РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. Радомир, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М. Д. М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20231730100899 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че в ищцовото дружество имало открита партида за
доставка на вода в недвижим имот, находящ се в гр. Р., ЖК „НОЕ“, бл. ., ет. ., ап. .. Този
имот бил свързан към водопреносната мрежа и към него ежемесечно се извършвали
услугите доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода. Титуляр на партидата с
абонатен номер 3021204 била ответницата Р. Й. С..
Сочи, че между водоснабдителното дружество и ответницата е налице облигационна
връзка, създадена по повод продажба на питейна вода по силата на договор, който уреждал
отношенията на страните по начина, установен в Общите условия, приети с решение № ОУ-
./11.08.2014 г. на ДКЕВР и Наредба № 4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги.
Съществуващото правоотношение възникнало още с присъединяването на потребителя към
водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида с абонатен номер.
Към настоящия момент в дружеството нямало данни за несъгласие на ответната страна с
публикуваните Общи условия или предложени от същата други различни условия за
уреждане отношенията между страните. Съгласно приложимите Общи условия абонатите на
дружеството били задължени да заплащат ползваните В и К услуги в предвидения в закона
срок.
В конкретния случай по отношение на имота, находящ се в гр. Р., ЖК „Н.“, бл. ., ет. .,
ап. . в установените срокове било извършено отчитане на показанията на монтирания в
1
обекта водомер и начисляване сумите за потребеното количество вода, но въпреки това
длъжникът не извършил плащане на дължимите от него суми за периода от 31.03.2016 г. до
25.04.2023 г., на стойност 523,96 лева - главница и лихва за забава в размер на 109,00 лева,
начислена за периода от 08.08.2020 г. до 20.07.2023 г.
Тъй като ответницата не заплатила стойността на доставената вода за исковия период от
време, ищцовото дружество подало заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за
изпълнение и било образувано ч. гр. д. № ./2023 г. на РС - Р., в рамките на което била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ./05.09.2023 г., срещу която в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение, което обуславяло правния интерес на
ищцовото дружество от предявяване на настоящия положителен установителен иск.
От съда се иска признаване за установено в отношенията между страните, че
ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми: сумата в размер на 523,96 лева –
главница за периода от 31.03.2016 г. до 25.04.2023 г., представляваща стойността на
доставена, отведена и пречистена питейна вода за обект, находящ се в гр. Р., ЖК „Н.“, бл. .
ет.., ап. ., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 04.09.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в
размер на 109,00 лева - мораторна лихва за забава за периода от 08.08.2020 г. до 20.07.2023 г.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор, с който се оспорват по основание и
размер исковите претенции. Наведени са твърдения, че процесната сума е начислена без
законово основание и в нарушение на Наредба № . за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и Общите
условия, тъй като не е извършена реална доставка на вода. За периода от монтирането на
общия водомер до сега между потребителите в сградата било разпределено произволно
посочено, а не реално потребено количество вода, респективно през процесния период
ищецът не е спазил процедурата за отчитане на индивидуалния и общия водомер и по този
начин е нарушил методиката за изчисляване на количеството ползвана питейна вода. Било
използвано несертифицирано средство за търговско измерване - водомер, който не отговарял
на изискванията на ЗИ. Не били налице предпоставките за заплащане и на презумирано
количество вода съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 6 от Наредба № .. Липсвали и
доказателства за реално потребена услуга, не били представени карнетите за потребените
количества питейна вода, доказателства за годен уред за търговско измерване и
доказателства за водоснабдяване на сградата.
Ответницата поддържа, че част от процесните вземания са погасени по давност.
С оглед изложеното, моли за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни и
недоказани.
В съдебно заседание ищцовото дружество „Водоснабдяване и канализация“ ООД,
редовно призовано, не изпраща представител.
В съдебно заседание ответницата, редовно призована, не се явява и не изпраща
представител.
2
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
Ищцовото дружество „Водоснабдяване и канализация“ ООД е подало на 04.09.2023 г.
до Пернишкия районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК против ответницата Р. Й. С. за дължими суми за ползвана питейна вода за обект,
находящ се в гр. Ра., ЖК „Н.“, бл. ., ет. ., ап. ., за периода от 31.03.2016 г. до 25.04.2023 г.
Въз основа на това заявление било образувано ч. гр. д. № ./2023 г. на РС - Р., по което в
полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ./05.09.2023
г., срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение.
По делото са представени и приети Общи условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите на „Водоснабдяване и канализация“ ООД и справка - извлечение за
ползваното количество питейна вода за процесния водоснабден имот.
От заключението по назначената и изслушана в хода на производството съдебно -
счетоводна експертиза се установява размерът на начислените за процесния период суми за
питейна вода, общо и по отделни компоненти. Вещото лице не е констатирало платени суми,
относими към исковия период, като е посочило, че за исковия период по партидата на Р. С.
са начислени общо 25 куб. м вода по показания от водомер, 191 куб. м вода – начислени
служебно и 1,848 куб. м вода, която е преразпределена от общ водомер, на обща стойност
523,96 лева. Според вещото лице лихвата за забава на месечните плащания за периода от
08.08.2020 г. до 20.07.2023 г. е в размер на 109,00 лева.
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен
интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се
обосновава с издадена срещу ответницата в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която в
срока по чл. 414, л. 2 ГПК е постъпило възражение. Искът за установяване на вземането е
подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Разгледан по същество искът е неоснователен по следните съображения:
За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да установи качеството потребител
на В и К услуги на ответницата, както и обстоятелството, че на посочения в исковата молба
адрес са доставяни, респ. консумирани В и К услугите в размерите, претендирани с исковата
молба.
Не се установява по делото ответницата да е потребител на В и К услуги, предоставяни
от ищеца, в качеството си на собственик или ползвател на имота. Според чл. 3 от Наредба №
./14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи потребители на услугите В и К са: 1.
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат
3
отпадъчни и/или дъждовни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Следователно, по сега
действащата Наредба, потребител на В и К услуги може да е собственикът на имота или
лице, което притежава ограничено вещно право върху същия.
Според настоящия съдебен състав доказателства в тази насока по делото не са
ангажирани. Представените от ищцовото дружество справка – извлечение не би могла да
послужи като годно доказателство за установяване на горепосоченото обстоятелство,
доколкото представлява частен свидетелстващ документ, съдържащ благоприятни за
издалата ги страна данни.
На следващо място, съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 4 от Наредба № ./14.09.2004 г. В и К
услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтирания водомер на
водопроводното отклонение, а отчетените данни по ал. 2 и 3 (в случая на индивидуалния
водомер на ответницата) се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на
отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или
негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Съгласно посочената
разпоредба, карнетът е единственият документ, удостоверяващ по безспорен начин
доставката на питейна вода и други услуги. Карнетът е частен удостоверителен документ,
който ако е подписан от потребителя, удостоверява отразените в него неизгодни за
потребителя обстоятелства, а именно датата на отчитането и отчетните данни на
индивидуалните водомери.
По делото, обаче, ищцовото дружество не е представило карнетите, удостоверяващи
доставката на питейна вода.
Съгласно чл. 23, ал. 4 от ОУ отчитането на водомерите се извършва в присъствието на
потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на
показанията с данните в отчета. При неосигуряване на представител, отчетът се подписва от
свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора, като се посочват трите
имена и адресът на свидетеля.
Съгласно чл. 24, ал. 4 от ОУ при отказ на потребителя да осигури достъп на
длъжностното лице на оператора до водомера, и/или при неосигуряване на достъп повече от
една година по реда на чл. 23, ал. 6 и на чл. 24, ал. 3, длъжностното лице съставя протокол,
който се подписва от него и от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в
протокола трите имена и адреса на свидетеля, който може да бъде и длъжностно лице на В и
К оператора. След съставяне на протокола, В и К операторът изчислява изразходваното
количество питейна вода по реда на чл. 49, като за потребители в сгради в режим на етажна
собственост, и/или повече от един потребител, присъединени към едно водопроводно
отклонение, начисленото количество се ограничава до разликата (общо потребление)
4
съгласно чл. 25, ал. 2 от Общите условия.
Доказателства, че потребеното количество питейна вода, начислена с процесните
фактури, е отчетено по горния детайлно разписан ред, ищецът не е ангажирал. Липсват и
доказателства за заявен от потребителя отказ за осигуряване на достъп до монтирания в
жилището водомер, което да е обусловило отчитането на част от количеството питейна вода
по реда на чл. 49 от ОУ.
На следващо място, услугата по доставка на В и К услуги се подчинява на общите
правила за договорите за продажба на движима вещ. Дължи се само стойността на доставена
и потребена вода. Представената от ищцовото дружество справка - извлечение не би могла
да послужи като годно доказателство за установяване на извършена доставка на посоченото
количество и стойност на консумирана от ответницата вода за процесния период, доколкото
представлява частен свидетелстващ документ, съдържащ благоприятни за издалата ги
страна данни.
Тук следва да се отбележи, че поставените задачи за изследване от вещото лице по
изслушаната съдебно – счетоводна експертиза касаят само счетоводната отчетност на ищеца
относно процесните стопански операции, но не и правнорелевантния факт дали ищцовото
дружество е доставило на ответницата описаното количество В и К услуги и стойност на
консумирана от ответницата вода. В същото време, обаче, ищецът претендира за
дължимостта на определени суми като стойност на потребено количество вода, за които не
се установява по какъв начин е отчетена, на каква база са извършени съответните
записвания на показанията и отчетена разликата.
Ето защо, след като ищцовото дружество не е доказало при условията на пълно и главно
доказване качеството потребител на В и К услуги на ответницата, както и че твърдените от
него задължения на ответницата са такива, представляващи стойност на реално доставени В
и К услуги в претендираните размери и качество, то предявеният иск за главница, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащане на
вземането, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изложените мотиви, на отхвърляне подлежи и акцесорният иск за заплащане на
обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение.
По разноските:
В производството по делото ответницата е представлявана от пълномощник, на когото
не е заплатила адвокатско възнаграждение и в тази връзка моли за определяне на неговото
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Ответницата представя
2 бр. договори за правна защита и съдействие по ч. гр. д. № ./2023 г. по описа на РС – Р. и по
настоящото гражданско дело, в които е посочено, че същата се представлява безплатно от
адв. Н. И. от САК, поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗА представлява основание за оказването на безплатна адвокатска помощ.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът следва да
5
определи възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал.
2 и да осъди другата страна да го заплати (чл. 2, ал. 2 от ЗА). В настоящия случай на
основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № ./09.07.2004 г. възнаграждението за осъществената
безплатна правна помощ по чл. 38 от ЗА следва да бъде определено в минимален размер, с
оглед фактическата и правна сложност на делото.
Така, с оглед цената на предявения иск, ищцовото дружество следва да бъде осъдено да
заплати на адв. Н. И. от САК адвокатско възнаграждение в общ размер на 800,00 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ООД, с ЕИК: . със
седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „С.“ № . искове с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответницата Р. Й. С., с
ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ЖК „Н.“, бл. . ет. . ап. ., че дължи на ищцовото дружество
следните суми: сумата в размер на 523,96 лева (петстотин двадесет и три лева и деветдесет и
шест стотинки) – главница за периода от 31.03.2016 г. до 25.04.2023 г., представляваща
стойността на доставена, отведена и пречистена питейна вода за обект, находящ се в гр. Р.,
ЖК „Н.“, бл. ., ет. ., ап. ., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 04.09.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както
и сумата в размер на 109,00 лева (сто и девет лева) - мораторна лихва за забава за периода от
08.08.2020 г. до 20.07.2023 г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „С.“ № . да заплати на адв. Н. И. И. от САК сумата от 800,00 лева
(осемстотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл.
38, ал. 2 ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
6