РЕШЕНИЕ
№
Гр.София, .…03.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI въззивен състав в публично съдебно заседание на
осемнадесети декември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ПЕТЪР СТОИЦЕВ
2. ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря Росица
Пейчева и в присъствието на прокурора Анелия Неделчева, като разгледа
докладваното от съдия Манолова ВНОХД №
4616/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК:
Образувано е по въззивен
протест на прокурор от Софийска районна прокуратура и въззивна
жалба на подсъдимия М. срещу присъда № 424265 от 31.05.2018 г. по НОХД №
6319/2017 г. по описа на СРС, НО, 130 състав, с която подсъдимият К.А.М. с ЕГН:
********** е признат за невиновен в това на 06.01.2016 г. в гр. София, бул.
„Сливница”, в близост до площад „Сточна гара”, чрез нанасяне на удари с ръце и
крака по лицето и тялото и нанасяне на порезна рана в крака да е причинил на М.
В.С., лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане
на долния клепач лявото око, оток на дясната лицева половина, оток на лявата
буза, кръвонасядане на дясната мишница, дясната предмишница, и дясната длан, кръвонасядания
на основните фаланги на втори, трети и четвърти пръсти на дясната ръка, охлузване
на основната фаланга на трети пръст на дясната ръка, охлузване на дясната предмишница, множество стари линейни ръбици
по лявата ръка, охлузвания на дясното бедро, с кръвонасядане,
охлузвания на двете колена, с оток на дясното коляно,
охлузване на двете подбедрици, което е причинило на М.В.С.
болка и страдание, по хулигански подбуди - саморазправил се с М.В.С. на
публично място, като засегнал телесната му неприкосновеност, без да е
предизвикан от М.В.С. и при липса на лична причина за това му поведение, поради
което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл.130,
ал.2 от НК.
Подсъдимият К.А.М. е признат за
невиновен и в това на
06.01.2016 г. в гр. София, бул. „Сливница”, в близост до площад „Сточна гара”
да се е заканил с убийство на М.В.С., като докато му нанасял удари с ръце и
крака по лицето и тялото му викал „Ще те убия“, както и замахнал
с нож към него и това заканване би могло да възбуди у М.В.С. основателен страх
от осъществяването му, поради което и на основание чл. 304 НПК СРС го е
оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 144, ал.З пр.1 вр. ал. 1 от НК.
Със същата присъда, подсъдимият К.А.М. е
признат за виновен в това, че на 11.01.2016 г. в гр. София, бул. „Сливница“
№305 в търговски обект „Бърза закуска“ без надлежно разрешително, издадено по
Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите,
е държал рискови наркотични вещества - клоназепам, с
общо нето тегло 57,51 грама на обща стойност 80,51 /осемдесет лева и петдесет и
една стотинки/, условно разделени на три обекта, както следва:
обект № 1 - клоназепам,
с нето тегло 18,94 грама, на стойност 26,52 /двадесет и шест лева и петдесет и
две стотинки/;
-обект № 2 - клоназепам,
с нето тегло 36,85 грама, на стойност 51,59 /петдесет и един лева и петдесет и
девет стотинки/;
обект № 3 - клоназепам,
с нето тегло 1,72 грама, на стойност 2,40 /два лева и четиридесет стотинки/
включени в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране
на растенията и веществата като наркотични - Списък III “Рискови вещества” като
случаят е маловажен - престъпление по чл. 354а, ал.5 вр.
ал.З пр.2 т.2 пр.1 от НК, като на основание чл. 304 НПК го е оправдал по
повдигнатото му обвинение по на чл. 354а, ал.З пр.2 т.2 пр.1 НК.
На основание чл.78а НК съдът е освободил
от наказателна отговорност подсъдимия, като му е наложил административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева.
Съдът на основание чл.53, ал.1, б. „б“ вр. чл.354а, ал.6 от НК е постановил предметът на
престъплението - наркотични вещества - таблетки съдържащи клонозепам
предадени в ЦМУ с приемо-предавателен протокол №
42863/02.08.2016 г. да бъдат отнети в полза на държавата.
На основание чл.189, ал.3 от НПК,
подсъдимият М. е осъден да заплати в полза на МВР разноски за СОЕ и ФХЕ в
размер на 561, 22 /петстотин шестдесет и
един лева и двадесет и две стотинки/ лева.
В протеста и допълнението към него са
развити съображения за неправилност на присъдата. Прокурорът изразява
несъгласието си с извода на съда за липсата на съставомерност
по чл.144, ал.3, пр.1, вр. ал.1 от НК. Изтъква, че първоинстанционният съд е кредитирал приетата КСППЕ касаеща състоянието на частния обвинител М.С., като
неправилно е приел, че обективираната от подсъдимия
закана, изразяваща се в замахване с нож не е възбудила у първия основателен
страх от осъществяването й. Отбелязва принципното положение, че посоченото
обстоятелство не е релевантно за обективната съставомерност
на това престъпление. В подкрепа на това свое виждане прокурорът допълва, че
условията при които е нанесена прорезната рана на С. са
от естество да възбудят основателен страх за живота му, т.к това е станало
докато същият е понесъл множество удари с ръце и крака и по случайност ударът с
ножа е попаднал в десния му крак. Изразено е
несъгласие с извода на съда, че действието не може да възбуди
основателен страх, т.к не е било насочено към жизненоважни органи.
Представителят на държавното обвинение
намира за неправилен и правния извод на съда за маловажност на обвинението по
чл.354а, ал.3 пр.2, т.2, пр.1 от НК. Сочи, че общия брой на инкриминираните
таблетки „Ривотрил“ от 2 мг. превишава равнищата за
обикновена лична употреба, като подчертава, че подсъдимия сам е заявил, че
държи на друго място лекарствата си за лична употреба, различни от намерените.
Развива се тезата, че подсъдимия е психически здрав, видно от СПЕ и че към
момента на извършване на деянието не е била установена необходимост същият да
употребява инкриминираното вещество, т.к липсва зависимост на подсъдимия към
него. Отправена е критика към първата инстанция, поради неотчитане поведението
на М., т.к е извършил деянието в близост до метадоновия
център на Сточна гара, където има наркозависими. Иска
се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде
признат за виновен по повдигнатите му обвинения по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.2 от НК и по чл.144, ал.3, пр.1, вр.ал.1 от НК. Иска се също изменение на присъдата в
частта, с която подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление
по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, пр.2, т.2 пр.1 от НК, а не
по чл. чл. 354а, ал.З пр.2 т.2 пр.1 НК. С протеста не се твърдят останали
неизяснени обстоятелства, налагащи събирането на доказателства и такова не е
поискано.
Във въззивната
жалба на подсъдимия са изложени доводи досежно
признаването му за виновен и освобождаването му от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева за
престъпление по чл. 354а,
ал.5 вр. ал.3, пр.2, т.2 пр.1 от НК. Счита, че трябва
да бъде признат за невиновен, т.к е представил рецептурни
бланки, свидетелстващи за неговото лечение и правото му да притежава тези
таблетки. Допълва, че в Наредба № 3 от 10 януари 2001 г. за унищожаване на
законно произведени, придобити и съхранявани наркотични вещества и лекарствени
продукти съдържащи наркотични вещества станали негодни за употреба е посочено,
че с изтичане срока на годност на лекарствени продукти съдържащи наркотични
вещества, същите се считат за негодни за употреба и се третират като опасни
отпадъци, а не като наркотични вещества, поради което не е налице престъпление.
В проведеното по реда на чл.327 от НПК
закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че за правилното решаване на
делото не се налага събирането на доказателства, който извод бе застъпен и в
публичното заседание, проведено на 18.12.2018 г., след изслушване становищата на
страните.
В хода на съдебните прения
представителят на Софийска градска прокуратура поддържа протеста. Изразява
убеждението си, че държането на наркотичното вещество без надлежно разрешително
не съставлява маловажен случай, с оглед общото му тегло, липсата на зависимост
у подсъдимия и начина на извършване на деянието. Изтъква, че присъдата следва
да бъде отменена и в частта, с която подсъдимият е признат за невиновен по чл.144,
ал.3, пр.1, вр.ал.1 от НК, т.к с оглед начина по
който подсъдимият е замахнал с нож и нанесъл удари по
тялото на пострадалия е от естество да възбуди основателен страх.
Подсъдимият изразява доволство от
присъдата в оправдателните й части, а в осъдителната й част привежда като
аргумент обстоятелството, че е имал издадени рецепти за таблетките, както и че
чл.59, ал.1 от ЗКНВП му дава право да ги държи. Отново се позовава на Наредба №
3 от 10 януари 2001 г., с твърдението че процесните
таблетки са опасни отпадъци, а не наркотични вещества. В предоставената му
последна дума подсъдимият М. заявява, че желае да бъде признат за невиновен.
След като прецени изложените в протеста
доводи, становищата на страните и провери изцяло правилността на обжалвания
съдебен акт, Софийски градски съд намери за установено следното:
Протестът е неоснователен.
Спорът пред настоящата инстанция не е
фокусиран върху фактите, а върху правната им оценка. При все това обвързан от
задължението си да извърши цялостна служебна проверка на съдебния акт, въззивния съд следва да разгледа всички въпроси отнесени до
правилността на присъдата.
СГС намира, че първостепенният съд е
провел задълбочено съдебно следствие, в хода на което е събрал всички възможни
доказателства за пълноценното изясняване на обективната истина по делото. Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена
фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните
пред СРС доказателствени материали, обсъдени в мотивите на присъдата. Чрез
законосъобразно извършени процесуални действия са събрани необходимите от
гледна точка на разпоредбата на чл.102 НПК доказателства. Внимателно са
изследвани фактите и обстоятелствата, установявани и изведени от събраните по
делото доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд, след като
подложи на анализ доказателствената съвкупност по делото, не установи
възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи
относно фактите по делото, поради което, споделя фактическите констатации на
СРС.
Предвид гореописаното, СГС приема за
установено от фактическа страна
следното:
М.В.С. и Р.Т.Г.са добри приятели и тъй
като и двамата употребявали наркотици от много години, били включени в метадонова програма. По време на метадоновата
програма Г.и С. се запознали с Д.Г.К., която също била включена в нея. Д.К.продавала
„Ривотрил“ и в края на 2015 г. срещу нея било образувано
наказателно дело, за разпространението му, като М.С. дал показания в качеството
му на свидетел по него за извършваните от К.продажби. К.била близка приятелка с
К.А.М.. Същият е роден на *** г. в гр. Монтана, с ЕГН: **********,***,
българин, български гражданин, женен, осъждан, със средно образование,
управител на ЕТ „К.М.“. От 2011 г. К.М. стопанисвал павилион за кафе и бързи
закуски находящ се в гр. София, бул. „*******в
близост до кръговото на „Сточна гара“. Той също познавал от много време С. и Г.,
но заради свидетелските показания на С. срещу К., М. бил ядосан на С. и когато
се засичали по улиците имали словесни пререкания. На 06.01.2016 г. около 9:30
часа в гр. София на светофара на кръговото на „Сточна гара“ докато вървели М.С.
и Р.Г.забелязали, че срещу тях се движели К.и М.. Последните се насочили
директно срещу С. и Г., като когато приближили М. отправил репликата „Вие на
тарикати ли се правите?“ и ударил Г., който паднал в преспа сняг. С. се опитал
да помогне на Г.да се изправи, при което М. нанесъл удар с ритник в областта на
лицето на С., последван от множество удари с юмруци в областта на лицето и
тялото и с ритници в областта на тялото на С., в резултат на което той паднал
на земята. Въпреки ударите С. успял да се отскубне и побягнал, но М. го
настигнал и отново го повалил на земята, след което извадил джобно ножче и замахнал към С., като го порязал в областта на дясното
бедро. Призивите на случайни минувачи накарали М. да спре да бие С. и той заедно
с К.продължили към павилиона му. С. и Г.веднага отишли във 02 РУ-СДВР, където С.
подал жалба за случилото се. В резултат на нанесените удари на М.С. били
причинени кръвонасядане на долния клепач на лявото
око, оток на дясната лицева половина, оток на лявата буза, кръвонасядане
на дясната мишница, дясната предмишница и дясната
длан, охлузване на дясната предмишница, охлузвания на
дясното бедро с кръвонасядане, охлузвания на двете колена с оток на дясното коляно, охлузване на двете подбедрици, които в своята съвкупност са причинили на
пострадалия болка и страдание без разстройство на здравето.
Заради подадената от С. жалба, на оперативен
работник от първа криминална група при 02 РУ – СДВР В.Л. е било възложено извършването на оперативно
издирвателни мероприятия по образувано ДП № 26/2016
г. по описа на 02 РУ – СДВР, с които било установено, че извършител на деянието
е К.А.М.. Във връзка с установяване местонахождението на лицето и задържането
му по ЗМВР Лазов съвместно с оперативни работници А.К.П.и Р.К.Н.на 11.01.2016
г. около 15:30 часа отишли в района на площад „Сточна гара“, където се намирал
павилионът на М.. След като видели, че последният е там, те докладвали за това на ОДЧ на 02 РУ – СДВР и зачакали
пристигането на партулен автомобил. Лазов застанал от
едната страна на павилиона, а П.и Н.от другата. В същия момент оперативните
работници забелязали, че М. излиза от павилиона, заключва го и тръгва по
тротоара на бул. „Сливница“, посока площад „Лъвов
мост“ срещу П.и Н.. П.извадила служебната си карта и се легитимирала, като му
казала „спрете криминална полиция“, при което М. неуспешно се опитал да избута с тялото си нея
и Н.. В.Л., който се движел зад М., го хванал за едната ръка, за да му сложи
белезници, а М. с другата ръка изхвърлил ключовете на павилиона на покрива на
намираща се в близост сграда, но при хвърлянето им те се ударили в металния
покрив на сградата и паднали на тротоара. След като му сложили белезници на
мястото пристигнала дежурната оперативна група на 02 РУ – СДВР и в условията на неотложност в павилиона на М.
било извършено претърсване и изземване, при което било установено, че на рафт в
помещение на павилиона М. държал две портмонета съдържащи таблетки „Ривотрил“,
и един блистер с надпис „Ривотрил“
с 10 броя хапчета фабрично запечатан. Таблетките „Ривотрил
съдържали веществото клонозепам, което било с общо
нето тегло 57,51 грама на обща стойност 80, 51 лева. Клонозепамът
е включен в Приложение № 1към чл.3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране
на растенията и веществата като наркотични – Списък III „Рискови
вещества“.
За
да приеме за установена горепосочената фактология
предния съд е обсъдил:
Гласните
доказателствени средства – обясненията
на подсъдимия; показанията на М.В.С., Р.Т.Г., Д.Г.К., А.К.П., Р.К.Н.дадени пред съда, включително и
тези дадени по ДП и приобщени по реда на чл.281, ал.5 вр.ал.1,
т.2, пр.2 НПК, показанията на В.В.Л.дадени пред съда и
тези дадени по ДП, приобщени по реда на чл.281, ал.4 вр.
ал.1, т.2, пр.2 НПК;
Писмените доказателства и
доказателствени средства – протокол за претърсване и изземване, протокол за
обиск и изземване, справка за съдимост на подсъдимия, копия на рецептурни бланки, справка от д-р И.Р., справка от д-р К. В.,
справка от д-р Б.Б., справка от Изпълнителната агенция
по лекарствата, справка от РЗИ-София, област.
Способите за събиране и проверка на
доказателствения материал - заключението на ФХЕ; заключенията на КСППЕ на
подсъдимия, частния обвинител и свидетеля Р.Г.; заключението на СОЕ;
заключенията на СМЕ и допълнителна СМЕ за М.С.;
Веществените доказателства – таблетки
съдържащи клоназепам, предадени в ЦМУ с приемо-предавателен протокол № 42863/02.08.2016 г.
Възприетите от първата инстанция
фактически положения относно основните факти са правилно установени, като при
съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати
логически грешки. Съдът прецизно и в съответствие със изискванията на
процесуалния закон е анализирал доказателствените източници, като е обосновал
съображенията си, въз основа на които ги е кредитирал. Липсват основания, които
да мотивират въззивният съд да промени съществено направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй
като в мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и
не е допуснато превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се отчете,
че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната
инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за
да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста
/р.372/01.10.2012 г. по н.д. № 1158/2012 г., ВКС, Н.К., ІІІ Н.О/.
Първостепенният съд е отдал дължимото
внимание на показанията на частния обвинител М.С. и свидетеля Р.Г., като ги е
обсъдил задълбочено и ги е съотнесъл с останалата доказателствена съвкупност по делото, т.к те се явяват
очевидци на деянието. Без забележки е и анализът на СРС на извършените спрямо
двамата КСППЕ досежно свидетелската им годност, т.к
те са в основата на установяването на авторството на деянието. Правилно първоинстанциониият съд е приел, че не са налице
противоречия по този въпрос, като освен от показанията им, това се подкрепя и
от извършената спрямо С. СМЕ. Въззивната инстанция
дава вяра на въпросните показания, като ги намира за изчерпателни, хронологично
структурирани, житейски логични и вътрешно непротиворечиви и отчита фактът, че С.
и Г.са познавали подсъдимия отпреди.
Въззивният съд е съгласен и с начинът на
кредитиране на приложените по делото експертни заключения по изготвените ФХЕ, КСППЕ
на подсъдимия, и свидетеля Р.Г., СОЕ, СМЕ и допълнителна СМЕ за М.С.. Настоящият
съдебен състав приема за обективни и компетентни заключенията на извършените
експертизи. Намира същите за обосновани, изготвени от лица с нужните специални
знания и отговарящи с необходимата прецизност на поставените въпроси. Заключенията
са били правилно обсъдени от СРС при формирането на фактическите и правни
изводи по делото. От СМЕ и допълнителна СМЕ за М.С. се установява, че
„възприетите от пострадалия преживявания не са възбудили реален страх за
живота“.
Прецизно са анализирани и обясненията на
подсъдимия и показанията на свидетелката Десислава К.. Изложени са съображения
на коя част от тях е дадена вяра и на коя не, като преценката е базирана и върху
останалия доказателствен материал по делото. Този извод се отнася и за
показанията на свидетелите Лазов, П.и Н..
Споделят се изцяло и съжденията на СРС,
относно представените писмени доказателства.
Съгласявайки се с правните изводи на първата инстанция
и на основата на така изяснената
фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното:
Подсъдимият К.А.М. не е осъществил състава
на чл. чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл.130, ал.2 от НК,
поради липса на съставомерни признаци от субективна
страна.
Непосредствен обект на това престъпление
са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеност на човешкото
здраве и физическата цялост на личността.
От обективна страна изпълнителното
деяние в конкретния случай е осъществено чрез действие. Подсъдимият е
нанесъл удари с ръце и крака по лицето и тялото и порезна рана в крака на С.. Предмет на това
престъпление е анатомичната цялост и физиологичните функции на организма. В
теорията е дадена дефиниция на понятието‚ телесната повреда“, като противоправно и виновно увреждане на здравето на друг човек,
чрез нарушаване анатомичната цялост или физиологичните функции на тъканите,
органите или системите на човешкия организъм или причиняване на болка или
страдание. Леката телесна повреда е резултатно увреждащо престъпление и в
конкретния случай на С. са причинени кръвонасядане на
долния клепач лявото око, оток на дясната лицева половина, оток на лявата буза,
кръвонасядане на дясната мишница, дясната предмишница, и дясната длан, охлузване на дясната предмишница, множество стари линейни ръбици
по лявата ръка, охлузвания на дясното бедро, с кръвонасядане,
охлузвания на двете колена, с оток на дясното коляно
и охлузване на двете подбедрици. Колкото до кръвонасяданията на основните фаланги на втори, трети и
четвърти пръсти на дясната ръка и охлузване на основната фаланга на трети пръст
на дясната ръка, настоящия състав напълно споделя извода на първоинстанционния
съд, че не може безспорно да се приеме, че са причинени от подсъдимия, т.к е по
- вероятно да са в резултат на удар на
самия пострадал. В констативно-съобразителната част на СМЕ е посочено, че по гръбната
повърхност на дясната длан в основата на втори, трети и четвърти пръсти и
основните фаланги на тези пръсти са мораво кръвонаседнати,
като по гръбната повърхност на основната фаланга на
трети пръст има кафеникаво охлузване с размери 1,7/0,8 см. като цялата фаланга
е значително оточна. Именно охлузванията по гръбната повърхност на дясната длан дават основание да се
приеме, че е възможно тези наранявания да са получени чрез удар от пострадалия.
В заключителната част на експертизата е отразено, че гореизброените увреждания
са причинили на пострадалия болка и страдание. Съгласно Постановление № 3 от
27.09.1979 г. на Пленума на ВС болката и страданието попадат в обхвата на
леките телесни повреди, като болката е краткотрайно преживяване на неприятно
усещане, произтичащо от физическо въздействие, а страданието е продължаваща
болка.
Субект на престъплението е всяко наказателноотговорно лице.
От субективна страна подсъдимият М. е
извършил деянието виновно при форма на вина пряк умисъл, като същият е
съзнавал, че нанасяйки множество удари с юмруци и ритници ще причини на
пострадалия увреждания, които ще се изразят в болка и страдание, като е искал
настъпването им. Настоящия казус действително изпълва признаците от обективна и
субективна страна на престъпния състав на чл.130, ал.2 от НК, но това не може
да бъде споделено за квалифициращия признак по чл.131, ал.1, т.12 от НК –
хулигански подбуди. В теорията и съдебната практика е затвърден възгледа, че за
да е извършено деянието по хулигански подбуди деецът цели да покаже явно
неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на морала и човешката
личност. При него отсъстват лични отношения между дееца и жертвата, като
вражда, завист и други подобни, както и евентуални други конкретни мотиви.
Основният
мотив в такъв случай не е да накърни толкова пострадалия, колкото чрез
посегателството върху него да манифестира и демонстрира незачитане, явно
неуважение към обществото и неговите норми за поведение. Чрез хулиганския
акт деецът иска да "изяви" себе си, като погази установения ред и
всичко, което се изпречи на пътя му. С всички тези деяния той иска да докаже,
че може да върши каквото си пожелае независимо от нормите на обществото. В
хода на съдебното производство пред първата инстанция безспорно е установено,
че нападението на пострадалия е проекция на лична мъст на подсъдимия, т.к
свидетелят С. е дал показания по друго наказателно дело срещу приятелката на М..
При наличието на личен мотив, хулиганските подбуди са изключени. За да е налице
отговорност на дееца за това квалифициращо обстоятелство той трябва да има
представа, че извършва деянието именно по този начин. Умисълът на
подсъдимия трябва да обхваща квалифициращото обстоятелство хулигански подбуди,
което в случая не е налице.
СРС е стигнал до законосъобразни правни
изводи, че липсата на субективните признаци на престъпление по чл. 131, ал. 1,
т. 12, вр. чл.130, ал.2 от НК, води до липса на
престъпление по чл.9, ал. 1 от НК. Все пак нужно е да се посочи, че СГС намира
констатацията на първата инстанция за наличие на престъпление по чл.130, ал.2
от НК за правилна и се съгласява с твърдението, че то е от частен характер.
Видно от особената разпоредба на чл.160, ал.1 от НК „за лека телесна
повреда по чл. 130 наказателното
преследване се възбужда по тъжба на пострадалия“. При такова процесуално
положение съдът не може служебно да се произнесе с присъдата за престъплението
от частен характер без де е налице сезирането му за това от частния обвинител,
аргумент от чл.287, ал.5 от НПК. Първостепенният съд надлежно и редовно е
призовал частния обвинител за съдебно заседание, въпреки това обаче той не се е
явил и не е обективирал искане за произнасяне с
присъдата за престъплението по чл.130, ал.2 НК, поради което СРС правилно е
оправдал подсъдимия по повдигнатото ми обвинение за престъпление по чл. 131,
ал. 1, т. 12, вр. чл.130, ал.2 от НК.
По отношение на оправдаването на К.А.М.
за престъплението по чл.144, ал.3, пр.1 вр. ал.1 НК,
настоящия съдебен състав счита, че е правилно и законосъобразно, като държи да
допълни че:
Непосредствен обект на това престъпление
са обществените отношения осигуряващи свободното протичане на психичните
процеси, в резултат на което се формира волята на човека.
Предмет на престъплението е свободата на
волята.
От обективна страна изпълнителното деяние
се изразява само чрез действие. То се изразява в обективиране
на намерение от дееца към пострадалия да убие него или негови ближни. Заканата
с убийство може да бъде отправена устно, писмено или чрез конклудентни
действия. Тя трябва да е адресирана до конкретна жертва. Необходимо е също така
заканата да създава възможност за възбуждане у жертвата на основателен страх от
извършване на убийство. Престъплението е на формално извършване и същото е
довършено в момента, когато пострадалият възприеме заканата с убийство или
иначе казано, когато тя стигне до съзнанието на жертвата. В ТР № 53 от
18.09.1989 г. на ОСНК на ВС е прието, че от обективна страна е необходимо
заканата с убийство да е възприета от пострадалия и да е от такъв характер, че
би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. Допълнено е още, че
не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува
основание, че заканата би могла да се осъществи.
След анализ на доказателствената
съвкупност, въззивният съд напълно се солидаризира с изводите на
първостепенния, че действията на подсъдимия не обективират
закана с убийство и същите не са могли да възбудят основателен страх.
Правилно райнният
съд е заключил, че подсъдимият К.А.М. е осъществил състава на престъплението по
чл.354а, ал.5, вр, ал.3, пр.2, т.2, пр.1 от НК, както от обективна, така и от субективна
страна.
Непосредственият обект на това
престъпление са обществените отношения свързани със здравето на гражданите и
правния режим на наркотичните вещества и контрола върху тяхното
разпространение.
Предмет на престъплението са рискови наркотични
вещества и/или техни аналози. Легални дефиниции на тези понятия се съдържат в
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
/ЗКНВП/, което придава елемент на бланкетност на наказателноправната диспозиция на нормата. Според § 1, т.11
от ЗКНВП „Наркотично вещество“ означава всяко упойващо и психотропно вещество,
включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3. Наркотично вещество е и
всяко друго природно и синтетично вещество, включено в списъците по чл. 3, ал.
2, т. 1, 2 и 3, което може да предизвика състояние на зависимост и има
стимулиращо или депресивно въздействие върху централната нервна система,
предизвиква халюцинации или нарушения на двигателната функция, мисловната
дейност, поведението, възприятията и настроението, както и други вредни
въздействия върху човешкия организъм. Според § 1, т.17 ЗКНВП „Аналог“ означава
всяко вещество, което не е включено в списъците по чл. 3, ал. 2, но има сходен
химически строеж с някое наркотично вещество и предизвиква аналогично действие
върху човешкия организъм. Според чл.3, ал.2 ЗКНВП, с наредба, приета от
Министерския съвет, се определя редът за класифициране на растенията и
веществата като наркотични, като наименованията на наркотичните вещества се
съдържат в списъци, както следва: 1. Списък I - Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с
тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина; 2. Списък II
- Вещества с висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и
ветеринарната медицина; 3. Списък III - Рискови вещества. Цитираните списъци
представляват приложения към чл. 3 на Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични /НРКРВН/.
Изпълнителното деяние в конкретния
случай се изразява в държане на рисково наркотично вещество без надлежно
разрешение. В съдебната практика трайно се приема, че държането се изразява в
осъществяване на фактическа власт върху наркотичните вещества от страна на
лицето, като за съставомерността не е необходимо
наркотичните вещества да се намират постоянно у него. Достатъчно е деецът да
има такова фактическо отношение към наркотичните вещества, че да може да
упражнява контрол върху тях и да извършва фактически действия с тях,
съзнавайки, че те са във фактическата му власт.
Съставомерен признак на
разглежданото престъпление е и липсата на надлежно разрешение за държането на
рисковите наркотични вещества. Това налага в случая изясняването и
разглеждането на тези правила съдържащи се в ЗКНВП установяващи законовите
изисквания за правомерно извършване на различните дейности с наркотични
вещества. Общият принцип е установен в чл.7 от ЗКНВП, където е въведена забрана
за производството, преработването, пренасянето и превозването, търговията,
вносът, износът, транзитът и съхраняването на наркотични вещества от лица без
лицензия, издадена при условията и по реда на този закон. От друга страна в
зависимост от вида наркотични вещества законът предвижда два забранителни
режима за различните дейности с тях очертани в глава трета и глава четвърта от
него. Единият е лицензионен по отношение на рисковите и високорисковите, но
намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина, ката самият режим
съдържа в себе си ограничения, предвид обстоятелството, че лицензията се издава
само за медицински или ветеринаромедицински цели.
Другият е изцяло забранителен – спрямо веществата, които поради високата степен
на риск за общественото здраве с оглед на вредния ефект от злоупотребата с тях
не са приложими в медицината.
Следователно признакът „без надлежно разрешително“ означава от една страна
всяка дейност с наркотични вещества, извън изключението на чл.31, съответно
чл.32, ал.5 ЗКНВП и от друга извършването на тези дейности без лицензия,
съответно разрешение, когато това е необходимо, или извън техните параметри.
Установено е, че от обективна страна М. ***
в търговски обект „Бърза закуска“ без надлежно разрешително, издадено по Закона
за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, е
държал рискови наркотични вещества - клоназепам, с
общо нето тегло 57,51 грама на обща стойност 80,51 /осемдесет лева и петдесет и
една стотинки/, условно разделени на три обекта, както следва:
обект № 1 - клоназепам,
с нето тегло 18,94 грама, на стойност 26,52 /двадесет и шест лева и петдесет и
две стотинки/;
-обект № 2 - клоназепам,
с нето тегло 36,85 грама, на стойност 51,59 /петдесет и един лева и петдесет и
девет стотинки/;
обект № 3 - клоназепам,
с нето тегло 1,72 грама, на стойност 2,40 /два лева и четиридесет стотинки/
включени в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране
на растенията и веществата като наркотични - Списък III “Рискови вещества”.
От заключението на изготвената по делото
физико-химична експертиза се установява, че държаните от подсъдимия таблетки
съдържат веществото „клонозепам“, което е включено в
Приложение № 1 към чл.3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията
и веществата като наркотични - Списък III “Рискови вещества”. Установена е и
липсата на разрешително по ЗКНВП за тяхното държане. Абсолютно несъстоятелни са
възраженията на подсъдимия направени и пред настоящата инстанция за издадените
му рецепти за „Ривотрил“, т.к по своята същност те не
се явяват изискуемото по закон разрешително, а количеството таблетки посочено в
тях се разминава с иззетото от павилиона на подсъдимия количество. Неотносимо е и позоваването му на Наредба № 3 от 10 януари 2001 г. за
унищожаване на законно произведени, придобити и съхранявани наркотични вещества
и лекарствени продукти съдържащи наркотични вещества станали негодни за
употреба, т.к в случая е без значение обстоятелството дали въпросните таблетки
са със статут на лекарствен продукт или опасни отпадъци, а фактът, че същите
съдържат наркотични вещества, които са държани без надлежно разрешително.
От субективна страна, съдът намира, че
деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл, тъй като подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е общественоопасните последици и е искал
тяхното настъпване. Той е наказателноотговорно лице,
без данни, изключващи възможността му да носи наказателна отговорност или
такива, подлагащи на съмнение неговата вменяемост, което се установява по
несъмнен начин от изготвената на ДП КСППЕ. С оглед възприетото, М. е знаел, че
таблетките „Ривотрил“, върху които е упражнявал
фактическа власт са съдържали рискови наркотични вещества. У него е било налице
и знание за фактическото им държане - обстоятелство, което принадлежи към
състава на престъплението. Той е съзнавал също така, че не може да държи
наркотици, но въпреки това ги е държал, без да има съответното разрешение за
това. Именно с това си поведение, при наличие на съзнание за липса на
съответното разрешително, обвиняемият осъществява състава на престъплението чл.354а,
ал.5, вр, ал.3, пр.2, т.2, пр.1 от НК.
Правилно първоинстанционният
съд е преценил, че установените по делото смекчаващи обстоятелства обуславят
маловажност на конкретния случай. Съгласно легалното определение на чл.93, т.9
от НК, маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Въззивният съд
намира за обоснован извода на районния съд, че извършеното от подсъдимия деяние
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, предвид количеството
наркотично вещество – 57,51 грама и неговата стойност – 80,51 лв., като въззивната инстанция прецени в тази връзката и
обстоятелството, че държаните от М. таблетки не съдържат високорискови
наркотични вещества, а само рискови такива. Освен това, деецът е с добри
характеристични данни, с оглед на което деянието разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия
вид.
Ето защо, правилно първоинстанционният
съд не е приложил хипотезата на чл. чл.354а, ал.3, пр.2, т.2, пр.1 от НК,
доколкото деянието, извършено от подсъдимия М. се подвежда изцяло под
престъпния състав на чл.354а, ал.5, вр, ал.3, пр.2,
т.2, пр.1 от НК. Всички смекчаващи отговорността обстоятелства са взети
предвид, поради което правилно деянието е квалифицирано като маловажен случай.
При
определяне на наказанието първоинстанционният съд
правилно е приложил разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 НК и е освободил М. от
наказателна отговорност за извършеното от него престъпление. За това умишлено
престъпление законът предвижда наказание „глоба“ до хиляда лева, като от него
няма настъпили съставомерни имуществени вреди, а
обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност.
Законосъобразни са и изводите на СРС, че
обществената опасност на деянието е сравнително ниска за този вид престъпления,
което се отнася и за обществената опасност на подсъдимия. Действително липсват
и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Според въззивната
инстанция, определеното наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, изцяло
съответства на целите, визирани в нормата на чл. 36 НК. С наложеното наказание
в пълна степен ще се въздейства поправително, превъзпитателно и предупредително
върху подсъдимия, като наред с това ще се въздейства възпитателно и
предупредително и спрямо останалите членове на обществото.
Предвид изхода на делото, районният съд
правилно и законосъобразно, на основание чл. 189, ал.3 НПК, е възложил в тежест
на подсъдимия направените по делото разноски.
Въз основа на изложеното и с оглед
съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната присъда е правилна и
законосъобразна и като такава следва да се потвърди. Същата е постановена при безспорна
и коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила и на материалния закон. Определеното наказание не е
явно несправедливо и съответства на обществената опасност на деянието и дееца.
Така, при извършената на основание
чл.314, ал.1, вр. чл.313 НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната
инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна или
изменение, поради което същият следва да бъде потвърден, а въззивната
жалба и въззивният протест - да бъдат оставени без уважение, като неоснователни.
Мотивиран от горното и на основание
чл.334, ал.1, т.6 вр. чл.338 НПК, Софийски градски
съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда № 424265 от 31.05.2018 г. постановена от СРС, НК, 130-ти състав по НОХД
№ 6319/17 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.