Р Е Ш
Е Н И
Е
№
22.01.2020г. гр.Ямбол
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ямболският окръжен съд,
гражданско отделение,първи състав
на 14.01.2020година,
В открито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ВЕСЕЛА СПАСОВА
Секретар
Л.Р.
Прокурор Л.
като
разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА
Възз.гр.д.
№ 318 по описа за 2019 година
За
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на прокурор
при ЯРП, който от
името на Прокуратурата на Република България е обжалвал Решение
№634/04.10.2019г. на ЯРС по гр.д. №1450/2019г., с което Прокуратурата на
Република България е осъдена да заплати на М.Н.М. ***
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 500лв., които вреди са причинени от незаконно
обвинение в
извършване на престъпление по чл.157, ал.3,вр.с ал.1 и чл.63, ал.1,т.3 НК по ДП
№44/2018г. по описа на ОСлО-Ямбол, ведно със законната лихва от 17.01.2019г. и
разноски в размер на 460лв.
Оплакването във въззивната жалба
е за неправилност на решението на ЯРС. Въззивникът изтъква, че за да бъде
присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ, е необходимо да са налице и елементите
на общата деликтна отговорност, а именно - претърпени вреди и пряка причинна
връзка между тях и незаконосъобразните действия на лица от правозащитните
органи. Твърдението е, че в случая тези елементи не са налице, тъй като
събраните по делото доказателства не установяват действително търпени от ищеца
неимуществени вреди, които да са пряк резултат от воденото срещу него
наказателно производство, приключило с постановление за прекратяване. Според
въззивника, от доказателствата по делото не може да се направи обоснован извод,
че ищецът е преживял отрицателни последици - промяна в начина на живот,
психически страдания и стрес, които да са пряка и непосредствена последица от
незаконните действия на прокуратурата в резултат на повдигнатото му обвинение.
По делото не било установено Прокуратурата да е разпространявала данни от
разследването и повдигнатото обвинение да е ставало публично достояние, като
спрямо ищеца не била взета мярка за неотклонение и не били прилагани други
мерки за процесуална принуда. Показанията на разпитания по делото свидетел Я. били общи, същите не установявали конкретни данни за
увреждане доброто име и престиж на ищеца. На следващо място въззивникът счита,
че определения размер на обезщетението е
завишен, не съответства на критерия за справедливост, дефиниран в
разпоредбата на чл.52 ЗЗД и е в дисхармония със справедливостта.
По тези съображения, които могат
да се приемат като оплакване за нарушение на материалния закон, въззивникът
моли ЯОС да отмени решението на първата инстанция и да постанови ново решение,
с което изцяло да бъде отхвърлен предявения иск или алтернативно – да бъде
определен по-нисък размер на обезщетението, като съответно бъде намален и
размера на присъдените на ищеца разноски.
Въззиваемият М.М., чрез адв.Д.Д.,
е депозирал отговор на въззивната жалба, с изразено становище, според което
обжалваното решение на първата инстанция е законосъобразно, постановено при
съобразяване на тежестта на повдигнатото обвинение и причинените му неимуществени
вреди. Въззиваемият е заявил претенция за присъждане на разноските пред
настоящата инстанция.
В о.с.з. въззивната жалба се
поддържа от прокурор при Окръжна прокуратура гр.Ямбол.
Въззиваемият М.М., чрез адв.Д.,
пледира за потвърждаване на обжалваното решение и моли за присъждане на
разноските пред настоящата инстанция.
ЯОС намира, че
въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана
страна, в срок, поради което следва да се разгледа по същество.
За да се произнесе,
въззивният съд установи следното:
С исковата си молба
ищецът М.Н.М. ***, е предявил против Прокуратурата на Република България иск по
чл.2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от
незаконно обвинение в престъпление, за което образуваното наказателно
производство по отношение на ищеца е прекратено с влязло в сила постановление.
Ищецът е претендирал присъждането на сумата 2 500в. като обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от обвинението, изразили се в негативни
изживявания - страх и притеснения, нерви, социална изолация, унижение,
незавършване на училище и 6 месеца преместване в друго населено място. Върху
обезщетението ищецът е поискал присъждане и на законната лихва, считано от 16.01.2019г.,
както и разноските по делото.
Ответникът
Прокуратурата на РБ е оспорил иска изцяло като неоснователен. Възраженията са,
че постановлението за прекратяване на наказателното производство срещу ищеца не
е придобило стабилност, че ищецът не е представил доказателства, които да
установяват действително търпените от него вреди като пряк резултат от
обвинението, както и че търсеният размер на вредите не е съобразен с
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Фактическата
обстановка по делото е изяснена от районния съд въз основа на анализ на
събраните доказателства, същата не е спорна между страните и настоящата
инстанция я възприема изцяло при условията на чл. 272 ГПК.
Безспорно установено
е, че на 09.06.2015г. е образувано досъдебно производство №359/2015г. по описа
на РУ на МВР-Ямбол срещу ищеца М.Н.М., за извършено от него престъпление по чл.149,
ал.2, вр. с ал.1 НК за това, че на 09.06.2015г. в гр.Я., парк "Б." е извършил действия с цел
да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице
ненавършило 14г. възраст - Й. Й., на 8 години от гр.Я., като деянието е извършено чрез
употреба на сила. По досъдебното производство са извършени множество
процесуално-следствени действия - разпитани са свидетели, назначени са съдебно-
медицинска и съдебно - психиатрична експертизи, срокът на разследването
многократно е продължаван, като с постановления
от 08.12.2017г. и от 28.06.2018г. на разследващия полицай, на ищеца е
повдигнато обвинение за извършено от него престъпление по чл.157, ал.3, вр. с
ал.1 НК за това, че на 09.06.2015г. е извършил полово сношение с лице от същия
пол, ненавършило 14 годишна възраст, като деянието е извършено чрез употреба на
сила. С Постановление от 21.08.2018г. на окръжния прокурор на ЯОП разследването
по досъдебното производство е възложено на
следовател при ОСлО при ЯОП, като ДП е преобразувано под №44/2018г. по описа на
ОСлО в ОП-Ямбол. С Постановление от 26.11.2018г. на прокурор от ЯРП е
прекратено наказателното производство, водено срещу М.М. за извършено от него
престъпление по чл.149, ал.2, вр. с ал.1 НК, тъй като не е установено наличието
от обективна и субективна страна на признаците на престъплението, както и на
престъпление по чл.157, ал.3, вр. с ал.1 НК. Постановлението за прекратяване на
ДП е връчено на обвиняемия на 29.11.2018г., а на защитника му на 09.01.2019г., като
няма данни да е обжалвано и е влязло в сила на 17.01.2019г.
Разпитаният по
делото свидетел Д.Я. е дал показания, според които в квартала се разчул случая с обвинението
срещу ищеца, хората се настроили срещу М., започнали да го обиждат, унижават и
заплашват със саморазправа, ищецът преживял стрес и страх, наложило се да
напусне дома си в гр.Я. и 6-7 месеца живял в друго
населено място - в с.Г., прекъснал образованието си, а
когато се върнал в Я.започнал работа и не продължил да
учи.
При тези фактически
данни, с обжалваното решение ЯРС е уважил изцяло иска за неимуществени вреди в
предявения размер от 2 500лв. За да постанови този резултат, позовавайки се на
трайната практика на ВКС, съдът е приел, че от незаконното обвинение за ищеца
са настъпили неимуществени вреди, изразили се в обичайните в подобни случаи
негативни преживявания - стрес и притеснения във връзка с неоснователно
повдигнатото обвинение. Съдът е кредитирал и показанията на разпитания свидетел
за това, че ищецът е станал обект на заплахи и нападки от съседите и се е
наложило да промени местоживеенето си за период от 6-7 месеца, а при определяне
размера на обезщетението по справедливост, е съобразил тежестта на обвинението,
сравнително дългата продължителност на наказателното производство - 3години, степента
на засягане правата на ищеца, негативната промяна в начина му на живот,
интензитета на търпените болки и страдания. Върху размера на обезщетението съдът
е присъдил законната лихва, считано от 17.01.2019г. - влизане в сила на
постановлението за прекратяване на наказателното производство.
ЯОС намира, че
обжалваното решение на първата инстанция е валидно и допустимо, а преценено с
оглед оплакванията в жалбата, същото е правилно като резултат. Съображенията за
този извод са следните:
Съгласно действащата
разпоредба на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. При
определяне размера на обезщетението за вредите от незаконното обвинение, съдът
следва да съобрази наличието на предпоставките по чл.4 от ЗОДОВ, а именно -
настъпването на вреди, които са пряк и непосредствен резултат от обвинението, а
съгласно препращащата норма на §1 от ЗР на ЗОДОВ, на основание чл.52 ЗЗД
неимуществените вреди следва да се обезщетят по справедливост. За критерия
"справедливост", съгласно Постановление №4/1968г. на Пленума на ВС на
преценка подлежат обстоятелствата - продължителност на наказателното
производство, неговия характер, вида и тежестта на деянието, тежестта на
наложената мярка за неотклонение и периода на изтърпяването й, както и
цялостното неблагоприятно въздействие на наказателното производство върху
лицето, което претендира обезщетение. Налице е и практика на ВКС, формирана с
Решение №388/2013г. по гр.д. №1030/2012г. на IV г.о., Решение №480/23.04.2013г. по гр.д.№85/2912г. на IV г.о. на ВКС , Решение №431/11.04.2016г. по
гр.д.№2329/2015 г. на IV г.о. и др., съгласно която при
търсене на обезщетение за неимуществени вреди по чл.2 от ЗОДОВ, съдът не е
строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на вреди
в рамките на обичайното за подобни случаи. Според ВКС, нормално е да се приеме,
че по време на цялото наказателно производство лицето, което е незаконно
обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено,
а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените
ценности у личността, както и социалното му общуване. На поставения въпрос е
даден отговор от ВКС, че когато се твърди причиняване на болки и страдания, над
обичайните за такъв случай, или конкретно увреждане на здравето, а също и други
специфични увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, и личността на
увредения, обичайната му среда или обществено положение, съдът може да ги
обезщети само при успешно проведено пълно главно доказване от ищеца.
С оглед тези
разяснения на закона и съдебната практика на ВКС, окръжният съд намира за
правилен извода на първата инстанция, че предявеният иск за неимуществени вреди
е доказан по своето основание. От събраните по делото доказателства е безспорно
установено, че срещу М.М. е повдигнато обвинение, първоначално за умишлено
престъпление от общ характер по чл.149, ал.2 НК, за което предвиденото от
закона наказание е лишаване от свобода до 2 до 8 години. По-късно обвинението е
променено - за престъпление по чл.157 , ал.3, р. с ал.1 НК, за което
предвиденото наказание е лишаване от свобода от 3 до 12 години, като предвид
обстоятелството, че ищецът е бил непълнолетен, 15 годишен, на основание чл.63,
ал.1, т.2 НК наказанието подлежи на редуциране до 5 години лишаване от свобода.
С влязло в сила постановление на ЯРП наказателното производство срещу ищеца е
прекратено, поради недоказаност от обективна и субективна страна на състава на
престъплението по чл.157, ал.3 НК и по чл.149 НК, което означава, че същото не
е извършено от ищеца и което обосновава извод за незаконност на обвинението по
смисъла на чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, пораждащо в полза на М. право на
обезщетение за вредите, претърпени по повод незаконното обвинение. В случая за
присъждане на обезщетението за неимуществени вреди са изпълнени и останалите
законови условия, а именно настъпили за лицето вреди и причинно-следствена
връзка между незаконното обвинение и вредите. Последните са се проявили в
нормалните, естествени и житейски логични душевни болки и страдания, изразили
се в притеснение и безпокойство от наказателната репресия, страх от наказание,
препятстване обичайния начин на живот на ищеца и на социалното му общуване. За това,
че ищецът е станал обект на заплахи и унижение, и се е наложило да напусне
местоживеенето си, като се установи в друго населено място за период от 6-7
месеца, прекъсвайки обучението си в училище, е свидетелствал разпитаният по
делото свидетел Я.. За тези вреди свидетелските
показания са преценяват от окръжния съд като логични и достоверни, и се
кредитират, тъй като не са оборени с други доказателства, като неоснователно се
твърди в жалбата, че показанията на свидетеля са общи.
Неоснователно е
оплакването на Прокуратурата за липса на доказателства, установяващи причинната
връзка между воденото срещу ищеца наказателно производство и посочените по-горе
претърпени от него вреди. Както вече се посочи, съобразно обвързващата съдебна
практика на ВКС, съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за
наличието на вреди в рамките на обичайното за подобни случаи, като в случая,
освен обичайните болки и страдания от незаконното обвинение, ищецът е поддържал
и напускане на дома и промяна на местоживеенето в друго населено място. Като е
установил тези факти, вкл. прекъсването на обучението на ищеца, районният съд
не е излязъл извън предмета на спора, приемайки, че това също е допринесло за
негативните психически изживявания на ищеца. Неоснователни са доводите на
въззивника за липса на пряка причинно-следствена връзка между досъдебното
производство и неимущественото увреждане на ищеца.
Досежно размера на
обезщетението, като съобрази, че повдигнатото спрямо ищеца обвинение, без оглед
на редукцията на наказанието по реда на чл.63 НК, е за тежко престъпление по
смисъла на чл.93, т.7 НК, че наказателното преследване е продължило в период от
3 години, който надхвърля разумния срок, липсата на приложена мярка за
неотклонение, възрастта и социалното положение на ищеца, естествено
претърпените страх и неудобство, които не са в размери, надхвърлящи обичайното,
както и промяната в обичайния начин на живот при промяната на местоживеенето и
прекъсването на училищното обучение, настоящият въззивен състав на окръжния съд
приема, че за претърпените от ищеца неимуществени вреди същият следва да бъде
обезщетен със сумата 2 500лв. Този размер съответства на характера и
интензитета на търпените болки и страдания и на вида на упражнената спрямо ищеца
процесуална принуда, и се явява справедлив, съобразно изискването на чл. 52 ЗЗД. Размерът на обезщетението изцяло съответства и на съдебната практика,
според която при обичайните за причиненото от незаконно обвинение неудобство,
притеснение, безпокойство, страх, обезщетението за неимуществени вреди се
определя в размер на около 1 000лв. за всяка година от наказателното
производство, а в случая наказателното производство е продължило в период от
три години (Решение №79/17.07.2018г. на ВКС по гр.д.№2034/2017г. на IV г.о.) Върху обезщетението следва да се присъди и
законната лихва от влизане в сила на прекратителното постановление, в случая 17.01.2019г.
Като е присъдил
обезщетението за неимуществени вреди в посочения размер, ведно със законната
лихва, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на
делото пред настоящата инстанция, право на разноските за въззивното
производство има въззиваемия М.М., на който следвада се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на сумата 350лв.
Водим от изложеното,
ЯОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №643/04.10.2019г. на Ямболски районен съд,
постановено по гр.д. №1450/2019г.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес гр.София,
бул. "Витоша"№2, представлявана от главния прокурор, ДА ЗАПЛАТИ на М.Н.М.,
с посочени по делото данни за адрес и ЕГН, направените от него разноски пред
въззивната инстанция в размер на сумата 350 лв.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгл. разпоредбата на чл.280,
ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.