Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София, 28.07.2020
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на осми юли
през две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при
секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №11611/2018
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано е по искова молба от Ю.Б.
АД, с която е предявен срещу С.И.С. установителен иск
по реда на чл.422, ал.1 ГПК за съществуване на вземане с правно основание чл.138
и чл.147 ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ за сумата от 51129,19 евро, представляваща част от неплатена главница в общ
размер от 393429,03 евро по Договор за предоставяне на кредит под формата на
кредитен лимит за издаване на банкови гаранции и акредитиви №
100-915/21.12.2009 г. Претендира законната лихва и разноски в заповедното
производство, по което е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за
претендираната сума, както и разноски в настоящото исково производство.
Ищецът твърди, че
ответникът е поръчител на основание Договор за
поръчителство № 100-915-10В, сключен с банката, за обезпечаване на
задълженията на кредитопулучателя А.АД по Договор за
банков кредит, изменен с четири анекса и осем допълнителни споразумения. В чл.
1 от Допълнително споразумение №3, Допълнително споразумение №5, Допълнително
споразумение № 6, чл. 2 от Допълнително споразумение № 7 и чл. 1 от
Допълнително споразумение № 8 към Договора за банков кредит страните са
договорили, че размерът текущият остатък по главницата е в размер на 393429,03
евро. На уговорената между страните падежна дата (31.10.2016 г.) не е извършено
окончателно плащане на дължимите суми, като от тази дата кредитополучателят е
изпаднал в забава за погасителната вноска за главница. С нотариална покана и
уведомителни писма банката е съобщила на длъжниците размера на дълга и е
предоставен петдневен срок за доброволното му плащане. Уведомлението до поръчителя
С.С. е изпратено на адреса, посочен в Договора за банков
кредит и на посочения в договора за поръчителство адрес за кореспонденция.
Поради неплащане на задължението по Договора за банков кредит, банката е подала
заявление по чл. 417 ГПК, което е било уважено с издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Ответникът е подал възражение срещу
издадената заповед за незабавно изпълнение, което обуславя интересът на банката
от завеждане на настоящия иск. Твърди, че претендираната част от главница в
размер на 51129,19 лв. е част от една окончателна погасителна вноска по
главница, дължима на 31.10.2016 г. съгласно чл. 1.2. от Допълнително
споразумение № 8 към Договора за банков кредит.
Ответникът оспорва иска. Твърди, че договорът за
поръчителство е нищожен поради нарушение на добрите нрави, тъй като при
сключването му на поръчителя не са предоставени договора за кредит и анексите
към него, както и не са предоставени Общите условия на банката за отпускане и
обслужване на кредити. Твърди, че не е получавал уведомления за размера на
дълга от банката и за настъпилото просрочие и, че банката не е доказала размера
на претендираната сума. По изложените съображения счита, че не дължи
претендираната част от главницата.
Съдът, след като се запозна със становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр.
чл.79,
ал.1, вр. чл.138 ЗЗД, вр.
чл.430, ал.1 ТЗ:
На 25.04.2017 г. банката е
подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу
кредитополучателя А.АД, поръчителя С.И.С. и пет юридически лица - поръчители за вземанията,
произтичащи от Договора за банков кредит, изменен с четири анекса и осем
допълнителни споразумения към него, а именно: 393429,03 евро – главница по
Договора за банков кредит, ведно със законната лихва от 25.04.2017 г. до
изплащане на вземането, лихва в размер на 599,98 евро за периода 21.09.2016 г. -
31.10.2016 г., неустойка (наречена наказателна лихва) в размер на 30791,25 евро
за периода 31.10.2016 г. – 24.04.2017 г., такса в размер на 1311,44 евро за
периода 21.05.2016 г. – 24.04.2017 г., 28506,11 лв. – разноски по делото, от
които 16668,82 лв. – държавна такса и 11837,29 лв. – адвокатско възнаграждение.
Заявлението е уважено изцяло като по образуваното на основание заявлението гр.д.
№ 25433/2017 г.
на СРС, 143 с-в е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК с дата 29.06.2017 г. и изпълнителен лист. Видно
от приложения по заповедното производство Договор за банков кредит и
твърденията в заявлението, падежът на вземането е 30.10.2016 г. Следователно, заявлението
е подадено в шестмесечния преклузивен срок по чл. 147, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 422, ал. 1 ГПК. На основание издадения изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело №
20179210401700 на ЧСИ С. П.. Видно от приложеното по заповедното производство
Удостоверение с изх. №
10200/03.05.2018 г. на ЧСИ С. П. издадената заповед за изпълнение е връчена на
21.03.2018 г. на ответника С.И.С.. Последният е подал възражение срещу
издадената заповед за изпълнение на 29.03.2018 г., т.е. в законоустановения
срок по чл. 414, ал. 2 ГПК. С разпореждане от 30.07.2018 г. съдът е указал на
банката – заявител да подаде иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението,
което указание е изпълнено в срок. Първоначално с исковата молба от 30.08.2018 г.
банката е предявила искове за всички суми по издадената заповед за изпълнение,
като с последваща молба от 22.10.2018 г. е оттеглила
исковете за лихви и такси изцяло, а искът за главницата – до размера,
надхвърлящ сумата от 51129,19 евро с изявление, че посоченият размер се
претендира като частичен иск. Предмет на настоящото производство е установителен
иск за сумата
от 51129,196 евро, представляваща част от дължимата и неплатена част
от заетата сума по Договора за
банков кредит.
Установява се от Договор за предоставяне на кредит под
формата на кредитен лимит за издаване на банкови гаранции и акредитиви №
100-915/21.12.2009 г., ведно със споразуменията, с които е изменян (Анекс №1 от
14.04.2010 г., Анекс № 2 от 22.11.2010 г., Анекс №3 от 06.06.2011
г., Анекс № 4 от 30.03.2012 г., Допълнително споразумение № 1 от 10.09.2012 г.,
Допълнително споразумение № 1 от 10.09.2012 г., Допълнително споразумение № 2
от 16.01.2013 г., Допълнително споразумение № 3 от 28.03.2013 г., Допълнително
споразумение № 4 от 28.11.2013 г., Допълнително споразумение № 5 от 20.03.2014 г.,
Допълнително споразумение № 6 от 09.06.2015 г., Допълнително споразумение № 7
от 16.12.2015 г., Допълнително споразумение № 8 от 19.05.2016 г.), че между
ищеца и кредитополучателя А.АД е възникнало правоотношение, по силата на което банката
се е задължила да предостави на кредитополучателя кредитен лимит за
обезпечаване издаването/откриването на акредитиви/гаранции и за плащане по
издадените акредитиви/гаранции (чл. 1.1.) с
максимален разрешен размер от 700000 евро (чл. 1.3) и краен срок за издължаване
на всички дължими суми – 21.12.2010 г. (чл. 1.5, б.d). С анексите и допълнителнителните
споразумения са предоговаряни условията и е удължаван
падежа на кредита. От последните четири допълнителни споразумения - №5, 6, 7 и
8 се установява, че страните са потвърдили, че остатъкът от дължимата главница
е в размер на 393429,03евро като с Допълнително споразумение № 8 от 19.05.2016 г.
банката и кредитополучателя са уговорили, че сумата от 393429,03 евро следва да
се погаси с една погасителна вноска, дължима на 31.10.2016 г. (чл. 1, чл. 1,1, чл. 1.2.).
От приложения по делото Договор за поръчителство №
100-915-10В от 19.05.2016 г., сключен между Банката и ответника С.И.С., в
качеството на поръчител, се установява, че ответникът се е задължил спрямо
банката да отговаря за задълженията на кредитополучателя А.АД по Договора за
банков кредит (чл. 1, ал. 1 от договора за поръчителство), а именно – главница
в размер на 393429,03 евро, дължима на падеж 31.10.2016 г., годишна
възнаградителна лихва в размер на 6,1%, неустойка за забава в размер на лихвата
плюс 10% надбавка – 16,1%. Договорът за поръчителство е сключен в изискуемата
по закон писмена форма съгласно чл. 138, ал. 1, изр. второ ЗЗД.
Ответникът по делото е поръчителствал за обезпечение
на задължение на дружество – търговец и се позовава на недействителност на
клаузи от договора, ето защо следва да се обсъди въпросът дали и доколко
ответникът се ползва от закрилата на потребител съгласно действащото
законодателство.
Съгласно пар.13а, т.9 от ДР
на ЗЗП, със ЗЗП са въведени в националното ни законодателство разпоредбите на
Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските
договори. По въпроса относно кръга от лицата, върху които се разпростира
потребителската закрила, е формирана практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/
във връзка с преюдициални запитвания по приложението
чл.2, б."б" от Директива 93/13. Разпоредбата дефинира понятието
„потребител" като всяко физическо лице, което в качеството си на страна по
договорите, предмет на директивата, участва поради интереси, които са извън
рамките на неговата търговска или професионална дейност. При транспониране на
директивата в националното ни законодателство е даденото сходно определение на
същото понятие в пар.13 от ДР на ЗЗП. Според него,
потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки и ползва услуги, които
не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и
всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност. С решение №38,
постановено по т.д. № 2754/2015 г. на ВКС, ТК І т.о., след обсъждане на решения
на СЕС по тълкуването и прилагането на отделни разпоредби на Директива 93/13
ЕИО на Съюза от 5.04.1993 г., относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, и решение по дело С-419/11 ТiаХЕС във
връзка с приложението на чл.15, пар.1 на Регламент
44/2001 на Съвета за компетентността, признаването и изпълнението на съдебни
решения по граждански и търговски дела, е прието, че „Физическо лице - съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващ
такъв, по който кредитополучателят е търговец, може да има качеството на
потребител по Закона за защита на потребителя и да се позовава на
неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа за цели извън
рамките на неговата търговска или професионална дейност. Съдът извършва
конкретна преценка съобразно обстоятелствата и доказателствата по делото с оглед
установяване на качеството „потребител“. Обезпечението на дълг на търговско
дружество от физическо лице, вкл. когато последното е съдлъжник, не може да се
приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска дейност или
професия, ако това физическо лице има тесни професионални /функционални/ връзки
с посоченото дружество, като например неговото управление или мажоритарно
участие в същото.“ В конкретния случай, от справката за общия статус на А.АД
в Търговския регистър се установява, че от 2008 г. до настоящия момент, включително
и към датата на сключване на договора за поръчителство ответникът С.И.С. е член
са Съвета на директорите на дружеството. Поради това, и с оглед посочената
по-горе практика, съдът приема, че придобиването на качеството на поръчител към
банката от ответника е осъществено с оглед тесните му професионални връзки с
дружество-кредитополучател (като участник в управлението на дружеството),
поради което, задължаването му като физическото лице е не е извършено за цели,
извън и независимо от всяка търговска дейност или професия. Ето защо ищецът няма
качеството на потребител по пар. 13 от ЗЗП и не се
ползва със защитата, установената в глава шеста от ЗЗП.
Неоснователно е твърдението на ответника, че Договорът
за поръчителство противоречи на добрите нрави, тъй като при сключването му на
поръчителя не са предоставени договора за кредит и анексите към него. Видно от
чл. 3 от Договора за поръчителство ответникът е декларирал, че е получил копие
от Договора за кредит, четирите анекса и осемте допълнителни споразумения,
запознат е и е съгласен с всички условия, параметри и срокове по него. Това
изявление съставлява признание на неблагоприятни за автора обстоятелства. Отделно
от това ответникът като член на Съвета на директорите на дружеството –
кредитополучател има възможност да се запознае с тези документи при положена от
него дължима грижа. И не на последно място, в подписания от ответника договор
са очертани всички задължения по договора за банков кредит – размер и падеж на
главницата, размери на възнаградителната лихва и неустойката за забава, които
са предмет на първоначалната претенция. Ето защо между страните по настоящото
дело валидно е формирана воля относно вземанията, за които ответникът поема
задължение по чл.138 ЗЗД като поръчител.
Неоснователни са и възраженията за непредоставени Общи
условия на банката за отпускане и обслужване на кредити, тъй като видно от
съдържанието на процесния Договор за банков кредит, същият не е сключен при
Общи условия.
С Допълнително споразумение № 8 от 19.05.2016 г.
падежът на кредита е уговорен на 31.10.2016 г. На основание чл.84, ал.1 ЗЗД ЗЗД кредитополучателят не е бил задължен да кани поръчителя
да плати дълга преди да инициира принудително изпълнение срещу него. Доколкото
падежът на всички вземания е настъпил преди предявяване на заявлението по
чл.417 ГПК, същото не се основава на обявена предсрочна изискуемост. Ето защо
всички възраженията на ответника, свързани с получаване на поканата за плащане,
като ирелевантни, няма да бъдат обсъждани.
От приетото по делото заключение на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по договора за банков кредит е
усвоена сума в размер на 1103068,80 евро, погасена е сума в размер на 709639,77
евро, в резултат на което непогасената сума за главница към 24.04.2017 г. –
дата на издаване на извлечението от счетоводните книги е в размер на 393429,03
евро – изцяло непогасена сума за главница по 1 брой падежирала
вноска с дата на падеж 31.10.2016 г. Данните за постъпили погашения чрез осъществено
принудително изпълнение по образуваното ИД № 20179210401700 не се съобразяват
при преценка на основателността на иска по чл.422 ГПК (така т.9 на ТР №4/2013
г. на ОСГТК на ВКС). Следва да се отбележи, че всички погасени суми за възнаградителна
лихва, неустойка и банкови такси (135104,10 евро – погасена възнаградителна
лихва; 24266,90 евро – погасена наказателна лихва; 36028,73 евро – погасена
периодична такса управление и такса одобрение) – общо 195399,73 евро, дори и да
се приеме, че са неправилно начислявани, както твърди ответника, не могат да
погасят в пълен размер неплатената главница и оставащия непогасен размер
превишава частичния иск, за който е предявена.
По изложените съображения съдът приема, че дължимата
главница по Договора за кредит е над претендирания размер с частичния иск,
предмет на настоящото производство и искът за сумата от 51129,19 евро,
представляваща част от вземане за неплатена главница по Договора за банков
кредит, е основателен.
По разноските:
На ищеца следва да се присъдят на основание чл.78,
ал.1 ГПК направените разноски, съразмерно с уважената част от иска: 3420,29 лв.
за заповедното производство, от които 2000 лв. за държавна такса и 1420,29 лв.
за адвокатско възнаграждение и 6000 лв. за исковото производство, от които 3600
лв. - адвокатско възнаграждение, което съдът намалява поради прекомерност до
размер, съобразен с Наредба № 1/2004 г.,
2000 лв. – държавна такса и 400 лв. – разноски за експертиза.
По изложените съображения Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422 ГПК, че С.И.С., ЕГН **********, дължи на Ю.Б. АД, ЕИК *******, на основание чл.138 и чл.147 ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430,
ал.1 ТЗ сумата от 51129,19 евро,
представляваща част от неплатена главница в общ размер от 393429,03 евро по
Договор за предоставяне на кредит под формата на кредитен лимит за издаване на
банкови гаранции и акредитиви № 100-915/21.12.2009 г., заедно със законната лихва от 25.04.2017 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА С.И.С., ЕГН **********, да заплати на Ю.Б. АД, ЕИК *******, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, както следва: сумата от 3420,29
лв., представляваща разноски за заповедното производство и сумата от 6000 лв., представляваща разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: