РЕШЕНИЕ
№17/11.02.2019г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на десети януари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова .………………………………………..и в присъствието на прокурор..………………………………………………………………………………като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело № 1111 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е реда на чл. 40 от ЗДОИ
Образувано е по жалба на П.М.Т. ***, срещу Решение от 26.09.2018г. на Административния ръководител – Председател на Районен съд Кърджали, с което му е отказано предоставяне на достъп до обществена информация, изразяващ се в предоставяне на копия на материален носител – DVD, от звукозаписите от проведени заседания по гр.д.№793/2018г. по описа на Районен съд – Кърджали на следните дати: 21.06.2018г., 19.07.2018г., 26.07.2018г. и 13.09.2018г.
Жалбоподателят счита, че оспореното решение е издадено в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта му. Позовава се на чл.41 ал.1 от Конституцията. Сочи, че според чл.2 ал.2 от ЗДОИ информацията е обществена, независимо от носителя, на който е записана и независимо от вида на записаното съдържание и в тази връзка счита, че аудиозаписът попада в обхвата на понятието „обществена информация“. Същото следвало и от утвърдените от Председателя на Районен съд Кърджали Вътрешни правила за достъп до обществена информация, в т.30.1 от които се употребявал дефинираният в ЗДОИ термин „материален носител“ , а в т.30.5 се предвиждала възможността информацията да се предоставя на носители като DVD, СD, аудиокасета и др. Счита, че след като информацията е обществена независимо от носителя, на който е съхранена, то е без значение дали става въпрос за официалния протокол от съдебното заседание или за запис на обсъжданията в същото заседание. Въпросът за достъпа до информацията бил различен от въпроса за доказателствената стойност на носителите на информацията в рамките на конкретния съдебен процес. Така ако протоколът от съдебното заседание имал доказателствена стойност, различна от тази на звукозаписа, от това не следвало, че информацията, съхранена на единия носител е обществена, а на другия – не. В оспореното решение се развивала тезата за наличие на различен достъп до информация на страните по делата и останалите физически и юридически лица. Конкретният ред за достъп до информацията в Кърджалийския районен съд (КРС) се съдържал в публикуваните на интернетстраницата на съда Вътрешни правила за достъп до обществена информация. Законовото основание за този достъп имало значение единствено, ако се предвиждал друг ред за достъп до дадена информация. Така ако в правилата била предвидена „бърза процедура“ за предоставяне на достъп на страните по делото до информация, то би била обоснована и тезата, че е налице друг, специален ред за достъп. В случая обаче във Вътрешни правила за достъп до обществена информация не било направено разграничение между страните по делата и другите граждани, респ. юридически лица, нито бил предвиден различен срок за отговор, форма на поискване или други процедурни условия за достъп. В тази връзка тезата, че е налице „специален ред“ за достъп била необоснована. Без значение в това отношение било конкретното законово основание - ГПК или ЗДОИ, доколкото всяко конкретно такова за достъп до информация намирало крайното си основание в чл.41 от Конституцията. Прилагането на друг ред било приложимо единствено ако такъв е предвиден, а в случая липсвали данни за наличието му. Следвало също да се има предвид, че гражданите не били длъжни да издирват самостоятелно правното основание, на което имат право на достъп до информация, съхранявана от държавните органи. Задължението им било да издирят приложимата материалноправна норма. Както и да било формулирано искането за достъп, а в случая то се позовавало на единствения документ, обявен от КРС като относим и приложим за заявленията за достъп до информация, същото следвало да се разгледа по същество и като не строил това, Председателят на КРС допуснал нарушение на закона. Следвало също да се отбележи, че публичността на съдебните заседания, гарантирана с чл.121 ал.3 от Конституцията и чл.6 §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, е основен принцип на справедливия процес, а също и съществен елемент от доверието на гражданите в правосъдието като неделима част от понятието за справедлив процес и правова държава. С оглед високия обществен интерес от информацията относно съдебните заседания, достъпът до нея следвало да бъде сериозно разглеждан.
По изложените съображения жалбоподателят моли да се отмени оспореното решение и да му се признае правото на достъп до исканата обществена информация като бъде задължен Председателя на КРС да му предостави исканата информация при даване на указания относно прилагането на закона.
Ответникът - Председател на Районен съд – Кърджали , редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
Административен съд, гр. Хасково, като извърши преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Със заявление вх.№8771 от 19.09.2018г. , подадено до Районен съд Кърджали, гр.д.№793/2018г., IV гр.с., жалбоподателят П.М.Т., лично и като баща и законен представител на М. П. Т. и Й. П. Т., е поискал на основание чл.4 ал.1 вр. чл. 3 ал.1 от ЗДОИ, чл.151 от ГПК, Раздел I, т.1 и т.3 от Вътрешните правила за достъп до обществена информация на Районен съд – Кърджали, да му бъдат предоставени копия от звукозаписите от следните заседания по гр.д.№793/2018г., IV гр.с.:
1. съдебно заседание проведено на 21.06.2018г.
2. съдебно заседание проведено на 19.07.2018г.
3. съдебно заседание проведено на 26.07.2018г.
4. съдебно заседание проведено на 19.09.2018г.
В заявлението е посочил, че на основание Раздел V т.30.1 и Раздел VI т. 35.1 от Вътрешните правила за достъп до обществена информация на Районен съд – Кърджали, желае звукозаписите от съдебните заседания да му се предоставят на материален носител – DVD.
С Решение от 26.09.2018г. Административният ръководител – Председател на Районен съд Кърджали, на основание чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, е отказал да предостави исканата информация. В мотивите на решението е посочил, че производството по гр.д.№793/2018г. по описа на Районен съд – Кърджали е образувано по депозирана от П.М.Т. ***, действащ в качеството си на баща и законен представител на непълнолетните М.П. Т. и Й. П. Т., против Д.Ж. Т. от гр.К. , молба с правно основание чл.5 от Закона за защита от домашното насилие. По делото са проведени заседания на следните дати : 21.06.2018г., 19.07.2018г., 26.07.2018г. и 13.09.2018г. и е постановено Решение №372/13.09.2018г. , което е обжалвано от молителя. Същевременно по делото е депозирана молба с правно основание чл.151 от ГПК от П.М.Т. за поправка на съдебния протокол от проведеното на 13.09.2018г. заседание, във връзка с която е насрочено открито съдебно заседание на 04.10.2018г. с призоваване на страните. При тези данни Председателят на Районен съд Кърджали е преценил, че следва да бъде постановен отказ за предоставяне на достъп до исканата информация. В тази връзка е изложил съображения, че не са налице предпоставките за предоставяне на достъп до исканата информация, тъй като изготвеният звукозапис от съдебното заседание не представлява официална обществена информация или служебна обществена информация по смисъла на чл.10 и чл.11 от ЗДОИ, а такава информация е съдържанието на протокола от съдебното заседание. Посочил е, че освен това молителят е страна в производството по цитираното гражданско дело и може да се снабди с преписи от протоколите от проведените заседания по реда на чл.77 от Правилника за администрацията в съдилищата и ГПК. Позовал се е и на разпоредбата на чл.151 от ГПК, предвиждаща изричен процесуален ред, съгласно който страните по делата могат да поискат допълване или поправка на протокола от съответното съдебно заседание, която молба се разглежда с призоваване на страните и се изслушва съответния звукозапис, ако такъв е съставен. Посочил е също, че в случая молителят се е възползвал от правата си по цитираната разпоредба относно протокола от съдебното заседание с дата 13.09.2018г. и молбата му предстои да бъде разгледана. Наред с това е прецизирал, че молителят е поискал достъп до обществена информация, касаещ предоставяне на звукозаписи от съдебни заседания на 21.06.2018г., 19.07.2018г. и 26.07.2018г. като молбата му е била оставена без уважение с разпореждане на съдия от Районен съд – Кърджали от 7.08.2018г. , което му е било надлежно съобщено.
Решението е било съобщено и връчено на жалбоподателя чрез Т. Т.– негова съпруга, на 27.09.2018г. срещу подпис. Последното се установява от направеното отбелязване върху Писмо изх.№1740/26.09.2018г. , с което решението е било изпратено за връчване на жалбоподателя.
На 11.10.2018г. П.М.Т. е подал до Административен съд - Кърджали жалба срещу Решението от 26.09.2019г на Председателя на Районен съд - Кърджали. С определение №13931/14.11.2018г. по адм.д.№13567/2018г. на ВАС, образуваното по жалбата на П.М.Т. адм.д.№379/2018г. по описа на Административен съд Кърджали е изпратено за разглеждане от Административен съд Хасково.
Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт по реда на чл. 168 АПК, съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149 АПК, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, а разгледана по същество е неоснователна.
Оспореният акт е издаден от Председателя на Районен съд - Кърджали, който е задължен субект по смисъла на чл.3 от ЗДОИ, в рамките на предоставената му компетентност.
Административният акт е постановен в предвидената от закона писмена форма и в съответствие с изискването на чл.38 от ЗДОИ съдържа посочване на фактически и правни основания за издаването му, дата на издаване и указване на реда за неговото обжалване. При издаването му е спазено общото процесуално правило на чл.35 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата по случая, и по тях липсва спор между страните. Решението е взето в срока по чл.28 ал.2 вр. ал.1 от ЗДОИ.
При преценка за съответствието на оспорения акт с материалния закон съдът намира следното:
За да постанови отказ за предоставяне на достъп до поисканата информация административният орган е приел, че изготвеният звукозапис от съдебно заседание не представлява обществена информация, както официална, така и служебна. Приел е също, че жалбоподателят като страна по гр.д.№793/2018г. по описа на Районен съд Кърджали има възможност да се снабди с преписи от протоколите от проведените съдебни заседания, по реда на чл.77 от ПАС, както и по реда на ГПК. Позовал се е и на разпоредбата на чл.151 от ГПК, съдържаща изричен процесуален ред, съгласно който страните по делата могат да поискат допълване или поправка на протокола от съответното съдебно заседание, която молба се разглежда с призоваване на страните и се изслушва съответния звукозапис, ако такъв е съставен.
Споделя се становището
на жалбоподателя, че правото да се търси и получава информация е конституционно
признато в чл. 41, ал.1
и ал.2 от
Конституцията на РБългария. На това право съответства задължението
на държавните органи да осигурят достъп до общественозначима информация, с
изключение на нормативно уредените за
това ограничения.
Следва да се има предвид, че ЗДОИ регламентира само един от правните способи за упражняване на конституционното право на достъп до информация.
Съгласно чл. 4, ал.1 от ЗДОИ всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. Според чл. 2, ал.1 от ЗДОИ обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в РБългария и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Съгласно чл. 9, ал.1 от ЗДОИ обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации, е официална и служебна като в чл. 10 и чл. 11 от ЗДОИ са дадени легалните дефиниции на понятията "официална обществена информация" и "служебна обществена информация" и е определен предметния обхват и съдържанието на видовете обществена информация по ЗДОИ. По см. на чл. 10 от ЗДОИ "официална обществена информация" е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия, а съгласно чл. 11 от ЗДОИ служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации.
Тълкуването и анализът на горепосочената нормативна регламентация налага извода, че във всеки един случай при извършване на преценка дали за даден субект съществува законово задължение за предоставяне на достъп до информация по реда и на основание ЗДОИ, е необходимо да се установи кумулативното наличие на три предпоставки, а именно: 1. субектът, до който е направено искането, да е задължено лице по см. на чл. 3 от ЗДОИ; 2. информацията, която се иска, да представлява официална обществена информация или служебна обществена информация по см. на чл. 10 и чл. 11 във вр. с чл. 2, ал.1 от ЗДОИ и да се създава или съхранява от органа, сезиран със заявлението за достъп до информация и 3. в друг закон да не е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на исканата информация. Посочените предпоставки представляват юридически факти, които пораждат компетентността /правото и задължението/ на органа, сезиран с искане за предоставяне на достъп до обществена информация по ЗДОИ да я предостави.
Безспорно Районен съд Кърджали е задължен субект по чл.3 от ЗДОИ. Исканата обаче в случая информация няма характера на обществена такава, както официална, така и служебна. Звукозаписът от съдебното заседание не е свързан с обществения живот на гражданите, а ползва само страните по конкретното дело. Единственото му предназначение е да послужи за изготвяне на протокола от съдебното заседание или в производство по поправка или допълване на протокола, в какъвто смисъл са разпоредбите на чл.150 ал.3 и чл.151 ал.2 от ГПК като следва да се има предвид, че звукозаписът се прави при техническа възможност за това. В тази връзка съдът счита, че макар да се създава и съхранява от задължен субект по ЗДОИ, звукозаписът от съдебно заседание не отговаря на едното от кумулативно регламентираните в чл. 2, ал.1 от ЗДОИ изисквания, а именно да е свързан с обществения живот в страната , поради което правилно ответникът е приел, че не представлява обществена информация.
Наред с това жалбоподателят е страна в производството по гр.д.№793/2018г. по описа на Районен съд Кърджали и в това си качество има достъп до същото, вкл. до протоколите от съдебните заседания, изготвени на база направените звукозаписи. Като страна по посоченото дело, достъпът му до информация според чл.77 от ПАС се осъществява по реда на процесуалния закон – ГПК, като конкретно достъпът му до звукозаписите от съдебните заседания се осъществява чрез изслушването им в нарочно производство по чл.151 от ГПК. Регламентираният в чл.151 от ГПК ред, даващ възможност за на жалбоподателя за изслушване на звукозаписа от съдебното заседание изключва възможността за приложение на ЗДОИ.
Предвид гореизложеното като е отказал предоставянето на достъп до исканата информация, ответникът правилно е приложил материалния закон.
По изложените съображения съдът намира, че оспореното решение от 26.09.2018г. на Административния ръководител - Председател на РС –Кърджали, с което е отказан достъп до заявената от оспорващия информация, е издадено при спазване на изискванията за законосъобразност по чл.146 от АПК, поради което подадената срещу него жалба следва да се отхвърли като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.М.Т. ***, срещу Решение от 26.09.2018г. на Административния ръководител – Председател на Районен съд Кърджали, с което му е отказано предоставяне на достъп до обществена информация.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия :