РЕШЕНИЕ
№ 2925
гр. София, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20231110217052 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на Т. Д. Д., ЕГН **********, чрез
адв. К. К., срещу Наказателно постановление № 23-4332-022459/02.10.2023 г.,
издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, с което на Т. Д. Д. са
наложени административни наказания "глоба" в размер на 200,00 лева и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца за извършено
административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в това, че
на 25.03.2023 г., около 15:00 часа, в гр. София, по бул. “България“, с посока
на движение от бул. “Тодор Каблешков“ към връзката с ул. “Околовръстен
път“, управлява мотоциклет марка "ХХХХХХХХХХХХХХХ" с рама
ХХХХХХХХХХХХХХХХХ, като при извършена проверка срещу
Национална футболна база е установено, че мотоциклетът не е регистриран
по надлежния ред (без регистрационна табела, поставена на определените за
това места).
В депозираната по делото жалба се сочи, че атакуваното наказателно
постановление е незаконосъобразно, издадено при съществени процесуални
нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. В подкрепа
на изложеното се поддържа, че процесното наказателно постановление е
1
издадено на 02.10.2023 г. в нарушение на чл. 34, ал. 3 ЗАНН, тъй като в
конкретния случай актът за установяване на административното нарушение е
съставен на 25.03.2023 г., респективно срокът за издаване на НП е изтекъл на
25.09.2023 г. Счита се, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 36, ал.
2 ЗАНН, тъй като в тази хипотеза наказателното постановление се издава без
съставяне на АУАН, какъвто обаче в настоящата хипотеза е бил съставен.
По посочените съображения се релевира молба до съда за отмяна на
атакуваното наказателно постановление изцяло.
В проведеното по делото съдебно заседание въззивникът Т. Д. Д.,
редовно призован, не се явява, представлява се от адв. К. – процесуален
представител с доказателства за надлежно учредена представителна власт. В
дадения ход по същество процесуалният представител поддържа жалбата по
изложените в нея съображения, като в допълнение излага, че доверителят му
се е движил в шествие по улиците на гр.София при временна организация на
движението, респективно е липсвала забрана за движение на процесния
кросов мотор по улиците за обществено ползване. При тези съображения се
моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Претендират се
сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.
В проведеното по делото съдебно заседание въззиваемата страна,
редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител. В
ангажирани по делото писмени бележки от въззиваемата страна, чрез
процесуален представител с доказателства за надлежно учредена
представителна власт, се поддържа становище за законосъобразност на
атакуваното наказателно постановление и се моли същото да бъде
потвърдено. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в
производството и се релевира възражение за прекомерност по отношение
размера на разноските, претендирани от насрещната страна.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
страните и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено от
фактическа страна следното:
Жалбата на Т. Д. Д. срещу Наказателно постановление № 23-4332-
022459/02.10.2023 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, е
подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба,
2
поради което е процесуално допустима.
Съдът, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от
страните в съдебно заседание‚ в контекста на събраните по делото
доказателства и след като в съответствие с разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, вр.
чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно
постановление, констатира, че са налице основания за неговата отмяна.
Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 25.03.2023 г., около 15:00 часа в гр. София, по бул. “България“, с
посока на движение от бул. “Тодор Каблешков“ към връзката с ул.
“Околовръстен път“, жалбоподателят Т. Д. Д. управлявал собствения си
кросов мотоциклет марка "ХХХХХХХХХХХХ" с рама ХХХХХХХХХХХХ,
във връзка с организирано събитие за откриване на мотосезон.
Същият бил спрян за извършване на полицейска проверка от екип на
СДВР – ОПП на горепосоченото място срещу Национална футболна база, при
която се установило, че мотоциклетът няма поставени регистрационни
табели.
По случая била извършена проверка, която приключила с постановление
на СРП от 18.09.2023 г. за прекратяване на наказателно производство по ДП
№ 566/2023 г. по описа на 06 РУ – СДВР, пр.пр. № 12058/2023 г. по описа на
Софийска районна прокуратура, като материалите по преписката били
изпратени на ОПП – СДВР за преценка вземане на административно
отношение.
В изпълнение на правомощията си, Началник Група към СДВР, отдел
"Пътна Полиция" на 02.10.2023 г. издал атакуваното наказателно
постановление, с което жалбоподателят Т. Д. Д. е санкциониран за нарушение
по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП
му е наложена "глоба" в размер на 200,00 (двеста) лева и "лишаване от право
да управлява МПС" за срок от 6 (шест) месеца.
Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя на
22.11.2023 г., който в законоустановения срок депозирал жалба срещу
същото, която инициирала настоящото производство.
3
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: постановление на прокурор при СРП по пр. пр. № 12058/2023 г. по
описа на СРП, ведно с материалите по ДП № 566/2023 г. по описа на 06 РУ –
СДВР, пр.пр. № 12058/2023 г. по описа на Софийска районна прокуратура,
справка ОПП – СДВР, справка картон на водача, Заповед № 8121к-
13140/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи и Акт за встъпване в
длъжност от 29.10.2019 г., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра
на вътрешните работи, Заповед № 513з-6269/16.08.2018 г. на директора на
СДВР.
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа
обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства.
Съдът кредитира приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 283 НПК, като относими към предмета
на доказване по делото.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното НП, същият дължи проверка дали същото отговаря на
процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че
НП е издадено от материално компетентно лице по смисъла на закона,
доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността
му – Заповед № 8121к-13140/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните
работи и Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г. Същевременно, НП е
издадено при съблюдаване на визирания в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН
давностен срок, респективно и всички възражения на въззивника в
противоположния аспект не могат да бъдат споделени.
Следва да се посочи, че НП е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2
ЗАНН, доколкото с постановление от 18.09.2023 г. СРП е постановила
прекратяване на наказателното производство по ДП № 566/2023 г. по описа на
06 РУ – СДВР, пр.пр. № 12058/2023 г. по описа на Софийска районна
прокуратура и е изпратила преписката на ОПП-СДВР за преценка наличието
на предпоставки за ангажиране на административнонаказателна отговорност.
Предвид приложението на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и с оглед мотивите на
Тълкувателно решение № 112/16.12.1982 г. на ОСНК на ВС, в случая не се
прилагат давностните срокове, установени в нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
4
Същевременно, доколкото от датата на постановяване на акта на СРП до
датата на издаване на наказателното постановление не са изминали повече от
6 месеца, то следва да бъде възприето, че обжалваният правораздавателен акт
е издаден при съобразяване срока на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
Независимо от гореизложеното е необходимо да бъде посочено, че
разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН въвежда изключение от императивното
изискване преписката да се образува със съставянето на АУАН, единствено
когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е
отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия
орган. В случая приложена е първата хипотеза на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. От
събраните по делото доказателства се установява обаче, че в хода на
образуваното наказателно производство санкционираното с НП лице не е
привлечено в качеството на обвиняем. След като не е предявено обвинение,
същото е следвало да бъде направено от административнонаказващия орган
със съставяне на АУАН. Привлеченият към административнонаказателна
отговорност не е имал качеството на лице, спрямо което е образувано
наказателно производство и на което се търси отговорност за престъпно
деяние. Безспорно, при прекратяването на наказателното производство,
когато нарушителят вече е бил обвиняемо лице, не е необходимо да се издава
акт за установено административно нарушение на основание чл. 36, ал. 2 от
ЗАНН, тъй като възбуденото наказателно преследване се трансформира в
административно. При тази законова хипотеза се облекчава правното
положение на дееца, като от евентуалното реализиране на наказателна
отговорност му се налага наказание за административно нарушение.
Административнонаказателният процес е строго нормирана дейност и
като основен процесуален акт във фазата по установяване на
административното нарушение към АУАН са въведени точно определени
изисквания на закона, а именно – да е съставен в писмена форма и да съдържа
предвидените в чл. 42 от ЗАНН реквизити. Законодателят е въвел тези
формални изисквания не само защото чрез съставянето на акт се установява
административно нарушение, но и поради факта, че актът има и функцията на
официално обвинение в извършване на правонарушение. По силата на закона
всяко лице има право да узнае какво е административнонаказателното
обвинение, повдигнато спрямо него, за да организира защитата си адекватно
още в началния етап на административнонаказателното производство.
5
Само лице, срещу което е повдигнато и предявено обвинение, е имало
възможност да се запознае с фактите и обстоятелствата и да се защитава
срещу тях. За всяко друго лице, независимо дали е участвало в наказателното
производство в друго процесуално качество, не може да се приложи
разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН за ангажиране на
административнонаказателната му отговорност за деяние, с фактите по което
се запознава за първи път с издаденото наказателно постановление. В
хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, функцията на АУАН се изпълнява от
прокурорските актове. Липсата по делото на доказателства за връчването на
постановлението за прекратяване на наказателното производство сочи на
неизпълнение на задължението по чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, съответно
представлява процесуално нарушение от категорията на съществените. В
обобщение, нормата на чл. 36, ал. 2, предложение второ от ЗАНН, не може да
се тълкува разширително и изключенията касаят само хипотезите, в които
лицето е било субект на наказателно преследване, в това му качество то е
имало право и възможност да участва в производството по установяване на
нарушението, в чието извършване е обвинено. Само и единствено в тези
случаи може да се образува административнонаказателно производство без
съставен АУАН и то при условие, че съставите на наказателната и
административнонаказателната отговорност са напълно идентични и
съответно отговорното лице е получило препис от прокурорския акт, от който
да разбере в какво е обвинено. Неспазването на гаранциите за съответна на
обвинението защита, е винаги основание за отмяна на НП. Несъставянето на
АУАН с оглед разгледаните му функции и значението му на правен акт, с
който се повдига и предявява обвинение в извършване на административно
нарушение, пряко негативно рефлектира върху правото на защита на
наказаното лице.
В конкретния случай по преписката е наличен АУАН № 916817 от
25.03.2023 г., който не се споменава в процесното НП. Същевременно,
описанието на извършеното нарушение в този акт е идентично с описанието в
прокурорското постановление и в описаното в НП, съответства на
разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и е връчен лично на въззивника срещу
подпис, поради което по мнението на настоящия съдебен състав може да се
приеме, че изпълнява горепосочените функции, респективно че с него се
6
осигурява спазване правото на защита на жалбоподателя.
Независимо от изложеното обаче съдът намира, че в процесния случай е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 57, ал. 1,
т. 5 ЗАНН неотстранимо в съдебната фаза на административнонаказателното
производство, намерило израз в непосочването на фактически данни, явяващи
се от значение за точното и ясно описание на основните съставомерни
признаци на нарушението – не са отразени техническите характеристики на
превозното средство, обозначено като мотоциклет, категорията към която
спада, както и дали въобще това превозно средство подлежи на регистрация.
Отразяването на всички правнозначими обстоятелства е необходимо, за да е
налице разбираемост на обвинението и възможност при наличието на
пълното описание на обективните признаци на простъпката да се проследи
дали е налице и правилното й подвеждане под съответната материалноправна
разпоредба. В случая това е необходимо, за да се констатира дали превозното
средство подлежи на регистрация, съгласно чл. 140, ал. 1 ЗДВП.
В настоящия случай изначално липсват данни в административното
обвинение за техническите характеристики на превозното средство, дали
същото е предназначено за състезания по затворен маршрут или не, като в
последния случай процесният мотор мотокрос изобщо не би подлежал на
регистрация по реда на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. В случая
техническите характеристики на ППС не са отразени в обвинението като
данни за категория и дали същото попада в обхвата на дефиницията за МПС,
нито техническите му характеристики, които да сочат, че подлежи на
регистрация, както и по кой ред следва да е същата, за да се проследи това ли
е "надлежният ред".
Предвид изложеното не би могъл да се релевира и обоснован извод, че
водачът – жалбоподател е извършил вмененото му нарушение.
Така установеното обуславя отмяна на наказателното постановление като
постановено в разрез с изискванията на процесуалния закон.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-4332-022459/02.10.2023 г.,
7
издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, с което на Т. Д. Д. са
наложени административни наказания "глоба" в размер на 200,00 лева и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 (шест) месеца за
извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град на основанията, предвидени
в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8