиждащ да се наказва с глоба 50 лв. собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед. В.Т. е собственик на автомобила „Шкода Фабия“ с рег.№ К 3715 АР и като такъв следва да отговаря за непредставянето му в срок за технически преглед. Поради изложеното,  наказателното постановление в тази част се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. 

По т.2 от наказателното постановление: Отговорността на жалбоподателя е ангажирана и за нарушение на чл.21, ал.1, т.15 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ, с която разпоредба се въвежда изискване лекият таксиметров автомобил да има монтиран на достъпно за водача място бутон, който при натискане включва инсталирана в опознавателния знак Такси електрическа крушка, излъчваща червена мигаща светлина, или да е оборудван със система за сигнализация и сигурност, предаваща сигнал по радиочестота. В случая в АУАН и наказателното постановление е посочено, а и друго не е установено по делото, че на предния десен калник и на задната страна на таксиметровия автомобил на жалбоподателя е нямало трайно залепен водоустойчив, светлоотразителен стикер, защитен с холограма по образец. На така описаната фактическа обстановка съответства разпоредбата на чл.21, ал.1, т.16 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ и същата правилно е била посочена като нарушена в акта. Съгласно чл.21, ал.1, т.16 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ, на предния десен калник и на задната страна на лекия таксиметров автомобил трябва да има трайно залепен водоустойчив, светлоотразителен стикер, защитен с холограма по образец (приложение № 10а), с посочен номер на разрешението, издадено от кмета на съответната община, валиден за съответната година. В атакуваното постановление обаче наказващият орган е дал различна квалификация на нарушението - по чл.21, ал.1, т.15 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ, която изобщо не кореспондира с описаното поведение на жалбоподателя. Налице е несъответствие между факти и право в наказателното постановление, както и несъответствие между АУАН и наказателното постановление относно правната квалификация на деянието, за което се твърди, че е извършено виновно от нарушителя. Този порок представлява съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо отмяна на атакуваното постановление в тази част. Съгласно чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, както в акта, така и в наказателното постановление следва да бъдат посочени законните разпоредби, които са нарушени виновно. В този смисъл е необходимо да е налице пълно припокриване и единство между правната квалификация на нарушението, посочена в АУАН и тази, отразена в наказателното постановление. Не може да бъде споделен довода на административно наказващият орган, че в случая ставало въпрос за допусната техническа грешка. Във въззивното производство по ЗАНН институтът на очевидна фактическа грешка е неприложим и не е предвидено производство за поправка на подобна грешка. Допуснатото нарушение може да бъде отстранено само по пътя на съдебния контрол по чл.63 от ЗАНН, чрез отмяна на наказателното постановление като постановено при съществено процесуално нарушение. Ето защо и тъй като посочения порок съществено ограничава правото на защита на жалбоподателя, наказателното постановление в тази му част следва да бъде отменено. По същество, според настоящата инстанция има извършено нарушение на чл.21, ал.1, т.16 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ, осъществено от жалбоподателя на 27.09.2019 г. в гр.Кърджали, но въпреки събраните за това доказателства, издаденото наказателно постановление по т.2 не отговаря на изискванията на ЗАНН относно задължителните реквизити, които трябва да съдържа.

Така мотивиран, Съдът

Р Е Ш И:

 

      ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 29-0000199/15.10.2019 г., издадено от Началник ОО „АА“ гр.Кърджали, в частта, с която на В.С.Т. ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание: по т.1.- „глоба” в размер на 50 лв. на основание чл.181, т.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.147, ал.3, т.2 от ЗДвП.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 29-0000199/15.10.2019 г., издадено от Началник ОО „АА“ гр.Кърджали, в частта, с която на В.С.Т. ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание: по т.2.- „глоба” в размер на 200 лв. на основание чл.105, ал.1 от ЗАвП за извършено нарушение по чл.21, ал.1, т.15 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ.

 

       Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.    

                        

 

                                                   Районен съдия: