М О Т И В И
към Присъда № 88 от 13.06.2019 год. по НОХД № 1490/2018 год. на СлРС
изготвени на 24.06.2019 год.
РП
– Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимите Г.П.П. за престъпление по
чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 от НК и К.М.Д. за престъпление
по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Гражданско
правни претенции не са предявени, респективно не са приети за съвместно
разглеждане в настоящия наказателен процес.
В
с.з. прокурорът счита за доказана по безспорен начин фактическата обстановка по
внесения обвинителен акт, като поддържа повдигнатите обвинения на подсъдимите,
така както са предявени. Пледира на подсъдимите да бъде определено наказание
при условията на чл. 55 от НК, а именно „Лишаване от свобода” за срок от пет
месеца, което да бъде отложено за изпитателен срок от три години за всеки един
от подсъдимите.
В
с.з. подс. Г.П.П., нередовно призован, не се явява. Делото спрямо подс. П. се
гледа при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „а” от НПК. Съгласно правилата
на чл. 94, ал. 1, т. 8 от НПК, подс. П. се представлява от служебен защитник.
В
с.з. подсъдимият К.М.Д., редовно призован за с.з., се явява лично, признава се
за виновен, дава обяснения по повдигнатото му обвинение, съжалява за
извършеното и моли за условна присъда.
Адв.
П.П. *** – служебен защитник на подсъдимия П., пледира, че обвинението не е
безспорно доказано, с оглед събраните по делото гласни и писмени доказателства,
в частта относно причинената щета на едноличния търговец. Пледира на подс. П.
да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” в размер на три месеца,
отложено за изпитателен срок от три години.
Адв.
Т.Р. *** – служебен защитник на подсъдимия Д., пледира, че обвинението не е
безспорно доказано по отношение на причинената имуществена вреда на едноличния
търговец. Пледира на подс. Д. да бъде наложено наказание при условията на чл.
55 от НК, а именно „Лишаване от свобода” в размер на три месеца, отложено за
изпитателен срок от три години.
След
преценка на събраните по делото доказателства преценени както поотделно, така и
в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият
Г.П.П. е с начално образование, неженен, не работи, неосъждан.
Подсъдимият
К.М.Д. е с начално образование, неженен, не работи, неосъждан.
ЕТ
„А. - Д.И.” със собственик и представляващ свид. Д.И.И. държал под наем
павилион за продажба на плодове и зеленчуци до *****, гр. Сливен.
Като
продавач в магазина работела съпругата на свид. И. – свид. Н.Р.И.. На
19.05.2018 год., около 15,00 часа свид. И. приключила работа, заключила вратата
на павилиона и поставила платнище, с което го покривали.
В
късните часове на 20.05.2018 год. подсъдимите Г.П.П. и К.М.Д. се събрали в кв.
„Надежда” и решили да се разходят из града и да откраднат нещо. Около 00,30
часа на 21.05.2018 год., минавайки покрай металния павилион на ЕТ „А. - Д.И.”
решили да изкъртят част от ламаринената стена и да извършат кражба. Подс. П. с
помощта на подс. Д. успял да изкриви една от ламарините, странично от входа на
магазина, бръкнал с ръка през отвора и успял да вземе от един стелаж сумата от
658,00 лева. В това време подс. Д. пазел, за да не ги види някой.
След
като взели парите двамата се отправили към кв. „Надежда”. Подс. П. дал на подс.
Д. 70,00 лева и му казал, че това е половината от откраднатите пари. Двамата се
разделили, като всеки похарчил своя дял от отнетите пари.
Малко
по-късно подс. Д. срещнал приятеля си,
свид. Ю.А.И., и му казал за взломения павилион в кв. „Д.Г.” и за извършената от
него кражба. Двамата решили да отидат заедно до павилиона и да откраднат още
нещо.
Стигайки
до магазина свид. И. бръкнал през вече направения отвор и успял да достигне до
тесте талони от Националната лотария на РБългария, като взел 52 броя лотарийни
билети. В това време подс. Д. пазел да не ги заловят. По пътя свид. И. и подс. Д.
се сетили, че лотарийните билети трябва да се регистрират, за да важат
печалбите в тях, изплашили се да не ги заловят и свид. И. скъсал и изхвърлил
всички лотарийни билети, без да ги изтрият.
В
01,11 часа в COT бил получен сигнал за кражба от търговския обект на ЕТ „А. -
Д.И.”. Докато пътувал към кв. „Д.Г.” свид. П.Ц. – служител на „3S - COT”,
получил още един сигнал за същото място, като пристигайки констатирал скъсаното
покривало и взломения метален елемент от павилиона. Уведомени били
собствениците, както и РУ на МВР - Сливен.
На
място бил извършен оглед на местопроизшествие и след проведени оперативно –
издирвателни мероприятия били установени авторите на деянието. Двамата
подсъдими и свид. И. признали за кражбите пред свид. Й.Д. ***, и описали
механизма на престъпленията.
Към
момента на извършване на деянието свид. Ю.А.И. бил на 14 години, неосъждан и
без други противоправни прояви. С оглед на това било прието от наблюдаващия
прокурор, че същият е извършил престъплението поради лекомислие и увлечение и
не следва да носи наказателна отговорност, в съответствие с разпоредбата на чл.
61, ал. 1 от НК. От наказателното производство били отделени материали, които
били изпратени на МКБППМН при Община Сливен за образуване на възпитателно дело.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени както поотделно,
така и в тяхната съвкупност. В показанията на всички свидетели се съдържат
отделни елементи, касаещи процесния случай.
Съдът
кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели Ю.И., П.Ц., Й.Д.
и А.И.. От показанията на свид. Ю.И. се установява, че заедно с подс. Д. са
отишли до павилиона в кв. „Д.Г.”, от където по – рано подс. Д. и подс. П. били
взели пари, за да видят дали не е останало нещо друго, което да вземат; че
взели от там 52 броя лотарийни билети, които преброили, но не изтрили, защото
не били регистрирани, след което ги накъсали и хвърлили. От показанията на
свид. П.Ц. се установява, че същият работи като охранител в „3S -
СОТ” и бил изпратен на получен сигнал за включена аларма в павилион в кв. „Д.Г.”,
като докато пътувал натам за същият обект била активизирана за втори път
алармата; че установили, че има натисната ламарина до вратата вляво, за което
уведомил дежурния, който да се обади на собствениците и на полицията; че след
като дошли собствениците и полицията си тръгнал. От показанията на свид. Й.Д. ***
се установява, че бил получен сигнал за извършена кражба на пари и лотарийни
билети от павилион в кв. „Д.Г.”, като извършителите били установени – подс. П.,
подс. Д. и свид. Ю.И., които разказали подробно за начина на извършване на
деянията. От показанията на свид. А.И. – майка на свид. Ю.И. се установява, че
синът й заедно с подс. Д. са взели лотарийни билети, които били хвърлени след
това. Показанията на тези свидетели са логични, безпротиворечиви, взаимно се
допълват, относими са към предмета на делото и същите пресъздават това, което
са възприели лично, като свидетелите не се намират в никакви близки или
родствени отношения с подсъдимите.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели Д.И. и Н.И., в които
заявяват, че ЕТ „А. - Д.И.” стопанисва павилион за продажба на плодове и
зеленчуци до *****, гр. Сливен, от които била извършена кражба. От показанията
на свид. Д.И. се установява, че сметнали горе – долу колко са били откраднатите
лотарийни билети, но с точност не можело да бъде установено. От показанията на
свид. Н.И. се установява, че сумата от 424,00 лева от откраднатите пари били
нейни лични – от продажбата на бали от люцерна и тези средства не били на ЕТ „А.
- Д.И.”. В тази им част съдът кредитира показанията на свидетелите Н.И. и Д.И.,
тъй като са безпротиворечиви и се подкрепят от останалите събрани по делото
доказателство. По отношение на липсващите лотарийни билети показания на тези
свидетели са противоречиви, тъй като свид. Д.И., твърди, че лотарийните билети
били общо 85 броя на стойност 240,00 лева, като след кражбата в павилиона били
пръснати около десетина лотарийни билети, а от своя страна свид. Н.И. заявява,
че липсвали лотарийни билети за сумата от около 150,00 лева, но брой не можела
да посочи, както и че в никакъв случай не може да си спомни точната бройка на
липсващите лотарийни билети и я била посочила наслуки, ориентировъчно, тъй като
не знаела какво има в наличност. Ето защо съдът не кредитира показанията на
свидетелите Д.И. и Н.И., в частта относно броя и стойността на откраднатите
лотарийни билети.
Съдът
кредитира обясненията на подс. Д., в които заявява, че е откраднал заедно с подс.
П. от павилиона в кв. „Д.Г.” голяма сума пари, от които подс. П. му дал 70,00
лева, както и че след това се върнал заедно със свид. Ю.И. до същия павилион и
взели лотарийни билети, тъй като същите се подкрепят от останалите събрани по
делото писмени и гласни доказателства.
Съдът
даде вяра и на писмените доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото,
прочетени по реда на чл. 283 от НПК и не оспорени от страните.
Въз
основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
С
деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият Г.П.П. е осъществил
състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 от НК, тъй като на 21.05.2018 год., в гр. Сливен, след предварителен сговор с К.М.Д.,
чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот (метална
преграда на павилион, находящ се в кв. „Д.Г.”, *****), извършил кражба на чужди
движими вещи – сумата от 234,00 лева (двеста тридесет и четири лева),
собственост на ЕТ „А. - Д.И.”***, представляван от Д.И.И., без негово съгласие,
с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява
маловажен случай.
С
деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият К.М.Д. е осъществил
състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 от НК, тъй като 21.05.2018 год., в гр. Сливен, след предварителен сговор с Г.П.П.,
чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот (метална
преграда на павилион, находящ се в кв. „Д.Г.”, *****), извършил кражба на чужди
движими вещи – сумата от 234,00 лева (двеста тридесет и четири лева),
собственост на ЕТ „А. - Д.И.”***, представлявано от Д.И.И., без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не
представлява маловажен случай.
В
хода на съдебното следствие обаче, не се събраха безспорни доказателства, че
при извършената кражба на 21.05.2018 год. подсъдимите Г.П.П. и К.М.Д. са
извършили кражба на чужди движими вещи – сумата от 424,00 лева, собственост на
ЕТ „А. - Д.И.”***, представлявано от Д.И.. От събраните по делото гласни и
писмени доказателства се установи, че находящите се в павилиона чужди движими
вещи – сумата от 424,00 лева е лична собственост на свид. Н.И., които били от
продажбата на бали от люцерна и тези средства не били на ЕТ „А. - Д.И.”. Ето
защо съдът призна подс. П. и подс. Д. за невиновни по първоначално повдигнатото
им обвинение за извършено престъпление за извършена кражба на чужди движими
вещи, собственост на ЕТ „А. - Д.И.”***, представлявано от Д.И. до размера на
сумата от 658,00 лева.
В
хода на съдебното следствие не се събраха безспорни доказателства и за
извършената кражба на чужди движими вещи - лотарийни билети от Националната
лотария на РБългария – 5 броя по 5,00 лева; 55 броя по 3,00 лева; 25 броя по
2,00 лева или общо 85 броя лотарийни билети на обща стойност 240,00 лева. От
една страна от показанията на разпитаните по делото свидетели Д.И. и Н.И. не
беше установено какво количество лотарийни билети е имало в павилиона за
продажба на плодове и зеленчуци до *****, като в показанията си свид. Н.И.
заявява, че не може да си спомни точната бройка на липсващите лотарийни билети
и я била посочила наслуки, ориентировъчно, тъй като не знаела какво има в
наличност. Същевременно на подс. Д. било повдигнато обвинение за общо 85 броя
лотарийни билети, като в хода на досъдебното производство не е било установено
какви по вид са били те, а само са посочени като брой и стойност на отделните
лотарийни билети. В хода на съдебното следствие видно от показанията на свид. Ю.И.,
се установява че заедно с подс. Д. са взели от павилиона 52 броя лотарийни
билети, които след това накъсали и хвърлили, като в хода на разследването по
досъдебното производство не е установено от кой вид са били тези лотарийните
билети, нито на каква стойност е бил всеки един от тях. Съгласно разпоредбата
на чл. 116, ал. 1 от НПК, присъдата не може да се основава само на
самопризнанието на обвиняемия, а съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1 и ал.
2 от НПК, присъдата не може да почива и на предположения и съдът следва да
признае едно лице за виновно единствено и само когато обвинението е доказано по
несъмнен начин. Ето защо съдът призна подс. Д. за невиновен й по първоначално
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление за това, че след
предварителен сговор с Ю.А.И. е извършил кражба на чужди движими вещи -
лотарийни билети от Националната лотария на РБългария – 5 броя по 5,00 лева; 55
броя по 3,00 лева; 25 броя по 2,00 лева или общо 85 броя лотарийни билети на
обща стойност 240,00 лева, всичко на обща стойност 898,00 лева, както и че деянието
е извършено в условията на продължавано престъпление при условията на чл. 26,
ал. 1 от НК.
Безспорно
е установено, че са налице квалифициращите елементи от състава на
престъплението, а именно: предварителен сговор между двамата подсъдими за
осъществяване на деянието и разрушаване на преграда здраво направена за защита
на имот.
Деянието
е извършено с пряк умисъл. Подсъдимите са осъзнавали обществено опасния му
характер, всички елементи от състава на престъплението, предвиждали са и са
искали настъпването на общественоопасните последици от него с цел лично
облагодетелстване.
Деянието
е довършено, вещите са били във владение на подсъдимите. Имуществените вреди не
са възстановени.
Като
смекчаващи вината на подсъдимите обстоятелства съдът прецени оказаното
съдействие в хода на досъдебното производство, чистото им съдебно минало и
добрите им характеристични данни, а за подс. Д. и изразеното съжаление за
извършеното.
Съдът
не отегчаващи вината на подсъдимите обстоятелства.
При
определяне на вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимите
съдът взе предвид смекчаващите отговорността на подсъдимите обстоятелства,
които са от категорията на многобройни (оказаното съдействие в хода на
досъдебното производство, чистото им съдебно минало и добрите им
характеристични данни, а за подс. Д. и изразеното съжаление за извършеното),
когато и най – лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно
тежко за него и при липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът
определи наказание на подсъдимите при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а
именно:
На
подсъдимия Г.П.П. за извършеното от него деяние по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 5 вр.
чл. 194, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК - наказание „Лишаване от
свобода” за срок от три месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК се отлага за изпитателен срок от три години.
На
подсъдимия К.М.Д. за извършеното от него деяние по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 5 вр.
чл. 194, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК - наказание „Лишаване от
свобода” за срок от три месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК се отлага за изпитателен срок от три години.
Така
определените наказания на подсъдимите съдът прецени за максимално справедливи и
отговарящи в пълна степен на обществената опасност на деянието и съответстващо
на целите и значението на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че
те ще допринесат за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимите и ще
въздействат възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите
членове на обществото.
Ръководен
от изложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: