РЕШЕНИЕ
№ 259
гр. К., 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. Д.
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20235510100900 по описа за 2023 година
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл.45, ал.1, вр.чл.52 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба ищецът М. Д. М. твърди, че към ******** г. живеел
на адрес гр. К., ул. „************” ***, заедно със съпругата си - И. М. и
непълнолетната си към онзи момент дъщеря - Х. М..
На ******** г. М. се намирал в дома си на горепосочения адрес, където,
около 13 часа получил телефонно обаждане от ответника, който му казал, че
се намирал пред блока му и поискал от ищеца да излезе, за да говорят за
нещо. Излязъл да се срещне с ответника. Последният се намирал на гърба на
блока, в който живеел ищецът, непосредствено под терасата на апартамента
на М., който се намирал на първия етаж. В същото време съпругата на ищеца
прибирала дрехи от простора на терасата.
Ищецът се срещнал с ответника. Започнал разговор между двамата като
ответникът заявил, че ищецът, който притежавал **********, преди седмица
бил нанесъл увреждане на собствения на ищеца лек автомобил марка *** и
поискал от М. да подпише двустранен протокол за ПТП, за пред органите на
МВР-КАТ като в него ищецът да се съгласи, че наистина е причинил ПТП.
Ищецът категорично му заявил, че не е участвал в ПТП. Огледали съвместно
много внимателно цялата ********** отвсякъде, но не констатирали
увреждане. Поради невъзможността да осъществи плановете си, ответникът
се ядосал и започнал да крещи, че бил сигурен, че ищецът увредил
автомобила му. Ищецът предложил на ответника, ако все пак продължава да
настоява за това, да сезира компетентните органи, които да потвърдят
казаното от него, след което клекнал до **********та и посочил на
1
ответника, че мястото, където според ответника е имало съприкосновение
между **********та на ищеца и автомобила на ответника, е без никакви
увреждания. Обяснил също на ответника, че няма как да подпише документ,
който не отговаря на истината. Разменили няколко пъти реплики по този
повод, при което напрежението от страна на ответника преминавало
границите на добрия тон и както се намирал странично зад гърба на ищеца, от
дясната страна, а ищецът - все още клекнал, ответникът нанесъл силен
юмручен удар с дясната си ръка по дясната буза на ищеца. От този удар М. се
зашеметил и паднал на земята. Последвали веднага серия от удари по цялото
му тяло, нанесени от ответника. За момент ищецът изгубил съзнание и връзка
с околността. Ответникът продължил да го рита с крака, както бил паднал на
земята, в областта на цялото тяло, като същевременно му нанасял и удари с
ръце. Ищецът се съвзел и се опитвал да се предпази от ударите, както и да се
изправи. Успял да стане, но ударите, нанасяни му от ответника не преставали
и вследствие на тях той отново загубил равновесие и паднал на земята.
Всичко това било наблюдавано от съпругата на М., която била на
терасата. Още при първия удар, нанесен от ответника, св. И. М. М. му
извикала да престане, продължила да крещи, уплашена за живота и здравето
на съпруга си. И. М. влязла в апартамента, за да се обади в полицията,
засичайки 15-годишната си тогава дъщеря - Х. М.а М., която също видяла как
непознат мъж нанася удари с ръце и крака по баща й, който бил повален на
земята. И. М. извикала на дъщеря си да излезе навън при баща си и да
потърси помощ, докато тя телефонира на тел. 112. Х. М. боса хукнала навън, а
И. М. подала сигнал на тел. 112.
Сочи, че пристигайки при баща си, Х. М. крещяла на мъжа да остави
баща й на мира, плачела, пищяла и в безпомощността си грабнала камък от
земята, който хвърлила по непознатия й мъж. Не успяла да уцели него и
камъкът счупил стъклото на автомобила, който бил в тази посока.
Междувременно до мястото стигнала и съпругата на М. - И. М., която
съобщила, че сигнализирала на тел. 112 и полицията идва. Двете с дъщеря си
се опитвали да помогнат на съпруга й. Х. М. се тресяла и плачела при вида на
баща си, облян в кръв. М. успял да се изправи. Ответникът се качил в
автомобила си, в чието стъкло попаднал камъкът, хвърлен от Х. М. и тръгнал,
форсирайки двигателя, срещу ищецът, съпругата и дъщеря му, в опит да ги
прегази. Ищецът успял да издърпа съпругата и дъщеря си извън обсега на
автомобила, управляван от ответника, който продължавал да форсира
двигателят си.
Сочи, че в този момент на място дошли и полицаи, сигнализирани от св.
И. М., които пристъпили към изясняване на случая. Било образувано ДП
***/18 г. по описа на РУ - К., пр.пр. ***/2018 г. по описа на РП - К.,
впоследствие пр. пр. ***/22 г. по описа на ТО - К., РП - С.З., ДП ****/22 г. по
описа на РУ - К., по което ответникът бил привлечен към наказателна
отговорност за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2 от НК.
След като се прибрали в дома си, И. М. и Х. М.
били много разстроени, трябвали й няколко часа, за да дойде на себе си, а
впоследствие и помощ от психолог, за да преодолее травмата от случилото
се.
2
След като се прибрал у дома, ищецът започнал да повръща и да го боли
глава, както и имал болки по цялото тяло от ударите, нанесени му от
ответника.
След като отминал първоначалния шок от случилото се ищецът посетил
кабинет на спешна помощ в гр. К., където му оказали първа помощ и го
насочили към преглед от съдебен лекар и консултация с невролог.
Същият ден бил прегледан и от съдебен лекар в гр. С.З., който отразил
констатираните от него наранявания в СМУ № ***/******** г. Видно от
заключението на ищеца били причинени следните увреждания: „Контузия на
главата. Мозъчно сътресение. Масивен оток и кръвонасядане по и под лява
слепоочна област на лицето. Кръвонасядане и оток по шията вляво.
Охлузване и оток по дясна лицева половина. Оток и кръвонасядане с
изкривяване на външния нос. Контузия на гръдния кош. Контузия по лява
тазобедрена област”.
Твърди, че ищецът и семейството му дълго време се намирали в шок от
случилото се. Месеци след инцидента ищецът не пускал дъщеря си да излиза
сама, чакал я след училище. Ето защо моли съда да постанови Решение, с
което да осъди ответникът В. Я. К. да му заплати сумата от 10 000 лева /десет
хиляди точка нула нула/, представляваща обезщетение за неимуществени
вред, ведно със законна лихва от датата на увреждането. Претендира съда да
присъдите и направените съдебни и деловодни разноски, както и адвокатско
възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, в размер,
съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. За минималните размери на
адвокатските възнаграждения предвид обстоятелството, че пострадалият няма
възможност да заплати адвокатско възнаграждение.
В подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор ответникът оспорва
предявените искове по основание и моли същите да бъдат отхвърлени, прави
възражение по фактическите твърдения на ищеца като сочи, че двамата се
познавали от около 10 години, като ищецът бил клиент на сервиза за
автомобилни гуми, собственост на ответника. На процесната дата ищецът
отишъл в сервиза с джипа си, на който била закачена **********. Ищецът
заявил, че много бърза да закара **********та на язовир. Казал, че нямал
достатъчно пари в себе си, но искал да купи две гуми за **********та. Казал,
че ще заплати гумите следващите вторник или сряда. Гумите били на
стойност 140 лв. Ответникът се съгласил да получи парите по-късно. Ищецът
тръгнал с **********та. Автомобилът на ответника бил паркиран до сервиза
от северната страна. Ответникът сочи, че видял, че задната броня била
одраскана като при пристигането на ищецът колата била в ред, видял това
докато насочвал **********та за влизане в сервиза, а други коли не били
влизали след това. Сервизът се охранявал с камери, които прегледал веднага
през телефона си. Тогава видял, че **********та на М. закачила неговата
кола. Нямал телефона му, за да се обади веднага. Знаел, че ищецът имал
хлебопекарна след моста на пазара. Била изминала една седмица от идването
му в сервиза. Той не бил там, при което ответникът се върнал в сервиза и му
позвънил и от разговора разбрал, че бил в блока до втора аптека и се разбрали
да отиде там. **********та била спряна на паркинга. Ищецът му дал парите
за гумите и Я. му казал за щетата по колата си. М. огледал **********та и
казал, че не вижда щети. Ответникът погледнал и видял, че по **********та
3
имало много наранявания от различни цветове боя-червен, син. Казал му, че
гледал камерите и на тях се виждало как М. при маневра в сервиза закачил
колата и отишли с него до сервиза, където ищецът изгледал записа от
камерите и казал, че не усетил удара. Ответникът предложил да съставят
двустранен протокол, тъй като имал застраховка Каско и тя щяла да покрие
щетата. М. казал, че няма проблем. К. тръгнал да го връща с колата си и
ищецът казал, че сестра му била адвокат и провел с нея разговор, като
обяснил случая и й казал, че нямал застраховка. Ответникът не разбрал дали
става дума за колата или **********та. Тогава сестра му казала да не
подписва нищо щом нямал застраховка. След разговора поведението на М. се
променило и казал, че нямало нищо да подписва. К. закарал М. до неговата
**********. Тогава му казал, че ще позвъни на полицията и ще ги извика. М.
се ядосал изправил се и извикал „на кой ще звъниш, каква полиция ще
викаш“ и блъснал ответника с ръце в гърдите, при което К. залитнал и се
отдръпнал крачка назад. Веднага след това М. се засилил отново да му посяга
да го удря. Ответникът го хванал за ръцете и го изтласкал в страни от себе си,
при което М. се спънал и паднал .
Твърди, „че от първия етаж на блока започнала да вика някаква жена“...
какво правите..“. М. й казал „..дай брадвата да го убия това копеле...“. К.
предположил, че това била жена му. М. го ударил в лицето с ръка. Ударил го
в областта на носа, след което ответникът му отвърнал също с удар по лицето
с ръка. Последвали размяна на шамари и ответникът тръгнал да бяга да се
кача в колата си. Затворил вратата, но прозореца бил отворен, при което
ищецът дошъл до прозореца и започнал да му нанася удари с юмруци по
лицето. Частично го издърпал през прозореца, като го държал за дрехата и
продължил да му нанася удари по главата. К. видял, че жена му и дъщеря му
се задали от блока. Жената носела брадва, а момичето паве, отлято от бетон.
Ответникът се уплашил, успял да запали колата. В това време момичето
хвърлило павето по колата и крещяло нещо. Ответникът искал да избяга.
Павето счупило предното стъкло на колата. Твърди, че в никой момент К. не
застрашил живота и здравето им управлявайки автомобила, както те
твърдели. Заявява, че не е правил опит да ги блъска. Целта му била да се
махне от там колкото се може по бързо. Отдалечил се и спрял в другия край
на паркинга. Позвънил на брат си, казал му че го нападнали с брадва и да
звънне в полицията. К. бил уплашен и също позвънил на тел. 112, отговорили
му, че имало сигнал вече и изпращат патрул. Брат му дошъл, а ответникът се
бил заключил в колата, тъй като бил уплашен. Дошли и полицаите. К. написал
сведение. Момичето се върнало на терасата на апартамента. Крещяло към
полицаите и ги обиждало, държало се арогантно, след което ответникът
посетил лекар в Съдебна медицина- С.З.. Бил прегледан и му издали съдебно-
медицинско удостоверение, на база на което - изготвена СМЕ №***/2018 г.,
от заключението на която било видно, че на ответника са причинени следните
увреждания: „травматична отоци и кръвонасядания на лицето; травматичен
оток и кръвонасядания на шията в ляво; травматичен оток, кръвонасядане и
охлузване на лявата подбедрица“. В следствие на нанесените удари от М. му
било подуто и насинено дясното око под клепача, подуто му било лявото око
в областта на веждата, носът му бил подут и го боляло. Лявата му ръка в
областта на рамото го боляла доста от това, където М. го дърпал през
4
прозореца на колата му.
Сочи, че след тази случка на К. му било необходимо много време, за да
може да преодолее силния емоционален стрес и уплаха, които преживял в
резултат на действията на М., неговата съпруга и дъщеря му. Дълго време
чувствал болки по тялото си от нанесените по него от ищеца удари, трудно
му било да се върне в обичайното си ежедневие. Оглеждал се по улиците М.
да не го срещне отново и да го пребие с юмруци. От заключението на
назначената на В. К.- „Съдебна психиатрично- психологическа експертиза“,
по досъдебното производство било видно, че у същият „са налице клинични
данни за преживяна уплаха при участието му в инцидента на ******** г. в гр.
К.“.
По образуваното досъдебно производство № ***/2018 г, по описа на РУ
на МВР-К., пр. пр.№ ***/2018 год. ,по описа на ТО-К. към Районна
прокуратура С.З., в последствие преобразувано в д.п.№ ****/2022 г.,
пр.пр.***/2022 г. К. бил привлечен като обвиняем за причинена средна
телесна повреда. В последствие след извършено всестранно, обективно и
пълно разследване по случая, ответникът В. К. вече не бил обвиняем по
наказателното производство и предстояло да бъде прекратено. Видно било от
изготвената Повторна комплексна тройна съдебно-медицинска експертиза по
писмени данни №1***2г., - том 2, стр.10 от Д.П.,***/2018г. по описа на РУ-К.,
експертите от П. окръжен съд давали заключение, че: „възстановителният
период от причинените травматични увреждания на ищеца М. е траял 15-20
дни...“ т.е. за кратък период от време. Видно от приложената от ищеца по
делото СМЕ №***/2018 г. , същият бил освидетелстван и заключението на
експерта било, че възстановителният процес бил под 30 дни.
Моли съда да отхвърли иска, предявен от М. Д. М., като неоснователен
и недоказан. Не възразява срещу размера на предявеното обезщетение.
Претендира за разноски по делото.
В тежест на ищеца е да докаже изложените в исковата молба твърдения.
В първото открито съдебно заседание по делото на 21.08.2023 г. съдът е
направил изменение на доклада по делото в частта, в която са допуснати към
съдебно-медицинската експертиза зададените от ответника въпроси като
неотносими към предмета на доказване, тъй като с депозирания отговор на
исковата молба не е предявен насрещен иск и не е направено възражение за
съпричиняване.
В предоставяния на основание чл.149, ал.З ГПК срок по делото е
постъпила писмена защита само от процесуалния представител на ищеца.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на
страните, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото като писмени доказателства са представени, изискани и
приети по делото Съдебно-медицинска експертиза ***/18 г. по ДП ЗМ *** ЗМ
***/21 РУ - К.; Заверено копие от СМУ № ***/******** г., издадено от СМ -
С.З.; Психологично изследване на Х. М.а М.; студентска карта *** за Х. М.а
М. представено Постановление на РП-К. за разпит на обвиняем от ******* г.;
5
Постановление за разпит на обвиняем от ******** г.; Медицинско
направление от ****** г.; Фиш за спешна медицинска помощ; Лист за
преглед на пациент, както и материалите по досъдебно
производствопроизводство № ***/ЗМ ***/2018 на РУ – К., пр.пр. ***/2018 по
описа на РП- С.З., ТО-К..
Видно от представеното съдебномедицинско удостоверение на живо
лице № ***/21.04.2028 г., издадено от кабинет по Съдебна медицина в гр. С.З.
от д-р Т.П. при прегледа на ищеца са установени следните увреждания:
„Контузия на главата. Мозъчно сътресение. Масивен оток и кръвонасядане по
и под лява слепоочна област на лицето. Кръвонасядане и оток по шията в
ляво. Охлузване и оток по дясна лицева половина. Оток и кръвонасядане с
изкривяване на външния нос. Контузия на гръдния кош. Контузия по лява
тазобедрена област.
Описаните и установени травматични увреждания добре отговарят да са
от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по начин и
време, както се съобщава в предварителните сведения“.
Отразено е, че телесните увреждания са причинили разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК
По делото е изслушано заключение на съдебномедицинска експертиза,
което не е оспорено от страните и е прието от съда като обективно и
компетентно дадено. Видно от същото е, че след запознаване с приложените
по делото медицинска документация, вещото лице е дало заключение, че на
ищеца са били причинени контузия на главата, сътресение на мозъка,
травматичен оток и кръвонасядане по и под лява слепоочна област на лицето,
травматичен оток и кръвонасядане на шията вляво; охлузване и оток на ясна
лицева половина; оток и кръвонасядане с изкривяване на външния нос,
контузия на гръдния кош, контузия на лява тазобедрена област като
описаните травматични увреждания са от действието на твърди тъпи
предмети и отговарят да са получени при нанасяне на побой с юмруци и
ритници. След получаване на уврежданията ищецът е изпитвал болки и
страдания с по-голям интензитет, който постепенно е намалявал и следва да е
отшумял след около 15-20 дни. Причинените на ищеца увреждания са
реализирали признака временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, като отокът и кръвонасядането на носа са му причинили болка.
Отговорите на въпроси 5, 6 и 7 в представеното заключение не са
приети по делото и не следва да бъдат обсъждани от съда, тъй като, съгласно
протоколно определение от ******* г. поставянето им не е било допуснато за
ответника и вещото лице не е следвало да отговаря на тях.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на допуснатите
от страната на ищеца свидетели И. М. М. и Х. М.а М. – съпруга, респ. дъщеря
на ищеца.
Свидетелят Х. М., разпитана в с.з, проведено на 01.04.2024 г. сочи, че не
познава лично ответника В. Я. К., но на случая го е виждала. Свидетелката
разказва, че през месец април, 2018 г., събота, си била вкъщи, на ул.
„************“ ***, в гр. К., когато чула крясъци то страна на майка си.
Когато излязла, видяла един мъж да удря баща й, разкрещяла се, но никой не
й обърнал внимание. Баща й бил паднал на земята, в безпомощно състояние, а
6
непознатият мъж му нанасял удари с юмруци. Хванала камък, но уцелила
прозореца на колата на този мъж. Майка й в това време също дошла. След
като уцелила колата, мъжът се качил в нея и започнал да форсира срещу тях,
след което потеглил към тях, което св. М. възприела като заплаха и опит да ги
сгази. Следващият й спомен от случая е след известно време, когато, поради
обстоятелството, че баща й е имал усложнения – чувствал се зле и повръщал,
се наложило да посетят Бърза помощ и съдебен лекар в С.З.. Свидетелката
сочи, че ответникът счупил носа на ищеца, причинил му и други травми:
синини по кръста и др. Изпитвал страх за нея и майка й, около година след
случилото се ищецът не пускал св. М. да ходи сама на училище, водил я и я
прибирал. Свидетелката сочи, че на ищеца му били необходими около 1-2
месеца, за да може да се върне пълноценно да работи. Сочи, че забелязвала
отражение върху психиката на ищеца – карал нея, майка й и братовчедка й да
ходят с лютиви спрейове, непрекъснато се притеснявал и започвал да я търси.
Свидетелят И. М. разказва, че преди 5 г. на 21.04, събота, била на
работа в търговски обект, находящ се на у „************“ № 1, когато
ответникът дошъл да търси ищецът по делото. Св. отговорила, че съпругът й
се е прибрал и дала на ответника телефона на ищеца. Към обяд приключила
работа и се прибрала в дома си на ул. „************“ ***, и излязла на
терасата да събира пране. Тогава видяла същият мъж да разговаря със
съпруга й, но мъжът започнал да вика и да се държи грубо, а ищецът се
опитвал да го успокои, припомняйки му, че са на обществено ясно. Св. М.
чувала части от разговора, особено, когато тонът бил по-висок, като се
намирала на първия етаж в жилищната сграда, а мъжете били под самата
тераса. Чула, че ответникът обвинявал съпруга й, че е блъснал с **********та
неговия автомобил и искал от него да се съгласи, че е
виновен, искал да подпише документ, но съпругът й отричал да е извършил
каквото и да било увреждане на автомобила на ответника и отказал да
подписва каквото и да било. В този момент ищецът станал агресивен. Когато
съпругът й клекнал до **********та, ответникът скочил върху него, започнал
с удар с юмрук по лицето, както бил клекнал, от дясната му страна. След този
удар ищецът паднал на земята, ответникът започнал да го рита, удря, а
свидетелката се развикала, извикала и на св. Х. М. да отиде да помогне на
баща си, а тя в същия момент позвънила на тел. 112 и поискала съдействие от
полицията, след което също излязла навън. Заварила съпруга си на земята в
кръв, дъщеря й – боса, и двете помагали на ищеца да се изправи. В същото
време ответникът се бил качил в автомобила си и, форсирайки го, тръгнал
срещу свидетелките. Ищецът ги изблъскал от мястото, на което се намирали и
така предотвратил сблъсък между автомобила на ответника и двете
свидетелки, които, заедно с ищеца, възприели поведението на ответника като
такова, целящо да ги блъсне с автомобила си. След 10-15 минути дошъл екип
на полицията на място. Св. Х. М. била изпаднала в шоково състояние. На
място дошло и лице, което се представило за брат на ответника и започнал да
увещава св. Митва, че нищо не била видяла и чула. След като си тръгнали
полицаите, семейството се прибрало в дома си, ищецът бил в кръв,
охлузвания, боляло го глава, повръщал, което наложило да отидат в Бърза
помощ, където ги препратили към съдебен лекар в С.З.. Сочи, че самият
инцидент имал психологически последици за цялото семейство, най - вече за
7
съпруга й и дъщеря й. Съпругът й станал параноичен относно безопасността
на семейството си. Изпращал и посрещал дъщеря си до и от училище,
заключвали се постоянно вкъщи –нещо, което преди това не били правили.
Травмата, преживяна от дъщерята на ищеца, наложила посещение на
психолог, с чиято помощ св. М. да преодолее последиците от преживения
афект.
От представените по делото материали, находящи се по ДП ***/18 г. по
описа на РУ - К., пр.пр. ***/2018 г. по описа на РП - К., в частност от
заключението на назначената по делото автотехническа експертиза на
********** с рег. № ******** е видно, че по нея не са констатирани пресни
увреждания или поправки на такива в посочения период или получени по
описания от ответника начин.
Други относими и допустими доказателства не са представени по
делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
По иска с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 45 ал.1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. От анализа на цитираната
разпоредба следва, че за ангажиране на деликтната отговорност на
причинителя на вредите, е необходимо ищецът да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане, а именно: противоправно поведение, настъпили
вреди, причинна връзка между тях и вина, която съгласно чл.45 ал.2 ЗЗД се
предполага до доказване на противното.
Настоящият съд приема, че от събраните по делото гласни и писмени
доказателства безспорно се установява противоправно поведение от страна на
ответника В. К. в нарушение на забраната да не се вреди другиму. По делото
безспорно се установи, че физическото стълкновение, конфликтът, при който
са нанесени вредите, е настъпил именно между ищецът и ответникът, на
******** г. в гр. К., на ул. „************“ ***, на гърба на блока, където
двамата са се намирали. Наличието на физически сблъсък между страните се
установява и от материалите по ДП ДП ***/18 г. по описа на РУ - К., пр.пр.
***/2018 г. по описа на РП – К., в което е обективирано извънсъдебно
признание на ответника по делото.
Настоящият съд приема за безспорно и обстоятелството, че конфликтът
между страните по делото е бил предизвикан от нежеланието на ищеца да
подпише двустранен протокол за ПТП, за което ответникът по делото
настоявал поради обстоятелството, че такъв не се е състоял.
Настоящият съд кредитира показанията на св. И. М. и Х. М., доколкото
при преценката им по реда на чл.172 ГПК констатира, че същите
кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. Показанията на
свидетелките кореспондират с отразените констатации в представените по
делото медицински документи, издадени във връзка с извършен преглед и
манипулации на ищеца.
Наличието на причинени на пострадалия увреждания се установява и от
8
представените по делото Съдебно-медицинска експертиза ***/18 г. по ДП ЗМ
*** ЗМ ***/21 РУ - К.; Заверено копие от СМУ № ***/******** г., издадено
от СМ - С.З.; Психологично изследване на Х. М.а М.; Медицинско
направление от ****** г.; Фиш за спешна медицинска помощ; Лист за
преглед на пациент, както и материалите по досъдебно производство №
***/ЗМ ***/2018 на РУ – К., пр.пр. ***/2018 по описа на РП- С.З., ТО-К..
Констатациите във въпросните документи не са оспорени от страна на
ответника, нито в хода на процеса доказателствената им сила е била оборена
от последния. Следва да се има предвид, че съдебномедицинското
удостоверение, като официален свидетелстващ документ, издаден от съдебен
лекар и удостоверяващ здравословното състояние на прегледания, се ползва с
материална доказателствена сила. След като доказателствената сила на
същото не е оборена от ответника, последното следва да се цени с оглед
разпоредбата на чл. 179, ал.1 ГПК, тъй като по своята правна същност
представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с материална
доказателствена сила относно фактите и обстоятелствата, удостоверени в
него. Съдебномедицинско удостоверение, издадено от съдебен лекар при
отделение за съдебна медицина е официален свидетелстващ документ, тъй
като материализира изявление на длъжностно лице (извършващият прегледа
лекар) в това му качество, в рамките на неговата компетентност и по
установения ред и форма.
За оспорената с отговора на исковата молба изложена от ищеца
фактическа обстановка доказателства не бяха ангажирани от ответника,
поради което и същата съдът прие оспорването за недоказано.
Настоящият съд приема, че е налице и причинно-следствена връзка
между деянието на ответника и претърпените от пострадалия неимуществени
вреди. Предходното се установява от събраните в настоящото производство
гласни и писмени доказателства, и доказателствени средства - показанията на
св. И. М., Х. М., Съдебно-медицинска експертиза ***/18 г. по ДП ЗМ *** ЗМ
***/21 РУ - К.; Заверено копие от СМУ № ***/******** г., издадено от СМ -
С.З.; Психологично изследване на Х. М.а М.; Медицинско направление от
****** г.; Фиш за спешна медицинска помощ; Лист за преглед на пациент,
както и материалите по досъдебно производство № ***/ЗМ ***/2018 на РУ –
К., пр.пр. ***/2018 по описа на РП- С.З., ТО-К.,
Констатациите от съдебномедицинското удостоверение, чиято
доказателствена сила не е оборена, са възпроизведени и в заключението на
вещото лице, изготвило съдебномедицинска експертиза по делото, което не е
оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено. Видно от заключението на СМЕ е, че на ищеца са били причинени
контузия на главата, сътресение на мозъка, травматичен оток и кръвонасядане
по и под лява слепоочна област на лицето, травматичен оток и кръвонасядане
на шията вляво; охлузване и оток на ясна лицева половина; оток и
кръвонасядане с изкривяване на външния нос, контузия на гръдния кош,
контузия на лява тазобедрена област като описаните травматични увреждания
са от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени при
нанасяне на побой с юмруци и ритници.
От показанията на св. Х. М. и св. И. М. се установява, че вследствие
9
инцидента от ******** г. ищецът е изпитвал болки и е успял да се
възстанови за работа след 1-2 месеца. Съдът кредитира показанията на тези
свидетели, доколкото като най-близки хора на ищеца и единствени очевидци,
имат преки и непосредствени впечатления от неговото физическо и
психическо здраве, а от друга страна, както бе посочено и по-горе, същите
кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. Видно от
материалите поделото е, че до настоящия момент семейството се притеснява
от саморазправа на ответника, ищецът постоянно се притеснява за дъщеря си
и съпругата си, постоянно контролира къде се намират. Очевидно е също, че
вследствие на психическата травма, получена от дъщеря му, вследствие на
инцидента, ищецът също е преживявал негативни емоции.
Ответникът от своя страна не обори при условията на обратно доказване
/пълно и главно/ презумпцията по чл.45, ал.2 ЗЗД. По делото останаха
недоказани изложените в писмения отговор твърдения, че именно ответникът
е пострадал от физическата саморазправа между страните. Предвид
гореизложеното настоящият съд приема за доказани всички предпоставки за
ангажиране отговорността на ответника по чл.45 ЗЗД.
Съгласно чл.52 ЗЗД вредите от неимуществен характер следва да бъдат
обезщетени по справедливост. За определяне размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, съдът следва да съобрази няколко
групи от фактори, доколкото в практиката си ВКС приема, че понятието за
справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
конкретна преценка на конкретни обективни и субективни фактори. Размерът
на дължимото обезщетение, следва да бъде определен, като се отчита
характера, обема и интензивността на неимуществените вреди, естеството на
травмите и продължителността на лечебно- възстановителния период,
възрастта, физическото и психическо състояние, както и възможностите за
възстановяване и адаптация.
В конкретния случай към датата на инцидента пострадалият е бил на 48
г., без данни за съпътстващи заболявания и влошено здравословно състояние.
Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза,
възстановяването на ищеца от физическите увреждания, причинени му от
ответника, е настъпило за около 15-20 дни. С оглед предходното следва да се
приеме, че физическите наранявания вследствие неправомерното поведение
от страна на ответницата са отшумели за сравнително кратък период.
Видно обаче от гласните и писмените доказателства по делото,
изживяното по време на произшествието от малолетната към онзи момент
дъщеря на ищеца, е наложило психологическа интервенция спрямо св. Х. М.
от страна на психолог, с помощта на който да бъде преодоляна преживяната
травма.
Безспорно установено по делото е и, че сочената като причина за
конфликта между ищеца и ответника увреда върху лекия му автомобил от
страна на **********та на ищеца, не е съществувала – видно от назначената
по посоченото досъдебно производство автотехническа експертиза на
**********та.
С оглед предходното, при определяне на справедливото обезщетение за
претърпените от пострадалия неимуществени вреди съдът взе предвид, че
10
интензивността на негативните изживявания, вследствие телесните
увреждания е отшумяла в рамките на 15-20 дни, без данни за усложнения,
като случилото се е оставило негативен отпечатък върху психиката му до
настоящия момент от една страна като личностни преживявания, а от друга –
като негативни преживявания за преживяното от съпругата и малолетната му
дъщеря.
От друга страна, при определяне на обезщетението настоящият съдът
съобрази практика на ВКС, че при определяне размера на същото следва да се
вземат предвид и социално-икономическите условия и стандарта на живот в
страна, в т.ч. размерите на минимална и средната работна заплата за периода,
данни на НСИ за средната издръжка на домакинство и др. икономически
данни към датата на увреждането.
С оглед предходното настоящият съд намира, че справедливият размер
на обезщетение, което е легитимиран да получи пострадалият за
претърпените неимуществени вреди, е оценим на сумата от 8 000,00 лева. В
останалата му част до пълния предявен размер от 10 000,00 лева искът следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
Върху сумата от 8000,00 лева се дължи законна лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – ****** г. до окончателното
изплащане.
По иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД:
Съгласно чл.84, ал.З, вр. чл.86 ЗЗД, при задължения от непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, поради което
ответникът е изпаднал в забава от деня на увреждането -******** г. и от тази
дата дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има
право на разноски съразмерно на уважената част от исковете. Видно от
представения по делото списък на разноските по чл. 80 ГПК и
доказателствата за тяхното извършване е, че ищецът претендира разноски в
общ размер на 863,40 /осемстотин шестдесет и три точка четиридесет/ лева –
550.00 от които съгласно представения списък с разноски за заплатени за
държавни такси, депозит за вещо лице, за вписване на обезпечителна заповед,
както и допълнително внесена сума то 313.40 лв за възнаграждение за вещо
лице. Съгласно изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца
сумата в размер на 690,72 лева.
С исковата молба е направено искане съобразно изхода на спора в полза
процесуалният представител на ищеца да бъде определено изплащането на
адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, в
размер, съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения предвид обстоятелството, че пострадалият няма
възможност да заплати адвокатско възнаграждение. Съобразно разпоредбата
на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с интерес от 1000 лв до 10 000 лв дължимото
възнаграждение е 400 лв плюс 10 % за горницата над 1000 лв. Дължимото
11
възнаграждение по конкретното дело възлиза на 1100,00 лв.
При горните съображения претендираното за процесуално
представителство и защита адвокатско възнаграждение, определено
съобразно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съразмерно на уважената част от иска
ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалният представител
на ищеца сумата от общо 1100,00 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски
съразмерно на отхвърлената част от иска. По делото не е представен списък
на разноските по чл. 80 ГПК, но съдебната практика е безпротиворечива, че
това обстоятелство обуславя единствено невъзможността да се иска
изменение на решението в частта му за разноските. Съгласно представения по
делото договор за правна защита и съдействие ответникът е направил
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00 лева. Ответникът
е извършил и разноски за депозит за вещо лице в размер на 433,27 лева.
Доказателства за други разноски по делото не са представени.
Съразмерно на отхвърлената част от исковете ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника сумата от 286,77 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.45, ал.1 ЗЗД В. Я. К., ЕГН **********, жив
в гр. ************, да заплати на М. Д. М., ЕГН **********, от гр.
***************, сумата от 8000,00 лева /осем хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на непозволено
увреждане, осъществено на ******** г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането - ******** г. до окончателното
изплащане, като отхвърля иска за сумата над 8 000,00 лева до пълния
претендиран размер от 10 000,00 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В. Я. К., ЕГН ********** да
заплати на М. Д. М., ЕГН ********** сумата от 690,72 лева,
представляващи направени по производството разноски, съобразно уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА В. Я. К., ЕГН ********** да заплати на адв. Д. К., САК,
като процесуален представител на М. Д. М., ЕГН ********** сумата от
1100,00 лева, на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, във връзка Наредба № 1 от 9
юли 2004 г., за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК М. Д. М., ЕГН ********** да
заплати на В. Я. К., ЕГН ********** сумата от 286,77 лева, представляваща
направени по производството разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
12
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд С.З.
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
13