МОТИВИ ПО НОХД № 1344/18г. НА ДнРС
Районна прокуратура Дупница е предявила обвинение
срещу И.К.Л. за престъпление по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 НК.
В обвинителния акт се сочи,че на 05.04.2018 г. в гр. Дупница, в
градинката, намираща се зад сградата на РУ - Дупница, се е заканил с убийство
на В.Д.В. *** (като е насочил газов
пистолет към него, опрял го в челото му и изрекъл думите: „Ще ти пръсна
черепа“) и тази закана е възбудила у В. основателен страх за осъществяването .
Прокурора
поддържа обвинението и предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание
„лишаване от свобода“ при превес на смекчаващи вината обстоятелства.
Подсъдимият не се признава за виновен и
не дава обяснения. Защитника на подсъдимия излага доводи за недоказаност на
обвинението и предлага подсъдимия да бъде оправдан.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства- обясненията на подсъдимия,показанията на разпитаните
свидетели и писмените такива, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено
следното от фактическа и правна страна.
Свидетелите З.П. и Г.М. учели в едно и
също училище, като между тях се породил конфликт, в резултат на който няколкото
пъти, в който се виждали в гр.Дупница, разменяли обиди и взаимни обвинения в
клевети.
На 05.04.2018г.около обяд, свид.П. и М.,заедно
със свои приятели, се засекли в центъра на гр.Дупница, като последната отново
провокирала конфликт с П., ударила го по врата, а той я изблъскал.
Същият ден ,късния след обяд, компаниите на П. и М.,отново се засекли в кафе „Кимбо“ в
гр.Дупница.Последната, която била в приятелски отношения с подсъдимия,
споделила за конфликта и с П., като му разказала,че на обяд отново имали разправии,
поради което същият отишъл на масата, на която седял П. и поискал двамата да не
разправят. Последният, заедно със своите приятели/свид.К., В., К., М. и и И./
си тръгнал и отишли в градинката ,намираща се зад сградата на РПУ гр.Дупница.
Известно време след тях, си тръгнала и свид.М., която помолила свид.С. ,
подсъдимия и останалите момчета и момичета от компанията им, да я изпратят.
Същите минали покрай градинката, където били приятелите на П. и М. отново
решила да потърси сметка от последния за конфликта им на обяд.Между двамата
отново започнали пререкания, което привлякло внимание на останалите, като
подсъдимият им предложил да решат проблемите си в „ръкопашна схватка“.Това
предложение било прието с присмех от останалите, като П. заявил,че не може да
се бие с момиче, а В. нарекъл подсъдимия „смешник“.Последният се разгневил от
явната насмешка и обръщението към него, извадил газов пистолет, който носел в
джоба си, насочил го към главата на В. и казал,че „ще му пръсне черепа“. Макар
и да бил изплашен от тази реакция, В. ме казал“давай“, но останалите от
компанията на подсъдимия се намесили, като го убедили да прибере пистолета ,след което си тръгнали.
Съдът прие за установена горната
фактическа обстановка като даде вяра на показанията на разпитаните свидетели. Макар
и да описват събитията, касаещи конфликта между П. и М. ,интерпретирайки ги от
гледната точка на приятелските отношения към единия или другия, безпротиворечиво
установиха,че двете компании са се срещнали в градинката, като по повод техните
разправии, такава е възникнала между подсъдимия и В.. Действително, част от
свидетелите не са видели подсъдимия да
насочва газов пистолет към В. и да го заплашва, но предвид,че са били
две групи от доста момчета и момичета, като част и от двете групи са били на
по-отдалечено разстояние, е нормално да не видят и чуят конкретната заплаха,
още повече,че подсъдимия почти незабавно е прибрал пистолета и си тръгнал с
неговите приятели. Свидетелите Каратанчева, М., И. ,които са били в
непосредствена близост до подсъдимия и В. ,са възприели, както насочването на
пистолета към последния, така и заплахата,че „ще му пръсне черепа“,което е
уплашило Вълканово, но същия се постарал да не го покаже в този момент.
С оглед на така установеното, съдът
прие,че подсъдимият е осъществил следното
от обективна и субективна страна:
ОБЕКТИВНА СТРАНА
Обект на престъплението по горния
текст са обществени отношения ,свързани с формирането на свободна воля на личността.
Събраните по делото доказателства, установиха,че подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението- закана с убийство на В. с думите “ ще ти пръсна черепа“. Тези думи, придружени
с насочване на газов пистолет срещу него, са реализирали противоправния резултат-възбуждане на
основателен страх от осъществяване на заканата .
СУБЕКТИВНА СТРАНА
От субективна страна деянието е извършено
умишлено- при пряк умисъл.Последният се обективира от действията на подсъдимия
по осъществяване на изпълнителното деяние, които действия в случая
установиха,че същия е съзнавал обществената опасност на деянието и
е искал настъпването на противоправните последици.
С оглед на изложеното, съдът прие,че
подсъдимият Л. е осъществил състава на престъплението по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 НК , както от
обективна, така и от субективна страна, призна го за виновен и му наложи
наказание.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
Съдът определи наказанието, съобразно
изискванията на чл.5 НК, като взе предвид вида и пределите,предвидени в
чл.144,ал.3 НК, степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите
за извършване на престъплението, както и останалите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства.
Степента на обществена опасност на
деянието е сравнително висока,предвид
начина на осъществяването му- с демонстрация на възможност за
осъществяване на заканата ,насочвайки газов пистолет срещу пострадалия.
Степента на обществена опасност на
дееца е ниска- същият не е осъждан , не се събраха доказателства за други противоправни
прояви. Подбудите за извършване на престъплението също обосновават ниска степен
на обществена опасност на дееца- същия е бил под влияние на твърденията на
свид.М.,че свид.П. я тормози, като
проявения присмех от страна на В. към него, пред толкова голяма компания
от момчета и момичета, явно е засегнало честолюбието му и провокирало описаните
по-горе действия.
Смекчаващо вината
обстоятелство-чистото съдебно минало.
Отегчаващи вината обстоятелства-няма.
С оглед изложеното, съдът определи
наказанието при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като взе предвид и
младежката възраст на подсъдимия, и
наложи такова от три месеца „лишаване от свобода“.
С оглед размера на наказанието, както и ,че подсъдимият не
е осъждан, съдът пие,че са налице предпоставките на чл.66,ал.1 НК и отложи
изтърпяването на наказанието за срок от 3 години.
Съдът счете,че с така наложеното наказание,ще се
постигнат целите на същото, визирани в чл.36 НК- да се поправи и превъзпита подсъдимия,
като и да се въздейства възпитателно и предупредително на останалите членове на
обществото, без да необходимо ефективното изтърпяване.
Предвид,че
оръжието/газов пистолет/ не е предмет
или средство за извършване на горното престъпление, като при закупуването и
държането му са спазени изискванията на ЗОБВВПИ не са налице предпоставките на чл.5 НК и
същите съдът постанови да бъде върнато на собственика.
Тезата
на защитника за недоказаност на обвинението се опроверга от доказателствата по
делото, като съдът е изложил съображения по-горе в мотивите си и не следва да
ги повтаря.
По горните съображения, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: