№
378 / 18.12.2020 г., град Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично съдебно
заседание на четиринадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА
при
секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА изслуша докладваното от председателя административно
дело № 501/2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 145, ал.
1 от АПК, във връзка с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, и е образувано след изпращането
му по подсъдност с определение № 2024/25.09.2020 г. по адм. дело № 1877/2020 г.
по описа на Административен съд – Варна.
Постъпила
е жалба от “Т.Ш.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Добрич,
ул. „ХХХХХХХХ, представлявано от управителя В.Т.И., подадена чрез адв. Г. ***, против
заповед за налагане на ПАМ № 214-ФК/13.08.2020 г. на началника на отдел
„Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – запечатване на
търговски обект – снек – бар барбекю “Шатра”, находящ се в к.к. “Карвуна”,
местност Иканталъка, община Каварна, стопанисван от дружеството и забрана за
достъп до обекта за срок от 14 дни на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187,
ал.1 от ЗДДС. Твърди се, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и
необоснована, издадена при съществени нарушения на процесуалните правила и в
противоречие с материалния закон. Излагат се доводи за нарушение на принципа на
съразмерност при определяне на срока на мярката и липса на мотиви относно
неговата продължителност. Твърди се, че незаконосъбразно в обжалваната заповед
не е указано и не е разяснено правото на жалбоподателя по чл.187, ал.4 от ЗДДС
наложената принудителна административна мярка да се прекрати от органа, който я
е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде
доказано от него, че глобата или имуществената санкция е заплатена изцяло. Сочи
се, че към момента на подаване на жалбата липсва издадено и връчено на дружеството
НП, което го лишава от възможността да избегне налагането на ПАМ, като плати. Бездействието
на органа по приходите да издаде НП и да определи наказанието по основание и
размер представлява злоупотреба с права и лишава жалбоподателя да осъществи
правата си. Твърди се, че до настоящия момент дружеството няма наложени
имуществени санкции, което изключва наличието на системност в поведението му. В
съдебно заседание се излагат допълнителни доводи, че при налагане на мярката
неправилно административният орган е приел, че жалбоподателят има извършено
предходно нарушение, тъй като от доказателствата по делото е видно, че
административнонаказателното производство по отношение на това нарушение е
прекратено поради обществената неопасност на деянието съгласно на чл.28 от ЗАНН. Счита се, че дори да е установено нарушение, то не представлява такова
поради своята маловажност, като се прави съпоставка и с чл.9 от НК. Най-после
се възразява, че от представените по делото доказателства не се установява
материалната компетентност на органа, издал обжалваната заповед. По тези
съображения се иска отмяна на акта и присъждане на сторените разноски по
делото.
Ответникът
– началник отдел “Оперативни дейности” гр. Варна, в Главна дирекция “Фискален
контрол” при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и иска
тя да бъде отхвърлена като неоснователна, както и да му бъдат присъдени разноски
за юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че оспорената заповед е правилна и
законосъобразна, издадена в условията на обвързана компетентност, при наличие
на безспорно установено нарушение съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1,
б.“а“ от ЗДДС.
Добричкият административен съд, след
преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира
за установено следното от фактическа страна:
На 12.08.2020 г. в 20, 27 часа служители на НАП са извършили проверка на търговски обект – снек – бар
барбекю “Шатра”, находящ се в к.к. “Карвуна”, местност Иканталъка, община
Каварна, стопанисван от “Т.Ш.” ЕООД.
В хода на проверката е установено, че при извършена контролна
покупка на 6 хранителни продукта на обща стойност от 24, 50
лева, заплатени в брой от органа по приходите, не е
издаден фискален касов бон от
въведения в експлоатация и работещ ЕКАФП в обекта или ръчна касова бележка от
кочан.
Изведен е КЛЕН за деня до момента на проверката, в който не е отразена
контролната покупка. Съставен е и опис на паричните средства в касата, подписан
от работещото в обекта лице. Резултатите
от проверката са обективирани в протокол серия АА № 0360413/12.08.2020 г., в който е посочено, че е
налице положителна разлика между фактическата
наличност на паричните средства в касата и отчетените от ФУ суми в размер на 24,
50 лева.
Предвид на констатациите в
протокола на основание чл.
186, ал. 1, т. 1, б. “а” от ЗДДС е издадена и обжалваната заповед за налагане на принудителна
административна мярка - запечатване на обекта и забрана за достъп до
него за срок от 14 дни.
Налагането на мярката
е мотивирано с това, че извършеното нарушение засяга утвърдения ред на данъчна
дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби
и тяхната регистрация, както и последващата възможност за
проследяване на реализираните обороти. Посочено е, че издаването на касова
бележка и правилното отчитане на ФУ са нормативно установени задължения на
субектите, стопанисващи и/или управляващи търговски обекти. Отразено е, че
извършеното деяние е насочено срещу установената фискална дисциплина и показва
организация в търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното
законодателство. Посочено е, че целта на ПАМ е да гарантира, че всички лица ще
спазват законовите норми и ще осигуряват бюджетните приходи, както и надлежното
и законово деклариране на движението на стоки и на реализираните обороти. Изложени
са доводи, че ако не бъде приложената мярката, съществува възможност от
извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни и трудно
поправими вреди, които засягат пряко интересите на държавата поради
неотразяването на реално извършените продажби, водещо до неправилно определяне
на дължимите налози. Направен е извод за необходимостта от извършване на
промяна в организацията на дейността на обекта, за което е необходим определен
срок.
Срокът на действие на
мярката е мотивиран с тежестта на извършеното нарушение и последиците от него,
както и с оглед осигуряване защитата на обществения интерес чрез предотвратяване
възможността за извършване на нови нарушения. При преценката за тежестта на
нарушението са взети предвид установената положителна разлика между
фактическата и касовата наличност в обекта, наличието на публични задължения
към 13.08.2020 г. в общ размер на 457, 46 лева, извършено предходно нарушение
по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г., за което лицето е предупредено с
РОАНООП № 465006 – F 506330/24.09.2019 г. Посочено е, че продължителността на срока е съобразена с принципа за
съразмерност и с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните
практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална
организация за отчитане на дейността на търговеца.
Заповедта е връчена на
търговеца на 20.08.2020г., като на същата дата му е съставен и АУАН № F565897 за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г., вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
В хода на производството пред съда е представено заверено копие на
цитираната в обжалваната заповед резолюция за освобождаване от
административнонаказателна отговорност с отправяне на предупреждение № 465006 – F 506330/24.09.2019 г.,
от съдържанието на която се установява, че при извършена проверка на 22.08.2019
г. в същия търговски обект е установена положителна разлика между разчетената
касова наличност от ФУ и наличните парични средства в касата в размер на 44, 70 лева, които не са отразени
във ФУ. Въз основа на тези констатации е направен извод, че търговското
дружество е допуснало нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г., като не
е изпълнило задължението си да отбележи промяната в касовата наличност чрез
операцията “служебно изведени” и “служебно въведени” суми във въведеното в
експлоатация ФУ в обекта, но с оглед на квалифициране на нарушението като
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН е освободено от
административнонаказателната отговорност, като е предупредено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
От приложените по делото заверени копия на
заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, заповед №
ЗЦУ-928/05.07.2018 г. на главния секретар на НАП, заповед № ЗЦУ-806/08.07.2015
г. на изпълнителния директор на НАП, заповед № ЗЦУ-ОПР-13/12.02.2020 г. на
изпълнителния директор на НАП и 5 броя болнични листи се установява, че началниците
на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП са надлежно упълномощени да издават заповеди по чл.186 от ЗДДС, като процесната заповед е издадена по заместване от К.А.А.– началник на
сектор „Мобилни групи“ – Варна по време на отсъствието на началник отдел
„Оперативни дейности“ – Варна поради ползването на отпуск по болест за периода от
12.08.2020 г. до 25.08.2020 г.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице,
адресат на обжалваната принудителна административна мярка, в преклузивния 14 - дневен
срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Предмет на обжалване в
настоящото производство е заповед по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ и чл.187, ал.1
от ЗДДС, с която е наложена принудителна
административна мярка „запечатване на търговски обект“ и е забранен достъпът до него за срок от 14
(четиринадесет) дни.
Обжалваната заповед е
издадена от компетентно длъжностно лице, при условията на
заместване, видно от представените по делото оправомощителни заповеди
и доказателства за отсъствието на титуляра на длъжността началник отдел „Оперативни дейности“ –
Варна към релевантния момент на издаването на акта, в необходимата писмена
форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на
закона.
Производството по
издаване на заповедта е образувано за нарушение на ЗДДС, свързано с
регистриране и отчитане на продажбите по реда на чл.118 от ЗДДС и издадената по
приложението му Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този
закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. В
същия смисъл е и разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба №
Н-18/2006 г., която предвижда задължение за всяко лице да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на ЗПУПС или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на ЗПУ.
От събраните по
делото доказателства е видно, че при извършена проверка от органите по приходите е установено извършено от дружеството нарушение на
чл. 25, ал. 1, във вр. чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., изразяващо
се в неиздаване на фискална касова бележка от фискално устройство за извършена от
него продажба, за което в чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е предвидено налагане на
наказание - глоба или имуществена санкция. За да е осъществен съставът на
нарушението по чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.,
следва в обекта да има въведено в експлоатация ФУ и от него да не е издадена
касова бележка за получено плащане в брой. В случая е установено, че при
извършена продажба и плащане в брой не е издадена фискална касова бележка от
въведения в експлоатация и работещ ЕКАФП в обекта. Доказателство за това е не
само съставеният протокол по чл. 50, ал. 1 от ДОПК, но и приложените към него писмени доказателства (дневен финансов
отчет, клен, опис на паричните средства), сочещи положителна разлика
между касовата и отчетената във фискалното устройство наличност на парите в
обекта, която съответства на стойността на извършената продажба. Протоколът за извършена проверка е изготвен
по надлежния ред и като официален свидетелстващ документ се ползва с материална
доказателствена сила. Следователно в тежест на жалбоподателя е било да
опровергае отразените в него фактически констатации, което той не е сторил.
Нещо повече, в изготвения опис на паричните средства работещото в обекта лице
само е посочило, че положителната разлика се дължи на неиздаден навреме касов
бон във връзка с приемане на плащане по поръчка. С оглед на това следва да се приеме, че удостоверените в
протокола факти и обстоятелства са верни и съответстват на обективната
действителност.
Съгласно чл. 186, ал.
1, т. 1, б. “а” от ЗДДС (в редакцията му преди
измененията на закона, обн. ДВ, бр.104/2020 г., в сила от 12.12.2020 г.), който
е посочен като правно основание за издаването на заповедта, принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. Следователно
условието за приложението на тази мярка е търговецът да е допуснал неизпълнение
на установения законов ред или начин за документиране на извършена продажба,
свързано с неиздаването на съответен документ за продажба, което да представлява
нарушение на чл. 185, ал. 1 ЗДДС, във връзка с чл.118 от ЗДДС, чл. 25, ал. 1 и
чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. В случая са били налице всички
предпоставки, посочени в нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а” от ЗДДС, поради което началникът на отдел “Оперативни дейности” –
Варна не е имал друга възможност освен да издаде процесната
заповед, действайки в условията на
обвързана компетентност, без право на преценка дали да приложи ПАМ
или не.
Наложената ПАМ е в съответствие и с целта на закона - за предотвратяване и
преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване на
вредните последици от тях по арг. от чл. 22 ЗАНН. Преследваната от закона
превантивна цел в случая е налице, тъй като към момента на постановяването на
заповедта дружеството не е преустановило дейността си, т.е. съществува
възможност за извършването и на друго нарушение, свързано с неиздаване на
документ за извършено плащане.
Срокът на
принудителната административна мярка се определя по целесъобразност от органа,
като в случая преценката е упражнена в рамките на закона - за 14
дни, при 30 – дневен максимален срок. Така определеният срок е под средния в
закона размер и е съразмерен на извършеното нарушение. Продължителността му е
съобразена с превантивния и дисциплиниращ ефект на мярката, както и с характера
на нарушението, с което се засяга утвърдения ред за данъчна дисциплина, който
трябва да осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби, тяхната
регистрация и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти.
Неизпълнението на задължението за регистриране и отчитане на приход от продажби
чрез фискално устройство безспорно засяга държавни интереси, свързани с
отчитането на приходите от задължените лица и плащането на данъците върху
действително реализираните обороти. При определянето на продължителността на
срока са взети предвид тежестта на нарушението, както
и конкретно посочени в акта обстоятелства, относими към търговеца и неговата
дейност. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че неправилно
административният орган е приел, че има предходно извършено нарушение по чл.33,
ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. Действително търговецът не е бил санкциониран за
това нарушение поради малозначителността на деянието, като само му е отправено
предупреждение, но това не изключва наличието на извършено административно
нарушение, което следва от езиковото и систематичното тълкуване на чл.28 от ЗАНН, който е включен в Раздел V “Определяне на административните наказания”, а
не в Раздел І “Административни нарушения” на Глава ІІ от ЗАНН. Неправилно жалбоподателят
се позовава на разпоредбата на чл.9 от НК, защото тя е неприложима по отношение
на административното наказване. Единствената субсидиарно приложима разпоредба в
случая е тази на чл.93, т.9 от НК, но тя има отношение към критериите за
квалифициране на едно нарушение като маловажен случай на административно
нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН, а не и към правните последици от това. Следователно
правилно административният орган е приел, че е налице предходно административно
нарушение, макар и жалбоподателят да е освободен от административнонаказателна
отговорност за неговото извършване, и като го е зачел при определяне на срока
на мярката, той е действал в съответствие със закона. Изложените
в заповедта мотиви отговарят на изискването на чл. 186, ал. 3 ЗДДС за
мотивиране на акта и са достатъчни за извършване на проверката за
законосъобразност, поради което не е налице нарушение на процесуалните правила,
водещо до отмяна на акта.
Не може да
бъде споделено твърдението, че заповедта е издадена в противоречие със закона
поради липсата на указание за възможността по чл.187, ал.4 от ЗДДС за
прекратяване на мярката при плащане на имуществената санкция, защото това не е
част от изискуемото съдържание на акта по чл.186, ал.1 от ЗДДС. Неоснователно е
и твърдението за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила поради
липса на съставено наказателно постановление за извършеното нарушение.
Административнонаказателното производство няма отношение към налагането на
принудителна административна мярка, доколкото тя се налага с мотивиран
индивидуален административен акт след установено по съответния ред при проверка
от органите по приходите административно нарушение.
Съгласно чл. 187, ал.
1 ЗДДС при налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта
или обектите на лицето, като мярката се прилага за обекта или обектите, където
са установени нарушенията. Забраната за достъпа до обекта се налага кумулативно
с принудителната административна мярка запечатване на обекта, поради което
предпоставките за налагането й са тези за налагането на ПАМ. Предвид наличието
на предпоставките за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС, то са налице и
тези за налагане на мярката по чл. 187, ал. 1 ЗДДС.
По изложените съображения съдът намира,
че оспорената заповед е правилна и законосъобразна и не са налице основания за отмяната й по
смисъла на чл.146, т.1-5 от АПК, поради
което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на спора и на основание
чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от ЗПП на
ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева, определени по реда на чл. 24 от НЗПП.
Водим от горното
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Т.Ш.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул. „ХХХХХХХХ,
представлявано от управителя В.Т.И., против заповед за налагане на ПАМ № 214-ФК/13.08.2020
г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА “Т.Ш.” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул. „ХХХХХХХХ, представлявано от управителя
В.Т.И., да заплати на ТД на НАП - Варна съдебно – деловодни разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева).
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва с касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния административен съд.
Административен съдия: