№ 12
гр. Ямбол, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело
№ 20212300500325 по описа за 2021 година
Производството пред Окръжен съд - Ямбол е по чл.258 и сл. вр. чл.247, ал.4 ГПК.
Образувано по въззивна жалба на А.Н.А., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. *,
подадена против Решение №61/06.10.2021 г. по гр.д.№104/2020 г. по описа на
PC–Тополовград.
С атакуваното решение първоинстанционния съд е оставил без уважение молбата
на А.А. на основание чл.247 от ГПК за поправка на явна фактическа грешка в решение
№6/29.01.2021 г. по гр.д.№104/2020 г. на РС–Тополовград, намираща се на стр.6 на
решението, ред 32 отгоре надолу, където е записано „отменя в частта му над 1/16 идеална
част от признатото право на собственост“, като вместо това да бъде записано „отменя в
частта му над 15/16 идеални части“.
С въззивната жалба решението на ТРС се атакува изцяло, с оплакване за
неправилност. Жалбоподателят твърди, че е налице неправилно математическо изчисление,
което представлява несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното
външно изразяване в писмения текст на решението. Посочил е, че отмяната на констативен
нотариален акт за собственост на недвижим имот по реда на чл.537, ал.2 от ГПК е правна
последица от уважен срещу титуляра по този нотариален акт иск за собственост на същия
имот, откъдето следвало изискването за съответствие между признатото право на
собственост на ищеца и отмяната на нотариалния акт на ответника, като тази отмяна
трябвало да засяга само онази част от спорния имот, за която с решението по иска за
собственост са признати права на ищеца. Изложил е твърдения, че при произнасяне по
чл.537, ал.2 от ГПК, съдът не е обвързан с искането на ищеца, а само от изискването за
съответствие между признатото право на собственост на ищеца и отмяната на нотариалния
акт на ответника, като тази отмяна трябвало да засяга само онази част от спорния имот, за
1
която с решението по иска за собственост са признати права на ищеца. Относно
постановеното от първоинстанционния съд, че ответникът е имал възможност да иска
отмяна на влязлото в сила решение по реда на глава 24 от ГПК е изтъкнал, че според
постоянната съдебната практика, решенията в охранителното производство, каквото е
производството по чл.537, ал.2 от ГПК, не се ползват със СПН, поради което не могат да
бъдат предмет на отмяна. Подкрепил е изложените твърдения с практика на ВКС.
Моли ЯОС, въз основа на гореизложеното, да отмени Решение №61/06.10.2021 г.
постановено по гр.д.№104/2020 г. на РС–Тополовград и да постанови друго, с което да
уважи молбата на А.Н.А. по чл.247 от ГПК като допусне поправка на очевидна фактическа
грешка в Решение № 6/29.01.2021 г. по гр.д. № 104/2020 г. на РС–Тополовград.
В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.
В о.с.з. въззивника не се явява, но се представлява от пълномощника адв.А. от ЯАК,
която поддържа въззивната жалба и моли за уважаването й по подробните съображения,
изложени в нея. Претендира за присъждане на разноски.
В о.с.з. въззиваемата страна не се явява и не се представлява и не изразява
становище по въззивната жалба.
След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и
доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в закона срок и
отговаря на изискванията на закона. Въззивника е легитимиран и има правен интерес от
обжалването.
При служебната си проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде
разгледана по същество.
При преценка по същество решението се прецени за неправилно, а въззивната жалба
- за основателна.
С постановеното по делото Решение №6/29.01.2021 г. ТРС признал за установено
по отношение на А.Н.А., че Т.Д.И. е собственик по наследство на 1/16 идеална част от
следния недвижим имот, находящ се в землището на с.*, общ.*: поземлен имот с
идентификатор 66487.32.41, стар № 032041, с площ от 7300 кв.м., шеста категория, в
местността „Цигански гробища“, НТП – нива, при съседи: имоти с №№ 66487.32.40,
66487.32.18; 66487.32.17; 66487.32.42 ; 66487.32.226 и на основание чл.537 ал.2 от ГПК
отменил Нотариален акт №1, том ІV, рег.№ 849, дело №365/2015 г., с който А.Н.А. е
признат за собственик по давностно владение на процесния недвижим имот, в частта му над
1/16 идеална част от признатото право за собственост.
С молба, вх.№800/16.09.2020 г. ответника А.Н.А. е поискал да бъде допусната
поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото Решение №
6/29.01.2021 г., намираща се на стр.6 на решението, ред 32 отгоре надолу, където е записано
"отменя в частта му над 1/16 идеална част от признатото право на собственост", като вместо
това бъде записано "отменя в частта му над 15/16 идеални части от признатото право за
собственост". Молбата е мотивирана с твърдение, че след като ищеца Т.Д.И. е признат за
собственик на 1/16 идеална част от спорния имот, то и нотариалния акт на ответника А.А.
следва да бъде отменен за същата идеална част.
С атакуваното в настоящото производство Решение №61/06.10.2021 г. ТРС оставил
2
молбата поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №6/29.01.2021 г. без уважение.
В мотивите изложил, че счита молбата за неоснователна, тъй като се е произнесъл точно по
исковата молба, в която също е записано: „да бъде отменен НА в частта му над 1/16 идеална
част от признатото право на собственост“, освен това счел, че с молбата се цели постигане
на определен правен резултат, който да санира пропуснатия срок за обжалване на
решението.
Така постановеното от районния съд решение за поправка на ОФГ е неправилно.
Действително поправянето на ОФГ никога не следва да представлява изменяне или
отменяне на формираната воля на съда, т.к. подмяната на вече изразената воля на съда би
обусловило различен правен резултат, което е недопустимо в производство по чл.247 ГПК.
В случая обаче такива обстоятелства не са налице и не такава е претенцията на молителя.
Напротив - ОФГ в постановеното по делото решение е налице в смисъла посочен от
молителя, поради което молбата му се прецени от настоящия съд за основателна.
Константна е съдебната практика, че отмяната на констативен нотариален акт за
собственост на недвижим имот, издаден по реда на чл.537, ал.2 от ГПК е правна последица
от уважен срещу титуляра по този нотариален акт иск за собственост на същия имот. Така в
Решение №24/27.04.2020 г. на ВКС по гр.д.№1919/2019 г., I г.о. е разяснено, че чл.537, ал.2,
изр.1 ГПК предоставя възможност на всяко лице, чиито вещни права се засягат от
констативен нотариален акт, да предяви собственически иск пред съда срещу лицето, което
се легитимира като собственик. Предмет на делото в този случай е засегнатото право на
собственост на ищеца. /ТР №178/1986 г. на ВС, ОСГК/ Отмяната на нотариален акт, издаден
в производство по чл.537, ал.2 ГПК, не може да се релевира със самостоятелен иск, тя
винаги е последица от разрешаването на спор за собственост, с решението по който се
отричат правата на титуляра на нотариалния акт. В този случай съдът е длъжен да отмени
нотариалния акт, независимо от това дали ищецът, предявявайки своите права, е поискал
изрично той да бъде отменен, респ.изменен. Нотариалният акт не може да се отмени, без да
се разреши породеният от издаването му спор за материално право между лицето, което
твърди, че е собственик на конкретен недвижим имот, респ. притежава вещно право върху
такъв имот и лицето, което се легитимира с констативния нотариален акт.
Посоченото от своя страна безспорно налага необходимост от съответствие между
признатото право на собственост на ищеца и отмяната на нотариалния акт на ответника, т.е.
отмяната трябва да засяга само онази част от спорния имот, за която с решението по иска за
собственост са признати права на ищеца. Именно поради това при произнасяне по чл.537,
ал.2 от ГПК, съдът не е обвързан нито с искането на ищеца, нито с факта дали такова искане
изобщо е налице.
Изложените до тук съображения водят на безспорния извод за наличие на ОФГ в
диспозитива на постановеното по делото Решение № 6/29.01.2021 г. в смисъла, посочен от
молителя - уважен е иск за собственост върху 1/16 ид.част от процесния имот, а КНА на
ответника е отменен в частта му над 1/16 идеална част от признатото право за собственост,
т.е. налице е неправилно изписване в числителя на посочените идеални части (вместо
числото 15 е записано числото 1), което представлява несъответствие между формираната
истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението.
Описаното по същността си съставлява ОФГ, която следва да бъде отстранена по реда на
чл.247 ГПК. Ето защо атакуваното решение следва да се отмени и при произнасяне по
същество молбата на А. да се уважи, като се допусне исканата поправка.
С оглед крайния резултат от въззивното производство, въззивника има право да му
се присъдят направените по делото разноски. Предвид наличието на надлежно искане в тази
насока и на доказателства за сторени разноски пред настоящата инстанция, въззивния съд
3
присъжда такива в размер на 226,13 лв. (в т.ч. 26,13 лв. - ДТ и 200 лв. - възнаграждение за
адвокат).
Въз основа на горните мотиви, ЯОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №61/06.10.2021 г., постановено по гр.д.№104/2020 г. по описа
на ТРС, вместо което постанови:
ДОПУСКА поправяне на очевидна фактическа грешка в Решение №61/06.10.2021
г., постановено по гр.д.№104/2020 г. по описа на ТРС като в диспозитива на решението (на
стр.6, ред 4 от долу на горе) в частта, с която се отменя Нотариален акт №1, том ІV, рег.№
849, дело №365/2015 г., с който А.Н.А. е признат за собственик по давностно владение на
процесния недвижим имот вместо "в частта му над 1/16 идеална част от признатото право за
собственост" да се чете "в частта му над 15/16 идеална част от признатото право за
собственост".
ОСЪЖДА Т.Д.И. с ЕГН ********** да заплати на А.Н.А. с ЕГН **********
сторените за настоящата инстанция разноски в размер на 226,13 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4