РЕШЕНИЕ
гр.София, 25.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в
открито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Съдия Вергиния
Мичева-Русева
при секретаря Диана
Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 12164 по описа за 2014
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.226 от КЗ
/отм./ във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Ищците
А.П.Б. и П. Н.П., последната действаща със съгласието на своята майка А.Б., и
двете от гр.Ботевград, твърдят, че в резултат на ПТП, настъпило на 10.08.2009г. е причинена смъртта на Н.А.П.,
фактически съжител на първата ищца и баща на втората ищца. Произшествието е
настъпило по изключителната вина на водача на МПС т.а. „Ивеко“ З.К., който е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост
е причинил смъртта на Н.П.. Ищците твърдят, че смъртта на Н.П. се е отразила
много негативно върху живота им и те трудно могат да я превъзмогнат. Ищците
сочат, че увреждащият автомобил имал сключена застраховка ГО при
застрахователно дружество „T.A.P.S.A.“ със седалище в РПолша. Сочат, че представител на
застрахователя в страната е З. „А.Б.“ АД. Предявяват иск за заплащане на
неимуществени вреди от смъртта на техния
съпруг и баща за сумата 30 000лв. ведно с лихвата за забава от
датата на увреждането. В с.з. на 27.02.2018г. увеличават претенциите си от
30 000лв. на 60 000лв. ведно с лихвата за забава. Насочват
претенциите си срещу представителя на застрахователя в България като
предпочитан ответник. Евентуално, насочват претенцията си към застрахователното
дружество, регистрирано в РПолша „T.A.P.S.A.“. Претендират за разноските по делото.
Предпочитаният
ответник З. „А.Б.“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в която оспорва
пасивната си легитимация и твърди, че не може да отговаря за обезщетяването на
ищците, тъй като не е застраховател на гражданската отговорност на водача на
увреждащия автомобил. Оспорва активната процесуална легитимация на ищците, като
счита, че те не са от кръга лица с право на обезщетение. Оспорва исковете по
размер, както и претенцията за лихва. Прави възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на претенцията за лихва за периода 10.08.2009г. –
07.08.2011г. върху претендираните главници. Прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия , като посочва, че той се е
движел в активните ленти за движение, бил е в нетрезво състояние, можел е да
чуе и види наближаващия автомобил и да избегне ПТП. Във връзка с направеното
увеличение на главницата прави възражение за изтекла давност за сумата на
увеличението от 30 000лв. за всеки ищец. Моли съда да отхвърли исковете.
Претендира за разноски.
Евентуалният ответник „T.A.P.S.A.“ не е
депозирал отговор на исковата молба. В първото по делото с.з. депозира молба, в
която оспорва исковете. Прави възражение за погасяване по давност на
претендираните суми по увеличените претенции над първоначално предявения
размер. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира за разноски.
Съдът, като взе предвид
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Ищцата П. Н.П.
е дъщеря на пострадалия Н.А.П., починал на 10.08.2009г. Майка на ищцата П.е
ищцата А.Б..
С влязла в сила присъда по НОХД № 646/2011г.
на ОС София З.К. , гражданин на РПолша, е признат за виновен в това, че на 10.08.2009г.
около 02,30ч. на главен път 2-17, в
района на пик до гр.Ботевград в посока от гр.Враца към гр.София при управление на
МПС - товарен автомобил м.ИВЕКО с рег.№ KR 4185 T с полуремарке с рег.№ KR 205 FP е нарушил правилата за движение по пътищата,
а именно чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП /водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението/ и по непредпазливост
е причинил смъртта на Н.А.П., ЕГН ********** -
престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ във вр. с чл.342 ал.1 от НК.
Назначената по делото автотехническа
експертиза дава следното заключение: Платното за движение в зоната на
местопроизшествието е с 4 активни пътни ленти, по две в посока с широчина по 4,08
м. Вдясно от активните ленти има аварийни ленти с широчина 2,20 м, и вдясно от
аварийните ленти има асфалтирани ивици с широчина по 8,5 м за паркиране. След асфалтираната
ивица вдясно има затревена площ. Пътната настилка в района на произшествието е
асфалтова, без видими дефекти и неравности, суха. Липсвали са пътни знаци, ограничаващи
скоростта на движение. Ударът на пешеходеца е настъпил в дясната активна пътна
лента за движение в посока към гр. София. Пешеходецът е ударен в гръб на около
2 метра вляво от десния край на дясната лента. Произшествието е настъпило на 10.08.2009
година около 02,30 часа на второкласен път № 17 в района на ПИК гр. Ботевград,
в тъмната част на денонощието при сухо време и видимост при осветление от
фарове на автомобила.
Според вещото лице, пешеходецът, когато се
намира върху платното за движение, ако е в адекватно нормално състояние, трябва
да има възможност да оглежда пътя, съобразно посоката на собственото си
движение и движението на автомобилите, затова пешеходците трябва да се движат в
левия край на платното срещу движението на автомобилите, за да ги вижда. В
случая пешеходецът при удара е бил с гръб към удрящия го автомобил и няма пряка
видимост към фаровете на застигащия го автомобил. Пешеходецът може да възприеме
само осветеното от фаровете пространство на асфалта и собствената си сянка,
появила се върху асфалта. При къси светлини на фаровете на т.а. „Ивеко“
светлинният сноп осветява асфалта около пешеходеца от разстояние около 70 - 75
метра, а сянката от краката на пешеходеца се появява при осветеност от около 55
метра, след като долната част на краката е осветена пряко от фаровете. Ако
пешеходецът е адекватен има възможност да измине 2 метра и да излезе от дясната
лента. При наличие на аварийна лента и ивица за паркиране, пешеходецът е имал
възможност да се движи по тези площи.
Св.В.С.,
съсед на ищците, установява, че пострадалият и ищцата Б. заживели заедно от
2003-2004г. Имали едно дете - П.. Били работливо и З.ружно семейство. Ищците тежко
приели смъртта на Н., много страдали. Детето се чувствало зле като гледало
другите деца, че имат семейства и бащи. Ищците редовно ходели на гробищата.
Знае, че в момента на ищцата Б. й е много трудно сама и се налагало нейните
родители да й помагат.
Св. К.Н., също съсед на ищците,
установява, че Н.и А. заживели заедно на семейни начала след 2000г., разбирали
се много и никога не се разделяли. Ищците тежко преживели смъртта на Н.и сега
продължават да скърбят. Детето се чувствало тежко без баща. Двете с А. ходели
редовно на гробищата и почитали Н..
С оглед последиците на чл.161 от ГПК съдът
прие, че към датата на ПТП увреждащият автомобил е имал активна застраховка
„Гражданска отговорност” при полското застрахователно дружество „T.A.P.S.A.“. Отделно
от това, това дружество е заплатило обезщетение за вреди от същото ПТП на
майката на пострадалия Н.П.. Негов официален представител на територията на
РБългария е З. „А.Б.“ АД.
Въз
основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост /чл.52 от ЗЗД/.
Съгласно чл. 226 ал.1 от КЗ
/отм./ увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Основателността на прекия иск предполага
установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните
факти: 1/ настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на
виновния водач, 3./ претърпените вреди и
4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./
ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия
произшествието водач.
Съдът намира след съвкупна
преценка на събрания по делото доказателствен материал, че са налице посочените
предпоставки.
Ищците са материално –
правно легитимирани да предявят настоящите искове. Ищцата Б. е лицето, с когото
пострадалият е съжителствал на съпружески начала без сключен граждански брак.
Установи се, че двамата са били в много близки отношения, основани на взаимно
доверие и разбирателство. Ищцата П.е дъщеря на пострадалия и също много близка
с баща си. И двете ищци попадат в кръга лица, които имат право да
претендират репариране на претърпени вследствие
смъртта на техен близък неимуществени вреди – така ППВС № 4 от
25.05.1961 г.
Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК,
влязлата в сила присъда на наказателния съд е З.ължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Въз основа
на влязлата в сила присъда по НОХД № 646/2011г. на СОС, НО, 8 с-в съдът приема,
че водачът на товарен автомобил м.ИВЕКО
с рег.№ KR 4185 T с полуремарке с рег.№
KR 205 FP, З.К., гражданин на РПолша е виновен за настъпването на пътно
транспортното произшествие, в резултат на което е настъпила смъртта на
пострадалия Н.П.. Деянието му е противоправно и е извършено виновно, при форма
на вината - непредпазливост. В присъдата е установена пряката причинно
следствена връзка между виновното противоправно поведение на водача и смъртта
на пострадалия. Последната е причинила
вреда на ищците. Налице са елементите на сложния фактически състав на
непозволеното увреждане - деяние от водача на лекия автомобил, извършено
виновно (непредпазливо) и противоправно, вреда за ищците по делото и наличие на
причинна връзка между деянието и вредата. Ответникът е застраховател на
гражданската отговорност на причинилия произшествието водач З.К..
По възраженията на ответника З. „А.Б.“ АД за
съпричиняване:
Съгласно утвърдената съдебна практика всички останали факти, които имат отношение
към гражданските последици от деянието, вкл. и съпричиняването на вредоносния
резултат, извън тези отнасящи се до извършването на деянието (когато поведението
на пострадалия не е елемент от фактическия състав на престъпното деяние),
неговата противоправност и вината на дееца, следва да бъдат установени с
доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на
гражданските претенции , произтичащи от същото това деяние. Установяването им е
в тежест на ответниците. Назначената САТЕ установи, че ударът на автомобила в
пешеходеца е настъпил в дясната активна пътна лента на около 2 метра вляво от
десния й край. Пешеходецът е ударен в гръб. В съседство на активната пътна
лента е имало аварийна лента, след това в дясно—асфалтирана лента за паркиране,
а след нея в дясно и затревена площ. Пострадалият е бил пешеходец по см. на
чл.107 от ЗДвП – „Пешеходец е всеки участник в движението, който се намира на
пътя извън пътно превозно средство и не извършва работа по пътя“. Като такъв
същият е следвало да спазва правилата за движение на пешеходците по пътищата,
уредени в ЗДвП. Съгласно чл. 108 ал.1 от ЗДвП пешеходците са длъжни да се
движат по тротоара или банкета на пътното платно. Пешеходците могат да се
движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението на
пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница когато
няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани /ал.2 т.1 на
с.т./. Пострадалият се е движел в нарушение на това правило – в случая пътното
платно е имало банкет, вкл. и асфалтова линия за паркиране, вкл. и аварийна
линия. Вместо да се движи по безопасно за него място, пострадалият се е движел
на 2 м. отляво в дясната активна пътна лента по посока на движение на ППС.
Според автоексперта, пострадалият е имал възможност да възприеме автомобила
/фаровете осветяват на около 55 метра/, имал е време да измине 2 метра и да
излезе от пътната лента. С оглед на изложеното съдът намира, че пострадалият е
имал поведение, с което е допринесъл за настъпването на ПТП. Приносът му е 50%.
Налице са предпоставките на чл.45 от ЗЗД
за ангажиране отговорността на водача на увреждащото МПС за претърпените от
ищците вреди, а поради съществуващото правоотношение по ЗЗГОА на автомобила със
застрахователя ответника-за ангажиране на отговорността на застрахователя.
В този смисъл съдът намира, че отговорен
за вредите търпени от ищците е застрахователят на ГО на виновния водач - „T.A.P.S.A.“.
Представителят З. „А.Б.“ АД има правомощия, изрично изброени в чл.269 ал.5 от КЗ /отм./ и те са свързани само с осъществяване на представителна дейност от
името и за сметката на полската застрахователна компания. Липсва законова
възможност на представител на чуждестранно застрахователно дружество да бъде
възложено материално правното задължение то от свое име и за своя сметка да
заплати дължими от застрахователното дружество /което е страна по
застрахователната правоотношение/ обезщетения. З. „А.Б.“
АД няма статут на клон на чуждестранния застраховател и не е негово поделение.
Предявеният срещу него иск следва да се отхвърли. Надлежно отговорен по
предявените претенции е застрахователят „T.A.P.S.A.“. По отношение на него
исковете са допустими и основателни.
Преди да се произнесе по основателността
на исковете съдът следва да разгледа направеното възражение за погасяване на
главниците по давност.
Възражението е неоснователно. Съдебната
практика е категорична, че изменението на размера на иска - неговото
увеличаване или намаляване, не представлява нов иск - различен от вече
предявения. Предявеният осъдителен иск от титуляра на субективното право, чиято
защита се иска срещу длъжника по него, прекъсва погасителната давност - арг.
чл. 116, б. "б ЗЗД и давност не тече по време на целия процес,
съобразно чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД. Началният момент, от който
спира да тече погасителна давност е датата на завеждане на иска, спрямо целия
заявен и окончателно прецизиран размер, в това число и сумите, с които същия е
бил увеличен в хода на висящия процес. Моментът, към който следва да бъде
преценявана изтекла погасителна давност спрямо увеличения по реда на чл. 116,
ал. 1, пр. 2-ро ГПК (отм.) иск, извън хипотезата на частичен иск е
предявяването му с исковата молба /така Решение № 63 от 28.05.2010 г. на ВКС по
т. д. № 637/2009 г., I т. о., ТК/.
Исковете не са предявени като частични в
исковата молба, каквито доводи навеждат ответниците. Давността по отношение на
претенциите от по 60 000лв. не е изтекла и същите следва да се разгледат
по същество за този размер.
Събраните гласни доказателства
установяват, че от смъртта на Н.П. за ищците са настъпили неимуществени вреди в
резултат на загубата на техния съответно съжител и баща.
Съгласно
практиката на ВКС понятието „неимуществени вреди” включва всички онези телесни
и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на
лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи
социален дискомфорт за определен период от време. Критерият за справедливост не
е абстрактен, а винаги се определя от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитието на
самото общество в конкретното държава. Преценявайки събраните по делото доказателства за
преживяното от ищците тежко психическо състояние от непрежалимата загуба на съжителстващия
партньор на ищцата Б. и бащата на ищцата Петрова, чувството за липса и тъга,
което ще ги съпровожда до края на живота им, невъзможността в бъдеще да имат неговата
подкрепа и опора, във вр. с критериите в ППВС №4/68г. и конюнктурата в страната към момента на
увредата, съдът намира, че на ищците се следва обезщетение в размер на 90 000лв. за всеки един от тях. Пострадалият е бил млад
мъж на 24г. Ищцата Б. е загубила партньор си на 20г. възраст, останала е сама
да се грижи и отглежда детето им. Ищцата П.е загубила баща си на 5 годишна
възраст и за целия си съзнателен живот е лишена от бащината опора.
Съобразно приетия процент на
съпричиняване от страна на пострадалия, обезщетението, което ответникът „T.A.P.S.A.“
дължи на ищците следва да се намали наполовина, като им се присъдят суми от по
45 000лв.
В исковата молба ищците претендират обезщетението,
ведно с лихвата за забава от деня на увреждането. Ответникът ЗАД „А.Б.“ АД
прави възражение за погасяване на част от лихвата по давност.
Съдът намира възражението за неоснователно
по аргумент от нормите на чл.114 ал.3 от ЗЗД - за вземания от непозволено увреждане давността почва да тече от
откриването на дееца. При застраховка "Гражданска отговорност"
платимите суми за настъпването на застрахователното събитие имат обезщетителен
характер, тъй като са предназначени да бъдат поправени вреди, настъпили към
момента на деликта. В този случай отговорността на застрахователя е производна
от отговорността на делинквента, имащ качеството на застрахован. Застрахователното
обезщетение, което застрахователят дължи на третото увредено лице/лица е равно
на обезщетението, което му дължи застрахованият. Съдебно присъденото
обезщетение се дължи от застрахователя като единно такова. Недопустимо е
последващото му сегментиране на главница и лихви за забава /така Решение № 149
от 29.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 1260/2014 г., I т. о., ТК/.
Делинквентът К.е установен на датата на деликта – 10.08.2009г.,
от която е започнала да тече 5 годишната давност по чл. 110 ЗЗД. Същата е
прекъсната с предявяване на иска пред СГС с исковата молба на 07.08.2014 г. и
няма да тече до приключване на процеса с влязло в сила решение /така чл.116 от ЗЗД/. Вземането на ищците за обезщетение за неимуществени вреди, вкл. и за
лихва за забава, не се е погасило по давност.
Лихвата за забава върху дължимото на ищците
обезщетение се дължи от деня на увреждането - 10.08.2009 г. до окончателното
изплащане на сумите.
Исковете
за разликата до първоначално предявения размер от по 60 000лв. ведно с лихвата
за забава следва да се отхвърлят като неоснователни.
По разноските:
Ищците представят списък с разноски.
Претендират разходи по превода на съдебни книжа в размер на 2 226,81лв. Процесуалният
им представител претендира адвокатско възнаграждение в размер на 4660лв. на
основание чл.38 ал.2 от З.в. В подкрепа на това искане са представени договори
за правна защита и съдействие от 7.08.2014г. , сключени между ищците и адв.Ш..
Ответниците оспорват претендираното
адвокатското възнаграждение като прекомерно по размер.
Ответникът З. „А.Б.“ АД претендира
разноски в размер на 550лв., от които 300лв. юрисконсултско възнаграждение и
250лв. депозит за експертиза.
Ответникът „T.A.P.S.A.“ чрез процесуалния
си представител адв.П. претендира разноски – адвокатско възнаграждение в размер
на 2330лв.
Ищците не възразяват по претендираните от
ответниците разноски.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищците
се следват направените от тях разноски съобразно уважената част от исковете
/2226,81лв. по 75%/ - 1670лв. Основателна е претенцията на адв.Ш. да му бъде
присъдено възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от З.в. Основателно е
възражението на ответниците за прекомерност на претендирания размер. Съобразно
Наредба №1 за минималните размери адвокатски възнаграждения на адв.Ш. се следва
възнаграждение в размер на 2948лв. /при цена на исковете общо 120 000лв. и
уважени 75% от тях – 3930лв. по 75%/.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК на
ответника ЗАД „А.Б.“ АД се следват изцяло направените от него разноски.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК на
ответника „T.A.P.S.A.“ се следват разноските съобразно отхвърлената част от
исковете или 583лв. /2330лв. по 25%/.
След компенсация на насрещните задължения
за разноски между ищците и ответника „T.A.P.S.A.“ до размера на по-малкото от
тях, ответникът остава да дължи на ищците разноски в размер на 1087лв. /1670лв. – 583лв./
При
този изход на делото застрахователното дружество следва да заплати по сметката
на СГС държавна такса в размер на 3600лв.
Водим
от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на А.П.Б., ЕГН ********** и П. Н.П., ЕГН ********** действаща
чрез своята майка и законен представител А.П.Б. срещу ЗАД „А.Б.“ АД , ЕИК *******,
със седалище *** и адрес на управление *** за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 60 000лв., причинени от смъртта на техния
съжител и баща Н.А.П., настъпила на 10.08.2009г. от ПТП, причинено виновно от
застрахован при „T.A.P.S.A.“ водач З.К.,
полски гражданин, роден на ***г.
ОСЪЖДА „T.A.P.S.A.“, полско
дружество с регистрационен номер от Търговския регистър KRS **********, със седалище и адрес на управление ***, Р
Полша да заплати на А.П.Б. , ЕГН ********** и на П. Н.П., ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител А.П.Б., по 45 000лв.,
ведно с лихвата за забава върху двете суми от 10.08.2009г. до окончателното им
изплащане, представляващи обезщетение за причинени от пътнотранспортно
произшествие на 10.08.2009г. в района на „пик“ до гр.Ботевград, неимуществени
вреди от смъртта на техния партньор и баща Н.А.П., роден на ***г. и загинал на
10.08.2009г., причинена виновно от застрахован при ”„T.A.P.S.A.“ по застраховка
„гражданска отговорност” на автомобилистите със застрахователна полица
№ 35414727/13.07.2009г., водач З.К., ЕГН ***********, полски гражданин, както и сумата 1087лв. разноски
по делото, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до първоначално
предявените размери от по 60 000 лв. ведно с лихвата за забава,
като неоснователни.
ОСЪЖДА „T.A.P.S.A.“, полско дружество с регистрационен номер от Търговския
регистър KRS **********, със седалище и адрес на управление ***, Р Полша да заплати
на адв.П.И.Ш., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.83 ал.2 от
Закона за адвокатурата сумата от 2948лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА А.П.Б. , ЕГН **********
и П. Н.П., ЕГН ********** действаща чрез своята майка и законен представител А.П.Б.
да заплатят на ЗАД „А.Б.“ АД , ЕИК ******* разноски по делото в размер на 550лв.
ОСЪЖДА „T.A.P.S.A.“ да заплати на Софийски градски съд държавна такса в
размер на 3600 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: