Номер 25709.11.2020 г.Град Смолян
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – СмолянВтори въззивен граждански състав
На 09.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя С. Шопова
Секретар:Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Зоя С. Шопова Въззивно гражданско дело №
20205400500393 по описа за 2020 година
С решение № 50/14.01.2020 г. по гр.дело № 483/2019 г. Смолянският районен
съд ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 422 вр.чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, предявени от „П К Б” ЕООД-гр.София за установяване съществуването
на вземането му по заповед за изпълнение на парично задължение №
45/29.01.2019 г., издадена по ч.гр.д. № 97/2019 г. на РС-Смолян, срещу
В.С.Ф.-Г., за сумите, дължими по договор за потребителски кредит №
**********/29.01.2016 г., както следва: 2 428,47 лева неплатена главница,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението на 25.01.2019 г. до окончателното заплащане на задължението,
поради погасяването с прихващане; 850,57 лева договорно възнаграждение и
1 224,93 лева възнаграждение за допълнителни услуги, поради
неравноправност и нищожност на клаузите; ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3
ГПК „П К Б” ЕООД-гр. София да заплати на В.С.Ф. – Г. сумата от 800 лв., от
които 700 лв. за адвокатско възнаграждение и 100 лв. за възнаграждение за
вещо лице.
Срещу това решение е постъпила допустима
въззивна жалба от „П К Б“ ЕООД-гр.София с искане да бъде отменено,
исковете му да бъдат уважени и да се присъдят на дружеството разноски. В
1
жалбата се оспорват изводите на съда за неравноправност на клаузите в
договора, за нищожност на клаузата за договорна лихва от 41,17 %, за
недействителност на договора на осн.чл.22 ЗПК заради противоречие с чл.11,
ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, както и тази за възнаграждение за допълнителния пакет
услуги. Жалбоподателят предлага да се приеме от въззивния съд, че
договорът отговаря на изискванията по чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, че е спазен
чл.19, ал.4 ЗПК, че клаузите относно договорното възнаграждение и това за
допълнителния пакет услуги са действителни.
В съдебно заседание за жалбоподателя, редовно призован,
не се явява представител.
Въззиваемата В.С.
Ф. - Г., чрез пълномощника и адв.С.Н., оспорва жалбата с отговор по чл.263,
ал.1 ГПК и моли решението да бъде потвърдено, както и да и се присъдят
направените във въззивното производство разноски.
В съдебно заседание за въззиваемата, редовно призована,
пълномощникът и адв.С.Н. продължава да оспорва жалбата.
Съдът установява следното:
Решението е правилно и следва да се потвърди, като се имат
предвид изложените от районния съд мотиви на осн.чл.272 ГПК. По
оплакванията в жалбата въззивния съд съобразява:
От представения договор за потребителски кредит
с № **********/29.01.2016 г. е видно, че на В. Ф. е отпуснат кредит в размер
на 4 200 лв., който да бъде върнат за срок от 36 месеца, на ежемесечни вноски
от по 204,94 лв., като падежът на последната вноска е 15.02.2019 г. Ф. следва
да върне общо 7 377,84 лв., като размерът на възнаградителната лихва е 41,17
% годишно, ГПР е 49,90 %.
Допълнително е уговорено, че Ф. закупува
пакет от допълнителни услуги „Бонус“, за който дължи на „П К Б“ ЕООД и
сумата от 2 759,04 лв., която трябва да изплати на заявителя на 36 месечни
2
вноски от по 76,64 лв. Така общото задължение на Ф. по кредита и по пакета
допълнителни услуги възлиза на 10 136,88 лв., които трябва да изплати на 36
месечни вноски по 281,58 лв. всяка.
Според Анекс № 1 от 01.09.2016 г., крайният срок на
договора се удължава до 15.03.2019 г., ГПР е записан да възлиза на 46,93 %,
отлага се плащането на вноска № 6. Възнаградителната лихва от 41,17 %
остава непроменена.
Съгласно последователната практика на съдилищата,
максималният размер на договорната лихва /възнаградителна или за забава/ е
ограничен винаги от чл.9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да
определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на
добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота,
използва се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг и пр. Прието е, че е противно на добрите нрави да
се уговаря лихва за забава, надвишаваща трикратния размер на законната
лихва, а когато възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и по друг
начин заем (напр. ипотека), противно на добрите нрави е да се уговаря лихва
за забава, надвишаваща двукратния размер на законната лихва. В този смисъл
са напр. Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, ІІ г. о.;
Решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д. 315/2005 г. на ВКС, ІІ г. о.; Решение №
1270/09.01.2009 г. по гр. д. 5093/2007 г. на ВКС, ІІ г. о.; Определение №
901/10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г. на ВКС, ІV г. о., Решение № 938 от 2
4.07.2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1067/2018 г. и т.н. Това означава,
че уговорката в договора за размер на възнаградителната лихва от 41,17 % лв.
/надвишаваща с над 11 % трикратния размер на законната лихва/ е нищожна
като противоречаща на добрите нрави. Клаузата за такъв размер на
възнаградителната лихва противоречи и на ЗЗП, тъй като представлява и
уговорка във вреда на заемателя - тя не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, по смисъла на
чл.143 ЗЗП. Това е така, защото кредитът е в размер на 4 200 лв. и е
предоставен за срок от три години, т.е., рискът за кредитора е изключително
малък, докато потребителят е натоварен с огромна лихва.
3
Същевременно, възнаграждението за т.нар.
допълнителен пакет услуги формира всъщност многократно по-голяма
възнаградителна лихва - 70 %, и ГПР от 97,46 % /изчислени от съда чрез
Калкулатор.БГ/ а не посочената формално в договора от 41,17 %.; при което и
ГПР от 49,89 %, записан в договора /съответно 46,93 % в анекса/, не е
действителният и противоречи на изискването на чл.19, ал.4 ЗПК. Поради
това и съгл.чл.26, ал.1 и ал.4 и чл.86 ЗЗД В. Ф. би следвало да връща само
главницата по кредита, със съответната лихва за забава, но не и
възнаградителна лихва, защото уговорката за нея е нищожна, дори и да не е
съчетана с тази за закупуване пакета допълнителни услуги. Наред с това, след
като записаните в договора възнаградителна лихва и годишен процент на
разходите не отговарят на действителните, е нарушено изискването на чл.11,
ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, поради което договорът е недействителен на осн.чл.22
във вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК и потребителят дължи само чистата
стойност на кредита, но не и лихва или други разходи по кредита – чл.23 ЗПК.
Установява се от заключението по счетоводната
експертиза, че Ф. е платила общо 5 837 лв., след което е спряла плащанията.
Ф. е заставена да купи т.нар.пакет допълнителни услуги, възнаграждението от
2 759,04 лв. за които е чиста печалба на кредитора. Клаузата от договора, в
която е предвидено заплащане на възнаграждение за пакета от допълнителни
услуги, драстично противоречи както на добрите нрави, така и на
повелителната разпоредба на 10а, ал. 4 ЗПК, а освен това е и неравноправна
по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Уговореното в т.VІ от договора възнаграждение е
дължимо за възможността за предоставяне на 5 изброени в допълнителното
споразумение услуги, независимо дали някоя от тези услуги ще бъде реално
предоставена на кредитополучателя по време на действието на договора.
Услугите са приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски,
възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски,
възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства.
Подобна уговорка е във вреда на потребителя, не
4
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на кредитодателя и потребителя.
Уговореното възнаграждение за възможността за използване на
допълнителни услуги в размер на 2 759,04 лв. сочи и на драстична
нееквивалентност на престациите не само поради възможността посочените
услуги никога да не бъдат използвани и поради това, че естеството им по
никакъв начин не може да оправдае подобна цена, но и защото тя надвишава
половината от заемната сума, чийто размер е 4 200 лева. Съгласно чл. 10а, ал.
4 ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. В процесния случай допълнителните услуги не са
изброени в договора за потребителски кредит, а в допълнително
споразумение, и не е формирана цената за всяка от тях поотделно. Ползвана е
от Ф. само възможността да отложи плащането на вноска № 6.
Възнаграждението за т.нар.пакет допълнителни
услуги обаче е прикрита възнаградителна лихва за кредитора, както се
отбеляза по-горе, като клаузата за него не позволява на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора по смисъла
на чл.143, т.19 ЗПК Това е така, защото на договора е придаден вид, че касае
само получаването и връщането на кредит от 4 200 лв. със съответната лихва,
оскъпяваща го до 7 377,84 лв., а всъщност потребителят плаща допълнително
огромна сума в резултат на огромна възнаградителна лихва и която сума не е
заел, за „възможности“, чието използване не е сигурно и от които няма данни
въобще да се е нуждаел. В случая отлагането на една вноска с месец не може
да струва 2 759,04 лв., т.е., да е оправдано да се плаща цената по
допълнителния пакет.
При заплатени от Ф. общо 5 837 лв. и
дължима само чиста стойност на кредита от 4 200 лв., правилно е уважено
възражението на ответницата-въззиваема за прихващане с недължимо /при
начална липса на основание/ платените от нея 1 637 лв. В резултат на това е
погасено изцяло вземане на кредитора по договора и правилно искът му за
установяване съществуване на вземането по договора е отхвърлен.
5
На осн.чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да бъде
осъден да плати на въззиваемата направените от нея разноски във въззивното
производство от 410 лв. за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 50/14.01.2020 г. по гр.дело №
483/2019 г. на Смолянския районен съд.
ОСЪЖДА „П К Б“ ЕООД-гр.София, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.България № 49, бл.53Е, вх.В,
да заплати на В.С.Ф.-Г., ЕГН ****, от гр.Смолян, бул.България № 41, ет.5,
ап.13, направените по делото разноски във въззивното производство в размер
на 410 лв./четиристотин и десет лева/.
Решението не подлежи на обжалване заради
ограничението по чл.280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6