Р Е Ш Е Н И Е
№ 80 19. 03. 2019г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
на 19. 02. 2019г.,
в публичното съдебно заседание в
следния състав :
Председател : Методи Величков
Членове : Димитър Ковачев
мл. с-я Симона Кирилова
Секретар : Емилия Павлова,
като разгледа докладваното от
съдия Методи Величков въззивно гражданско дело № 701 по
описа за 2018г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по ГПК /отм./
С решение № 337 /
13. 04. 2018г., постановено по гражданско дело № 348 / 2016г. по описа на Пернишкия районен съд,
е разпределено по иск на В.Т.К., с
ЕГН:*********** и адрес:***; М.К.Ч., с ЕГН:********** и адрес:***; Й.П.Р., с
ЕГН:********** и адрес:***; К.М.Р., с ЕГН:********** и адрес:***; П.М.Р., с
ЕГН:********** и адрес:***; О.В.С., с ЕГН:********** и адрес:***; С.В.С., с
ЕГН:********** и адрес:***; Д.Г.С., с ЕГН:********** и адрес:***; Н.Г.Х., с
ЕГН:********** и адрес:***; В.С.В., с ЕГН:********** и адрес:***; А.А.М., с ЕГН:********** и адрес:***; З.А.Д., с ЕГН:**********
и адрес:***; Е.П.З., с ЕГН:********** и адрес:***; П.Д.А., с ЕГН:********** и
адрес:***; Е.С.П., с ЕГН:********** и адрес:***; С.Д.Р., с ЕГН:********** и
адрес:***; Р.Г.Т., с ЕГН:********** и адрес:***; А.Г.Т., с ЕГН:********** и
адрес:***; К.И.К., с ЕГН:********** и адрес:***; Д.К.И., с ЕГН:********** и
адрес:***; Л.К.Г., с ЕГН:********** и адрес:***; К.Р.К., с ЕГН:********** и адрес:***; С.Й.С., с ЕГН:********** и
адрес:***; И.Н.Т., с ЕГН:********** и адрес:***; М.В.Й. с ЕГН:**********,
действаща чрез своята майка и законен представител И.Н.Т.; Е.Б.Р., с ЕГН:**********
и адрес:***; Р.И.А., с ЕГН:********** и адрес:***; Н.Й.Т., с ЕГН:********** и
адрес:***; Р.Н.Т., с ЕГН:********** и адрес:***; И.Н.Т., с ЕГН:********** и
адрес:***; и П.Н.Т., с ЕГН:********** и адрес: *** срещу „УЕБ ФИНАНС
ХОЛДИНГ”АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.София, бул.
Т.Александров 141, ползването на следния
съсобствен имот: сградата на ГУМ, находяща се в гр.Перник, площад Кракра 21, представляваща
триетажна търговска сграда, с избен гараж и подземни гаражи, ЖБП пасаж М3, разгъната застроена площ от 7614
кв.м., ведно с едноетажна пристройка със складово предназначение тип М1 със
застроена площ от 428кв.м., или общо сумарна РЗП от 8042 кв.м. и застроен обем
33 776,4куб.м., заедно с правото на строеж върху терен с площ от 2600 кв.м.,
представляващ парцел I, кв.211, ЦГЧ по
действащия план на гр.Перник, както
следва:
А.На ищците са
предоставени за общо ползване следните части по Вариант II от заключението по
съдебно- техническа експертиза на в.л.Р.Г., както следва:
-150 кв. м. от
търговската част, представляващи два магазина, обозначени на Приложение 5 като
Магазин 1 между буквени означения АБВГ и Магазин 2 между буквени означения
ВГДЕ, като същото приложение е приподписано от съда и
е неразделна част от решението.
-21 кв. м. от
складовата част, обозначени на Приложение 5 между буквени означения ЖЗИК, като
същото приложение е приподписано от съда и е
неразделна част от решението.
-22 кв. м. от
административната част, обозначени на Приложение 5 между буквени означения
ЛМНО, като същото приложение е приподписано от съда и
е неразделна част от решението.
-53 кв. м. от паркоместата /3 бр. паркоместа/,
обозначени на Приложение 4 между буквени означения АБВГДЕ, като същото
приложение е приподписано от съда и е неразделна част
от решението.
Б. На ответника се
определя за ползване реалната част от процесния имот,
която е извън предоставената за ползване част на ищците.
Недоволни от така
постановеното решение са останали „УЕБ ФИНАНС ХОЛДИНГ“ АД гр. София и З.А.Д.,
които са го обжалвали.
В жалбата на „УЕБ
ФИНАНС ХОЛДИНГ“ АД гр. София, чрез адвокат Н.Н., се
навеждат доводи, че решението е неправилно с оглед обстоятелството, че се касае
за един общ търговски комплекс, поради което се моли решението да бъде отменено
и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде определено на ищците месечно обезщетение
в размер на наемоподобения доход. Впоследствие „УЕБ ФИНАНС ХОЛДИНГ“ АД гр.
София е оттеглило жалбата си.
В жалбата на З.А.Д.
се навеждат доводи, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, поради което се моли то да бъде отменено и да бъде постановено
друго решение, с което да бъде извършено разпределение на недвижимите имоти по
варианта, посочен в първоначалното заключение на вещото лице.
В съдебно заседание
на 19. 02. 2019г. въззиваемите ответници
Й.П.Р., Е.П.З., П.Д.А., Е.С.П. и С.Д.Р. са изразили становище, че жалбата на З.Д.
е основателна, поради което молят тя да се уважи.
К.М.Р., чрез
адвокат А. А., също счита жалбата за основателна и моли да бъде уважена.
Останалите страни в
производството не са изразили становище по жалбата.
След като взе предвид направените с жалбата
възражения и по реда на чл. 208 от ГПК /отм./, Пернишкият окръжен съд, приема
за установено следното :
Въззивната жалба е подадена в срок от активно легитимирани
страна, която има правен интерес от обжалването, поради което се явяват
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
За да постанови
решението си, Пернишкият районен съд
е приел, че предявеният иск е с правно основание чл. 32, ал.2 от ЗС и същият е допустим.
Приел е, че ищците
са наследници на Р. М. К. поч. на ***, като с Решение
№ КЗ-0032 / 29. 12. 1999г., КЗ-007 / 20.03.2000г., КЗ-0082 / 15.06.2000г. и
КЗ-151 / 19.10.2000г. на Областния управител на Пернишка област, им е признато
правото на обезщетение по ЗОСОИ с учредяване правото на съсобственост върху 4,75
% идеални части от процесния обект.
Приел е, че към
датата на реституцията съсобственик на процесния имот
е бил първоначалният ответник “СТИЛ-2000”ООД, като с постановление за възлагане
по изп. д. №177/2006г. на ЧСИ С.Д., “УЕБ ФИНАНС
ХОЛДИНГ”АД е придобил правото на съсобственост върху процесния
имот.
С оглед изложеното
съдът е отбелязал, че е налице спор между съсобствениците относно ползването на
процесния имот, поради което съдът с решението си следва
да замести липсващото съгласие и да разпредели ползването му.
Отбелязал е, че по
делото са приети заключенията на две съдебно - технически експертизи. Посочил
е, че съгласно заключението на вещото лице Е. А., не може да се извърши реално
разпределение на ползването на процесния имот, но то е
било оспорено от ищците. Посочил е, че заключените на в. л. Р. Г. по повторната
съдебно - техническа експертиза, не е неоспорено от страните. Съгласно същото
заключение - видът, предназначението и конкретните характеристики на процесният недвижим имот позволяват да бъде извършено
реално разпределение на ползването на същия между страните по делото. В тази
насока е посочил, че:
Реалната застроена
площ на процесният обект, установена след извършване
на геодезическо заснемане, е 2 307 кв. м.
Реалната разгъната
застроена площ на процесният обект, установена след
архитектурно заснемане, е 8 301 кв. м.
Реалната площ на
търговската площ на сградата възлиза на 3 137 кв. м.
Реалната площ на
складовите помещения възлиза на 276 кв. м.
Реалната площ на
административните помещения възлиза на 688 кв. м.
Реалната площ на
обслужващите помещения /общите части/ възлиза на 2 739 кв. м.
Реалната площ на
паркинга възлиза на 1111 кв. м.
Реалната площ под
колонадата /пред входа/ възлиза на 350 кв. м.
Реалната част,
отговаряща на притежаваните от ищците 4.75% идеални части от процесният имот, възлиза на 394 кв. м., от която 149 кв. м.
търговска площ, 13 кв. м. складова площ, 32 кв. м. от административна площ, 130
кв. м. обслужващи площи /общи части от сградата/, 53 кв. м. от паркоместата и 17 кв. м. от площта под колонадата на
сградата.
Съдът е отбелязал,
че на базата на реалното заснемане на процесния обект,
вещото лице е дало два варианта за реално разпределение ползването на процесния имот.
Позовал се е на
Решение № 1054 от 23.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4478/2007 г., II г. о., съгласно
което правомощието на собственика да си служи с общата вещ следва да се
реализира във всеки момент с оглед фактическото състояние на вещта и нейното
предназначение, без обаче да се накърняват правата на останалите собственици.
Това са юридическите критерии, от които съдът, който е сезиран да се намеси в
управлението на съсобствения имот по реда на чл.32,
ал.2 ЗС следва да се ръководи. Самият начин на разпределяне се определя от съда
по целесъобразност с оглед на конкретните обстоятелства във всеки отделен
случай. Начинът на ползване се предопределя от множество показатели и съдът не
може във всички случаи да удовлетвори предпочитанията на страните с оглед на
тяхното субективно виждане. Нещо повече съдът не е длъжен непременно да
предостави за самостоятелно ползване площ равняваща се на квотата от
съсобствеността. Ако това е невъзможно или създава неудобство за ползването, за
разликата се дължи обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС.
Съдът е отбелязал,
че е възможно реално разпределение на ползването на процесния
имот, което следва да бъде извършено съгласно заключението по повторната
съдебно - техническа експертиза на в. л. Р. Г. - неоспорено от страните. Предвид конкретните обстоятелства и по
целесъобразност, съдът е приел, че разпределението на ползването на процесния имот следва да бъде извършено по вариант втори от
заключението по съдебно- техническата експертиза на в.л.Р.Г., тъй като вариант съответства в най - голяма
степен на притежаваните от страните части в съсобствеността, като им дава
възможност за реално ползване на реална част от търговската, административната,
складовата част и паркоместата на процесния
имот, а именно:
На ищците да се
определи за общо ползване реална част, както следва:
-150 кв. м. от
търговската част, представляващи два магазина, обозначени на Приложение 5 като
Магазин 1 между буквени означения АБВГ и Магазин 2 между буквени означения ВГДЕ
-21 кв. м. от
складовата част, обозначени на Приложение 5 между буквени означения ЖЗИК
-22 кв. м. от
административната част, обозначени на Приложение 5 между буквени означения ЛМНО
-53 кв. м. от паркоместата /3 бр. паркоместа/,
обозначени на Приложение 4 между буквени означения АБВГДЕ
На ответника следва
да се определи за ползване реалната част от процесния
имот, която е извън предоставената за ползване част на ищците.
Съдът счел за
неоснователно възражението на ответника за невъзможност за реално разпределяне
ползването на процесния имот. Отбелязал е, че
съгласно заключението на в. л. Р. Г. по повторната съдебно - техническа
експертиза - неоспорено от страните, видът, предназначението и конкретните
характеристики на процесният недвижим имот позволяват
да бъде извършено реално разпределение на ползването, като са дадени два
варианта на разпределение. Съдът е отбелязал, че заплащането на парично
обезщетение е само крайно средство за разпределение ползването на имот и то
когато реалното разпределение на същия е невъзможно, какъвто не е процесния случай.
Съдът е определил
разноските по делото.
Настоящата въззивна съдебна
инстанция, чиито
мотиви следва да имат решаващ характер, а не контролно – проверителен такъв, с
оглед законовите си правомощия намира следното :
Предявеният
иск е с правно основание чл. 32, ал.2 от ЗС. При този иск съдът следва да
установи наличието на съсобственост между страните върху процесния
недвижим имот, съответно на какви идеални части е собственик всяка от страните
и да извърши разпределение на ползването, съобразно правото на собственост
върху съответните идеални части, като държи сметка за безпроблемното упражняване
на правото на ползване в пълния му обем от всеки ползвател.
Ищците
са наследници на Р. М. К. поч. на ***, като с Решение
№ КЗ-0032 / 29. 12. 1999г., КЗ-007 / 20.03.2000г., КЗ-0082 / 15.06.2000г. и
КЗ-151 / 19.10.2000г. на Областния управител на Пернишка област, им е признато
правото на обезщетение по ЗОСОИ с учредяване правото на съсобственост върху
4,75 % идеални части от процесния обект. Към датата на реституцията съсобственик
на процесния имот е бил първоначалният ответник
“СТИЛ-2000”ООД, като с постановление за възлагане по изп.
д. №177/2006г. на ЧСИ С.Д., “УЕБ ФИНАНС ХОЛДИНГ”АД е придобил правото на
съсобственост върху процесния имот. По тези
обстоятелства не се спори, а освен това те се установяват от приложените по
делото писмени доказателства
С оглед изложеното ищците
са собственици на 4,75 % идеални части от процесния
обект, а на останалите 95,25 идеални части от процесния
обект собственик се явява ответното “УЕБ ФИНАНС ХОЛДИНГ”АД. Налице е спор между
съсобствениците относно ползването на процесния имот,
поради което съдът с решението си по реда на чл. 32, ал.2 от ЗС, следва да
замести липсващото съгласие и да разпредели ползването му.
По делото са
приети заключенията на две съдебно - технически експертизи: Съгласно
заключението на вещото лице инж. Е.В. А., не може да се извърши реално
разпределение на ползването на процесния имот, което
заключение е било оспорено от ищците.
Съгласно заключението на в. л. Р.
М. Г. по повторната съдебно - техническа експертиза, което не е неоспорено от страните, видът, предназначението и
конкретните характеристики на процесният недвижим
имот позволяват да бъде извършено реално разпределение на ползването на същия
между страните по делото. Вещото лице е дало два варианта на разпределение
ползването на обекта /бивш „ГУМ“ – Перник/, съобразени с притежаваните от
страните идеални части от правото на собственост.
В конкретния случая
от последващата повторна експертиза на вещото лице Р.
М. Г. се установява, че съществуват два
варианта за извършване разпределение на ползването по реда на чл. 32, ал.2
от ЗС, съобразно идеалните части на съсобствениците. От приетото от Пернишкия
окръжен съд заключение на вещото лице Я.А. по съдебно - оценителната експертиза, какъв е наемоподобния доход от имота, отговарящ на 4,75% идеални
части от сградата на бившия ГУМ Перник. Пернишкият окръжен съд следва да отбележи,
че по делото няма никакви доказателства разпределението на ползването по чл.
32, ал.2 от ЗС, съгласно втория вариант на вещото лице Р.Г. да създава каквито и да било неудобства за
ползването. В практиката на ВКС се допуска ползването да бъде разпределено при
несъответствие между правата и определените за ползване части, като за
неползващия длъжник възниква правото на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС. Именно
това искат от въззивния съд жалбоподателката,
Й.П.Р., Е.П.З., П.Д.А., Е.С.П., С.Д.Р. и К.М.Р.. Този способ обаче е изключение
– само когатo не може да се извърши разпределение или
пък когато извършеното разпределение би създало значителни неудобства за
ползването, а както беше отбелязано по – горе – такива доказателства по делото
няма.
При това положение
Пернишкият окръжен съд намира, че разпределението следва да се извърши по
вариант втори от заключението на повторната съдебно - техническата експертиза
на вещото лице Р. М. Г., която приподписана от
Пернишкия районен съд, представлява неразделна част от съдебното решение.
Следователно
въззивната жалба се явява неоснователна. След като
мотивите на въззивния съд съвпадат с тези на районния
съд, то на основание чл. 208, ал.1 от ГПК /отм./, обжалваното решение се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.
На основание чл. 280, ал.3, т.2 от ГПК,
производствата за разпределяне ползването на съсобствен
имот по чл.32, ал.2 от Закона за собствеността, не подлежат на касационно
обжалване.
Водим от
гореизложеното и същия смисъл, съдът
Р Е Ш
И :
Оставя в сила решение № 337 / 13. 04. 2018г., постановено по
гражданско дело № 348 / 2016г. по описа
на Пернишкия районен съд.
Решението не
подлежи на касационно обжалване.
Председател :
Членове :
1.
2.