№ 5271
гр. София, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20211110125272 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Н. ОЛ. М. срещу .........
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № 7 от 30.05.2019 г., сключен
със срок за изпитване от 6 месеца - до 30.11.2019 г., е заемал при ответника длъжността
„Мениджър продажби“ с код по НКИД 2399 при месечно трудово възнаграждение в
размер на 1 805 лв., увеличено на 2 065 лв., считано от 01.04.2020 г. по силата на
допълнително споразумение от 06.03.2020 г. Твърди, че след изтичане на срока за
изпитване – с допълнително споразумение от 20.01.2021 г., длъжността му е
променена на „Организатор Реклама“ с код по НКПД 3339 3018 при месечно трудово
възнаграждение в размер на 2 200 лв., като е предвиден нов 6-месечен срок за
изпитване – до 20.07.2021 г., въпреки че годността му за извършване на дейностите,
свързани с организирането, ръководеното и контролирането на рекламната политика
на дружеството, вече е била проверена към този момент на предходната заемана от
него длъжност. Със заповед № 7 от 05.03.2021 г., връчена на същата дата, трудовото му
правоотношение е прекратено, като в заповедта за уволнение е посочено основание чл.
71, ал. 1 КТ – прекратяване на договор със срок за изпитване.
Счита, че клаузата за изпитване в допълнителното споразумение от 20.01.2021 г.
е недействителна поради противоречие с императивна правна норма – чл.70, ал.5 КТ,
предвиждаща, че за една и съща работа с един и същ работник или служител в едно и
също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само
веднъж, евентуално – поради заобикаляне на закона, тъй като счита, че работодателят е
бил наясно с годността му да върши работата на длъжност „организатор реклама“, а с
клаузата за изпитване се цели не проверка на годността му да върши определена
работа, а заобикаляне на нормата на чл.333 КТ, доколкото ищецът страда от захарна
болест, попадаща в специалната закрила на чл.333 КТ и трудовото му правоотношение
при липса на предвиден срок за изпитване не би могло да бъде прекратено без
разрешение на Инспекция по труда.
Предвид изложеното, счита, че трудовото му правоотношение е прекратено
1
незаконосъобразно.
Моли съда да прогласи за нищожна клаузата за срок за изпитване, уговорена в
допълнителното споразумение от 20.01.2021 г., да признае уволнението му за
незаконно и да го отмени, да го възстанови на предишната му работа, както и да осъди
ответника да му заплати сумата от 3 850 лв., представляваща обезщетение за
периода 05.03.2021 г. - 05.09.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът ........ оспорва предявените искове.
Оспорва да е налице недействителност на клаузата за изпитване. Счита, че трудовото
правоотношение е прекратено законосъобразно, с оглед на което излага съображения
за неоснователност на предявените искове. Моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
Приети са за съвместно разглеждане насрещни искове от ........ срещу Н. ОЛ. М. с
правно основание чл. 10, ал. 1 от Закона за защита на търговската тайна /ЗЗТТ/:
за сумата от 2 500 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в намаление на оборотите на дружеството в периода 05.03.2021 г. –
05.09.2021 г., от неправомерно придобиване и използване на търговска тайна от страна
на ищеца, ведно със законна лихва от предявяване на насрещния иск до окончателното
изплащане на сумата;
за сумата от 2 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
неправомерно придобиване и използване на търговска тайна от страна на ищеца, ведно
със законна лихва от предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане на
сумата;
Твърди се, че на 05.03.2021 г. ищецът неправомерно е изпратил от служебния си
мейл цялата служебна контактна листа на дружеството-работодател, съдържаща
телефонни номера, която информация представлява „търговска тайна“ и която
впоследствие неправомерно е използвал при започване на осъществяване на трудовите
си задължения при „ДЖИЯ 2001“ ООД, в причинна връзка с което за ........ са
настъпили имуществени вреди – намаление в оборотите на дружеството за периода
05.03.2021 г. – 05.09.2021 г., и неимуществени вреди – накърняване доброто име на
дружеството.
С депозирания отговор на насрещния иск последният се оспорва. Оспорва се
сочената информация да има характер на търговска тайна, както и да са налице
твърдените вреди, които да са настъпили в причинна връзка с противоправно
придобиване и използване на търговска тайна. Отправя се искане за отхвърляне на
насрещните искове.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
намира за следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.74, ал.4 КТ:
Съгласно чл.74, ал.1 КТ трудов договор, който противоречи на закона или на
колективен трудов договор или ги заобикаля, е недействителен, като по силата на ал.2,
изр.1 трудовият договор се обявява за недействителен от съда по реда на глава
осемнадесета. Нормата на чл.74, ал.4 КТ предвижда, че по реда на ал. 2, изр. 1 могат да
се обявяват за недействителни и само отделни клаузи на трудовия договор. Вместо тях
за трудовия договор се прилагат съответните повелителни разпоредби на закона или
предвиденото в колективния трудов договор.
2
Съгласно нормата на чл. 70, ал. 5 КТ и установената практика /решение по чл.
290 от ГПК № 261 от 7.11.2014 г. по гр. д. № 1477/14 г. на ВКС, IV ГО/ няма
възможност да се сключва втори и въобще последващ трудов договор със срок за
изпитване със същия работник или служител за същата работа. Ограничението по чл.
70, ал. 5 КТ обхваща не само случаите, когато срокът за изпитване се уговаря повторно
при съществуващо трудово правоотношение, но и когато след прекратяване на
трудовия договор за изпълнение на определена длъжност се сключва нов трудов
договор за същата трудова функция. Това ограничение произтича от смисъла на
клаузата за изпитване - да се провери годността на работника или служителя да
изпълнява точно определена трудова функция /решение № 11 от 27.01.2015 г. по гр. д.
№ 4911/2014 г. на ВКС, III ГО/.
Няма пречка да се сключи договор за изпитване с работник или служител, който
вече е работил при същия работодател по първоначален трудов договор, ако договорът
се сключва за нова трудова функция, такава каквато до този момент работникът не е
изпълнявал. Тъй като по правната си природа промяната на съдържанието на
трудовото правоотношение по взаимно съгласие представлява сключване на нов
договор между същите страни, промяната действа от момента на постигане на съгласие
за нея и съответно от този момент престава да действа постигнатата предходна
договорка, която е изменена с новата. На това основание, ако по реда на чл. 119 КТ
между страните е постигнато писмено съгласие за изменение на осъществяваната
трудова функция, не е недействителна уговорката за срок за изпитване между работник
и работодател, между които е съществувало трудово правоотношение, но за друга
длъжност. За новата трудова функция между страните е налице сключен нов трудов
договор със срок за изпитване и след изтичане на този срок за работодателя не
съществува задължение да предлага на работника да продължи да изпълнява трудовата
функция по предходния договор, тъй като той не запазва действието си /решение №
344 от 29.11.2011 г. по гр. д. № 1407/2010 г. на ВКС, III ГО/.
При преценка дали работата е една и съща съществено е не наименованието на
длъжността, а трудовата функция в съществените й права и задължения. В случаите,
когато първоначално изпълняваната от работника длъжност включва в обема си и
трудовите функции на длъжността, на която впоследствие е преназначен, не е налице
нова длъжност поради липса на съществено изменение на трудовите задължения. В
този случай включването на клауза за срок за изпитване при преназначаването му, е
недопустимо и същата клауза е недействителна /решение № 369 от 3.02.2014 г. по гр. д.
№ 3037/2013 г. на ВКС, IV ГО/.
В случая не е спорно между страните, че по силата на трудов договор № 7 от
30.05.2019 г., сключен със срок за изпитване от 6 месеца - до 30.11.2019 г., ищецът е
заемал при ответника длъжността „Мениджър продажби“ с код по НКИД 2399 при
месечно трудово възнаграждение в размер на 1 805 лв., увеличено с допълнително
споразумение от 06.03.2020 г. на 2 065 лв., считано от 1.04.2020 г., както и че с
допълнително споразумение от 20.01.2021 г. длъжността му е променена на
„Организатор Реклама“ с код по НКПД 3339 3018 при месечно трудово
възнаграждение в размер на 2 200 лв., като в допълнителното споразумение е
предвиден срок за изпитване 6 месеца – до 20.07.2021 г.
Със заповед № 7 от 05.03.2021 г., връчена на ищеца на същата дата, трудовото
му правоотношение е прекратено, като в заповедта за уволнение е посочено основание
чл. 71, ал. 1 КТ, прекратяване на договор със срок за изпитване.
По делото е представена длъжностната характеристика на длъжност „Мениджър
3
продажби“, от която като обобщено описание на работата е посочено, че ръководи,
координира, организира и контролира дейностите, свързани с маркетинговата и
рекламна политика на фирмата и комуникацията с дистрибуторите и търговските
обекти в страната и други страни.
Посочени са задълженията, характеризиращи съдържанието на длъжността, а
именно: създава и поддържа организацията, управлението и контрола за осигуряване
на успешни продажби на фирмените продукти; идентифицира потенциални клиенти и
води преговори с тях за закупуване на фирмени продукти; договаря и извършва сделки
по продажба на продуктите на фирмата и закупуването на суровини; поддържа
постоянен контакт и контролира осъществяването на продажби в търговските обекти
на фирмата; следи състоянието на пазара и изготвя периодични отчети и предложения
за подобряване на маркетинговата политика на фирмата; пряко участва в изграждането
и поддържането на актуална база данни с клиентите на фирмата; активно участва в
съставянето на годишния бюджет в областта на търговската дейност; ръководи и
реализира реализацията на продукцията; ръководи и организира извършването на
доставките; координира връзките и графиците с фирмите за експедиция на
продукцията и доставките на суровини и материали; анализира маркетинговите
условия на пазара и разработва стратегии за реализация на стоките на фирмата;
контролира състоянието на складовата база, като следи данните за наличната
продукция; участва при разработване асортимента на производството; ръководи и
контролира осъществяването на рекламните кампании на фирмата; организира
обучение на работещите в търговските обекти на фирмата по въпроси, свързани с
представянето и предлагането на продуктите; изпълнява и други конкретно възложени
задачи, свързани със задълженията на длъжността; активно участва в поддържането на
ефективно действие на интегрираната система за управление /ИСУ/ във фирмата;
спазва трудовата и технологична дисциплина, правилата за здравословни и безопасни
условия на труда, противопожарната безопасност, изискванията по опазване на
околната среда съгласно политиката и целите на фирмата.
Длъжността е на пряко подчинение на Търговския директор, от когото е
посочено, че получава задачи и на когото отчита извършените такива.
Посочено е също, че отговаря за изпълнението на маркетинговите цели и
политика на фирмата.
По делото е представена длъжностната характеристика на длъжност
„Организатор реклама“, от която като обобщено описание на работата е посочено, че:
организира и отговаря за рекламната политика на фирмата.
Посочени са задълженията, характеризиращи съдържанието на длъжността, а
именно: съгласува с управителя и представя за одобрение рекламната политика и
разходите за реклама; извършва дейности по идентифициране потенциалните
възможности за реклама; прави предложения и извършва подготовка на рекламни
кампании и материали; предлага идеи и разработва рекламни материали за печата и др.
медии; изготвя справки, доклади, отчети и др., свързани с ефективността на рекламата
и рекламните канали; ръководи и контролира осъществяването на рекламните
кампании на фирмата; изготвя отчет за дейността си по зададена форма, който
представя на прекия си ръководител; изпълнява и други конкретно възложени задачи,
свързани със задълженията на длъжността; активно участва в поддържането на
ефективно действие на интегрираната система за управление /ИСУ/ във фирмата;
спазва трудовата и технологична дисциплина, правилата за здравословни и безопасни
условия на труда, противопожарната безопасност, изискванията по опазване на
4
околната среда съгласно политиката и целите на фирмата.
Длъжността е на пряко подчинение на Управителя на фирмата, от когото е
посочено, че получава задачи и на когото отчита извършените такива.
Посочено е също, че отговаря за изпълнението на рекламните цели и политика
на фирмата.
При съпоставката между двете длъжности съдът намира, че независимо от
сходството при очертаване на обобщеното описание на работата, както следва:
ръководи, координира, организира и контролира дейностите, свързани с
маркетинговата и рекламна политика на фирмата и комуникацията с дистрибуторите и
търговските обекти в страната и други страни – за „мениджър продажби“, и организира
и отговаря за рекламната политика на фирмата – за „организатор реклама“, решаващо
значение имат съществените права и задължения, разкриващи трудовата функция на
всяка от длъжностите и посочени в Раздел I, т.2-16 от длъжностната характеристика на
„мениджър продажби“ и Раздел I, т.2-7 от длъжностната характеристика на
„организатор реклама“. При анализа на посочените се налага извод, че съществените
задължения на длъжност „мениджър продажби“ са свързани с реализацията на
продукцията на дружеството, в която насока са и преобладаващата част от вменените
задължения на длъжността. Като конкретни задължения, имащи отношение към
рекламата на дружеството могат да бъдат посочени задължението по т.6 - следи
състоянието на пазара и изготвя периодични отчети и предложения за подобряване на
маркетинговата политика на фирмата; т.12 - анализира маркетинговите условия на
пазара и разработва стратегии за реализация на стоките на фирмата и т.15 - ръководи и
контролира осъществяването на рекламните кампании на фирмата. Що се отнася до
длъжността „организатор реклама“, вменените с т.2-7 задължения сочат на тясна
специализация в областта не просто на провеждането, но на създаването на рекламната
политика на дружеството, която организатор реклама съгласува с управителя, на
когото е на пряко подчинение, и представя за одобрение рекламната политика и
разходите за реклама. По отношение на рекламните кампании на мениджър продажби е
вменено задължение да ръководи и контролира осъществяването им, а на организатор
реклама – освен да ръководи и контролира осъществяването им, да прави предложения
и извършва подготовка на рекламни кампании и материали. Задълженията, посочени в
Раздел I, т.17-19 за мениджър продажби и т.8-10 за организатор реклама не разкриват
съществените трудови функции на длъжностите, с оглед на което тяхната идентичност
не налага извод в смисъл, различен от изложения. По посочените съображения съдът
намира, че на длъжността „организатор реклама“ на ищеца не са били вменени
задължения, които са били включени в трудовите му функции на предходната
длъжност „мениджър продажби“, с оглед на което не може да се приеме за
недопустимо уговарянето на нов срок за изпитване, тъй като годността му за
изпълнение задълженията на новата длъжност не е била проверена на предходната
заемана длъжност.
Изводи в различен смисъл не се налагат от показанията на свидетеля Попов.
Предвид изложеното, клаузата за изпитване в допълнителното споразумение от
20.01.2021 г. не противоречи на чл.70, ал.5 КТ.
Клаузата със срок за изпитване, включена в трудов договор при формално
спазени изисквания на чл. 70 КТ - трудовият договор да е първи между страните за
определена длъжност, е недействителна, поради заобикаляне на закона, когато с нея се
цели не проверка на годността на работника за изпълняваната работа, а прекратяване
5
на договора с конкретен работник по облекчения за работодателя ред на чл. 71, ал. 1
КТ, по причини, които не са свързани с изпълняваната работа /решение № 26 от
28.02.2018 г. по гр. д. № 2545/2017 г. на ВКС, III ГО; решение № 118 от 4.06.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 6968/2014 г., III ГО/.
В случая не е спорно между страните, че с експертно решение на ТЕЛК от
21.11.2019 г. на ищеца е призната 71% трайно намалена работоспособност поради
инсулинозависим захарен диабет, като след обжалване на решението пред НЕЛК с
експертно решение на ТЕЛК му е призната 60% трайно намалена работоспособност
поради инсулинозависим захарен диабет, които обстоятелства са известни на
работодателя. Само по себе си обстоятелството, че горното обуславя специална
закрила по чл.333, ал.1 КТ не обуславя извод за злоупотреба с право, доколкото не е
достатъчно да обуслови извод, че договорът е прекратен в срока за изпитване по
причини извън изпълняваната работа.
Предвид изложеното, клаузата за изпитване в допълнителното споразумение от
20.01.2021 г. не заобикаля закона.
С оглед изложеното искът за прогласяване недействителност на клаузата за
изпитване в допълнителното споразумение от 20.01.2021 г. на посочените от ищеца
основания се явява неоснователен.
Съгласно установената практика по чл. 290 от ГПК /решение с № 376 от
26.10.2011 г. по гр. д. № 1405/10 г. на ВКС, IV ГО, решения № 765 от 11.01.2011 г. по
гр. д. № 228/10 г. на ВКС, III ГО, решение № 716 от 27.12.2010 г. по гр. д. № 253/09 г.
на ВКС, III ГО/ страната, в чиято полза е уговорен срок за изпитване, може да прекрати
сключения трудов договор без предизвестие във всеки един момент до изтичане на
уговорения срок /включително и три дни след неговото сключване/. Предвид
разпоредбата на чл.71, ал.1 КТ, тя не е длъжна да мотивира прекратяването на
договора. Достатъчно е ясно и безусловно да изрази волята си. Отрицателната
преценка за изпитването от страната, в чиято полза то е уговорено, е окончателна и не
подлежи на проверка за законосъобразност от страна на съда, защото произтича от
свободата на договаряне между страните, съгласили се да сключат този вид трудов
договор /решение № 65 от 24.03.2015 г. по гр. д. № 5669/2014 г. на ВКС, III ГО/.
В случая трудовото правоотношение е прекратено в срока за изпитване,
уговорен с допълнително споразумение от 20.01.2021 г., поради което същото се явява
законосъобразно. С оглед изложеното искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ се явява
неоснователен.
С оглед така формираните изводи, неоснователни се явяват и исковете по чл.344,
ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225 КТ, чиято основателност се предпоставя от
незаконност на уволнението.
По насрещните искове:
По отношение на предявения насрещен иск за сумата от 2 500 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в намаление на
оборотите на дружеството в периода 05.03.2021 г. – 05.09.2021 г., от неправомерно
придобиване и използване на търговска тайна от страна на ищеца, ведно със законна
лихва от предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане на сумата, съдът
намира, че доколкото насрещният иск е предявен на 14.07.2021 г. /същият е
инкорпориран в отговора на исковата молба от посочената дата/, то искът е допустим
за периода 05.03.2021 г. – 13.07.2021 г. За периода 14.07.2021 г. – 05.09.2021 г. искът
касае бъдещ период – след предявяване на иска и се явява недопустим, поради което
6
производството в посочената част следва да се прекрати.
По отношение на иска за обезщетение за имуществени вреди в периода
05.03.2021 г. – 13.07.2021 г., както и по отношение на иска за обезщетение за
неимуществени вреди, което се претендира като интегрално такова, съдът дължи
произнасяне по основателността на последните, във връзка с която намира следното:
Съгласно чл.10, ал.1, т.1 ЗЗТТ притежателят на търговска тайна има право да
предяви иск пред съда срещу всеки нарушител на търговската тайна за установяване на
неправомерното придобиване, използване или разкриване на търговска тайна, както и
за присъждане на обезщетение за претърпените вреди и пропуснатите ползи.
По силата на чл.18, ал.1 ЗЗТТ нарушителят е длъжен да обезщети притежателя
на търговска тайна за всички претърпени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и
непосредствена последица от неправомерното придобиване, използване или
разкриване на търговска тайна. Обезщетението се дължи, когато нарушителят е знаел
или е следвало да знае при тези обстоятелства, че участва в неправомерно
придобиване, използване или разкриване на търговска тайна.
Обемът на отговорността на работниците и служителите е регламентиран в
нормата на чл.18, ал.2 ЗЗТТ, според която те носят отговорност за вредите, настъпили
вследствие на неправомерно придобиване, използване или разкриване на търговска
тайна на техен работодател, в размер на не повече от трикратния размер на
уговореното трудово възнаграждение, когато не са действали умишлено.
В тежест на ищеца е да докаже в условията на пълно и главно доказване
настъпването на твърдените вреди в причинна връзка с неправомерно придобиване и
използване на информация, представляваща търговска тайна.
От страна на ищеца е представен скрийншот /екранна снимка/ от имейл (л.54),
от 05.032021 г., 13:31 часа с посочен изпращач – ‚Н.М.“, без да е видим самият
електронен адрес на изпращане, до електронен адрес: *********@*****.*** с
прикачен файл, чието пълно наименование не е видимо.
По делото е разпитан по искане на ищеца по насрещния иск свидетелят Калин
Дринчев, служител на ответника, заемал в периода 2001 г. – м.06.2021 г. длъжност
„системен администратор“, който депозира показания, че данните за фирмите-клиенти
на дружеството се достъпват през базата данни на дружеството чрез потребителско
име и парола, като съответният служител има достъп до информацията относно
разпределените му като клиенти фирми, а не относно всички такива; че при
постъпването си на работа Н.М. е получил служебен смартфон и лаптоп, които е
върнал, след като е бил освободен. Заявява, че след като е бил уведомен, че трябва да
си предаде телефона и лаптопа във връзка с освобождаването му от фирмата, той е
излязъл, върнала се е след около час, след което ги е предал на свидетеля, който от своя
страна е констатирал изпращането на един имейл от служебния му мейл на електронен
адрес *********@*****.***, който мейл е съдържал контактната листа от служебния
му телефон, което свидетелят констатирал чрез сравнението на данните и контактната
листа от предадения му телефон. Заявява, че времето на изпращане на мейла съвпада с
времето, през което М. е излязъл от офиса, както и че се касае за 140 телефонни
номера, от които 30 са били на служители на фирмата, а от останалите 110 не може да
каже каква част са били лични контакти на М., но сред номерата е имало и такива на
фирми-клиенти на дружеството.
Представено е становище изх. № ППН-02-366/2021 от 22.12.2021 г. на КЗЛД в
отговор на сигнал от 19.07.2021 г. на ........, от което е видно, че е бил подаден сигнал за
7
това, че след прекратяване на трудовото му правоотношение Н.М. неправомерно е
придобил по електронен път контактна листа, съдържаща лични данни на служители,
контрагенти и партньори на дружеството. В становището се сочи, че в случая не е било
подадено уведомление за нарушение на сигурността на личните данни по реда на чл.33
от Регламент (ЕС) 2016/679, което да съдържа посочените в същия реквизити относно
инцидент, свързан с информационната сигурност на дружеството.
По делото е изслушана ССЕ, изготвена от вещото лице А.Л., от която се
установи намаление в оборотите на дружеството.
При съобразяване на ангажираните доказателства съдът намира, че не се
установява при условията на пълно и главно доказване неправомерно придобиване и
използване на търговска тайна от страна на Н.М.. На първо място, не би могло да се
приеме за доказано авторството на твърдяното деяние. Въз основа на представения
скрийншот /екранна снимка/, в който не се съдържа електронен адрес, от който се
изпраща съобщението, и на ангажираните гласни доказателства – показанията на
свидетеля Дринчев, не може да се направи обоснован извод, че ответникът по
насрещния иск е изпратил мейл от служебния на личния си електронен адрес, както и
относно съдържанието на този мейл. Това съдържание не може да се установи от
представения скрийншот /екранна снимка/, нито може да се приеме за установено от
показанията на свидетеля, че мейлът съдържал именно телефонните номера от
контактната листа на служебния телефон на М., което свидетелят сам установил, като
сравнил контактната листа от предадения служебен телефон и съдържанието на мейла.
Горното изключва необходимостта от обсъждане останалите елементи на
фактическия състав, пораждащ отговорността на ответника по насрещния иск. За
пълнота следва да се има предвид и че независимо от ангажираните доказателства за
намаление оборотите на дружеството, от страна на ищеца по насрещния иск не бях
ангажирани и доказателства това намаление да е настъпило именно в причинна връзка
с твърдяното придобиване и използване на търговска тайна, а по отношение на
твърдените неимуществени вреди – не бяха ангажирани доказателства както за
настъпването на такива, така и за причинната им връзка с твърдяното придобиване и
използване на търговска тайна.
По разноските:
С оглед изхода на спора страните нямат право на разноски по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. ОЛ. М., ЕГН ********** срещу ........, ЕИК .......:
иск с правно основание чл.74, ал.4 КТ за признаване нищожност на клаузата за
срока за изпитване в допълнително споразумение от 21.01.2021 г. – поради
противоречие със закона и поради заобикаляне на закона;
иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ – за признаване за незаконно на
уволнението, извършено със заповед № 7 от 05.03.2021 г., и неговата отмяна;
иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ – за възстановяване на Н. ОЛ. М. на
предишната му работа;
иск с правно основание чл.344, ал.1,т.3, вр. чл.225 КТ – за сумата от 3 850 лв.,
представляваща обезщетение за периода 05.03.2021 г. - 05.09.2021 г., ведно със
8
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ........, ЕИК ....... срещу Н. ОЛ. М., ЕГН **********
насрещни искове с правно основание чл.10, ал.1 ЗЗТТ, за сумата от:
2 500 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
намаление на оборотите на дружеството в периода 05.03.2021 г. – 13.07.2021 г., от
неправомерно придобиване и използване на търговска тайна от страна на ищеца, ведно
със законна лихва от предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане на
сумата;
2 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
неправомерно придобиване и използване на търговска тайна от страна на ищеца, ведно
със законна лихва от предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане на
сумата, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от ........, ЕИК ....... срещу Н. ОЛ.
М., ЕГН ********** насрещен иск с правно основание чл.10, ал.1 ЗЗТТ за обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в намаление на оборотите на дружеството, в
ЧАСТТА му за периода 14.07.2021 г. – 05.09.2021 г. , като НЕДОПУСТИМО.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд, а в частта, имаща характер на определение, с
която производството се прекратява частично – с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9